№ 12829
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110118422 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.“ЕАД,ЕИК ЕИК,със седалище
и адрес на управление АДРЕС,представлявано от А.А.,против К. К. И.,ЕГН
**********,с адрес АДРЕС,с искане да бъде постановено решение,с което да
бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от
1479,42 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.03.2021 г.,374,60 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия
за периода 15.09.2020 г. до 25.01.2023 г.,14,35 лева сума за дялово
разпределение за периода м.01.2020 г. до м.02.2021 г. и 3,52 лева мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение за периода 05.03.2020 г. до
25.01.2023 г.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот,находящ се в бл.110 на АДРЕС,при което за ответницата
И. като клиент на топлинна енергия е възникнало задължение да заплаща
стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи
се,че за процесния период ответницата е допуснала неизпълнение на своите
договорни задължения и незаплатената главница възлиза на 1479,42
лева,която съответства на действително доставена в имота топлинна енергия.
С оглед обстоятелството,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира
мораторна лихва в размер от 374,60 лева. С исковата молба са заявени и
искови претенции за заплащане на сума за дялово разпределение и на
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение съответно в размер от
14,35 лева и 3,52 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид
1
депозирано възражение е налице правен интерес от предявяване на
установителната искова претенция. Ищецът моли съда да постанови
решение,с което да уважи исковете.
Ответницата К. К. И. в подадения писмен отговор изразява становище
за допустимост,но неоснователност на исковете – ответницата не оспорва да е
клиент на топлинна енергия,не оспорва начина,по който е реализирано
дяловото разпределение,формулира възражение за давност за паричните
суми,начислени за периода м.05.2019 г. до м.01.2020 г. Моли съда да
отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т.С.“ЕАД претендира от К. К.
И. сумите от 1479,42 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019
г. до м.03.2021 г.,374,60 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до
25.01.2023 г.,14,35 лева сума за дялово разпределение за периода м.08.2020 г.
до м.02.2021 г. и 3,52 лева лихва за забава за периода 16.10.2020 г. до
25.01.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането
е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 7104/2023 г.
по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Т.С.“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
С нотариален акт за дарение от 16.06.2017 г. К. К. И. се легитимира като
собственик на аАДРЕС с площ от 62,76 кв.м.
Видно от нотариален акт от 08.03.2021 г.,К. К. И. учредява
безвъзмездно на своята майка Диана Димитрова И. вещно право на ползване
върху недвижим имот – аАДРЕС.
Според споразумителен протокол от 08.03.2021 г. К. К. И. поема за своя
сметка задълженията към „Т.С.“ЕАД за аАДРЕС за периода до 08.03.2021 г.
Представени са общи фактури от 31.07.2020 г. и от 31.07.2021
г.,издадени от „Т.С.“ЕАД с получател К. К. И..
Видно от договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т.С.“ЕАД и
„Т.С.“ЕООД,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което „Т.С.“ЕООД приема да реализира дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна
собственост,а „Т.С.“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение за
извършваното дялово разпределение.
Приети са индивидуални справки,съставени от „Т.С.“ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
2
подадено възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това
означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер. В конкретния случай следва да бъде
доказано,че между страните съществува договорно правоотношение относно
доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде установено доставеното
количество топлинна енергия и цената на същата,които предпоставки
подлежат на доказване от страна на дружеството ищец,а ответницата следва
да докаже,че е изпълнила точно своите договорни задължения или са налице
обстоятелства,които изключват дължимост на паричната сума. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано
от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 09.02.2023 г.
Софийският районен съд приема,че от събраните в хода на
производството доказателства,както и с оглед становищата на страните следва
да бъде възприето,че за периода м.05.2019 г. до 08.03.2021 г. между страните
съществува договорно правоотношение – дружеството ищец реализира
доставка и продажба на топлинна енергия,а ответницата И. е клиент на
топлинна енергия като собственик на недвижимия имот,в която насока съдът
взе предвид представения нотариален акт,съгласно който ответницата К. И. е
придобила право на собственост,както и отчете,че до 08.03.2021 г.,когато е
учредено върху същия имот вещно право на ползване в полза на майката на
ответницата,ответницата К. И. като собственик на имота е клиент на топлинна
енергия. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна
енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
имота като по отношение на имотите,които са топлоснабдени към влизане в
сила на закона не съществува изискване за сключването на договори в
писмена форма,а е достатъчно да бъде доказано притежаване право на
собственост или вещно право на ползване. Предвид това,че за периода
м.05.2019 г. до 08.03.2021 г. ответницата е собственик на имота,ответницата е
пасивно легитимирана да отговаря за заплащане цената на доставена
топлинна енергия. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на
страните по договора за продажба на топлинна енергия се регламентират
според общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са
уговорили индивидуални условия,поради което съдът приема,че приложение
намират именно общите условия. За да бъде изпълнението на задължението за
заплащане цена на топлинна енергия точно,необходимо е цената да бъде
заплатена в срока,предвиден според общите условия,а съгласно действащите
към процесния период общи условия цената на топлинна енергия следва да
бъде заплатена в срок от 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката.
Доказването факта на плащане на цената на топлинна енергия е възложено в
тежест на ответницата,която трябва да установи,че е изпълнила точно своите
договорни задължения. В хода на производството ответницата И. не е
представила доказателства да е заплатила цената на доставена топлинна
енергия или част от същата,поради което съдът приема,че искът за главница
за топлинна енергия е доказан по основание и по размер за сумата от 1479,42
лева,относно която между страните е отделено като безспорно и ненуждаещо
се от доказване,че представлява стойността на действително потребеното
количество топлинна енергия в имота. Софийският районен съд намира,че е
3
доказан по основание и по размер и искът за сумата от 14,35 лева сума за
дялово разпределение,в която насока съдът взе предвид,че тази парична сума
се установява от извлечение от сметка на „Т.С.“ЕАД,ответницата не е
релевирала доводи за недължимост на сумата,а с изтичането на срока за
отговор възможността да възразява е преклудирана,а и тази парична сума е
дължима в полза на купувача при отчитане клаузите на чл.22,ал.2 от общите
условия,според които стойността за дялово разпределение се заплаща на
доставчика,както и на чл.36,ал.2 от общите условия,която регламентира право
на доставчика да определи реда за заплащане на сумата за дялово
разпределение. Изводът на съда за основателност на исковете за главница и за
сума за дялово разпределение налагат разглеждането на своевременно
формулираното от ответницата И. възражение за изтекла погасителна
давност. Погасителната давност е регламентирана в полза на длъжника на
парична сума,който може да се позове на давност,ако в определен период от
време,считано от настъпване изискуемост на вземането кредиторът не
предприема действия,с които да бъде прекъсната давността. Приложимата
погасителна давност е тригодишната давност съгласно приетото
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. В
настоящия случай искът се счита предявен на 09.02.2023 г.,което означава,че
погасени по давност биха могли да бъдат вземания,за които към тази дата е
изминал период,по-дълъг от три години,считано от срока за плащане.
Същевременно при съобразяване обявеното извънредно положение през 2020
г. и с оглед чл.3,ал.2 от ЗМДВИП давност не е текла в периода 13.03.2020 г.
до 20.05.2020 г. Това означава,че за всяко задължение,чиято изискуемост е
настъпила преди 13.03.2020 г. давност е спряла да тече и остатъкът от срока е
продължил да тече,считано от 21.05.2020 г. Предвид изложените
съображения Софийският районен съд намира,че възражението за давност е
основателно в частта за паричните суми,начислени за периода м.05.2019 г. до
м.09.2019 г. и по реда на чл.162 от ГПК съдът приема,че респективно искът
подлежи на уважаване за сумата от 1231,92 лева предвид погасените по
давност парични суми и с оглед това,че за м.03.2021 г. ответницата отговаря
за заплащане на топлинна енергия до осмо число на месеца. С оглед това,че
най-старото претендирано задължение за сума за дялово разпределение е от
м.08.2020 г.,то няма погасени по давност парични суми за дялово
разпределение.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че съществува парично задължение,при което за периода на забава
кредиторът има право да претендира от длъжника обезщетение за забава.
Когато задължението има падеж или срок за изпълнение,считано от
датата,следваща падежната дата или датата,следваща последния ден от
срока,длъжникът изпада в забава и дължи заплащане на мораторна лихва,а
ако задължението няма определен срок,то за да бъде поставен в забава
длъжникът е необходимо да му бъде изпратена покана. Софийският районен
съд счита,че за задължението за заплащане цена на доставена топлинна
енергия има уговорен срок,а именно 45 дни,считано от изтичане месеца на
доставката,поради което и при съобразяване законовата разпоредба за
периода след изтичането на срока клиентът на топлинна енергия дължи
обезщетение за забава. Съдът намира,че искът за мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата от 360
4
лева,определена по реда на чл.162 от ГПК,а за разликата до пълния
претендиран размер подлежи на отхвърляне,в която насока взе предвид,че
предвид погасяване на част от главница по давност,върху погасената по
давност главница не е дължима мораторна лихва. Софийският районен съд
счита,че искът за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение
подлежи на отхвърляне,в която насока взе предвид,че общите условия на
дружеството доставчик не регламентират срок за плащане на стойността за
дялово разпределение,а ищецът не доказва да е канил ответника да заплати
сумата за дялово разпределение,с която покана да го постави в забава. Така
мотивиран,съдът намира,че искът за сумата от 3,52 лева мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни
претендират присъждането на съдебноделоводни разноски,както и предвид
уважената и отхвърлена част от исковете съдът намира,че следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца 75,02 лева за заповедното производство и 233,15
лева за исковото производство,а в полза на адв.И. А. Н. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна
помощ в размер от 56,80 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ по отношение на
К. К. И.,ЕГН **********,с адрес АДРЕС,че съществува вземане на
„Т.С.“ЕАД,ЕИК ЕИК,със седалище и адрес на управление
АДРЕС,представлявано от А.А.,в размер от 1231,92 лева ( хиляда двеста
тридесет и един лева деветдесет и две стотинки ) главница за топлинна
енергия за периода м.10.2019 г. до 08.03.2021 г.,360 ( триста и шестдесет )
лева мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 25.01.2023 г.,14,35 лева сума
за дялово разпределение за периода м.08.2020 г. до м.02.2021 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
09.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 7104/2023 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля иска в частта за разликата над 1231,92 лева до пълния
претендиран размер от 1479,42 лева главница за топлинна енергия,в частта за
разликата над 360 лева до пълния претендиран размер от 374,60 лева
мораторна лихва,за сумата от 3,52 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 05.03.2020 г. до 25.01.2023 г.
ОСЪЖДА К. К. И.,ЕГН **********,с адрес АДРЕС да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т.С.“ЕАД,ЕИК ЕИК,със
седалище и адрес на управление АДРЕС,представлявано от А.А., сумите от
75,02 лева ( седемдесет и пет лева и две стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и
233,15 лева ( двеста тридесет и три лева и петнадесет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
5
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД,ЕИК ЕИК,със седалище и адрес на управление
АДРЕС,представлявано от А.А. да заплати на адв.И. А. Н.,с адрес
АДРЕС,сумата от 56,80 лева (петдесет и шест лева и осемдесет стотинки )
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Т.С.“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6