РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Кюстендил, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20211520101714 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „***“ EООД, ЕИК:
************, против СТ. К. Д..
В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество разполага с активна
процесуална легитимация по иска на основание сключен на 01.10.2019 г. със
„********“ ООД цесионен договор, като последното търговско дружество на
свой ред като цесионер придобило и станало собственик на процесните
вземания на основание сключен с „*************“ ЕАД - като цедент -
договор за цесия от 16.10.2018 г.
„***“ ЕООД встъпило в правата си на кредитор спрямо процесното
вземане още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Уведомлението и за двете цесии било приложено към исковата молба и с
връчването на последната на ответника, ведно с приложенията към нея, то Д.
следвало да се счита за редовно уведомен за станалото прехвърляне при
съблюдаване на законовите изисквания за това – и по – конкретно
„*********“ ООД действало в двойно качество – като упълномощен от
мобилния оператор цесионер по договора за цесия от 16.10.2018 г. и от свое
име, в качеството си на цедент, по договора за цесия от 01.10.2019 г.
Твърди се, че между кредитора „**********" ЕАД, ЕИК: ********* и
1
СТ. К. Д., ЕГН:**********, бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16875031001, от дата
15.04.2018 г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер
************, с избран тарифен план Smal L, с месечна абпонаментна такса в
размер на 23,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Въз основа на това били издадени фактури, обективиращи вида и
размера на незаплатената услуга, на стойност 84.11 лв., а именно: №
************/08.05.2018г.; №***********/08.06.2018 г.;
№**********/08.07.2018 г.; №********/09.08.2018 г. за периода на
потребление от 08.04.2018 г. до 08.08.2018 г.
Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок довело до едностранното прекратяване на
индивидуалните договори, след което по сочения клиентски номер
№************* била издадена крайна фактура № ********* от дата
08.09.2018 г. с начислена обща сума за плащане.
В нея била начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 86,20 лв., от която се претендира
сума в размер на 59,97 лв. – представляваща трикратният размер на месечните
такси.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 10.08.2018 г.,
генерирана автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Неизпълнението обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се и в т.2.
Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено в отношенията между страните, че СТ. К. Д., ЕГН:**********,
дължи и следва да заплати на ищеца „***" ЕООД, ЕИК *********, сумата в
размер на 59.97 лв. (петдесет и девет лева и 97 стотинки) - представляваща
неустойка по договор, сключен между ответника и „***" ЕАД с клиентски
номер 1********* от дата 15.04.2018 г., формирана като трикратния размер
на месечните такси, за което е издадена фактура № *********** от дата
08.09.2018 г.
Претендират се разноски в настоящото и в заповедното производство.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор. Застъпва се становище, че претенцията е допустима, но
неоснователна. Сочи, че за сочените в молбата прехвърляния на вземания не
била уведомена. Д. не бил възразявал, че не дължи посоченото в ИМ
задължение.
2
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява, но поддържа
исковата молба чрез предварително депозирана в този смисъл молба, а
ответната страна се представлява от особения представител – адв. С..
Последният поддържа писмения отговор и желае отхвърляне на исковата
молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приетия като доказателство по делото между „***“ ЕАД и
ответника на 15.04.2018 г. бил сключен договор за предоставяне
телекомуникационни услуги /абонаментен план L/ между страните, по койтo
Д. се задължил да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 23.99 лв.
за срок от 24 месеца.
Приложени са и Общи условия за услуги, предоставяни от оператора.
Били издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената
услуга:
Ф-ра №**********/08.05.2018г.; ф-ра №**********/08.06.2018 г.; ф-ра
№**********/08.07.2018 г.; ф-ра №**************/09.08.2018 г.
Няма данни задължението по тях да е изплатено.
Процесното вземане било прехвърлено на настоящия ищец на основание
сключен на 01.10.2019 г. със „******“ ООД цесионен договор, като
последното търговско дружество на свой ред като цесионер придобило и
станало собственик на процесните вземания на основание сключен с „***“
ЕАД - като цедент - договор за цесия от 16.10.2018 г.
Не са ангажирани доказателства за посочените прехвърляния на
вземания да е бил уведомен длъжникът.
Със сключването на договора „***“ ЕАД упълномощило „******“ ООД
с правата да уведоми длъжниците за настъпилото прехвърляне на вземанията.
За това е издадено и изрично пълномощно на л. 12 от делото, но
доказателства, че уведомяване е извършено, не са ангажирани. Подобно
такова обаче, не е представено досежно договора за прехвърляне на вземания.
На основание чл. 410 от ГПК, неудовлетвореният кредитор сезирал
Районен съд – Кюстендил, като видно от материалите по приетото ч. гр. д.
№1172/2021 г. на КРС, ищцовото дружество в качеството му на заявител,
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение против длъжника и
ответната страна тук, за дължимите суми, предмет и на настоящото дело. Въз
основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично
3
задължение № 112/15.06.2021 година. Доколкото длъжникът не е намерен, то
връчването е станало по реда на чл.47 от ГПК – със залепване на уведомление
и с разпореждане №671 от 29.07.2021 г. по ч. гр. д. 1172/2021 г. по описа на
КРС е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си, като в едномесечен срок следва да представи доказателства за
това по ч. гр. д. №1172/2021 г. по описа на КРС. Това е сторено от ищцовото
дружество в указания срок.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви,
като останалите събрани по делото доказателства не променят крайните
изводи на съда и не следва да се обсъждат подробно.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
По допустимостта: С оглед задължителните указания по т. 10а от ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът извърши и служебна проверка
за спазването на срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, при която се установи, видно
и от материалите по приложеното заповедно производство, че в полза на
ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта за
изпълнение е била връчена по реда на чл. 47 от ГПК - залепване на
уведомление, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК ищецът е предявил
настоящия иск по чл. 422 ГПК. Изложеното сочи, че установителната
претенция е допустима.
По основателността:
Съдът е сезиран с искане за установяване на вземане по договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с правна квалификация чл. 79, ал.
1 и чл. 99 от ЗЗД, което е било прехвърлено по силата на договор за цесия на
настоящия ищец, предявено по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
В тежест на ищеца тук е било да установи вземането си както по
основание, така и по размер - претендираните суми, произтичащи от договор
за предоставяне на мобилни услуги, за които са издадени процесните
фактури, а така също и наличието на валидни цесионни правоотношения (и по
двата договора за цесия, доколкото същите са деривативен придобивен
способ и за да придобие ищцовото дружество процесното вземане,
праводателят му също следва да е бил собственик на вземането), респ.
съобщаването им на длъжника, по силата на чиито правни последици
4
обосновава активната си процесуална легитимация.
В тежест на ответника е да установи положителния факт на погасяване
на сумите, както и възраженията, на които се позовава, вкл. всички факти,
които изключват, унищожават или погасяват претендираното право.
Не е спорно по делото, че между „***“ ЕАД и ответникът на 15.04.2018
г. бил сключен договор за предоставяне телекомуникационни услуги
/абонаментен план L/ между страните, по койтo Д. се задължил да заплаща
месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. за срок от 24 месеца.
Няма данни процесните суми съгласно издадените фактури да са
заплатени.
Процесуалният представител на ответника сочи, че ответникът не е бил
уведомяван за извършените цесии. Уведомяването е свързано с
установяването на вземането от материалноправна страна и следва да бъде
изяснено твърдението, че вземането е възникнало по силата на соченото
прехвърляне на вземания.
В съответствие с нормата на процесуалния закон - чл.154 от ГПК, е
прието, че всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава исканията и възраженията си и носи доказателствена тежест за
фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При липса на
такова доказване съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната
действителност недоказаните по делото факти. Тежестта на доказване не е
задължение за представяне на доказателства. Въпросът за доказателствената
тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест
се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази
правна последица, чийто юридически факт е недоказан.
Съдът приема следното: цесията е правен способ за прехвърляне на
субективни права (взмания), по силата на която настъпва промяна в субектите
на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото
цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор.
Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички изисквания за
действителност на договорите, в това число и определеност, респ.
определяемост на съдържанието на престацията.
В конкретния случай ищецът се позовава на договор за цесия от
01.10.2019 г., сключен със „****” ООД, с който са му прехвърлени вземания
по договор за цесия от 16.10.2018 г., с цедент „***“ ЕАД и предмет
вземанията в размер на 59,97 лв.
Представеното уведомление по см. на чл. 99, ал.3 ЗЗД изхожда от една
страна от „***“ ЕАД, чрез надлежно упълномощения цесионер – „*****“
ООД (релевантно за съобщаването на първата цесия от 16.10.2018 г.) и от
друга – от „***“ ЕООД, посочен като цедент по договора за цесия от
01.10.2019 г. В действителност обаче „***“ ЕООД по втория договор за цесия
има качеството на цесионер, а не на цедент, както е посочено в титулната част
5
на уведомлението. И именно в това свое качество (на цесионер), за да бъде
надлежно съобщаването на прехвърлянето на вземането на ответника по
делото, то следва ищцовото дружество да е надлежно упълномощено от
цедента по договора от 01.10.2019г. - „****“ ООД. Данни за подобно
упълномощаване по делото липсват (такива са налице единствено досежно
упълномощаването на цесионера по първата цесия – „****“ООД, който се
явява цедент по втората цесия и е трябвало в лично качество, посредством
органния си представител, или чрез надлежно упълномощаване на цесионера
– ищец в настоящото, да доведе до знанието на С. станалото второ по ред
прехвърляне на процесното вземане).
Отделно от това, представеното уведомление изхожда едновременно от
„***“ ЕАД, чрез пълномощника си „*****“ ООД, последното представлявано
от С. Ц. и от „***“ ЕООД, представлявано от Ю. Ц., като положеният в
уведомлението подпис е само един. Така не става ясно, чия воля е меродавна,
доколкото не се установява чий е положеният подпис. Уведомяването на
ответника и за двете цесии посредством едно уведомление щеше да постигне
процесуалния си ефект, ако същото изхождаше от „***“ ЕАД, чрез
пълномощника си „***“, представлявано от С.Ц. (по първата по време цесия)
и от „***“ ООД като цедент по договора за цесия от 01.10.2019 г.
На следващо място съдът счита, че приложеното към делото Извлечение
от Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019г. е релевантно
именно за посочения цесионен договор (втори по ред), като не става ясно дали
процесното вземане е било предмет на договора за цесия от 16.10.2018 г.
Посочените изводи съдът обосновава със следните съображения: на първо
място липсва представено по делото извлечение от приложение № 1 към
Договор за цесия от 16.10.2018 г. като в същото време е видно, че предмет на
договора за цесия от 01.10.2019 г. са вземания по четири други цесионни
договора, по които цесионер е „*****“ ООД – от 16.10.2018 г. с цедент „***“
ЕАД; от 28.09.2018 г. с цедент „К.“ ООД; от 12.02.2019 г. с цедент „К.“ ООД
и от 13.01.2012 г. с цедент „Т.Б.“ ЕАД). В представеното по делото
извлечение от Приложение № 1 липсва каквато и да е връзка с първия по
време договор за цесия от 16.10.2018 г., поради което посоченото вземане към
С.Д. може да е предмет на всеки един от вече посочените четири цесионни
договора, вземанията по които са предмет на договора за цесия от 01.10.2019
г.
Отделно от горното, що се отнася до сумата в размер на 59, 97лв.,
представляваща неустойка, формирана от трикратния размер на месечната
абонаментна такса по избрания тарифен план, същата се претендира на
основание предсрочно прекратяване на процесния договор по вина на
абоната. В случая съдът намира за необходимо да посочи, че прекратяването
на договора поради неизпълнение на договорни задължения се подчинява на
общите правила на чл. 87, ал.1 от ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на
6
договорно задължение по причина, за която отговаря длъжникът,
включително неплащането на възникнали задължения през предварително
определен срок в договора, е основание за развалянето му според разписаното
в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Следователно, доколкото процесният договор е сключен
в писмена форма, изявлението за прекратяването му същото следва да е в
такава форма и с него следва да се дава подходящ срок за изпълнение. По
делото липсват данни, а и твърдение, да е отправяно нарочно волеизявление
за развалянето на договора, респ. то да е получено от абоната. Операторът не
е ангажирал доказателства в тази насока, поради което съдът намира, че
същият не е упражнил надлежно правото си да прекрати договора преди
изтичане на срока му. Само предсрочното негово прекратяване /валидно
осъществено/ води до възникване на уговорената между страните
компенсаторна неустойка.
Изложеното до тук има за последица невъзможност на ищеца в
настоящото да се легитимира като титуляр на вземането с оглед
деривативността на придобивното му основание и неуспешно проведено
доказване на веригата от правоприемства, а наред с това и на самостоятелното
основание, че договорът не е предсрочно прекратен. Ето защо съдът счита, че
посочените са достатъчно основание да се отхвърли исковата претенция.
По отговорността за разноски: При този изход на спора разноски се
следват единствено на ответната страна вкл. и на тези, направени в
производството по ч. гр. д. № 1172/2021 г. на КРС (доколкото исковата
претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта
за изпълнение, издадена в предходно заповедно производство), но поради
липса на представени доказателства за сторени такива, то не следва да й се
присъждат.
В хода на производството ответникът бе представляван от назначения
му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално
представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от
нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3
ГПК, който съгл. приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да
получава възнаграждение за участието си по конкретно дело, доколкото
представителството му по делото е винаги възмездно. Ето защо на адв. Л. С.
се дължи изплащане на сумата за това, която е внесена от ищеца по делото, за
което съдът ще се произнесе.
По обжалваемостта:
7
На основание чл. 258 от ГПК и във вр. с чл. 259 от ГПК, настоящият
съдебен акт може да бъде обжалван в двуседмичен срок от връчването му
чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „***“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., бул.
„Б., № **, вх. *, ет. *, представлявано от Ю. Ц. против СТ. К. Д., ЕГН:
**********, адрес: гр. К. ул. „М.“ №**, съдържаща искане да се приеме за
установено в отношенията между страните, че СТ. К. Д., ЕГН: **********,
дължи и следва да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер
на 59, 97 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски
номер *********** от 15.04.2018г., сключен между СТ. К. Д. и
„**************************“ ЕАД, ЕИК: *********, представляващо сбор
от трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, за което е издадена фактура
№***************/08.09.2018 г., за периода от 08.08.2018г. до 07.09.2018 г.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Л.С., вписан в Националния регистър за
правна помощ под №915, в качеството му на назначен от съда особен
представител по силата на определение на съда № 682 от 16.12.2021 г., сума в
размер на 300 лв., представляващо възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на СТ. К. Д., ЕГН:**********, която сума е
внесена от ищеца предварително, по сметка посочена от особения
представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
След влизането в сила на решението по делото, препис от него да се
приложи по ч. гр. д. №1172/2021 г. по описа на КРС - за сведение.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8