№ 1298
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000501436 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 261372/24.11.2020 г., постановено по гр. дело № 12353/2019 г. по описа
на СГС, ГО, І-29, частично е уважен предявеният от М. К. срещу Х. Д. М. осъдителен иск с
правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 15207,60 евро,
представляваща припадаща се част от невърнатата продажна цена по т. нар. отчетна сделка
по договор за поръчка - с предмет продажба на придобит по наследство апартамент (този
иск е отхвърлен до пълния му предявен размер от 16000 евро поради уважено
компенсаторно възражение с насрещното вземане в размер на сумата от 1549,80 лв.,
представляваща сборът от сторените от довереника разноски във връзка с изпълнението на
възложения му мандат за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот),
ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 24.09.2019 г., до
окончателното й заплащане. Изцяло е отхвърлен предявеният акцесорен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4035,56 евро, представляваща
законната мораторна лихва върху главното парично притезание, изтекла за периода от
31.03.2017 г. до 24.09.2019 г.
Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от ответника, в която
се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от СГС.
Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е достигнал до правния
извод, че в процеса на доказване не са установени част от предявените чрез компенсаторно
възражение насрещни вземания - 1) за заплащане на разноски за превод на официални
документи (от немски на български език и тяхната легализация от Министерство на
правосъдието на Република България - пълномощни на немски език, с които се овластява
ответникът да осъществи т. нар. изпълнителна сделка, а именно сключване на процесния
договор за покупко-продажба); 2) разноски, представляващи заплатена продажна цена за
1
доставена топлинна енергия общо в размер на сумата от 2133,61 лв., ведно със заплатена
законна мораторна лихва в размер на 87,31 лв. и 3) разноски по погребението на общия на
наследодател Ц. К. в размер на 1600 лв. Счита, че, тъй като ищецът постоянно е живял във
ФРГ както преди смъртта на наследодателя, така и преди продажбата на оставения в
наследство апартамент, само въззивникът, като единствен жив роднина на починалата Ц. К.,
е покрил всички разходи по нейното погребение, респ. по заплащане на продажната цена за
доставяната топлинна енергия до процесния имот.
Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263 ГПК отговор на
въззивната жалба, в която излага становище за нейната необоснованост. Счита, че от
приетите от съда доказателствени средства не се установява, че ответникът е заплатил
твърдените разноски. От друга страна, поддържа и пред въззивната инстанция наведения
пред СГС правен довод за недопустимост за извършване на съдебно прихващане с насрещно
предявеното парично вземане, представляващо извършени разноски за погребение на общия
наследодател, тъй като те не били свързани с изпълнение на процесния мандат.
Ищецът е обжалвал първоинстанционното решение с насрещна въззивна жалба в
частта, в която предявеният иск за реално изпълнение по договора за поръчка (по т. нар.
отчетна сделка) е отхвърлен над сумата от 15207,60 евро до размера от 15607,60 евро
(обжалваем размер от 400 евро), както и в частта, в която е отхвърлен акцесорният иск за
заплащане на законна мораторна лихва върху главното парично вземане в размер на
15607,60 евро, изтекла за периода от 31.03.2017 г. до 24.09.2019 г. Този въззивник счита, че
в частта, в която първоинстанционният съд е извършил съдебно прихващане с насрещно
предявеното вземане в размер на 400 евро (съответната припадаща се за ищеца част от
заплатеното възнаграждение на агенцията за недвижими имоти общо в размер на 1200 евро),
обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателство
се установявало, че тази комисионна не е заплатена във връзка с продажбата на процесния
имот - с купувача Р. С. С..
Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който
излага подробни правни съображения за неоснователност на насрещната въззивна жалба.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца в частта, в която главният
иск е отхвърлен над сумата от 15607,60 евро до пълния му предявен размер от 16000 евро,
ведно със законната лихва върху този необжалван размер, изтекла за периода от 31.03.2017
г. до 24.09.2019 г., а от ответника - в частта, в която главният иск е уважен до сумата от
13091,45 евро (15207,60 евро - 4138,83 лв., равняваща се на 2116,15 евро), поради което в
тази част първоинстанционното решение е влязло в сила и въззивният съд не дължи
произнасяне. Извън предмета на въззивното производство е и спорът дали върху
претендираната от ищеца сума в размер на 15207,60 евро се дължи законна мораторна
лихва, изтекла за периода от 31.03.2017 г. до 24.09.2019 г., тъй като поради неотстраняване
на констатираните с Разпореждане от 21.05.2021 г. нередовности на насрещната въззивна
жалба в тази част - в дадения от въззивния съд срок, с Определение, постановено в
проведеното о. с. з. на 09.11.2021 г., насрещната въззивна жалба е върната в тази част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в законоустановения
срок поради което са допустими, но, разгледани по същество, се явяват неоснователни.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
2
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
СГС, ГО, І-29 състав е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове
правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и компенсаторно възражение с
насрещни вземания с правно основание чл. 285, предл. 2 ЗЗД (за всички разноски извън
тези, свързани с погребението на общия наследодател) и чл. 61, ал. 2 ЗЗД (за твърдените
разноски, свързани с погребението на общия наследодател).
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че между страните
е съществувало действително облигационно правоотношение по безвъзмезден договор за
поръка с предмет продажба на придобития по наследствено правоприемство от трима
наследници (по 1/3 ид. част от правото на собственост за всеки един от тях), който е съчетан
с упълномощителна сделка. СГС е приел, че ответникът, който надлежно е изпълнил
мандата, не е върнал получената продажна цена на ищеца (съобразно припадащата му се
част, съответстваща на притежаваните от продадения апартамент вещни права) в размер на
сумата от 16000 евро, но с оглед на частично уваженото компенсаторно възражение с
насрещно предявените субективни права (сторени от довереника разходи, които са свързани
с изпълнението на поръчката - арг. чл. 285, предл. 2 ЗЗД) частично е уважил предявения иск
за реално изпълнение - до сумата от 15207,60 евро. В останалата част е приел съдебно
предявеното възражение за прихващане, по отношение на което ще се разпрострат
обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо - арг. чл. 298, ал. 3,
предл. второ ГПК, за неоснователно, тъй като в процеса на доказване не е установено, че
ответникът е заплатил твърдените разноски за превод и легализация на необходимите
документи за изпълнение на мандата (съставени в оригинал на немски език); за заплащане
на продажната цена за доставяната преди продажбата на апартамента топлинна енергия,
както и за заплащане на разноските по погребението на общия наследодател.
Твърдяната от ищеца мандатна сделка (договор за поръчка) представлява
консенсуален, едностранен (когато е безвъзмезден), респ. двустранен (когато е възмезден),
комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. При
изпълнението на породените задължения по договор за поръчка възникват три отношения
(две вътрешни и едно външно): 1. между довереника (мандатора) и доверителя (манданта) -
то възниква с пораждането на мандатното правоотношение, по което мандантът възлага на
мандатора да сключи сделка, респ. да извърши уговорените в договора правни действия с
друго лице, от името и за сметка на доверителя (при съчетаване на мандата с
упълномощителна сделка, какъвто е настоящият случай); 2. между мандатора и третото лице
(външно) – то се характеризира с правното действие на съответната изпълнителна сделка, в
настоящия случай –сключване на договор за покупко-продажба на придобит по
наследствено правоприемство апартамент и 3. между мандатора и доверителя – с
прехвърлянето на породените от изпълнителната сделка права и задължения мандаторът
изпълнява изцяло своите задължения по договора за поръчка. Това прехвърляне на правата и
задълженията от изпълнителната сделка се назовава в практиката отчетна сделка.
3
Следователно, при мандатната сделка за мандатора възникват две основни
задължения – 1. да изпълни поръчката и 2. да даде отчет. Той трябва да изпълни поръчката
без отклонения, като следва да прехвърли (предаде) резултата от сключената изпълнителна
сделка, за да могат правните й последици да се отразят в патримониума на доверителя.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за реално изпълнение по т. нар. отчетна сделка - за предоставяне от ответника на
припадащата се част на ищеца от получената продажна цена при възмездното прехвърляне
на съсобствения апартамент на трето лице (при осъществяване на т. нар. изпълнителна
сделка), до сумата от 13091,45 евро (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното
решение от ответника), основанието (правопораждащите спорните материални права
юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо.
Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната
жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е
оставил без уважение наведеното от ответника компенсаторно възражение със следните
насрещно предявените субективни права: 1) за заплащане на разноски за превод на
официални документи в общ размер от 390 лв.; 2) разноски, представляващи заплатена
продажна цена за доставена топлинна енергия общо в размер на сумата от 2133,61 лв., ведно
със заплатена законна мораторна лихва в размер на 87,31 лв. и 3) разноски по погребението
на общия наследодател Ц. К. в размер на 1600 лв. Въззивният съд трябва да се произнесе и
по поддържания довод в насрещната въззивна жалба относно недоказаността на
предявеното насрещно парично право за връщане на припадащата се част от заплатеното
възнаграждение в размер на 400 евро на агенцията, посредничела за продажба на процесния
имот.
От събраните по делото доказателствени средства не се установява предявеното чрез
компенсаторно възражение - в отговора на исковата молба, уточнено с молба от 11.03.2020
г., насрещно вземане за заплащане на сумата от 390 лв., представляваща сборът от
извършените разноски за превод на официални документи, съставени на немски език
(удостоверение за наследници, пълномощни, декларации и др. - 39 страници-формат А4, при
цена от 10 лв./лист), поради което в тази част въззивната жалба е неоснователна.
От намиращото се на л. 56 от кориците на първоинстанционното дело писмо се
установява единствено, че „Топлофикация София” ЕАД е заявила, че съобразно нейните
счетоводни записвания собствениците („ползвателите” по смисъла на ЗЕ) са носители на
парични задължения за доставената топлинна енергия до процесния имот за периода от м.
05.2015 г. до м. 06.2016 г., вкл., общо в размер на 2148,83 лв., представляваща сборът от
продажната цена и законна мораторна лихва. Но в процеса на доказване не е установено, че
тези суми са заплатени от ответника (първоинстанционният съд е уважил възражението за
прихващане за сумата от 124,74 лв., представляваща заплатена продажна цена за доставена
топлинна енергия до апартамента за съответен период - съобразно удостоверените
обстоятелства във фискален бон, издаден на 14.02.2017 г.).
Ответникът не е представил доказателства за установяване на наведените фактически
твърдения, че е заплатил разходите за извършване на погребалния ритуал след смъртта на
общия наследодател. Само за пълнота на изложението трябва да се изясни, че в случай че
тези факти бяха доказани, би се породило потестативното право за съдебно прихващане на
две насрещни еднородни задължения до размера на по-малкото от тях, тъй като извършване
4
на разноски за погребение на наследодател са обичайни и необходими, поради което лицето,
което ги е извършило, има право да му бъдат възстановени по правилата на гестията (арг.
чл. 61 ЗЗД), дори и да не са свързани с изпълнение на последващата смъртта на общия
наследодател поръчка.
Обстоятелството, че ответникът е бил единственият жив роднина на наследодателя -
в Република България, не съставляват дори и индиция (доказателствен факт) за факта, че
тези суми са били дължими и са заплатени именно от него или за негова сметка.
Гражданският исков процес е състезателно производство, в което по правилата за
разпределяне на доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и
доказателства за установяване на действителното фактическо положение. Едва след като
безспорно, несъмнено се установят в гражданския процес правнорелевантните
обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под приложимата правна норма. В този
смисъл, крайният съдебен акт не може да се основава на житейски предположения,
неподкрепени с други годни доказателствени средства, и да бъде постановяван въз основа на
недоказани фактически твърдения.
От друга страна, дори и тези разноски да бяха сторени от ответника, те не биха
подлежали на пълно възстановяване от ищеца, тъй като той е придобил наследствения
апартамент не изцяло, а само съответната идеална част от правото на собственост върху
него (1/3 ид. част), поради което той би следвало да възстанови само 1/3 от тях.
Следователно, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил в тази част
предявеното компенсаторно възражение.
Ищецът не установи до край на съдебното дирене и пред настоящата съдебна
инстанция, че заплатеното от ответника възнаграждение на агенцията, с чието
посредничество е бил сключен процесният договор за покупко-продажба на наследствения
апартамент (предмет на изпълнителната сделка по мандатното правоотношение), е било
възстановено. За установяване на това правнорелевантно обстоятелство е бил допуснат един
свидетел при довеждане - Л. В. Б.-Н. (управител и принципал на търговското дружество-
посредник - „Прима Консулт 2008-С” ЕООД), но ищецът не е упражнил това процесуално
право. Напротив, с молба от 18.06.202 г. това лице е заявило, че не желае да свидетелства,
поради което и процесуалният представител на ищеца е оттеглил в проведеното на
16.07.2020 г. пред СГС о. с. з. доказателственото искане да бъде разпитана Л. Н.. Като
приложения на тази молба това лице е представило Споразумение от 03.02.2017 г. (прието
като писмено доказателствено средство от СГС) и Удостоверение, изхождащо от нея, което
по своето правно естество обективира свидетелски показания в писмена форма, поради
което представлява недопустимо доказателствено средство (по правилата на българския
граждански процес свидетелските показания трябва да бъдат дадени устно пред съда, с
участието на страните и след като на свидетеля се изясни наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване - арг. чл. 163 ГПК и чл. 170 ГПК). Съобразявайки тези процесуални
правила, законосъобразно СГС е оставил без уважение доказателственото искане за
събиране като годно писмено доказателствено средство на този документ, поради което не е
формирал своята правосъдна воля въз основа на удостоверените в него обстоятелства - при
постановяване на своя краен съдебен акт.
Следователно, недопустимо е въззивният съд да основава своето решение на
неприето по законоустановения процесуален ред доказателствено средство, в какъвто
смисъл са изложените в насрещната въззивна жалба искания (не се релевират доводи за
неправилно неприемане на този документ като писмено доказателствено средство, поради
5
което настоящият съдебен състав не би могъл да отмени на основание чл. 266, ал. 3 ГПК
определението на СГС, с което е оставил това доказателствено искане без уважение, и да го
допусне за първи път пред САС - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК; но дори е да бе своевременно
наведен довод за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, това
оплакване би било неоснователно поради изложените вече правни доводи).
От квитанцията, намираща се на л. 62 от кориците на първоинстанционното дело, се
изяснява по несъмнен начин, че ответникът е заплатил на агенцията сумата от 1200 евро за
осъщественото посредничество за продажбата именно на процесния имот. Представеното
Споразумение от 03.02.2017 г. нито е подписано от страните по него (то не притежава дори
и формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК, до който правилен правен
извод е достигнал СГС), нито от неговото предметно съдържание се установява, че
заплатената комисионна в размер на 1200 евро е възстановена на ответника. От друга
страна, обичайно е, когато е потърсено посредническото съдействие на съответна агенция за
сключване на договор за покупко-продажба и при осъществяване на окончателната
възмездна транслативна сделка, заплатената комисионна да не бъде връщана.
Следователно, ответникът установи, че в изпълнение на процесния мандат е заплатил
сумата от 1200 евро - възнаграждение за посредничеството при продажба на процесния
имот, поради което припадащата се на ищеца част от нея трябва да бъде възстановена - в
размер на 400 евро.
Въз основа на тези правни съображения и с оглед на обстоятелството, че правният
извод до който въззивната инстанция е достигнала, съответства изцяло на правните
съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение трябва да бъде потвърдено, а
въззивната и насрещната въззивна жалби оставени без уважение.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото въззивно производство,
сторените от страните разноски (заплащане на държавна такса за разглеждане на
предявените от тях въззивна и насрещна въззивна жалби), трябва да останат за тяхна сметка.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261372/24.11.2020 г., постановено по гр. дело №
12353/2019 г. по описа на СГС, ГО, І-29, в частта, в която е уважен предявеният от М. К.
срещу Х. Д. М. иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 15207,60
евро, представляваща припадаща се част от невърнатата продажна цена по т. нар. отчетна
сделка по договор за поръчка - с предмет продажба на придобит по наследство апартамент;
в частта, в която по предявеното компенсаторно възражение дължимата сума, която е
следвало да бъде върната при изпълнение на мандата, е намалена с 400 евро - припадаща се
част от заплатеното възнаграждение за посредничество при сключване на договора за
покупко-продажба на апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж. к. „***”, бл. 314, вх. „Б”
(предмет на т. нар. изпълнителна сделка), както и в частта, в която е отхвърлено
компенсаторното възражение за намаляване на невърнатата по т. нар. отчетна сделка по
договор за поръчка сума със следните насрещно предявени парични вземания: 1) 390 лв. -
разноски за превод на официални документи; 2) 2133,61 лв. - заплатена продажна цена за
доставена топлинна енергия до по-горе описания апартамент преди неговата продажба,
предмет на т. нар. изпълнителна сделка по договора за поръчка и 3) 1600 лв. - разноски за
погребението на общия наследодател Ц. К..
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
6
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7