№ 471 / 25.7.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 25.07.2019 г.
В ИМЕТО Н. НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание Н. деветнадесети юни две хиляди и. деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Радка Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 3309 по описа Н. РС-Монтана З. 2018 г., З. да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и. във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са от ,,А. З. К. Н. П. З. Е. 2., със седалище и. адрес Н. управление: г. у. В. Е., представлявано от Т. Я. К. срещу Ц.А.Р., ЕГНxxxxxxxxxx с адрес:гxxx обективно съединени установителни искове, З. признаване З. установено, че дружеството-ищец има следните вземания към ответника, дължими по Договор З. потребителски кредит № 2868606/11.05.2017г.: 400,00лв. главница, 78,90лв. договорна лихва, дължима З. периода от 20.05.2017г. до 07.07.2018г.-датата Н. настъпване Н. падежа Н. договора, 383,20лв.-такси и. комисионни З. допълнителни услуги, 32,57лв. мораторна лихва, начислена З. периода от 21.05.2017г. –датата Н. настъпване Н. забавата до 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, от момента Н. подаване Н. заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане Н. дължимите суми по договора. Претендират се разноски.
Производството по делото се развива, след като по заявление, подадено от ищеца, РС-Монтана е издал Заповед З. изпълнение Н. парично задължение по реда Н. чл. 410 от ГПК№1452/24.10.2018г. по ч.гр.д.№ 2563/2018г. по описа Н. съда. В законовия срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта З. изпълнение, което обуславя правния интерес Н. дружеството-заявител от предявяването Н. настоящия иск.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Н. 11.05.2017г. е подписан Договор З. потребителски кредит № 2868606, сключен между ,,П. Ф. Б. като кредитор и. Ц.А.Р. като кредитополучател., скючен при спазване Н. разпоредбите Н. ЗПК.
Н. 01.07.2017г. е сключен Договор З. продажба Н. вземания/цесия/ между кредитора по горепосочения кредит и. ,И.. А. М./цесионер/, по силата Н. което вземането по кредита е прехвърлено в полза Н. цесионера изцяло с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности.
По силата Н. Рамков договор от 30.01.2017г. Н. основание чл.99 от ЗЗД и. приложение №1 към него, от 03.07.2018г., между ,,И.. А. М. и. ,,А. З. К. Н. П. З. вземането е прехвърлено/цедирано/ в полза Н. ищеца.
Сългасно сключения договор З. кредит, кредиторът е отпуснал Н. ответника 400,00лв. паричен заем, а отв.Р. усвоява сумата изцяло веднага след сключване Н. договора. Задължението е следвало да се погаси Н. 60 седмични погасителни вноски, всяка от 14,37лв.
Ответникът не е изпълнил нито едно плащане по договора. Поради изложеното по договора са дължими изцяло претендираните суми.
С исковата молба са направени доказателствени искания- З. приемане Н. приложени писмени доказателства.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът не е подал писмен отговор Н. исковата молба, поради което, спрямо него са настъпили законовите последици по чл. 133 от ГПК.
Въз основа Н. постъпила молба вх.№6376/21.05.2019г., съдът, в проведеното Н. 22.05.2019г. публично съдебно заседание, с протоколно определение е допуснал встъпването Н. ,,А. З. С. Н. В. Е. 2., със седалище и. адрес Н. управление г. г. б. П. Д. о. с. Л. Е. о. 4., представляван поотделно от изпълнителни директори Н. Т. С. и. М. Д. Д., като трето лице-помагач Н. страната Н. ищеца. Третото лице изцяло поддържа исковата молба.
Съдът, Н. основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа Н. закона и. Н. събраните по делото доказателства, намира З. установено следното:
Предявените искове са допустими З. разглеждане, като предявени от и. срещу надлежна страна в производсвото, в установения срок.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
Съображенията Н. Районния съд са следните:
Съгласно приложен като доказателство по делото в заверен препис Договор З. потребителски кредит, сключен Н. 11.05.2019г. между ,,П. Ф. Б. и. Ц.А.Р., ЕГНxxxxxxxxxx с адрес:гxxx, между страните е налице заемно правоотношение при посочените от дружеството-ищец параметри, като в договора е удостоверено, че ответникът при подписване Н. договора е получил изцяло заемната сума. Това уточнение е важно, тъй като е от значение З. валидността Н. договора З. кредит, тъй като по своето естество той представлява реален договор, З. валидността Н. който не е достатъчно страните да постигнат взаимно съгласие относно договорните условия, а е нужно заемополучателят/длъжник/ да е получил реално от кредитора сумата по договора в своя патримониум.
Вземането Н. ,,П. Ф. Б. към ответника надлежно е прехвърлени/цедирано/ Н. ,,А. З. К. Н. П. З..
Н. следващо място, съдът служебно се занима с въпроса З. действителността Н. процесния договор З. потребителски кредит, по смисъла Н. Закона З. потребителския кредит. Съдът намира, че при представеният по делото Договор З. потребителски кредит, не са спазени всички задължителни изисквания относно неговото съдържание, лимитативно изброени в чл. 11, ал.1, т.7-12 и. ал.2 от ЗПК. При това положение Договорът е недействителен, Н. осН. чл. 22 от ЗПК.
Чл. 23. от ЗПК разпорежда: Когато договорът З. потребителски кредит е обявен З. недействителен, потребителят връща само чистата стойност Н. кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Респективно следва да бъде уважен единствено предявеният иск З. главница по процесния Договор З. потребителски заем, в размер от 400,00лв., като останалите вземания не следва да бъдат уважени. Освен това вземането от 383,20лв. такса З. услугата ,,Кредит у дома‘‘ не следва да се уважи, тъй като тази клауза следва да бъде обявена З. нищожна, поради накърняването и. противоречието й с добрите нрави, по смисъла Н. чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
При този изход Н. делото, ответникаът Ц.А.Р. следва да бъде осъден да заплати Н. дружеството-ищец, съобразно чл. 78, ал.1 от ГПК,направените деловодни разноски пропорционално с уважената част от исковете, реализирани както в исковото, така и. в заповедното производство.
В полза Н. конституираното трето лице-помагач ,,А. З. С. Н. В. разноски не следва да бъдат присъждани, съгласно разпоредбата Н. чл. 78, ал.10 от ГПК.
Водим от горното, съдът, Н. основание чл.235 ГПК, във вр.с чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и. във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО, че съществува вземане Н. ,,А. З. К. Н. П. З. Е. 2., със седалище и. адрес Н. управление: г. у. В. Е., представлявано от Т. Я. К. КЪМ Ц.А.Р., ЕГНxxxxxxxxxx с адрес:гxxx З. 400,00лв. главница дължими по Договор З. потребителски кредит № 2868606/11.05.2017г., като ОТХВЪРЛЯ исковете З. 78,90лв. договорна лихва, дължима З. периода от 20.05.2017г. до 07.07.2018г.-датата Н. настъпване Н. падежа Н. договора, 383,20лв.-такси и. комисионни З. допълнителни услуги, 32,57лв. мораторна лихва, начислена З. периода от 21.05.2017г. –датата Н. настъпване Н. забавата до 17.10.2018г., дължими по същия договор, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И. НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Н. осН. чл.78, ал.1 от ГПК Ц.А.Р., ЕГНxxxxxxxxxx с адрес:гxxx ДА ЗАПЛАТИ Н. А. З. К. Н. П. З. Е. 2., със седалище и. адрес Н. управление: г. у. В. Е., представлявано от Т. Я. К. сумата от 145,30лв. деловодни разноски по гр.д.№3309/2018г. по описа Н. РС-Монтана З. заплатена държавна такса и. юрисконсултско възнаграждение, както и. 78,24лв. деловодни разноски, направени по ч. гр.д.№2563/2018г. по описа Н. РС-Монтана, съобразно с уважената част от исковетЕ.
Делото е разгледано и. решението е постановено при участието Н. трето лице-помагач Н. страната Н. ищеца-А. З. С. Н. В. Е. 2., със седалище и. адрес Н. управление г. г. б. П. Д. о. с. Л. Е. о. 4., представляван поотделно от изпълнителни директори Н. Т. С. и. М. Д. Д..
Решението подлежи Н. въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му Н. странитЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: