Р Е Ш Е Н И Е
№
…
Гр.
София, 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публичното съдебно заседание на осми
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Венета Цветкова
при секретаря Р.Аврамова,
като разгледа т.д. № 1076 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът У.С. ЕООД, ЕИК: *******е предявил
срещу С.п.Б. ЕООД /н/, ЕИК: ******* и Продеа аноними етерия епендисеон се
акинти периусия /с предишно наименование „НБГ П.Р.“/, дружество регистрирано по
законите на Република Гърция главни искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
620, ал. 5 ТЗ – за нищожност на раздел 2.1.,б.а от Рамков договор от 30.09.2015
година – поради липса на основание и чл. 26, ал. 1, пр. първо, второ и трето ЗЗД, вр. чл. 620, ал. 5 ТЗ – за прогласяване нищожност на посочения договор
в частта му по Раздел 3.1.,б. и евентуален иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 649, ал. 1 ЗЗД – за обявяване относителната недействителност на рамково
споразумение от 30.09.2015 година, в частта в която е инкорпорирано двустранно
споразумение по т. 2.1. между ответниците по делото и Раздел 3.1.б.b и
обусловен осъдителен иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 34 ЗЗД – за
връщане на полученото в масата на несъстоятелността.
На основание чл. 649 ТЗ като страна в
производството е конституиран и синдикът на С.п.Б. ЕООД – А.Г.М..
Ищецът твърди, че е кредитор с прието
вземане на първия ответник, срещу когото е открито производство по
несъстоятелност с решение на съда. Твърди, че на 30.09.2015 година двамата
ответници са сключили рамков договор, по силата на който несъстоятелният
длъжник е заплатил сумата от 5 700 000 евро авансово от името на втория ответник и в погашение на негово
задължение. Сочи, че задължението по рамковия договор от 2015 година е
възникнало във връзка с облигационни отношения на страните по друг договор от
30.09.2015 година – за прекратяване на рамков договор от 30.09.2014 година. Твърди
и че към датата на сключване на атакувания договор и посочените други два
договора, несъстоятелният длъжник е знаел за съществуването на възникнали
вземания към други кредитори, като последните са сключени и след началната дата
на неплатежоспособност. Последното обстоятелство ищецът намира, че сочи и на
нищожност поради липса на основание на процесния договор и поради противоречие
със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Отделно
поддържа, че знанието обхваща и опасността от невъзможност да удовлетвори
вземанията на кредиторите – Държавата, Т. – 92 ООД и др., тоест, знание за
увреждане. Знание ищецът счита, че е имало и у останалите страни по атакуваната
сделка, вкл. поради свързаност на ответниците. Увреждането ищецът сочи, че
произтича от факта на поето задължение от първия ответник. Претендира разноски.
В производството, по реда на чл. 649,
ал. 3 ТЗ е конституиран синдикът на С.П.Б. ЕООД – А.М. /определение на л. 190
от делото/. Същата намира исковете за основателни – поради това, че ищецът е
кредитор по цедирано от Т.Е.ООД вземане, което вземане е възникнало преди
атакувания рамков договор. Намира, че договорът уврежда останалите кредитори на
несъстоятелността, тъй като създава нови задължения – за сумата от 12 300 000
евро и неустойки за несъстоятелния длъжник при неясни насрещни престации, както
и задължения за извършване на определени действия, които създават привилегии,
заобикалящи закона и осуетяват възможността за изпълнение по отношение на
останалите кредитори. Отделно сочи и че договорът не създава, каквито и да е
било задължения за втория ответник. Знание за увреждане намира за съществуващо
у длъжника, тъй като договорът е сключен близо година след датата на
неплатежоспособност, а знанието у втория ответник намира за ирелевантно, тъй
като се касае до безвъзмезден договор, с неравноправни клаузи и с оглед времето
на сключването му. Счита, че при обявяване относителната недействителност,
именно вторият ответник е този, който следва да върне обратно сумата, заплатена
в изпълнение на негово задължение.
Ответникът П.И.оспорва исковете. Освен
подробно изложените аргументи за недопустимост, излага доводи и за
неоснователност на исковете. На първо място – поради липса на увреждане, тъй
като с рамковото споразумение единствено са договорени евентуални бъдещи
договори и не са създадени нито вещни, нито облигационни правоотношения и
задължения, а същевременно са преуредени и предходни отношения между страните.
На второ място – поради липса и на знание за увреждане, тъй като не е бил
недобросъвестно лице при подписване на споразумението по т. 2.1 от Рамковото
споразумение и не е налице свързаност, каквато се твърди от ищеца. Възраженията
на ответника относно наличието на нищожни клаузи /извън тази по чл. 2.1./ в
споразумението, поради липсата на предявен иск за нищожност, са неотносими към
предмета на спора. Претендира разноски.
Исковете по чл. 26 ЗЗД са недопустими,
поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца.
В
Раздел 1 на Глава 41 от ТЗ са уредени правилата относно специалните отменителни
искове за попълване на масата на несъстоятелността. Последните, обаче, не са
изчерпателно изброени, като наред с тях за попълване на масата могат да
се предявяват и общите искове, като установителни искове за нищожност на
договори, косвен иск по чл. 134 ЗЗД, преки искове - за изпълнение на договор и
др. Съобразно нормативната уредба, с легитимация за предяване на тези искове
разполага синдикът, в качеството му на орган на производството по
несъстоятелност, а при негово бездействие – с това право разполага и всеки кредитор
на несъстоятелността. Касае се за изключение, приложимо единствено в хипотезите
на специалните отменителните искове по глава 41. Останалите, общите искове за
попълване на масата, могат да бъдат предявени единствено от синдика при
условията на чл. 685, ал. 1, т. 7 ТЗ, който единствено води дела от името
на длъжника. Следователно, с надлежна процесуална легитимация в такива
производства разполага само длъжникът – носител на материалните права, а
правото да ги предяви от негово име принадлежи единствено на синдика /чл. 658,
т. 7 ТЗ/. Или, при наличие на специална уредба за упражняване имуществените
права на длъжника в производството по несъстоятелност, в това производство
общата разпоредба на чл. 134 ЗЗД е неприложима /така Решение № 100 от
15.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 808/2008 г., II т. о., ТК/. Производството би
било недопустимо и при условие, че ищецът от свое име предявява исковете за
нищожност на посочените клаузи от договора, тъй като не е страна в
правоотношението и носител на материалното право /чл. 26, ал. 2 ГПК/.
С
решение № 103/ 25.07.2011г. по т.д. № 403/2010г. на II ТО на ВКС е прието, че
ако производството по отношение на главния иск бъде прекратено, условието, при
което е предявен евентуалният иск отпада, поради което съдът дължи произнасяне
по него.
По иска по чл. 135 ЗЗД, ищецът
следва да докаже твърдяното от него и извършено от несъстоятелното дружеството
правно действие/действителна правна сделка или клаузи от нея, която уврежда
кредиторите на несъстоятелността, както и че към момента на сключване на
сделката/извършване на действието ответниците са знаели за увреждането.
Ответникът следва да докаже възраженията си.
По иска по чл. 135 ГПК и обусловения от
него осъдителен иск ищецът е надлежно процесуално легитимиран и предявявайки
исковете действа в качеството на процесуален субституент на всички кредитори на
несъстоятелността, а страните в производството са конституирани, съобразно
установеното в чл. 649 ТЗ и с оглед необходимостта като задължителни другари в
производството да участват страните по атакуваното правоотношение.
От представените от страните писмени
доказателства се установява наличието на сключен рамков договор от 2015 година
със съдържанието по представения с исковата молба, заплащане на сумата от 5 700
000 евро в изпълнение на уговореното в чл. 2.1. от несъстоятелния длъжник на
трето лице от името и в изпълнение задължението на втория ответник. Общоизвестно
– вписано в търговския регистър - е обстоятелството, че спрямо ответника С.П.Б.
ООД /н/ е открито производство по несъстоятелност с решение от 12.06.2018
година, окончателно определената начална дата на неплатежоспособност е 29.04.2014
година.
Ищецът се легитимира като кредитор
/което обстоятелство е относимо още с оглед допустимостта на иска/ в
производството по несъстоятелност на С.П.Б. ООД /н/ по силата на договор за
цесия от 13.09.2019 година /сключен след началната дата на неплатежоспособността
и след решението за откриване на производство по несъстоятелност/, с който е
придобил включеното в списъка на приети вземания, одобрен от съда в тази част и
обявен в Търговския регистър на 01.08.2019 година, вземане на Т.Е.ООД. Не се
установи вземането да е оспорено по реда и в сроковете по чл. 692 и чл. 694 ТЗ.
Договорът за цесия е съобщен на синдика от предишния кредитор, поради което е
произвел правно действие и е противопоставим на страните в настоящотото
производство.
Искът по чл. 135 ЗЗД е предявен в
преклузивния срок по чл. 649 ТЗ, тъй като производството по несъстоятелност е
открито при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ, поради което началото на срока е от
възобновяването по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ – 18.06.2019 година. Действително
Рамковият договор от 30.09.2015 година съдържа в себе си различни групи двустранни
и многостранни сделки, които, обаче, съдът приема, че имат относително
независим характер. В основата
на създадените правни връзки е финансиране, съответно изграждане и прехвърляне
собствеността върху търговския център, а основните адресати на правата и задълженията
са именно страните в спора Стърлинг и Продеа /правоприемник на Пангея/. Поради
това, може да се направи обоснован извод, че уговореното между двете дружества
има самостоятелен характер и съответно – атакуваните клаузи касаят единствено техните
договорни отношения. Действително, като страни по споразумението са посочени и
други лица, но съдържанието на представените писмени доказателства сочи, че
техните права и задълженията произтичат от самостоятелни, макар и свързани с
основния предмет на споразуменията съглашения. Следователно, ненасочване на
иска /а и невъзможността това да стане в преклузивните срокове по ТЗ/ към
всички, посочени в рамковото споразумение лица, не прави производството
недопустим/предвид съдебната практика по решение № 151 от 27.07.2011г. по гр.д.
№ 785/2010г. на ВКС, ГК, III г.о., според която страните по увреждащата сделка
са задължителни другари по предявения иск по чл.135 ЗЗД и участието им в
производството е условие за допустимостта на процеса/. Не случайно, както
договорът от 2014 година, така и този от 2015 година, са наименовани рамкови договори,
тъй като създадените множество отделни правоотношения, свързани с изграждането
и собствеността върху търговския обект, налагат внасяне на яснота относно
поетите от различните субекти задължения, условията при които са възникнали и
последствията от тяхното неизпълнение. Основната част от рамковия договор от
2015 година е именно обективираната между страните в настоящото производство
сделка, съдържаща елементите на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и имаща,
поради посоченото по-горе, самостоятелен характер.
В този смисъл, съдът приема
възраженията за недопустимост на иска за неоснователни.
В Решение № 261/25.06.2015г. по гр.д. № 5981/2014г. на ВКС,
IV г.о, Решение № 50/12.05.2017г. по т.д. № 731/2016г. на ВКС, т.о., Решение №
93/28.07.2017г. по т.д. № 638/2016г. на ВКС, II т.о. и други се приема, че в
хипотезата на отменителен иск по чл.135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е
всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили
или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така
увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го
или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. и
обезпечаване на дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. В Решение
№ 56 от 01.08. 2018г. на ВКС, ТО, по т.д. № 1538 по описа за 2017г. ВКС е приел
за допустимо и е установил относителна недействителност и по отношение на
отделни клаузи от договор.
Така
за доказване в производството остават следните факти: длъжникът да е извършил конкретно действие/сделка
– в случая да е обвързан от атакуваните клаузи от споразумението от 30.09.2015
година; с извършеното правно действие да е увредил кредиторите си; да е налице
знание у длъжника, че с извършването на това действие той уврежда своите кредитори
и да е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, че уврежда
кредиторите в случаите, когато извършеното действие е възмездно по своя
характер.
Първата
от атакуваните по делото уговорки от споразумението касае поето задължение за
заплащане на сума от 5 700 000 евро, като част от общо приета за
дължима от несъстоятелния длъжник сума от 12 300 000 евро. От
представените по делото доказателства – рамков договор от 2014 година и договор
за прекратяването му от 30.09.2015 година е видно, че между ответниците по
делото са съществували предходни правоотношения, във връзка с които и за
уреждане на същите е сключено процесното споразумение. С договора от 30.09.2014
година ответниците са създали облигационна връзка за финансиране, изграждането
и впоследствие придобиване собствеността върху обектите, част от
мултифункционален търговски център в гр. София, вкл. със задължения за
учредяване на търговски дружества, апортиране на имотите, представляващи обектите,
включени в търговския център, уговаряне условия и цени за придобиване на
акциите в тези дружества, предоставяне на множество обезпечения за поетото от
длъжника Стърлинг основно задължение за изграждане на обекта и прехвърляне
собствеността върху него срещу осигуряване на финансиране от Продеа, чрез закупуване
на акции на учреденото от несъстоятелния длъжник акционерно дружество. По
силата на тези съглашения за несъстоятелния длъжник са възникнали, както права,
така и задължения, което изключва едностранния и безвъзмезден характер на
сделките, въпреки твърденията на ищеца /отделен е въпросът, че безвезмездността
на сделката може да се релевира чрез други от специалните отменителни искове по
ТЗ, а твърденията за нищожност по чл. 26 ЗЗД автоматично изключват
приложимостта на чл. 135 ЗЗД, за основателността на който е необходимо
установяване наличието на действителна сделка/. В изпълнение на своите
задължения по договора от 2014 година, несъстоятелният длъжник е учредил две
акционерни дружества, в чиито капитал са апортирани като непарични вноски всички
недвижими имоти/право на строеж, образуващи Търговския център. Той е поел и
задължението да осигури построяването на центъра в срок, първоначално определен
на 30.04.2015 година. Съгласно уговореното, ответникът ПРОДЕА е упражнило
предоставеното право и е закупило акции от едното от тези учредени от длъжника
дружества за стойност от 11 000 000 евро /съобразно уговореното в
сключения впоследствие и първи подред договор за пут опция/, от които
6 600 000 евро, вносими авансово /и реално преведени по сметка на трето
лица по указания на длъжника, съгласно представеното банково извлечение на л.
381-382 от делото, оспорено едва с писмената защита/, а 4 400 000
евро, заплатени на Стърлинг в по-късен момент. Отделно, по силата на договора
за кол опция, Продеа има възможност да придобие в определен срок акциите на второто
учредено дружество за цена от 22 000 000 евро. Сред поетите от
Стърлинг задължения са основно изграждането на търговския център в определен
срок – до 30.04.2015 година, продължен впоследствие до 30.09.3015 година и
предприемане на действия по заличаване на ипотеката върху имотите. Срокът е
продължен по силата на допълнителните споразумения – до 30.09.2015 година. При
неизпълнение на посочените задължения на Стърлинг в допълнително споразумение от
26.02.2015 година, на л. 451 от делото, е уговорено, че Пангея има възможност да прекрати едностранно
договора, като Стърлинг следва да върне заплатената цена на акциите на едното
от учредените от него дружества и неустойка за неизпълнение. Именно в чл. 4 от
анекса към споразумението от 2014 година е договорено и връщане на заплатената
цена /форма на финансиране/ от ПРОДЕА от
11 000 000 евро и неустойка от 1 300 000 евро –
или сумата от 12 300 000 евро, посочена в процесното споразумение. На
това основание и по силата на договора за прекратяване от 30.09.2015 година и
предвид установеното неизпълнение на задълженията на Стърлинг за изграждане на
търговския център и заличаване на ипотеките /факт, който не е оспорен в
процеса/, за последното дружество е възникнало задължението за връщане на
посочената сума с неустойката. Част от това вземане е и сумата от
5 700 000 евро – предмет на оспорената клауза. Договорът за
прекратяване на рамково споразумение от 2014 година, подписан от страните –
ответници по настоящото дело, същият обективира
извънсъдебво писмено признание на длъжника за неизпълнение на задължението за
завършване на строителството на търговския център. Видно от същия, несъстотелният
длъжник е признал и дължимостта на вземането на втория ответник за връщане на
заплатената авансово цена за придобиване на акциите от едно от учредените от
Стърлинг дружества, както и за заплащане на уговорената между страните
неустойка от 1 300 000 евро.
Вследствие
тази поредица от създадени между страните правоотношения, се е стигнало и до подписване
на процесното второ по ред рамково споразумение. Именно доколкото същото, видно
от съдържанието му, е сключено с оглед уреждане на възникналите спорове във
връзка с вече създадените между страните правоотношения, съдът приема, че
същото има характер на споразумение по чл. 365 ЗЗД, с което страните са
дефинирали актуалните си насрещни права и задължения, като чрез взаимни
отстъпки са уредили правоотношенията си, възникнали във връзка с прекратяване
на предходния рамков договор. В това се състои и основанието на договора, вкл.
атакуваната клауза. За целите на настоящия иск е достатъчно установяване
наличието на предходните взаимоотношения между ответниците, във връзка с които
е сключено и процесното споразумение, без да е необходимо детайлното им
изследване. Нито споразумението от 2014 година, нито договорът за прекратяване
са оспорени по делото като документи, поради това с тях се доказва наличието на
основание за уреждане на възникналите по повод на тях спорове чрез спогодбата
от 30.09.2015 година. С оглед предмета на иска, извън предмета на доказване е
обстоятелството дали сумата от 5 700 000 евро реално е заплатена или
не, тъй като не плащането като правно действие е атакувано с предявения
отменителен иск. Също така без значение е и дали ако сумата реално е излезнала
от патримониума на длъжника, то това е станало в изпълнение на реално
възникнало задължение на ПАНГЕЯ към трето лице. Спорът в случая е относно
поетото задължение, с което несъстоятелното дружество е обременило, увеличило
своя пасив.
Предвид
изложеното, неоснователно е твърдението на ищеца, че с процесните клаузи от
споразумението са възникнали изцяло нови и лишени от основание задължения
на несъстоятелния длъжник. Тоест, не се доказа увреждащо кредиторите правно
действие на длъжника, тъй като сумите, за които е задължен по споразумението
всъщност са идентични със сумите, които са били дължими по силата на
предходните договори. Или, не клаузите от споразумението имат характер на
увреждащи спрямо кредиторите на длъжника, а евентуално предходно поетите
задължения и сключени договори. Не може да се приеме и че с процесното
споразумение отстъпки са направени единствено от несъстоятелния длъжник, тъй
като с дължими от него суми са прихванати и съществуващи задължения на неговия
съконтрахент, както и е продължен срокът за изпълнение на неговото основно
задължение. А направените едва с писмената защита възражения относно
представените договори и споразумения и сключването им при липсата на
представителна власт са непротивопоставими на ответниците.
В
обобщение, не атакуваната клауза по чл. 2.1.б от договора е причината за
евентуално затрудняване удовлетворяване на кредиторите с оглед поемане на
задължение от страна на длъжника и увеличаване пасива на имуществото му, а вече
поетите такива по рамковия договор от 2014 година, този за прекратяването му и
договорите за кол и пут опция, всички предхождащи споразумението от 30.09.2015
година. В този смисъл не се доказа в процеса несъстоятелният длъжник да е поел
нови задължения, които косвено или пряко биха затруднили удовлетворяване на
кредиторите му.
По
отношение на клаузата, с която е договорена неустойка от
3 300 000 евро, следва да се посочи следното. Същата е част от
спогодбата от 30.09.2015 година и също е уговорена с оглед направените от
страните отстъпки и целения резултат – разрешаване на възникналия между тях
спор във връзка с предходните техни правоотношения и неизпълнения на задължения
от страна на Стърлинг. Друг е въпросът, обаче, дали клаузата е действителна или
противоречи на добрите нрави. Според общоприетото разбиране за понятието
относителна недействителност, същата предполага действителна правна сделка. Именно
доколкото действителността на сделката /в случая неустоечната клауза/ е елемент
от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД, следва да бъдат разгледани
възраженията за нищожност поради накърняване на добрите нрави. Определението,
постановено по реда на чл. 692 ТЗ няма сила на пресъдено нещо, поради което и
не препятства преценката в настоящото производство.
Неустоечната
клауза се съдържа в рамковия договор от 30.09.2015г.– чл. 3, раздел 3.1. буква
„b“, с която в полза на „НБГ ПАНГЕЯ“ РЕИК“ е уредено правото едностранно да
прекрати договора с отправяне на писмено предизвестие до „С.П.Б.“ ЕООД, при
неизпълнение в срок до 28.03.2016 г. на ангажимента за завършване изграждането
на Търговския комплекс /за сметка на Стърлинг/, разположен в гр. София, ж.к.
„Люлин“, вкл. с разрешение за въвеждане в експлоатация. При прекратяване на
договора на това основание „С.П.Б.“ ЕООД се е задължил да върне на „НБГ ПАНГЕЯ“
РЕИК полученото авансово плащане, както и да заплати неустойка в размер на 3
300 000 евро. Неизпълнението на горното задължение от страна на СТЪРЛИНГ не е
спорно в процеса, поради което с представените по делото доказателства /изявление
за разваляне, връчено с нотариална покана по реда на чл. 47 ГПК/ се установява
валидно едностранно разваляне на договора на посоченото основание.
Въпреки
това, обаче, уговорената неустоечна клауза е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Същите са неписани, установени
в обществото етични правила и норми, основани на принципите на справедливост и добросъвестността
в гражданските и търговските отношения, както и недопустимост на
несправедливото облагодетелстване за чужда сметка. В случая договорната клауза
е с основна цел за обезщетяване на евентуалните вреди от неизпълнението и
надхвърля своите присъщи обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции.
Това е така с оглед факта, че от една страна поетото задължение е за
организиране довършването на търговския център, но за сметка на Стърлинг, а от
друга - за обезпечаване изпълнението на същото задължение към датата на
сключване на споразумението „С.П.Б.“ ЕООД е предоставил и редица други обезпечения,
както и е поел задължение да върне всички получени суми от упражненото право за
закупуване на акциите на учредените дружества, заедно с вече начислена
неустойка от 1 300 000 евро.
Липсата
на възникнало валидно задължение за заплащане на неустойка сочи и на липса на увреждане
за кредитора, не е налице и увеличаване на пасива на длъжника.
Тоест,
при липсата на увреждащи действия/клаузи в процесната правна сделка по
отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник, искът по чл. 135 ЗЗД не
може да бъде уважен.
За
пълнота на изложението и във връзка с доводите на страните и евентуалния
инстанционен контрол, следва да се посочи и следното по отношение на останалите
предпоставки за уважаване на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Знанието за
увреждане у длъжника /а доколкото той е юридическо лице - у физическите лица от състава на
неговите органи на управление или съответните отговорни за това служители/ следва
да се преценява към момента на сключване на договора от 30.09.2015 година, тъй
като клаузи от него се атакуват в производството. Достатъчно е за да се приеме
за доказано знанието на длъжника, че са установени като съществуващи и
изискуеми задължения на същия към Държавата, Т.Е.ООД и др. /съществуването на
тези вземания и тяхната настъпила изискуемост към 30.09.2015 година не е
спорна/.
По
вече изложените мотиви, доколкото се установи, че се касае до договор с
характеристиките на спогодба и не се касае до безвъзмедно действие, не е
достатъчно знанието за увреждане у длъжника, но такова и у лицето, с което е
договарял. Въпросът е дали в случая е приложима презумпцията по чл. 135, ал. 2,
вр. чл. 649, ал. 5 ЗЗД. Съдът намира, че същата не е приложима, тъй като не се
установи свързаност нито в хипотезите на §1, ал. 1 от ДР на ТЗ, нито хипотезата
на ал. 2 на същата норма. Следователно, знанието у третото лице подлежи на
доказване от страна на ищеца, като същото би могло да бъде установено с
всякакви доказателства – преки или косвени. В този смисъл, достатъчно е на
третото лице да са известни обстоятелства, от които произтичат вземания на
кредитори на несъстоятелния длъжник. Доказателства в тази насока не са събрани
по делото.
Искането по чл. 649, ал. 2 ТЗ,
следователно, също е неоснователно, тъй като е обусловено от уважаване
на иска по чл. 135 ЗЗД и негова законна последица.
По разноските.
Разноски,
с оглед изхода на спора са дължими само на ответниците. От тях искане и списък
на разноските е представил само вторият ответник. Представените доказателства,
обаче, не установяват заплащане на адвокатското възнаграждение. Видно от
представеното извлечение, по същото е извършено плащане на сума общо по три
фактури /сред които е и издадената за адвокатското възнаграждение по настоящото
дело/, но предвид липсата на останалите фактури и начислените суми по тях, не
са налице доказателства, установяващи еднозначно заплащане на пълната сума за
уговореното възнаграждение.
От
масата на несъстоятелността и на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ следва да се
събере по сметка на СГС сума в размер на
704 098,80 лв., представляваща държавна
такса.
Така
мотивиран Софийски градски съд,
РЕШИ:
ВРЪЩА, като недопустима, искова молба вх. № 52569/12.06.2020 година на У.С. ЕООД, ЕИК:*******, в
частта по предявените срещу С.п.Б. ЕООД /н/, ЕИК: ******* и Продеа аноними
етерия епендисеон се акинти периусия, дружество регистрирано по законите на
Република Гърция искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 620, ал. 5 ТЗ – за
нищожност на раздел 2.1.,б.а от Рамков договор от 30.09.2015 година – поради
липса на основание и чл. 26, ал. 1, пр. първо, второ и трето ЗЗД, вр. чл. 620,
ал. 5 ТЗ – за прогласяване нищожност на посочения договор в частта му по Раздел
3.1.,б.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от У.С.
ЕООД, ЕИК: *******срещу С.п.Б. ЕООД /н/, ЕИК: ******* и Продеа аноними етерия
епендисеон се акинти периусия /с предишно наименование „НБГ П.Р.“/, дружество регистрирано по
законите на Република Гърция искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 649, ал.
1 ЗЗД – за обявяване относителната недействителност на рамково споразумение
от 30.09.2015 година в частта му относно клаузите по Раздел 2.1. и Раздел
3.1.б.b, обвързващи ответниците по делото и обусловения осъдителен иск по чл.
649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 34 ЗЗД – за връщане на сумата от 5 700 000
евро в масата на несъстоятелността, заплатена на основание Раздел 2.1. от
рамковото споразумение от 30.09.2015 година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ С.п.Б. ЕООД /н/, ЕИК: *******, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 704
098,80 лв., представляваща дължима държавна такса, която не се внася
предварително на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ и която сума следва да се събере
от масата на несъстоятелността на С.п.Б. ЕООД /н/, ЕИК: *******.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в прекратителната част – в 1-седмичен срок.
СЪДИЯ: