Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Г. въззивно гражданско дело № 10761 по описа за
2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 12.06.2019г., постановено по гр.дело № 59296/2018г.
по описа на СРС, ГО, 119 състав, са уважени обективно кумулативно съединените
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
от КТ /до размер на сумата от 6 177, 96 лева, като до пълния предявен
размер от 6 225, 12 лева претенцията е отхвърлена/, предявени от Б.М.К. срещу
Н.Д.НА Д..
Срещу решението е подадена в законоустановения срок
въззивна жалба от ответника Н.Д.НА Д., в която се поддържа съществено нарушение
на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на формираните от първоинстанционния
съд изводи. Въззивникът навежда съображения, че от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че ищецът е извършил три
нарушения на трудовата дисциплина, за всяко едно от които работодателят е
поискал обяснения от служителя. Последният обаче не е дал обяснения, които да оправдаят
извършеното от него, поради което ответникът е упражнил правото си да прекрати
трудовото правоотношение между страните с издаването на заповед за налагане на
дисциплинарно наказание – уволнение. По отношение на твърдяната закрила по чл.
333 от КТ се поддържат доводи, че ищецът
не се ползва от същата, тъй като при Н.Д.НА Д. липсва легитимна организация на
КТ Подкрепа, изградена съобразно КТ и Устава на конфедерацията. В този смисъл
заявява оспорване на съдържанието на представеното от ищеца удостоверение за
легитимност, доколкото няма данни в организацията да членуват достатъчно
служители, нито пък има данни същата да развива някаква дейност. По тези
съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна Б.М.К.
е депозирал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно
изложени съображения за неоснователност. Поддържа наведените в исковата молба
пороци на уволнителната заповед, изразяващи се в неспазване на императивното
изискване по чл. 333, ал 3 от КТ, тъй като ищецът твърди да е председател на
синдикална секция на КТ “Подкрепа” при Н.Д.НА Д. /НДД/. Ето защо счита, че
работодателят е бил длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
поиска предварително съгласие на съответния синдикален орган. По делото било
установено, че такова съгласие не е искано, поради което излага становище, че
уволнението му е незаконно и подлежи на отмяна. Оспорва да е извършил вменените
му с процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина. Ето защо прави
искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ –
трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на
ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си
право да прекрати едностранно трудовото правоотношение. В тежест на
работодателя е да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с
исковата молба от ищеца са неоснователни
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи
основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна
защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния
случай са свързани със следните оспорвания: нарушена процедура по чл. 193 от КТ
/при твърдения, че работодателят не е поискал писмени обяснения за твърдените
нарушения на трудовата дисциплина/; оспорва се извършването на вменените
дисциплинарни нарушения;
неспазване на правилото за предварително
съгласие при дисциплинарно уволнение в съответствие предварителната закрила по
чл. 333, ал. 3 от КТ, обосновано с твърдения, че ищецът е председател на
синдикална секция на КТ “Подкрепа” при НДД.
Не е спорно между страните, че ищецът е заемал
длъжността „старши учител” в Н.Д.НА Д. /НДД/, както и че трудовото му
правоотношение е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание – уволнение
съгласно Заповед № 197/20.07.2018г. на директора на НДД. Наказанието е наложено
за извършени от служителя дисциплинарни нарушения – неявяване на работа в два и
повече последователни работни дни /конкретно за периода от 05. - 16.07.2018г./;
за нарушаване на заповед № 102/31.05.2018г. на директора на НДД, съгласно която
е забранено допускането на моторни превозни средства след бариерата, водеща към
паркинга пред главния вход на НДД от 08, 30 часа до 16, 30 часа на 01.06.2018г.
и за представяне на фалшива фактура за закупуване на материали за огнено шоу,
констатирано на 07.06.2018г.
По делото е представено писмо с изх. №
415/16.07.2018г., с което на ищеца било връчено искане за даване на обяснения
на основание чл. 193, ал. 1 от КТ относно отсъствието му от работа от
05.07.2018г. до 16.07.2018г. Върху писмото е налице ръкописно изявление от
16.07.2018г., което е със следното съдържание: “изпратихте ни на фестивал, на
който се представихме достойно с много награди”.
С писмо изх. № 311/04.06.2018г., работодателят е
изискал от служителя обяснения относно нарушаване на заповед № 102/31.05.2018г.
на директора на НДД. Върху писмото е налично ръкописно изявление със следното
съдържание “ненавременно пускане на въпросната заповед след като вече съм в
командировка”.
С писмо изх. № 328/12.06.2018г. от ищеца са поискани
обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ относно представяне на фактура за
закупени материали за огнено шоу. Върху писмото е отразено ръкописно изявление
със следното съдържание: “не съм в течение на нещата. Попитайте фирмата на
фактурата”.
Нито едно от посочените волеизявление не съдържа
означение на неговия автор. Поради тези обстоятелства районният съд е приел, че
не може да се направи извод дали писмата са били връчени на ищеца и от кого са
изписани ръкописните текстове. Липсата на ангажирани доказателства в тази
връзка е обусловил извод, че работодателят не е спазил процедурата по налагане
на дисциплинарно наказание, тъй като не е поискал обяснения от служителя на
основание чл. 193, ал. 1 от КТ. По тези съображения е уважен предявеният иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и обусловените от него
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на
първоинстанционния съд. В проведеното на 17.10.2019г. публично съдебно
заседание във въззивното производство, ищецът изрично е заявил, че цитираните
по-горе ръкописни изявления върху всички писма са написани от него. Също така е уточнил, че преди това е дал
устни обяснения в директорския кабинет – подробни и обширни.
Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че на
етапа на въззивното производство между страните по делото не са спорни
обстоятелствата, че работодателят е поискал от служителя даване на обяснения за
констатираните нарушения на трудовата дисциплина, с което е изпълнил процедурата
по чл. 193, ал. 1 от КТ. Налице е пълно съвпадение между тези обстоятелства, за
които са искани обяснения и нарушенията, за които е наложено дисциплинарното
наказание със заповедта за уволнение.
Прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца е извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ - дисциплинарно уволнение.
Работници и служители, чийто трудови правоотношения са прекратени на това основание,
при наличие на предпоставките по чл. 333, ал. 3 от КТ се ползват от установената в
разпоредбата закрила при уволнение. Ако се установи, че работникът се е ползвал
от закрила, която не е била преодоляна от работодателя по установения законов
ред, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание,
без да разглежда трудовия спор по същество - чл. 344, ал. 3 КТ.
Нормата на чл. 333, ал. 3 КТ урежда специална закрила при прекратяване на
трудовото правоотношение на лица, членове на синдикалното ръководство в
предприятието. С легалната дефиниция на понятието "синдикално
ръководство", дадена в §1, т. 6 от ДР на КТ, законодателят е ограничил
приложението на закрилата до председателя и секретаря на "съответната
синдикална организация". Въпросът кои синдикални дейци попадат под обхвата
на закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ е бил предмет на тълкуване по тълкувателно
дело № 9/2013г. на ОСГК на ВКС. С постановеното ТР № 9/2013г., е прието, че с
предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, пр.1 КТ, във вр.
§1, т. 6 от ДР на КТ, се ползва работник или
служител, който е член на синдикално ръководство /председател и секретар/ на
синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на
съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури /секции/
в рамките на тази синдикална организация. Изключение е допуснато само в
случаите, когато вътрешните структури на синдикалната организация следват
организацията и структура на предприятие, чийто поделения или обособени
образувания са самостоятелни работодатели по смисъла §1, т. 1 от ДР на КТ.
Съгласно константната практика на ВКС,
разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ установява закрила на определени
категории синдикални дейци за тяхното уволнение на посочените основания,
изразяваща се в предварително съгласие на съответния синдикален орган. При релевирано
основание за незаконност на уволнението поради неспазването изискването на чл. 333, ал. 3 от КТ съдът изследва дали работодателят е
изпълнил задължението си да отправи мотивирано писмено искане до синдикалния
орган за получаване съгласие относно предстоящото уволнение и дали е получил
такова от компетентния орган преди да издаде заповедта за уволнение.
Легитимността на съответната синдикална организация не подлежи на съдебен
контрол. Касае се до обстоятелство, което няма отношение към задължението на
работодателя по чл. 333, ал. 3 от КТ, поставяща
извършването на уволнението в зависимост от получаването на предварително
съгласие от синдикален орган. В този смисъл са решение № 48 от 29.01.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 5061/2008г., III ГО, решение № 846 от 29.12.98г. на ВКС, III
ГО, и решение № 1322 от 13.07.06г. по гр. дело № 3112/03г. на ВКС, III ГО, решение № 359 от
18.04.2019г. по гр.д. № 856/2019г. на ВКС IV ГО. В същите е прието, че от значение
за предварителната закрила при уволнение не е “легитимността” на синдикалната
организацията в предприятието на работодателя /т.е. дали същата е регистрирана
като юридическо лице съгласно чл. 49, ал. 2 от КТ, респ. съгласно устава на
съответната териториална, браншова или национална синдикална организация, на
която тя е поделение/. Достатъчно е тя да е учредена като поделение на
съответната териториална, отраслова или национална синдикална организация –
съгласно устава й /аргумент от чл. 33 от КТ/, и съответният работник или
служител да е избран да неин председател или секретар. Тези обстоятелства могат
да бъдат удостоверени, както с представянето на съответните учредителни актове
и такива за избора, така и с издаването на нарочен официален удостоверителен
документ от съответния горестоящ синдикален орган. Регистрирането на
синдикалната организация е от значение само за това дали тя ще е и
самостоятелен гражданскоправен субект, и като такъв – дали ще разполага с
материална и процесуална гражданска правоспособност – самостоятелно,
представлявана от съответния свои орган на управление, да е страна по
граждански правоотношения и по граждански дела, но това няма никакво отношение
към нейната “легитимност” и осъществяваната от нея синдикална дейност в
предприятието или към предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3
от КТ.
Видно от представеното удостоверение № 5
от 11.07.2018г., издадено от Председателя на НФ/НС образование към КТ Подкрепа,
ищецът е избран за председател на синдикалната секция на КТ Подкрепа в НДД. В това
си качество и по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на КТ ищецът се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 3 от КТ. Това удостоверяване е достатъчно, за да се
приеме, че синдикалната организация съществува и ищецът е нейн председател. В
този случай работодателят е длъжен да изиска съгласие за прекратяване на
трудовото правоотношетие с него, без да може да възразява, че организацията не
е легитимна. За установяване на тези обстоятелства е достатъчно да са
представени учредителен акт или удостоверение на горестоящ синдикален орган. По
тези съображения релевираните от въззивника оспорвания на съдържанието на
представеното удостоверение № 5 от 11.07.2018г. досежно отразеното в него
обстоятелството, че синдикалната организация е легитимна /при наведени
фактически твърдения, че няма данни в организацията да членуват достатъчно
служители, за да формират такава, както и че няма данни тази организация да
развива някаква дейност/, не следва да се разглежда от съда като неотносимо към
предмета на спора.
След като ищецът се ползва със специална
трудовоправна закрила, но работодателят не е преодолял тази закрила – не е
получил съгласие на синдикалния орган за прекратяване на трудовото
правоотношение, то следва извод, че работодателят е нарушил императивната
разпоредба на чл. 333, ал. 3 от КТ, а съгласно чл. 344, ал. 3 КТ заповедта за уволнение подлежи на
отмяна от съда само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по
същество до какъвто извод е стигнал и първоинстанционния съд, но по други
съображения.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Тъй като уволнението, извършено
едностранно от работодателя е незаконосъобразно, както и с оглед на обстоятелството,
че ищеца е полагал труд при ответника към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение по безсрочно трудово правоотношение, настоящият съдебен състав
приема, че са налице всички материални предпоставки за уважаване на обусловения
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Въз основа на представеното във
въззивното производство и неоспорено от въззивника копие от трудова книжка на
ищеца, се установява, че след последното вписване в същата, удостоверяващо
промяна в заплатата, получавана при ответника, липсват отбелязвания за
започване на друго трудово правоотношение
Ето защо се налага извод, че осъдителната претенция е доказана по
основание. По отношение на размера на същата съдът кредитира заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, приета в първоинстанционното производство,
съобразно което брутният размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ
възлиза на сумата от 6 177, 96 лева, до който размер исковата претенция се
явява основателна.
Първоинстанционният съд е достигнал до същите крайни изводи,
макар и по различни съображения, поради което постановеното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната му част.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане, в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение. В тази връзка следва да бъде обсъдено
релевираното от въззивника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност
на претендираното възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по тълкувателно
дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
По делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие
от 17.10.2019г., в които е уговорен адвокатски хонорар от 700 лева, която сума
е заплатена изцяло в брой от възложителя. В случая са предявени три обективно
кумулативно съединени искове, както следва – един оценяем с материален интерес
от 6 177, 96 лева и два неоценяеми – съответно по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и
по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28
от 2014 г.) за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за
възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато
искът е предявен самостоятелно, минималното възнаграждение е не по-малко от
размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2, а за трудови дела с определен
интерес - съобразно ал. 2. Минималната работна заплата за 2019г. е в размер на
560 лева. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по претенцията с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, определен по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата е в размер на 639 лева. При това
положение е видно, че заплатеният от въззиваемата страна адвокатски хонорар от
700 лева не надхвърля минималният размер на възнаграждението, дължимо за
осъществената защита по три обективно кумулативно съединени искове. Ето защо
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно и в полза на Б.М.К. следва
да се присъдят разноски по договор за правна защита и съдействие във въззивното
производство в размер на 700 лева.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140072 от 12.06.2019г.,
постановено гр.д. № 59296/2018г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, в обжалваната
му част.
ОСЪЖДА Н.Д.НА Д., БУЛСТАТ*******, гр.
София, бул. “******************да заплати на Б.М.К.,***, на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 700 /седемстотин/ лева – съдебни разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.