Разпореждане по дело №107/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се съобрази взе предвид:

Производството е по реда на гл.ХХІІ от НПК.

Постъпила е жалба, наименована молба, от В. В. К., против определение по НОХД №130/2010 г. на РС – Момчилград, с което е потвърдена взетата спрямо нея мярка за неотклонение „задържане под стража”. Твърди, че по посоченото дело й било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, но моли до влизане в сила на присъдата да й бъде определена по-лека мярка, тъй като имала дете с психични проблеми, а съпругът й бил алкохолик и детето се страхувало от баща си.

Съдът, след проверка правилността на обжалваното определение съобрази следното:

След приключване на НОХД №130/2010 г. по описа на РС-Момчилград, съдът е постановил присъда №118/30.09.2010 г., с която е признал В. В. К. за виновна в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, предл.І-во, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, предл.ІІ-ро, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК и с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК я е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. След постановяване на присъдата, съдът с определение по реда на чл.309 от НПК се е произнесъл и по мярката за неотклонение, като е приел, че условията при които е била взета не са се променили, поради което е потвърдил взетата такава, а именно „задържане под стража”.

При тези данни, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.309, ал.2 от НПК, взетата мярка за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона, когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от „лишаване от свобода”, или е оправдан. В настоящия случай подс.К. е осъдена на наказание „лишаване от свобода”, което да изтърпи ефективно, при това за деяние извършено при условията на опасен рецидив, същата е осъждана общо 7 пъти за кражби, като по всички присъди й е било налагано наказание „лишаване от свобода”. Тези обстоятелства водят до извод за наличието на реална опасност подсъдимата да извърши ново престъпление или да се укрие с оглед поредното й наложено наказание „лишаване от свобода”, ако мярката й за неотклонение бъде променена в по-лека. Причината, която сочи като основание е за промяна на мярката й за неотклонение, а именно, твърдението й, че има дете, за което следва да се грижи, и което било с психични проблеми, не е подкрепено с каквито и да било доказателства. Напротив установява се от приложената по делото декларация за семейно положение, подписана лично от нея, че децата й са настанени в дом за временно настаняване.

С оглед на гореизложеното следва да се направи извода, че не е налице промяна на обстоятелства налагащи изменение на мярката за неотклонение “задържане под стража” взета спрямо жалбодателката В. К. по НОХД №130/2010 г. на РС-Момчилград, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.09.2010 г., постановено по НОХД №130/2010 г. по описа на Момчилградския районен съд, с което е потвърдена взетата по делото, спрямо В. В. К.отс.Бенковски, обл.К., ЕГН *, мярка за неотклонение “задържане под стража”.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.