РЕШЕНИЕ
№ 1466
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Илиана СтА.а
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Илиана СтА.а Търговско дело №
20231100901804 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 51, ал. 3 от Закона за международния търговки
арбитраж вр. чл. 119, ал. 1 от Кодекса на междунароно частно право вр.
чл. 3 от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни
арбитражни решения.
Ищецът „А. Е.Е.А. (Швейцария)“ СА/Лтд, твърди, че с арбитражно
решение № 4778/20.02.2023 г., постановено от арбитражния трибунал при
Федерацията на асоциациите за масла, маслодайни семена и мазнини
ответникът „БСС Г.“ ЕООД е осъден да му заплати следните, дължими суми
по Договор № 000108-22 от 10.02.2022 г. за продажба на слънчогледово олио
на едро: сумата от 1 184 700 щатски долара обезщетение за вреди от
неизпълнение на договора; ведно с лихва за забава на обезщетението за вреди
в размер на 4,5 % на година, която се натрупва на тримесечни интервали,
считано от 01.04.2022 г. до окончателното плащане; 12 979,50 британски лири
– такси и разходи във връзка с арбитражното решение, ведно със сложна лихва
за забава върху заплатените разноски в размер на 4,5 % на година, която се
натрупва на тримесечни интервали, считано от момента на плащане от ищеца
до окончателното плащане; такса за искането за назначаване на арбитър – 100
британски лири. Представя удостоверение за окончателност на арбитражното
решение от 14.06.2023 г. Счита, че са налице предпоставките за признаване и
допускане на изпълнението му, установени в Конвенцията за признаване и
изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /Нюйоркска конвенция/ и
моли съда да постанови решение в този смисъл. Претендира разноски.
Ответникът „БСС Г.“ ЕООД, оспорва предявения иск. Твърди да не е
уведомен за образуваното арбитражно производство, да не е уведомен за
посочване на арбитър от негова страна, да не е получил препис от исковата
1
молба и да не е редовно призован в арбитражното производство, с което е
накърнено правото му на защита. В тази връзка оспорва да е получавал по
електронна поща каквито и да бил документи във връзка с арбитражното дело.
Оспорва да е получил надлежно уведомление за отнасяне към арбитраж, тъй
като обратна разписка, удостоверяваща връчване на 23.05.2022 г. не е
получена от лице, което е служител на дружеството, както и оспорва
получаването на исковата молба, удостоверено с обрана разписка от
13.09.2022 г., отново по съображение, че посоченото като получател лице не е
служител на дружеството. Твърди, че неполучаването на горните документи
го е лишило от правото да посочи арбитър в арбитражното производство и да
се защити по доводите и доказателствата към исковата молба. Твърди, че е
налице хипотезата на чл. 5, ал.2, б. „б“ от Конвенцията за признаване и
изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, а именно че признаването
и допускането до изпълнение на арбитражното решение ще противоречи на
обществения ред в Р.България. В тази връзка излага доводи, че с арбитражното
решение ответникът е осъден да заплати на ищеца неустойка за пълно
неизпълнение на договора, която се явява в размер на 1/3 от цената на
договора, която неустойка е в размер водещ до неоснователно обогатяване на
ищеца и от тук е в разрез с добрите нрави. Сочи, че ищецът не е претърпял
вреди от договора, тъй като не е извършил плащане по него. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Арбитражното решение, което се иска да бъде признато и чието
изпълнение се иска да бъде допуснато на територията на Република България
е постановено на територията на различна държава, а именно на територията
на Великобритания. Ето защо и за определяне на реда и условията за
признаване и изпълнение на това арбитражно решение на територията на
страната приложение намират нормите на Конвенцията за признаване и
изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /Конвенцията/, страни по
която са и двете държави, на територията на които се намират седалищата на
страните по делото, които са страни и по постановеното арбитражно решение.
В чл. 3 от Конвенцията е предвидено, че всяка договаряща държава ще
признава силата на арбитражното решение и ще допуска неговото изпълнение
съобразно с процесуалните правила, които се прилагат в територията, където
се иска признаването и изпълнението. С оглед на това трябва да се приеме, че
приложимите в случая процесуални правила са тези, които са предвидени в
правото на Република България.
Нормите, които са част от правото на Република България и в които се
определят процесуалните правила, по които едно лице може да отправи
искане за признаване и допускане изпълнението на едно чуждестранно
арбитражно решение и по които това искане да бъде разгледано от
компетентен орган, се съдържат в Кодекса на международно частно право
/КМЧП/. В чл. 118, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 КМЧП е предвиден редът, по който се
извършва признаването и допускането на изпълнението на едно чуждестранно
съдебно решение на територията на Република България, като съгласно
препращащата норма на чл. 51, ал. 3 от Закона за международния търговки
арбитраж /ЗМТА/ този ред е приложим и за признаване и допускане на
изпълнението на решенията на чуждестранните арбитражни съдилища тогава,
2
когато друго не е предвидено в международен договор, по който Република
България е страна, какъвто характер има Конвенцията и в която липсват
каквито и да е процесуални правила, регламентиращи реда, по който да се
отправи и разгледа такова искане, които да изключват приложението на
посочените такива от КМЧП.
По допустимостта на иска.
Съгласно чл. 119, ал.2 КМЧП към молбата се прилага препис от
решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия
съд, че решението е влязло в сила. Предвидено е, че тези документи трябва да
бъдат заверени от Министерството на външните работи на Република
България. Предствавянето на документа с исковата молба е въпрос по
допустимостта на иска.
В настоящия случай, в о.с.з. проведено на 22.03.2024 г. е представен
оригинал на решение № 4778/20.02.2023 г., постановено от арбитражния
трибунал при Федерацията на асоциациите за масла, маслодайни семена и
мазнини. По отношение на подписите на арбитрите и налице нотариална
заверка – лист 397, превод лист 377, както и е представен оригинал на
удостоверение, издадено от изпълнителния директор на Международната
федерация на асоциациите за масла, маслодайни семена и мазнини И.К.Н.,
чийто подпис е нотариално заверен, в което удостоверение е посочено, че
арбитражното решение е окончателно. Документите са с апостил и
легализиран превод – от заклет преводач и с нотариална заверка.
Предвид изложеното, съдът намира, че спазени изискванията на чл. 119,
ал.2 КМЧП, по които е налице непротиворечива практика на ВКС –
определение № 743 от 28.12.2015 г. по ч. т. д. № 2415/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС, определение № 211 от 17.05.2022 г. по ч. т. д. № 270/2022 Г., Т. К., ІІ Т. О.
на ВКС, определение № 211 от 17.05.2022 г. по ч. т. д. № 270/2022 Г., Т. К., ІІ Т.
О. на ВКС и др.
По основателността на иска.
В чл. V от Конвецията са изброени по изчерпателен начин
предпоставките, при които признаването и изпълнението на арбитражното
решение могат да бъдат отказани, В чл. V, ал. 1 от Конвенцията са предвидени
пречки, на чието наличие ответникът по иска трябва да се позове изрично
пред съда, разглеждащ искането за признаване и допускане изпълнението на
чуждестранното арбитражно решение. В чл. V, ал. 2 от Конвенцията са
регламентирани отрицателни предпоставки, за съществуването на които съдът
следи служебно.
По първото възражение за наличие напречка по чл. V, т. 1, б. "б. "
от Конвенцията.
Ответникът твърди да не е уведомен за образуваното арбитражно
производство, да не е уведомен за посочване на арбитър от негова страна, да
не е получил препис от исковата молба и да не е редовно призован в
арбитражното производство, което е станало причина за невъзможност да
предяви своите защитни средства.
В тази връзка основният спорен по делото въпрос е за надлежното
уведомяване на ответника в рамките на арбитражното производство.
По уведомяването за арбитражното производство и посочването на
3
арбитър от негова страна.
Според заключението на приетата съдебно-техническа експертиза
приложените по делото разпечатки на електронни писма са автентични, не са
манипулирани и са разменени между пощенските кутии на посочените
кореспонденти. Според представеният от вещото лице в о.с.з., проведено на
27.09.2024 г. сертификат притежател на домейн ********** и по всяка
вероятност на имейл адресите с това продължение е дружество „И.-Т.“.
Към исковата молба е представено електронно писмо изпратено от
представител на ищеца дo имейл адрес *********group.com тема договор
000108-22/10.02.22 за продажба от „БСС Г.“ ЕООД и покупка от „А. Е.Е.А.
(Швейцария)“ СА/Лтд на 3000 метрични тона украинско слънчогледово олио,
изпратено на 25.04.2022 г., към което са приложени няколко документа в т.ч.
уведомление за определяне на арбитър, в което е посочено, че във връзка със
спора по договора „А. Е.Е.А. (Швейцария)“ СА/Лтд е посочил за арбитър г-
жаС.К., като е указано, че се очаква уведомление в 30-дневен срок „БСС Г.“
ЕООД да посочи арбитър.
С писмо от 26.04.2022 г. Арбитражният отдел на Международната
федерация на асоциациите за масла, маслодайни семена и мазнини (FOSFA)
изпратено до ************@hfw.com]; *********group.com; ********** и
др. с тема договор 000108-22/10.02.22 за продажба от „БСС Г.“ ЕООД и
покупка от „А. Е.Е.А. (Швейцария)“ СА/Лтд на 3000 метрични тона
украинско слънчогледово олио, е посочено, че федерацията потвърждава
получаването на иска и изисква копието на договора, във връзка с който е
възникнал спорът.
С електронно писмо от 03.06.2022 г. Х.Ш., като адвокат - представител
на „А. Е.Е.А. (Швейцария)“ СА/Лтд изпратено до *********group.com,
**********@ **********, **********@********** е посочено, че във връзка
с писмо от 25.04.2022 г., с което е посочено, че „А. Е.Е.А. (Швейцария)“
СА/Лтд по спора по договор 000108-22/10.02.22 вече са уведомени за
посочения арбитър С.К. и че в съответствие с клауза 1(с) от Правилата за
арбитраж и обжалване на Международната федерация на асоциациите за
масла, маслодайни семена и мазнини разполагат с 30 дни от получаване на
уведомлението за определяне на арбитър. Даден е нов срок до края на
работния ден на 10.06.2022 г., като е посочено, че след изтичане на този срок
ще се обърнат към FOSFA за определяне на арбитър. В кореспонденцията си
до страните по спора „А. Е.Е.А. (Швейцария)“ СА/Лтд и „БСС Г.“ ЕООД
Международната федерация на асоциациите за масла, маслодайни семена и
мазнини е изпращала електронни писма до *********group.com,
**********@ **********, **********@********** и др. „А. Е.Е.А.
(Швейцария)“ СА/Лтд уведомява, че депозира иск с пакет документи. С писмо
от 29.09.2022 г. трибуналът уведомява страните, че в срок от страна на „БСС
Г.“ ЕООД не е депозирана защита и срокът за представяне на такава е удължен
до 12.10.2022 г. , а с писмо от 17.10.2022 г. срокът е удължен до 31.10.2022 г.
С електронно писмо от 28.10.2022 г. от execution@********** до
**********@ **********, **********@********** и копия до П.Л., Х.Ш.,
С.К., с тема „Арбитражно дело на международната федерация а асоциациите
за масла, маслодайни семена и мазнини № 1122 „А. Е.Е.А. (Швейцария)“
СА/Лтд/„БСС Г.“ ЕООД са приложени 15 документа. В първия от тях, явяващ
се отговор на иска, и изходящ от управителя на дружество „БСС Г.“ ЕООД
В.Ш., е посочено, че Руската военна агресия срещу Украйна е призната за
4
събитие непреодолима сила от Търговско-промишлената палата на Украйна на
28.02.2022 г. Посочено е, че на 05.03.2022 г. Министерски съвет на Украйна е
приел резолюция № 207, с която е предвидено въвеждането на квоти върху
износа, а по отношение на износа на слънчогледово олио е въведен
лицензионнен режим. Посочено е, че договорът е следвало да се изпълни в
периода 15 март – 31 март 2022 г., както и че на датата на сключване на
договора между страните 10.02.2022г. „БСС Г.“ ЕООД е сключило договори за
доставка на олио с „Одеска търговска компания“ ООД, „И.Т.К.“ ООД и „Т.Е.“
ООД, като в последствие дружеството е започнало да получава съобщения, че
на територията на Украйн, включително в гр. Измаил е въведено военно
положение, заводът за олио е спрял работа, както и доставчиците му. Сочи се,
че на 11.03.2022 г. „БСС Г.“ ЕООД е уведомил „А. Е.Е.А. (Швейцария)“
СА/Лтд за невъзможността си да изпълни договора, поради ескалация на
конфликта в Украйна.
С електронно писмо от 22.02.2023 г. Арбитражният отдел на
Международната федерация на асоциациите за масла, маслодайни семена и
мазнини (FOSFA) е уведомил по имейли execution@**********,
**********@ **********, **********@********** за арбитражно решение
№ 4778.
Видно от мотивите на решението в същото е обсъдена защитата на
ответника, изразяваща се в позоваването му на „непреодолима сила“ по клауза
27 от договор 53 на FOSFA и възражението е обсъдено подробно, като е
прието за неоснователно.
Установява се от представената електронна кореспонденция във връзка
със сключване и изпълнение на договор от 10.02.22 за продажба от „БСС Г.“
ЕООД на „А. Е.Е.А. (Швейцария)“ СА/Лтд на 3000 тона +/- 5% украинско
слънчогледово олио, че за сключването му е разменена кореспонденция между
**********.co, който е потвърдил сделката с имейл от 10.02.2022 г. в 14:11 ч. с
електронно писмо до М.З. адрес ******** ********, като копие от писмото е
препратено до имейли *********group.com, **********@ **********, като в
последствие в същия и следващия ден, в договарянето на конкретните условия
на договора са се включили и лицето Л.Т. от имейл адрес **********@
**********, кореспондирала по договора от името на продавача и У.Т.,
кореспондирал по договора от името на купувача. В последствие, видно
отново от представената електронна кореспонденция, уведомленията във
връзка с изпълнението/незизълнението на договора, уведомлението за
позоваване на непреодолима сила и др. са между лицата ползващи имейли
*********group.com, **********@ **********, **********.com от името на
продавача и Д.Ч. и от името на купувача.
Според показанията на разпитаната в о.с.з проведено на 27.09.2024г.
свидетелка Л.Н.С. тя е работила в „И.-Т.“ в периода м. декември 2021 г. м. май
2022 г. като помощник-мениджър. Свидетелката сочи, че дружеството се
занимава с преработка на слънчогледово семе като в резултат на преработката
се получава слънчогледово олио, шрьот и трици, като заводът на компанията
се намирал в гр. Измаил. Основно служителите на компанията работели от гр.
Измаил, но имало и такива, с подпомагащи функции, които били разположени
в гр. Одеса. Свидетелката сочи, че помагала на трима мениджъри – В..Т., В.Т.
и А.Д., които се занимавали с външноикономическите и вътрешнотърговските
отношения на компанията и ползвали имейли от домейн **********.
Свидетелката сочи, че компания „БСС Г.“ ЕООД е дружество, което продава
5
продукцията на „И.-Т.“ на територията на Р.България. Свидетелката знае, че
дружество „И.-Т.“ имало договорни отношения за продажба края на 2021 г. –
началото на 2022 г., както и че имало проблеми с изпълнение на договора във
връзка със затрудненията в доставките на суровина.
От обсъдените по-горе доказателства се установява, че домейн и
пощенска услуга с наименование ********** са притежание на дружество
„И.-Т.“.
Установява се от вписванията в търговския регистър, че в периода
22.11.2021 г. - 29.06.2023 г. управител на ответното дружество „БСС Г.“ ЕООД
е В.Ш.. В едно от разменените писма във връзка със сключване на договор за
продажба на украинско слънчогледово олио от 10.02.2022 г. е приложен
въпросник „опознай своя клиент“ /изпратен от БСС Г. ЕООД/, в който като
лице за контакт с дружеството е посочен В..Т. с имейл **********.com.
Предвид изложеното, съдът намира, че провеждането на
кореспонденция във връзка със сключване и изпълнение на договора, в т.ч. и
във връзка с уведомяването за арбитраж, посочване на арбитър, размяната на
книжа в арбитражното производство и др. на имейл адреса, посочен от „БСС
Г.“ ЕООД **********@********** е извършено с лице, легитимирано да
представлява дружеството и да получава надлежно уведомления от негово
име. По делото несъмнено се установява, че дружество „БСС Г.“ ЕООД е
дружество тясно свързано с „И.-Т.“ и регистрирано в Р.България с цел
продажба на продуктите на дружеството майка, производител на продаваното
слънчогледово олио. Проведената кореспонденция от имейли с адреси на лице
завършващи на @********** съдът намира, че е проведена от лица
легитимирани да представляват ответното дружество във връзка със
сключването и изпълнението на този договор, което несъмнено се установява
от целия преддоговорен процес на кореспонденция, както и тази разменена
между страните и арбитражния съд.
Предвид изложеното съдът прави извод, че в проведеното арбитражно
производство, по което е постановено решение № 4778/20.02.2023 г. на FOSFA
ответникът е надлежно уведомен за образуването на арбитражното
производство, за посочване на арбитър от негова страна, получил е препис от
исковата молба, редовно призован е в арбитражното производство и е получил
възможност и упражнил възможността си да предяви своите защитни
средства. Ето защо възражението на ответника за наличие на пречка по чл. V,
т. 1, б. "б. " от Конвенцията е неоснователно.
По второто възражение за наличие на основание за недопускане до
изпълнение по чл. V, ал. 2, б. „б“ от Конвенцията - че признаването и
допускането до изпълнение на решението ще противоречи на
обществения ред в Р.България.
Българският обществен ред представлява съвкупност от основни
повелителни принципи, върху които е изградена и функционира правовата
държава в Република България. Основен принцип в българското право е, че
всеки правен субект отговаря за вредите, включително и имуществените
такива, които е причинил на друг субект в резултат на допуснато от него
неизпълнение на задължение, което е възникнало в негова тежест по сключен
между тях договор, какъвто характер има вземането, което е предмет на
предявения пред арбитража от „А. Е.Е.А. (Швейцария)“ СА/Лтд/ срещу „БСС
Г.“ ЕООД иск, за получаване на обезщетение за вреди от неизпълнението
6
явяващи се разлика между уговорената в договора цена и тази, на която
ищецът би могъл да купи същата стока с незабавен транспорт на датата на
неизпълнението – 01.04.2022 г. Тези вреди се явават пряка и непосредствена
последица от неизпълнетието на договора, поради което присъждането им не
противоречи на обществения ред на Република България, а напротив в
съответствие е с принципа за поправяне преките вреди от неизпълнението.
В случая не е налице и забраната на чл. V, ал. 2, б. „б“ от Конвенцията
съгласно законите на Р.България предметът на спора да не подлежи на
разрешаване от арбитраж /арг. чл. 19 ГПК/.
Предвид изложеното са налице всички предпоставки, при които съдът
може да признае и допусне изпълнението на чуждестранното арбитражно
решение по отношение на постановено от арбитражен трибунал при
Федерацията на асоциациите за масла, маслодайни семена и мазнини, поради
което предявеният иск е основателен.
По разноските:
При този изход от делото в тежест на ответника следва да се възложат
сторените от ищеца разноски по делото.
По възражението на ответника за прекомерност на уговореното между
ищеца и Адвокатско дружество „Й.,Р. и съдружници“ съдът намира следното.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна
сложност на делото, като за да бъде намалено уговореното възнаграждение
следва да е налице очевиден, явен противовес на размера на уговореното
възнаграждение с тези две Г.и обстоятелства. В Решение от 25.01.2024 г. по
дело C‑438/22 на СЕС по преюдициално запитване по т. 2 е прето, че: „ Член
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана
на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.“ Даденото в
решението на СЕС тълкуване на чл. 101, §1 ДФЕС има задължителен характер
за националните съдилища, поради което съдът не следва при направено
възражение за прекомерност да съобразява минимумите на адвокатските
възнаграждения предвидени в едноименната наредба и може да определи
възнаграждение и под тях, при съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото.
Видно от представените два броя фактури и платежни нареждания за
плащане на вземанията по тях между страните доверител - „А. Е.Е.А.
(Швейцария)“ СА/Лтд и довереник Адвокатско дружество „Й.,Р. и
съдружници“ е постигнато съгласие за общ размер на дължимо
възнаграждение за правна помощ, съдействие и представителство във връзка с
7
признаване и изпълнение в България на арбитражно решение №
4778/20.02.2023 г. в размер общо на 43028,26 лева /21
514,13+21514,13=43028,26/.
Производството по делото е с обичайната за такъв тип дела фактическа и
правна сложност. Делото е приключило след провеждане на пет открити
съдебни заседания. Провеждането на повече открити съдебни заседания е
наложено във връзка с доказателствената дейност. Съдът намира, че като
критерий следва да бъде съобразено възнаграждението, определимо по
правилото на чл. 7, ал. 7, вр. с чл. 7, ал.2, т. 7 НМРАВ минималното
възнаграждение с оглед интереса е в размер на 41981,63 лева без ДДС. В чл.7,
ал.3 от наредбата е предвидено, че при защита за повече от 2 открити съдебни
заседания се дължи възнаграждение допълнително по 250,00 лева на
заседание. Уговореното от ответника и Адвокатско дружество „Й.,Р. и
съдружници“ възнаграждение възлиза в размер съвсем малко надвишаващ
минимума по наредбата. Същевременно съдът взема предвид уговореното от
насрещната страна и адв. Х. адвокатско възнаграждение – от 9 000,00 лева.
Съдът намира, че предвид характера на това исково производство и
обстоятелствата в тежест на доказване на ищеца, както и предвид обсъденото
по-горе, уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно и не е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото и останалите
релевантни, обсъдени по-горе, обстоятелства. Съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде намалено до размер от 15 000,00 лева.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по делото в общ размер на 17 204 лева /държавна такса, в т.ч.
и в производството по обезпечаване на иска, разходи за преводи и адвокатско
възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ДОПУСКА изпълнението на територията на Република
България по предявения от „А. Е.Е.А. (ШВЕЙЦАРИЯ)“ СА/ЛТД, дружество
учредено и съществуващо съгласно законите на **********вписано в
Търговския регистър на кантон Во под дружествен номер ******* със
седалище и адрес на управление Авеню дьо ла Гар 33, 1003 Лозана,
Швейцария срещу „БСС Г.“ ЕООД, ЕИК: ******* иск с правно основание
чл. 51, ал. 3 от Закона за международния търговки арбитраж вр. чл. 119, ал. 1
от Кодекса на международно частно право вр. чл. 3 от Конвенцията за
признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, решение №
4778/20.02.2023 г., постановено от арбитражния трибунал при
Федерацията на асоциациите за масла, маслодайни семена и мазнини, с
което „БСС Г.“ ЕООД, ЕИК: *******, е осъдено да заплати на „А. Е.Е.А.
(ШВЕЙЦАРИЯ)“ СА/ЛТД, следните суми: 1 184 700 щатски долара
обезщетение за вреди от неизпълнение на договор номер 000108-
22/10.02.2022г., ведно със сложна лихва за забава върху тази главница в
размер на 4,5 % на година, която се натрупва на тримесечни интервали,
считано от 01.04.2022 г. до окончателното плащане; 12 979,50 британски
лири – такси и разходи във връзка с арбитражното решение, ведно със сложна
8
лихва за забава върху заплатените разноски в размер на 4,5 % на година,
която се натрупва на тримесечни интервали, считано от момента на плащане
от ищеца /върху 5 000,00 британски лири - платени на 11.08.2022 г., върху
7500,00 британски лири – платени на 09.12.2022 г. и върху 579,50 британски
лири – платени на 21.02.2023 г./ до окончателното плащане; 100 британски
лири - такса за искането за назначаване на арбитър – .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БСС Г.“ ЕООД, ЕИК:
******* да заплати на „А. Е.Е.А. (ШВЕЙЦАРИЯ)“ СА/ЛТД, дружество
учредено и съществуващо съгласно законите на **********вписано в
Търговския регистър на кантон Во под дружествен номер ******* със
седалище и адрес на управление Авеню дьо ла Гар 33, 1003 Лозана,
Швейцария сума в размер на 17 204 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9