РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Даниела Росенова
Мариета Неделчева
при участието на секретаря А. В. М.
в присъствието на прокурора Ил. Г. Т.
като разгледа докладваното от Веселина П. Вълева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221010600132 по описа за 2022 година
С присъда от 22.03.2022г. по н.о.х.д. № 378/2019г. на Специализирания
наказателен съд, подсъдимият А. В. С. е признат за невиновен и оправдан по
обвинението за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК,
състоящо се в това, че в периода от неустановена дата в началото на 2015 г.
до 08.11.2017 г. на територията на гр. С., обл. В. Т. е участвал в организирана
престъпна група с участници Т. А. А., И. К. К., М. С. С., S. M., като групата е
създадена с цел да се вършат съгласувано престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал.
2 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години.
Срещу постановената присъда, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е
постъпил протест от прокурор при Специализираната прокуратура, с който се
иска отмяна на съдебния акт. В протеста се твърди, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна, като постановена при превратно тълкуване
на доказателствената съвкупност. Навежда се, че показанията на свидетелите,
дадени в съдебната фаза и в досъдебното производство, приобщени по реда на
чл. 281 НПК установяват, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение. В тази насока се изреждат показанията на свидетелите
И. П., К. К., И. П., С. Д., М. С., Н.Д., А. Х., Н. Т. и М. Х., служителя под
прикритие с № 32 и свидетеля с идентификационен № 269. Поддържа се, че
техните показания са последователни, логични, конкретни и се подкрепят от
1
приложените по делото веществени доказателствени средства, изготвени при
експлоатиране на специални разузнавателни средства. Счита се, че
първоинстанционният съд безкритично се е доверил на показанията на
свидетелите Ц. Д., П. П., М. Т., А. П., Г.Д., Н. А., Д. Й. и И. Г., които в
качеството си на полицейски служители и колеги на подсъдимия се опитвали
да омаловажат действията му. Ангажират се съображения за недостоверност
на показанията на свидетеля И. К., осигуряващи алиби на подсъдимия.
Твърди се, че първостепенният съд е следвало да кредитира обясненията на
подсъдимия С., прочетени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК, като
кореспондиращи с част от събрания доказателствен материал. Иска се
присъдата да бъде отменена, като вместо нея да бъде постановена нова, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Срещу депозирания протест е постъпило възражение от адв. М. -
упълномощен защитник на подс. С.. В същото се изразява несъгласие с
релевираните от прокурора съображения и се настоява атакуваната присъда
да бъде потвърдена.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Изтъква, че по
делото са събрани доказателства, обосноваващи извод за съпричастност на
подсъдимия С. към вмененото му престъпление, като в тази връзка се
позовава на показанията на свидетелите М. Х., П., М. С., К. К., както и
свидетел с тайна самоличност № 269. Същевременно намира, че правилно
първостепенният съд е изключил от доказателствената съвкупност
протоколите за разпит, обективирани в частните наказателни дела, по които
са разпитвани пред съдия П. Е. конкретни свидетели, тъй като е налице
абсолютна процесуална пречка в дело, което се оформя, макар и за разпит
пред съдия, да участва лице, за което се предполага, че е заинтересовано. В
случая, съдията и следователят по досъдебното производство са живеели във
фактическо съжителство. Отделно, за разлика от изложеното в протеста,
счита че правилно са изключени обясненията на подсъдимия от досъдебната
фаза, дадени пред съдия, тъй като видно от показанията на свид. П., същият е
задавал голяма част от въпросите, а не органът на досъдебното производство,
с което е опорочен разпита. Въпреки това намира, че показанията на част от
свидетелите, приобщени по реда на чл. 371, т. 1 от НПК и заключенията на
изготвените експертизи, установяват описаната фактическа обстановка.
Пледира присъдата на Специализирания наказателен съд да бъде изцяло
отменена и да бъде постановена нова, с която подс. С. да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение. Предлага да му бъде определено
наказание съобразно посоченото в пледоарията на участващия в
първоинстанционното производство прокурор /“лишаване от свобода“ към
средния размер, предвиден в съответната норма от специалната част на НК,
което да бъде изтърпяно при първоначален „общ режим“/.
Защитниците на подс. С. - адв. М. и адв. К., пледират за потвърждаване
на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Намират,
че изводите на СНС, съдържащи се в мотивите на поставения съдебен акт, са
обосновани и аргументирани, като се основават на прецизен анализ на
2
събраните в пълнота доказателства.
Подсъдимият С., при предоставената му възможност за лична защита в
хода на съдебните прения заявява, че поддръжа изложеното от защитниците
му. В последната си дума моли да бъде потвърдена първоинстационната
присъда.
Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на
страните и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият А.. В. С.. с ЕГН ********** е роден на 11.08.1980 г. в гр.
Г. О. и живее в гр. С., ул. „Х. А.“ № *, обл. В. Т., с българско гражданство,
българин, неосъждан, с висше образование, работи.
Подсъдимият С. живеел и работел в гр. С.. От 17.01.2013 г., след участие
и спечелен конкурс, същият бил назначен в системата на МВР за стажант в
ОД на МВР-В. Т., като от 27.01.2016 г. е изпълнявал длъжността V-та ст. /ИП/
в група КП, РУ-С., ОДМВР – В. Т.. Сред задълженията на подс. С., вменени
според изготвената за горната позиция длъжностна характериситка, били да
„работи по отстраняването на причините и условията, способстващи за
извършването на престъпления и закононарушения на обслужваната
територия“ и да „привлича и ръководи сътрудници за получаване на данни и
информация за замисляна, подготвяна, извършвана или довършвана
престъпна дейност“.
Свидетелят Т.А. също работел от в РПУ-С., като от септември месец
2015 г. бил преназначен на длъжност „младши разузнавач“ в група КП към
РУ-С., ОДМВР – В. Т..
Във връзка с изпълняваната от подс. С. и А. служба, в инкриминирания
период често се случвало двамата да работят заедно в един екип.
В периода 2015 г. – 2017 г. св. И. К., известен с прякора „Ч.“ се
занимавал с разпостранение на наркотични вещества на територията на гр. С..
Сходни противозаконни занимания имал и св. М. С. по прякор “Р.” от същия
район.
С цел постигане на по-висока разкриваемост и повишаване на
авторитета на управлението, св. А. решил да използва за информатор св. К., за
който знаел, че продава наркотични вещества на територията на гр. С., тъй
като му имал доверие и считал, че притежава необходимите за това качества.
Двамата се познавали от детските си години, поддържали близки отношения
и живеели в съседство в едно и също населено място. В изпълнение на
постигнатата им уговорка, св. К. бил вписан в регистър към полицейското
управление като официален информатор, което обстоятелство било достояние
на подс. С., на св.А. П., включително и за началника на управлението св. М.
Т..
В качеството си на доверено лице, св. К. трябвало да докладва на А. за
негови клиенти, които са си закупули марихуана от него. Непосредствено
след това последният ги проверявал и задържал. С оглед на изпълняваната
3
служба и на даваните дежурства, често се случвало при задържането на
клиентите да участва не само А., но и подс. С..
В инкриминирания период били предприети множество операции от
полицейските служители, въз основа на получената преди това информация
от св. К., в хода на които били извършени обиски и открити наркотични
вещества у наркозависими лица, сред които св.М. Х., св.А. А., св. Б. П..
Началото на 2017 г. в ТС БОП-В. Т. постъпила оперативна информация
за това, че на територията на гр. С. се разпостраняват наркотични вещества.
Според информацията наркоразпостранителите св. И. К. и св. М. С. били
закриляни от полицейските служители подс. С. и св. А., като за оказваното
съдействие, последните получавали информация за наркозависими лица,
които впоследствие задържали. В сигналите се съдържали данни и за това, че
полицейските служители неправомерно взимали част от намираните у
клиенти наркотични вещества и съответно не ги описвали в съставените
протоколи.
Въз основа на отправен сигнал от служителите на ТСБОП В. Т., Г. при
ГДБОП, с постановление на СП от 03.05.2017 г. било образувано ДП №
26/2017 г. за престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК.
Въз основа на същите сигнали спрямо подс. С. и св. А. било образувано
дисциплинарно производство, което приключило без да са установени
извършени от двамата нарушения и същите били възстановени на заеманите
длъжности в РПУ, гр. С.
За разкриване на дейността на лицата, за които били отправени
сигналите, били експлоатирани СРС, включително бил използван и служител
под прикритие.
Началото на октомври 2017 г. въпросният служител под прикритие № 32
установил контакт със св. К., като поискал от него да го снабди с 1 кг
канабис. На 10.10.2017 г. около 17.00 ч. двамата се срещнали, като служител
под прикритие № 32 пристигнал в гр. С. с личния си автомобил. В хода на
разговора им св. К. казал, че има приятел, който продава много качествен
“холандец” от оранжерия на цена 8 лева за грам. Заявил също така, че
приятелят му продавал само в големи количества и го предупредил, че ако
работят заедно следва да разделят парите. Двамата се разбрали се да се чуят
отново за евентуална сделка, като св. К. успял да направи снимка на
регистрационния номер на използвания от служителя под прикритие
автомобил. След като се разделили св. К. информирал за случилото се А. и му
изпратил по вайбър снимка на регистрационния номер на непознатото лице с
цел да бъде проучено.
През същия месец 2017 г. се състояла оперативка в РПУ С., на която
присъствал целия оперативен състав, а именно началника на управлението -
М. Т., началника на група “КП” - св. А. П., полицейските служители подс. С.
и св. А.. По време на същата последният заявил, че разполага с информация
от св. К., че непознато лице от гр. С. изявило желание да закупи 1 кг. След
извършена от св. Т. справка на номера на автомбил /според изпратената по
вайбър снимка/ било установено, че за самоличността на ползвателя му
4
липсва история, поради което полицейските служители заподозрели, че
въпросното лице е „служител под прикритие“.
Свидетелите Ц. Д. и П. П., които работели в РПУ, гр. С. също били
извършили справка по молби съответно на св.А. и подс. С..
На 12.10.2017 г. служителят под прикритие № 32 позвънил на К., който
първоначално не му вдигнал, но впоследствие му върнал обаждане, като му
казал, че не може да му съдейства за сделка. Така отношенията между
двамата били преустановени и не била осъществена доверителна сделка.
В хода на започнатото разследване било взето решение за претърсване
на обекти, свързани и ползвани от подс. С., св. А., св. К. и св. С..
Така на 08.11.2017 г. бил извършен личен обиск на подс. С., при който
във фактическата му власт били намерени и иззети телефон „H.“, черен на
цвят с IMEI номер ********* и един брой сим карта на оператор В..
Следственото действие било извършено след предварително разрешение с
определение от 06.11.2017 г. по НЧД № 3226/2017 г. по описа на СНС /т.6,
л.35 от ДП/ и опредметено със съставяне на протокол за обиск и изземване и
фотоалбум /т.6, л.32-34 и л.36-37 от ДП/, в който било вписано следното
изявление на подс. С.: „Телефонът е мой и аз го ползвам“. В хода на
досъдебното производство на иззетия мобилен телефон била изготвена
техническа експертиза. На следващия ден – 09.11.2017 г., след разрешение на
съдия по НЧД № 3204/2017 г. по описа на СНС /т.6, л.41 от ДП/ било
предприето претърсване и изземване и на жилище, обитавано от подс. С.,
находящо се в гр. С., ул „ Д. У.“ №*, вх. „*“, ет. *, ап. * и прилежащи
постройки , в хода на което не са намерени предмети и книжа, относими към
предмета на настоящето дело. За извършеното действие по разследването бил
изготвен протокол /т.6, л.38-40 от ДП/ и фотоалбум /т.6, л.42-46 от ДП/.
Такива вещи не са били открити и при извършеното претърсване и изземване
на ползвания лек автомобил марка „О. В.“ с рег. № **** от подс. С. /т.6, л.47-
49 от ДП/. На същата дата – 09.11.2017 г., обект на претърсване бил и
служебният кабинет № 5 на подс. С., находящ се на втория етаж в сградата на
РПУ, гр. С., като при следственото действие бил иззет лист от тетрадка А4 с
изписани имена и видове наркотици, както и лист с протокол за личен обиск.
Осъщественото действие по разследването било обективирано с протокол за
претърсване и изземване и онагледено с фотоалбум /т. 6, л.53-55 и л. 57-61 от
ДП/, съставен след предварително разрешение на съдия, дадено с
определение от 06.11.2017 г. по НЧД № 3207/2017 г. по описа на СНС /т.6, л.
56 от ДП/. Подс. С. и св. А. направили изявление, че намереният лист с
надписи е изготвен при провеждана беседа с криминално проявен, като са
отрекли положените подписи да са техни, а по отношение на намерения
протокол за обиск св. А. посочил, че е съставен от него и съдържа
информация за лице, което употребява наркотици.
Жилището на св. Т. А., находящо се в гр. С., ул. „Г.Д.“№* също било
обект на претърсване и изземване, обективирано в протокол от 09.11.2017 г.
/т.6, л.7-9 от ДП/ и онагледено с фотоалбум /т.6, л.11-19 от ДП/ с
предварително разрешение по НЧД № 3213/2017 г. по описа на СНС /т.6, л.10
5
от ДП/. При претърсването на дома му, в частност на обитавания от него
втори етаж от къща, били открити множество патрони, различен калибър. За
иззетите обекти била изготвена балистична експертиза. Във фактическата
власт на св. А. били намерен и иззет и един брой мобилен телефон, марка
„А.“, за което следствено действие бил съставен протокол за обиск и
изземване от 09.11.2017 г. /т.6, л.1-3 от ДП/ и фотоалбум /т.6, л.5-6 от ДП/,
след предварително разрешение на съдия /т.6, л.4 от ДП/.
С протокол за претърсване и изземване от 09.11.2017 г., с
предварително разрешение с определение от 06.11.2017 г. по НЧД №
3214/2017 г. по описа на СНС, бил претърсен недвижим имот – жилище,
находящо се в с. Д., ул. „В. Л.“ № *, общ. Л., обл. В. Т., както и прилежащите
му постройки, обитавано от св. М. С.. Видно от изготвения за това
процесуално действие протокол е, че в присъствието на Т. Т. в избено
помещение върху шкафове е намерена везна, марка „G.”, а в неработещ
фризер в същото помещение са открити три броя сини на цвят полиетиленови
чанти и пет броя черни на цвят полиетиленови чувала, всеки един от които
били пълен със суха зелено-кафява тревиста маса. При осъществения полеви
тест, тревистата маса реагирала на канабис. Видно от заключението на
физико-химичната експертиза по протокол № I-270/10.11.2017 г. /т.8, л.2-5 от
ДП/ е, че растителната маса в осемте означени в експертизата подобекта –
съответно от 2.1 до 2.8 включително, е дала положителни реакции за канабис
и канабоидни и е с общо нетно тело от 3624 грама. Ескпертно изследване на
тези обекти е извършено и с друга физико-химична експертиза по протокол №
I-16/25.01.2018 г. /т.8, л.15-18 от ДП/, според заключението на която същите
представляват растителен материал от цветни и плодни връхчета на конопено
растение, с процентно съдържание на ТХЦ 20,1 %. /конопът е поставен под
контрол в списък 1 на Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични във вр. чл. 3, ал.2 от ЗКНВП/.
Претърсване било предприето и на къща, находяща се в гр. С., ул. „Г.
Д.“ № *, обитавана от св. И. К.. При претърсването, на стълбите пред входа на
къщата, е открита кутия от цигари „V. E.”, съдържаща четири броя топчета
кафеникава тревиста маса, която при полевия тест реагирала на канабис. За
осъщественото следствено действие, обективирано в протокол от 09.11.2017
г. и онагледно с фотоалбум /т.6, л.81-82, л.83-86 от ДП/ било дадено
предварително разрешение от СНС с определение от 06.11.2017 г. по ЧНД №
3210/2017 г. /т.6, л.87 от ДП/. Назначената и изготвена физико-химична
експертиза – протокол № I-270/10.11.2017 г. /т.8, л.2-5 от ДП/ изяснила, че
откритата в дома на св. К. растителна маса представлява коноп /марихуана/ с
нетно тегло 3,068 грама и съдържание на активния компонент
тетрахидроканабинол 16,2 грама /конопът е поставен под контрол в списък 1
на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във вр. чл. 3, ал.2 от ЗКНВП/.
С протокол за претърсване и изземване от 09.11.2017 г. /т,6, л.94-96 от
ДП/, с предварително разрешение, дадено с определение от 06.11.2017 г. по
НЧД № 3225/2017 г. по описа на СНС /т.6, л.97 от ДП/ в с. Д., общ. Л., бил
извършен личен обиск на св. Б. К., при който били намерени и иззети 1 брой
6
мобилен телефон, марка „H.” и СИМ карта на В.. Свидетелят К. вписал в
протокола за обиск изявление, че телефонът е негов и го ползва със СИМ
карта с № *******. Обект на претърсване и изземване бил и управляваният от
св. К. лек автомобил, марка „Ш. К.“ с рег. №***** /т.6, л.108 от ДП/, като
открити и иззети били три броя хартиени листи – два ръчнонаписани и един с
печатен текст. За осъщественото действие по разследването било дадено
предварително разрешение от СНС с определение от 06.11.2017 г. по НЧД №
3205/2017 г. по описа на СНС /т.6, л.112 от ДП/.
На 09.11.2017 г. в гр. С. се пристъпило към извършване на личен обиск
на лицето М. Д., при който бил иззет 1 брой мобилен телефон, марка „С.“ и
СИМ карта на Т., с цифрова схема за заключване на екрана. Д. заявил, че
намереният телефон е негов. Горното било отразено в протокол за обиск и
изземване от 09.11.2017 г. за времето от 15:10 ч. до 15:40 ч. /т.6, л.98-99 от
ДП/, след предварително разрешение с определение от 06.11.2017 г. по НЧД
№ 3221/2017 г. по описа на СНС /т.6, л.100 от ДП/.
На същата дата И. С. предал ключодържател с три броя ключа, парична
сума на обща стойност от 250 лева, мобилен телефон, марка „H.” с карта
памет и СИМ карта на В.. Бил оформен протокол за доброволно предаване от
09.11.2017 г. /т.6, л.121 от ДП/, а като пояснение от С. било отбелязано, че
ключодържателите, парите и мобилния телефон принадлежат на св. М. С.,
като последният ги бил оставил в колата на С..
С протокол за доброволно предаване от 09.11.2017 г. /т.6, л. 123 от ДП/
св. Ц. Д. предал ползвания от него мобилен телефон, марка “H.” и СИМ карта
на В., с допълнителна карта памет, на който телефон в хода на досъдебното
производство била назначена и изготвена техническа експертиза.
С протокол от 09.11.2017 г. за вземане на сравнителен материал подс. С.
и св. А. доброволно снели образци от почерк /т.6, л.62 и 63 от ДП/.
В хода на образуваното наказателно производство били повдигнати
обвинения на подс. А.С. и на лицата Т. А., И. К. и М. С.. По отношение на
последните трима от изброените, наказателното производство е приключило
в досъдебното производство по реда на глава 29 НПК с влязло в сила
спораузмение.
Подсъдимият С. е предаден на съд с внесен от СП обвинителен акт по
ДП № 26/2017 г., пр.пр. № 263/2017 г. по неин опис за престъпление по чл.
321, ал.3, пр.3, алт.10, вр. ал.2 НК.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимия С.,
дадени в съдебно заседание и показанията на свидетелите С. Д., М. Х., П. П.,
Ц. Д., Н. Т., М. Т., А. П., И. П., Н. Д., М. С., И. П., И. П., К. К., дадени в
съдебно заседание; показания на свидетелите И. П., М. С., Н. Д., дадени в
досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК и чл. 281, ал. т. 1 и т. 2 от НПК; прочетените на основание
чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите Б. К.,
И. Ч., Т. З., Г. В., Е. К., В. И., Р. Й., В. М., Х. Й.; от писмените доказателства
и доказателствени средства събрани на предварителното производство,
7
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал - кадрови справки, длъжностна характеристика,
протокол за обиск от Т. А., протокол за претърсване от 09.11.2017 г. от С., ул.
Г. Д. **, протокол за претърсване от 09.11.2017 г. от С., ул. Г. Д. **, протокол
за претърсване на л.а. М. на Т. А., протокол за претърсване от л.а. М. на Т. А.,
протокол за обиск на А.С., протокол за претърсване от л.а. О. В. на А.С.,
протокол за претърсване от РУП №1-2 ет от С., протокол за претърсване от
РУП от С., протокол за претърсване от с. Д., ул. В. Л. **, протокол за
претърсване на л.а. И. ДК № *****, протокол за претърсване от л.а. С. Л. ДК
№ *****, протокол за претърсване от с. Г. с. на М. И., протокол за
претърсване на л.а. А. ДК № ****** на М. И., протокол за обиск на М. И.,
протокол за обиск на И. К., протокол за обиск на М. С., протокол за
претърсване от л.а. Ш. К. ДК № *****, протоколи за доброволно предаване,
протоколи за оглед на ВД, справки от ОД на МВР В. Т., свидетелство за
съдимост за подсъдимия и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие, надлежно приобщени към доказателствения материал
-писмените документи, изпратени от РУ - С., съдържащи материали от
проведена дисциплинарно производство срещу инспектор А. С., разузнавач 5
степен (ИП) в група КП в РУ - С. към ОДМВР – В. Т., справка за св. И. К.,
приобщена към класифицираните материали по делото; веществени
доказателства и доказателствени средства; заключения по назначени физико-
химичени и технически експертизи.
Обосновано първостепенният съд е намерил обвинението за извършено
престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК за недоказано. Решението му е
аргументирано с подробен и прецизен анализ на инкорпорираната
доказателствена съвкупност и се споделя от въззивната инстанция.
Вярна е преценката на СНС за това, че по делото безспорно се
установява, че св. И. К. и св. М.С. са имали противоправни занимания -
продавали са марихуана на територията на гр. С.. В тази насока са налице
множество гласни доказателствени средства, а именно показанията на
свидетелите И. П., М. Х., Н. Д., И. П., обясненията на подс. С. в съдебно
заедание, както и показанията на свидетелите Б. К., И. Ч., Т. З., Г. В., Е. К., В.
И., Р. Й., В. М., Х. Й., приобщени по реда на чл. 371, т. 1 от НПК. Същите са
еднопосочни, убедителни и в корелация със съдържанието на писмените
доказателствени средства /протоколи за претърсвания и изземвания/, видно от
които в обитаваните от св. К. и св. С. жилища са намерени наркотични
вещества.
АСНС цени с доверие показанията на св. А. А. /л.454-455 от
първоинстанционното дело/ и св. Б. П. /л. 455-456 от първоинстанционното
дело/, тъй като същите са еднопосочни и се подкрепят от показанията на
полицейските служители, работещи в РПУ, гр. С., както и с изнесеното от св.
С., св. П., св. Д.. От всички тях по безспорен и категоричен начин се
установява, че подс. С. и св. А. често са работели в екип, ползвали са един
служебен автомобил и са извършвали проверки за преустановяване на
престъпна дейност.
Що се касае до показанията на свидетелите Г. Д., А. Х., С. Д. и Н. Т.,
8
депозирани в досъдебното производство пред съдия и приобщени чрез
прочитане на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, първоинстанционният съд
правилно е отчел обстоятелството, че съдия П. Е. към момента на
провеждането на разпитите на гореизброените лица е живял на съпружески
начала с водещия разследването следовател С. Р., което е опорочило
следствените действия и е направило негодни събраните доказателствени
средства. В тази връзка СНС правилно е отбелязал, че в случая са били
налице основания за отвод съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК, но
тъй като такъв не е направен, протоколите за разпит на горепосочените
свидетели от ДП не могат да се ползват при формиране на крайните изводи на
съда. По отношение на депозираните от горепосочените свидетели показания
в съдебно заседание пред СНС, настоящият състав счита, че показанията на
св. А. Х. /л. 450-451 от първоинстанционното дело / и св. Н. Т. /л. 65-66 от
първоинстанционното дело /, не съдържат относима за вмененото на подс. С.
обвинение, доколкото същите са лишени от конкретика. Св. Х. е посочил, че е
бил спиран за проверка на изхода на гр. С. от полицейски служители /на
които не помни имената/, като в хода й била открита марихуана в багажника
на автомобила. В съдебно заседание св. Т. е заявил, че познава полицейските
служители подс. С. и св. А.. Знаел, че св. К. се познава с подс. С., но не бил
наясно какви са им отношенията. Показанията на св. С. Д. от съдебно
заседание /л. 45-47 от първоинстанционното дело / следва да се кретират в
частта им, в която разказва за това, че през юли 2015 г., отивайки с мотор към
в посока полигона /от село Б. към гр. С./ подс. С. и св. А. го спрели за
проверка, извършили обиск и намери у него 2 грама марихуана. Съобщава, че
било образувано наказателно производство за незаконно притежание на
наркотично вещество, по което бил осъден на наказание „Глоба“. В
останалата част показанията на този свидетел съдържат обстоятелства
относно показанията му от досъдебното производство, дадени пред съдия П.
Е.. Както беше отбелязано по - горе, макар показанията на св. Д., депозирани
в досъдебното производство пред съдия да са приобщени чрез прочитането
им, то същите не могат да служат за формиране на изводи, тъй като не
представляват валиден доказателствен източник. Ето защо проверяващата
инстанция се солидаризира с извода на първостепенния съд, че показанията
на св. Д. от съдебно заседание не носят доказателствена информация относно
обвинението на подс. С. по чл. 321 от НК.
Съдът от първата инстанция е спазил процесуални ред, гарантиращ
процесуалната годност на събраните доказателствени материали и
възможността на базата на същите да се изграждат изводите на съда досежно
релевантните за делото факти, от което са налице две изключения. Първото е
свързано с нарушение на процесуалните правила по чл. 118, ал. 2 от НПК,
доколкото е разпитан като свидетел И. П., който в качеството си на
оперативен служител е извършил действие по разследването по ДП, а именно
участвал е в разпита на подс. С. пред съдия /т. 3, л. 22 от ДП/ и е задавал
въпроси. Последното обстоятелство се установява от обясн. на подс. С.,
дадени пред СНС и от показанията на самия свид. П.. Разпитан в хода на
съдебното следствие, последният сочи, че е задавал част от въпросите на
9
подс. С., в присъствието на адвокат, прокурор и съдия. Свид. П. пояснява, че
наблюдаващият прокурор го помолил, с мотив “... че е по - запознат с
обстановката и знае за кои случаи да пита, какви въпроси да задава.“ /л. 96 от
първоинстанционното дело/. В същия смисъл е и заявеното от подс. С.. В
обясненията, дадени пред СНС /л. 520 от първоинстанционното дело/ той
твърди, че в стаята, където бил провеждан разпита по време на ДП
присъствали съдията, съд. секретар, защитника му и И. П.. Въпросите му били
задавани от И. П., тъй като „този ден се разпитвали около 30 човека и явно
прокурорът не бил много сигурен“. Еднозначната информация на два
доказателствени източника, носена от участници с диаметрални позиции,
единият осъществяващ функцията на защита – подс. С., а другият –
полицейски орган, натоварен с извършването на извън процесуална дейност,
предшестваща образуването на наказателното производство, но насочена към
разкриване на престъпления, дава основание на въззивния съд да приеме за
установено, че по време на разпита пред съдия, въпроси на подс. С. са
задавани от полиц. служител И. П.. Този извод не противостой на
официалната удостоверителна сила на съставения протокол за разпит от
10.11.2017г., където подобно обстоятелство не е отразено, защото
българският НПК не предвижда ограничения от формални доказателствени
средства. Напротив, според принципа на чл. 14, ал. 2 от НПК доказателствата
и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила. Задаването на въпроси при провеждан разпит пред съдия по
естеството си представлява действие по разследването, което е пречка същото
лице, по - късно да придобие качеството на свидетел, по силата на изричната
забрана на чл.118, ал. 2 от НПК. Защитният довод в този смисъл, изтъкнат в
писменото възражение на адв. М. е основателно, поради което въззивният съд
изключи показанията на свид. И. П. от доказателствената съвкупност. Пак
поради участието на свид. П. в обсъждания разпит на подс. С. по чл. 222 от
НПК пред съдия, въззивният съд намира, че е опорочено под формата на
невалидност извършеното следствено действие. Служителят на МВР, който
не е разследващ орган и не е натоварен с разследващи функции, няма право да
задава въпроси на обвиняемия. Нарушаване на процесуалния ред за събиране
обясненията на обв., лишава това доказателствено средство от процесуална
стойност и води до невъзможност за черпене на факти от него. Позицията на
прокурора в обсъждания аспект, заявена пред въззивната инстанция е
основателна. С прочитането на обясн. на подс. С., дадени пред съдия на
10.11.2017г., СНС е допуснал процесуално нарушение, което обаче не се
отразява на крайните му изводи относно фактите и правото.
Никой от свидетелите, сключили споразумение, с което са признали
участието си в разследваната организирана група, не сочи подс. С. да е бил
част от нейния персонален състав, в частност да е участвал в нея.
В качеството на свидетели по настоящето производство са разпитани
свидетелите М. С. /л.293-294 от първоинст. дело/ и И. К.. В депозираните
показаният св. С. твърди, че снабдявал св. К. с марихуана. Заявява обаче, че
не познава подс. С. и св. А.. Свидетелят К. /л. 292-293 от първоинст. дело/
потвърждава, че познава св. С., от когото си бил закупувал трева. Излага, че
10
познава и св. А., който му е съсед в гр. С.. Категоричен е, че действително е
предоставял информация за лица, които държат у себе си марихуана, но само
на св. А., като отрича да е поддържал каквито и да е отношения с подс. С..
Свидетелят Т. А. също е сключил споразумение, с което се е признал за
виновен за участие в ОПГ, като след щателно издирване, същият не е намерен
и на основание чл. 281, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 НПК са прочетени обясненията му
от досъдебното производство /т. 2, л. 37/. В същите св. А. е посочил че
познава св. К., който бил негов официален информатор. Заявява, че познава и
подс. С., с когото са колеги и често работели в екип. Разказва за случая със
служителя под прикритие, като твърди, че за това знаел и подс. С., както и
началника му. Посочва, че помолил св. Ц. Д. да извърши проверка по номера
на мобилния телефон на служителя под прикритие, като за тази цел бил
изпратил същия на съобщение. Излага, че имало случай, в който при
преследване на автомобил били изхвърлени парични средства, които св. А.
заедно с подс. С. били събрали, като последният ги бил върнал на св. С..
Накрая добавя, че не познава лично св. С., но знаел от св. К., че първият има
марихуана.
Според настоящия състав така възприетите показания от св. С. и св. К.
не съдържат доказателствена информация по отношение на повдигнатото на
подс. С. обвинение за участие в група. Същите са от значение единствено за
изясняване на извършените от тях престъпления, за които обаче са осъдени с
влязло в сила споразумение. Не се споделят и наведените в протеста
оплаквания, че не следва да се ценят показанията на св. К., тъй като се
отличават с преднамереност в изграждане на алиби на подс. С.. Казаното от
свидетеля се подкрепя от приобщената по делото доказателствена
съвкупност, което мотивира съдът да приеме, че показазанията му са
надеждни и заслужават кредит на доверие.
Що се отнася до св. А., в контекста на детайлите на съобщението, води
до извод, че действително същият е осъществявал комуникация със св. К., за
когото знаел, че се занимава с разпостранение на наркотици, но с оглед на
това, че отношенията им били официализирани чрез вписването на последния
в съответен регистър, не може да се направи извод за осъществяване на
някаква противоправна дейност. Също така, макар св. А. да е работил при
условията на екипност с подс. С., то липсва каквато и да е информация за
осъщестявана от двамата съвместна престъпна дейност съгласно
повдигнатото от прокуратурата обвинение.
В обобщение настоящият съд изцяло кредитира изнесеното от св. А., К.
и С., тъй като показанията им са еднопосочни и убедителни. Вярно е, че
всички те са сключили споразумения, с които са се признали за виновни за
участие в ОПГ заедно с участието и на подс.С.. Следва обаче да се отбележи,
че одобрените споразумения, касаещи свидетелите Т. А., И. К. и М. С., имат
последиците на влязла в сила присъда /чл. 383, ал. 1 НПК/, респективно се
ползват с неотменимост /“формална законна сила“/, изразена в правилото non
bis in idem /чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК/, задължителност /чл. 413 НПК/ и
изпълнителна сила /чл. 412, ал. 1 НПК/. Задължителността, визирана с
нормата на чл.413 НПК, е предназначена да уреди последиците на влязлата в
11
сила присъда или одобрено споразумение, спрямо подсъдимите
/обвиняемите/, за които тези актове са постановени в хода на съответния
процес срещу тях - в случая срещу гореизброените свидетели по настоящото
дело. Законодателят не си е поставил за цел с присъдата, съответно
споразумението, да регулира изхода на един бъдещ наказателен процес
спрямо други лица, в случая спрямо подсъдимия С.. Следователно, при
производство по отношение на подсъдим, който не е постигнал споразумение
с прокуратурата, продължаващо по общия ред, за него са приложими всички
правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата, и за начина на
формиране на вътрешното убеждение на съда. Поради това ползване на
споразумение като доказателствено средство срещу друг подсъдим, за когото
производството след това е продължило по общия ред, при разглеждане за
него на въпросите по чл. 301 НПК /включително извършено ли е деянието,
наказуемо ли е то и виновен ли е деецът/, е несъвместимо с правилата за
събиране, проверка и оценка на доказателствата и начина на формиране на
вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав по всички
правнорелевантни факти, при реализация на основните начала на процеса за
непосредственост и устност в рамките на едно пълноценно съдебно
следствие.
Така, в Решение № 332 от 9.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 942/2014 г., III
н. о., НК се сочи: „От обстоятелството, че по отношение на К. Д. и Х. Р.
производството е било прекратено след одобрено от съда споразумение, при
което двамата са се признали за виновни в извършване на престъплението по
чл. 321 от НК, както и за деянията по чл. 250 от НК, за които са осъдени в
съучастие с подсъдимия Д. /по които обвинения последният е признат за
невиновен/, не е аргумент, който може да обуслови извод за доказаност на
обвинителната теза. Производството по отношение на подсъдим, който не е
постигнал споразумение с прокуратурата, продължава по общия ред и за него
са приложими всички правила за събиране, проверка и оценка на
доказателствата, и за начина на формиране на вътрешното убеждение на
съда“.
Правилен е изводът на СНС, че обясненията на подсъдимия С. /л.517-
521 от първоинст. дело / , в които отрича да е участвал в ОПГ, цялостно
анализирани срещат подкрепа в другите правдиви гласни доказателствени
средства, поради което следва да бъдат ценени с доверие. Що се отнася до
обясненията на подс. С., депозирани пред съдия в ДП, както беше изяснено,
същите следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност,
доколкото по време на разпита му въпроси са му поставяни и от
некомпетентно лице - св. П. /оперативен работник/.
Неоснователни са оплакванията, съдържащи се в протеста на прокурора
за това, че СНС безкритично се е доверил на показанията на полицейските
служители. Действително същите същите познават подс. С. и са в служебни
взаиммотношения с него, но липсват данни за зависимост или каквато и да е
заинтересованост да помогнат на подс. С..
В показанията на началника на РПУ, гр. С. - св. М. Т. /л.88-90 от
първоинст. дело / се съдържа информация, че св. А. поддържал контакт с
12
лице, което се занимава с разпостранение на наркотични вещества - св. К.,
като отношенията им били в рамките на служебните. Последният бил
доброволен сътрудник и подпомагал полицейските органи в разкриването на
престъпления. Подробно разказва за оперативката, проведена в кабинета му,
на която присъствал целия оперативен състав, вкл. подс. С.. Твърди, че тогава
св. А. бил заявил, че разполагал с информация /от св. К./ за лице от гр. С.,
желаещо да си закупи 1 кг марихуана. Свидетелят посочва, че след
разискване на информацията били стигнали до извод, че непознатото лице е
служител под прикритие. Казаното от св. Т. напълно коресподнира с
изнесената информация в показанията на св. А. П., който също е присъствал
на оперативката.
За това, че К. бил доброволен сътрудник на св. А. свидетелства и
полицейския служител Ц. Д. /л. 64-65 от първоинст. дело и т. 7, л. 26 от ДП/.
В съдебно заседание разказва за случай, в който св. А.го бил помолил да
направи проверка на лице по телефонен номер. Св. Д. се съгласил и направил
такава, след което изпратил на св. А. ЕГН-то на въпросното лице.
Впоследствие св. А. му бил споделил, че лицето, за което е извършена
справката, търсело наркотици от св. К.. Поради липсва на за самоличността на
лицето, за което се е отнасяла, са прочетени показанията на свидетеля, дадени
в досъдебното производство пред съдия. След прочитането им св. Д.
потвърждава, че при извършената проверка било установено, че абонатът на
телефона е М. с ЕГН **********.
Въззивният съд кредира с доверие изцяло показанията на свидетелите
Т., П. и Д., тъй като същите са последователни, логични и еднопосочни. От
тях безспорно се установява, че св. К. е бил официален информатор на св. А.,
което обстоятелство е подкрепено и от обективното доказателство – справка
от секретните материали по делото. Видно от посочената справка е, че св. И.
К. е бил сътрудник на МВР , категория „доверено лице“ на ръководство при
оперативен работик Т. А., служите в РПУ, гр. С. при ОД МВР - В. Т. пред
периода м. май 2016 г. до м. ноември 2017 г. Също така от показанията
полицейските служители се установява, че св. К. именно в качеството си на
доверено лице, е бил предоставил на св. А. информация досежно непознато
лице, което искало да си закупи 1 кг канабис, като след извършени справки
било уставено, че това непознатият всъщност е служител под прикритие. В
тази връзка е необходимо да се посочи, че правилно СНС е кредитирал
показанията на св. Н. Д., депозирани в досъдебното производство пред съдия
и приобщени чрез прочитането им, тъй като същите са логични и
кореспондират с казаното от горепосочените полицесйки служители за липса
да данни за противоправно поведение от св. А.. При анализа им може да се
направи извод, че всъщност св. К. не е бил предупреден от св. А. да
преустанови контакти със служителя под прикритие и по този начин да е бил
предпазен от разкриване на дейността му. Това е така, защото в показанията
си св. Д. посочва, че около месец преди разпита му в ДП, а именно началото
на м. октомври 2017 г. в разговор по телефона със св. А. бил узнал от него, че
някакви хора разследват дейността на св. К.. Непосредствено след това
именно св. Н. предал придобитатата информация на св. К., който съответно
13
преустановил временно продажбата на наркотици поради страх да не бъде
заловен.
Служителят под прикритие № 32 също е разпитан като свидетел, като в
показанията си същият посочва, че му била поставена задача да сключи
доверителна сделка за голямо количество канабис със св. К., за да разкрие
дейността му. Двамата се срещнали и разговаряли, като се разбрали
допълнително да се чуят за евенатуална сделка. Свидетелят твърди, че на
12.10.2017 г. се опитал да се свърже по телефона със св. К.. Последният не му
вдигнал, но след това му се обадил и му казал, че не може да му съдейства за
сделка. Настоящият състав изцяло кредитира показанията на служителя под
прикритие. Същите не съдържат противоречия и са в унисон показанията на
полицейските служители П., Т., Д.,
Свидетелят П. П. - оперативен служител в РПУ, разпитан като свидетел
пред СНС /л. 63-64 от първоинст. дело твърди, че не знае за осъществявана
противоправна дейност от подс. С. и св. А.. Посочва, че е имало случай, в
който по молба на подс. С., свидетелят му предоставил компютъра си, за да
извърши справка по рег. номер на автомобил. Свидетелят не излага никаква
конкретика отностно лицето, спрямо което е била извършена справката.
Уточнява, че извършването на проверки по този начин било нормална
практика и често се случвало и други колеги да го молят за справки.
Свидетелите Г. Д. - полицейски служител /л. 399-400 от първоинст.
дело/ и Н. А. /л.400-401 от първоинст. дело / са разказали за случай, в който
по време на дежурство през м.май-юни 2018 г. били спрели за проверка М. П.
/“К.“/. Последният се държал арогантно и казал на полицейските служители
да внимават, за да не ги „нагласи“, както бил направил с колегите им подс. С.
и св. А.. Настоящият състав счита, че показанията на св. Д. и св. А. са
правдиви, тъй като същите са еднопосочни и в корелация с показанията на
началника на полицейското управление /св. М. Т./, на когото след проверката
са докладвали. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че поисканият от
защитата за свидетел М. П. е бил заличен в съдебно заседание /л.500 от
първоинст. дело /, като показанията му от досъдебното проиводство, дадени
пред разследващ орган, не са прочетени поради липсва на съгласие на
страните, поради което не могат да бъдат използвани като доказателствен
източник.
Показанията на свидетеля М. Х. /л.47-48 от първоинст. дело /
възпроизвеждат обстоятелства относно залавянето му с марихуана, с която се
бил снабдил преди това от св. К.. Разказва, че тогава бил спрян за проверка от
св. А. и подс. С.. Последният го бил обискирал и намерил у свидетеля две
глави марихуана. Твърди, че подс. С. се отдалечил встрани, за да разговаря
по телефона, като в това време св. А. взел от намерената кутия с марихуана
една глава /в кутията имало общо две глави/ и я сложил в своята кутия за
цигари. Поради липса на спомен за датата на случката са прочетени
показанията на свидетеля от досъдебното производство, като след това св. Х.
си е припомнил, че това се било случило през 2016 г. На плоскостта на
гореизложеното, въззивният съд намира, че от показанията на св. Х. би могло
да се направи извод единствено за осъществено противоправно поведение на
14
св. А., за което обаче същият е признал вината си с влязло в сила
споразумение.
Проверяващата инстанция цени показанията на св. А. А. и св. Б. П., тъй
като същите еднопосочни и кореспондират с останалите гласни
доказателствени средства. От тях по безспорен начин се установява, че подс.
С. и св. А., в изпълнение на служебните си задължения, са извършили
полицейска проверка и са намерили у тях наркотични вещества. В
показанията им не се съдържат данни за занимания, осъществявани от подс.
С., обвързващи го с противозаконна дейност.
Свидетелят К. К. - служител в ТС БОП В. Т. /л.134-136 от първоинст.
дело/ се позовава на оперативна информация с неясен източник, като
константна е съдебната практика, че не може да се ползва съдържанието на
източници, които са непроверими. Свидетелят К. възпроизвежда информация
и от придобити СРС, като в правната теория и съдебна практика няма спор, че
съществуването и достъпността на първичния доказателствен източник,
каквито са ВДС е пречка за използване на производния. Информацията
събрана посредством способа „подслушване“ е опредметена в папки от 20-26
от декласифираните материали. Конретно разговори между подс. С. и други
лица са материализирани в папка 20 и 21, като правилен е изводът на СНС, че
от изследваната комуникация не може да се формира категорично
заключение, че подс. С. се е обвързал с други лица да върши престъпления.
Също така съгласно ограничението, предвидено в разпоредбата на чл.177,
ал.1 НПК осъдителна присъда не може да почива само на данни, събрани чрез
експлоатиране на СРС.
След внимателен прочит на показанията на св. М. С., настоящият състав
не споделя твърденията на прокурора, че същите доказават съпричастността
на подс. С. към организирана престъпна група.
Първоинстанционният съд е направил подробен разбор на показанията
на св. С., дадени в първоинстационното съдебно следствие /л.101-103 от
първоинст. дело/ и обосновано е заключил, че тъкмо те заслужават доверие.
При разпита в съдебно заседание св. С. е заявил, че бил докладвал по
телефона на подс. С. за това, че св. И. П., известен с прякора „Д.“ имал у себе
си наркотици. Твърди, че непосредствено след това, докато бил заедно със св.
П., последният бил спрян за проверка от подс. С. и още един полицейски
служител /Ц./, при което след обиск у св. П. били намерени 5-6 топчета
марихуана, които били иззети и отнесени в полицейското управление. Поради
установени противоречия в показанията му, са били приобщени чрез
прочитане на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК показанията му от
досъдебното производство, дадени пред съдия /т.7, л.33 от ДП/. В тях
свидетелят е посочил, че подс. С. е извадил от джоба си иззетите от св. П.
топчета и му ги дал на него /на св. С./. Твърди, че такава била установената
между двамата практика - св. С. докладвал на подс. С. за лица, притежаващи
наркотични вещества, като за стимул последният му връщал част или цялото
количество от намерената дрога. Правилен е изводът на съда, че не
заслужават доверие депозираните от св. С. показания в хода на досъдебното
производство, доколкото същите са изолирани и не се подкрепят от
15
останалата доказателствена съвкупност /св. И. П. в показанията си от
досъдебното производство е посочил, че у него са били намерени и иззети 5-6
топчета марихуана, които изплюл на земята, но не излага информация да е
разбрал след това да са били върнати на св. С., а заявава, че са отнесени в
полицейското управление/.
Първоинтанционният съд е развил верни съображения за
доказателствената стойност на показанията на св. С., дадени в съдебно
заседание и в частта им, в която същият разказва за още два случая, в които
докладвал на подс. С.. При първия св. С. предложил на лице на име М. /по
прякор “К.”/ му продаде марихуана за 300 лева. Последният се съгласил, но
тъй като св. С. действително не разполагал с такава, вместо марихуана в чувал
поставил стари дрехи. Определили си среща,на която М. отишъл заедно с още
две момчета, едно от които св. А. Х.. На нея М. заплатил сумата от 300 лева
на св. С., след което последният ги изпратил да вземат чувала, който бил
оставил встрани до мост. М. и двете момчета поставили въпросния чувал в
багажника на автомобила и без да погледнат съдържанието му се качили в
колата и потеглили. Тогава св. С. подал информация на подс. С. да провери
въпросния автомобил, тъй като считал, че макар в чувала да няма марихиана,
то такава все пак се намира в превозното средство. Правилно са кредитирани
показанията на св. С. от съдебното следствие в тази част, тъй като същите
изцяло съвпадат с показанията полицейските служители - св. Д. Й. /л. 456-458
от първоинст. дело / и св. И. Г. /л. 459-460 от първоинст. дело/, разпитани
пред СНС чрез видеоконферентна връзка. От тях е видно, че през 2015 г. по
предварителна информация, предоставена им от подс. С., били спрели лек
автомобил за проверка на изхода на града около фирма „В.“. При
извършената проверка /в присъствието включително и на подс. С./ на
въпросния автомобил в краката на един от тримата пътници в автомобила -
М. П., известен с прякора „К.“ била намерена марихуана. Св. Й. добавя, че се
е случвало да работи с подс. С. и по други случаи, за които същият е имал
предварителна информация. В тази насока са и показанията на св. П. В. /л.
461-462 от първоинст. дело / и св. Н. Б. /л. 460-461 от първоинст. дело/, които
в инкриминирания период са заемали длъжността съответно младши експерт
и старши разследващ полицай в РПУ, гр. С.. Същите си спомнят, че са
посетили местопроизшествието при завод “В.”, където при проверка на
автомобил било намерено минимално количество марихуана. В тази връзка
настоящият състав кредитира и показанията на св. А. Х. /л. 450-451 от
първоинст. дело /, в които е посочил, че си спомня за случай, в който бил
спрян автомобила му на излизане от гр. С., докато пътувал заедно с М. “К.” и
още един негов приятел, като при извършена проверка била намерена
марихуана. Поради липса на спомен на други обстоятелства са прочетени
показанията на свидетеля от ДП, дадени пред съдия /т.7, л.1/, които обаче
съдът не ползва като доказателствено средство, поради посочената по-горе
невалидност /същите са дадени пред съдия П. Е./.
В съдебно заседние св. С. разказва и за втория случай, в който да
“преметне” Г. по прякор “К.” и така неправомерно да спечели пари.
Свидетелят го заблудил, че притежава 5 кг марихуана, която му предложил да
16
продаде за 4000 лева, вместо за 5000 лева. Двамата си уредили среща, като
преди това св. С. предупредил подс. С., че “ще има сделка зад завода”. Св. С.
постъпил по този начин, тъй като се надявал, че непосредствено след като
получи парите от купувача - Г. “К.”, същият ще бъде арестуван и няма да е
необходимо фактически да му даде уговореното количество наркотично
вещество, с което и без това не разполагал. Докато св. С. и Г. били в колата и
броели предназначени за покупка на марихуана пари, към тях с полицейски
цивилен автомобил се насочили подс. С. и св. А.. Г. “К.” се бил уплашил и
веднага потеглил, за да избяга, като междувремено св. С. изхвърлил парите
през прозореца на автомобила, тъй като помислил, че са фалшиви. Тогава
полицейският автомобил спрял и от него излезли подс. С. и св. А., които
взели въпросните пари. Впоследствие парите били върнати от подс. С. св. С..
Свидетелят твърди, че от своя страна бил върнал част от сумата /1600 евро/ на
К., след което пуснал жалба срещу него, за да го мотивира да си търси
остатътка от парите. На другия ден обаче св. С. се разубедил и оттеглил
депозираната жалба, тъй като не желаел “излишни разправии”. Въззивният
съд цени с доверие изложеното от св. С. в съдебно заседание, тъй като
казаното е в корелация с приобщените чрез прочитане обяснения на св. А. /т.
2, л. 37 от ДП/, в които е потвърдил, че е имало случай, в който при
преследване на автомобил били изхвърлени парични средства, които заедно с
подс. С. събрали. Казва, че впоследствие последният бил върнал парите на св.
С.. АСНС не цени показанията на св. С. от досъдебното производство, в които
е заявил, че е оттеглил подадената срещу Г. “К.” жалба поради натиск от
страна на подс. С. и св. А.. Изнесената от св. С. информация не намира опора
в останалата доказателствена съвкупност, поради което не заслужава кредит
на доверие.
В заключение, след внимателен прочит на показанията на св. С. от
съдебно заседание, АСНС счита, че в същите не фигурират доказателства в
подкрепа на обвинителната теза, доколкото в тях липсва каквато и да е
информация за престъпна обвързаност на подс. С. с твърдените от
прокуратурата участници в ОПГ. Действително в тях се съдържат данни за
това, че подс. С. е имал предварителна информация за притежаващи
наркотични вещества лица, като може да се направи извод единствено за
неправомерна обвързаност между подс. С. със св. С., но не и със св. К., св. С.
и св. А.. В този смисъл въззивният състав намира, че те представляват годна
основа за изграждане на версии, които едно разследване да надгради или да
отхвърли, но не обезпечават доказателствено обвинението, предмет на
настоящото наказателно производство.
По отношение на показанията на св. И. П., настоящият състав намира,
че правилно контролираният съд е дал вяра на изложеното в съдебно
заседание /л.132-134 от първоинст. дело /относно това, че след като си бил
снабдил с марихуана, бил излязъл от дома си и заедно със св. С. се насочил
към центъра на гр. С.. Тогава били спрени за проверка от полицаи /Ц. и подс.
С./, като за да не го заловят, св. П. поставил топчетата марихуана в устата си.
Подс. С. бил извършил обиск на св. П., като последният изплюл марихуаната
на земята. Твърди, че след това бил задържан и отведен в районното
17
управление, а за стореното било образувано наказателнно производство и св.
П. бил осъден. От внимателния прочит на разпита става ясно, че показанията
на св. П. са логични и намират опора в тази част в показанията на св. С..
Правилно СНС е кредитирал показанията на св. П. от досъдебното
производство /т. 7, л. 42 от ДП/ прочетени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1
и т.2 НПК, в които свидетелят е възпроизвел, че това се било случило около
2-3 години преди 10.11.2017 г. и количеството на намерения наркотик било
около 5-6 глави, тъй като е логично спомените му тогава да са били по-ясни.
Проверяващата инстанция се съгласява с извода на СНС, че от досъдебното
производство обаче не следва да се кредитират показанията на св. П., в които
е заявил, че след обиска отишъл заедно с подс. С. в дома си, където му
показал още две топчета марухуана, при което подс. С. взел едното за себе си,
а другото оставил на свидетеля, за да го пуши сам. Казаното от св. П. в тази
част не се подкрепя от другите гласни доказателствени източници,
включително и от показанията на св. С., който не е възпроизвел обстоятелства
относно такова поведение от подс. С. след извършения обиск. Единственото,
което св. С. е посочил и което обаче не се кредира поради наличие на други
доказателства в тази насока е, че след обиска подс. С. му бил върнал иззетите
5 главаи марихуана от св. П. глави марихуана.
Първоинстанционният съд е развил верни съображения за
доказателствената стойност на свидетеля със скрита самоличност № 269.
Както е посочено и в мотивите, свидетелят не е очевидец на съобщените
факти, а е узнал за тях от дуги хора. Вярно е, че тайните свидетели
обикновено дават показания по начин да не се разкрие тяхната самоличност,
което в принципен план не означава, че същите не са очевидци. В случая
обаче на въпрос, поставен от адв. М. в съдебно заседание пред СНС,
свидетелят с тайна самоличност № 269 е отговорил, че е придобил
информацията за разказаните събития от различни лица и не е присъствал
лично на нито един от тях /л.215 от първоинст. дело /. Ето защо настоящият
състав не цени депозираните от свидетеля показания и счита за ненужно да
бъде обсъждана в детайли и изложената в тях информация.
Законосъобразно СНС е заличил свидетелите М. П., Н. С., П. С. и И. С..
Правилно не са приобщени показанията на гореизброените свидетели от
досъдебното производство, доколкото същите са дадени пред орган на
досъдебното производство и страните не са изразили съгласие за това.
Настоящият състав намира, че изготвените писмени доказателствени
средства - протоколи, обективиращи извършени следствени действия спрямо
свидетелите Т. А., М. С., И. К., Б. К. и лицето М. Д. не съдържат данни от
значение за обвинението на подс. С.. По идентичен начин следва да се ценят
и изготвените физико-химични експертизи, които изязняват, че намерени и
иззети от владениетона св. К. и св. С. обекти представляват наркотични
вещества. Липсват доказателства за връзка между подс. С., от една страна, и
посочените свидетели /осъдени с влезли в сила споразумения/, от друга
страма по придобиване, държане и разпостранение на наркотични вещества.
Няма никакви доказателства и за връзка на подс. С. с конкретните наркотични
вещества, намерени във владението на същите.
18
Що се отнася до извършените следствени действия спрямо подс. С.,
въззивният съд счита, че също не съдържат доказателствена информация
досежно повдигнатото на подсъдимия обвинение по чл.321 НК.
Видно от заключението на изготвената техническа експертиза /т.11-17
от ДП/ е, че изследван е бил иззетият телефон H. при извършения личен
обиск на подс. С., като е възпроизведена съдържащата се в него информация
на хартиен носител /входящи и изходящи разговори, съобщения, изпращани
снимки/. Правилно СНС е посочил, че регистраните обаждания и съобщения
не съдържат данни, релевантни за обвинението на подс. С.. Верен е изводът
на контролираната инстанция, че останалите технически средствва, които
също са били обект на изследване, не допринасят за изясняване на
твърдяната от прокуратурата престъпна дейност на подсъдимия.
Ирелевантно за изясняване на обстоятелствата по делото е и
заключението на експерта по назначената в досъдебното производство
техническа експертиза с обект на изследване - мобилен телефон, марка H.,
предаден от св. Ц. Д..
Правилен е извод на първоинстанционния съд, че без доказателствен
принос по делото е изготвената балистична експертиза по протокол №
18/БАЛ-43, тъй като не е повдигнато обвинение по чл.339 НК.
По делото в съответсвие с разпоредбите на ЗСРС и НПК, са били
използвани специални разузнавателни средства и са изготвени веществени
доказателствени средства и съответните протоколи за това следствено
действие, като установената от съда закосъобразност при използването на
този доказателствен способ за събиране на доказателства, го мотивира да
приеме, че същите са процесуално валидни и годни да обосноват
фактическите положения, изведени от съда въз основа на другите
доказателства по делото. Законосъобразното прилагане на СРС и изготвянето
на съответните ВДС всякога представлявава гаранция за достоверност на
събраните с този способ данни, освен при наличието на обосновано с
доказателства съмнение за нераглементирана намеса в тях. В конкретния
случай по делото не са налице доказателства, обосноваващи отправянето на
таквоа съмнение.
Правилен е изводът на СНС, че от приложените по делото ВДС
информация за подс. С., релевантна за повдигнатото му обвинение не е
установена. Видно от съдържанието на изследваната комуникация /т.20 от
разсекретените материали/ е, че подс. С. е комуникирал с различни
неустановени лица на различни теми - за цигари, автомобили и резервни
части за автомобили. От всички разговори интерес представяват единствено
разговор № 3 в т. 20, в който подсъдимият говори с неустановено лице и му
поръчва да разпита някого за наркотиците, както и разговор № 21 в т.20, в
който се обсъжда “муле” и “засечено нещо”, което колегите му не могат да
хванат. Правилно първостепенният съд е заключил, че без доказателствен
принос за повдигнатото на подс. С. обвинение е и изследваната комуникация
в т. 21, доколкото в нея се съдържат разговори между подсъдимия и други
две неизвестни лица, в които се обсъжда образуваното вече досъдебно
19
производство.
Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд, че
подсъдимия не е извършител на деянието по чл. 321, ал. 3, във връзка с ал. 2
от НК е единствения възможен и обоснован.
Престъпното деяние по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК е уредено в глава
десета от особената част на НК и е част от системата престъпления против
реда и общественото спокойствие. Непосредствен обект на посегателство са
обществените отношения, които гарантират нормалното функциониране на
законовия ред в обществото и осигуряват спокойствието на неговите членове.
За да се установи наличие на някоя от формите на изпълнително деяние на
престъплението – образуване, ръководство или участие в организирана
престъпна група, следва да се анализират отношенията между привлечените
към наказателна отговорност лица и да се установи наличието на
съставомерните белези, предвидени в легалната дефиниция, съдържаща се в
чл.93, т.20 от НК. Съобразно посочената норма, „организирана престъпна
група“ представлява структурирано трайно сдружение на три или повече
лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за
които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години.
Съществен елемент на организираната престъпна група е изискването тя да
представлява трайно структурирано сдружение с предварително дефинирана
цел. Изискването за трайност на сдружението се определя преди всичко от
характера и съдържанието на изградените взаимоотношения между неговите
членове. Формите на изпълнително деяние са три – образуване, ръководене и
членуване. Образуването на организирана престъпна група се изразява в
осъществяване на активна и целенасочена дейност към създаване на
престъпно сдружение. Това може да бъде извършено чрез набиране на
членовете й, установяване на устойчиви връзки между тях, мотивирането им
за осъществяване на задружна престъпна дейност и осигуряването на условия
за съществуването на групата. Ръководеното се осъществява чрез даване на
нареждания на един или повече членове на групата, като им се възлагат
конкретни или общи цели за изпълнение. Първите две хипотези не касаят
повдигнатото по това дело обвинение. Участието в организираната престъпна
група се осъществява чрез извършване на определени активни действия, чрез
които субектът на престъплението се обвързва в трайни фактически
взаимоотношения с останалите членове на групата.
Основна характеристика на “организираната престъпна група” е
наличието на количествен критерий по отношение на участниците в нея.
Субектите на това престъпление трябва да са поне трима. За
съставомерността на деянието по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК не е
необходимо всички участници в групата да се познават и да осъществяват
пряк контакт помежду си, като абсолютно наложително условие за
ангажиране на наказателната отговорност на който и да е от участниците в
групата, но е необходимо извършителят да съзнава принадлежността си към
група и да знае, че членовете й действат синхронизирано.
По делото не са събрани доказателства, които да позволят да се
заключи, че от неустановена дата в началото на 2015 г. до 08.11.2017 г. на
20
територията на гр. С., обл. В. Т. подс. С. е осъществил твърдяното в
обвинителния акт участие в организирана престъпна група с участници Т. А.
А., И. К. К., М. С. С., S. M., създадена с цел да се вършат съгласувано
престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК.
Настоящият състав не констатира убедителни доказателства за
съпричастността на подс. С. към такъв вид сдружаване, какъвто се дефинира
в хипотезата на чл. 321 НК, в частност той да се явява участник в такова.
Няма доказателства за негови действия, които да го свържат с престъпно
сдружение с вторична дейност по чл.354а от НК, явяваща се реализация на
целта й .
Безспорно е установяването, че подс. С. е познавал и е работел в един
екип със св. А., като двамата при изпълнение на служените си задължения са
извършвали проверки и са задържали лица, при които са открити наркотични
вещества.
От показанията на полицейските служители - св. А. П., св. Ц. Д. и св.М.
Т., както и от справка от полицейското управление безспорно се установява,
че св. К. в бил заведен като официален информатор на св. А.. В тази връзка
последният получавал информация за лица, притежаващи наркотични
вещества, след което организирал задържането им. Видно от обясненията на
подс. С. в съдебно заседание е, че също е знаел за това, че св. К. е доверено
лице на колегата му св. А., т.е когато подсъдимият е участвал при
извършваните проверки на различни лица е имал представа за източника на
предварително подадената информация. Правилно първостепенният съд е
стигнал до извод, че от показанията на някои свидетели /св. М. Х./ може да се
направи извод за това, че св. А. е превишавал служебните си отношения и е
имал нерагламентирани отношения със св. К.. Липсват доказателства обаче в
тези отношения да са заели участие подс. С. или св. С.. Така например, видно
от показанията на св. Х. е, че именно когато подс. С. се отдалечил встрани да
разговаря по мобилния си телефон, св. А. нерегламентирано взел една глава
марихуана от кутията на св. Х. /непосредствено преди това обискиран и
заловен с две глави марихуана/, поставил я в своята собствена кутия за цигари
и му казал, че така е по-добре за него.
Верен е изводът на СНС, че единственият доказателствен източник,
който навежда на извод за някакво неправомерно поведение от подс. С., е
свидетелстването на св. П. в досъдебното производство за това, че след
извършения му личен обиск отишъл заедно с подс. С. в дома си, където му
показал още две глави марихуана, при което подсъдимият взел едната, а
другата оставил на П. да си я пуши сам. Това твърдение обаче не е достатъчно
да се подкрепи обвинение по горепосочения член, доколкото е налице
забрана по смисъла на чл. 281, ал. 8 НПК и същевременно липсват данни, от
които може да се обоснове обвързаност между подс. С. със свидетелите К. и
С., поради което правилно първостепенният съд не се е позовал на
показанията на св. П. от досъдебното производство и е кредирал тези, които
са депозирани пред съда.
Що се отнася до показанията на св. М. С., с които неотклонно
21
прокуратурата /в депозирания протест и пледоарията пред въззивния съд/
аргументира обвинителната теза, то настоящият състав намира, че
първостепенният съд е направил обстоен анализ на изнесеното от свидетеля и
правилно е стигнал до извод, че не се съдържат доказателства за авторство на
подсъдимия за вмененото му престъпление. Настоящият състав счита, че от
показаниятана коментирания свидетел може да се направи извод единствено
относно обвързаност между него и подс. С., но обвинение в този смисъл не е
повдигнато.
Релевантна информация, сочеща на уснановени между подс. С. и св. К.,
св. С. и св. А. трайни, устойчиви взаимоотношения с престъпен характер, не
се съдържа и в показанията на свидетеля с тайна самоличност № 269.
Правилно първостепенният съд е заключил, че свидетелят преразказва чутото
от трети лица, без лично да е възприел информация за разказаните случаи.
Обвинителната теза не намира опора и в показанията на оперативния
служител св. К., доколкото същият няма непосредствени възприятия за
поведението на подс. С., а е участвал е експлоатацията на СРС и преразказва
собствените си изводи за случилото се в обективната действителност,
изградени въз основа на чутото при прилагне на способа „подслушване“. В
тази връзка доказателства не съдържат и в приложените по делото ВДС в
резултат от експлоатиране на СРС. Още повече, че дори да бяха установени
разговори, които да доказват по несъмнен начин участието на подс. С. в
твърдяната престъпна група, съгласно правилото на чл.177, ал.1 НПК
обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от
специалните разузнавателни средства, а други доказателства по делото, че
подсъдимият е бил участник в организирана престъпна група не са
събрание. Що се отнася до показанията на другия оперативен служител - И.
П., настоящият съд споделя възраженията на защитата, че същите следва да
бъдат изключени от доказателствената съвкупност, тъй като се установява, че
същият е извършввал действия по разследването /чл. 118, ал. 2 НПК/.
Неоснователни са възраженията в протеста на прокурора, че
установената в обвинителния акт фактическа обстановка безспорно се
доказва и от прочетените в досъдебното производство показания на
свидетелите С. Д., А. Х., Н. Т.. На първо място, както е посочено и по-горе в
изложението, протоколите, съдържаши показания на тези свидетели
законосъобразно са изключени от доказателствената съвкупност и не са
ползвани от съда при формиране на крайните изводи. В показанията на
същите тези свидетели, депозирани в хода на първоинстанционното съдебно
следствие не се откриват факти, които да установяват фактическа дейност,
покриваща признаците на чл. 321, от НК за подс. С.. Аналогична е
доказателствената стойност и на показанията на свидетел под прикритие №
32, доколкото по делото бе категорично установено, че св. К., в качеството си
на официален инфоратор, е докладвал на св. А. за провен интерес от
непознато лице за покупка на голямо количество марихуана. От друга страна,
от показанията на св. Н. Д се установява единствено, че св. А. е нарушил
задълженията си, като е споделил за служебно придобита инфотмация на св.
Д., като именно последният е предупредил св. К. да внимава, защото го
22
разследват.
Неоснователно е и искането в протеста да бъдат кредитирани
обясненията на подс. С., прочетени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 НПК,
доколкото както и по-горе е отбелязано същите са компрометирани. Нещо
повече, прокурорът във въззивното производство пледира това
доказателствено средство да бъде изключено – позиция, която настоящият
съдебен състав намери за законосъобразна и процесуално издържана.
При осъществяване на цялостна служебна проверка на оспорената
присъда, съдът не намери допуснати съществени процесуални нарушения,
които да налагат отмяната й. Преценката за достоверността на гласните
доказателствени източници е направена въз основа на логичността,
последователността и съпоставката помежду им и с останалите
доказателствени способи, като не са надценени показанията на изредените в
протеста полицейски служители, както и показанията на св. К.. Упрекът в
този аспект не отговаря на съдържанието на мотивите и е неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл.338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 22.03.2022г. по н.о.х.д. № 378/2019г. на
Специализирания наказателен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в
15- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23