РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Бургас, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500451 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на
„Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Иван Селимински“-
С.“АД, ЕИК *, представлявано от д-р В. П. Изпълнителен директор, чрез
процесуалния си представител адв.Д.М., АК-С., срещу Решение
№12/11.05.2021г., постановено по гр.д.№ 83/2020г. по описа на Окръжен съд-
Сливен, в частта, с която същото е осъдено да заплати на М. Г. И., ЕГН
**********, сумата в размер на 26 000 лв.-частична претенция от пълния
размер 120 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие проведена оперативна интервенция на
28.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 3 240
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 12.07.2018г. до окончателно изплащане на
задължението,и разноски. Иска се отмяна на решението в обжалваните му
части като неправилно, поради необоснованост и неправилно прилагане на
материалния закон, а в частта, с която е присъдена мораторна лихва-
обезсилването му като недопустимо.
От исковата молба не ставало ясно какви са размерите на
претендираната мораторна лихва, както и същите не били включени в цената
на иска. Съдът недопустимо уважил претенцията за присъждане на мораторна
лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди. Навеждат се оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт.
1
Въззивникът счита, че не са обсъдени многобройните писмени и гласни
доказателства, събрани в хода на производството, развило се в шест открити
съдебни заседания с участието на страните, включително и заключенията на
приетите по делото две отделни съдебни експертизи. Изводите на съда за
нарушение на чл.86, ал.1, т.10 ЗЗ били в пълно противоречие с приетото без 1
възражение заключение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза. Не бил ясен и критерият, по който съдът е определил размера на
присъденото обезщетение. Същият бил прекомерно завишен и не отговарял
на реално търпените от ищцата неимуществени вреди. Липсвала конкретика
относно неправилните според съда действия на медицинския екип. Във
въззивната жалба се поддържа, че медицинските действия съответстват както
на Стандарта по лицево – челюстна хирургия от 2002г., така и на
изискванията за добра медицинска практика. Предприетото лечение на
втората фрактура било правилно и очаквано решение. Последващата
операция в гр.София не се дължала на противоправно поведение на
лекуващия екип в гр.Сливен, а видно от приетите по делото заключения на
вещите лица-била в резултат на често срещани постоперативни състояния.
Оспорва се наличието на причинна връзка между противоправното деяние на
изпълнителя при ответника и настъпилата увреда. Преживяванията на
пострадалата били във връзка с настъпването на фрактурата и били
възникнали преди хоспитализацията, като също така били в резултат и от
прехождащи травмата на челюстта психологични фактори. Състоянието на И.
било лабилно и хирургичните интервенции били изиграли ролята на случайно
отключващо събитие. Неправилно било оставено без уважение искането на
въззивника ответното дружество по обратния иск да бъде осъдено да му
заплати и присъдените суми за разноски по делото. В Раздел IV, чл.6, т.6.1 от
сключения със застрахователя договор съдебните разноски били изрично
посочени.
Претендират се съдебни и деловодни разноски пред двете инстанции, в
това число за адвокатско възнаграждение. Не се ангажират доказателства.
В срока по чл.263 ГПК останалите страни по делото, надлежно
уведомени за подадената въззивна жалба, не подават отговор по нея.
Срещу Решение №12/11.05.2021г., постановено по гр.д.№83/2020г. по
описа на Окръжен съд-Сливен, е постъпила въззивна жалба и от
ЗД“ЕВРОИНС“АД, ЕИК *, чрез юрисконсулт С.. Въззивното дружество
твърди, че не е налице застрахователно покритие, тъй като претенцията на
ищцата била извън срока на покритие на полицата и ответникът по обратния
иск не носел отговорност по нея. Възражението за липса на застрахователно
покритие било направено своевременно с отговора на обратния иск, но не
било разгледано от съда, което представлявало съществено процесуално
нарушение. На следващо място съдът приел, че увреждането е в резултат на
проявена от медицинския персонал груба небрежност, поради
некомпетентност и употреба на погрешни медицински изделия, за което обаче
съгласно чл.7, ал.16 от Общите условия към полицата застрахователят не
отговарял. Изводите на съда били необосновани като несъответстващи на
доказателствата по делото. Обективно невъзможно било локалната анестезия
2
да не е произвела действие, поради което претърпените болки и страдания по
време на операцията били под въпрос. Оспорва се и броя на поставените
винтове съобразно посоченото в СМЕ, че фиксацията е извършена с четири
винта, и се твърди, че няма данни поставеният материал да е бил неподходящ.
Оспорва се заключението, че освобождаването на дъвкателния мускул е
направено на неправилно място, като сочи, че към момента на прегледа
ищцата е напълно възстановена. По делото не било установено ищцата да е
приемала медикаменти, тъй като не са представени рецепти, а относно страха
и от обезобразяване се изтъква, че при такива операции винаги се получава
белег и хлътване в областта на оперативните зони. Въззивното дружество
поддържа, че не е налице причинно-следствена връзка между твърдените
болки и страдания и медицинските манипулации и моли съдът да разгледа
възраженията, направени с отговора на обратния иск, включително за
прекомерност на претенцията.
Моли се отмяна на обжалваното изцяло решение като се постанови
друго, с което се отхвърля главния и обратния иск. При евентуално уважаване
на главния иск се претендира обратния такъв да бъде оставен без уважение по
изложените по-горе съображения досежно застрахователното покритие.
Претендират се разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение. Не се ангажират доказателства.
В срока по чл.263 ГПК останалите страни по делото, надлежно
уведомени за подадената въззивна жалба, не подават отговор по нея.
Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените оплаквания и въз
основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема
следното:
С обжалваното решение окръжният съд е осъдил лечебното заведение
да заплати на М.И. 26 000лв. обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на оперативна интервенция на 28.06.18г., по претенцията,
предявена като частична от общо 120 000лв. и 3 240лв. обезщетение за
имуществени вреди в предявения размер.
Със същото решение, по предявения обратен иск, е осъдено
застрахователното дружество-ответник по обратния иск, да заплати на
лечебното заведение присъдените суми, като застрахователно обезщетение
по застраховка „Професионална отговорност на медицински персонал“.
За да приеме решението си съдът, след анализ на представените по
делото доказателства, приел наличието на основание за ангажиране на
отговорността на болничното заведение по чл.49 ЗЗД за т.нар. медицински
деликт (лекарска грешка) и съобразно установените от ищцата по главния иск
вреди, определил по справедливост по чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените
от нея неимуществени вреди – болки и страдания и за имуществени вреди
направени от нея разходи за лечение.
При този изход на делото, уважил предявения обратен иск против
застрахователното дружество по съображения, че доказаната по делото и
валидно сключена застраховка покрива риска от претенции за вреди от
виновно неизпълнение на професионалните задължения.
Пред настоящата инстанция предявените искове се подържат, като не се
3
представят нови доказателства.
По делото са установени следните фактически обстоятелства:
Ищцата И., при падане в дома си на 26.06.2018г. в гр.С., се ударила в
областта на брадичката. Поради силните болки била приета в отделението по
лицево челюстна хирургия на „Многопрофилна болница за активно лечение
„Д-р Иван Селимински“- С.“АД.
Направени са и изследвания-рентгенова снимка и скенер. Установено е
счупване на долна челюст в ляво. На следващия ден е прегледана от лекар - д-
р Р., който установил, че има счупване на лявата страна на долната челюст и
насрочил операция за 28.06.2018г. под пълна анестезия. След като е изписана
от болницата не се чувствала добре и си е направила нова рентгенова снимка
срещу заплащане, защото зъбите и не се срещали правилно. Установено е
второ счупване на челюстта, което не е видял опериращия лекар, и същото не
е наместено, като няма поставена втора метална пластина, която да го
фиксира.
Ищцата отново се връща в ответната болница и същият лекарски екип
везма решение за повторна операция в същия ден.
По време на втората операция е поставена местна анестезия, поради
което ищцата изпитвала нечовешки болки и почти припаднала, имала синини
по гърдите и тялото от това, че са я притискали към операционния стол, за да
е в неподвижно състояние.
Няколко дни по-късно, по повод силни болки, ищцата била насочена от
друг лекар за лечение в С., където е била направена нова операция от д-р К.,
СБАЛ по ЛЧХ, гр.С. на 12.07.2018г. с пълна упойка. При тази трета операция
се установяват нерепонирани костни фрагменти с отстояние и дислокация,
данни за проникване на фиксационните винтове през фрактурните линии в
ляво и в дясно, по-голяма дължина на остеосинтезните винтове с повече от
0,5см, липса на оклузионни контакти при зъб 33 до 36.
При тази операция е била поставена нова титаниева плака с винтове, за
което ищцата е заплатила сума в размер на 3 240 лв. (представена е фактура
№ ********** от 12.07.2018г. за закупени титаниева плака и титаниев винт –
опаковка 12 броя).
Назначената по делото СМЕ установява, че действително при
извършване на първата операция е пропусната и не е диагностицирана
втората фрактура на челюстта. Това е наложило провеждането на втора
операция, която обаче винаги се прави под обща анестезия(медицински
стандарт), а не с локална анестезия– както в случая.
Вещото лице уточнява, че прерязването на дъвкателния мускул
напречно не е непременно нарушение на медицинската практика, но ако не е
на допустимото (определеното в медицинската литература) място би довело
до деневриране, атрофия, цикатризиране и ограничаване на неговата функция.
Наличието на подобно състояние при ищцата прави възможен извод за
подобно нарушение от страна на опериращия екип при ответника при първата
операция, но това не се потвърждава от вещото лице в заключението му.
Проведеното ревизионно оперативно лечение в СБАЛ по ЛЧХ–С. е
4
извършено, поради силни болки и наличието на оклузални нарушения
(нарушение на начина, по който горните и долните зъби осъществяват
контакт помежду си, т.е. захапката – несъответсвие на зъбите от двете
челюсти) след извършената операция в МБАЛ – С., като същото не е можело
да се извърши без подмяна на остиосинтезните плаки.
От проведена контролна рентгенография на 30.09.2019г. се установява,
че е настъпило заздравяване на фрактурите.
При така установеното от фактическа страна съдът приема, че в хода на
лечението на ищцата в ответната болница са допуснати следните действия и
бездействия, които са в причинна връзка с настъпилите усложнения при
нейното лечение, съпътствани от физическо страдание: неустановена втора
фрактура на долната челюст при предоперативната диагностика, което е
наложило повторно да бъде оперирана още в деня след изписването,
провеждане на втората операция с местна анестезия вместо с пълна, както и
неправилен избор на медицинското изделие (плака и винтове), довело до
проникването им във фрактурната линия, което пък от своя страна е
увеличило драстично болките в хода на оперативната намеса и в
постоперативния период до провеждане на третата операция в гр. София.
От правна страна съдът съобрази, че ВКС е имал повод да се произнесе
по въпроси, свързани с лекарската грешка като особен вид деликт, доколкото
увреждането обичайно настъпва при извършване на правнорегламентирана
дейност. Няколко постановки, приети от ВКС и имащи задължителна сила са
особено значими.
В Решение №250 от 21.11.2012г. по г.д.№1504/2011г., III г.о. на ВКС се
приема, че отговорността на лекаря е свързана и с принципа на адекватните
очаквания – адекватните очаквания са, че специалистът ще предложи и
осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите
практики и ще съблюдава всички законоустановени права на пациента.
Когато е допуснато нарушение на добрите практики или на установените
права – ще следва извод за осъществено противоправно поведение на
лекуващия лекар/екип. Съгласно горепосоченото решение добрата
медицинска практика изисква всеки пациент да получи адекватно на
състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и
съобразени всички гарантирани му права. От неоспорения извод на вещото
лице в даденото заключение, че при две фрактури на долната челюст
5
правилата на добрата медицинска практика изискват едноетапна операция
под пълна анестезия, могат да бъдат извлечени следните изводи: действията
на лекарите при ответната болница разкриват грешка при предоперативното
диагностициране на травмата на ищцата (приемат наличието на една фрактура
вместо две), което води до нарушение на стандарта за провеждане на
едноактна хирургична намеса при наличието на две фрактури, а при
определяне на вида на анестезията при повторната операция погрешно се
използва местна вместо пълна анестезия.
Изискуемото по чл.45 ЗЗД поведение на лекари и медицински
специалисти, в контекста на отговорността по чл.49 ЗЗД на техния
работодател/възложител на работата, е противоправно, когато се намира в
противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и
технологии за осъществяване на медицинската помощ– чл.79, ал.1 от Закона
за здравето; с утвърдените по съответния ред медицински стандарти в
съответната област – чл.6, ал.1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, ал.4 от Закон за съсловните
организации на лекарите и лекарите по дентална медицина; с основния
принцип на правото на медицинска помощ – качество, което понятие е
посочено в чл.80 ЗЗ и включва в себе си своевременност и достатъчност на
медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, посочени в чл.86,
ал.1 ЗЗ, както и с неспазване на етичните изисквания към упражняването на
медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на
българските лекари – арг. от чл.190, ал.1 ЗЗ. В Решение № 508 от 18.06.2010г.
по г.д. №1411/2009г., III г.о. на ВКС се приема, че е достатъчно деянието
(действие или бездействие) да е несъвместимо с „добрата медицинска
практика“, за да се реализира отговорността за медицинска грешка.
Следвайки така очертаните от съдебната практика насоки, въззивният
съд приема, че в резултат на неправилни, според медицинските стандарти и
добри практики, действия и бездействия на лекарите при ответната болница,
на ищцата са причинени вреди по смисъла на чл.45 ЗЗД. Вредите са както
имуществени – допълнителен разход за закупуване на необходими
медицински изделия, така и неимуществени – непрекъснати и продължителни
болки от момента на извършване на първата операция, до момента на
извършване на третата операция, които са в причинна връзка с неправилните
действия на лекарите, като особено мъчително е състоянието на ищцата по
6
време на проведената втора операция под местна анестезия.
Разпитаните по делото свидетели са потвърдили в достатъчна степен
достоверно, че ищцата непрекъснато между първата и третата операция е
търпяла силни болки, вземала е непрекъснато болкоуспокоителни, не е
можела да се храни, отслабнала с около 10 кг, изпитвала силен страх от това,
което и се случва и паника при мисълта, че може отново да бъде оперирана.
Известно е и се потвърждава и от заключението на вещото лице по
СМЕ, че травмите от този вид са силно болезнени и е трудно отграничаването
на болките от травмата от болките в резултат на неправилните действия. При
всички случаи обаче, съдът приема за установено по делото, че описаните
като неправилни от професионална страна действия и бездействия на
лекарите при ответната болница са причинили в значителна степен по-силни
и по-продължителни болки и страдания на ищцата от тези, които би понесла
при правилно проведено лечение, развило се след една вместо след три
операции. Затова на основание чл.52 ЗЗД приема за справедливо обезщетение
в размер на предявената като частична претенция от 26 000лв. за понесените
от ищцата болки и страдания вследствие на усложненията при лечението,
които са непосредствена последица от неправилните действия на лекарите в
ответната болница. При определяне на размера на обезщетението съдът взе
предвид характера и степента на увреждането, значението му за
възпрепятстване на жизнената дъвкателна функция, затрудненията в
говорната функция, непрестанните болки с висок интензитет в продължение
на няколко седмици, тревогите поради неяснотата около лечението и
възстановяването. Що се отнася до имуществените вреди, съдът уважава иска
в пълен размер, поради установеното по делото чрез заключението по СМЕ,
че тези разходи са понесени от ищцата, поради това, че за правилната
репозиция е следвало да се поставят именно такива планки и винтове.
Не е спорно и е установено по делото, че извършилите операциите
лекари са наети на работа в ответната болница, което обосновава
отговорността и по чл.49 ЗЗД.
Съгласно чл.189 Закона за Здравето, лечебните заведения трябва
задължително да застраховат лицата, упражняващи медицинска професия в
тях, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение
на професионалните им задължения. По съдържанието си това е застраховане
на гражданската отговорност на медицинския специалист, или т.нар.
7
застраховка „Професионална отговорност на лекаря и медицинския
персонал”. Тя покрива отговорността на медицинския специалист и
останалите лица от медицинския персонал за причинените имуществени и
неимуществени вреди на пациенти. Между ответната болница и ЗД
„ЕВРОИНС ” АД е сключен договор за застраховка с дата 20.12.2017г., въз
основа на който между страните е подписана застрахователна полица с
предмет „Професионална отговорност на персонала в лечебното заведение”.
Срокът на застраховката е 12 месеца, считано от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.,
като се покриват рискове, свързани с медицинската дейност на медицинския
персонал, работещ на трудов договор или друг договор и упражняващи
медицинска професия в лечебното заведение, съгласно приложен списък.
Медицинският екип, извършил двете операции в МБАЛ „Д-р Иван
Селимински” АД – С. е част от списъчния състав, работещи по основен
трудов договор в болницата, което се установява от приложения в
застрахователната преписка списък. За настъпването на застрахователния
риск МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД е уведомило на 28.02.2020г. писмено
застрахователят ЗД „Евроинс“ АД.
Застрахователното дружество възразява, че релевантният момент към
който се преценява наличието на застрахователно правоотношение, е
предявяване на исковата претенция на пациент против застрахованото
лечебно заведение, а не моментът на увреждането .
Това възражение е неоснователно.
От съдържанието на застрахователната полица (чл.6.1.2) и Общите
условия по застраховка „Професионална отговорност“ (чл.6) следва извод, че
действителният смисъл на разпоредбите отнася моментът на възникване на
вредите, а не моментът на предявяване на претенциите към срока на
застрахователния договор, а чл.24 от Общите условия изрично дефинира
„застрахователното събитие“, като деяние,извършено в рамките на
договорния срок, представляващо виновно неизпълнение на лекарските
задължения.
Неоснователно е и възражението за отпадане на отговорността на
застрахователя поради това, че лекарите са действали при груба небрежност
по чл.7, т.17, защото не е налице втората предпоставка - застраховката е
задължителна по закон.
С уважаването на главния иск по настоящото производство настъпва
положителната предпоставка да бъде признат за основателен предявения
обратен иск на застрахованото болнично заведение срещу застрахователното
дружество, защото присъдените обезщетения на увредения пациент попадат
сред уговорените по застрахователния договор покрития.
8
Поради съвпадането на крайните изводи за основателност на
предявените главен и обратен иск с тези в обжалваното решение, въззивният
съд го потвърждава.
Поради отсъствието на отхвърлителен диспозитив в обжалваното
решение по отношение част от претендираните съдебни разноски въззивният
съд не се произнася, като уточнява, че по този въпрос страната не е изчерпала
възвможностите си да иска поправка на решението.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд –Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12/11.05.2021г., постановено по гр.д.№
83/2020г. по описа на Окръжен съд-Сливен.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9