Определение по дело №97/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 89/16.07.2012 г., постановено по гр. д. № 326/2011 г. по описа на М.ския районен съд, е отменена заповед № РД 12-123/13.05.2011 г. на Министъра на О. М. и Н., с която на основание чл. 188 т. 2 от КТ на С. А. Т., в качеството й на директор на ПГ по ТХВП „С.С.К.М." гр. М., е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" за нарушение на чл. 187 т. З и т. 10 от КТ. С решението М. на О. М. и Н. е осъдено да заплати по сметка на Районен съд- М. държавна такса в размер на 50 лв., а на С. А. Т. от гр. М., сумата в размер на 240 лв.- разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят М. на О. М. и Н., който го атакува като незаконосъобразно. Поддържа, че исковата молба била недопустима, поради което следвало производството по делото да бъде прекратено. Излага съображения, че Министърът на О. М. и Н., не бил легитимиран да бъде ответник в спора, а процесуалната легитимация на страните била абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно. Съгласно чл. 61 А. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключвал от по- горестоящия спрямо работодателя орган. Такива били предвидените в чл. 37 от Закона за народната просвета случаи на сключване на трудови договори с директори на държавни детски градини, училища и обслужващи звена. Сключването на трудов договор по реда на чл. 61 А. 2 от КТ не водело до изключение от правилото по чл. 61 А. 1 КТ. По силата на чл. 61 А. 2 изречение второ КТ, трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила, където се полага наемният труд, т. е. с работодателя. Съгласно чл. 192 А. 2 от КТ „Дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието, както и на работници или служители, назначени от по- горестоящия орган, се налагат от този орган". В случая, компетентен да наложи дисциплинарното наказание бил министърът на О. М. и Н.. С оглед на изложеното, искането е да се приема, че решението е незаконосъобразно.

Ответницата не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба адвокатът- пълномощник на ответницата изразява становище за законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение, поради което моли да бъде потвърдено.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима и основателна.

Ищцата твърди, че с ответника са в трудовоправни отношения. Била назначена на длъжност „директор" на ПГ по ТХВП „С.С.К.М." гр. М., която длъжност заемала и понастоящем по силата на трудов договор № РД-1774б/21.11.1994 г. Със заповед № РД12-123/13.05.2011 г., издадена от Министъра на О. М. и Н., на основание чл. 188 т. 2 от КТ във вр. с чл. 187 т. 3 и т. 10 от КТ й било наложено наказание „Предупреждение за уволнение". Счита заповедта за незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Освен това, заповедта била немотивирана и не били спазени сроковете по чл. 194 А. 1 от КТ. Моли да бъде отменена атакуваната заповед като незаконосъобразна.

В първоинстанционното производство не се е спорило, че ищцата е заемала длъжността „директор” на ПГТХВП „С.С.К.М." гр. М., и със заповед № РД 12-123/13.05.2011 г., Министърът на О. М. и Н., на основание чл. 188 т. 2 във вр. с чл. 187 т. З и т. 10 от КТ й наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" за допуснати нарушения, описани в заповедта, която й била връчена на 17.05.2011 г. Искът за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е бил насочен против Министерството на О. М. и Н., което е участвало като ответник.

Тази инстанция приема, че решението на първоинстанционният съд е постановено при участието на ненадлежен ответник и поради това е недопустимо. Съображенията са следните:

Постановеното решение при ответник- друг субект, а не работодателят, е в противоречие с тълкуването, прието от ВКС в ТР № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, съгласно което надлежен ответник по исковете по чл. 344 А. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61 А. 2 изр. първо от КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган.

Съгласно правилото на чл. 61 А. 1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника/служителя и работодателя, т. е. те са страни по него. Това следва и от предмета и целта на КТ, който урежда отношенията между работника/служителя и работодателя при предоставяне на работна сила, както и от съдържанието на трудовото правоотношение, предвидено в чл. 124 от КТ. Или, няма спор по това, че работникът/служителят е страна по трудов договор и страна по трудов спор. Легалната дефиниция, дадена в § 1 т. 1 ДР на КТ, определя работодателя- това е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни, където се полага наемен труд/, което самостоятелно наема работници или служители за полагане на наемен труд по трудово правоотношение.

В случаите, при които работодател не е физическо лице, трудов договор се сключва чрез определено по предвидения в закон или устав ред лице, оправомощено с работодателска власт. Съгласно чл. 61 А. 2 от КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по- горестоящия спрямо работодателя орган. Такива са например предвидените в чл. 37 от ЗНП случаи на сключване на трудови договори с директорите на държавни детски градини, училища и обслужващи звена- от министъра на О. М. и Н., но от това не следва изключение от правилото на чл. 61 А. 1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 61 А. 2 изр. второ от КТ и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила, т. е. с работодателя и правните последици настъпват в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган. Правото за прекратяване на трудовия договор, вкл. и чрез налагане на дисциплинарно наказание уволнение, принадлежи на работодателя. За осъществяването на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице. И тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция, не може да го упражни по отношение на себе си, волеизявлението в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган. Последиците обаче засягат правната сфера на работодателя и това го определя като надлежна /процесуално легитимирана/ страна- ответник по споровете по исковете по чл. 344 А. 1 от КТ /ТР № 1/30.03.2012 г. на ОСГК/. Изложеното е относимо и в случаите на наложени по- леки дисциплинарни наказания, които съгласно разпоредбата на чл. 192 от КТ, се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон, а дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието, както и на работници или служители, назначени от по- горестоящия орган, се налагат от този орган. Или, надлежен ответник по иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание- „уволнение”, и с още по- голямо основание- и по исковете за отмяна на по- лекото наказание „предупреждение за уволнение”, е работодателят, а не горестоящия спрямо него орган. В конкретния случай надлежен ответник е ПГ по ТХВП „С.С.К.М.” гр. М..

Поради изложеното следва да се приеме, че в случая обжалваният акт е недопустим като постановен спрямо ненадлежна страна. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че искът по трудов спор е предявен срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието, производството следва да бъде прекратено. В конкретния случай, първоинстанционният съд е следвало да остави исковата молба без движение с указание до ищцата да вземе мерки за конституирането на Професионална гимназия по туризъм и хранително- вкусова промишленост „С.С.К.М.” гр. М. като ответник по делото. И тъй като т. 17 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК и т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК са изгубили значението си с приемането на ГПК от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г. /Р. № 332/12.10.2012 г. на ВКС- ІV г. о./., атакуваното решение следва да се обезсили и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на М.ския районен съд като се съобрази изложеното по- горе.

Мотивиран от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 89/16.07.2012 г., постановено по гр. д. № 326/2011 г. по описа на М.ския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд М..

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/