РЕШЕНИЕ № 108
гр. В**, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: АН** П**
Членове: 1. В** М**
2. Р**
Д**
с участието на секретаря ...................... и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П**
ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 380 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
134 от 27.06.2018 година, постановено по гр.д. № 62/2018 г. по описа на БРС е
обявен за недействителен поради липса на представителна власт договор
за заем в размер на 10 000.00лв., сключен на 18.11.2015г. между "Т** М** Б**"
ЕАД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С**, бул. "Б** ш**"
№ 455 и ЗП В** Б** Й** с ЕГН ********** ***, представлявана от И** Б** И** с
ЕГН ********** - пълномощник /пълномощно рег. № 8413; 8414/01.09.2011 г. на
нотариус Б** Т**/ на заемателя ЗП В** Б** Й** с ЕГН ********** на осн. чл. 42
ал.2 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЕН е
предявеният от "Т** М** Б**" ЕАД с ЕИК **, със седалище и
адрес на управление гр. С**, б ул. "Б** ш**" № **, против ЗП В** Б**
Й** с ЕГН ********** *** иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 10 000.00лв. - неиздължена сума по договор
за заем сключен на 18.11.2015 г., 14 267.83лв. - неустойка с пр. осн. чл. 92
ал.1 ЗЗД за периода 17.12.2015г. - 07.12.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.12.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 590.36лв. разноски по ч.гр.д. № 781/2017г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 698/08.12.2017г. по ч. гр. дело №
781/2017г. по описа на БРС.
Оставено е
без уважение искането на "Т** М** Б**" ЕАД с ЕИК ** за
присъждане на разноски по делото в
размер на 485.35лв. - държавна такса и 300.00лв. - адвокатско възнаграждение.
Осъден е ищецът
"Т** М** Б**" ЕАД с ЕИК ** да заплати на ЗП В** Б** Й** с ЕГН **********
направените по настоящото дело разноски в размер на 1 330.00лв. -адвокатско
възнаграждение.
Така постановеното от
първоинстанционния съд решение е обжалвано от „Т** М**
Б**" ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК ** Седалище:
гр. С**, бул.
Б** ш** 4**, представлявано от Изпълнителния директор К** Маг. М**,чрез
пълномощника си адвокат Ц** К**, вписана
в САК, личен №1**** ,служебен адрес гр. С**, бул. "Ал.С**** " № **,
ет.*партер, ап*,гр. С**, бул. "Ал. С** " № **,ет.1/партер, ап. * .
Депозиран е писмен
отговор от В** Б** Й**, гр.Д**
чрез адв.Р** Х** Д**
гр.Видин,ул."6 септември" № 5, в който се поддържа ,че подадената
въззивна жалба е неоснователна, че не е
допусната неправилност на
първоинстанционното решение и че същото не
е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния
закон.
С решение по гр.д.
№ 259/2018 г. постановено от друг състав на ВОС е обезсилено
първоинстанционното решение по инцидентния иск с пр.основание чл.42 ЗЗД и
производството по иска е прекратено. След отмяна на решението в останалата му
част, касаторката ЗП В** Й** от гр.Д**, обл. В* е осъдена да заплати на „Т** М**
Б**“ЕАД гр.С** сумата от 10 000 лева.-неиздължена част по договор за заем
между страните , сключен на 18.11.2015 г., ведно със законната лихва, сумата от
14 267 лева –неустойка по чл.92 ,ал.1 ЗЗД за времето от 17.12.2015 г. до
07.12.2017 г. и деловодните разноски.
С решение №153 от
09.10.2019 г. , постановено по гр.д. № 173 по описа за 2019 г. състав на ВКС е
обезсилил въззивното решение на ОС В** по гр.д. № 259/18 г. от 02.10.2018 г. в
допуснатата до касационно обжалване част, с която са уважени осъдителни искове
за сумите 10 000 лева – неиздължена по договор за заем между страните от
18.11.2015 г. ведно със законната лихва, сумата от 14 267 лева –неустойка
по чл.92 ,ал.1 ЗЗД за времето от 17.12.2015 г. до 07.12.2017 г. като е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС.
Жалбата е подадена
в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, ВОС приема за установено
следното:
Предмет на въззивна проверка при новото
разглеждане на делото е първоинстанционното решение на Белоградчишкия районен
съд по исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Предявеният главен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е за установяване на вземането на заявител в размер на 10 000,00 лв. -
главница с пр. основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 240 ЗЗД.
Установено е по делото от първоинстанционния съд ,
че на 18.11.2015 г. между ищеца и ответника е сключен договор за заем, с който ищеца се е задължил да
предостави на ответника кредит в размер на 10 000 лева. Договорът за заем
от страна на ответника е подписан от И** Б** И** по силата на приложено от
ищеца с исковата молба пълномощно рег. № 8413/8414/01.09.2011 г. на нотариус Б**Т**.
Установено е също така , че на 19.11.2015 г.
заетата сума е преведена по сметка на ответника.
В чл.4 от договора за заем е договорена неустойка
за забава в размер на законната лихва за първите 10 дни и след това по 0,2 % на
ден за следващите дни на забава.
Предоставената сума в заем е следвало да бъде
върната в срок до 16.12.2015 г.
Не е установено по делото сумата да е била върната
в уговорения срок.
От правилно установената фактическа обстановка БРС
е направил неправилни изводи за недействителност на договора поради липса на
представителна власт, липса на потвърждаване на договора и предвид липсата на потвърджаване сделката
не е породила желаните правни последици.
За да възникне отговорността на заемателя да върне
получена в заем сума следва да бъде установено наличието на действителен
договор за заем между страните. Според чл.
240 ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. За основателността на иска по чл.
240 ал. 1 ЗЗД по делото следва да се установят следните
предпоставки :1/ съществуването на договор за заем между страните;2/
предаването на заемната сума на ответника;3/ изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума. Установяването на тези обстоятелства е в
доказателствена тежест на ищеца, според правилото на чл.
154 ал. 1 ГПК. При пълно главно доказване от страна на ищеца на пораждащия
претенцията му юридически факт, следва ангажиране на отговорността на заемополучателя.
Спорно по делото е
съществуването на договор за заем, предвид възражението за сключване на договор
без представителна власт.
С въззивното решение при
предходното разглеждане на делото от ВОС е обезсилено като недопустимо
решението на БРС , в частта , по инцидентния иск с пр.основание чл.42 ЗЗД и производството по иска е
прекратено. В тази част решението е влязло в сила.
Съгласно Чл.20 от Закона за задълженията и
договорите при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща
воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с
други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с
оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. По силата на Чл.44 ЗЗД правилата
относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления
в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват
права и задължения, каквито са например
упълномощаването, завещанието
и дарението, чийто тълкувания се
допускат в съдебната практика /в т. см. р. № 197/6.02.17 г. по гр. д. № 1085/16
г. на първо г. о., р. № 24/30.03.15 г. по гр. д. № 5217/14 г. на първо г. о.,
р. № 154/29.06.16 г. по гр. д. № 549/16 г. на първо г. о. и др./.
Тълкуването не следва да се ограничава до
съдържанието на договора, но предпоставя съобразяване и на странични факти и
обстоятелства от значение за разкриване действителния смисъл на договореното,
вкл. съобразяване на други действия между страните или по отношение на трети
лица/в този смисъл Решение № 191 от 13.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 3015/2015
г., I т. о., ТК, докладчик съдията Р** Б**/ .
Окръжен съд-В** намира, че при тълкуване на волята на
упълномощителя следва да се имат предвид и указанията по приложението на закона
в задължителната съдебна практика относно правната същност на пълномощното като
вид едностранна правна сделка :
Съгласно
разпоредбите на чл. 36 ЗЗД, представителството е извършване на правни сделки и
действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него.
Представителната власт е непритезателно субективно право на представителя да
извършва правни действия от името на представлявания. На представителната
власт, като непритезателно право, съответства правно задължение на представлявания
да търпи в своята правна сфера правните последици от действията на
представителя. Представителството по правило обслужва интересите на
представлявания, поради което при упражняване на представителната власт
представителят е длъжен да се ръководи изключително от тези интереси.
При
доброволното представителство, представителната власт възниква изцяло по волята
на представлявания (чл. 36, ал. 1 ЗЗД). Учредяването на представителната власт
става чрез едностранна правна сделка - упълномощаване на представителя да
извършва от името на упълномощителя правни действия, чиито правни последици
настъпват направо за представлявания (чл. 36, ал. 2 ЗЗД). От упълномощаването,
като юридически факт, се създава правоотношение между упълномощителя и
пълномощника. Упълномощителят извършва упълномощаването, за да може чрез
пълномощника си да постигне един желан от него правен резултат. Обемът на
представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според
това, което упълномощителят е изявил при извършването на упълномощителната
сделка (чл. 39, ал. 1 ЗЗД). Както при всяко друго волеизявление, насочено към
пораждане на определени правни последици, и при упълномощаването
упълномощителят си служи с определени думи и изрази, с които външно изразява
волята си да настъпят целените с упълномощаването правни последици - възникване
на представителна власт за пълномощника в определен обем и съдържание.
Упълномощителят обективира и изявява волята си за упълномощаването в
пълномощно, когато сам е избрал писмената форма, или когато законът изисква
такава или особена форма за валидността и/или доказването на упълномощителната
сделка (например - чл. 37 ЗЗД, чл. 21, ал. 1, изр. 3 ТЗ, чл. 26, ал. 1, изр. 3 ТЗ, чл. 33, изр. 1 и 2 ГПК и пр. ). От значение за съдържанието на представителната
власт е единствено волята на упълномощителя, отразена в този акт, с който се
учредява доброволното представителство - пълномощното (чл. 39, ал. 1 ЗЗД), като
при тълкуването му съответно приложение намират правилата на чл. 20 ЗЗД (чл. 44 ЗЗД).
ВОС приема в настоящия случай, че е налице общо
упълномощаване с елементи на специално упълномощаване, като последното обаче не е
насочено към ограничаване на представителната власт на упълномощителя, а напротив –към разширяване на
тази власт в случай,че законът или третото лице изискват изрично
упълномощаване. Основополагаща е т.7 от пълномощното със следното съдържание:
„Да ме представлява и защитава законните ми права и интереси пред всички
държавни органи, длъжностни
лица, физически и
юридически лица, организации
и учреждения в Р Б**, в това число
НАП винаги, когато
упълномощеното лице намери за необходимо, вкл. да оформя и подписва от мое име и за моя сметка
необходимите в тази връзка документи“. От текста на пълномощното е видно, че упълномощителят е
упълномощил упълномощения да извършва всякакви правни сделки и че
никъде не е ограничил по какъвто и да било начин представителната власт на
упълномощения, поставяйки
специални изисквания –предварително уведомяване, поставяне на срок, горна граница на паричните суми, предмет на договаряне между
упълномощения и третото лице, поставяне на някакви предварителни параметри на евентуални договори (цена, надлежно обезпечаване на
евентуални вземания и други
подобни). Дори напротив, с оглед законовите изисквания (напр.Чл.37 ал.3 ЗЗД относно
сключването на договори, за които
законът изисква нотариална форма) и специалните условия, поставяни от
вътрешноведомствените актове относно формата и обема на представителната власт (застрахователни дружества, банки, държавни и общински служби и пр.) упълномощителят е положил всички
необходими усилия да разпростре представителната власт и до всички възможни
хипотези, при които
може да се изисква изрично пълномощно.
От текста на пълномощното е видно, че представителната власт на
пълномощника не е ограничена до
конкретни правни действия или сделки, които пълномощникът е овластен да
извърши и че обемът на представителната
власт не е ограничен по какъвто и да било начин. Упълномощеният е овластен да извършва всякакви
сделки, включително
и разпоредителни сделки с имуществото на упълномощителя (включително да се разпорежда с
негови недвижими имоти и да тегли без
ограничение суми от банковите му сметки), като следва да се отбележи, че представителната власт не е
ограничена дори и за действия, при извършването на които е налице най-голяма
опасност от злепоставяне на интересите на упълномощителя - сделки с безвъзмезден характер, дарения,
даване на безлихвен заем, учредяване на обезпечение за чуждо задължение, отказ
от права, опрощаване на задължения, разпоредителни сделки срещу гледане,
издръжка или друга алеаторна престация, както и други такива с оглед на
личността и пр.). Ограничения
в представителната власт на упълномощения нито са изброени изчерпателно и поотделно, нито чрез използването на родови понятия, нито се следват от общия смисъл на пълномощното или
на отделни негови клаузи .
След като е упълномощил представлявания да сключва
всякакви правни сделки (измежду които изрично е посочил да кандидатства за банкови кредити поради
наличните законови изисквания представителството пред банки да е изрично и с
нотариална заверка на подписа), след като е дал на упълномощения
правото да тегли без ограничение суми от
банковите му сметки и по никакъв начин не е ограничил представителната му
власт, е очевидно и
че упълномощителят е изявил воля упълномощеният да извърши всички правни
действия между кандидатстването за банков кредит и тегленето на сумите по
кредита от съответната банкова сметка. ***, че след като упълномощеният изрично е упълномощен за по-голямото (да тегли суми от влогове) и че след като представителната
му власт не е ограничена, то
упълномощеният е упълномощен и за
по-малкото (да сключва
съответните договори, по силата на
които се превеждат суми в банковите сметки).
При тълкуването на волята на упълномощителя се
установява по несъмнен начин, че последният е овластил упълномощения с целия обем права, с които се упълномощава един търговски
пълномощник (Чл.26 ал.1 ТЗ)
,включително и с правото да отчуждава и обременява с тежести недвижими имоти (Чл.26 ал. 2 ТЗ). При липса на други указания пълномощникът се счита
за упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца (какъвто е земеделския
производител). При
даването на такъв огромен обем от правомощия на упълномощения е неправилен
направения от районния съд извод, че обемът на представителната власт е сведен само
до т.н. обикновено пратеничество, т.е.до извършване само на изрично уговорени и детайлно
дефинирани правни действия, при които упълномощеният е лишен от правото на каквато и да било преценка, а следва само да предаде волята
на упълномощителя .
С оглед на горното обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта, в която е
отхвърлен главния иск и да се постанови решение, с което този иск да се уважи изцяло.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕТО на чл.301 ТЗ
Ответницата е физическо лице, регистрирано като
земеделски производител и БУЛСТАТ от 17.08.2005 г., водещо счетоводство,
действащо като осигурител и работодател(в тази насока е представеното от
ищеца фирмено досие –л.60-63 от делото), занимаващо се със селскостопанска дейност, поради
което тя се счита за търговец по силата на Чл.1 ал.3 ТЗ, обявяващ за търговец
всяко лице, образуващо предприятие, което по предмет и обем изисква неговите
дела да се водят по търговски начин. Дефиниция на "земеделски
производител“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на
земеделските производители, според която такива могат да бъдат физически или
юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена продукция от
животински и/или растителен произход. Земеделският производител се занимава по
занятие с тази дейност, обемът и обхватът на която изискват тя да се води по
търговски начин по смисъла на Чл.1 ал.3 ТЗ. Професионалната дейност, която
осъществява земеделският производител е т. нар. "земеделска дейност"
и съгласно § 1, т. 25 от ДР на ЗПЗП това е производството на земеделски
продукти, включително прибиране на реколтата, добив на мляко, отглеждане и
развъждане на селскостопански животни за земеделски цели и / или поддържане на
земята в добро земеделско и екологично състояние.
За разлика от тях, селскостопанските производители,
които съгласно чл. 2 ТЗ не са търговци, извършват дейността единствено с личен
труд, за подпомагане на домакинството.
Договорът за заем обслужва
професионалната/търговска дейност на ответницата в качеството и на регистрирана земеделски производител,
извършващ земеделска дейност по занятие, поради което сключеният между нея и
ищцовото търговско дружество, договор е търговска сделка. При тълкуване на
цялостния обем от права, предоставени на ответника, е очевидно, че пълномощното
е дадено за обслужване на дейността на ответницата като земеделски
производител. Това качество е изрично
посочено в т.1 от пълномощното и е
очевидно, че заемът е даден за обслужване на дейността на ответника като
земеделски производител (превеждайки сумите по банковата сметка на
ответника, ищецът е съзнавал, че превежда сумите на ответника в качеството му
на земеделски производсител-факт, който изрично е отразен в банковия превод
–л.18 от делото). Целта на регистрацията на
ответницата по Закона за подпомагане на земеделските производители е подпомагане от страна на държавата и
европейските институции на производството на земеделска продукция с цел нейната
продажба, тъй като обемът на произведената продукция надхвърля многократно
нуждите на земеделския производител и неговото семейство и очевидно налага
реализацията на продукцията на пазара.
От целите на закона, дефинирани в чл.2 от същия, е
очевидно, че целта на подпомагането не е финансово облекчаване на селските
стопани за развитието на затворено натурално стопанство за задоволяване на
нуждите от селскостопанска продукция на селските стопани и техните семейства, а
създаването на търговци -ефективни земеделски и горски стопанства и на
конкурентоспособна хранително-вкусова промишленост-/Чл.2 т.1 от закона/,
повишаване доходите на земеделските производители от продажба на земеделска
продукция-/Чл.2 т.7 от закона/.По силата на Чл.11 ал.1 от закона Д** ф** „З**“
подпомага земеделските производители за
инвестиции в земеделието и за производство и преработка на местна
земеделска продукция не за лични нужди, а с цел продажба на вътрешния и
външните пазари/.В този смисъл напр решение № 161 от 12.06.2013 г. на ВнАС по
в. т. д. № 261/2013 г./.
С оглед на
гореизложеното Районният съд е следвало да приложи разпоредбата на Чл.301 ТЗ
дори при достигането до неправилния извод, че договорът е сключен при липса на
представителна власт.
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА НЕУСТОЙКАТА
С оглед неоснователността на главния иск Районният
съд е приел, че неоснователен е и акцесорния иск за
установяване на вземане в размер на 14 267.83лв. -неустойка с пр. осн. чл. 92
ал.1 ЗЗД. Такава следва да се присъди с оглед уважаване на главния иск.
Като клауза, уговорена в договора, неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С
нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Неустойката е винаги форма на договорна отговорност.
Съгласно чл.
309 ТЗ не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по
търговска сделка, сключена между търговци. Правилото на чл. 309 ТЗ има
специален характер, доколкото се прилага единствено и само при търговски
сделки, сключени между търговци и дерогира правилото за намаляване на
неустойката по чл. 92, ал. 2 ЗЗД извън случаите когато задължението е изпълнено
неправилно или отчасти.
Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора
не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските,
така и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ. Добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
(чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,
като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи
служебно.Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава
всеки признат от закона интерес.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии:
- естеството им на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
- дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.;
- вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част;
- съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
При конкретната преценка за нищожност на
неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид
конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a
priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Прекомерността на неустойката се преценява към
момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от
неизпълнението вреди.
Не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен
предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като
преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да
се направи към момента на сключване на договора /в този смисъл е Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK /.
В конкрентия случай е уговорена неустойка в размер
на 0,2% на ден или две хилядни от дължимата сума на ден или 20 лв.на ден върху
целия размер на главницата.Окръжен съд-В** приема ,че този размер на
неустойката не излиза извън размера на присъщата ѝ санкционната функция
.В конкретния случай размерът на претендираната неустойка е по-голям от
главницата ,но това се дължи единствено на недобросъвестното поведение на
длъжника ,продължителния период на неизпълнението и факта ,че е налице пълно
неизпълнение.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото ЗП В** Б** Й** с ЕГН **********
*** следва да бъде осъден да
заплати "Т** М** Б**" ЕАД с
ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С**, бул. "Б** ш**" № **
всички разноски по производството ,включващи :
- сумата 590.36лв. разноски по ч.гр.д. №
781/2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 698/08.12.2017г.
по ч. гр. дело № 781/2017г. по описа на Районен съд-Б*** ;
-разноски пред Районен съд-Б** ,включващи сумата от
485,35 лв.държавна такса ,заплатена по сметка на Районен съд-Б** и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.и
-разноски пред Окръжен съд-В** в размер на 497,16
лв.за държавна такса .
Не са представени доказателства за направени
разноски пред ВОС при новото разглеждане на делото , поради което такива не
следва да се присъждат.
На основание горното, ВОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 62 от 27.06.2018
година, постановено по гр.д. № 62/2018 г. по описа на Районен съд – Б** в частта, с която са отхвърлени установителните искове за сумите 10 000 лева
– неиздължена по договор за заем между страните от 18.11.2015 г. ведно със
законната лихва, сумата от 14 267 лева –неустойка по чл.92 ,ал.1 ЗЗД за
времето от 17.12.2015 г. до 07.12.2017 г. , вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че ЗП В** Б** Й** с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на "Т** М** Б**" ЕАД с ЕИК **,
със седалище и адрес на управление гр. С**, бул. "Б** ш**" № ** сумата от 10 000.00лв. - неиздължена сума по
договор за заем сключен на 18.11.2015 г., 14 267.83лв. - неустойка с правно
основание чл. 92 ал.1 ЗЗД за периода 17.12.2015г. - 07.12.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2017г.
ОСЪЖДА ЗП В**
Б** Й*с ЕГН ********** *** да заплати НА
"Т** М** Б**" ЕАД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С**,
бул. "Б** ш**" № 4** :
- сумата 590.36лв. разноски по ч.гр.д. №
781/2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 698/08.12.2017г.
по ч. гр. дело № 781/2017г. по описа на Районен съд-Белоградчик ;
-разноски пред Районен съд-Б** ,включващи сумата от
485,35 лв. държавна такса, заплатена по сметка на Районен съд-Б** и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. и
-разноски пред Окръжен съд-В** в размер на 497,16
лв.за държавна такса .
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба при условията по чл.280 от ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: