Р Е Ш Е Н И Е
Номер................. Година 2021 Град Провадия
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Провадийският
районен съд четвърти наказателен състав
На
двадесет и девети ноември Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
САВОВА
Секретар: Мариана Ангелова
като разгледа докладваното от съдията
АХД
№ 207 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на В.М.А.
ЕГН ********** с адрес ***-2/16.06.2020г. на Зам. кмета на Община- Дългопол, с
което е наложено административно наказание "ГЛОБА"
в размер на 150 / сто и петдесет/ лева, за нарушение на чл. 32 ал.5 от Наредба
№1 на Община Дългопол.
Жалбоподателят моли да бъде отменено
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание редовно призован,
не се явява, представлява се от процесуален представител, който подържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не изпраща
представител.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от текста на съставения акт за
установяване на административно нарушение според административнонаказващия
орган въззивника В.М.А. на 23.04.2020 г., около 10.45 мин., в землището на
с.Лопушна, местността „Добра Пунар” е пуснал свободно без повод и намордник
собствените си 5 броя кучета порода „Кангал”, като с това си деяние създава
предпоставка за нападение и ухапване на преминаващите хора и животни.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение №
739957/13.05.2020г., след което било издадено атакуваното от въззивника
наказателно постановление.
В хода на съдебното производство съдът
разпита свидетеля К.П.Н., който дава достоверни и безпротиворечиви показания.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в
тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което
съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е
основателна.
Наказателното постановление № НП-2/16.06.2020 г. е издадено от компетентен
орган- от Зам. кмета на Община- Дългопол.
Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН
Съдът намира, че неправилно АНО е ангажирал административнонаказателната
отговорност на въззивника, посочвайки в АУАН и в атакуваното наказателно
постановление, че е нарушил чл. 32, ал.5 от Наредба № 1 на Община Дългопол, за
което не е събрал достатъчно доказателства. Свидетеля Н. е обяснил, че е
установил нарушението чрез обяснения на жител *** Х.А.Е., които въпреки
положените усилия от страна на съда не се яви в съдебно заседание, за да ги
потвърди пред съда.По време на съдебното производство останаха недоказани
твърденията в акта и наказателното постановление относно обстоятелствата кога
на коя дата са били пуснати кучетата, чия собственост са били те и кое е било
лицето, което ги е пуснало.Въззивникът е заявил пред административнонаказващия
орган, че на инкриминираната дата той не се е намирал в района на овчарника, а
проверка от страна на наказващия орган в тази насока не е била извършена.
Предвид горното съдът намира, че следва
да отмени наказателното постановление като необосновано и недоказано, и
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
С оглед направеното искане от процесуалния
представител на въззивника за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3 вр. с ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, в размера посочен в
приобщеното по делото договор за правна помощ, а именно – в размер на 300/
триста/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № НП-2/16.06.2020г. на Зам. кмета на Община- Дългопол, с което е
наложено административно наказание "ГЛОБА"
в размер на 150 / сто и петдесет/ лева, на основание чл. 32 ал.5 от Наредба №1
на Община Дългопол на В.М.А. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на В.М.А. ЕГН **********
с адрес *** сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд- Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: