МОТИВИ към присъда №7/02.06.2020год., постановена по НОХД 368/2015г. по описа на Окръжен съд -Перник
Окръжна прокуратура гр.Перник е
предявила обвинение против С.Б.Т., род. на ***год.
в ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, разведен,
неосъждан, с *** образование, ЕГН:**********, *** на *** за следните
престъпления:
I. По чл.252,
ал.2, пр.1-во и 2-ро, вр. ал.1, пр.1-во
от НК, тъй като в периода от 20.03.2000г. до 26.05.2008г., в *** и ***, без
съответно разрешение /по см. на чл.1В ал.1 от Закона за кредитните институции/, извършвал по занятие банкови сделки /по
см. на чл.2 ал.1 и ал.5 т.1 от Закона за кредитните институции/, за които
се изисква такова разрешение, като предоставил парични заеми, обезпечавани с
договорна ипотека, както следва:
1. На 20.03.2000г. в *** предоставил
сумата от 3 000лв. на Е.В.Р. при месечен лихвен процент 10 %, за срок от 5
месеца - до 20.08.2000г., и получил неправомерен доход в размер на 1 500 лв.;
2. На 31.03.2000г. в *** предоставил
сумата от 1 000 лева на М. и К. Г., при месечен лихвен процент 8 %, за срок от
5 месеца - до 31.08.2000г. и получил неправомерен доход в размер на 400 лева.
3. На 20.09.2000г. в *** предоставил
сумата от 6 000 лева на М.М.С., при месечен лихвен
процент от 6%, за срок от 1 година – до 20.09.2001г. и получил неправомерен
доход в размер на 4 320 лева.
4. На 06.10.2000г. в *** предоставил
сумата от 2 900 лева на Б.Б.Б., при месечен лихвен
процент от 10%, за срок от 3 месеца - до 06.01.2001 г. и получил неправомерен
доход в размер на 900 лева.
5. На 06.03.2001 г. в *** предоставил
сумата от 6 000 лева на З.Н.Б., при месечен лихвен процент от 7%, за срок от 3
месеца - до 06.06.2001г. и получил неправомерен доход
в размер на 1 200 лева.
6. На 14.03.2001 г. в *** предоставил
сумата от 1 500 лева на Л.Й.М., при месечен лихвен процент от 10 %, и получил
неправомерен доход в размер на 1 700 лева, като с деянието причинил на М.
вреда, изразяваща се в загуба на
собствеността върху дадения като обезпечение недвижим имот, на стойност 5 000
лева.
7. На 10.04.2001г. в *** предоставил
сумата от 5 000 лева на Б.С.Д., при месечен лихвен процент от 10%, за срок от 1
година, и получил неправомерен доход в размер на 6 000 лева, като с деянието
причинил на Д. вреда, изразяваща се в загуба на собствеността върху дадения
като обезпечение недвижим имот, на стойност 7 195,70 лева.
8. На 16.10.2001 г. в *** предоставил
сумата от 28 000 лева на Е.И.Н. и Д.В.Н., при месечен лихвен процент от 5,5 %, за срок от 12 месеца, и получил неправомерен доход в
размер на 13 700 лева.
9. На 17.10.2001г. в *** предоставил
сумата от 4 000лева на М.М.С., при месечен лихвен
процент от 6%, и за времето до 27.02.2002г. получил неправомерен доход в размер
на 960 лева.
10. На 21.12.2001г. в *** предоставил
сумата от 2 500лева на Р.Ж.Е., при месечен лихвен процент от 8 %, като с
деянието причинил на Е. вреда, изразяваща се в загуба на собствеността върху дадения
като обезпечение недвижим имот.
11. На 30.01.2002г. в *** предоставил
сумата от 2 400лева на Е. Й. М., при месечен лихвен процент от 12%, като с
деянието причинил на Л. М. вреда, изразяваща се в загуба на собствеността върху
дадения като обезпечение недвижим имот, на стойност 6 291,20лева.
12. На 24.06.2002г. в *** предоставил
сумата от 5 000лева на Р.К.С., при месечен лихвен процент от 8 %, като с
деянието причинил на Н.П.И. и С. Г.И. вреда, изразяваща се в загуба на
собствеността върху дадения като обезпечение недвижим имот, на стойност 19
719,64лева.
13. На 02.08.2002г. в *** предоставил
сумата от 3 000лева на В.К.А., при месечен лихвен процент от 5 %, като получил
неправомерен доход в размер на 600 лева и с деянието причинил на В. и М. А.
вреда, изразяваща се в загуба на собствеността върху дадения като обезпечение
недвижим имот, на стойност 14 000 лева.
14. На 07.11.2002г. в *** предоставил
сумата от 800лева на Л.Е.С., при месечен лихвен процент от 25 %, за срок от 1
месец, и получил неправомерен доход в размер на 200 лева.
15. На 14.06.2002г. в *** предоставил
сумата от 6 000 лева на А.З.Г., при месечен лихвен процент от 6%, за срок от 6
месеца - до 14.12.2002г., като получил неправомерен доход в размер на 6 000лева
и с деянието причинил на А. и З. Г. вреда, изразяваща се в загуба на
собствеността върху дадения като обезпечение недвижим имот, на стойност 24
772,95 лв.
16. На 15.08.2002г. в *** предоставил
сумата от 10 000 лева на Ю. П. С., при месечен лихвен процент от 7%, за срок от
4 месеца, като с деянието причинил на Ю.В.С. вреда, изразяваща се в загуба на собствеността
върху дадения като обезпечение недвижим имот, на стойност 9 717,90 лв.
17. На 27.02.2003г. в *** предоставил
сумата от 1 100 лева на Я. Г.Д., при месечен лихвен процент от 10%, за срок от
6 месеца, и получил неправомерен доход в размер на 220лева.
18. На 30.04.2003г. в *** предоставил
сумата от 2 000 лева на Л.Е.С., при месечен лихвен процент от 10%, за срок от 1
месец, като получил неправомерен доход в размер на 600 лева и с деянието
причинил на Л.С. вреда, изразяваща се в загуба на собствеността върху дадения
като обезпечение недвижим имот, на стойност 17 300,13лева.
19. На 12.05.2003г. в *** предоставил
сумата от 3 000 лева на Й.И.И., при месечен лихвен
процент от 6,6 %, за срок от 6 месеца, като с
деянието причинил на Й.И. вреда, изразяваща се в загуба на собствеността върху
дадения като обезпечение недвижим имот, на стойност 26 000лева.
20. На 06.08.2003г. в *** предоставил
сумата от 10 500 лева на Ц.С.И., в качеството й на *** на „***"ЕООД, при
месечен лихвен процент от 2 %, за срок от 1 месец, и получил неправомерен доход
в размер на 200 лева.
21. На 21.11.2003г. в *** предоставил
сумата от 1 500лева на Л.В.Б., при месечен лихвен процент от 10%, за срок от 6
месеца, и получил неправомерен доход в размер на 600 лева.
22. На неустановена дата през 2003г. в ***,
предоставил сумата от 10 000 лева на Н.П.Н., при месечен лихвен процент от 5%,
като с деянието причинил на Н.Н. вреда, изразяваща се
в загуба на собствеността върху собствения му недвижим имот, на стойност 20
938,23 лева.
23. На 10.02.2004г. в *** предоставил
сумата от 1 500 лева на М.И.П., при месечен лихвен процент от 10%, за срок от 2
месеца, и получил неправомерен доход в размер на 300 лева.
24. На 28.07.2004г. в *** предоставил
сумата от 2 000 лева на М.И.П., при месечен лихвен процент от 10%, за срок от 2
месеца, като с деянието причинил на М. и Д. П. вреда, изразяваща се в загуба на
собствеността върху дадения като обезпечение недвижим имот, на стойност 38 000
лева.
25. На 21.04.2005г. в *** предоставил
сумата от 15 000 лева на Е.М.Б., при месечен лихвен процент от 4%, за срок от
12 месеца, като получил неправомерен доход в размер на 12 000 лева и с деянието
причинил на М. и Е. Б. вреда, изразяваща се в загуба на собствеността върху дадения
като обезпечение недвижим имот, на стойност 56 632 лева.
26. На 21.07.2005г. в *** предоставил
сумата от 12 000 лева на И.Х.М., при месечен лихвен процент от 6%, за срок от 2
години, и получил неправомерен доход в размер на 13 000 лева.
27. На 24.02.2006г. в *** предоставил
сумата от 6 000 лева на С.П.Н., при месечен лихвен процент от 7,5%, за срок от
6 месеца, като с деянието причинил на С.Н. вреда, изразяваща се в загуба на
собствеността върху дадения като обезпечение недвижим имот, на стойност 49
117,50 лева.
28. На 20.12.2006г. в *** предоставил
сумата от 10 000 лева на Н.М.Д., при месечен лихвен процент от 8%, за срок от 7
месеца, като с деянието причинил на С.Й.Г. вреда, изразяваща се в загуба на собствеността
върху дадения като обезпечение недвижим имот, на стойност 15 291,26 лева.
29. На неустановена дата през м.март
2007г. в *** предоставил сумата от 60 000 лева на А.Н.И., при месечен лихвен
процент от 3%, за срок от 12 месеца, като с деянието причинил на А.И. вреда,
изразяваща се в загуба на собствеността върху собствения му недвижим имот, на
стойност 203 047,65 лева.
30. На 03.07.2007г. в *** предоставил
сумата от 46 600 лева на М.В.А., при месечен лихвен процент от 3%, за срок от 4
месеца, като с деянието причинил на М.А. вреда, изразяваща се в загуба а
собствеността върху дадения като обезпечение недвижим имот, на стойност 75
020,23 лева.
31. На 12.12.2007г.
в ***, предоставил сумата от 10 000 лева на С.Т.И., при месечен лихвен процент
от 5%, за срок от 2 месеца и на 6.01.2008г. в ***, предоставил отново сумата от
10 000 лева на С.Т.И., при месечен лихвен процент от 5 %, за срок от 2 месеца,
като с деянието причинил на С. и А. И. вреда, изразяваща се в загуба на собствеността
върху дадения като обезпечение недвижим имот, на стойност 83 556 лева.
32. На 26.05.2008г. в *** предоставил
сумата от 10 000 лева на Ю.Г.С., при месечен лихвен процент от 20%, и получил
неправомерен поход в размер на 24 000 лева.
като от дейността си е получил
значителни неправомерни доходи в размер на общо 88 400 лева и с тази дейност са
били причинени значителни вреди на заемателите,
изразяващи се в загуба на собствеността върху дадените като обезпечение имоти,
на стойност 671 600,39 лева.
II.
По чл.253 ал.5, вр. ал.4, във вр. ал.3, т.21 във вр. ал.1, във вр.чл.20 ал.2 от НК, тъй като за периода от 21.10.2002г. до 26.03.2009г. в ***,
сам и в съучастие като съизвършител със С.Б.П., е
извършил повече от два пъти сделки с имущество, за което е знаел, че е
придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.252,ал.2, във вр. ал.1 от НК, като имуществото е в особено големи размери
- 942 461,55 лева и случаят е тежък, както следва:
1. на 21.10.2002г. в ***, сам е извършил
сделка с имущество - закупил недвижим апартамент № *, находящ
се в ***, с нотариален покупко - продажба на недвижим
имот № **, том ***, рег.№ ***, дело № 420 от 21.10.2002г., с цена по нотариален
акт 12 252 лева и пазарна цена към датата на сделката -20 912.513 лева;
2. на 22.08.2003г. в ***, сам е извършил
сделка с имущество - продал недвижим апартамент № *, находящ
се в ***, с нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № **, том ***, рег.№ ***, дело № 437 от 22.08.2003г., с цена по
нотариален акт 12 208,50 лева и пазарна цена към датата на сделката -23 437,34
лева;
3. на 17.12.2002г. в ***, като
пълномощник на С. Г.И. и Н.П.И., сам е извършил сделка с имущество - продал
недвижим имот -апартамент № **, находящ се в ***, с
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
№ **, том **, рег. № ***, дело № 528 от 17.12.2002г., с цена по нотариален акт 8049,50
лева и пазарна цена към датата на сделката -19 719,64 лева;
4. на 17.12.2002г. в ***, като
пълномощник на З.И.Г. и А.З.Г., сам е извършил сделка с имущество - продал
недвижим имот - апартамент № *, находящ се в ***, с
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
№ **, том **, рег.№ ***, дело № 529 от 17.12.2002г., с цена по нотариален акт
10359,90 лева и пазарна цена към датата на сделката - 24 772,95 лева;
5. на 28.12.2002г. в ***, като
пълномощник на Ю.В.С., в съучастие като съизвършител
със С.Б.П., е извършил сделка с имущество - продал недвижим имот - магазин № *,
находящ се в ***, с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № **, том **, рег.№ ***,
дело № 566 от 28.12.2002 г., с цена по нотариален акт 16 971,70 лева и пазарна
цена към датата на сделката - 9
717,90 лева;
6. на 06.08.2003г. в ***, като
пълномощник на Н.П.Н., в съучастие като съизвършител
със С.Б.П., е извършил сделка с имущество - продал недвижим имот - апартамент №
**, находящ се в ***, с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № **, том **, рег.№ ***,
дело № 212 от 06.08.2003г., с цена по нотариален акт 11 966 лева и пазарна цена
към датата на сделката - 14588,34 лева;
7.
на 12.09.2003г. в ***, като пълномощник на В.К.А. и М. К. А., сам е
извършил сделка с имущество - продал недвижим имот - поземлен имот с пл.№ **, находящ се в землището на ***, с площ от 900 кв.м. по
нотариален акт, а по скица от 1090 кв.м., заедно с масивна жилищна сграда от 72
кв.м., с нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 440 от 12.09.2003г., с цена по
нотариален акт от 5 000 лева и пазарна цена към датата на сделката - 24 516
лева;
8. на 18.12.2003г. в ***, като пълномощник на Й.И.И., сам е извършил сделка с имущество - продал недвижим
имот - поземлен имот, находящ се в ***, с площ от 490
кв.м., заедно с двуетажна масивна жилищна сграда, а нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***, том **, рег.№ ***,
дело № 694 от 18.12.2003г., с цена по нотариален акт от 4 200 лева и пазарна
цена към датата на сделката - 7 840 лева само за земята;
9. на 16.06.2004г. в ***, като
пълномощник на Л.Е.В., в съучастие като съизвършител
със С.Б.П., е извършил сделка с имущество - продал недвижим имот - апартамент №
**, находящ се в ***, с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №***, том **, рег.№ ***,
дело № 279 от 16.06.2004г., с цена по нотариален акт 3 845 лева и пазарна цена
към датата на сделката - 17300,13 лева;
10. на 17.03.2005г. в ***, сам е
извършил сделка с имущество - закупил недвижим имот - апартамент № **, находящ се в ***, с нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № ***, том *, рег.№ ***, дело № 128 от
17.03.2005г., с цена по нотариален акт от 7 171,70 лева и пазарна цена към
датата на сделката - 49 615,92 лева;
11. на 21.10.2005г. в ***, сам е
извършил сделка с имущество - продал недвижим имот - апартамент № **, находящ се в ***, с нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № **, том ***, рег.№ ***, дело № 420 от
21.10.2005г., с цена по нотариален акт от 22 000 лева и пазарна цена към датата
на сделкат1 - 48 212,55 лева;
12. на 13.04.2006г. в ***, сам е
извършил сделка с имущество - продал недвижим урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на ***, с площ от 640 кв.м., заедно с новопостроена жилищна
сграда в груб строеж и заедно с правото на строеж върху мястото, с нотариален
акт № ***, том *, рег.№ ***, дело № 126 от 13.04.2006г., с цена по нотариален
акт от 2 600 лева и пазарна цена от 11520 лева само за земята;
13. на 01.12.2006г. в ***, сам извършил
сделка с имущество - като пълномощник на С.П.Й., продал сам на себе си недвижим
имот - апартамент № **, находящ се в ***, с
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
№ **, том **, рег.№ ***, дело № 937 от 01.12.2006г., с цена по нотариален акт
от 23 914,20 лева и пазарна цена към датата на сделката - 49 117,50 лева;
14.
на 03.05.2007г. в ***, сам извършил сделка с имущество - продал недвижим
имот - апартамент № **, находящ се в ***, с
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
№ ***, том *, рег.№ ***, дело № 171 от 03.05.2007г., с цена по нотариален акт
от 30 000 лева и пазарна цена към датата на сделката -51 281ДЦ лева;
15. на 08.03.2007г. в ***, сам извършил
сделка с имущество - закупил недвижим имот - апартамент № **, находящ се в ***, с нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № ***, том *, рег.№ ***, дело № 132 от
08.03,2007г., с цена по нотариален акт - 20 997,90 лева и пазарна цена към
датата на сделката - 61 289,83 лева;
16. на 13.03.2007г. в ***, сам извършил сделка с
имущество - закупил недвижим имот - дворно място, ведно с масивна жилищна
сграда, състояща се от сутерен и три етажа, находящи
се в ***, с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № ***, том *, рег.№ ***, дело № 148 от 13.03.2007г., с цена по нотариален
акт - 63 107,90 лева и пазарна цена към датата на сделката - 203 047,65 лева;
17. на 15.11.2007г. в ***, като
пълномощник на М.В.А., в съучастие като съизвършител
със С.Б.П., е извършил сделка с имущество - продал недвижим имот - апартамент №
**, находящ се в ***, с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***, том **, рег.№ ***,
дело № 690 от 15.11.2007г., с цена по нотариален акт 16 124,90 лева и пазарна
цена към датата на сделката - 75 020,23 лева;
18. на 18.12.2007г. в ***, сам извършил
сделка с имущество - като пълномощник на С.Й.Г. продал сам на себе си и на
съсобственика К. Х. Ч. недвижим имот — самостоятелен обект в сграда с
функционално предназначение "фризьорски салон", с площ 21,83 кв.м., находящ се в ***, с нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № **, том *, рег.№ ***, дело № 811 от 18.12.2007г.,
с цена по нотариален акт от 8 000 лева и пазарна цена към датата на сделката -
15 291,26 лева;
19. на 24.04.2008г. в ***, сам извършил
сделка с имущество - продал 1/2 идеална недвижим имот - самостоятелен обект в
сграда с функционално предназначение "фризьорски салон", с площ 21,83
кв.м., находящ се в ***, с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № **, том **, рег.№ ***,
дело № 223 от 24.04.2008г., с цена за целия имот по нотариален акт от 12 859,40
лева и пазарна цена към датата на сделката - 26 177,88 лева;
20. на 18.06.2008г. в ***, сам извършил
сделка с имущество - закупил недвижим имот - апартамент № *, находящ се в ***, с нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № ***, том **, рег. № ***, дело № 327 от 18.06.2008г.,
с цена по нотариален акт от 27 153,30 лева и пазарна цена към датата на сделката
- 105 526,96 лева;
21.
на 26.03.2009г. в ***, сам извършил сделка с имущество - продал недвижим
имот - апартамент № *, находящ се в ***, с нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, дело № 107 от
26.03.2009г., с цена по нотариален акт 37 500 лева и пазарна цена към датата на
сделката - 83 556 лева;
III.
По чл.255 ал.3, вр. ал.1 т.1 и т.2, вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като за периода от 01.01.2004г. до 29.04.2009г. в ***, в условията на
продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 41 789,99 лева, като не е подал годишна
данъчна декларация по чл.41 ап.1 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003г. и е затаил истина в
подадени годишни данъчни декларации по чл.41 ал.1 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005г. и
2006г. и по чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ за 2007г. и 2008г., както следва:
1. За времето от 01,01.2004г.
до 15.04.2004г. избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в размер
на 1 010,10 лева, като не подал пред ТД на НАП - Перник годишна данъчна
декларация по чл.41 ал.1 от ЗОДФЛ (отм.) за доходи, придобити от продажба на
недвижими имоти през 2003 година.
2. На 11.04.2006г. избегнал установяване
и плащане на данъчни задължения в големи размери - данък в размер на 4 379
лева, като затаил истина в подадена пред ТД на НАП -Перник годишна данъчна
декларация по чл.41 ал.1 от ЗОДФЛ № ***г. за доходи, придобити от продажба на
недвижими имоти през 2005 година.
3. На 13.04.2007г. избегнал установяване
и плащане на данъчни задължения в особено големи размери - данък в размер на 32
377,30 лева, като затаил истина в подадена пред ТД на НАП - Перник годишна
данъчна декларация по чл.41 ал.1 от ЗОДФЛ № ***г. за доходи, придобити от
продажба на недвижими имоти през 2006 година.
4. На 21.03.2008г. избегнал установяване
и плащане на данъчни задължения в големи - данък в размер на 3 614,59 лева,
като затаил истина в подадена пред ТД на НАП – Перник годишна данъчна
декларация по чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ № ***г. за доходи, придобити от продажба на
недвижими имоти през 2007 година.
5. На 29.04.2009г. избегнал установяване
и плащане на данъчни задължения в размер на 409 лева, като затаил истина в
подадена пред ТД на НАП - Перник годишна данъчна декларация по чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ № ***г. за доходи, придобити от продажба на недвижими имоти през 2008
година.
Окръжна
прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение с обвинителния акт и против С.Б.П. - родена на ***г. в **, с
постоянен адрес ***, българка, с българско гражданство, с *** образование,
омъжена, неосъждана, *** към „***"00Д - ***, с ЕГН ********** по чл. 253 ал.4, вр.
ал.3, т.2, вр. ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК, за това че в периода
от 28.12.2002г. до 17.11.2008г. в *** и в ***, сама и в съучастие като съизвършител със С.Б.Т., е извършила повече от два пъти сделки
с имущество на обща стойност 408 039,15 лева, за което е знаела, че е придобито
чрез тежко умишлено престъпление по чл.252 ал.2, вр.
ал.1 от НК, както следва:
1. на
28.12.2002г. в ***, в съучастие като съизвършител със
С.Б.Т. /пълномощник на собственика Ю.В.С./ извършила сделка с имущество - закупила
недвижим имот - магазин №*, находящ се в ***, с
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
№ **, том **, рег.№ ***, дело № 566 от 28.12.2002г., с цена по нотариален акт
от 16 971,70 лева и пазарна цена към датата на сделката - 9 717,90 лева;
2. на 06.08.2003г. в ***, в съучастие
като съизвършител със С.Б.Т. /пълномощник на
собственика Н.П.Н./ извършила сделка с имущество - закупила недвижим имот -
апартамент № **, находящ се в ***, с нотариален акт
за покупко - продажба на недвижим имот № **, том **,
рег.№ ***, дело № 212 от 06.08.2003г., с цена по нотариален акт от 11 966 лева
и пазарна цена към датата на сделката - 14 588,34 лева;
3. на 24.02.2004г. в ***, сама извършила
сделка с имущество - продала недвижим имот -
апартамент № **, находящ се в ***, с
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
№ **, том *, рег.№ ***, дело № 58 от 24.02.2004г., с цена по нотариален акт от
11 155 лева и пазарна цена към датата на сделката 20 938,23 лева;
4. на 16.06.2004г. в ***, в съучастие
като съизвършител със С.Б.Т. /пълномощник на собственика
Л.Е.В./ извършила сделка с имущество - закупила недвижим имот - апартамент № **,
находящ се в ***, с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №***, том **, рег.№ ***,
дело № 279 от 16.06.2004г., с цена по нотариален акт от 3 845 лева и пазарна
цена към датата на сделката - 17 300,13 лева;
5. на 22.12.2005г. в ***, сама извършила
сделка с имущество - продала недвижим имот - апартамент № **, находящ се в ***, с нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № **, том **, рег.№ ***, дело №856 от 22.12.2005г.,
с цена по нотариален акт от 3 746 лева и пазарна цена към датата на сделката -
25 613,25 лева;
6. на 07.04.2005г. в ***, сама извършила
сделка с имущество – закупила недвижим имот - апартамент № **, находящ се в ***, с нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, дело № 180 от
07.04.2005г., с цена по нотариален акт от 6 176,60 лева и пазарна цена към датата
т сделката - 36 507,98 лева;
7. на 23.04.2007г. в ***, сама извършила
сделка с имущество - продала недвижим имот - апартамент № **, находящ се в ***, с нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, дело № 173 от
23.04.2007г., с цена по нотариален акт от 38 000 лева и пазарна цена към датата
на сделката 61 819,32 лева;
8. на 15.11.2007г. в ***, в съучастие
като съизвършител със С.Б.Т. /пълномощник на
собственика М.В.А./ извършила сделка с имущество - закупила недвижим имот -
апартамент № **, находящ се в ***, с нотариален акт
за покупко - продажба на недвижим имот № ***, том **,
рег.№ ***, дело № 690 от 15.11.2007г., с цена по нотариален акт от 16 124,90
лева и пазарна цена към датата на сделката 75 020,23 лева;
9. на 09.05.2008г. в ***, сама извършила
сделка с имущество - продала недвижим имот – апартамент № **, находящ се в ***, с нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № **, том *, рег.№ ***, дело № 54 от 09.05.2008г.,
с цена по нотариален акт от 35 000 евро и пазарна цена към датата на сделката
89901,77 лева;
10. на 17.11.2008г. в ***, сама
извършила сделка с имущество - закупила недвижим имот - урегулиран поземлен
имот и масивна жилищна сграда, находящи се в ***,
парцел ***, в квартал ***, с нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот №**, том **, рег. № ***, дело № 649 от
17.11.2008г., с цена по нотариален акт от 70 000 лева и пазарна цена към датата
на сделката - от 56 632 лева.
Окръжна прокуратура гр.Перник е предявила обвинение с
обвинителния акт и спрямо И.И.Т. - родена на ***г. в ***, с постоянен адрес *** и
адрес за призоваване ***, българка, с българско гражданство, с *** образование,
разведена, неосъждана, *** в „***"ООД - ***, с ЕГН ********** по чл. по чл.255 ал.3, вр. ал.1 т.1 и т.2, вр.чл.26 ал.1 от НК, за това че за периода от 01.01.2004г. до 28.04.2009г. в ***,
в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 41 789,99 лева, като не е подала годишна
данъчна декларация по чл.41 ал.1 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003г. и е затаила истина в
подадени годишни данъчни декларации по чл.41 ал.1 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005г. и
2006г. и по чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ за 2007г. и 2008г., както следва:
1. За времето от 01.01.2004г.
до 15.04.2004г. избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в размер
на 1 010,10 лева, като не подала пред ТД на НАП - Перник годишна данъчна
декларация по чл.41 ал.1 от ЗОДФЛ (отм.) за доходи, придобити от продажба на
недвижими имоти през 2003 година.
2. На 10.04.2006г. избегнала
установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери - данък в размер
на 4 379 лева, като затаила истина в подадена пред ТД на НАП -Перник годишна
данъчна декларация по чл.41 ал.1 от ЗОДФЛ № ***г. за доходи, придобити от
продажба на недвижими имоти през 2005 година.
3. На 13.04.2007г. избегнала
установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери - данък в
размер на 32 377,30 лева, като затаила истина в подадена пред ТД на НАП -
Перник годишна данъчна декларация по чл.41 ал.1 от ЗОДФЛ № ***г. за доходи,
придобити от продажба на недвижими имоти през 2006 година.
4. На 21.03.2008г. избегнала
установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери - данък в размер
на 3 614,59 лева, като затаила истина в подадена пред ТД на НАП -Перник годишна
данъчна декларация по чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ № ***г. за доходи, придобити от
продажба на недвижими имоти през 2007 година.
5. На 28.04.2009г. избегнала
установяване и плащане на данъчни задължения в размер на като затаила истина в
подадена пред ТД на НАП - Перник годишна данъчна декларация по чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ № ***г. за доходи, придобити от продажба на недвижими имоти през 2008
година.
В
съдебно заседание, проведено на 05.12.2019год. , представителят на Окръжна
прокуратура – Перник на осн. чл. 287, ал.1 от НПК е повдигнал ново обвинение във връзка с установени
основания в съдебното следствие
за съществено изменение на
обстоятелствената част по отношение на подсъдимия С.Б.Т. и касаещо
чл.252, ал.2, пр.1-во и 2-ро, във вр. ал.1, пр.1-во
от НК, което е допуснато от съда в следния смисъл:
За периода от 20.03.2000г. до м. март 2007г., в ***
и ***, без съответно разрешение /по см. на чл.13 ал.1 от Закона за кредитните институции/, извършвал по занятие банкови сделки /по см. на чл.2 ал.1 и ал.5 т.1 от
Закона за кредитните институции/, за които се изисква такова разрешение, като предоставил парични заеми, обезпечавани с
договорна ипотека, както следва:
1. На 20.03.2000г. в *** предоставил
сумата от 3 000 лв. на Е.В.Р. при месечен лихвен процент 10 %, за срок от 5
месеца - до 20.08.2000г., и получил неправомерен доход в размер на 1 500 лв.;
2. На 31.03.2000г. в *** предоставил
сумата от 1 000 лева на М. и К. Г., при месечен лихвен процент 8 %, за срок от
5 месеца - до 31.08.2000г. и получил неправомерен доход в размер на 400 лева.
3. На 20.09.2000г. в *** предоставил
сумата от 6 000 лева на М.М.С., при месечен лихвен
процент от 6%, за срок от 1 година – до 20.09.2001г. и получил неправомерен
доход в размер на 4 320 лева.
4. На 06.10.2000г. в *** предоставил
сумата от 2 900 лева на Б.Б.Б., при месечен лихвен
процент от 10%, за срок от 3 месеца - до 06.01.2001 г. и получил неправомерен
доход в размер на 900 лева.
5. На 06.03.2001 г. в *** предоставил
сумата от 6 000 лева на З.Н.Б., при месечен лихвен процент от 7%, за срок от 3
месеца - до 06.06.2001г. и получил неправомерен доход
в размер на 1 200 лева.
6. На 14.03.2001 г. в *** предоставил
сумата от 1 500 лева на Л.Й.М., при месечен лихвен процент от 10 %, и получил
неправомерен доход в размер на 1 700 лева, като с деянието причинил на М.
вреда, изразяваща се в загуба на
собствеността върху дадения като обезпечение недвижим имот, на стойност 5 000
лева.
7. На 10.04.2001г. в *** предоставил
сумата от 5 000 лева на Б.С.Д., при месечен лихвен процент от 10 %, за срок от
1 година, и получил неправомерен доход в размер на 6 000 лева, като с деянието
причинил на Д. вреда, изразяваща се в загуба на собствеността върху дадения
като обезпечение недвижим имот, на стойност 7 195,70 лева.
8. На 16.10.2001 г. в *** предоставил
сумата от 28 000 лева на Е.И.Н. и Д.В.Н., при месечен лихвен процент от 5,5 %, за срок от 12 месеца, и получил неправомерен доход в
размер на 13 700 лева.
9. На 17.10.2001г. в *** предоставил сумата
от 4 000 лева на М.М.С., при месечен лихвен процент
от 6%, и за времето до 27.02.2002г. получил неправомерен доход в размер на 960
лева.
10. На 21.12.2001г. в *** предоставил
сумата от 2 500 лева на Р.Ж.Е., при месечен лихвен процент от 8%, като с
деянието причинил на Е. вреда, изразяваща се в загуба на собствеността върху дадения
като обезпечение недвижим имот .
11. На 24.06.2002г. в *** предоставил
сумата от 5 000 лева на Р.К.С., при месечен лихвен процент от 8%, като с
деянието причинил на Н.П.И. и С. Г.И. вреда, изразяваща се в загуба на
собствеността върху дадения като обезпечение недвижим имот, на стойност 19
719,64 лева.
12. На 02.08.2002г. в *** предоставил
сумата от 3 000 лева на В.К.А., при месечен лихвен процент от 5%, като получил
неправомерен доход в размер на 600 лева и с деянието причинил на В. и М. А.
вреда, изразяваща се в загуба на собствеността върху дадения като обезпечение
недвижим имот, на стойност 14000 лева.
13. На 07.11.2002г. в *** предоставил
сумата от 800 лева на Л.Е.С., при месечен лихвен процент от 25%, за срок от 1
месец, и получил неправомерен доход в размер на 200 лева.
14. На 14.06.2002г. в *** предоставил
сумата от 6 000 лева на А.З.Г., при месечен лихвен процент от 6%, за срок от 6
месеца - до 14.12.2002г., като получил неправомерен доход в размер на 6 000
лева и с деянието причинил на А. и З. Г. вреда, изразяваща се в загуба на
собствеността върху дадения като обезпечение недвижим имот, на стойност 24
772,95 лв.
15. На 15.08.2002г. в *** предоставил
сумата от 10 000 лева на Ю. П. С., при месечен лихвен процент от 7%, за срок от
4 месеца, като с деянието причинил на Ю.В.С. вреда, изразяваща се в загуба на собствеността
върху дадения като обезпечение недвижим имот, на стойност 9 717,90 лв.
16. На 27.02.2003г. в *** предоставил
сумата от 1 100 лева на Я. Г.Д., при месечен лихвен процент от 10%, за срок от
6 месеца, и получил неправомерен доход в размер на 220 лева.
17. На 30.04.2003г. в *** предоставил
сумата от 2 000 лева на Л.Е.С., при месечен лихвен процент от 10%, за срок от 1
месец, като получил неправомерен доход в размер на 600 лева и с деянието
причинил на Л.С. вреда, изразяваща се в загуба на собствеността върху дадения
като обезпечение недвижим имот, на стойност 17 300,13 лева.
18. На 12.05.2003г. в *** предоставил
сумата от 3 000 лева на Й.И.И., при месечен лихвен
процент от 6,6%, за срок от 6 месеца, като с деянието причинил на Й.И. вреда,
изразяваща се в загуба на собствеността върху дадения като обезпечение недвижим
имот, на стойност 26 000 лева.
19. На 21.11.2003г. в *** предоставил
сумата от 1 500 лева на Л.В.Б., при месечен лихвен процент от 10%, за срок от 6
месеца.
20. На неустановена дата през 2003г. в ***,
предоставил сумата от 10 000 лева на Н.П.Н., при месечен лихвен процент от 5%,
като с деянието причинил на Н.Н. вреда, изразяваща се
в загуба на собствеността върху собствения му недвижим имот, на стойност 20
938,23 лева.
21. На 21.04.2005г. в *** предоставил
сумата от 15 000 лева на Е.М.Б., при месечен лихвен процент от 4%, за срок от
12 месеца, като получил неправомерен доход в размер на 12 000 лева и с деянието
причинил на М. и Е. Б. вреда, изразяваща се в загуба на собствеността върху дадения
като обезпечение недвижим имот, на стойност 56 632 лева.
22. На 21.07.2005г. в *** предоставил
сумата от 12 000 лева на И.Х.М., при месечен лихвен процент от 6%, за срок от 2
години, и получил неправомерен доход в размер на 9 000 лева, като с
деянието причинил на И.М. вреда, изразяваща се в загуба на
владението върху дадения като
обезпечение лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № *** на стойност 3 200лв.
23. На 24.02.2006г. в *** предоставил
сумата от 6 000 лева на С.П.Н., при месечен лихвен процент от 7,5%, за срок от
6 месеца, като с деянието причинил на С.Н. вреда, изразяваща се в загуба на
собствеността върху дадения като обезпечение недвижим имот, на стойност 49
117,50 лева.
24. На 20.12.2006г. в *** предоставил
сумата от 10 000 лева на Н.М.Д., при месечен лихвен процент от 8%, за срок от 7
месеца, като с деянието причинил на С.Й.Г. вреда, изразяваща се в загуба на собствеността
върху дадения като обезпечение недвижим имот, на стойност 15 291,26 лева.
25. На неустановена дата през м.март
2007г. в *** предоставил сумата от 60 000 лева на А.Н.И., при месечен лихвен
процент от 3 %, за срок от 12 месеца, като с деянието причинил на А.И. вреда,
изразяваща се в загуба на собствеността върху собствения му недвижим имот, на
стойност 203 047,65 лева.
като от дейността си е получил
значителни неправомерни доходи в размер на общо 59 300 лева и с тази дейност са
били причинени значителни вреди на заемателите,
изразяващи се в загуба на собствеността върху дадените като обезпечение имоти и
автомобили, на стойност 471 932,96 лева. – престъпление по чл.252, ал.2, пр.1-во и 2-ро, във вр. ал.1, пр.1-во от НК.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура гр.Перник подържа така повдигнатите обвинения спрямо
тримата подсъдими, с
направеното изменение на обвинението по отношение на подс.Т.,
като предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни, тъй като са
събрани достатъчно по обем
доказателства, който налагат извода за
осъществяване на деянията за които са повдигнати обвинения както от обективна,
така и от субективна страна. Прави се искане след като бъдат признати за
виновни съобразно повдигнатите обвинения да им бъдат наложени наказание както
следва:
По отношение на подс.
С. Т. за деянието по чл.252, ал.2 от НК
„Лишаване от свобода“ около средния размер, предвиден в закона, както и „Глоба“
и „Конфискация“ на ½ част от имуществото; за деянието по чл.253, ал.5 от НК „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ около средния
размер, предвиден в закона; за деянието
по чл.255, ал.3 от НК – „Лишаване от свобода“
около средния размер, предвиден в закона и „Конфискация“ на ½ от
имуществото.
Повереникът на частния
обвинител М. – адв. Х., пледира подс.
Т. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.252, ал.2 от НК с оглед наличието на достатъчно доказателства, уличаващи го в извършването
на това деяние, присъединява се към казаното в пледоарията на държавното обвинение
касателно чл.252 от НК във връзка с размерът на наложеното наказание да е около средния, предвиден в закона, ведно
с кумулативно предвидените наказания „Глоба“ и „Конфискация“.
Частният обвинител И. М. се присъединява към казаното в пледоарията
от повереника му.
Частният обвинител Г. пледира
подсъдимият Т. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл.252 от НК.
Подсъдимите С. Б.Т., С.Б.П. и И.И.Т.
заявяват в обясненията си, че не са извършили нищо незаконно, като в предоставената
им лична защита, са поискали да бъдат
признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения, а в
последната си дума към съда са заявили, че не се считат за виновни по
повдигнатите им обвинения.
Защитата на подс.С.Т.,
в лицето на адв. Г.М. от АК–П., пледира съдът да признае
подсъдимия Т. за невиновен и за оправдаване по повдигнатите му обвинения,
тъй като според същата, в наказателното
производство не са били събрани годни доказателства, които да свързват
подсъдимия с предявените му обвинения,
предмет на настоящото производство. Твърди се, че повдигнатото обвинение по
чл.252 от НК не отговаря на минималните изисквания на закона за внасяне на обвинителен акт, тъй като ЗКИ, който се сочи от прокуратурата, е в сила
от 01.01.2007год., т.с. след първото деяние от 20.03.2000год., и докогато е действал
Закона за банките, който не фигурира в обвинителния акт. Навеждат се доводи, че в обвинителния акт не е посочен за всяка една
сделка периода на време за който е даден
кредита от подс.Т., с каква лихва и по какъв начин се е облагодетелствал
подсъдимия, какви вреди са причинени на
всяко едно от получилите заем лица, в които вреди според защитата следва да
бъде посочен и размерът на заплатените лихви. Възразява се, че не е налице
по отношение на всички
сделки изискуемата се от закона
системност, поради което по отношение на едната група сделки/за периода до 15.08.2002год./ следва да се приложи института на давността
по чл.82, ал.4 във вр. чл.80, ал.1, т.3 от НК. При
това разделяне на периоди, извън погасителната
давност остава една единствена сделка /25.07.2005год./, която дори да се приеме, че е осъществена, то не
покрива признаците на чл.252 от НК, изискващи системност. По отношение на обвинението
на чл.253, ал.5 от НК, защитата на подс.Т. твърди че не е налице квалифициращия елемент „особено тежък случай“, с оглед
обстоятелството че подс.Т. не е лице с изключителна
степен на обществена опасност. По
същество, се твърди че не е налице влязла в сила присъда за предикатното
престъпление, а заключението на вещото
лице във връзка с оценката на вещите, е
дадено единствено и само въз основа на писмени
документи, поради което и не отговаря на действителното състояние на вещите. Именно това е основание да се приеме, че не е налице
големи размери на придобитото от подсъдимия Т. по незаконен начин. Изповяданите
сделки със страна подсъдимия, според защитата следва да се
приемат като гражданско правни взаимоотношения.
По отношение на обвинението по чл.255 от НК, защитата на подс.Т. се позовава на влезлия в сила ревизионен акт и
представеното удостоверение, че няма задължения, алтернативно да се приложи
разпоредбата на чл.255, ал.4 от НК и наказанието да бъде редуцирано на три
години „Лишаване от свобода“, по отношение на което съдът да приложи
разпоредбата на чл.82, ал.4 от НК и
подсъдимият Т. да бъде оправдан и
не на последно място се иска евентуално определяне на наказанието при условията
на чл.55, ал.1 от НК, тъй като е изтекъл
един голям период от време, който следва да се приеме като изключително смекчаващо вината обстоятелство.
Защитата на подс.С.П.,
в лицето на адв. Г.М. от АК–П., пледира за признава на подсъдимата П. за
невиновна и за оправдаване по повдигнатото й обвинение, тъй като според същата, в наказателното производство не са
били събрани годни доказателства, които да свързват подсъдимата П. с предявеното й обвинение, предмет на
настоящото производство – чл.253 от НК. Твърди се, че мотивът да извършва сделки с недвижимите
имоти следва да се извлече от
единственото годно доказателство за това – нейните обяснения, а именно влошените взаимоотношения на нейния брат – подс.С.Т.
и съпругата му – подс.И.Т..
Алтернативно се прави искане, в случай че подс.П.
бъде призната за виновна по чл.253 от НК да й бъде наложено
наказание в минимален размер, чието изпълнение да бъде отложено при
условията на чл.66 от НК, а предвиденото
кумулативно наказание и
„Конфискация“ да не бъдат налагани.
Защитата на подс.И.Т.,
в лицето на адв. Е.Т. от АК–П., пледира за признава на подсъдимата Т. за невиновна и за оправдаване
по повдигнатото й обвинение по чл.255, ал.3 от НК, тъй като според същата, в наказателното производство не са
били събрани годни доказателства, които да свързват подсъдимата Т. с
предявеното й обвинение. Твърди се, че не е доказано че подс.Т. е
получила лично доходите при продажбата на имоти семейна имуществена общност, както и относно
начина на разпределение на получените суми от продажбата на имотите. В предвид на така изложеното, защитата прави извод, че не са събрани доказателства,
въз основа на които да се приеме че от обективна и субективна страна подс.Т. е
осъществила деянието по чл.255 от НК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият С.Б.Т. е роден на ***год. В *** и живее в същия град. *** е
на „***" ООД - ***. Разведен и не е осъждан.
Подсъдимата С.Б.П. е родена на ***год. в
*** и живее в същия град. Тя е сестра на С.Т.. Работила като *** към „***"
ООД - ***. Омъжена и не е осъждана.
Подсъдимата И.И.Т.
е родена на *** год. в *** и живее в същия
град. Тя е бивша съпруга на С.Т. към настоящия момент – след периода на деянието за което й е повдигнато обвинението.
Работила като *** в „***" ООД - ***. Не е осъждана.
В инкриминирания период подс.С.Т. и подс.И.Т. били съпрузи и живеели в общо домакинство на един
адрес в ***, като след развода им на
посочения адрес останал да живее подс.Т..
През 2000г. свидетелят Е.В.Р. имал нужда от парични средства и
негов приятел го посъветвал да поиска паричен заем от подс.
С.Б.Т., за когото знаел, че разполага с пари и дава заеми. Р. поискал от Т.
заем в размер на 5 000 лева, а като обезпечение предложил собственият си
недвижим имот - апартамент № *, намиращ се ***. В последствие се стигнало до
договорка за сума от 3000лв. На
20.03.2000г. обвиняемият С.Т. дал на свидетеля Е.Р. заем в размер на 3 000
лева, за срок от 5 месеца, с уговорката за заплащане на месечна лихва в размер
на 10% от дадената в заем сума, т.е. 300 лева на месец. За да бъде обезпечено
вземането на Т., бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№ **, том *, рег.№ ***, дело № 85/20.03.2000г. (л.6, т.13), с който свидетелят
учредил в полза на Т. ипотека върху собствения си апартамент, описан по-горе. В
нотариалният акт уговорката за заплащане на лихви не била включена, но като
дадена в заем сума била посочена сумата от 4 500 лева, представляваща
главницата от 3 000 лева, както и дължимите месечни лихви в размер на 10% върху
нея - по 300 лева на месец, за срок от 5 месеца. В 5 - месечния срок на
договора свидетелят успявал да заплаща единствено месечните лихви, но не успял
да изплати главницата по заема. За да успее да се издължи на Т., напуснал
България е отишъл на работа в чужбина, но тъй като не върнал главницата по заема, а същият бил обезпечен с
ипотекираният апартамент, апартамента бил продаден от подс.Т.
на други лица и свидетелят трябвало да се изнесе. По описания начин, в резултат
на получените от Е.Р. месечни плащания за лихви върху дадената в заем сума, подс.С.Т. получил
неправомерен доход в размер на 1500 лв. Свидетелят не е получавал разписка за
лихвите, които е плащал.
През 2000г. свидетелите М.Й.Д. - Г. и К.С.Г. имали нужда от
парични средства. Тъй като познавали подс. Т. и знаели, че той разполага с парични средства,
Г. се обърнали към него с молба да им даде в заем сумата от 1 000 лева. Подсъдимият
се съгласил, като поискал да му бъде заплащана 8% месечна лихва, както и да
бъде ипотекиран в негова полза недвижими имот. На 31.03.2000г., в присъствието
на нотариус, подс.С.Т. дал в заем на М. и К. Г. сумата от 1 000лева. За да
бъде гарантирано вземането на подсъдимия, бил съставен нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № **, том *, рег.№ ***, дело № 100/31.03,2000г.
(л.55, т.13). Ипотеката била учредена върху собствения на свидетелите жилищен
имот - апартамент № **, намиращ се в ***, придобит през време на брака им. В
нотариалният акт било записано, че подсъдимият Т. дава в заем на М. и К. Г.
сума в размер на 5 400 лева, със срок на погасяване 5 месеца - до 31.08.2000г.
При учредяване на ипотеката на М. и К. Г. не издали пълномощно в полза на Т.
относно разпоредителни сделки с недвижимия им имот.
В продължение на около една година св. К.Г.
изплащал на обвиняемия единствено сумите за месечните лихви - по 80 лева на
месец, след което Г. заминал за ***. Св.М.Г. продължила да изплаща като
месечните лихви, така и главницата, на части, като и двамата свидетели нямат
спомен в продължение на колко време, кога и какви конкретни суми са плащали на Т..
След цялостното изплащане на заема, ипотеката върху апартамента на свидетелите
била заличена. Като резултат, само за срока на действие на договора - 5 месеца,
обвиняемият получил неправомерен доход в размер на 400 лева (5 вноски по 80
лева). Лихвите били плащани лично
на подс.Т. на
ръка, като срещите били на пазара в ***, където свидетелите работели, а в
последствие от св. Г. и в къщата му, намираща се в ***, зад ***.
През 2000г. свидетелят М.М.С. имал
нужда от парични средства и негови познати го насочили към С.Б.Т., като човек,
който разполага с пари и дава заеми, като офиса му се намира в къща в *** на ***.
М.С. се срещнал с подс.Т..
Постигнали съгласие за 6000лв., за срок от една година, но с месечна лихва от 6%, както и да бъде
ипотекиран недвижим имот в негова полза, за обезпечение на заема. На
20.09.2000г. заема бил даден, като лихвата се равнявала на 360 лв. на месец. За да бъде обезпечено вземането на подс.Т., бил съставен нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № ***, том **, рег.№ ***, дело № 405/20.09.2000г. (л.63,
т.13), с който свидетелят учредил в полза на Т. ипотека върху собствения си
имот - апартамент № **, намиращ се в ***. В нотариалният акт уговорката за
заплащане на лихви не била включена, но като дадена в заем сума била посочена
сумата от 10 300 лева, представляваща главницата от 6 000 лева, както и
дължимите месечни лихви в размер на 6% върху нея - по 360 лева на месец, за
срока на договора - 1 година. Свидетелят С. успявал да изплаща ежемесечно по
360 лева за лихва, като в срока на договора успял да се издължи на обвиняемия,
след което договорната ипотека била заличена. В резултат подс.С.Т.
получил неправомерен доход от лихварската си дейност в размер на 4 320 лева.
Посочената схема се повторила през есента на 2001г., когато
св.С. отново имал нужда от парични средства и отново се обърнал към подс. Т.. На 17.10.2001г. подс.Т.
дал на свидетеля 4000лв. при същите условия, със задължение за заплащане на 6 %
месечна лихва. С нотариален акт била учредена договорна ипотека от ***г. № ***,
том ***, рег.№ ***, дело № 516/2001г. (л.65, т.13) отново върху апартамент **, намиращ се в ***. В нотариалният акт обаче било
вписано, че се дължат 3 700 евро, със срок на погасяване 1 година, като
месечната погасителна вноска била в размер на левовата равностойност на 138
евро, което представляват лихвите по заема, а окончателната вноска - в размер
на левовата равностойност на 2 044 евро - главницата по заема. Свидетелят не
могъл да се справи с погасяването дори на месечната лихва, поради което
продал апартамента си. Видно от нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № **, том *, рег.№ ***, дело № 55/2002г. (л.67, т.13)
на ***г. св.М.С. го продал на М. и Й. К. за сумата от 17 600 лева. На същата
дата ***год. била заличена и договорната ипотека учредена в полза на подс. Т. върху посочения
имот. От продажната цена свидетелят
изплатил на подс. Т. задължението си от 4000
лева ведно със дължимите до датата на
продажбата четири месечни лихви, като
последните представляват получен неправомерен доход от подс.Т..
През 2000г., в семейството на
свидетелите Б.Б.Б.
и Н.С.Б. възникнала нужда от парични средства. Свидетелите Б. и Н. Б. се
срещнали подс. С.Т., за когото знаели че дава пари на заем и поискали от него заем в
размер на 2 900 лева. Подсъдимият Т. се съгласил да им даде в заем тази сума за
срок от 3 месеца, но при месечна лихва от 10%, като за обезпечение на заема
поискал в негова полза да бъде ипотекиран недвижим имот. На 06.10.2000г. Т. дал
на свидетеля Б. заем в размер на 3 000 лева, със задължение за заплащане на
месечна лихва в размер на 10% от главницата, а за обезпечение на вземането на Т.
бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***, том **,
рег.№ ***, дело № 429/06.10.2000г. (л.69, т.13), в полза на подс. Т. върху собствения си имот - апартамент № *,
намиращ се в ***.
За срока на договора - 3 месеца,
свидетелят Б. заплащал по 300 лева лихва на месец, като носел сумите в къщата
на Т., намираща се в ***, зад ЦРБ, а в края на срока върнал и цялата сума по заема от 3000лв. Ипотеката
върху имота била заличена. По този начин подс.Т.
получил неправомерен доход в размер на 900 лева.
В края на 2000г. свидетелят З.Б. се обърнал към подс.С.Т., когото
познавал, с искане за отпускане на заем. Двамата се разбрали за заем в размер
на 6000 лева, като при 7% месечна лихва.,
за срок на връщане на заема 3 месеца. В
изпълнение на постигнатото на
06.03.2001г. подс.Т.
дал в заем на Б. сумата от 6000 лева, при 7% месечна лихва, като за обезпечение
на заема свидетелят учредил в полза на подс.Т.
договорна ипотека върху собствения си недвижим имот - апартамент № **, намиращ
се в ***, за което бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № **, том *, рег.№ ***, дело № 72/06.03.2001г. (л.87 т.13). В
нотариалният акт уговорката за заплащане на лихви не била включена, но като
дадена в заем сума била посочена сумата от 7 200 лева, представляваща
главницата от 6 000 лева, както и дължимите месечни лихви в размер на 7% върху
нея - по 400 лева на месец, за срок от 3 месеца. След като Б. върнал взетата в
заем сума, заедно с лихвите за периода, била заличена от подсъдимия учредената
в негова полза договорна ипотека върху имота на свидетеля. За посочения период
- от 06.03 до 06.06.2001г. в следствие на получените
от Б. плащания за лихви, подс.Т. получил неправомерен
доход в размер на 1 200 лева. През
2005г. свидетелят З.Б. отново имал нужда от парични средства и се обърнал към подс.С.Т., с предложение да му продаде апартамента си,
намиращ се в ***, който през 2001г. вече му бил ипотекирал срещу получен заем. Т.
се съгласил и на ***г. двамата сключили и сделка за покупко
- продажба на недвижим имот /нотариален акт № ***, том *, рег.№ ***, дело №
128/2005г, -л.98, т.13/. Според отразеното в нотариалния акт, Б. е продал
собствения си апартамент на С.Т. за сумата от 7 171,70 според оценителната
експертиза пазарната цена на този имот към момента на продажбата е била 49
615,92 лв. Седем месеца по-късно, на
***г., Б. успял да получи банков кредит от „ДЗИ Банк"АД
-клон П., с помощта на който откупил за сумата от 22 000 обратно апартамента си
от подсъдимия. Тъй като имотът бил придобит от С.Т. през времетраенето на брака
му, като продавач в сделката взела участие и съпругата му – подс.
И.Т.. /нотариален акт № **, том ***, рег.№ ***, дело № 420/2005г. -л.96, т.13/.
В началото на 2001г. свидетелят Л.Й. имал спешна нужда от парични
средства и негови познати го свързали със С.Т., за когото знаели, че дава в
заем пари с лихва. Двамата постигнали съгласие за заем в размер на 1 500 лева,
като подс.Т. поискал да му се заплаща 10% месечна
лихва, а срокът за връщане на заема бил 6 месеца. На 14.03.2001 г.
подс. Т. дал в заем на свидетеля сумата от 1500 лева,
при 10% месечна лихва, за срок от 6 месеца, а за обезпечение на заема св.Л.М.
учредил в полза на подс.Т. договорна ипотека върху
собствената си 1/2 идеална част от семейното жилище - апартамент „*“, намиращ се в ***, придобито по време на брака му с св.В.Й.Н..
Бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № **, том *,
рег.№ ***, дело № 91/14.03.2001г. (л.4, т.13). Едновременно с това св.Л.М.
упълномощил подс.Т. да извършва всякакви
разпоредителни действия с имота му и да получава продажната цена по тях. В
нотариалният акт уговорка за заплащане на лихви не е включена, но е отразено,
че М. е получил заем в размер на 2 400 лева, представляваща главницата от 1 500
лева, както и дължимите месечни лихви в размер на 10% върху нея - 150 лева, за
срок на договора - 6 месеца, с крайна дата на издължаване 14.09.2001г. В
нотариалният акт са посочени 6 равни
месечни вноски в размер на по 150 лева /дължимите месечни лихви в размер на 10%
върху отпуснатата в заем сума /, а главницата -като последната вноска в размер
на 1 500 лева. Видно от свидетелските показания на М., той получил от подс.Т. единствено сумата от 1 500 лева, а посочените в
нотариалния акт равни месечни вноски представляват дължимата месечна лихва.
Свидетелят е заявил, че е носел суми по дължимата лихва, в къщата на
подсъдимия, намираща се в ***, зад ***,
но документи за плащане на лихвата няма. Свидетелят успял да плати само 1 или 2
месечни вноски за лихвите, след което спрял да плаща. Като разбрал, че св.М. не
може да му върне парите, подс.С.Т. потърсил бившата
съпруга на свидетеля – св.В.Н., която била собственик на другата половина от
апартамента. Първоначално подс.Т. предложил св. Н. да
му върне дължимата сума от 2400лв. с дължимите лихви, в замяна на което той да
й прехвърли частта от апартамента. Св.Н. нямала финансова възможност и се
договорила с обвиняемия апартамента да бъде обявен за продажба. След като се
появил купувач, св.В.Н. и подс.С.Т., действащ като
пълномощник на съсобственика Л.М., продали описания по-горе апартамент за
сумата от 10 000 лева, от които половината - 5 000 лева, получила Н.. От
останалата половина Н. взела още 1 800 лева, които св.М. й дължал за издръжка
на детето, а остатъка от сумата - 3 200 лева останала за подс.
Т.. По описания начин подс. Т. получил неправомерен
доход в размер на 1 700 лева, представляваща разликата между реално дадената в
заем сума от 1 500 лева и получената от Т. сума след продажбата на апартамента
- 3 200 лева. Със своите действия С.Т. причинил на Л.М. вреда, тъй като в
следствие на продажбата на съсобствения апартамент, М.
загубил собствеността върху дадения като обезпечение недвижим имот, без да
получи никаква част от продажната цена, като стойността на собствената на св.М.
½ идеална част от недвижимия
имот, съгласно нотариалния акт за продажбата е 5 000 лева.
Св. Б.С.Д.
и съпругата му Д. К. Д. били собственици на недвижим имот - урегулиран
незастроен поземлен имот, представляващ парцел ***, имот пл.№***, с площ от 1 155
кв.м., намиращ се в ***, придобит през време на брака им. Б.Д. имал намерение
да застрои парцела, за което му били нужни финансови средства. Поради
невъзможност да получи финансиране от друго място, Д. поискал заем от подс. Т., който поставил условие за обезпечаване на заема
чрез ипотека върху имота и лихва в
размер на 10 % месечно, при за срок от
шест месеца. За да бъде обезпечено
вземането, сем.Д. учредили в полза на подсъдимия договорна ипотека върху
посочения по-горе техен собствен недвижим имот, за което бил съставен
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***, том *, рег.№ ***, дело
№ 131/10.04.2001г. (л.104, т.13). В нотариалния акт уговорката за заплащане на
лихви не е включена, но било отразено, че сем.Д. са получили заем в размер на 5
500 лева със срок на погасяване 6 месеца - до 10.10.2001
г. Погасяването на заема следвало да стане на 6 равни месечни вноски в размер
на 250 лева и една вноска в размер на 4 000 лева. В продължение на 1 година св.Б.Д.
ежемесечно давал на подсъдимия Т. сумата от 500 лева, представляваща дължимата
месечна лихва върху главницата от 5 000 лева. Тъй като не можел да обслужва
заема, свидетелят решил да продаде ипотекирания имот и с получените пари да
върне заема. На ***г. сем.Д. продали собствения им имот на трето лице за сумата
от 7 195, 70 лева (по нотариален акт), като цялата получена от продажбата сума
свидетелят дал на подс.С.Т., като по този начин
погасил изцяло задължението си, включително начислените от подсъдимия лихви
върху дължими лихви. По така описания начин подс. С.Т. получил
неправомерен доход в размер на 6000 лева - 12 месечни вноски по 500 лева за
лихви, като същевременно причинил на Б. и Д. Д. вреда, тъй като в следствие на
продажбата на съсобствения си недвижим имот, двамата
загубили собствеността върху него, а цялата сума, получена от неговата продажба
7 195,70 лева, дали на обвиняемия, за да изпълнят своето задължение по взетия
от него заем.
Св.
Д.В.Н.
и нейният съпруг - Е.И.Н. развивали търговска дейност, като Е.Н. бил собственик на
ЕТ"***“ - ***, а Д.Н. - на ЕТ"***“ - ***. През ***г., след участие в
търг, семейство Н. закупили бръснаро - фризьорски
салон, намиращ се в ***, като собственик на имота ставал ЕТ"***".
През ***г. Н. закупили от ТПК"***" и производствено помещение,
намиращо се в ***, на което преди закупуването били наематели и експлоатирали
като кафе „***". Второто помещение станало собственост на ЕТ"***".
И двете помещения били закупени със средства от получени от Банка „Хеброс"
кредити, като самите недвижими имоти били ипотекирани като обезпечение по
кредитите, с кратък период на погасяване Сем.Н. изпитвали финансови затруднения
и пред риска тези имоти да бъдат
продадени от банката, се обърнали към подсъдимия С.Т., като му
поискал заем и на 13.07.2001г. получили
от подсъдимия такъв за сумата от 22 000
лева, при 6 % месечна лихва, за срок от 1 година. За да бъде обезпечено
вземането, сем.Н. учредили в договорна ипотека, в полза на подс.Т.,
върху търговско и производствено помещение, намиращо се в ***, представляващо
кафе „***", за което бил съставен нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека ***, том **, рег.№ ***, дело № 292/13.07.2001г. (л.27, т.13).
В нотариалният акт не е отразена уговорката за заплащане на лихва, но бил
уреден начина връщане на сумата от левовата равностойност 17 200 германски марки
със срок за погасяване на 12 равни месечни вноски /от 13.07.2001 год. до
13.07.2002г./ в размер на левовата равностойност на 600 германски марки на
месец и една последна вноска в размер на
левовата равностойност на 10 000 германски марки.Т.с. последната вноска
представлява главницата в равностойност на 10 000 германски марки, както и дължимите
месечни лихви в размер на 6% върху нея - по 600 германски марки на месец. Сем. Н.
не успявали да се справят с изплащането на взетата на заем сума, поради което
през м.***г. им се наложило да „рефинансират" заема си и отново да вземат пари на заем от подс. С.Т., отново срещу лихва. Подсъдимият Т. им обяснил,
че сумите които до момента са му изплатили всъщност покриват единствено лихвите
за периода; като главницата от левовата равностойност на 17 200германски
марки остава дължима. Н. се съгласили на
поставените им условия и на ***г. била заличена предходната ипотека и бил
съставен нов нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***, том ***,
рег.№ ***, дело № 510/2001г. (л.29, т.13), както върху търговското /предмет на
предходната заличена договорна ипотека/, намиращо се на ***, представляващо
кафе „***", така и върху бръснаро - фризьорския салон, намиращ се в ***. Съгласно
посочения нотариален акт подс.С.Т. дава на Е. и Д. Н.
заем в размер на левовата равностойност 23 827 евро със срок на погасяване 12 равни
месечни вноски - до 16.10.2002г. в размер на левовата равностойност на 793 евро
и една вноска в размер на левовата равностойност на 14 311 евро.
При даване на втория заем, подс.Т. на 16.10.2001г. реално дал в заем на Е. и Д. Н. само
сумата от 7 100 лева за втората ипотека върху кафе „***", както и 3000
лева за ипотекираният в негова полза бръснаро -
фризьорския салон, т.е. общата сума, реално дадена в заем е 10 100 лева. На
отделен лист Т. направил разбивка на задълженията на Н. към него, които са
формирали записаната в нотариалния акт сума от 23 827 евро. В тази сума
обвиняемият включил 10 000 лева стари задължения, сумата от 1 800 лева лихва за
тяхното просрочие, 5 900 лева, които Н. му дължали
съгласно издаден в негова полза запис на заповед, както и 200 лева лихви върху
тази сума - общо в размер на 7 900 лева стари задължения. Към тях Т. прибавил
размера на реално дадената на тази дата в заем сума от 10 100 лева, с което
задълженията на Н. достигнали, размер от 28 000 лева. Към тази сума Т. прибавил
и дължимите за срока на договора месечни лихви от 5,5% върху главницата, в общ
размер на 18 600 лева (12 месечни вноски по 11 550 лева), като по този начин
дължимата от сем.Н. сума достигнала размер от 46 600 лева, т.е. равностойността
на 23 827 евро, посочени като дължима сума в договора за учредяване на ипотека.
От посочената разбивка е видно, че главницата по заема, формирана от стари
задължения и лихви върху тях, както и от реално дадената през м.10.2001г в заем
сума е в размер на 28 000 лева, посочена в нотариалния акт като една вноска в
размер на 14 311 евро, а посочените равни месечни вноски представляват
дължимата месечна лихва в размер на 5,5 % върху
отпуснатата в заем сума - 793 евро или 1 550 лева. Поради неиздължаване в срок
от страна на сем. Н., подс. Т. през 2005г. образувал срещу тях изпълнително дело.
По сметка на съдия - изпълнителя сем.Н. внесли сумата от 30 000 лева, като Т.
отказал да приспадне сумите, които през годините са му били плащани от тях и
платени му без издаден писмен документ за плащането. В последствие подс.Т., в
качеството си на взискетел, получил и суми от
продажбата на бръснаро - фризьорския салон, намиращ
се в ***, извършена от съдия - изпълнител по друго изпълнително дело. По този
начин подс.Т., съгласно изготвената по делото
икономическа експертиза, размера на платените от Е. и Д. Н. лихви по заемите,
отпуснати им от обвиняемия, възлиза на 13 700 лева, която сума се явява
неправомерен доход за С.Т..
Свидетелите Р.Л.Е. и Р.Ж.Е. били собственици на жилищен имот
- двуетажна масивна жилищна сграда с гараж и дворно място от 610 кв.м.,намиращи
се в *** и придобити през време на брака им. През 2001г. св. Р.Е. имал нужда от
парични средства и бил принуден от обстоятелствата да поиска заем от подс. Т., когото познавал. Т. се съгласил да му даде в заем
сумата от 2 500 лева за срок от 4 месеца, с уговорката да му бъде заплащана
месечна лихва в размер на 8%. На ***г. за да бъде обезпечено вземането на
обвиняемия, сем.Е. учредили в полза на подс.Т. договорна ипотека върху посочения по-горе собствен
недвижим имот, за което бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № **, том **, рег.№ ***, дело № 669/2001г. (л.115, т.17). В
нотариалният акт уговорката за заплащане на лихви не била включена, но било
отразено, че Е. са получили заем в размер на левовата равностойност на 1 687
евро (3 300 лева), за срока на договора - 4 месеца, която сума е следвало да се
издължи на 4 равни месечни вноски в
размер левовата равностойност на 102 евро и една последната вноска в размер на левовата
равностойност на 1 279 евро /главницата по дадения заем/. При учредяване на
ипотеката Р. и Р. Е., издали пълномощно в полза на Т. относно разпоредителни
сделки с недвижимия им имот. В продължение на 2-3 месеца св. Р.Е. успявал да
изплаща на ръка сумите на подсъдимия, определени за месечните лихви, след което
свидетелят заминал в чужбина, заема не се обслужвал. Подс. Т. подал
искова молба и било образувано гражданско дело срещу сем.Е. за връщане на
дадената в заем сума, която и била присъдена да му бъде заплатена. Въз основа на влязлото в сила решение било
образувано и изпълнително дело за принудително събиране на дължимата сума от Е.
и в производството на което ипотекираният недвижим имот бил изнесен на
публична продан. С Постановление на съдия - изпълнител при Пернишки районен съд
за възлагане на недвижим имот от 08.04.2004г. (л.95, т.15) имота, намиращ се в ***,
ведно с изградената в него масивна двуетажна жилищна сграда, бил възложен върху
С.Б.Т., в качеството му на взискател по изп.дело № 74/2003г. С описаните по-горе действия Т.
причинил на свидетелите Р. и Р. Е. вреда, изразяваща се в загуба на правото на
собственост върху ипотекирания в полза на подсъдимия недвижим имот.
Свидетелят Р.К.С. бил собственик на недвижим имот -апартамент № .., намиращ се
в ***, който бил придобил от своите родители. През ***г., прехвърлил формално
апартамента на свой познат – св. Н.П.И.. Св.С. познавал подс.
Т. от дълго време, а през 2002г. поискал от него в заем сумата от 5 000 лева. На
24.06.2002г. подс. Т. дал в заем на св.Р.С. сумата от
5 000 лева при 8 % месечна лихва, за срок от 3 месеца. За обезпечаване на
вземането св.Н.П.И. и съпругата му С. Г.И., в качеството си на формални собственици
на описания по-горе недвижим имот, учредили в полза на подс.С.Т.
договорна ипотека /нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № **, том **,
рег.№ ***, дело № 235/2002г. л.140, т.13/. В нотариалният акт уговорката за
заплащане на лихви не се споменава
изрично, но в него е записано, че подс.Т. дава в заем
на св.Р.С. сума в размер на левовата равностойност на 3 170 евро (6 200 лева), която
следвало да бъде върната на три равни
месечни вноски в размер левовата равностойност на 205 евро /представляваща месечната лихва от 8% върху сумата/ и една последна вноска в размер на 2 555 евро/главница
на дадената в заем сума/. При учредяване на ипотеката св.Н.И. и съпругата му – С.
И. издали пълномощно, с което оправомощили подс.Т. да извършва всякакви сделки с ипотекирания имот,
включително и разпоредителни сделки с него. Свидетелят С. не изплатил на подс.С.Т. никаква част от взетата в заем сума - нито
главница, нито лихви, поради което подсъдимият на ***г. с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № **, том **, рег.№ ***,
дело № 528/2002г. (л.138, т.13) продал апартамента на св.А.С.
Ф. за сумата от 8 049 лева. Въпреки че действал като пълномощник на
собствениците, нито сем.И., нито св.Р.С. реално получили сумата от продажбата
на имота. Със своите действия по отпускане на паричния заем срещу лихва на
свидетеля Р.С. и с последвалите ги действия по продажбата на ипотекирания имот,
св.С.Т. причинил вреда на собствениците на апартамента - Н. и С. И., изразяваща
се в загуба на правото им на собственост върху на стойност 8 049 лева.
През 2002г. св. В.К.А. се занимавал с
изработка на мебели и получил поръчка от собствениците на ресторант „***"
в ***ик. Същите му заплатили и капаро, с което
свидетелят закупил необходимите му материали, за да изпълни поръчката. Не след
дълго възложителите заявили, че се отказват от поръчката и поискали св.А. да им
върне даденото капаро. Св. А. не разполагал със свободни парични средства и
неговите контрагенти го свързали с подс. С.Т., който
се съгласил да му отпусне заем в размер на 3 000 лева. На 02.08.2002г. подс. Т. дал в заем на св.В.А. сумата от 3 000 лева, при
месечна лихва от 5 % и срок за погасяване на заема - 4 месеца. За обезпечение на
вземането св. В.К.А. и съпругата му М. К. А. учредили в полза на подсъдимия
договорна ипотека върху собствения си недвижим поземлен имот пл.№ *** в ***, с площ от 900
кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда от 72 кв.м. /нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № ***, том **, рег.№ ***, дело №
284/2002г. - л.34, т.16 ДП/. В нотариалният акт уговорката за заплащане на
лихви не е спомената изрично, но в него било записано, че Т. дава в заем на В.А.
сума в размер на левовата равностойност на 1 840 евро, която платима на 4 равни месечни вноски в размер
левовата равностойност на 77 евро/стойността на дължимите месечни лихви
върху главницата/ и една последна вноска в размер на 1 532 евро
/дадената реална сума в заем/. При учредяване на ипотеката В. и М. А. издали
пълномощно, с което оправомащили подс.Т. да извършва
всякакви сделки с ипотекирания имот, включително и разпоредителни сделки с
него.
В продължение на срока на договора св.В.А.
плащал на обвиняемия само дължимите месечни лихви, но не успял да върне
главницата в уговорения 4 месечен срок. На ***г., няколко дни след падежа на
заема, подс.С.Т.
прехвърлил своето вземане към на трето лице срещу сумата от 5 000 лева. Въпреки
че вече не бил титуляр на вземането към сем.А., подс.Т.
се разпоредил със собствения им недвижим
имот, като на ***г. Т. продал на трето
лице – Ю. Х.М. поземлен имот пл.№ *** в ***, с площ от 900 кв.м., ведно с
построената в имота масивна жилищна сграда от 72 кв.м. /НА за покупко - продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***,
дело № 440/2003г., приложен на л.30, т.16ДП/ за сумата от 5000 лева. Св.В.А. и
съпругата му-Ма. А., като собственици на описания имот, не получили никакви
парични средства от извършената продажба. Едва през 2005г. В.А. успял да получи
банков кредит от „Ейч Ви Би Банк
Биохим"АД в размер на 14 000 лева, които реално заплатил на новия
собственик Ю. М., и закупили отново собствения си недвижим имот в ***. Със
своите действия по отпускане на паричния заем срещу лихва на свидетеля А. и с
последвалите ги действия по продажбата на ипотекирания имот, подс.С.Т. получил
неправомерен доход от заплатени му лихви за 4 месеца в размер на 600 лева и
причинил вреда на собствениците на имота - В. и М. А.,вреда изразяваща се в загуба на правото им на
собственост върху ипотекирания имот, на стойност сумата, която В.А. реално
заплатил през ***г., за да закупи отново собствения си недвижим имот –
14 000лв..
Св. С.М.В.
и Л.Е.С. били съсобственици на жилище -апартамент, намиращ се в ***,
придобито през време на брака. През 2002г. Л.С. (към онзи момент В. по съпруг)
имала нужда от пари и невъзможност да вземе заем от банка, била насочена към С.Т..
На 07.11.2002г. подс.
Т. дал на С. заем като била учредина
в негова полза договорна ипотека върху собствено жилище, описано по-горе /нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 449/2002г. - л.20,
т16 ДП/. В нотариалният акт било отразено, че размера на получения от Л.Е.С. (В.)
заем е 1 000 лева, която сума следвало
да бъде изплатена с една месечна вноска от 1000лв.. Св. В.А. е уточнил при
разпита си в съдебно заседание, че е
изплатил сумата, в която е включена и лихва в размер на 25% за 1 месец - 200 лв, т.с. се касае за
заета сума в размер на 800лв. Заема бил издължен в срок, а договорна
ипотека била заличена. По този начин, за един месец подс.Т. получил
неправомерен доход в размер на 200 лева.
Няколко месеца по-късно С. отново се
нуждаела от парични средства и отново се свързала с подс.Т.,
който се съгласил да й даде нов заем в размер на 2000 лева, този път с месечна
лихва в размер на 10%. На 30.04.2003г. С.Т. дал в заем на Л.С. сумата от 2 000
лева, с 10% месечна лихва, за срок от 1 месец. За обезпечаване и на този заем С.
отново учредила договорна ипотека върху същия апартамент, която била обективирана в нотариален акт № ***, том *, рег.№ ***, дело
№ 118/2003г. (л.18, т.16). И в този нотариален акт уговорката за заплащане на
месечна лихва не била спомената изрично, но било посочено, че полученият от С.
заем е в размер на 2 200 лева, която сума включва главницата от 2 000 лева и
лихвата от 10% върху нея за 1 месец - 200 лева.И продължение на три месеца С. плащала
единствено ежемесечните лихви в размер
от по 200 лева месечно, след
което изпаднала в невъзможност да погасява заема. Тъй като Л.С. не успяла да
върне взетата в заем сума, на ***г. подс. С.Т., в
качеството си на пълномощник на Л.Е.В. (по съпруг), продал ипотекираното
жилището, намиращо се в ***, на своята сестра С.Б.П. за сумата от 3 845 лева
(съгласно записаното в нотариалния акт). За продажбата бил съставен нотариален
акт № ***, том **, рег.№ ***, дело № 279/2004г. (л.16, т.16). Въпреки че Т. действал като пълномощник на
собственика, Л.С. и св. С.В. не получили
никаква част от продажната цена. Свидетелят С.М.В., не знаел нищо за
отношенията на съпругата си с обвиняемия, нито че апартамента, на който и той
бил съсобственик в режим на съпружеска имуществена общност, е ипотекиран. След
като не получил парите от С., подс. Т. се срещнал със С.В. и му казал, че му се дължат
около 4 000 лева. Св.В. изплатил изцяло сумата в размер на 4 000 лева, след което подс.С.П.
да прехвърли собствеността върху апартамента обратно на С.В.. За сделката бил
съставен нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № **, том **, рег.№***, дело № 856 от 22.12.2005г. (л.31, т.14),
съгласно който апартаментът бил продаден за 3746 лева. Като резултат от
сключването на втория договор за заем със задължение за плащане на лихва с Л.С.
и с последвалите го действия по продажбата на ипотекирания апартамент, подс. С.Т. получил
неправомерен доход в размер на 600 лева от изплатени от С. лихви, като причинил
и вреда на собствениците на имота - Л.С. и С.В., изразяваща се в загуба на
правото им на собственост върху ипотекирания имот, на стойност 3746 лева.
Св. А.З.Г.
и
починалата му съпруга З.И.Г. били собственици на жилище - апартамент,
намиращ се в ***, придобито през време на брака им. През ***г. св.А.Г.
притежавал автобус, с който извършвал превоз на пътници по маршрут *** и който
се нуждаел от ремонт. Тъй като нямал пари да извърши необходимия ремонт, а
банките отказали да му отпуснат кредит, св.Г. се обърнал с искане за заем към С.Т.,
който бил познат на един от синовете на свидетеля. Подс.Т.
се съгласил да даде в заем на А.Г. сумата от 6 000 лева при лихва от 6% месечно. Срокът за връщане на заема бил 6 месеца.
За обезпечение на заема подсъдимият поискал Г. да ипотекират в негова полза
собственото си жилище. На ***г. подс. С.Т. дал на А.Г.
заема с постигнатите уговорки и била
учредена в полза на подсъдимия договорна ипотека върху собственото им жилище,
посочено по-горе, за което бил съставен нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № **, том **, рег.№ ***, дело № 225/2001г. (л.26, т.5). В
нотариалният акт било посочено начина на изплащане на дадения заем -
левовата равностойност на 4 172 евро (8 160 лева), а именно дължимите месечни
лихви били посочени като 6 равни месечни вноски в размер левовата равностойност
на 184 евро, а главницата - като последната вноска в размер на 3 068 евро. При
учредяване на ипотеката А. и З. Г. издали пълномощно, с което оправомощили Т. да извършва всякакви сделки с ипотекирания
имот, включително и разпоредителни сделки с него. Първите два месеца св. Г.
изплащал на Т. ежемесечно дължимата лихва от 6%, в размер на 360 лева месечно,
след което изпаднал в невъзможност да погасява както месечните лихви, така и да
върне главницата по заема в уговорения срок. Сумите ги носел в къща, намираща
се в ***, срещу ***, казвал за какво е там на някаква жена, която била там и се подписвал в
някаква тетрадка. Тъй като св.А.Г. не
успял да върне сумата, взета в заем, на ***г. - три дни след крайния срок за
издължаване, подс.С.Т., в качеството си на
пълномощник на собствениците З.И.Г. и св.А.З.Г., продал жилището им, намиращо
се в ***, на своя познат А.С. Ф. за сумата от 10359,90 лева. За продажбата бил
съставен нотариален акт № **, том **, рег.№ ***, дело № 529 от 17.12.2002г,
(л.27, т.5). От реализирането на тази сделка собствениците - З. и А. Г., не
получили никакви пари. За да си върнат собствеността на апартамента, св.Г. се обърнал
за помощ към свой родственик - Г.С.И., който през 2004г. заплатил на С.Т.
сумата от 12 000 лева. След което с нотариален акт № **, том *, рег.№ ***, дело
№ 37 от 29.01.2004г. (л.28, т.5), А.С. Ф.
продал посочения апартамент на Г.И.. В последствие Гр. били осъдени от И. да
напуснат жилището, което било продадено от него на трети лица.
Като резултат от дадения на А. и З. Г.
заем със задължение за плащане на лихва и от последвалите го действия по
продажбата на ипотекирания апартамент, подс. С.Т. е
получил неправомерен доход в размер на 6 000 лева, представляващи начислените
от обвиняемия лихви, които Г.И. заплатил в повече от сумата, отпусната в заем
на сем.Г., за да погаси тяхното задължение към обвиняемия.
Свидетелката Ю.В.С. била собственик на търговски обект -магазин .№ *, намиращ се
в жилищна сграда на ***, който й бил дарен от нейната майка Ю. П. С. (починала
през ***г.). През 2002г. майката помолила дъщеря си да ипотекира търговското
помещение като обезпечение, за да получи паричен заем. Свидетелката С. се
съгласила и заедно с майка си отишли в нотариална кантора в ***, където
свидетелката С. се запознала с подс. С.Т..
Свидетелката разбрала, че именно Т. е лицето, което ще даде пари на заем на
нейната майка, но не се поинтересувала от подробностите и условията по заема.
По този начин на 15.08.2002г. подс. С.Т. дал на Ю. П. С. заем в размер на 10 000 лева,
при 7% месечна лихва, със срок на погасяване 4 месеца. За обезпечение на
вземането, св. Ю.В.С., като собственик на търговското помещение, учредила
договорна ипотека върху собствения си търговски обект, описан до-горе, в полза
на Т.. За сделката бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № ***, том **, рег.№ ***, дело № 310/2002г. (л.145, т.15), в който като
заемател била посочена Ю.В.С., а не нейната майка, на
която в действителност бил даден заема. В нотариалният акт дължимите месечни
лихви били посочени като 6 равни месечни вноски в размер левовата равностойност
на 359 евро, а главницата - като последната вноска в размер на 5 129 евро. При
учредяване на ипотеката св.Ю.С. издала пълномощно, с което упълномощила подсъдимия
да извършва всякакви сделки с ипотекирания имот, включително и разпоредителни
сделки с него. На ***г., няколко дни след изтичане на крайния срок за
погасяване на задължението, подс.С.Т., в качеството
си на пълномощник на собственика Ю.В.С., продал търговския обект - магазин № *,
намиращ се в жилищна сграда на ***, на сестра си С.Б.П. за сумата от 16 971,70
лева. За продажбата бил съставен нотариален акт № **, том **, рег.№ ***, дело №
566 от 28.12.2002г. (л.55, т.14). Като резултат от този договор за заем със
задължение за плащане на лихва и последвалите го действия по продажбата на
ипотекирания имот, подс.С.Т. причинил вреда на
собственика св.Ю.С., изразяваща се в загуба на правото й на собственост върху
търговското помещение, на стойност 9 717,90 лева, съгласно изготвената
оценителна експертиза.
Свидетелката Я. Г.Д. притежавала собствен недвижим имот - дворно място и
едноетажна къща, намиращи се в ***. В началото на 2003г. поради натрупване на
големи суми незаплатени сметки за електричество, електроподаването
в дома на свидетелката било прекъснато. За да го възстанови, св. Д. спешно се
нуждаела от парични средства, с които да плати сметката за ток. Св. Д. и дъщеря
й – св.С. А. заедно отишли до къщата,
където тогава живеел Т., намираща се в ***, срещу ***, като носели със себе си
и нотариалния акт за собствения на Д. имот. Подс. Т. се съгласил
да даде на Д. в заем сумата от 1 100 лева, с 10% месечна лихва. На 27.02.2003г.,
за да бъде обезпечено вземането на подсъдимия, Д. учредила в негова полза
договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, описан по-горе, за което
бил съставен нотариален акт № **, том *, рег.№ ***, дело № 52/2003г. (л.75,
т.16). В нотариалният акт било записано, че Т. дава в заем на Д. сума в размер
на левовата равностойност на 900 евро (1 760 лева), която сума следвало да бъде
върната на шест равни месечни вноски,
представляващи левовата равностойност на 56 евро /110 лева/ , които
представляват като размер месечната лихва
от 10% на отпуснатия заем и една
вноска в размер на левовата равностойност на 564 евро (1 100 лева), която
представлява като размер сумата дадена в
заем на св.Д.. Свидетелката платила 2 месечни вноски за лихвите, след което
успяла предсрочно да върне цялата взета в заем сума. Тъй като заемът бил
погасен, на 29.12.2003г. подсъдимият заличил учредената в негова полза
договорна ипотека.
Като резултат от този договор за заем
със задължение за плащане на лихва, подс. Т. получил
неправомерен доход от лихва за 2 месеца, в общ размер на 220 лева.
Свидетелят Й.И.И. притежавал собствен недвижим имот
– дворно място и двуетажна жилищна сграда, намиращи се в ***. Свидетелят
познавал подсъдимият Т., тъй като работели в една сфера – ***. През 2003г. св. И. имал нужда от пари и се
обърнал към обвиняемия С.Т. за паричен заем. Подс. Т.
му предоставил на 12.05.2003год. в заем сумата от 3 000
лева, с 6,6% месечна лихва, за шестмесечен срок, като вземането било обезпечено
с учредяване в полза на С.Т. договорна
ипотека върху собствения на св.И.А. недвижим имот - дворно място и двуетажна
къща, намиращи се в ***/нотариален акт № *, том **, рег.№ ***, дело №
175/2003г. – л.43-44, т.6/.В
нотариалният акт уговорката за заплащане на лихви не била включена, но било
отразено, че подс.
Т. е дал на св.И. заем в размер на левовата равностойност на 2 147 евро (4 200
лева), която сума включва главницата от левовата равностойност на 1 535 евро (3
000 лева), както и дължимите месечни лихви в размер на 6,6% върху нея -
левовата равностойност на 102 евро (200 лева), за срока на договора - 6 месеца.
В нотариалният акт дължимите месечни лихви били посочени като 6 равни месечни
вноски в размер левовата равностойност на 102 евро, а главницата - като
последната вноска в размер на 1 535 евро. Тъй като свидетелят И. не успял да
върне в определения срок взета в заем сума, на ***г. един месец след изтичане
на крайния срок за погасяване на заема, подс. С.Т.,
действайки като негов пълномощник, продал имота на А.С. Ф., за което бил
съставен нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № ***, том **, рег.№ ***, дело № 694 от 18.12.2003г. (л.81-82,
т.12). Съгласно нотариалният акт, недвижимият имот бил продаден за сумата от 4
200 лева, а според изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната
стойност само на поземленият имот към момента на продажбата е била 7 840 лв, При реализирането на тази продажба от пълномощника – подс.Т., св.И. не получил никаква част от продажната цена.
След издължаването на заема, св. И.А. на ***г. си закупил обратно имота от А. Ф., за сумата от 26 000 лева /нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот № *, том **,
рег.№ ***, дело № 166 от 24.03.2005г. - л.45-46, т.6/, посредством банков
кредит, отпуснат от „Булбанк"АД на Й.И. и обезпечен с ипотека върху имота
в полза на банката. Като резултат от
този договор за заем със задължение за плащане на лихва и последвалите го
действия по продажбата на ипотекирания имот, С.Т. причинил вреда на собственика
Й.И., изразяваща се в загуба на правото му на собственост върху имота, която
вреда е на стойност 26 000 лева - сумата, която И. реално заплатил през 2005г.,
за да закупи отново собствения си недвижим имот.
На 21.11,2003г. подс.Т.
дал на Л.Б. заем в размер на 1 500 лева, при 10% месечна лихва, за срок от 6
месеца. За обезпечаване на вземането, Л.Б.
и неговия баща В.Б.Т., като съсобственици, учредили в негова полза договорна
ипотека върху апартамент № *, намиращ се в *** /нотариатен
акт за учредяване на договорна ипотека № **, том ***, рег.№ ***, дело №
377/2003г. - л.72, т.5/. В нотариалният акт уговорката за заплащане на лихви не
била включена, но било отразено, че Т. е дал на Б. заем в размер на 2 400 лева,
която сума включва главницата от 1 500 лева, както и дължимите месечни лихви в
размер на 10% върху нея - 150 лева, за срока на договора - 6 месеца.
Свидетелят Н.П.Н. бил собственик на недвижим имот - апартамент № **, намиращ
се в ***, който му бил подарен от неговия дядо. През 2003г. Н.Н. и майка му С.М.В. имали нужда от пари и се обърнали към
свой близък, който ги свързал с подс. С.Т..
Първоначално Т. дал на Н. в заем сумата от 7 000 лева, при 5% месечна лихва, а
след няколко месеца дал на Н. още 3 000 лева, отново при 5% месечна лихва.
Заемът не бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот, но свидетеля Н.
упълномощил Т. с правото да се разпорежда със собствения му недвижим имот,
описан по-горе, с нотариално заверено пълномощно от ***г. Тъй като свидетелят Н.
не успял да върне в определения срок взета в заем сума, на ***г. подс. С.Т.,
действайки като пълномощник на Н.П.Н., продал имота, собственост на свидетеля,
на сестра си С.Б.П. /нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № **, том **, рег.№ ***, дело № 212 от 06.08.2003г. -
л.53-54, т.14/. Съгласно нотариалният акт, недвижимият имот бил продаден от
обвиняемия за сумата от 11 966 лева, а според изготвената по делото оценителна
експертиза, пазарната стойност на апартамента към момента на продажбата е била
14 588,34 лв. От тази сделка на собственика Н. не били дадени никакви пари,
като същият продължавал да дължи главницата по заема и лихвите върху тях. През ***г.
се появил купувач за жилището на Н. – В. И.Д., на когото подс.С.Б. продала
апартамента /нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № **, том *, рег.№ ***, дело № 58 от 24.02.2004г. -л.50-52, т.14/,
според който продажната цена на имота била 11 155 лева. Според изготвената
по делото оценителна експертиза, пазарната стойност на апартамента към момента
на продажбата е била 20 938,23 лв. От получената за жилището цена, на Н. било
дадено около 1 000 лева, която се
явявала остатъка след погасяването на заема му към Т., заедно с лихвите. Като
резултат от този договор за заем със задължение за плащане на лихва и последвалите
го действия по продажбата на ипотекирания имот, подс.С.Т. причинил
вреда на собственика Н.Н., изразяваща се в загуба на
правото му на собственост върху жилището, на стойност 11 155 лв, съгласно нотариалния акт.
Свидетелят И.Х.М. работел в *** и през 2005г., във връзка с работата си, същият имал
нужда да закупи машини, поради което спешно се нуждаел от парични средства. В
тази връзка негов познат от *** - свидетелят Е.Б., го запознал с подс. С.Т., като обяснил, че самият той е взел заем от Т..
При срещата между М. и подс. Т., уговорката била за
заем от 12 000 лева при 6% месечна лихва, а като гаранция за връщането на
парите поискал да му бъде прехвърлена собствеността върху недвижим имот. Тъй
като св.М. не притежавал недвижими имоти, решил да прехвърли на обвиняемия
апартамент, собственост на неговия брат Е. Х. А., за което имал пълномощно. Апартаментът бил прехвърлен на М.
А. С. чрез брокерска къща „***“,
като сделката била изповядана пред
нотариус К. в *** на ***г. /нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № ***, том **, рег.№ ***, дело № 357 от
21.07.20Ю5г. -л.118, т.6/, съгласно който И.М., като пълномощник на брат си Е. Х.М.
продал собствения на А. недвижим имот - апартамент, намиращ се на *** етаж на
жилищна сграда с адрес *** на М. С.. Съгласно записаното в нотариалния акт, апартаментът
бил продаден на С. за сумата от 3 300 лева, като от продажната цена св.М. и
собственикът на апартамента не получили никакви суми. Уговорката била след връщане на заема, собствеността на
апартамента да бъде прехвърлен отново на предишния собственик. Свидетелят М. трябвало
да плаща по 1000лв. на месец в която сума влизала 4 % лихва върху дадения заем /500лв. главница и 500лв. лихва/, като първоначално размерът на
връщаните суми бил 1200лв./главница 500лв. и лихва 700лв./. Тъй като в
един момент свидетелят нямал пари за лихва предоставил за ползване автомобила
си на подс. Т.
- „Фордд Ескорд“ с рег.№ ***
и пълномощно да го управлява (л.154, т.29). Видно от Удостоверение №***год. на ОД МВР – П. Сектор
Пътна полиция, на ***год. подс.Т. е
декларирал пред органите на ОП ОД МВР – П., че е загубил свидетелството за
регистрация на автомобила и с представеното пълномощно от св.М., се е
снабдил му е издадено ново свидетелство
за регистрация на автомобила. За да успява
да се издължава месечно на подс.Т., св.М. е вземал пари на заем от роднини - от леля
си И. общо 7000лв, от приятели – св. К.Т., издавал фактури общо за около
20 000лв. от името на неговата
фирма – ЕТ“***“ за извършени СМР, които
не били извършени. Така изплатил около 21 000лв. за две години, но въпреки
това подс. Т. му искал още 25 000лв.за да се
уредят нещата за апартамента. Изплатената лихва за този период била
13 000лв., която предствалява за подс.Т. неправомерен доход. Плащането на заема ставало
по различни начини и на различни места: на два пъти сумите от 1200лв. св. М. е
плащал на М. С., или пък М. С. се е обаждал на подсъдимия като му
казвал че свидетелят е там и носи парите,
месечната вноска е носена на
подсъдимия на *** над *** в ***, посока ***, седем пъти сумата е носена в ***, намиращ се в ***
/обект, стопанисван от подсъдимия/, в офиса на
дружеството на подсъдимия, намиращ се в ***, срещу *** /сега „***“/- за
което свидетелства и Б. С. М. и който
свидетел включително е давал пари на заем на св.М. за да се издължи на подс.Т., в жилището на подсъдимия, намиращо се в ***. Имотна вреда на св.М., изразяваща се загуба на владението на лекия автомобил е в
размер на 3200лв. Във връзка с оценката
на автомобила е заключението по
допълнителната оценителна експертиза на в.л. З. за стойността на автомобила към
19.05.2006год. /момента на дадените му пълномощия/ и пазарна стойност към 29.03.2013год. – 1 460 лв./момента
на издаване на ново свидетелство за регистрация на автомобила/. В резултат на така дадения заем
със задължение за плащане на лихва, подс.С.Т. получил
за 2 години неправомерен доход от заплатени от И.М. лихви в общ размер 9 000 лева. В
каквато връзка е заключението по допълнителната съдебно икономическа експертиза на в.л. П. , дадено след разпита
на свидетелите в съдебно заседание.
Св. Е.М.Б.
и съпругата му – М.Б. били собственици на къща на два етажа, намираща се в ***,
представляващ поземлен имот с площ от 380 кв.м., ведно с построената в този
поземлен имот масивна жилищна сграда. През 2005год. на св.Б. били необходими
средства и за целта негови познати го свързали с подс.Т..
Уговорката с подсъдимия била за заем в размер на 22000лв., при 4% месечна
лихва, като за обезпечаване на заема
била учредена ипотека в полза на Т. върху
посочения имот. На ***г. подс.Т. дал в заем на
св. Е.Б. сумата от 14 500 лева при 4 % месечна лихва, за срок от 1 година. Подс.Т. заявил, че от уговорената сума от 22 000 лева си
прихваща 7 500 лева, които св.Б. му дължал във връзка с предишни техни
отношения. За сделката бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека дело № № ***, том *, рег.№ ***,157/2005. (л.23, т.11). В нотариалният
акт уговорката за заплащане на лихви не е включена, но е посочено, че
полученият от Е.Б. заем е в размер на 22 000 лева, която сума включва
главницата от 15 000 лева и дължимите месечни лихви в размер на 4% върху нея -
по 600 лева месечно за срок на договора -12 месеца. В продължение на 1 година Б.
плащали на Т. всеки месец сумата от 1 000 лева, представляваща месечната лихва
и малка част от главницата на получените в заем средства. Св.Е.Б. обаче не
успял да върне изцяло главницата по заема, поради което, по настояване на подс. Т., в края на ***г. била прехвърлена собствеността върху имота си на
сестрата на Т. – подс. С.П.. За сделката бил съставен
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
№ **, том **, рег.№ ***, дело№ 649 от 17.11.2008г. (л.26, т.11), съгласно който
М. и Е. Б. са продали на С.П. собствения си недвижим имот в ***, описан
по-горе, за сумата от 70 000 лева. Съгласно изготвената по делото оценителна
експертиза, пазарната стойност на недвижимия имот към момента на продажбата е
била 56 632 лв. Реално плащане по тази сделка изобщо не било извършено и сем.Б.
не получили от П. посочената в нотариалния акт продажна цена. Обвиняемият Т.
заявил, че сестра му ще им прехвърли обратно имота едва когато Б. изплати
изцяло както главницата, така и лихвите по отпуснатия им от него заем. Тъй като
сем.Б. не успели да върнат исканата сума, посоченият недвижим имот все още е
собственост на С.П., като свидетелите продължават да живеят в него и да го
ползват. Като резултат от този договор за заем със задължение за плащане на
лихва, С.Т. получил за 1 година неправомерен доход от заплатени лихви в общ
размер 12 000 лева и причинил вреда на собствениците св. Е.Б. и съпругата му М.Б.,
изразяваща се в загуба на правото им на собственост върху ползваното от тях
жилище, чиято стойност по нот.акт е 22000лв. и 56 632 лв., съгласно изготвената експертиза.
Св. С.П.Н.
(към 2006г. с фамилия Й.) била собственик на жилище - апартамент № **, намиращ
се в ***. В началото на 2006год. със съпруга й – Й. К. Й., имали нужда от пари
и се обърнали към подс.Т..
На 24.02.2006г. С.Т. дал в заем на С.Н. сумата от 6 000 лева, при 7,5% месечна
лихва, за срок от 6 месеца. За обезпечение на вземането на подсъдимия, Н.
учредила в негова полза договорна ипотека върху собствения си недвижим имот,
описан по-горе и обективирана в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № **, том *, рег.№ ***, дело № 79/2006г. (л.З,
т.8). В този нотариален акт не била посочена уговорка за заплащане на лихви, но
било посочено, че размера на заема, отпуснат на С. Н. е 8700 лева. Тази сума
включва главницата от 6 000 лева и месечните лихви в размер на 7,5% върху нея -
по 450 лева, за срока на договора - 6 месеца. На същата дата свидетелката
издала и пълномощно (л.13, т.8), с което упълномощила подс.
Т. да се разпорежда с правото на собственост върху посочения недвижими имот,
включително и да договаря сам със себе си. Пълномощното не било обвързано с
изпълнение на задълженията по отпуснатия заем.
Свидетелката Н. не успяла да върне заема
в определения от Т. срок, поради което подсъдимият на ***г. подсъдимият Т.,
действайки като пълномощник на собственика С.Й. (фамилията на свидетелката към
2006г.), прехвърлил собствеността върху имота сам на себе си, за което бил
съставен нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № **, том **, рег.№ ***, дело № 937 от 01.12.2006г. (л.10, т.8).
Съгласно отразеното в нотариалния акт, продажната цена на имота била 23 914,20
лева, а съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната
стойност на недвижимия имот към момента на продажбата е била 49 117,50 лева.
При тази сделка реално плащане не било извършено и свидетелката Н. не е
получила нито посочената в нотариалния акт сума, нито сумата, отговаряща на
пазарната стойност на имота. Св. С.Н.П. при разпита си в с.з. на 28.11.2017год. заявява, че познава С. и е имала финансови
взаимоотношения, но по – скоро съпругът й, но лихви не е плащала.
Свидетелката Н. е дала пълномощно
относно имота на свекърва си – св. М.А. и не знае какви суми са били върнати на
подс.Т. в последствие. Кредит, за да върнат парите на
подс.Т. е бил изтеглен от св. М. А.. Св. А.
изтеглила заем за закупуване на жилището в размер на 30 000лв.,
като на подс.Т.
заплатила 24 000лв.
Св. С.Й.Г.
била собственик на търговски обект -фризьорски салон, намиращ се в бивше избено
помещение № *, на адрес ***. През 2006г. синът на Г. - Н.М.Д. имал нужда от
парични средства. Същият познавал подс.С.Т. и се
обърнал към него с искане за отпускане на заем в размер на 10 000 лева. На
20.12.2006г. Т. дал в заем на Н.Д. сумата от 10 000 лева, при 8% месечна лихва,
за срок 7 месеца. За обезпечение на вземането на обвиняемия, свн.С.Й.Г., в качеството си на трето задължено лице и собственик
на имота, учредила в полза на С.Т. договорна ипотека върху собствения си
недвижими имот - фризьорски салон (бивше избено помещение № *), намиращ се в ***.
За сделката бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № **,
том *, рег.№ ***, дело № 88/2006г. (л.68, т.17). В нотариалния акт не било
включено задължението за плащане на лихви, но било посочено, че отпуснатият на Н.Д.
заем е в размер на 15600 лева. Тази сума включвала както главницата от 10 000
лева, така и месечните лихви в размер на 8% върху нея - по 800 лева, за срока
на договора. Д. не успял да изпълни задълженията си по посочената договорна
ипотека и да върне в срок взетата в заем сума, ведно с лихвите. Поради
неизпълнение на задълженията, на подс. Т. било дадено пълномощно от св. С.Г. за разпореждане
с имота и в края на ***г. подсъдимият прехвърлил собствеността върху имота на
себе си и на К. Х. Ч. /нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № **, том *, рег.№ ***, дело № 811 от 18.12.2007г. -л.73, т.17/, съгласно който С.Г., чрез
пълномощника си С.Б.Т., е продала на К. Х. Ч. и С.Б.Т. собствения си недвижим
имот за сумата от 8 000 лева. Съгласно изготвената по делото оценителна
експертиза, пазарната стойност на недвижимия имот към момента на продажбата е
била 15 291,26 лева. При тази сделка
реално плащане не било извършено и свидетелката Г. не получила нито посочената
в нотариалния акт сума, нито сумата, отговаряща на реалната пазарна стойност на
имота.
В резултат от този договор за заем със
задължение за плащане на лихва, С.Т. причинил вреда на С.Г., изразяваща се в
загуба на правото й на собственост върху търговското помещение, на стойност 8000
лв., съгласно изготвената експертиза.
Св. А.Н.И.
бил собственик на недвижим имот - масивна жилищна сграда със сутерен и * етажа,
построена по силата на отстъпено право на строеж върху УПИ, намиращ се в ***.
Имотът бил ипотекиран като обезпечение по заем, отпуснат от „ДЗИ Банк" АД на свидетеля. В края на 2006г. и началото на
2007г. И. изпитвал сериозни затруднения да обслужва банковия кредит, поради
което от банката заявили, че имотът ще бъде изнесен на публична продан. За да
не бъде продадена къщата, И. започнал да търси лице, което да му даде заем, за
да погаси просрочените задължения. Свързал се с подс.С.Т.,
който се съгласил да погаси изцяло банковия кредит, в размер на 54 000 лева,
като уговорката със свидетеля била за отпускане на заем в размер на 60 000 лева
при 3% месечна лихва. На 13.03.2007г. подс. Т. дал в
заем на А.И. сума в размер на 60 000 лева, при 3% месечна лихва, за срок от 1
година. Даването на заема се изразило в цялостно погасяване на банковия кредит
на И. към „ДЗИ Банк"АД, в размер на 54 000 лева.
За останалата сума до пълния размер на дадения заем, сумата била задържана като
плащане на първите три месечни вноски за лихвата от 3%, т.е. по 1 800 лева на
месец. Непосредствено след като обвиняемия погасил кредита на И., двамата
отишли при нотариус, където свидетелят продал собственият си недвижим имот на Т.,
като гаранция за отпуснатия му заем /нотариален акт за покупка - продажба на
недвижим имот № ***, том *, рег.№ ***, дело № 148 от 13.03.2007г. - л.101, т.15/.
Съгласно нотариалния акт, продажната цена на имота била 63 107,90 лева, а
съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност на
недвижимия имот към момента на продажбата е била 203 047,65 лева. В продължение
на 1 година семейството на И. продължило да живее в къщата, която вече била
собственост на подсъдимия като свидетелят не плащал на Т. уговорените месечни
лихви. След като тази година изтекла, подс.Т. поискал
100 000 лева с лихвите или освобождаване на
имота, който по документи бил негов. Нито свидетелят, нито който и да е
член от неговото семейство не можели да съберат посочената от Т. сума, поради което
били принудени да напуснат къщата. В резултат
от този договор за заем със задължение за плащане на лихва, С.Т. причинил вреда
на А.И., изразяваща се в загуба на правото му на собственост върху ползваното
от него жилище, на стойност 63 107, 90 лв. съгласно нотариалния акт.
Видно от така изложеното, общият размер
на сумите, дадени в заем от обвиняемия С.Т. в периода от 20.03.2000г. до
м.03.2007г. възлиза на 205 300лв., а общият размер на неправомерно получен доходи от тази дейност възлиза на 59 300 лв.
Причинените от лихварската дейност на Т. вреди не се изразяват единствено в
заплатените от заемателите лихви. Голяма част от заемателите, както бе посочено по – горе в настоящите
мотиви, са претърпели вреди, изразяващи се в загуба на правото на собственост
върху ипотекираните недвижими имоти и автомобил, произтичащи от разпорежданията
с правото на собственост, извършени от Т. в качеството на техен пълномощник,
както и имуществени вреди, свързани с последващото
обратно изкупуване на собствените им имоти. Общият размер на тези вреди възлиза
да 240 809,90лв. по стойност, отразена в нотариалните актове.
В производството по делото е прието
заключението по изготвената комплексна
финансово-икономическа експертиза, след проведен разпит на в.л. С.П.. Видно от
същото си касае по принцип за по големи
доказани по документи направени
разходи от установените приходи в
домакинството на подс.Т., които по години са
следните 2000год. – са минус
16 921,43лв., 2001 год. - 12 884,26 лв. , 2002год. – минус 26
435163лв., 2003год.- минус 19 266,41лв., 2004год. – минус
16 148,24лв., 2005год. – минус 2 034,05лв., 2006год.- минус
10 838,89лв., 2007год. минус 40 000,30лв., 2008 год. минус 46 985,87лв., 2009 год. -
39 093,49лв.
В резултат на заемането на пари
срещу определена лихва към посочените по
– горе лица и по връзка с някой необслужени
заеми, в периода от
21.10.2002год. до 26.03.2009год., подсъдимият Т. е извършвал
многократно сделки с недвижими имоти. Такива са следните сделки:
Св. Я.Т.З.
и съпругата му С. Г. З. притежавали недвижим имот - апартамент № *, намиращ
се в ***, който бил закупен на името на малолетните им деца - *** и ***. През
2002г. сем.З. решили да закупят къща, в която да живеят, поради което искали да
продадат апартамента си. За да спестят време и пари, Я.З. се обърнал директно
към някои свои приятели, между които и обвиняемия Т., на които предложил да
закупят апартамента му. С.Т. се съгласил и го закупил на ***г., като за
сделката бил съставен нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № **, том ***, рег.№ ***, дело № 420/2002г. (л.128,
т.7). В нотариалният акт била посочена цена на имота 12 252 лева /данъчната
оценка на имота/. Семейство З. не успели да закупят желаната от тях къща,
поради което през ***г. закупили същия срещу сумата от 15 000 лева, за която
сума С. и Я. З. изтеглили банков кредит от „Пощенска Банка"АД. На ***г.
бил съставен нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № **, том ***, рег.№ ***, дело № 437/2003г. (л.71, т.7), съгласно
който С. и И. Т. продали описания по-горе имот на С. З. за сумата от 12 208,50
лева /представляваща данъчната оценка на имота/.
Св. З.Б.
по повод нужда от парични средства се обърнал към подс.С.Т.,
с предложение да му продаде апартамента си, намиращ се в ***, който през ***г.
вече му бил ипотекирал срещу получен заем. На ***г. двамата сключили сделка за покупко - продажба на недвижим имот, обективирана
в нотариален акт № ***, том *, рег.№ ***, дело № 128/2005г, (л.98, т.13).
Според отразеното в нотариалния акт св. Б. е продал собствения си апартамент на
С.Т. за сумата от 7 171,70лв., според оценителната експертиза пазарната цена на
този имот към момента на продажбата е била 49 615,92 лв. Седем месеца по-късно Б.
успял да получи банков кредит от „ДЗИ Банк"АД
-клон П., с помощта на който откупил обратно апартамента си от обвиняемия. Тъй
като имотът бил придобит от С.Т. през времетраенето на брака му, като продавач
в сделката взела участие и съпругата му – подс. И.Т..
На ***г. бил съставен нотариален акт № **, том ***, рег.№ ***, дело №
420/2005г. (л.96, т.13), с който подсъдимите С. и И. Т. продали за сумата от 22000
лева на св. З.Б. имота, който няколко месеца по-рано обвиняемият Т. бил закупил
от него. Пазарната стойност на имота
съгласно оценителната експертиза,
към тази дата е била 48 212,55 лева.
Свидетелката С.Й.Г. била собственик на търговски обект -фризьорски салон,
намиращ се в бивше избено помещение № *, на адрес ***. Свидетелката издала
исканото пълномощно и в края на ***г. обвиняемият прехвърлил собствеността
върху имота на себе си и на К. Х. Ч.. Бил съставен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № **, том *, рег.№ ***,
дело № 811 от 18.12.2007г. (л.73, т.17), съгласно който С.Г., чрез пълномощника
си С.Б.Т., е продала на К. Х. Ч. и С.Б.Т. собствения си недвижим имот за сумата
от 8 000 лева. Съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната
стойност на недвижимия имот към момента на продажбата е била 15 291,26 лева. В
последствие, на 24.04.2008год. продал ½ идеална част от
посочения недвижим имот с нотариален акт за покупко
– продажба №**, том **, рег. №***, дело
№223 от 24.04.2008год. с цена за целия имот по нотариален акт от 12 859,40лв. и пазарна цена съгласно
оценителната експертиза към датата на
сделката – 26 177,88лв.
Свидетелката С.П.Н. (към 2006г. с фамилия Й.) била собственик на жилище -
апартамент № **, намиращ се в ***. По повод
предоставен заем срещу лихва, на ***г.,
подс.Т., действайки като пълномощник на собственика С.Й.
(фамилията на свидетелката към 2006г.), прехвърлил собствеността върху имота
сам на себе си, /нотариален акт за покупко - продажба
на недвижим имот № **, том **, рег.№ ***, дело № 937 от 01.12.2006г. -л.3, т.8/.
Съгласно отразеното в нотариалния акт, продажната цена на имота била 23 914,20
лева, а съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната
стойност на недвижимия имот към момента на продажбата е била 49 117,50 лева.
При тази сделка реално плащане не било извършено и свидетелката Н. не е
получила нито посочената в нотариалния акт сума, нито сумата, отговаряща на
пазарната стойност на имота. В
последствие, на ***год. сам извършил
сделка с имущество като продал посочения
недвижим имот /нотариален акт за покупко – продажба №***, том *, рег.№***/ дело №171 от 03.05.2007год.,
с цена по нот. акт 30 000лв. и пазарна цена на сделката към посочената дата ,
съгласно оценителната експертиза – 51 281, 04лв.
В
периода от 21.02.2002год. до 26.03.2009год., подсъдимия Т. извършил и
сделки с имущество, за което знаел че е придобито в резултат на предоставяне на
заеми срещу лихва. Тези сделки били
повече от два пъти и са както следва:
На
***год.
подс.Т. като пълномощник на собствениците на апартамент №**, намиращ се в *** – С. Г.И. и Н.П.И., във връзка със заем
даден и невърнат на и от св. Р.С.,
продал описания имот /нот. акт №**, том **, рег.№***, дело №528 от 17.12.2002год.
– т.ХІІІ, л.138 от ДП/ на цена по нотариалния акт 10 359,90лв.- и пазарна
цена съгласно оценителната експертиза
към деня на продажбата – 24 772,95лв. Купувач на имота бил А.С. Ф..
На
***г.
подс. С.Т., в качеството си на пълномощник на
собствениците З.И.Г. и А.З.Г., продал жилището им, намиращо се в *** на своя
познат А.С. Ф. за сумата от 10 359,90 лева. За продажбата бил съставен
нотариален акт № **, том **, рег.№ ***, дело № 529 от 17.12.2002г, (л.27, т.5).
Съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност на
недвижимия имот към момента на продажбата е била 24 772,95 лв. Повод за тази
продажба бил отпуснат заем с лихва на св. А.З.Г.,
който заем не бил върнат своевременно От реализирането на тази сделка
собствениците - З. и А. Г., не получили никакви пари.
Св. Ю.В.С.
била собственик на търговски обект -магазин № *, намиращ се в жилищна сграда на
***, който й бил дарен от нейната майка Ю. П. С. (починала през ***г.). На ***г., няколко дни след изтичане на
крайния срок за погасяване на задължението даден заем на На ***г. срещу лихва, подс. С.Т., в качеството си на пълномощник на собственика Ю.В.С.,
продал търговския обект - магазин № *, намиращ се в жилищна сграда на ***, на
сестра си С.Б.П. за сумата от 16 971,70 лева. За продажбата бил съставен
нотариален акт № **, том **, рег.№ ***. дело № 566 от 28.12.2002г. (л.55,
т.14). Съгласно изготвената по делото оценителна експертиза., пазарната
стойност на недвижимия имот към момента на продажбата е била 9 717,90 лева.
Св.Н.П.Н.
бил собственик на недвижим
имот-апартамент №**, намиращ се в ***.
По повод даден заем срещу заплащане на лихва от подс.Т.,
свидетелят го упълномощил да се
разпорежда с имота. Заемът не бил върнат в уговорения срок, поради което подс.Т. действайки като пълномощник на сн.Н.Н. продал имота на
сестра си – подс.С.П. /нотариален акт № **, том **,
рег.№***, дело №212 от 06.08.2003год. /л.53-54, том ХІV ДП/ за сумата от
11 966 лв., а според заключението на оценителната експертиза към деня на
сделката с цена – 14 588,34лв. От така получената сума на св.Н. не било
заплатено нищо.
На ***год.
в *** като пълномощник на св.В.К.А. и съпругата му – М. К. А., продал собствения им недвижим имот - поземлен имот пл.№***, намиращ се в
землището на ***, с площ от 900кв.м. по
НА и по скица от 1090кв.м., заедно с масивна жилищна сграда от 72кв.м. /НА №***,
том ***, рег.№***, дело №440 от 12.09.2003год. – т.ХVІ, л.30/ с цена по НА от 5000лв. и пазарна цена според оценителната
експертиза към тази дата от 24 516 лв. на трето лице – Ю. Х.М.. Собствениците на
имота не получили никакви парични
средства от извършената продажба.
На ***год.
в ***, действайки като пълномощник на Й.И.И., подс.Т. извършил
сделка с имущество –продал недвижим
поземлен имот, намиращ се в ***, с площ от 490кв.м., заедно с двуетажна масивна жилищна сграда /НА №***,
том **, рег.№***, дело №694 от 18.12.2003год. – л.81-82, т.ХІІ / с цена по НА в
размер на 4 200лв., а според
заключението на оценителната експертиза – 7 840лв.
На
***год.
в ***, като пълномощник на Л.Е.В.,
подсъдимият Т. продал ипотекираното жилище, намиращо се в *** на своята сестра – подс.П.
за сумата по нот.акт 3 845 лв. и съобразно оценителната експертиза по делото - 17 300,13лв. /НА №***, т.**, рег.№ ***,
дело №279 от 16.06.2004год. – т.ХVІ, л.16/.
Св.С.В. , който е бил съсобственик на имота
не получил нищо от продажбата и тъй като
бившата му съпруга не се била издължила
по отношение на предоставения от подсъдимия Т. заем срещу лихва.
Свидетелят заплатил претендираната
сума от подсъдимия, за да му бъде
върната собствеността на жилището,
описано по – горе и в който живеел.
На ***г.
бил съставен нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № ***, том *, рег.№ ***, дело № 126/2006г. от 13.04.2006г. (л.38,
т.7), съгласно който обвиняемият С.Т. и съпругата му И.Т. продали на А. Я. В. и
К. Н. С. посочения жилищен имот намиращ се в ***, представляващ двуетажна
масивна жилищна сграда с гараж и правото на строеж за сумата от 2 600 лева.
Съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност, и то
само на земята, към този момент е била 11 520 лева. Тази продажба на недвижимия
имот, бивша собственост на Р.Л.Е. и Р.Ж.Е.,
представлява сделка с имущество, след като
са придобили имота на публична продан поради неиздължаване на предоставения заем с лихва от страна на св. Р.Е..
Свидетелят Я.Т.З., заедно с майка си Р. М. З., бил съсобственик на недвижим
имот - апартамент № **, намиращ се в ***, който наследил от баща си. На ***г.свидетелят продал посочения
имот на подсъдимия Т. / нотариален акт
за покупко - продажба на недвижим имот № ***, том *,
рег.№ ***, дело № 132 от 08.03.2007г. - л.126, т.7/ за сумата от 20
997,90 лева (представляваща данъчната оценка на имота), докато пазарната цена
на апартамента към момента на продажбата му е била 61 289,83 лева.
Свидетелят А.Н.И. бил собственик на недвижим имот - масивна жилищна сграда със
сутерен и * етажа, построена по силата на отстъпено право на строеж върху УПИ,
намиращ се в ***. По повод предоставен заем срещу лихва на свидетелят от подс.Т. от ***г.
била извършена продажба и съставен нотариален акт за покупка - продажба на
недвижимия имот № ***, том *, рег.№ ***,
дело № 148 от 13.03.2007г. (л.101, т.15). Съгласно нотариалния акт, продажната
цена на имота била 63 107,90 лева, а съгласно изготвената по делото оценителна
експертиза, пазарната стойност на недвижимия имот към момента на продажбата е
била 203 047,65 лева. Поради неиздължаване на заема, семейството на свидетеля били
принудени да напуснат къщата, която останала в собственост на обвиняемия.
Лицето М.В.А. била собственик на апартамент, намиращ се в ***. Същият бил
ипотекиран като обезпечение по банков кредит, отпуснат от „Хеброс Банк" на свидетелката. М.А. учредила в полза на подс.Т.
договорна ипотека върху собствения си апартамент, описан по-горе /нотариален
акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 462/2007г. - л.6, т.5/. В нотариалният
акт било отразено, че дадената в заем на А. сума е в размер на 50 600лв., за
срока на договора - 4 месеца. На същата дата А. издала и пълномощно (л.7,т.5),
с което упълномощила С.Б.Т. от нейно име да продаде собственият й недвижими
имот - Апартамента, намиращ се на ***, на когото намери за добре, на каквато
цена и при каквито условия се договори. Упълномощила го и да получи продажната
цена в брой или по банков път, включително и ако същата е от отпуснат банков
кредит за закупуване на жилището. Това пълномощно не било обвързано с
изпълнението или не на задълженията по договорната ипотека. На ***г. (няколко
дни след изтичане на срока на заема по договорната ипотека) използвайки
даденото му пълномощно, подс. Т. продал апартамент №**,
намиращ се в ***, собственост на М.В.А., на сестра си С.Б.П. за сумата от 16
124,90 лв. /нотариален акт № ***, том **, рег.№ ***, дело № 690/2007г. -л.8-9,
т.5/ Съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност
на недвижимия имот към моменти на продажбата е била 75 020,23 лева. В началото
на 2008г. братът на М.А. - А. В. А. успял да получи банков кредит от „Алфа Банк" - клон България, с помощта на който откупил обратно
апартамента от С.П.. Плащането по тази сделка станало по банков път с парите от
отпуснатия банков кредит. На ***г. бил съставен нотариатен
акт № **, том *, рег.№ ***, дело № 54/2008г. (л.10, т.5), с който подс. П. и нейния съпруг продали за сумата от 35 000 евро
на А. А. имота, който няколко месеца по-рано М.А. ипотекирала в полза на С.Т..
Пазарната стойност на имота към тази дата е била 89 901,77 лева.
Свидетелката С.Т.И. била собственик на апартамент, намиращ се в ***, закупен
през ***г., по време на брака й с А. Б.И., чрез ипотечен кредит от „БулБанк"АД. Поради изпитване на затруднения да
обслужват кредита, С. и А. И. взели заеми от подсъдимия Т. срещу лихва и учредили
в негова полза договорни ипотеки върху собствения си апартамент, описан по-горе.
Тьй като свидетелката не успяла да се издължи напълно
и в срок, по настояване на С.Т., на ***г. С. и А. И. му продали собствения си
апартамент № *, намиращ се на адрес ***, Сделката била оформена в нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***, том
**, рсг.№ ***, дело № 327/2008г. (л.15, т.17), в
който била вписана продажна цена на имота в размер на 27 153,30 лева, а
съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност на
недвижимия имот към момента на продажбата е била 105 526,96 лева. При тази сделка
реално плащане не било осъществено и продавачите не получили посочената в
нотариалния акт цена на имота. След сделката, свидетелката С. и нейната дъщеря
продължили да живеят в апартамента, който вече бил собственост на Т., като не
предали владението върху същия в посочения срок и не заплащали наем. В началото
на ***г. свидетелката И. успяла да получи ипотечен жилищен кредит от ,.УниКредитБулбанк"АД в размер на 35 800 евро,
посредством който откупила обратно от подс.Т.
описания по-горе апартамент, в който все още живеела. На ***г. бил съставен
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
№ ***, том *, рег.№ ***, дело № 107/2009г. (л.9, т.17), с който подсъдимите С.Б.Т.
и съпругата му И.И.Т. продали на С.Т.И. апартамент № *,
намиращ се на адрес *** за сумата от 37 500 лева, при пазарна оценка на имота
към същия момент - 83 556 лева. При тази сделка обаче било извършено реално
плащане, тъй като продажната цена за имота била заплатена директно от банката
на продавачите Т..
В производството по делото е прието
заключението на оценителна
експертиза, дадено от в.л. Е.З. /л.91 и
сл. , т.ІІІ от ДП/, във връзка с
пазарната стойност на придобитите и отчуждени
от подсъдимите С. и И. Т. пътни
превозни средства. При определяне на
оценката си, вещото лице при разпита си в с.з. /л.1339 от съд.сл./ е посочило,
че при оценката им е взел първоначална стойност на нов автомобил и въз основа на данни относно
въвеждане в експлоатация и справки в КАТ/година на производство, номер на
двигател и рама/ и е приел съответното
овехтяване.
Видно от приетите заключения на оценителните
експертизи, дадено от в.л. Р.М. /л.102 и
сл. , т.ІІІ от ДП и л.93 и сл., т.ІV от ДП/, е посочена пазарната стойност на
придобитите недвижими имоти през инкриминирания период от подсъдимите С.
и И. Т. и С.П. към датата на придобиване
и датата на отчуждаване. По отношение на посочените имоти, вещото
лице М.
в разпита си в с.з. /л.1363 от съд. сл./
е уточнила, че не е правила оглед на
имотите, а е и нямала такава поставена задача, като е дала заключението
си само въз основа на статистически данни- страниците на НСИ за средни цени на
имотите по години и тримесечие, в частта им относно обл.П..
По отношение на подс.
С.Т. и подс.И.Т. е била извършена данъчна ревизия.
В данъчното производство по отношение на
подс.С.Т. е бил
издаден РА №***год., отменен с Решение №1358/05.10.2009год. на ОУИ-С..
Възложена е нова ревизия, приключила с издаването на РА №***год. за данък върху
доходите на физически лица /т.ХVІІІ от ДП/ , с период от 01.01.2002год.
до 31.12.2006год. и от 01.01.2007год. до
31.12.2007год. Последвалото
обжалване на този РА, е
приключило с влязло в сила Решение
№ 13851/06.11.2012год., постановено по
адм.дело №4872/2012год. по описа на ВАС. Видно
от същото се касае за отменен РА относно
частта касаеща
определения данък по чл.35 от
ЗОДФЛ /отм./ за *** год. и оставяне в сила на Решение №631/13.02.2012год. на Административен съд –
С., първо отделение, четвърти състав, постановено по адм.д.
№7606/2010год. Останалата част решението
на АС-С., която е оставена в сила, касае решение №1460/01.10.2010год. на Дирекция „ОУИ“ – С., с което е изменен
РА в частта установяващи задължения по
ЗОДФЛ /отм./ за ***год. в размер на
74 614, 55лв. , като е определен
размер на 32 052,43лв. и
съответните лихви, като РА в останалата му част е бил потвърден.
В настоящото производство като
доказателства са приобщени съответните нотариални актове за извършени
сделки - продажби в периода от 01.01.2004год. до 29.04.2009год. По отношение на тях, липсват доказателства подсъдимият Т. де е подал годишна данъчна декларация по
чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ /отм./ за ***год. и не е посочил получените суми от продажбите на недвижими
имоти в подадени ГДД по чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ /отм./ за ***год. и *** год. и в подадените ГДД по чл.50, ал.1 от ЗДФЛ за ***год.
и ***год. Посочените данъчни задължения
касаят следните години и сделки:
За времето от 01.01.2004год.
до 15.04.2004год. подс.Т. не е подал ГДД по чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ /отм./
за осъществените от него продажба и получен доход от това на ***г. относно недвижим имот апартамент №*, намиращ се в *** /нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот № **, том ***,
рег.№ ***, дело № 437/2003г. -л.71, т.7/, съгласно който С. и И. Т. продали
описания по-горе имот на С. З. за сумата от 12 208,50 лева /представляваща
данъчната оценка на имота/. По този начин, всеки един от подсъдимите – С.Т. и И.Т.,
избегнали плащането на данък върху доходите на физически лица за ***год. в
размер на 1010,10лв. всеки един от тях.
На ***год. подсъдимият С. Т., подал ГДД по чл.41, ал.1
от ЗОДФЛ /отм/ С №***год., в която не посочил
извършената от него продажба на недвижими имоти и получените в резултат на това
доходи за ***год., а именно: ½ идеална част от апартамент, намиращ се в *** /нотариален акт от
***г. за покупко - продажба на недвижим имот № **,
том ***, рег.№ ***, дело № 437/2003г. - л.71, т.7/, съгласно който С. и И. Т.
продали описания по-горе имот на С. З. за сумата от 12 208,50 лева
/представляваща данъчната оценка на имота/. Съгласно изготвената финансово
счетоводна експертиза, доходът от тази
сделка не попада в категорията
необлагаеми доходи и като не е декларирана
е избегнато плащане на данък от подсъдимия за ***год. в размер на 4 379лв.
На ***год. подсъдимият С. Т., подал ГДД по чл.41, ал.1
от ЗОДФЛ /отм/ С №***год., в която не посочил
извършената от него продажба на недвижими имоти и получените в резултат на това
доходи за ***год., а именно:
-недвижим имот, намиращ се в землището
на ***, с площ от 640кв.м. , заедно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с гараж и правото на строеж
върху мястото за сумата от 2 600 лева. /нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № ***, том *, рег.№ ***, дело № 126/2006г. от
13.04.2006г. -л.38, т.7/. Съгласно изготвената финансово счетоводна експертиза,
доходът от тази сделка не попада в категорията необлагаеми доходи /чл.12, ал.1 от ЗОДФЛ/, и като не е
декларирана е избегнато плащане на данък от подсъдимия за ***год. в размер на 324,20лв.
- на ***год. подс.Т.
заедно със съпругата си – подс.И.Т. продали поземлен имот находящ
се в ***, целият с площ от 419кв.м., представляващ УПИ №*** /НА за продажба на недвижим
имот №*, том **, рег.№***, дело
№187/2006 год. от 10.05.2006год. – т.ХV, л.12 от ДП/. Съгласно изготвената финансово счетоводна
експертиза, доходът от тази сделка не
попада в категорията необлагаеми доходи /чл.12, ал.1 от ЗОДФЛ/, и като не е
декларирана е избегнато плащане на данък от подсъдимия за ***год. в размер на 13 361,60лв.
- на ***год. подс.Т.
заедно със съпругата си – подс.И.Т. продали поземлен имот находящ
се в ***, целият с площ от 465кв.м., представляващ УПИ №*** /НА за продажба на недвижим
имот №*, том **, рег.№***, дело №188/2006
год. от 10.05.2006год. – т.ХV, л.10 от ДП/.
Съгласно изготвената финансово счетоводна експертиза, доходът от тази сделка не попада в категорията необлагаеми доходи /чл.12, ал.1 от ЗОДФЛ/, и като не е
декларирана е избегнато плащане на данък от подсъдимия за ***год. в размер на
13 462,50лв.
- на ***год. подс.
Т. заедно със съпругата си – подс. Т., продали апартамент №*, намиращ се в *** /НА за покупко - продажба
на недвижим имот № **, том **, рег.№***, дело №229/2006год. – т.ІХ, л.9 от
ДП/, и като не е декларирана посочената
продажба е избегнато плащането от
подсъдимия на данък за ***год. в размер на 5 229лв.
Доходът от продажбите на тези имоти не
попада в хипотезата на чл.12, ал.1 от ЗОДФЛ и при продажбата на тези четири имоти, с недекларирането им за
***год. като доход, подс.Т. е избегнал плащането на
данък върху доходите за физически
лица за ***год. общо в размер на 32 377,30лв.
На ***год. подсъдимият С. Т., подал ГДД по чл.50, ал.1
от ЗДДФЛ с №***год., в която не посочил извършените от него продажби на
недвижими имоти и получените в резултат на това доходи за ***год., а именно:
½ идеална част от апартамент, намиращ се в *** /нотариален акт
от ***год. за покупко - продажба на недвижим имот №***,
том *, рег.№***, дело №171/2007г. - л.79, т.7/, съгласно който С. и И. Т.
продали описания по-горе имот на св.М.А. за сумата от 30 000лева.
½ идеална част от апартамент №*, намиращ се в *** /НА за покупко – продажба на недвижим имот № ***год. , съгласно
който С. и И. Т. продали
описания по – горе имот на П. и И. А. за сумата от 1787 лв. по НА и пазарна
такава от 20 555лв.
Съгласно изготвената финансово счетоводна
експертиза, доходът от тези сделки не
попада в категорията необлагаеми доходи и като не са декларирани, е избегнато
плащане на данък от подсъдимия за ***год. в размер на 3 614,59лв.
На *** год. подсъдимият С.Т., подал ГДД по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ с №***год., в която не посочил извършената от него продажба на недвижими
имоти и получените в резултат на това доходи за ***год., а именно:
¼ идеална част от самостоятелен обект с функционално
предназначение фризьорски салон, намиращ се в *** в жилищна сграда на ***
/нотариален акт от ***год. за покупко - продажба на
недвижим имот №**, том **, рег.№***, дело №223/2008г. - л.82, т.7/, съгласно
който С. и И. Т., К. и С. Ч. продали описания по-горе имот на К. П. А. за
сумата от 12 857,40лева.
Съгласно изготвената финансово
счетоводна експертиза, доходът от тези
сделки не попада в категорията
необлагаеми доходи и като не са
декларирани, е избегнато плащане на данък от подсъдимия за ***год. в размер на 409лв.
При така посоченото, в периода от
01.04.2004год. до 29.04.2009год., подс.Т. е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в общ размер на 41 789,99лв.
В данъчното производство по отношение на
подс. И.Т. е
бил издаден РА №***год. за данък върху доходите на физически лица. Последвалото обжалване на този РА,
е приключило с влязло в сила
Решение № 5993/26.04.2012год.,
постановено по адм.дело
№11035/2012год. по описа на ВАС. Видно от същото се касае за отменен РА относно частта касаеща определения данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за *** год. и
отхвърляне жалбата й против
посочения РА, частично изменен с
Решение №1475/04.10.2010год. на Директора на Дирекция „ОУИ“ – С. , в
частта с която на Т. е определен
допълнително данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ в размер на 4 376лв.,
ведно съответната на тази сума
лихва за забава.
В настоящото производство като
доказателства са приобщени съответните нотариални актове за извършени
сделки - продажби в периода от 01.01.2004год. до 29.04.2009год. По отношение на тях, липсват доказателства подсъдимата Т. да е подала годишна данъчна декларация по
чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ /отм./ за ***год. и да е посочила получените суми от продажбите на недвижими
имоти в подадени ГДД по чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ /отм./ за ***год. и *** год. и в подадените ГДД по чл.50, ал.1 от ЗДФЛ за ***год.
и ***год. Посочените данъчни задължения
касаят следните години и сделки:
За времето от 01.01.2004год.
до 15.04.2004год. подс.Т. не е подала ГДД по чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ
/отм./ за осъществените от нея продажба и получен доход от това на ***г. относно недвижим имот апартамент №*, намиращ се в *** /нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот № **, том ***,
рег.№ ***, дело № 437/2003г. -л.71, т.7/, съгласно който С. и И. Т. продали
описания по-горе имот на С. З. за сумата от 12 208,50 лева /представляваща
данъчната оценка на имота/. По този начин, всеки един от подсъдимите – С.Т. и И.Т.,
избегнали плащането на данък върху доходите на физически лица за ***год. в
размер на 1010,10лв. всеки един от тях.
На ***год. подсъдимата Т., подала ГДД по чл.41, ал.1 от
ЗОДФЛ /отм/ с №***год., в която не е посочила извършената от нея продажба на
недвижими имоти и получените в резултат на това доходи за ***год., а именно:
½ идеална част от апартамент,
намиращ се в *** /нотариален акт от ***г. за покупко
- продажба на недвижим имот № **, том ***, рег.№ ***, дело № 437/2003г. - л.71,
т.7/, съгласно който С. и И. Т. продали описания по-горе имот на С. З. за
сумата от 12 208,50 лева /представляваща данъчната оценка на имота/. Съгласно
изготвената финансово счетоводна експертиза, доходът от тази сделка не попада в категорията необлагаеми доходи и като не е декларирана е избегнато
плащане на данък от подсъдимия за ***год. в размер на 4 379лв.
На ***год. подс. Т., подала
ГДД по чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ /отм/ с №***год., в която
не е посочила извършените от нея продажби на недвижими имоти и получените в
резултат на това доходи за ***год., а именно:
-недвижим имот, намиращ се в землището
на ***, с площ от 640кв.м. , заедно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с гараж и правото на строеж
върху мястото за сумата от 2 600 лева. /нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № ***, том *, рег.№ ***, дело № 126/2006г. от
13.04.2006г. -л.38, т.7/. Съгласно изготвената финансово счетоводна експертиза,
доходът от тази сделка не попада в категорията необлагаеми доходи /чл.12, ал.1 от ЗОДФЛ/, и като не е
декларирана е избегнато плащане на данък от подсъдимия за ***год. в размер на
324,20лв.
- на ***год. подс.Т.
заедно със съпруга си – подс.Т. продали поземлен имот находящ
се в *** , целият с площ от 419кв.м., представляващ УПИ №*** /НА за продажба на недвижим
имот №*, том **, рег.№***, дело
№187/2006 год. от 10.05.2006год. – т.ХV, л.12 от ДП/. Съгласно изготвената финансово счетоводна
експертиза, доходът от тази сделка не
попада в категорията необлагаеми доходи /чл.12, ал.1 от ЗОДФЛ/, и като не е
декларирана е избегнато плащане на данък от подсъдимия за ***год. в размер на
13 361,60лв.
- на ***год. подс.Т.
заедно със съпруга си – подс.Т. продали поземлен имот находящ
се в *** , целият с площ от 465кв.м., представляващ УПИ №*** /НА за продажба на недвижим
имот №*, том **, рег.№***, дело
№188/2006 год. от 10.05.2006год. – т.ХV, л.10 от ДП/. Съгласно изготвената финансово счетоводна
експертиза, доходът от тази сделка не
попада в категорията необлагаеми доходи /чл.12, ал.1 от ЗОДФЛ/, и като не е
декларирана е избегнато плащане на данък от подсъдимия за ***год. в размер на
13 462,50лв.
- на ***год. подс.
Т. заедно със съпруга си – подс.Т., продали апартамент №*, намиращ се в *** /НА за покупко - продажба
на недвижим имот № **, том **, рег.№***, дело №229/2006год. – т.ІХ, л.9 от
ДП/, и като не е декларирана посочената
продажба е избегнато плащането от
подсъдимия на данък за ***год. в размер на 5 229лв.
Доходът от продажбите на тези имоти не
попада в хипотезата на чл.12, ал.1 от ЗОДФЛ и при продажбата на тези четири имоти, с недекларирането им за
***год. като доход, подс.Т. е избегнал плащането на
данък върху доходите за физически
лица за ***год. общо в размер на 32 377,30лв.
На *** год. подсъдимата Т., подала ГДД по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ с №***год., в която не е посочила извършените от нея продажби на
недвижими имоти и получените в резултат на това доходи за ***год., а именно:
½ идеална част от апартамент, намиращ се в *** /нотариален акт
от ***год. за покупко - продажба на недвижим имот №***,
том *, рег.№***, дело №171/2007г. - л.79, т.7/, съгласно който С. и И. Т.
продали описания по-горе имот на св.М.А. за сумата от 30 000лева.
½ идеална част от апартамент №*, намиращ се в *** /НА за покупко – продажба на недвижим имот № ***год., съгласно
който С. и И. Т. продали
описания по – горе имот на П. и И. А. за сумата от 1787 лв. по НА и пазарна
такава от 20 555лв.
Съгласно изготвената финансово
счетоводна експертиза, доходът от тези
сделки не попада в категорията
необлагаеми доходи и като не са
декларирани, е избегнато плащане на данък от подсъдимия за ***год. в размер на
3 614,59лв.
На *** год. подс. Т., подала
ГДД по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ с №***год., в която не е посочила извършената от нея
продажба на недвижим имот и получените в резултат на това доходи за ***год., а
именно:
¼
идеална част от самостоятелен
обект с функционално предназначение фризьорски салон, намиращ се в *** в
жилищна сграда на ***/нотариален акт от ***год. за покупко
- продажба на недвижим имот №**, том **, рег.№***, дело №223/2008г. - л.82,
т.7/, съгласно който С. и И. Т., К. и С. Ч. продали описания по-горе имот на К.
П. А. за сумата от 12 857,40лева.
Съгласно изготвената финансово
счетоводна експертиза, доходът от тези
сделки не попада в категорията
необлагаеми доходи и като не са декларирани,
е избегнато плащане на данък от подсъдимия за ***год. в размер на 409лв.
При така посоченото, в периода от
01.04.2004год. до 29.04.2009год., подс.Т. е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в общ размер на 41 789,99лв.
Във връзка с лихварската дейност на подс.Т., недвижими имоти придобила и неговата сестра – подс. С.Б.П., която знаела за същността на сделките,
извършвани от нейния брат, и която в периода от 28.12.2002г. до 17.11.2008г.
сама и заедно със С.Т. извършила разпоредителни сделки на стойност по цени,
посочени в нотариалните актове в размер на 246 585,20лв. Участието на подс.П.
е в следните сделки:
На ***г.,
няколко дни след изтичане на крайния срок за погасяване на задължението даден
заем на ***г. срещу лихва, подс. С.Т., в качеството
си на пълномощник на собственика Ю.В.С., продал търговския обект - магазин № *,
намиращ се в жилищна сграда на ***, на сестра си С.Б.П. за сумата от 16 971,70
лева. За продажбата бил съставен нотариален акт № **, том **, рег.№ ***. дело №
566 от 28.12.2002г. (л.55, т.14). Съгласно изготвената по делото оценителна
експертиза., пазарната стойност на недвижимия имот към момента на продажбата е била
9 717,90 лева.
Св.Н.П.Н.
бил собственик на недвижим
имот-апартамент №**, намиращ се в ***.
По повод даден заем срещу заплащане на лихва от подс.Т.,
свидетелят го упълномощил да се
разпорежда с имота. Заемът не бил върнат в уговорения срок, поради което подс.Т. действайки като пълномощник на сн.Н.Н. продал имота на
сестра си – подс.С.П. /нотариален акт № **, том **,
рег.№***, дело №212 от 06.08.2003год. /л.53-54, том ХІV ДП/ за сумата от
11 966 лв., а според заключението на оценителната експертиза към деня на
сделката с цена – 14 588,34лв. От така получената сума на св.Н. не било
заплатено нищо. В последствие, на ***год.,
в *** сама извършила сделка с недвижимото
имущество – продала го на лицето
В. И.Д., за което е съставен НА за покупко продажба
на недвижим имот №**, том *, рег.№***, дело №58 от посочената дата /т.ХІV, л.50-52 от ДП/с цена
по нот. акт 11 155лв.
На
***год.
в ***, като пълномощник на Л.Е.В.,
подсъдимият Т. продал ипотекираното жилище, намиращо се в *** на своята сестра – подс.П.
за сумата по нот.акт 3 845 лв. и съобразно оценителната експертиза по делото - 17 300,13лв. /НА №***, т.**, рег.№ ***,
дело №279 от 16.06.2004год. – т.ХVІ, л.16/.
Св.С.В. , който е бил съсобственик на имота
не получил нищо от продажбата и тъй като
бившата му съпруга не се била издължила
по отношение на предоставения от подсъдимия Т. заем срещу лихва.
Свидетелят заплатил претендираната
сума от подсъдимия, за да му бъде
върната собствеността на жилището,
описано по – горе и в който живеел. След издължаването, подс.П.
извършила сама сделка с имуществото, като на ***год. продала недвижимия имот, за което е съставен
нотариален акт № **, том **, рег.№***, дело №856 от 22.12.2005год. /т.ХІV, л.31
от ДП/ на св. С.В. за сумата по нотариален акт 3 746лв., което съгласно
оценителната експертиза пазарната стойност към датата на сделката е в размер на
25 613,25лв.
На ***год. в ***, сама извършила сделка с
имущество – закупила недвижим имот – ап.**, намиращ се в *** , за което е
съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том *, рег.№***,
дело №180/2005год. /т.ХІV, л.39 от ДП/. Закупуването е във връзка с отпуснат и
изплатен заем на св.М.П. и съпругата
му – Д. П. от подс.Т. към трето лице – Я. А. Д.. Видно от показанията
на св.М.П. , същият освен заеми с лихва
към подс.Т. имал и заем към друго лице – Я. Д., на
когото за обезпечаване на кредите бил прехвърлил собствеността на
посочения недвижим имот. По повод
невъзможност да се издължи и към
посоченото лице, св.П. се обърнал към подс.Т.,
който изплатил изцяло задължението на П.
към Д., а в замяна св.П. прехвърлил собствеността на апартамента на подс.П.. Стойността на
имота по посочения нотариален акт е в размер на 6176,60лв. В
последствие, на ***год., св.М.П. , след като
получил банков кредит купил обратно посоченото жилище от подс.П. /нот.акт за покупко-продажба
на недвижим имот №***, том *, рег.№***, дело №173/2007год. – т. ХІV, л. 28 от
ДП/ за сумата от 38 000лв.
На ***г.
(няколко дни след изтичане на срока на заема по договорната ипотека)
използвайки даденото му пълномощно, подс. Т. продал
апартамент №**, намиращ се в ***, собственост на М.В.А., на сестра си С.Б.П. за сумата от 16124,90 лв.
/нотариален акт № ***, том **, рег.№ ***, дело № 690/2007г. -л.8-9, т.5/
Съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност на
недвижимия имот към моменти на продажбата е била 75 020,23 лева. В началото на
2008г. братът на М.А. - А. В. А. успял да получи банков кредит от „Алфа Банк" - клон България, с помощта на който откупил
обратно апартамента от С.П.. Плащането по тази сделка станало по банков път с
парите от отпуснатия банков кредит. На ***г.
бил съставен нотариатен акт № **, том *, рег.№ ***,
дело № 54/2008г. (л.10, т.5), с който подс. П. и
нейния съпруг продали за сумата от 35000 евро на А. А. имота, който няколко месеца по-рано М.А. ипотекирала в полза
на С.Т.. Пазарната стойност на имота към тази дата е била 89 901,77 лева.
На ***г.,
една година след като св. Е.Б. и
съпругата му –М. Б. взели заем срещу лихва от подс.Т.
и поради невъзможността да извършват
плащания по този заем, както и по настояване на
подс.Т., собственият им имот – УПИ намиращ се
в ***, с площ от 380 кв.м. и масивна жилищна сграда със застроена площ от 59кв.м., съставляващ
парцел *** в кв.*** бил продаден на подс.П. за сумата
от 70 000лв. /нотариален акт № **, том **, рег.№***, дело № 649/2008г. –л26,
т.ХІ от ДП/.
Стойността на имуществото по така
изброените сделки е в размер на 246 585,20лв. по посочени стойности в
нотариалните актове.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията
на свидетелите А.З.Г. /л.606 от съд.сл.
и т.V, л.21-24 от ДП, дадени по реда на чл.223 от НПК надлежно приобщени
чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК/,
Л.Й.М. /л.607 от съд.сл. и л.292 от съд.сл., приобщени чрез прочитането
им на осн. чл.281, ал.1 т.1 от НПК/, И.Х.М. / л.608 от съд.сл./, Д.В.Н. /л.609 от съд.сл. и т.VІ,
л.60 от ДП, приобщени частично чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 във вр. ал.1, т.1 от НПК/, Н.П.
И. /л.610 от съд.сл. /, К. Т.Т. /л.611 от съд.сл./, Я.Т.З. /л.611 от съд. сл. и т.VІ,
л.149 от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 във вр. ал.1, т.1 от НПК/, В.Й.Н. /л.612 от съд.сл. и т.VІ от
ДП от 11.ХІ.2010год./, Б.С.Д. /л.667 от съд.сл. и т.VІ, л.16 от ДП, приобщени
чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4
във вр. ал.1, т.-1 и т.2 от НПК/, М.М.С. /л.668 от съд.сл. и л.290 по делото, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.1 от НПК/, З.Н.Б. /л.727 от съд. сл. и
т.VІ, л.11 , приобщени чрез прочитането
им по реда на чл.281, ал.4 във вр. ал.1, т.2, пр.2 от
НПК/, Р.Л.Е./л.728 от съд.сл./, Р.Ж.Е.
/л.728 от съд.сл. и т.V, л.79 от ДП, приобщени частично по реда на чл.281, ал.4
във вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК относно размера
на уговорената лихва и плащането й/, В.К.А. /л.729
от съд.сл. и л.55, т.V от ДП, частично приобщени по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, Ю.В.С. /л.730 от съд.сл.
и л.17, т.V от ДП, приобщени по реда на
чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК с
прочитането им изцяло/, С. Т.И. /л.887
от съд. сл. и л.95, т.V от ДП , приобщени
частично с прочитането им по реда
на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.1 от НПК/, С.
Й. Г. /л.888 от съд. сл./, Б. Б.Б. /л.889 от
съд.сл. и л.14, т.VІ от ДП, приобщени с
прочитането им изцяло по реда на чл.281, ал.4, във вр.
ал.1, т.1 от НПК/, Н.П.Н. /л.889 от съд. сл.
и л.93, т.VІ от ДП, приобщени с
прочитането им изцяло по реда на чл.289, ал.4, във вр.
ал.1, т.1 от НПК/, А.Н.И. /л.890 от съд.сл.
и л.119, т.V от ДП, приобщени частично с прочитането им по реда на чл.281,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, М. И.П. /л.891
от съд.сл. и л.80, т.V от ДП,
приобщени частично с прочитането им по
реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.1 и т.2 от
НПК/, С.М.В. /л.891 от съд.сл. и л.95,
т.VІ от ДП, приобщени частично с
прочитането им по реда на чл.281,ал.4, във вр. ал.1,
т.2 предл.2 от НПК/, С.М.В. /л.949 от съд.сл. и л.61, т.V от ДП, приобщени чрез прочитането
им по реда на чл.281, ал.4 във вр. ал.1, т.1 от НПК/,
Й.И.И. /л.1016 от съд.сл. /, С.Н.П. /л.1017 от
съд.сл./, Ц. С.И. /л.1018 от съд.сл./, М. Й.Д. /л.28, т.VІ от ДП, приобщени в цялост с
прочитането им по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1,
т.1 от НПК/, К.С.Г. /л.1059 съд.сл. с
прочитане на показанията от ДП л.33,
т.VІ на осн. чл.281, ал.1, т.4, предл.1
от НПК/, Н. С. Б. /л.1121 съд.сл. и л.15, т.VІ от ДП,
приобщени по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.1
и т.2 от НПК/, Е.В.Р. /л.1123 от съд.сл. /, Р.
К.С. /л.1124 от съд.сл. и л.39, т.VІ от ДП, приобщени чрез прочитането
им по чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, М.А.И.
/л.1125 от съд.сл./, Я. Г.Д. /л.84, т.V
от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, С.Г.А. /л.85, т.V от ДП,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, във вр.
ал.1 , т.1 и т.2 от НПК/, Е. М. Б. /л.39, т.V от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.1 от НПК/, Б. С. М. /л.1344 от съд.сл./, М. С. А.
/л.1571 от съд.сл., в частта
относно обстоятелството че е закупил
апартамента от ч.о. М./, Р. С. С. /л.1571 от съд.сл./, частично от обясненията
на подсъдимите /л.1588-1590 от съд.сл./, съдебно оценителната експертиза на в.л. Е.Л.З. /л.1345 от съд. сл.
и л.91-100, т.ІІІ от ДП/, съдебно финансова счетоводна експертиза на в.л. К. Д. /л.1340 от съд.сл. и т.ІІ от ДП/, допълнителна съдебно
финансова счетоводна експертиза на в.л. Д.
/л.1340 съд.сл. и л.1-89, т.ІІІ от ДП/,
съдебно финансова икономическа експертиза на в.л. С. П. /л.1340 съд. сл. и л.3-49, т.ІV от ДП/,
допълнителна съдебно финансова икономическа експертиза на в.л.С.П. /л.1347 от
съд.сл. и л.83-87, т.ІV от ДП/, съдебно комплексната финансова икономическа
експертиза на в.л. С.П. /л.1347 от съд.сл. и л.54-82 , т.ІV от ДП/, съдебно
оценителна експертиза на в.л. Р.М. /л.1362 от съд. сл. и л. 102-129, т.ІІІ от
ДП/, съдебно оценителна експертиза на в.л. М. /л.1364 от съд. сл. и л.93-97,
т.ІV от ДП/, допълнителна съдебно – икономическа експертиза на в.л.С.П. /л.1439
и л.1443 от съд. сл. /, допълнителна
оценителна експертиза на в.л. З. /л.1460- 1465 и л.1493 от съд. сл./,
Удостоверение №***год. на ОД МВР –Сектор
„Пътна полиция“ / л.1441 от съд.сл./, справки от агенцията по вписванията – С. /л.1478 -1491 от съд.сл./, справка от Община
Р. за декларирани данни /л.1508-1511 от съд.сл./, справка от ОД МВР П. Сектор „ПП“/л.1518/,
справка от Служба по вписванията – Р.
/л.1519-1523 от съд.сл./, справка от Служба по вписванията – П. /л.1525-1564 /
, Удостоверение изх.№ ***год. на Община П. /л.1565/, удостоверение № ***год. на
ТД НАП С., писмо изх.№ ***год. на ТД НАП
С. Офис П. и приложенията към него /л. 1607-1649 /, писмо изх.№ ***год. на ТД НАП С. Офис П. и
приложенията към него/л.1651-1689/, писмо
изх.№ ***год. на ТД НАП С. Офис П. и приложенията към него/л.1690-1717/,
удостоверение № ***год. на НАП ТД С.
Офис П. /л.1718/, от писмените
доказателства и протоколи, приложени
в ДП и приобщени по реда на чл.283 от НПК.
По отношение на свидетелските показания на А. Г.,
Д.Н., Я.З., Б. Д., М.С., Р. Е., В.А., С. И.,
А.И., М. П., С. В., съдът
е приобщил частично показанията
им, дадени в ДП. Съдът дава на тези
показания, с оглед на обстоятелството че
свидетелите с оглед на изминалия период от време, липсата на спомен за
детайлите по взетите заеми от подс. Т.. След прочитането на показанията от ДП, в посочените им части,
същите са заявили че ги поддържат. Така например св.А.Г.
поддържа показанията си, дадени по реда на чл.223 от НПК надлежно приобщени
чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК
относно обстоятелствата касаещи
подписването на документи във връзка предоставеният му от подс.Т. заем. Св.Д.Н.
поддържа показанията си дадени в ДП, но
уточнява че към даването на тези показания, не е обърнала внимание на ипотеката
относно имотите, върху които
същата е била учередена. Св. Я.З., поддържа
показанията си от ДП и прочетени му при
проведения разпит относно причините за продажбата на притежавания
недвижим имот. Св. Б.Д. поддържа
прочетените му показания от ДП относно уговорки за лихви, и причината за
продажба на имота. Св. М.С. поддържа
прочетените му показания, дадени в ДП в частта относно това, че два пъти е
вземал от подс.Т. пари на заем 2000г. и 2001год.
веднъж 4000-5000лв., а втория път 6000лв., продажбата на апартаментите и размера на уговорената лихва 5-6 % месечно. Св. Р.Е. поддържа показанията
си от ДП, в частта в която са му прочетени, а именно размера
за лихвата. Св. В.А. поддържа прочетената му част от показания от ДП
относно размера на уговорена лихва и
обезпечаването на заема. Св. С.И. подържа
също показанията си в прочетената им част и дадени в ДП относно уговорката за
лихва и нейния размер, както и причината да продадат със съпруга си апартамента
на подсъдимия. Св. А.И. поддържа прочетената му част от показания от ДП уговорката
за лихва и нейния размер, както и обезпечаването на вземането и срокът
на връщане на заема. Св. М.П. поддържа прочетената част на показанията му от ДП
относно
взетия заем, дължимата лихва
и начина на обезпечаване на заема. Св. С.В. поддържа прочетената част от показанията й от ДП относно уговорената
лихва върху дадения заем. Св. В.Н. поддържа
прочетената й част от показанията, дадени в ДП относно дължимата сума. Св. Л. М.,
дадени пред съдия в ДП , които свидетелят поддържа и същите допълват показанията му в съдебно
заседание с детайлите по взетия от него заем.
По отношение на свидетелите З.Н.Б., Ю.В.С.,
Б. Б.Б., Н.П.Н.,
С.М.В. , К.С.Г., Н. С. Б., Р.
К.С. и Я. Г.Д., съдът кредитира показанията им дадени в хода на ДП, които свидетелите са
заявили при разпита си в съдебно
заседание, че поддържат. При тази преценка, съдът взе в предвид и
обстоятелството относно изминалия дълъг период от време. Така например св. З.Б. е заявил, че познава подсъдимия
и съпругата му и може би временно е
продавал апартамента си, но не си спомня на кого и при какви обстоятелства,
както и причината, като поддържа прочетените му показания от ДП. Св. Ю.С. по молба на майка си Ю. П. С.
(починала през ***г.) е ипотекирала търговското помещение като обезпечение за заем,
но не се поинтересувала от подробностите
и условията по заема, като е заявила, че
поддържа прочетените й показания от ДП. Св. Б.Б. и св. Н.Б. относно заема, размера
на лихвата и срока на връщане на заема. Свидетелката Б. е заявила в с.з. че
няма никакви спомени относно казаното,
но след предявяване на протокола за разпит от ДП, потвърдила е
подписа и записаното в него. Св. Н.Н. при разпита си в съдебното следствие е заявил, че са в приятелски отношения с подс. Т., че не е вземал пари на заем, имал апартамент
който продал, защото така е искал, но след като са му били прочетени
показанията , дадени в ДП, свидетелят е потвърдил прочетеното. Св.С.В., разпитан в с.з. е
заявил, че знае за заем на съпругата от подс. Т. срещу
ипотека на общия им апартамент, както и че е имало някакви лихви, но не знае
каква сума е била върната. Знаел, че апартамента е бил прехвърлен на някакво
друго лице. Свидетелят поддържа прочетените му показания от ДП. Св. К.Г. при разпита си в с.з. е заявил, че поддържа показанията си
дадени в ДП пред съдия. Св. Я. Д. е заявила, че не си спомня към настоящия момент, както и какво е казала в
ДП. Въпреки това, съдът кредитира показанията й от ДП, тъй като св.С.
А. /нейна дъщеря/ е заявила,
че е ходила с майка си до къщата на подс. Т., че от майка
си е разбрала, че е получила пари, както и че поддържа показанията си дадени в
ДП относно обстоятелството че е имало лихва
върната главницата и тъй като заема, който бил до 1000лв бил върнат, е
била заличена ипотеката. Св. Р.С., също
при разпита си в с.з. е заявил, че
поддържа прочетените му показания от ДП, като е заявил че случилото се е било толкова отдавна и не си
спомня подробности.
По отношение на св. Е. М. Б. и М.Д., съдът
дава вяра на показанията им от ДП,
въпреки че същите са заявили в разпитите си в с.з., че не поддържат прочетеното
им, поради следните съображения: св. Д.
въпреки че не поддържа показанията си от ДП, е заявява че се касае за подписан
от нея протокол, и че не й е било упражнено влияние от органите на досъдебното
производство, като е важно единствено и само, че се е издължила на подс.Т. и не е била притеснявана от същия. Така направеното
изявление, ведно с показанията на св.Г. /бивш съпруг/, мотивират съда да
приеме, че следва да бъдат ценени именно тези показания. Св. Е.Б., е заявил че не поддържа
показанията си, дадени в хода на ДП, но подписът под протокола бил негов. В
предвид на последното и наличните
писмени доказателства относно смяната на собствеността на къщата и в връщането
й едва през 2015год. , съдът кредитира именно
тези показания. Същите са последователни и логични и са в подкрепа
на останалия събран доказателствен
материал.
Останалите свидетели - И.Х.М., Н.П. И., К.
Т.Т., Р.Л.Е., С. Й. Г., Й.И.И., С.Н.П.,
Ц. С.И., М.А.И., Б. С. М., М. С. А.
/л.1571 от съд.сл., в частта
относно обстоятелството че е закупил
апартамента от ч.о. М./, Р. С. С., при проведените разпити в съдебното
следствие, дават подробни показания относно предмета на делото.
В предвид на така изложеното
относно приобщените свидетелските показания по реда на чл.281, ал. 4 от НПК по отношение
на само една част от разпитаните
свидетели, съдът не намери, че е налице
забраната на чл.281, ал.8 от НПК, извън обхвата на която остават хипотезите на
чл.281, ал.5 от НПК и чл.281, ал.1 от НПК, при която са четени
показанията на друга част от свидетелите и приобщени по този ред. Показанията на свидетелите, които
са били приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК/посочени по – горе/, не са
единствени доказателствени източници на които се
основава признаването на подсъдимия Т.
за виновен по повдигнатото обвинение по чл.252 от НК в тези пунктове.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи правните си
изводи, изразяващи се в следното:
Подс. С.Т.
е осъществил от обективна и от субективна страна деянието по чл.252, ал.2,
пр.1-во и 2 – ро, във вр.
ал.1, пр. 1-во от НК.
За обективната страна на състава
по чл.252 от НК е характерно
извършване на банкови сделки по занятие, което изисква от една страна системно
осъществяване на еднородни деяния /не по – малко от три / и от друга
страна намерението на дееца да
получава в следствие на това
доход, насочен към обезпечаване на издръжката му. Тази дейност по същество
представлява банково кредитиране, което е поставено под разрешителен
режим, какъвто не е налице по настоящото дело. Посочената
норма не е бланкетна,
тъй като за съставомерността на деянието
не е необходимо деецът да е
нарушил разпоредби на ЗБ, съответно ЗКИ.
Установи се, че от 20.03.2000год. до м. март 2007год., подсъдимият
С.Т. започнал да предоставя парични средства в заем на нуждаещи се лица /доказано
за 25 случая/ срещу заплащане на месечна лихва, чийто размер варирал в
зависимост от размера на дадената в заем сума. За да си гарантира изпълнението
на задълженията за връщане на заетите суми и заплащането на уговаряната лихва,
той искал от заемополучатилети да ипотекират в негова
полза недвижими имоти, като същевременно същите подписвали и пълномощни, с
които упълномощавали Т. да се разпорежда със собствените им недвижими имоти
както и когато намери за добре, включително и да договаря сам със себе си. Тези
права на разпореждане с имотите не били обвързани по никакъв начин с
изпълнението, респективно неизпълнението на задълженията на длъжниците
за главница и лихви по изплащането на отпуснатите им от Т. заеми. В
нотариалните актове за учередяване на договорна
ипотека в полза на подсъдимия Т., не
било отразявано задължението за плащане на лихви, като същото било прикривано с
посочването, че отпуснатият заем е в размер на конкретно посочена сума за всяка
една сделка, в която се включвала както главницата, така и месечните лихви, за
срока на договора, чието разграничаване
се правело в начина на изплащане. Писмени договори за заем не са били
сключвани, а само устни договорки с неясни и неизгодни за пострадалите условия. Голяма част от заемателите освен платените лихви, са претърпели и вреди,
изразяващи се в загуба на правото на собственост върху ипотекираните недвижими
имоти, произтичащи от разпорежданията с правото на собственост, извършени от Т.
в качеството на техен пълномощник, както и имуществени вреди, свързани с последващото обратно изкупуване на собствените им имоти.
Общият размер на тези вреди възлиза на 240 809,90 лева, съгласно
стойността на имотите по нотариални актове. При определянето на този размер
на стойността на имотите, съдът не взе в предвид даденото
заключение по СОЕ на в.л. М. за оценка
от 671 600,39лв., тъй като заключението касае пазарната оценка на имотите,
включително и имоти, невключени в повдигнатото
ново обвинение по реда на чл.287
от НПК в с. з. Съдът прие за доказана стойността отразена в
нотариалните актове, при липса на други
доказателства. Заключение на съдебно оценителната експертиза в.л.Р.М. за
пазарна стойност на имотите, в тази връзка е дадено единствено и само въз
основа на статистически данни, оглед на имотите не е правен и е изминал един продължителен период от време
от момента на сделките до разпита на вещото лице в съдебно заседание, за да
бъде извършена нова обективна оценка на процесните имоти, след извършване на оглед за тяхното
състояние.
Налице е и квалифициращия признак на
чл.252, ал.2, пр.1-во и пр.2 от НК относно
получените значителни
неправомерни доходи и причиняване значителни вреди на заемателите.
Това е така, тъй като освен за размера на
сумите /размерът на вредите за заемателите възлиза
на 240 809,90 лв., а размерът на
получените неправомерни доходи от подсъдимия възлиза на 59 300лв./, съдът
взе в предвид както вида на засегнатите обществени отношения /нормалното
функциониране на паричната и кредитна
система/, така и цялостната преценка на
фактическите обстоятелства по делото – механизма на извършване, сключването на устни договорки с
неясни и неизгодни за пострадалите условия, след което са изготвяни договорни ипотеки в които е
вписвал, че пострадалите са получили целия
размер на задължението, заедно с лихвите и е притискал пострадалите да подпишат тези актове и пълномощни за
разпореждане с имотите. Не на последно място съдът взе в предвид и периода за който са генерирани посочените суми
/седем години/.
В предвид на посоченото по – горе в мотивите относно
приетата стойност на ипотекираните недвижими имоти и автомобил–в размер на
240 809,90лв., представляващи претърпени вреди от заемателите,
изразяващи се в загуба на правото на собственост върху същите и повдигнатото обвинение по отношение на същите
за стойност от 471 932,96лв., съдът
приема, че подсъдимият не е
осъществил деянието за разликата над 240 809,90лв., поради което и го е
оправдал в тази част на обвинението по
чл.252, ал.2 от НК.
От субективна страна, подс.Т. е осъществил това деяние при пряк умисъл като форма на субективния елемент. Подсъдимият е съзнавал,
че няма разрешение за извършване на банкова дейност – предоставяне на заеми
срещу лихва, а е нямал право да извършва това.
Като причина за извършване на деянието,
съдът приема желанието за материално облагодетелстване, подпомогнато
от невъзможността определени лица да
получат или да обслужват банкови кредити.
Съдът след като призна подс.Т. за виновен по това престъпление, му наложи
наказание „Лишаване от свобода“ в размер
на 6 /шест/ години и „Глоба“ в размер
на 6000 лв., при предвидени в
закона по чл.252, ал.2 от НК „Лишаване
от свобода“ от пет до десет години и
„Глоба“ от 5000 до 10000лв., както и предвидена възможност от преценка на съда за налагане на „Конфискация“ на
част или на цялото имущество. При
определяне на наказанието, съдът взе в предвид смекчаващите /изминалия дълъг
период от крайната дата на периода, за който му е повдигнато обвинението
– м. март 2007год/, отегчаващите вината обстоятелства /периода от 7години, за
който му е повдигнато обвинението и броят на
предоставените парични заеми срещу лихва в този период - 25 на брой/, причините и условията за
извършване на деянието и данните за
личността на подсъдимия /липсата на минали осъждания/. В предвид на всичко
това, размерът на наложените наказания
беше определен към предвидения минимален такъв в закона.
По отношение на направените възражения
от защитата на подс. Т. – адв.М.
в хода на съдебните прения и касаещи
това обвинение, съдът намира същите за неоснователни.
По отношение
възражението, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на
закона, тъй като посочения в
обвинителния акт Закон за кредитните институции е влязъл в законна сила на 01.01.2007год. и отменил
изцяло Закона за банките, то няма как
разпоредбата му на чл.13, ал.1 и чл.2, ал.1 и ал.5 да бъдат нарушени от подс.Т. с осъществяването на сделките в периода от
20.03.2000год. до 01.01.2007год.: Както е прието в
съдебната практика, за да е съставомерно деянието по
чл.252 от НК не е необходимо деецът да
наруши конкретни норми от Закона за банките /отм./ или Закона за кредитните
институции. Престъплението по чл.252 от НК е такова на формално извършване и
законодателят е инкриминирал извършеното по занятие на банкови, застрахователни
и други финансови сделки без съответно разрешение. Нормата на чл.252 от НК,
също така не е бланкетна такава и не се изисква
подпълването й с конкретни разпоредби на ЗБ, съответно ЗКИ. Посочените
специални закони имат отношение дотолкова, че дават дефиниция за банка, за
основните сделки, които те разрешават и за реда, по който работи банката. В предвид на това е неоснователно и
възражението, че следва да се приеме
извършването на една единствена сделка,
осъществената м.март 2007год.,
която не покрива изискващата се
системност на чл.252 от НК.
По отношение на възражението, че за всяка една сделка следва да бъдат посочени в обвинителния акт
параметрите и лихвата, а вредата от лихвите следва да е значителен, а
именно повече от 14 МРЗ: Както е и
заявено в посочената пледоария, поначало уговорената лихва, като цена на предоставените в заем средства, е
присъщ елемент на кредитирането и не
може да се определи като вреда за
кредитополучателя. В обвинителния акт са посочени лицата, сделките на кредитиране, заплатената
лихва по всяка една сделка и в резултат на това получените неправомерни доходи
от подс.Т. по сделката. По отношение на това дали се касае за това дали получените
доходи покриват критерия на „значителни неправомерни“ такива, са изложените за това по – гори съображения,
който критерии не следва да бъде налице поотделно
по отношение на всяка една кредитна сделка.
По отношение на възраженията
относно констатираните противоречия
между показанията на свидетелите, дадени в ДП и съдебното следствие, съдът е
направил разбор на същите при обсъждането на доказателствената
маса и приема, поради и които мотиви
намира направените възражения в тази
връзка за неоснователни.
По отношение на възражението
относно обстоятелството, че нотариалните
актове не следва да бъдат тълкувани като
начин на прикриване на дължима главница
и дължими лихва: Видно от показанията на свидетелите, се установява взетия размер на заема от подс.Т., който
фигурира по принцип като една последна вноска
в учередените
договорни ипотеки със съответните НА, а размерът на останалите вноски,
касае размера на уговорената лихва. По този начин подсъдимият е прикривал престъпната си дейност, установена по делото
и в случая не може да се противопостави
твърдението, че не е налице извършено
тълкуване по съдебен ред на осн. чл.20 от ЗЗД.
По отношение на възражението за изтекла
погасителна давност по смисъла на чл.82,
ал.4, във вр. чл.80, ал.1, т.3 от НК, касателно сключените сделки до ***год. и несъставомерност
по отношение на останалите: Повдигнатото обвинение, касае престъпление извършвано системно и следва да се извършва
преценка на цялостната дейност по
сключване сделки, които по своите характеристики представляват банкови сделки, които всичките заедно като система покриват
признаците на престъплението по чл.252 от НК.
Подс. С.Т.
е осъществил от обективна и от субективна страна и деянието по чл.253, ал.5, във вр. ал.4, във вр. ал.3, т.2, във вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.2 от НК.
За обективната страна на състава
по чл.253 от НК изисква наличието на
предварителна дейност, незаконна по своя характер, от която са
придобити облаги от имуществен характер /имущество
и права върху имуществото/, т.с. наличие на „предикатно престъпление“.
Деянието е на формално извършване, като
с него се цели да се предотврати отнемането или връщането на правоимащите
лица на имуществото, придобито чрез
и/или по повод предикатното престъпление или общественоопасното
деяние, като се цели резултат на изваждане „на светло“ на неправомерно добитите „средства или имущества“.
По описания по-горе начин и във връзка с
осъществяваната от него дейност по предоставяне на парични заеми със задължение
за плащане на лихви, подс.С.Т. придобил недвижими
имоти, както и правото да се разпорежда със собствеността върху недвижими имоти
/като пълномощник на собствениците/. Фактът
на незаконно добито имущество от подс.Т.,чрез
т.нар. лихварска дейност, е установен
според настоящия съдебен състав в предвид приетото по – горе в настоящите
мотиви. В периода от 21.10.2002год. до 26.03.2009год., подсъдимият е осъществил сделки с имущество, 21 на брой, подробно описани и обсъдени, за което имущество е
знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление, каквото е това по
чл.252, ал.2 от НК. Имотите, с които е осъществил въпросните сделки /покупки и
продажби/ са били предмет на ипотеки във
връзка отпуснатите заеми срещу лихва и
предоставени пълномощия от собствениците
или пък закупени със средства кумулирани от лихварската му дейност, и в последствие продадени. Част от сделките, както бе посочено по – горе, са
извършени в съучастие със сестра му – подс.С.П..
Налице е и квалифициращия признак на
чл.253, ал.5 от НК – особено големи размери
на имуществото – 356 280,10лв.
и особено тежък случай. При определяне квалифицираните признаци
"особено големи размери" за различните видове престъпления, ако друго
не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на
престъплението, която надхвърля сто и четиридесет пъти установената в страната
минимална работна заплата, която съгласно
ПМС №1/10.01.2009год. е в размер
на 240лв. за 2009год. По отношение на
квалифициращия елемент „особено тежък случай“, същият е дефиниран в разпоредбата на чл.93, т.8 от НК и се преценява с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи
обстоятелства, се разкрива изключителна
обществена опасност на деянието и на дееца. От значение
за оценката на обществената
опасност е броят на деянията – 21, включени в обвинението и периода на
осъществяването им – 7 години. По отношение
на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе в предвид и установеното
участие на подсъдимия и в другите
престъпления, предмет на настоящото
производство, включително и въвличането на други лица /подс.П./
в престъпната му дейност, чрез което се вкарват в гражданския оборот и се
легализират огромни парични средства, придобити чрез престъпна дейност.
В предвид на посоченото по – горе в мотивите относно
приетата стойност на недвижимите имоти в
размер на 356 280,10 лв. и
повдигнатото обвинение по отношение на същите за стойност от
942 461,55лв., съдът приема че
подсъдимият не е осъществил деянието за
разликата над 356 280,10
лв., поради което и го оправда в тази
част на обвинението по чл.253, ал.5 от НК.
От субективна страна, подс.Т. е осъществил това деяние при пряк умисъл като форма на субективния елемент, тъй като е съзнавал
обществената опасност на деянието и настъпването на общественоопасните
последици и ги е целял. Подсъдимият е
знаел, че се касае за сделки с имущество, придобито от лихварската му
дейност, в каквато връзка са му били
ипотекирани имотите и придоставени пълномощия, и е
целял тяхното извършване, с оглед прикриване произхода на имуществото.
Съдът след като призна подс.Т. за виновен по това престъпление, му наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 10 /десет/ години и „Глоба“ в размер на 20 000лв., при предвидени в
закона по чл.253, ал.5 от НК „Лишаване
от свобода“ от пет до петнадесет години
и „Глоба“ от 10 000 до 30 000лв. При определяне на наказанието, съдът взе в
предвид смекчаващите /изминалия дълъг период
от крайната дата на периода, за
който му е повдигнато обвинението – м. март 2009год/, отегчаващите вината
обстоятелства /периода от 7 години, за
който му е повдигнато обвинението и
броят на извършените сделки в този
период - 21, обстоятелството че част от сделките са извършени в съучастие/, причините
и условията за извършване на деянието/легализирането
на получените средства и имущество/ и данните за личността на подсъдимия
/липсата на минали осъждания/. В предвид на всичко това, размерът на наложените
наказания беше определен към предвидения
среден такъв в закона.
На осн.чл.57,
ал.3, във вр. ал.1, т.2, б.“а“ от НК, съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване
на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет години.
На осн.
чл.253, ал.6 от НК, съдът присъди в
полза на държавата равностойността в
размер на 356 280, 10лв., относно отчужденото
имущество, предмет на престъплението по чл.253, ал.5 от НК.
По отношение на направените възражения
от защитата на подс. Т. – адв.М.
в хода на съдебните прения и касаещи
това обвинение, съдът намира същите за неоснователни. Защитата оспорва квалифициращия състав на чл.253, ал.5 от НК,
както и че не е налице влязла в
сила присъда по отношение на лихварството. Относно същите, съдът изложи
по – горе мотиви, въз основа но които не приема изложената защитна теза. За съставомерността на деянието, законът не поставя изискване
престъплението, чрез което преди това е
придобито имуществото, да е престъпление от определен вид /каквото в случая се
доказа/, достатъчно е деянието да покрива
обективните признаци на който и да е престъпен състав.
Подс. С.Т.
е осъществил от обективна и от субективна страна и деянието по чл.255, ал.3, във вр. ал.1,, т.1 и т.2 във вр чл.26,
ал.2 от НК.
За обективната страна на състава
по чл.255 от НК се изисква избягване установяване или плащане на действителния размер на данъчни задължения. Понятието „Данъчни задължения"
включва дължимите данъци от доходи, от продажба на потребителски стоки и услуги
от местно производство и от внос, както и държавни вземания, като такси,
акцизи, мита и др., които са станали изискуеми. Посочените две хипотези на
изпълнителното деяние могат да съществуват както самостоятелно, за да е съставомерно деянието, без да се изключва
наличието и на двете. Това може
да бъде осъществено с различни форми на изпълнителното деяние, като по отношение
на подс.Т. повдигнатото обвинение касае т.1 и т.2 на ал.1 на чл.255 от НК – не подал ГДД и затаил
истина в подадена ГДД. А особено
големите размери, като квалифициращ
признак на чл.255, ал.3 от НК изисква съгласно разпоредбата на чл.93, т.14 от НК данъчните задължения да надхвърлят
сумата от 12 000лв.
Установяването на данъчни задължения се извършва по различни начини, но най -
често с данъчни декларации, подавани от данъчно-задължените субекти, както и от
актове на данъчната администрация, след извършени данъчни ревизии.
За периода от 2000г. до 2006г. по
отношение данъчното облагане на доходите на физическите лица в сила са били
разпоредбите на Закона за облагане доходите на физическите лица. В чл.10 от
ЗОДФЛ са посочени доходите, които подлежат на облагане, като т.7 от текста
сочи, че такива са и доходите от продажба и замяна на недвижимо имущество,
пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства. В чл.12 на същия закон са
посочени доходите, които не подлежат на облагане, а чл.41 ал. 1 от ЗОДФЛ
въвежда задължението на физическите лица ежегодно, в срок до 15 април на
следващата календарна година, да подават данъчни декларации, в които да
декларират облагаемия си доход за годината. В периода от 2007г. до 2010г.
данъчното облагане на доходите на физическите лица се регулира от разпоредбите
на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В този закон са
залегнали аналогични на посочените по -горе разпоредби, като чл.12 от ЗДДФЛ
посочва кои са облагаемите доходи, чл.13 от закона определя кои доходи не
подлежат на данъчно облагане, а чл.50 въвежда задължението за физическите лица
да подават годишна данъчна декларация по образец, в която да декларират
придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане.
По делото е изготвена
съдебно-икономическа и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, съгласно
която общият размер на данъчните задължения, чието плащане подс.
С.Т. е избегнал за периода 01.01.2004г. до
29.04.2009г., като не е декларирал доходите си от продажба на недвижими имоти –
индивидуализирани по – горе в мотивите, е в размер на 41 789,99 лв.: по
отношение на 2003год. не е подал ГДД по чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ /отм./., а по
отношение на 2005год. и 2006год. е затаил истина в подадена ГДД по чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ /отм./
и затаил истина в подадени ГДД за 2007год. и 2008год. по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ. Налице
е и квалифициращия признак на чл.255,
ал.3 от НК – установената сума като
невнесени данъци, представляват данъци в големи размери. Деянието е извършено във вр. чл.26, ал.1
от НК тъй като подс.Т. е осъществил състава
на чл.255 от НК поотделно за всека една година за която не е подал ГДД или пък е затаил истина в подадената ГДД.
От субективна страна, подс.Т. е осъществил това деяние при пряк умисъл като форма на субективния
елемент, тъй като е съзнавал обществената опасност на деянието и настъпването
на общественоопасните последици и ги е целял. Подсъдимият е знаел, че се касае за доход
при продажбата на тези сделки с
имущество, който следва да бъде деклариран и
с неподаването на ГДД за този доход и невключването му в подадена ГДД е
постигнал избягване на установяването и
плащането на дължимите данъчни задължения.
Съдът след като призна подс.Т. за виновен по това престъпление, му наложи наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 3 /три/ години и „Конфискация
“ на ½ от поземлен имот УПИ
93кв.м., намиращ се в *** придобит с констативен акт по регулация от ***год.
и придаваем се
от общ имот пл.№***, УПИ *** и улица с от *** /У-ие
от Службата по вписванията – П. /л.1549 съд.д. – Книга прехвърляния вх.рег. №***год.,
том *, №***год./ и поземлен имот УПИ от
932 кв.м ***, и построена едноетажна жилищна сграда
от 55 кв.м. /у-ие от Службата по вписванията – П. л.1539 от
съд.д. – Книга прехвърляния вх. Рег.№***год., том * №***год./, за които прие че
към този момент подсъдимият все още е собственик. Друго имущество,
собственост на подс.Т.
не бе установено по направените справки от службите по вписванията гр.С., гр.П.,
гр.Р. и Община П. и Община Р.. При определяне на наказанието, съдът взе в
предвид смекчаващите /изминалия дълъг период
от крайната дата на периода, за
който му е повдигнато обвинението – 29.04.2009год/, отегчаващите вината
обстоятелства /периода от 5години, за
който му е повдигнато обвинението и наличие
на двете форми на изпълнителното деяние/, причините и условията за извършване
на деянието /желание за финансово облагодетелстване в резултат на
невнасяне на дължими данъци/ и данните
за личността на подсъдимия /липсата на минали осъждания/. В предвид на всичко
това, размерът на наложените наказания
беше определен към предвидения минимален такъв в закона.
По отношение на направените възражения
от защитата на подс. Т. – адв.М.
в хода на съдебните прения и касаещи
това обвинение, съдът намира същите за неоснователни. Защитата
оспорва квалифициращия състав на чл.255,
ал.3 от НК, с оглед представеното по делото Удостоверение от ТД
НАП – С., Офис П. от ***год., че подсъдимият Т. към настоящия момент
няма данъчни задължения и че същият е заплатил задължението си от 7 032,88лв., дължащо се по
изпълнителното дело във връзка с констатираните задължения по РА спрямо
него. Видно от приложеният РА от ***год.,
касаещ подс.Т. /л.1667 и
сл. от съд.д./ се установява, че
данъчната ревизия обхваща финансовите
2002год., 2003год., 2004год. 2005год. 2006год., 2007год., при повдигнато обвинение за периода
01.01.2004год. – 29.04.2009год. При това
положение, съдът не може да кредитира представеното удостоверение от подс.Т. че няма данъчни задължения към 2020год., тъй като
е установено в съдебното производство че липсва
деклариране на доход от продажба на недвижими имоти през 2008год. и 2009год..
при положение че същите не са
декларирани, то няма как данъчните органи, при липса на последваща
ревизия, включваща и последните две години от обвинителния период да знаят
че се следват и още данъчни задължения
от поведението на подс.
Т.. Във връзка с изложеното относно съставомерността на деянието именно по чл.255, ал.3 от НК, съдът намира за безпредметно да изложи мотиви
относно възражението за приложението на чл.82 от НК във вр. деяние по чл.255, ал.4 от НК.
В предвид на изложеното относно
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът не намери, че не са
установени многобройни смекчаващи вината
обстоятелства или пък изключително такова, което да доведе до приложението на
чл.55 от НК при определяне на размерът на наказанието. Изминатия период от
време след края на инкриминирания период, съдът прецени като такова, налагащи
определяне на наказанието в
минималния размер, предвиден в чл.255,
ал.3 от НК – „Лишаване от свобода“ в размер на три години, а направеното
искане от страна на защитата за
определяне наказанието във вр. чл.55 от НК
е неоснователно.
По отношение на деянията, за които съдът призна подсъдимия
Т. за виновен, е налице разпоредбата на
чл.23 от НК за определяне на едно общо
най-тежко наказание, което като такова се явява
„Лишаване от свобода“ за срок от десет години, „Глоба“ в размер на
20 000лв. и „Конфискация “ на ½
от поземлен имот УПИ 93кв.м., намиращ
се в *** придобит с констативен
акт по регулация от ***год. и придаваем се от общ имот пл.№***, УПИ *** и улица с от ***
/У-ие от Службата по вписванията – П. /л.1549 съд.д.
– Книга прехвърляния вх.рег. №***год., том *, №***год./ и поземлен имот УПИ от 932 кв.м ***, и
построена едноетажна жилищна
сграда от 55 кв.м. /у-ие от Службата по вписванията – П. л.1539 от
съд.д. – Книга прехвърляния вх. Рег.№***год., том * №***год./ и на осн. чл.253, ал.6 от
НК, в полза на държавата да заплати равностойността в размер на
356 280, 10лв., относно отчужденото
имущество, предмет на престъплението по чл.253, ал.5 от НК.
По
отношение на така определеното наказание, съдът
на осн. чл.57, ал.3, във вр.
ал.1, т.2, б.“А“ от ЗИНЗС определи първоначален общ режим на изтърпяване
на наказанието „Лишаване от свобода“ в
размер на 10 години.
Подс. С. Б.П. е осъществила от обективна и от
субективна страна и деянието по чл.253,
ал.4, във вр. ал.3,
т.2, във вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.2 от НК.
За обективната страна на състава
по чл.253 от НК изисква
наличието на предварителна
дейност, незаконна по своя характер, от която са придобити облаги от имуществен характер /имущество и
права върху имуществото/, т.с. наличие на „предикатно престъпление“.
Деянието е на формално извършване, като
с него се цели да се предотврати отнемането или връщането на правоимащите
лица на имуществото, придобито чрез
и/или по повод предикатното престъпление или общественоопасното
деяние, като се цели резултат на изваждане „на светло“ на неправомерно добитите „средства или имущества“.
В производството по делото бе
установено, че дейността на подс.Т. по отпускане на
заеми с уговаряне на лихва, била
известна и на сестра му – подс.С.П.. Някои от длъжниците и свидетели
/посочени при излагане на
фактическата обстановка/ предавали сумите, представляващи лихви по техните
задължения към С.Т.. На подс.П. било известно и причината
за ипотекирането на имоти именно за
обезпечаване на предоставените от него
заеми с лихва. Въпреки че знаела за дейността на брат си, свързана с
отпускане на заеми срещу лихви, подс.П. се съгласила
да участва в част от сделките с тези недвижими имоти. Във всички случаи, при
които придобивала имоти лично от собствениците им или чрез пълномощника на
собствениците – подс. С.Т., ставало въпрос за сделки
с имоти на лица, длъжници на Т.. Така в периода от 28.12.2002год.
до 17.11.2008год., подсъдимимата е осъществила сделки /десет на брой/ сама и в
съучастие с подс.Т. с имущество,
подробно описани и обсъдени в
настоящите мотиви, за което е знаела че е придобито чрез тежко
умишлено престъпление каквото е това по чл.252, ал.2 от НК. Имотите, с
които е осъществила въпросните сделки /покупки и продажби/ са били предмет
на ипотеки във връзка отпуснатите заеми срещу лихва и предоставени
пълномощия от собствениците на подс.Т..
От субективна страна, подс.П. е осъществила това деяние при пряк умисъл като форма на субективния елемент, тъй като е съзнавала
обществената опасност на деянието и настъпването на общественоопасните
последици и ги е целяла. Подсъдимата П.
е знаела, че се касае за сделки недвижимо
имущество, по които при продажбата като
пълномощник на собствениците е бил
нейния брат – подс.Т. и неговите пълномощия са във
връзка с предоставени заеми срещу лихва. За наличието на субективния елемент,
следва да се съди относно цялостното
поведение на подсъдимата. На първо
място, същата е била лицето за контакт в
някой от случаите на вноски по заемите и лихвите, разпозната е като такава от
част от свидетелите /М.Д., К.Г., Д.Н., А.Г./. На второ място, видно от приложените нотариални актове и свидетелски
показания, подс. П. е закупувала имотите от подс.Т., в
качеството му на пълномощник на собствениците, а в последствие, след
издължаване на лихварския заем, е продавала
имотите на изплатилите задължението си към подс.Т. лица.
Съдът след като призна подс.П. за виновна по това престъпление, й наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години и „Глоба“ в размер на 20 000лв., при предвидени в
закона по чл.253, ал.4 от НК „Лишаване
от свобода“ от три до десет години и
„Глоба“ от 20 000 до 200 000лв. При определяне на наказанието, съдът взе в
предвид смекчаващите /изминалия дълъг период
от крайната дата на периода, за
който му е повдигнато обвинението – 17.11.2008год., отегчаващите вината
обстоятелства /периода от 6 години, за
който й е повдигнато обвинението, по
което бе призната за виновна и броят на
извършените сделки в този период
- 10, обстоятелството че част от
сделките са извършени в съучастие/, причините и условията за извършване
на деянието /роднинската връзка с подс.Т./ и данните за личността на подсъдимата /липсата на
минали осъждания/. В предвид на всичко това, размерът на наложените
наказания беше определен към предвидения
минимален такъв в закона.
На осн.чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален общ режим на
изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три
години, като отложи изпълнението му на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. По отношение на условното осъждане, съдът намери че са налице
всички визирани в закона предпоставки за
това – подсъдимата не е осъждана, наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ е в
размер на три години и с оглед личността на подсъдимата - липсата на минали осъждания, семейна,
трудово ангажирана, причините за
извършване на деянието, прие че специалната превенция би била постигната по този начин.
На осн.
чл.253, ал.6 от НК, съдът присъди в
полза на държавата равностойността в
размер на 246 585,20лв.,
относно отчужденото имущество, предмет на престъплението по
чл.253, ал.5 от НК.
По отношение на направените възражения
от защитата на подс. Т. – адв.М.
в хода на съдебните прения и касаещи
това обвинение, съдът намира същите за неоснователни. Защитата оспорва
авторството на деянието, с мотивите че обвинението се крепи единствено и
само на показанията на св. Д., св.Н.,
св.Г., което не се подкрепя от
обясненията на подсъдимата П. и подс.Т.. Съдът взе в предвид както показанията на посочените
свидетели, така и обстоятелството че обясненията на подсъдимата освен средство на доказване, са и средство на
израз на нейна защитна позиция. Именно във връзка с последната, следва внимателно да бъдат
преценени въз основа на останалия доказателствен
материал по делото и съответно да
бъде решено дали да им бъде дадено вяра или не. В предвид на обсъденото по – горе относно субективната
страна на деянието на подс.П., нейните обяснения не
бяха кредитирани от съда. Обясненията на подсъдимата П. и подс.Т.,
че същата е била ръководена да
сключи посочените сделки във връзка с вложените взаимоотношения между
съпрузите С. и И.Т., не могат да
бъдат приети като единствена причина. А дори и това да е така, това от своя
страна не изключва знанието за престъпния произход на имуществото, предмет на
сключените от нея сделки.
Подс. И.Т.
е осъществила от обективна и от субективна страна деянието по чл.255, ал.3, във вр. ал.1,, т.1 и т.2 във вр
чл.26, ал.2 от НК.
За обективната страна на състава
по чл.255 от НК се изисква избягване установяване или плащане на действителния размер на данъчни задължения. Понятието „Данъчни
задължения" включва дължимите данъци от доходи, от продажба на
потребителски стоки и услуги от местно производство и от внос, както и държавни
вземания, като такси, акцизи, мита и др., които са станали изискуеми.
Посочените две хипотези на изпълнителното деяние могат да съществуват както
самостоятелно, за да е съставомерно деянието, без да
се изключва наличието и на двете. Това
може да бъде осъществено с различни форми на изпълнителното деяние, като
по отношение на подс.Т. повдигнатото обвинение касае т.1 и т.2 на ал.1 на чл.255 от НК – не подал ГДД и затаил
истина в подадена ГДД. А особено
големите размери, като квалифициращ
признак на чл.255, ал.3 от НК изисква
съгласно разпоредбата на чл.93, т.14 от НК данъчните задължения да
надхвърлят сумата от 12 000лв. Установяването на данъчни
задължения се извършва по различни начини, но най - често с данъчни декларации,
подавани от данъчно-задължените субекти, както и от актове на данъчната
администрация, след извършени данъчни ревизии.
За периода от 2000г. до 2006г. по
отношение данъчното облагане на доходите на физическите лица в сила са били
разпоредбите на Закона за облагане доходите на физическите лица. В чл.10 от
ЗОДФЛ са посочени доходите, които подлежат на облагане, като т.7 от текста
сочи, че такива са и доходите от продажба и замяна на недвижимо имущество,
пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства. В чл.12 на същия закон са
посочени доходите, които не подлежат на облагане, а чл.41 ал. 1 от ЗОДФЛ
въвежда задължението на физическите лица ежегодно, в срок до 15 април на
следващата календарна година, да подават данъчни декларации, в които да
декларират облагаемия си доход за годината.В периода от 2007г. до 2010г.
данъчното облагане на доходите на физическите лица се регулира от разпоредбите
на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В този закон са
залегнали аналогични на посочените по -горе разпоредби, като чл.12 от ЗДДФЛ
посочва кои са облагаемите доходи, чл.13 от закона определя кои доходи не
подлежат на данъчно облагане, а чл.50 въвежда задължението за физическите лица
да подават годишна данъчна декларация по образец, в която да декларират
придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане.
По делото е изготвена
съдебно-икономическа и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, съгласно
която общият размер на данъчните задължения, чието плащане подс.
Т. е избегнала за периода 01.01.2004г. до 28.04.2009г.,
като не е декларирала доходите си от продажба на недвижими имоти –
индивидуализирани по – горе в мотивите,
в размер на 41 789,99 лв.: по отношение на 2003год. не е подала ГДД по чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ /отм./., а по
отношение на 2005год. и 2006год. е затаила истина в подадена ГДД по чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ /отм./
и затаила истина в подадени ГДД за 2007год. и 2008год. по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ.
Налице е и квалифициращия признак на
чл.255, ал.3 от НК – установената сума
като невнесени данъци,
представляват данъци в големи
размери. Деянието е извършено във вр. чл.26, ал.1
от НК, в условията на продължавано престъпление, т.к. са налице пет деяния,
които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са
в непродължителен период от време -минималния възможен срок с оглед годишния
период на деклариране на доходите на физическите лица, при една и съща
обстановка и еднородност на вината, при което последващите
деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Част от имотите на длъжниците
подс. С.Т. придобил лично, но тъй като са били
придобити по време на брака му /режим на съпружеска имуществена общност/ с подс.Т., в последващите
разпоредителни сделки с тях участие взела и тя.
От субективна страна, подс.Т. е осъществила това деяние при пряк умисъл като форма на субективния
елемент, тъй като е съзнавала обществената опасност на деянието и настъпването
на общественоопасните последици и ги е целяла. Подсъдимата е знаела, че се касае за доход
при продажбата на тези сделки с
имущество, който следва да бъде деклариран и
с неподаването на ГДД за този доход и невключването му в подадена ГДД е
постигнала избягване на установяването и
плащането на дължимите данъчни задължения.
Съдът след като призна подс.Т. за виновна по това престъпление, й наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години. При определяне на
наказанието, съдът взе в предвид смекчаващите /изминалия дълъг период от крайната дата на периода, за който й е повдигнато обвинението
– 28.04.2009год/, отегчаващите вината обстоятелства /периода от 5години, за който й е повдигнато обвинението и наличие на двете
форми на изпълнителното деяние/, причините и условията за извършване на деянието /желание за финансово облагодетелстване в резултат на
невнасяне на дължими данъци/ и данните
за личността на подсъдимата /липсата на минали осъждания/. В предвид на всичко
това, размерът на наложеното наказание
беше определен към предвидения минимален такъв в закона.
В предвид, че бяха събрани доказателства относно обстоятелството, че подс.Т. не притежава
имущество, което да подлежи на конфискация, съдът не наложи предвидената
такава в чл.255, ал.3 от НК.
По отношение на направените възражения
от защитата на подс. Т. – адв.Т.
в хода на съдебните прения, съдът намира същите за неоснователни. Обстоятелството,
че подс.Т. не е била участник в закупуването на
имотите,чиято продажба в последствие е основание да й се търси наказателна
отговорност по чл.255 от НК, не е по съществото на спора. Факт е, че подсъдимата е участвала при продажбите, факт
е че имуществото е било в режим на
съпружеска имуществена общност. В тази връзка е неоснователно да се твърди, че
следва да бъде установено по безспорен начин, че половината от средствата, получени при продажба на имотите, е била получена
именно от подсъдимата. Двамата – подс.С.Т. и подс.И.Т., към инкриминирания период са имали сключен граждански брак, живеели са
в едно домакинство, при което и бюджета за издръжката на семейството се
преценява с доходите на двамата. При положение, че подс.Т.
не е получила фактическа власт върху половината
от сумите, получени при продажбата на имотите, то тези суми са послужили
за издръжката на семейството й, а от тук и нейната такава. Изискващото се от закона участие на подс.Т. при
продажба на имотите, само по себе си е основание да се приеме, че тези доходи
подлежат на деклариране. Представеното по делото Удостоверение от ТД
НАП – С., Офис П. от ***год., че подсъдимата Т. към настоящия момент
няма данъчни задължения /л.1651 сл.д./, не може да се кредитира като такова въз
основа на което да се приеме, че е налице внасяне на данъчното задължение. Видно от приложеният РА от ***год., касаещ подс.Т. /л.1652 и сл. от
съд.д./ се установява, че данъчната
ревизия обхваща финансовите 2002год.,
2003год., 2004год. 2005год. 2006год., 2007год., при повдигнато обвинение за периода
01.01.2004год. – 29.04.2009год. При това
положение, съдът не може да кредитира представеното удостоверение от подс.Т., че няма данъчни задължения към 2020год., тъй като
е установено в съдебното производство че липсва
деклариране на доход от продажба на недвижими имоти през 2008год. и 2009год..
при положение че същите не са
декларирани, то няма как данъчните органи, при липса на последваща
ревизия, включваща и последните две години от обвинителния период да знаят
че се следват и още данъчни задължения
от поведението на подс.
Т..
Въз основа на всичко изложено до тук, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: