О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№260297
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито заседание на 04,02,2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно ч. гр. д. № 2817/2020 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано по частна жалба от адвокат Д.Б. против определение № 261640/07,10,2020
г., постановено по гр. д. № 2223/2019 г. на РС Пловдив, IХ гр. състав, В ЧАСТТА с която е оставена без уважение молбата му с вх.
№ 46588/05,08,2020 г. за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното
по същото дело определение № 7954/31,07,2020 г. в частта за разноските. От въззивния
съд се иска да отмени обжалваното определение като незаконосъобразно.
Ответникът по частната жалба „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД –
София, не заявява становище.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по гр. д. №
2223/2019 г. на РС Пловдив, IХ гр. състав, е образувано по искова молба от С.А.Д.
против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – София.
С определение № 7954/31,07,2020 г. производството по делото е прекратено
поради оттегляне на исковете. Като е съобразил, че ответникът е дал повод за завеждане
на делото, РС е приел, че на ищеца се дължи заплащане на разноските за
производството, а на процесуалният му представител, осъществил защитата
безвъзмездно при условията на чл. 38 от ЗА, е присъдил възнаграждение, като е
съобразил размерите, предвидени в Наредба № 1/2004 г. в редакцията към
постановяване на определението за прекратяване на производството.
С молба вх. № 46588/05,08,2020 г. адв. Б. е поискал изменение на
определението в частта за разноските като му се присъдят разноски в по-висок
размер – съобразно предвидените с Наредбата, но в редакцията й към датата на
сключване на договора за правна помощ.
С обжалваното определение РС е приел искането за неоснователно, и този
извод се споделя и от настоящата инстанция.
Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя същото в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1/2004 г. и осъжда другата страна да го заплати. С
други думи – дължимостта на възнаграждението зависи от изхода на спора и същото
се определя по размер и присъжда при приключване на производството.
Следователно приложима за определяне размера на възнаграждението по чл. 38 ал.
2 от ЗА следва да е редакцията на наредба № 1/2004 г. към този момент –
постановяване на акта, приключващ производството пред съответната инстанция.
Като е достигнал до същите правни изводи, по съображения, които изцяло се
споделят от настоящата инстанция, РС е постановил законосъобразен акт, който
следва да бъде потвърден. Затова съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261640/07,10,2020 г., постановено по гр. д. № 2223/2019
г. на РС Пловдив, IХ гр. състав, В ЧАСТТА с която е оставена без уважение молба
вх. № 46588/05,08,2020 г. от адвокат Д.Б., с която се иска изменение по реда на
чл. 248 от ГПК на постановеното по същото дело определение № 7954/31,07,2020 г.
в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: