М О Т И В И
към
ПРИСЪДА №584 от 13.05.2013 година
по НЧХД №584/ 2012
година на Районен съд – Свиленград
град Свиленград, 23.05.2013
година
С тъжба от 07.08.2012г. Д.С.Б. с ЕГН ********** повдига
обвинение срещу:
И.К.Г.
с ЕГН ********** , роден на ***г***
, българин ,български гражданин ,живущ *** , с основно образование, неосъждан, пенсионер, женен,за това че:на 06.07.2012 г. около 08,00 часа в с.Генералово, общ.Свиленград на
улицата пред дома на Д.С.Б. ***, изрекъл
публична обида за Д.С.Б. *** в нейно присъствие пред повече от две лица ,чрез отправяне
на унизителни за честта и достойнството й думи и изрази- престъпление по
чл.148, ал.1,т.1 във вр.с чл.146,ал.1 от НК .
и срещу
И.Г.Г. с ЕГН **********, родена на ***г*** ,българка , българска гражданка, живуща
*** , със средно образование, неосъждана, пенсионерка, омъжена,за това че :
на 06.07.2012 г. около 08,00 часа в с.Генералово, общ.Свиленград на улицата пред дома на Д.С.Б. ***, изрекла публична обида за Д.С.Б. *** в нейно присъствие пред повече от
две лица ,чрез отправяне на унизителни за честта и достойнството й думи и
изрази- престъпление по чл.148, ал.1,т.1 във вр.с чл.146,ал.1 от НК .
На основание чл.74 и сл. НПК във връзка с
чл.45 от ЗЗД е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от
тъжителя Д.С.Б. с ЕГН ********** против
подсъдимия И.К.Г. с ЕГН ********** за
сумата от 1 000 лв. като
обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, вменено във
вина на подсъдимия, ведно със законната лихва от датата на деянието-06.07.2012 г. до окончателно изплащане на
сумата. Частният тъжител е конституиран и като граждански ищец по делото. В
съдебно заседание същият чрез повереника си поддържа изцяло така предявената
претенция.
На основание чл.74 и сл. НПК във връзка
с чл.45 от ЗЗД е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от
тъжителя Д.С.Б. с ЕГН ********** против
подсъдимия И.Г.Г. с ЕГН ********** за
сумата от 1 000 лв. като
обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, вменено във
вина на подсъдимия, ведно със законната лихва от датата на деянието-06.07.2012 г. до окончателно изплащане на
сумата. Частният тъжител е конституиран и като граждански ищец по делото. В
съдебно заседание същата чрез повереника си поддържа изцяло така предявената
претенция.
В срока за отговор по чл.254,ал.3 от НПК подсъдимият И.К.Г. не депозира
отговор по тъжбата.
В срока за отговор по чл.254,ал.3 от НПК подсъдимата И.Г.Г. не депозира отговор по тъжбата.
Тъжителят чрез повереника си –адв.О.
поддържа така повдигнатото обвинение, като моли съда да наложи на подсъдимите И.К.Г. и И.Г.Г. наказание, отговарящо на целите по чл.36 от НК, също
така поддържа предявената гражданска претенция и моли съда да я уважи,като
претендира да бъдат присъдени направените разноски по делото.
В съдебно заседание/ проведено извън съдебната
зала,поради влошено здравословно състояние на подсъдимите/ подсъдимия И.К.Г. разбира в какво е обвинен ,не
се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, дава обяснение. Твърди,че никога не бил обиждал и псувал Д.Б.,а в същото време по време на разпита му
нарече частната тъжителка с думите "
Ей къде е тая мастия", "Главата ти
ще отрежа",„ей говедо”, „идиот”.Защитата
на подсъдимия моли съда да го оправдае по повдигнатото обвинение ,като счита
,че същото е недоказано,както от обективна така и от субективна страна.
В съдебно заседание / проведено извън съдебната зала,поради влошено
здравословно състояние на подсъдимите/подсъдимата
И.Г.Г.
разбира в какво е обвинена ,не се признава за виновна по повдигнатото й
обвинение, дава обяснение. Твърди,че отношенията между подсъдимите и частната
тъжителка се били влошили,тъй като сина на Д.Б. й бил нанесъл телесна повреда и
от този момент,както Д.Б.,така и семейството й и работниците им ,нарочно
тормозели подсъдимите.Що се отнася до обвинението, твърди че никога не били
обиждали тъжителката,както съпруга й ,така и тя,тъй като били възрастни хора. Защитата
на подсъдимата моли съда да я оправдае по повдигнатото обвинение ,като счита
,че същото е недоказано,както от обективна така и от субективна страна.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимия И.К.Г. с ЕГН ********** , роден на ***г*** , българин ,български гражданин
,живущ *** , с основно образование, неосъждан, пенсионер, женен.
Подсъдимата И.Г.Г. с ЕГН **********, родена на ***г***
,българка , българска гражданка,живуща *** , със средно образование,
неосъждана, пенсионерка, омъжена.
Двамата подсъдими Г. и
Г. и тъжителката Б. ***,като живееят непосредствено един срещу друг в
посоченото село,като до дома на тъжителката се намира и производствен цех
,собственост на семейството на тъжителката, в който работели и работници на
трудов договор.От няколко години отношенията
между подсъдимите и семейството на тъжителката се обтегнали като се стигнало да
подават жалби едни срещу други,което още повече нагнетило негативните отношения
помежду им.В резултат на силно влошените отношения помежду им,подсъдимите
започнали да обиждат тъжителката Б.,но тя не им обръщала внимание,въпреки че
споделяла със нейни семейни приятели за обидите отправяни й от двамата
подсъдими. Тъжителката и съпругът й в
началото на месец юли 2012година се уговорили със семейство Петрови / св. Златка Петкова Петрова и св.Руси Грозев
Петров/ за почивните дни да отидат на
отдих в Пампорово ,като за целта трябвало около 08,00часа семейство Петрови да
заберат от дома на тъжителката,нея и съпругът й. На 06.07.2012година около
08,00 часа семейство Петрови пристигнали пред дома на тъжителката,съгласно
уговорката им и паркирали лекият си автомобил непосредствено пред дома й ,като
трябвало да натоварят багажа на Бошнакови в колата си.При пристигането им
излезнала пред дома си тъжителката Б. за да ги посрещне, като по това време на
пейката пред цеха на Бошнакови били
седнали да пият кафе няколко от работниците на Бошнакови,в това число и св.
Станислав Стоянов Мушев. Веднага след като Димитрина Б. излезнала на улицата
при семейство Петрови на улицата излезнала подсъдимата Г.,която започнала да
обижда тъжителката с думите " при тебе ли идват ,дърта курво,мастио"
и други думи и се обърнала към
семейството на Петрови,защо идват при нея,тъй като тя била курва и била
изгонена от Свиленград,като по това време съпругът на тъжителката носел
багаж ,като св.Мушев също му помагал в пренасянето и
товарели в колата на Петрови. Непосредствено след подсъдимата излезнал на
улицата пред дома си и подсъдимият Г.,който почнал също да обижда и да псува
тъжителката с думите "да ти еба майката, курво",като подсъдимият
продължил да обижда и да говори ,че тъжителката я били изгонили от Свиленград.
Изненадани от поведението на двамата подсъдими,които били на възраст св Петров
попитал съпругът на тъжителката, как издържа на това поведение, а той му
отговорил,че това било ежедневие и да не им обръща внимание.След като натоварили
багажа двете семейства тръгнали за Пампорово,където въпреки че имали
желание да починат и да се повеселят впредвид станалото сутринта настроението
на семействата било помрачено,като тъжителката
,която се почувствала крайно обидена и унижена от думите отправени й от
двамата подсъдими пред нейните приятели и работници започнала да пие
успокоителни, а предмет на разговори през почивните дни било поведението на
двамата подсъдими.
По делото са приобщени като доказателства справки за съдимост на подсъдимите
И.К.Г. и И.Г.Г., от които се установява,че същите не са осъждани и не са
осбождавани от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Видно от приложената характеристична
справка за подсъдимия И.К.Г., изготвена от мл.пи Д.Димитров, се установява,че
подсъдимият живее в село Генералово ,заедно със съпругата си подсъдимата И.Г..
В момента подсъдимият бил пенсионер и бил известен като трудолюбив и честен
човек,но през последните години станал самобитен и особен и не контактувал с
никой от селото. Често предизвиквал конфликти и скандали с живущите около него
съседи и не бил в добри отношения с тях. Същият проявявал нетактичност,липса на
морал и самоконтрол при изразяване на чувствата и мненията си. Сочи се , още че
няма данни подсъдимият да злоупотребява с алкохол или други силно упойващи
вещества. Не контактува с криминално проявени лица и до настоящият момент не е
регистриран като извършител на престъпления,нарушения на обществения ред или
други противообществени прояви.
Видно от приложената характеристична
справка за подсъдимата И.Г.Г., изготвена от мл.пи Д.Димитров, се установява,че
подсъдимата живее в село Генералово ,заедно със съпруга си подсъдимият И.Г.. В
момента подсъдимата била пенсионер , като дълги години гледала болната си
дъщеря,която починала. Позната била сред съселяните си като особен ,своенравен
и конфликтен човек,който не контактува с никой. Често предизвиквала конфликти и
скандали с живущите около нея съседи и не била в добри отношения с
тях.Проявявала нетактичност и липса на самоконтрол при изразяване на чувства и
мнения си. Сочи се , още че няма данни подсъдимата да злоупотребява с алкохол
или други силно упойващи вещества. Не контактува с криминално проявени лица и
до настоящият момент не е регистрирана като извършител на
престъпления,нарушения на обществения ред или други противообществени прояви.
От представената медицинска документация/
медицински направления и удостоверения/ се установява ,че подсъдимият И.Г. е
със влошено здравословно състояние, като същият е с карцином на ректума.
От представеният амбулаторен лист №000550 от 04.10.2012год. на д-р
Недялка Въкова се установява ,че подсъдимата И.Г. е със влошено здравословно
състояние, като същата страда от
посттравматично стресово разстройство с придружаващо заболяване- хипертонична
болест на сърцето.
Съдът не
кредитира показанията на св. Кичка Иванова Костова по следните съображения.
Същата в съдебно заседание , твърди че 05.07.2012година ,заедно с нейната
приятелка св.Катя Г. Василева били отишли на гости на родителите й/двамата подсъдими/ и били
през процесния ден/06.07.2012г./ в дома
на подсъдимите. Твърди ,че сутринта на 06.07.2012год. около
08,00часа-08,30часа били отвън на двора
и закусвали,като предния ден майка й ,подсъдимата Г. се била оплакала ,че синът
на тъжителката продължвал да ги тормози ,поради което след като видяла ,че Димитрина била излезнала на улицата, майка й
също излезнала и попитала на Димитрина ,кога най после ще възпита сина си ,за
да спре да ги тормози,след което св.Костова излезнала и забрала майка си в двора,а
баща й въобще не бил излизал на улицата. Твърди още ,че нямало никой на улицата
, а били само тъжителката и подсъдимата. В същото време в разрез с нейните
показания св. Катя Г. Василева се отрече от дадените показания , които
потвърждаваха казаното от св.Костова и заяви ,че през посочената дата на е била
в с.Генералово,а била в дома си,но тъй като приятелката й св. Кичка Иванова
Костова я помолила да каже ,че е присъствала ,тя разказала каквото и било
казано да каже. Именно това поведение на св.Костова ,разколебава съда в достоверността
на нейните показания. От друга страна не може да се пренебрегне обстоятелството ,че същата е дъщеря на
подсъдимите и е заинтересована от изхода на делото. Не на последно място
нейните показания останаха изолирани от останалия събран по делото доказателствен
материал по делото в частност св.показания на св. Петров, св.Петрова и
св.Мушев,като не се споделя доводът на защита ,че показанията на посочените
трима свидетели са необективни, неточни и противоречиви. И тримата свидетели
ясно и точно посочват думите ,които двамата подсъдими се използвали на
06.07.2012год. срещу тъжителката,а именно "круво" ,"мастио"
," да ти еба майката ,курво" и
т.н. като разминаването в словореда не означава,че обидните думи и изрази не са
употребени от двамата подсъдими,тъй като не може да се изисква от свидетелите
дословно да цитират изреченията изречени от подсъдимите срещу тъжителката,тъй
като не е за пренебрегване обстоятелството ,че е изминал доста дълъг период от
процесната дата до техния разпит и не на
последно място ,че същите са станали свидтели на една доста нетипична и меко казано неестествена ситуация,в която
без видима причина двама възрастни хора обиждат тяхна позната ,но същественото
е,че същите са възприели обидите изречени от двамата подсъдими към тъжителката.
Не се споделя и доводът,че има разминавания в показанията на свидетелите
Петрови и св.Мушев относно това дали е имало работници на тъжителката отвън на
улицата и както дали съпругът на Б. е присъствал на инцидента. От показанията
на посочените трима свидетели се установява еднопосочно,че на инцидента е
присъствал и съпругът на тъжителката, в тази насока са и показанията й на тримата свидетели,а най ясно и категорично
се установява от показанията на св.Петров,който установява,че при отправените
обиди и изрази от страна на подсъдимите, съпругът на Б. по повод отправен към
него въпрос от св.Петров "как издържа на това
поведение", съпругът на Б. му отговорил,че това било ежедневие и да не им
обръща внимание, а св.Петрова и св.Мушев в унисон с показанията на св.Петров
установяват,че съпругът на тъжителката
по време на инцидента е пренасял багаж и е чул всичко.Св. Петров сочи,че по
време на инцидента са присъствали и работници на семейство Бошнакови,като някои
помагали в товаренето на багажа семейството на тъжителката,които показания се
подкрепят от показанията на
св.Мушев,който установява,че бил отвън със свои колеги и се включил в
товаренето и чул всичко изречено от подсъдимите. От друга страна и тримата
свидетели са категорични ,че други лица не са присъствали по време на
инцидента,както и че не е имало хора в двора на семейството на подсъдимите.
Именно тези
разминавания в показанията на св.Костова със показанията на свидетелите Петрова
, Петров и Мушев разколебават доказателствената им стойност,поради което съдът
не следва да извлича изводи от тях досежно гореописаните факти,изложени от
нея.Поради гореизложените доводи съдът намира,че посочените показания на св. Костова не
следва да бъдат кредитирани ,т.к. същите противоречат на останалия събран по
делото доказателствен материал /св.показания на останалите трима свидетели и
приобщените по делото писмени доказателства /и най вероятно целят да подсилят защитната позиция на двамата
подсъдими с цел тяхното оневиняване, като се взе и впреди,че посочената
свидетелка е дъщеря на подсъдимите,а и не на последно място,че същата е
въздействала върху св. Василева да даде по делото неверни показания във връзка
с обстоятелствата случили се на 06.07.2012год.
Тук е
мястото да се посочи,че съдът не следва да обсъжда обясненията на подсъдимата Г.
дадени на 08.04.2013година , тъй като състава на съда констатира допуснати
процесуални нарушения при проведения разпит,но също така настоящият състав
счита ,че не следва да изгражда изводи и въз основа на обясненията дадени от
страна на подсъдимата Г. и подсъдимият Г. дадени на 13.05.2013година по
следните съоражения. Двамата подсъдими
твърдят ,че през процесният ден не са обиждали по никакъв начин тъжителката Б.,а
още помалко с думите "курво" ,"мастио", "да ти еба
майката, курво" и т.н.,но тези
техни обяснения на първо място противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал. Както се посочи по горе, свидетелите Петров,Петрова и
Мушев установяват по безспорен и категоричен начин,че подсъдимите без видима
причина са започнали да обиждат тъжителката с посочените по горе обидни думи и
изрази, като същите са станали преки очевидци на станалото,а от друга страна не
може да се пренебрегне факта,че подсъдимият Г.
пред състава на съда използва думите " Ей къде е
тая мастия", "Главата ти ще отрежа", „ей говедо”, „идиот” към
тъжителката по време на неговият разпит на 13.05.2013год.,което опровергава техните
твърдения,че никога не са и не биха използвали такива думи към тъжителката .
Поради
гореизложените доводи съдът намира,че и обясненията на двамата подсъдими /от 13.05.2013год./не следва да бъдат кредитирани ,т.к. същите
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал
-св.показания на останалите трима свидетели- Петров, Петрова и Мушев и
приобщените по делото писмени доказателства.
При така възприетата от състава на съда фактическа
обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От
така възприетата от съда фактическа обстановка въз
основа на събраните по делото доказателства коментирани по горе СвРС достигна
до безпротиворечивия извод, че се установява по категоричен и несъмнен начин ,че
с действията си двамата подсъдими са извършили деяниято
по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.148, ал.1,т.1 във
вр.с чл.146,ал.1 от НК.
За да стигне до този извод, съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Петрова, Петров и Мушев и не кредитира обясненията на двамата
подсъдими дадени на 13.05.2013година и показанията на разпитаната по делото
дъщеря на подсъдимите св.Костова, като прие че същите са дадени с цел да се
изгради защитна позиция и да се оневинят
подсъдимите.
От правна страна за да е налице обида, то следва подсъдимият да е казал
в присъствието на пострадалия думи, които са годни да накърнят достойнството
му, които са неприлични, вулгарни или цинични, съотносими към съвременните
стандарти. За разлика от това, изразяването на лично мнение е становище, с
което се изразява оценка на личност, събитие или позиция. Разликата между обида
и клевета е в съдържанието на обективираната информация, отнасяща се до
пострадалия: при обидата деецът дава своя негативна личностна оценка чрез епитети,
квалификации, сравнения, псувни и други, а при клеветата разгласява неистински
позорни обстоятелства или преписва престъпление, което не е извършено.
Изпълнителното деяние на престъплението обида по чл. 146 от НК се извършва в казване или
извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие. Законът не ограничава обидното действие или бездействие, достатъчно
е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице и то да е
казано или извършено в негово присъствие, независимо от начина и формата на
казването или извършването.Непосредствения обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство
за достойнство, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има
за собствената си личностна и обществена ценност. От обективна страна
престъплението е осъществено от подсъдимите
И. и И. Георгиеви под формата на непосредствено устно изричане на
унизителни думи за тъжителя Д Б. изречени в нейно присъствие – “курва”,
“мастия” и „да ти еба майката, курво”. Предвид отправената от подсъдимият И.Г.
към частния тъжител псувня “да ти еба майката ,курво , изгониха те от
Свиленград” следва да се приеме,че тези действия са насочени именно към
тъжителката ,тъй като проследявайки думите и действията на двамата подсъдими
спрямо тъжителката през процесния ден, а именно,че първоначално подсъдимата Г.
пред свидетелите Петрови и св.Мушев е обиждала тъжителката и е твърдяла,че Б. ***,които
думи са били непосредствено възприети от свидетелите и от пострадалата, както и
от съпругът на подсъдимата , подс.Г.,който е бил след нея и който също е почнал
да псува с посочените по горе думи ,то единствения и възможен извод ,който може
да се направи от изречените псувни на подсъдимият Г.,е че същите са били
насочени именно към тъжителката Б. ,
поради което и съдът не приема довода на защитника на подсъдимите, че тази псувня
не е имала конкретен адресат. От гледна точка на съществуващите в страната
етични норми за човешко поведение, свързани със зачитане правата на чест и
лично достойнство на всеки отделен човек, употребените думи и изрази са били от
такова естество, което им е придавало унизителен характер по смисъла на закона.
Посредством тях подсъдимите Георгиеви са
изразили отрицателната си оценка, негативното си мнение спрямо тъжителя Д.Б..
Деянието е извършено в присъствието на пострадалия, т.е. последната е
разполагала с възможността да възприеме обидните думи и изрази и същите са
възприети от пострадалото лице.
От друга страна за
да бъде налице публична обидата, необходимо е да бъде нанесена на общодостъпно
място, където да е имало повече от две лица , които биха могли да възприемат
значението на извършеното. Несъмнено бе установено, че обидните думи са казани
публично, на улицата на село Генералово пред дома на пострадалата тъжителка, в
присъствието на други лица – свидетелите Петрова, Петров, Мушев и съпругът на
тъжителката, които са възприели обидните думи, като подсъдимите са съзнавали,
че обидните думи се възприемат от присъстващите лица.
От субективна
страна деянието е осъществено от подсъдимите И. и И.
Георгиеви с пряк умисъл. Същите са съзнавали, че употребените думи и изрази са
унизителни за честта и достойнството на пострадалата Д.Б., както и че същите ще бъдат
непосредствено възприети от нея и пряко са целяли настъпването на този
резултат, а именно думите да бъдат чути от тъжителя. Подсъдимите Георгиеви са съзнавали, че обидните думи са казани на
публично място, в присъствието на други лица-свидетелите Петрови ,Мушев и
съпругът на Б.. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на
деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са целяли настъпването
им.
Що се отнася до
обстоятелството, че подсъдимите не се признават за виновни, че не са изричали обидните
думи, съдът приема като защитна позиция и стремеж за избягване на наказателна
отговорност.
Предвид на всичко гореизложено съдът
прецени ,че с деянието си подсъдимите са осъществили състава на престъпление по
чл.148,
ал.1,т.1 във вр.с чл.146,ал.1 от
НК,поради което ги призна за виновни по посочения текст.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия И.К.Г.
наказание съдът съобрази следното:
След
като прецени тежестта на деянието и данните за подсъдимия, съдът счита че са
налице всички материални предпоставки за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, визирани в
императивната разпоредба на чл.78а ал.1 от НК. За извършеното от него
престъпление законът предвижда наказание Глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание, същият не е осъждан,
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК към
датата на извършване на деянието. От деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, които подлежат на възстановяване. В този смисъл съдът счита,
че на подсъдимия следва да бъде наложено административно наказание глоба. За да се отмери
справедливо наказание, съдът е длъжен да съобрази всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по делото.При
определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с материалното и имотно състояние
на подсъдимия, както и с наличието на смекчаващи вината обстоятелства-чисто
съдебно минало, влошеното здравословно състояние на подсъдимия,тежкото социално
положение- пенсионер, оттегчаващи съдът
констатира единствено не дотам добрите характеристични данни. Имайки предвид
тежестта на деянието, съдът счита че наказанието „глоба” следва да бъде
определено в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 1000
лева , като при определяне размера на наказанието ,съдът
взе и предвид кръга на засегнатите с престъплението обществени отношения,
осигуряващи неприкосновеност на личността, честта, достойнството и доброто име
на човека, а от друга страна взе предвид ниската степен на обществена опасност
на личността на подсъдимияа, обуславяща се от чистото съдебно минало.
Определеното при горепосочените
съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното
престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК
цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове
на обществото.Според състава именно с последното ще бъдат
постигнати в пълна степен горепосочените цели на наказанието, като се подейства
превъзпитателно спрямо дееца и предупредително по отношение на останалите
членове на обществото.
При определяне вида
и размера на наложеното на подсъдимия И.Г.Г. наказание съдът съобрази следното:
След
като прецени тежестта на деянието и данните за подсъдимия, съдът счита че са
налице всички материални предпоставки за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, визирани в
императивната разпоредба на чл.78а ал.1 от НК. За извършеното от него
престъпление законът предвижда наказание Глоба
от три хиляди до десет хиляди
лева и обществено порицание, същата не е
осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК към датата на извършване на деянието. От деянието не са настъпили
съставомерни имуществени вреди, които подлежат на възстановяване. В този смисъл
съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено административно наказание
глоба. За да се отмери справедливо
наказание, съдът е длъжен да съобрази всички
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по делото.При определяне размера
на наказанието, съдът се съобрази с материалното и имотно състояние на подсъдимата,
както и с наличието на смекчаващи вината обстоятелства-чисто съдебно минало,
влошеното здравословно състояние на подсъдимата,тежкото социално положение-
пенсионер, оттегчаващи съдът констатира
единствено не дотам добрите характеристични данни. Имайки предвид тежестта на
деянието, съдът счита че наказанието „глоба” следва да бъде определено в
минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 1000 лева , като при определяне размера на наказанието ,съдът взе и предвид кръга
на засегнатите с престъплението обществени отношения, осигуряващи
неприкосновеност на личността, честта, достойнството и доброто име на човека, а
от друга страна взе предвид ниската степен на обществена опасност на личността
на подсъдимия, обуславяща се от чистото съдебно минало.
Определеното при горепосочените
съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното
престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК
цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове
на обществото.Според състава именно с последното ще бъдат
постигнати в пълна степен горепосочените цели на наказанието, като се подейства
превъзпитателно спрямо дееца и предупредително по отношение на останалите
членове на обществото.
По гражданския
иск срещу подсъдимия И.Г.:
При така приетата за установена фактическа обстановка и във връзка с
признаването на подсъдимия за виновен в престъплението по
чл.148,
ал.1,т.1 във вр.с чл.146,ал.1, то предявеният от пострадалия граждански иск за обезвреда на причинените му неимуществени вреди, се
явява доказан по основание. Що се касае до размера, в който същият следва да
бъде уважен, то на първо място следва да се отчете характер на
претенцията-репариране на причинените на Б. унижение,срам,
неудобство,тревога и безпокойство, причинени
вследствие на нанесената на 06.07.2012г.
публична обида. По делото по безспорен начин се установи, че в резултат на нанесените от
страна на подсъдимият И.Г. обиди, гражданският ищец Д.Б. е претърпяла
неимуществени вреди, свързани с понесените душевни страдания и унижение, срам,
неудобство и безпокойство. Съдът прие, че паричния еквивалент на
неимуществените вреди възлиза в размер на 250 лева, вземайки предвид степента
на засягане на честта и достойнството на пострадалия , обстоятелството, че
деянието е станало достояние на повече от две лица, като уважи иска до този
размер и присъди тази сума в полза на гражданския ищец Д.Б..За разликата над
уважения размер до претендирания от гражданския ищец размер от 1000 лева, съдът отхвърли
гражданския иск като неоснователен и недоказан.
По гражданския
иск срещу подсъдимия И.Г.:
При така приетата за установена фактическа обстановка и във връзка с
признаването на подсъдимата за виновна в престъплението по чл.148, ал.1,т.1 във вр.с чл.146,ал.1, то предявеният от пострадалия
граждански иск за обезвреда на причинените му неимуществени вреди, се явява доказан по
основание. Що се касае до размера, в който същият следва да бъде уважен, то на
първо място следва да се отчете характер на претенцията-репариране на
причинените на Б. унижение,срам, неудобство,тревога и безпокойство, причинени вследствие на нанесената на 06.07.2012г. публична обида. По делото по
безспорен начин се установи, че в резултат на нанесените от страна на
подсъдимият И.Г. обиди, гражданският ищец Д.Б. е претърпяла неимуществени
вреди, свързани с понесените душевни страдания и унижение, срам, неудобство и
безпокойство. Съдът прие, че паричния еквивалент на неимуществените вреди
възлиза в размер на 250 лева, вземайки предвид степента на засягане на честта и
достойнството на пострадалия , обстоятелството, че деянието е станало достояние
на повече от две лица, като уважи иска до този размер и присъди тази сума в
полза на гражданския ищец Д.Б..За разликата над уважения размер до
претендирания от гражданския ищец размер
от 1000 лева, съдът отхвърли гражданския иск като неоснователен и недоказан.
Тъй като подсъдимите
бяха признати за виновни по повдигнатото им обвинение,съобразно искането на частния
тъжител за присъждане на направените по делото разноски, съдът осъди двамата
подсъдими да заплатя на тъжителя сумата от по 206.00 лв./ общо констатирани разноски в
размер на 412лева/,
представляваща направените от последния разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и ДТ.
Подсъдимият Г. следва да бъде осъден да заплати в полза на
РС-Свиленград сумата от 50лв., представляваща дължимата държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, по изложените доводи подсъдимата Г. следва да бъде осъдена да заплати в
полза на РС-Свиленград сумата от 50лв.,
представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
По делото няма приложени веществени доказателства.
Не се констатираха
разноски по делото , извън заплатената ДТ и адвокатски възнаграждения.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :..................