Р Е Ш Е Н И Е
№ 648 / 20.7.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1220 по описа за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалбата на П.
***, срещу решение
за налагане на финансова корекция № 30/1/1210983/3/01/04/01
г.,
изх.№ 01-6500/2850/01.08.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
с което й е определена финансова корекция в размер на 12 882 лв., както и
срещу решение за поправяне на очевидна фактическа грешка №
30/1/1210983/3/01/04/02, изх.№ 01-6500/2850#5/05.08.2021
г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 62 АПК
е допусната поправка в ЕГН-то на бенефициера. Релевирани са доводи за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с
материалноправни разпоредби – основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК.
В съдебно заседание и в представени писмени
бележки, процесуалният представител на жалбоподателката адвокат Н.А., поддържа
жалбата и излага мотивирано становище за незаконосъобразност на оспорените актове,
като претендира отмяната им, ведно с присъждане на разноски по представен списък.
Ответниците – изпълнителният и заместник
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител
юрисконсулт К. Н., излагат становище за неоснователност на жалбата и претендират
присъждане на разноски.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на актовете във връзка с
правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
С решение № 30/1/1210983/3/01/04/01, изх.№
01-6500/2850/01.08.2017 г., изпълнителният директор на ДФЗ е определил финансова
корекция в размер на 12 882 лв., представляваща 100% от размера на
изплатената на ползвателя, финансова помощ по сключен договор № 30/1/1210983/18.08.2014
г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за
местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
/ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (ЕЗФРСР). В разработения бизнес план земеделският производител е заявила
закупуване на земеделска техника и инвентар за модернизиране на земеделското й
стопанство. В раздел III.2. „Финансово-икономически
статус - приходи и разходи“ от бизнесплана, са посочени по години приходите и
разходите от видовете продукция, които лицето ще продава, пряко свързани с
инвестицията, за която кандидатства. С договор № 30/1/1210983/18.08.2014 г.
сключен между ДФЗ, Сдружение „Местна инициативна група – общини Панагюрище, Стрелча,
Лесичово“ и П.Н. Ч. са приети условията и реда за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по мярка 4.1, като помощта представлява 60% от одобрените и
реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на подадения
проект ИД№ 30/1/1210983/26.11.2013 г. Със заповед № 330440/23.01.2017 г. на
началника на отдел РТИ при ОД на ДФЗ-Пловдив е разпоредена проверката на място
след плащане, извършена в периода 01-03.02.2017 г. в присъствието на упълномощения
представител на П. Ч., при която е констатирано неизпълнение на задълженията,
като не са достигнати прогнозните нива на продажбите от продукцията, заложени в
бизнесплана. Установено е, че за 2015 г. са реализирани приходи от продажба на
вишни и сливи в размер на 1 200 лв., при заложени по бизнес план – 15 222,72
лв., което представлява 7.88% от заложените приходи. За 2016 г. не са
представени документи, доказващи реализирането на приходи, което представлява 0%
от заложените 15 222,72 лв. Контролният лист е подписан без възражения от
упълномощеното лице.
С писмо изх.№ 01-6500/2850/09.05.2017 г.
изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил П.Н. Ч., че на основание чл. 73, ал.
2 Закона за управление на средствата от структурните и инвестиционните фондове
(ЗУСЕСИФ) е открито производство по налагане на финансова корекция и има право
на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция,
ведно с доказателства. С писмено възражение П. Ч. е оспорила финансовата
корекция и е представила писмени документи. На база констатираните
несъответствия и след обсъждане на възражението, органът издал решение № 30/1/1210983/3/01/04/01
за налагане на финансова корекция, с което на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и
чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23/18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно
развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване на
умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните
инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“ и чл. 51, ал. 1 от
Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства“ и § 4,
ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, определил
финансова корекция на П. Ч. в размер на 12 882 лв., представляваща 100% от
размера на финансовата помощ съгласно т. 30 от Методика за определяне на
санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. и установеното
изпълнение на бизнес плана за две пълни финансови години, в общ размер на 3.94%
от заложените приходи за 2015 г. и 2016 г.
За изясняване на спора по делото е допусната и са
изслушани основно и допълнително заключение по съдебно-агротехническа експертиза,
изготвени от вещо лице С.Г.-агроном полевъд, които съдът кредитира като
обективно дадени. За целите на изследването през месец април 2022 г. е
направила оглед на стопанството. След изследване на всички материали по делото
и находящи се такива при бенефициера, тя е дала заключение, че структурата на овощните
видове и площи през годините 2015-2019 г. е променена, като са изкоренявани
част от вишните и сливите и са увеличени площите на орехите. Посочено е, че
липсва информация ДФЗ да е уведомен писмено за настъпилите промени по отношение
на подменените видове. Излага, че към датата на сключване на договора за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и двата овощни вида – сливи и
вишни са приключили периода на плододаване и могат да се оценяват само като
дървесина, поради което не могат да се очакват приходи от тях.
По искане на страните е допусната и приета съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение не е оспорено и съдът го кредитира. Посочено е, че
за 2015 г. са били продадени 2 000 кг. вишни, което представлява 7.88% от
приходите, заложени по бизнес план, а през 2016 г. е реализирана продажба на орехови
ядки като процентът на изпълнение е 11.64%. Доколкото няма продажба на
заложените по бизнес план вишни и сливи, вещото лице е посочило, че процентът
на изпълнение за 2016 г. е 0%, или общо за двете години – 3.94%.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Решение № 30/1/1210983/3/01/04/01 за налагане на
финансова корекция е връчено на жалбоподателката по реда на чл. 61, ал. 3 АПК
(в приложимата редакция, обн., ДВ, бр. 58/18.07.2017 г.). Съдът намира, че
независимо от изпълнението на тази процедура за съобщаване на един
административен акт - публично оповестяване на уведомлението на видно място в
ОД на ДФЗ-Пазарджик - приложение следва да намерят и разпоредбите на АПК
относно процедурата за съобщаване на административния акт. Чл. 61, ал. 2 АПК (отм.,
в приложимата редакция) регламентира, че съобщаването на административния акт
на заинтересованите лица се извършва чрез устно уведомяване за съдържанието му,
което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез
отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако
страната е посочила такива. Уведомяването се извършва на известен адрес, който
може да бъде настоящият или постоянният адрес по гражданската регистрация на
заинтересованите лица. Правилото е адресатът на административния акт да бъде
уведомяван лично за изготвения акт, като едва след удостоверяване на
съответното обстоятелство, може да се пристъпи към уведомяване по предвидения в
чл. 61, ал.3 АПК особен ред. Посочената разпоредба предвижда възможност за
съобщаване на административния акт чрез поставяне на съобщение на предвиденото
за това табло, чрез интернет страницата на органа или по друг обичаен начин,
при условие, че лицето не може да бъде открито на посочения от него постоянен
адрес или адресът е неизвестен. Изпълнението на една от двете предвидени в чл.
61, ал. 3 АПК процедури е една фикция за редовно уведомяване на
заинтересованото лице за постановения административен акт. Същевременно, за да
бъде приложена и да се приеме, че административният орган е изпълнил
задълженията си в съответствие с изискванията на закона - чл. 4, ал. 3 и чл. 6,
ал. 1 АПК, е необходимо да е положил всички разумни усилия да уведоми адресата
на акта. В конкретния случай ДФЗ е приложил способ за уведомяване чрез
поставяне на съобщение на таблото за уведомления, без да са изчерпани всички
възможности за съобщаване, предвидени в чл. 61, ал. 2 АПК. За да се приеме, че
едно действие не е изпълнено в дадения срок, следва по безспорен и категоричен
начин да е установено, че даденото на адресата указание е достигнало до него по
предвидения в АПК ред, респективно, че са налице някои от законовите фикции,
приравняващи по последици редовното уведомяване. От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установи, че цялата кореспонденция между ДФЗ и П. Ч.
е водена, изпращана и получавана от земеделския стопанин на посочения от нея
адрес: обл. Пазарджик, с. Бъта, ул. „Венеца“ № 4, включително и решение №
30/1/1210983/3/01/04/02, изх.№ 01-6500/2850/05.08.2021 г. за поправяне на
очевидна фактическа грешка. Решението за налагане на финансова корекция е изпратено
на 01.08.2017 г. на адреса в с. Бъта чрез куриер с обратна разписка, на която е
отбелязано: „получателят непознат на посочения адрес“. Изпратено е повторно
известие на 08.09.2017 г., върху което е отбелязано: „грешен адрес“, „получателят
непознат на посочения адрес“ и ръкописно е записано: „Моля посочвайте телефонни
номера ако е възможно! Няма такава улица в с. Бъта“ (л. 424 по делото). С протоколно
определение от 18.01.2022 г., съдът е изискал информация дали в с. Бъта съществува
посоченият от жалбоподателката адрес. С писмо вх.№ 835/26.01.2022 г. кметът на
с. Бъта е потвърдил, че в уличния класификатор на селото съществува
административен адрес „ул. „Венеца“ № 4 (л. 482). В подаденият от Ч. бизнес
план, същата е посочила и мобилен телефон. Въпреки това липсват каквито и да
било доказателства лицето да е търсено на посочения от него телефон с цел
устното уведомяване за решението за налагане на финансова корекция, поради
което не може да се направи извод, че административният орган действително е положил
всички необходими усилия и е използвал всички възможни начини за връчването му
(в този смисъл е определение по адм. дело № 7526/2019 г. на ВАС, първо
отделение). При липса на надлежни доказателства за невъзможността лицето да
бъде уведомено по реда на чл. 61, ал. 2 АПК, се опровергава изводът за
законосъобразността на проведената процедура по чл. 61, ал. 3 АПК, поради което
съдът приема, че жалбата на П. Ч. срещу решението за налагане на финансова корекция
е допустима, тъй като същото не й е било връчено и за нея не е започнал да тече
14-дневния преклузивен срок за обжалване.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП (в приложимата редакция, обн., ДВ, бр. 58/18.07.2017
г.), изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността й и я представлява,
като разполага и с правомощието по вземане на решения относно финансовото
подпомагане.
Решението за налагане на финансова корекция представлява
индивидуален административен акт и е издадено в предвидената от закона писмена
форма – чл. 59, ал. 2 АПК. От формална страна актът съдържа фактически и правни
основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Подробно в
решението на изпълнителния директор на ДФЗ са изложени констатираните факти,
както и конкретните обстоятелства, които са приети като неизпълнение на бизнес
плана, съответно на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ. Неправилно административният орган е посочил, че производството е по
реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, но същото не съставлява съществен порок, налагащ
отмяната му само на това основание. Следва да се има предвид, че производството
в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 23/2009 г. и
Наредба № 8/2008 г., издадени на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно техните
§ 2 и § 3 ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР
ЗУСЕСИФ, последният закон в случая е неприложим, тъй като безвъзмездната
финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при
условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в
Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото
прилагане, а процедурата по налагане на финансова корекция по договора, по
който е отпусната финансовата помощ, е уредена с горепосочените Наредби, поради
което и правилно административният акт е основан на чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23/2009
г. и чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г.
Неоснователно е твърдението на процесуалния
представител на жалбоподателката в представените писмени бележки, че е следвало
да бъде издаден акт за установяване на публично държавно вземане, наместо
решение за налагане на финансова корекция. Следва да се отбележи, че цитираните
разпоредби на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП (погрешно посочени в писмените бележки
като чл. 26, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП), уреждащи установяването на дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова, са нови, обн., ДВ, бр. 51/2019
г., в сила от 28.06.2019 г. и не са съществували към датата на издаване на
обжалвания акт – 01.08.2017 г. Съгласно чл. 27, ал. 3 ЗПЗП (в приложимата
редакция), Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия
за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз, за което е издадено и обжалваното решение.
Неоснователни са и доводите за допуснато нарушение
на материалния закон. От представените по делото доказателства и от заключенията
по изслушаните експертизи се установява, че действията/бездействията на
бенефициера са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 23/2009 г. и
Наредба № 8/2008 г. и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението
на заложените в бизнес плана му финансови параметри, което от своя страна влече
икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2
от Наредбата. На 18.08.2014 г. между ДФЗ и П. Ч. е сключен договор за отпускане
на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ за
модернизиране на земеделското стопанство чрез закупуване на земеделска техника,
според чл. 1.1 от който, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова
помощ, представляваща до 60% от одобрените и реално извършени разходи, свързани
с осъществяването на проект № 30/1/1210983 от 26.11.2013 г. Съгласно § 1, т. 12
от ДР на Наредба № 8/2008 г. „проект“ е заявление за подпомагане заедно с
всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални
активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за
финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в
областната дирекция на фонда по място на извършване на инвестицията, заявление
за подпомагане по образец приложение № 10 и прилагат документите, указани в
него. Бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител (чл. 16, ал. 1
от Наредбата). Един от задължителните реквизити на заявлението е изготвения към
него от кандидата, бизнес план, който трябва да показва значително подобряване
на цялостната дейност на земеделското стопанство за период не по-малък от 5
години, а в случаите на създаване на трайни насаждения или извършване на строително-монтажни
работи - за 10-годишен период, водещи до реализиране на целите по чл. 2, ал. 2
и чл. 3 (чл. 16, ал. 2). В случая, в приложения бизнес план бенефициерът е
посочил, че със закупуването на земеделската техника ще бъде модернизирано
земеделското стопанство и ще доведе до повишаване на производителността, конкурентоспособността
и подобряване условията на труд, модернизиране на производствените условия и
въвеждането на технологии, допринасящи за производството на качествени
земеделски продукти. Във финансовата част са заложени приходи и разходи за
всяка от 5-те години на изпълнение на бизнес плана, като за всяка от годините
2015 г. и 2016 г. са заложени приходи от продажба на продукция – вишни и сливи,
в размер на по 15 222,72 лв. Така, анализът на цитираните разпоредби и
данните по делото установяват по безспорен начин наличието на бездействие от страна
на земеделския производител, изразяващо се в неизпълнение на заложените
финансови параметри в бизнес плана за 2015 г. и 2016 г., което не показва
подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство, съответно е
неизпълнение на целите по чл. 2 и чл. 3 от Наредбата. Съгласно чл. 31, ал. 2 от
Наредбата, решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема с
оглед съответствието му с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с
Наредбата и 2. гарантираните бюджети и критериите за оценка, посочени в
приложение № 8, т.е. оценката е не само на база критериите в приложението.
Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на
кандидата за получаване на подпомагане, като именно доказаната чрез него
жизнеспособност на инвестицията е дала основание за одобряване на проекта му за
финансиране. Съществена част от образеца към бизнес плана - Приложение № 5 към
чл. 16, ал. 1 от Наредбата, е финансово-икономическият статут на проекта,
отразен в част III.2 и съставен от приходна, и
разходна част. Кандидатът е задължен да опише производствената и търговската си
програма, както и да посочи видовете продукти, които произвежда и които са
пряко свързани с инвестицията. Именно съдържанието на бизнес плана с отразените
в него данни, информация и предвиждания позволяват на компетентните органи при
оценяването на проектите за финансиране да преценят изпълнението на
нормативните условия за икономическа жизнеспособност. Видно от съдържанието на
чл. 31, ал. 2 от Наредбата, преценката доколко проектът води до реализиране на
целите по чл. 2 и чл. 3 задължително се предпоставя от анализа на тези два
фактора, като основание за вземане на решение за одобряване на заявлението за
подпомагане. Проверката за съответствие с критериите за оценка по приложение № 8
от него също подлежи на преценка. Касае се за преценката на две самостоятелни,
значими, но независими едно от друго обстоятелства. Приходите са част от бизнес
плана, носители са на информация за съответствието със задължителните условия
на Наредбата и съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от
разходи и планирани, и очаквани приходи.
Изложеното по-горе налага да се приеме, че
административният орган правилно в случая е установил нарушение по т. 4.17 и т.
8.1 от договор № 30/1/1210983, съгласно които ползвателят е длъжен да извърши
изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с одобрения
проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като в случай, че
ползвателя не изпълнява своите нормативни и договорни задължения, Фондът може
да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях при
спазване на изискванията на чл. 59 и чл. 60 от Наредба № 23/2009 г. При проверката
на изпълнението на проекта от ДФЗ е изследвано цялостното изпълнение на бизнес
плана, в това число в частта му за планираните приходи, при което са направени
верни изводи за финансово неизпълнение на плана за 2015 г. и 2016 г., което се
потвърждава и от заключението по съдебно-икономическата експертиза, доколкото с
реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат
условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на
бенефициера е оценен като допустим за подпомагане.
Неправилно е позоваването на жалбоподателя на
обявената за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по
проекти по ПРСР 2007-2013 г. в частта за определения размер на корекцията.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23/2009 г., в случай че МИГ или
получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с тях, а съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1 Разплащателната агенция
определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от МИГ или
получателите на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността
на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин. Оттук следва извод, че установеното от органа неизпълнение
на заложените в бизнес плана финансови показатели, водят до отмяна изцяло или
частично на финансовата помощ на посочените от органа правни основания. При
установени неизпълнение на приходната част, обоснован и законосъобразен е изводът
на административния орган за нарушение на поетите от бенефициера договорни и
вменените му нормативни задължения. В тази връзка позоваването на обявената за
нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР
2007-2013 г. не се отразява на определената с решението финансова корекция
(100%), доколкото разпоредбата на чл. 59, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наредба № 23/2009
г. дава самостоятелно основание за налагане на финансовата корекция в пълен
размер. Последната не е наложена въз основа на методиката, а на посочените
подзаконови разпоредби, поради което законосъобразно е разпоредено връщането на
пълния размер на изплатените суми по предоставената финансова помощ от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Налага се извод, че изпълнителният директор на ДФЗ
правилно е установил релевантните за казуса факти, въз основа на тях е направил
обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон
и съобразил неговата цел, поради което решението му за определяне на финансова
корекция е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода от спора, основателно е искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, поради което П.
Ч. следва да бъде осъдена да заплати на ДФЗ сумата от 350 лв., от които 250 лв.
депозит за вещо лице и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в определен от
съда размер в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н. Ч., срещу решение за налагане на финансова
корекция № 30/1/1210983/3/01/04/01 г., изх.№ 01-6500/2850/01.08.2017 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, поправено с решение за
поправяне на очевидна фактическа грешка № 30/1/1210983/3/01/04/02, изх.№ 01-6500/2850#5/05.08.2021
г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ.
ОСЪЖДА П.Н. Ч., ЕГН **********,***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“,
сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
/П/