№ 24454
гр. София, 18.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20221110103434 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на фирма за издаване на заповед за изпълнение срещу Б.
ЮЛ. ИВ. за суми, за които се твърди, че са възникнали по силата на договор за кредит
CreditNet № 8022-00051052/ 25.10.2019 г. и договор за допълнителни услуги от 25.10.2019 г.,
сключени между длъжника и фирма прехвърлени в полза на заявителя въз основа на договор
за цесия от 16.01.2015 г. и Приложение № 1 към него от 10.02.2020 г.
Като разгледа заявлението съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
В процесния случай заявителят претендира сумите 87,54 лева – непогасено
възнаграждение за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги от 25.10.2019 г.
и 11,76 лева – лихва за забава върху възнаграждението за периода от 26.11.2019 г. до
24.01.2022 г. Като разгледа клаузите от договора за допълнителни услуги, регламентиращи
задължението за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, съдът ги намира за
нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Добрите
нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това,
че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с
тях. Те са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е нищожност на съответната сделка или клауза, тоест
последните не пораждат предвидените с тях правни последици. Противоречащи на добрите
нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид
сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата,
използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския
и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки са договаряне на необосновано високи
цени, използване на недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг, уговорки, целящи недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се
използва монополно положение на едната страна, за да се наложи на другата страна
неизгодно условие. С чл. 9 ЗЗД законодателят е предвидил възможност за страните по
сделките свободно да договарят съдържанието им, но е установил и ограничение на тази
свобода, като е постановил, че съдържанието не може да бъде договаряно в противоречие с
императивни правни норми и с добрите нрави. Нарушаването на тези изисквания води до
нищожност на сделките на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Преценката за нищожност се прави
1
към момента на сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства, относими
към него. В процесния случай „Микро кредит“ АД е икономически по-силната и по-
подготвена за участие в съответния тип сделки страна, доколкото извършва същите по
занятие. Размерът на възнаграждението за допълнителни услуги, уговореното в негова полза
и в тежест на финансово по-слабата страна – длъжникът Б. ЮЛ. ИВ., е несъразмерен с
характера на услугите, които е предвидено да бъдат предоставени. Същият възлиза на 87,54
лева, при условие че сумата, която е дадена в заем е 300 лева, следователно размерът на
възнаграждението за допълнителни услуги е повече от ¼ от предоставения заем.
Задължението за заплащане на тази сума е договорено да възникне в тежест на Б. ЮЛ. ИВ.
независимо дали ще ползва съответни услуги, както и независимо от обстоятелството колко
услуги ще ползва. Тоест предвидено е в полза на „Микро кредит“ АД да възникне вземане за
сумата 87,54 лева без значение от обстоятелството дали ще престира т.н. допълнителни
услуги и без значение от характера на тези услуги.
Възнаграждението за допълнителни услуги не е включено в годишния процент на
разходите, определен в договора за кредит на 48,90 %, с което е нарушена нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Същото следва да се включи в ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Доколкото задължението за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги е
свързано неразделно с договора за кредит, тъй като без последния не би било поето, следва
да се приеме, че е част от общите разходи по кредита.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 10а , ал. 4 ЗПК видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. В настоящата хипотеза възнаграждението
за всички услуги по договора за допълнителни услуги е определено общо, като не е ясно за
всяка от услугите каква е дължимата цена. Освен това съответните услуги, за които е
договорено възнаграждението от 87,54 лева, не са описани надлежно, което води до извод за
нарушаване на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че заявлението на фирма за издаване
на заповед за изпълнение срещу Б. ЮЛ. ИВ. следва да бъде отхвърлено в частта по
претенцията за сумата 87,54 лева, както и по претенцията за лихва за забава върху нея в
размер на 11,76 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
фирма срещу Б. ЮЛ. ИВ., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 3434/ 2022 г., по описа
на Софийски районен съд, 51 състав, в частта по претенциите за сумите 87,54 лева –
непогасено възнаграждение за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги от
25.10.2019 г. и 11,76 лева – лихва за забава върху възнаграждението за периода от 26.11.2019
г. до 24.01.2022 г.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2