Р
Е Ш Е Н И Е
№ ………… / 24.06.2019г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание,
проведено на 14.06.2019г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар
АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.
№ 12409
по описа за 2018год. на Варненския районен съд, ,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 238 ГПК.
Производството по делото е
образувано по повод предявени от ищеца „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу ответника Д.Н.П.
ЕГН: **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните
суми по Договор
за кредит № 328693 от 18 декември 2015 г. между
„Фератум България" ЕООД като Кредитор и Д.Н.П.
като Кредитополучател във връзка с Договор за гаранция от 18 декември 2015 г. : 800 лв. главница; 184 лв. договорна
лихва за периода от датата на първа вноска 17 януари 2016 г. до 12 декември 2016 г. - датата на
последната вноска; 100 лв. административна
такса за събиране на вземането; 616 лв. такса
за гаранция; 40,71 лв. мораторна
лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на
забавата, а именно 13 декември 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на
подаване на заявлението, както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението –
25.05.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№7848/2018 г. на ВРС, 17-ти състав.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: Подал
Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. В законоустановения двуседмичен срок
ответницата е възразила срещу същата, поради което на основание чл. 415, ал.1,
т. 1 ГПК депозира настоящия установителен иск.
Обстоятелството, въз основа на което
е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за кредит № 328693 от 18
декември 2015 г. между „Фератум България" ЕООД като Кредитор и Д.Н.П. като
Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е
реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона
за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по
отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между
„Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от
дружеството потребителски кредити.
Съгласно сключения от страните договор, Кредитополучателят е
декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за
предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в
Общите условия.
Със сключване на договора за кредит, Кредитополучателят
удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички
условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите,
в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.
По силата на сключения Договор за кредит № 328693 от 18
декември2015г. на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 800 лева,
който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на
кредитора в 184 лева, за срок от 360 дни.
Поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК,
Кредиторът следва да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя
страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши
вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България" ЕООД, е
предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк"
ЕООД, което дружество е одоборено от Кредитора и същото фигурира под № 237 в
Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за
свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно
взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В
тази връзка, на 18 декември 2015 г. между Д.Н.П. /Кредитополучател/ и „Фератум
Банк" ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция с № 328693, по силата на
който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на
задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния.
Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на
Кредитополучателя, Дружеството -Кредитор има право да предяви претенциите си
директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал
удовлетворяването им от Кредитополучателя.
Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към
Договор за гаранция № 328693, сключен между Д.Н.П. и „Фератум Банк" ЕООД,
Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на
гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай
таксата за гаранция е 616 лв.
Д.Н.П. не е изпълнила договорното си задължение да
върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал
изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД.
Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД, е погасило
дължимата сума в пълен размер към „Фератум България" ЕООД, с което е
встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес
за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.
Следва да се има предвид, че датата на последна вноска по
кредита е била на 12 декември 2016 г., респективно вземането е изискуемо в
пълен размер след тази дата.
В изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите
условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да
е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на
същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния
случай към настоящия момент е в размер на 100 лв. и представлява
административна такса за събиране на вземането.
Така задължението на ответника Д.Н.П. към Дружеството-Гарант
„Фератум Банк" ЕООД, произтича от заплатеното от страна на последния
спрямо „Фератум България" ЕООД изискуемо задължение по Договор за кредит с
№ 328693, формирано от усвоената, но непогасена част от кредита - главница,
договорна лихва, административна такса,, ведно с дължимата такса за гаранция по
Договор за гаранция с № 328693, за която длъжникът се е задължил, но не е
престирал.
На 1.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба на
отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от
01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК ********* (цесионер) и
„Фератум Банк" ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на
който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда
на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 14 декември 2017 г. от
„Фератум Банк" ЕООД посредством писмо с обратна разписка.
По договора за кредит, ответникът не е извършвал плащания,
поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на 1740,71 лв., от
които главница: 800 лв., договорна лихва: 184 лв. за периода от датата на първа
вноска 17 януари 2016 г. до 12 декември 2016 г. - датата на последната вноска,
административна такса за събиране на вземането: 100 лв., такса за гаранция: 616
лв., мораторна лихва върху непогасената главница 40,71 лв., за периода от
датата на настъпване на забавата, а именно 13 декември 2016 г. до 17 май 2018
г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Ответникът е
депозирал отговор
на исковата молба,
чрез адвокат С.К.Д. ***,
вписана в АК - Варна, действаща като особен представител.
Оспорва се с
отговора изцяло исковата претенция на ищеца и се счита, че същата е
неоснователна, като аргументите за това са следните:
С настоящата
искова молба съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК с предмет съществуване на вземането по издадена
заповед за изпълнение. С цел успешното му провеждане и установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение ищецът в условията на пълно и
главно доказване следва да установи факта на съществуване на валидно
облигационно правоотношение по договора за кредит, неизплатени задължения на
ответника по договора, валиден договор за поръчителство, плащане от страна на
гаранта на задълженията на кредитополучателя, въз основа на което е встъпил в
правата на удовлетворения кредитор, валиден договор за цесия, сключен между
цедента и цесионера, по силата на който е прехвърлено вземането по договора за
кредит, както и че цесията е била съобщена на ответника.
1/ Относно облигационното правоотношение между 7,Фератум
България" ЕООД и ответника Д.П.:
Оспорва, че между дружеството „Фератум България"
ЕООД и ответника има сключено валидно облигационно правоотношение, като в
условията на евентуалност оспорва и дължимостта на претендираните от ищеца суми
по договора.
Оспорва, че вписаните данни - телефон, имейл адрес и IP
адрес, от който е подадена заявката в приложаната от ищеца „Информация за
заявка за кредит" са на ответника и са ползвани от него.
Оспорва, че ответника въобще е получил сума в размер на
800 лева, претендирана като главница по договора за кредит.
Оспорва, че между дружеството „Фератум България"
ЕООД е постигнато съгласие относно изложеното в исковата молба.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от
12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Т.е. писмената
форма е форма за действителност на договора.
С оглед на горното оспорва действителността на договора
за кредит на горните основания, а именно - липса на съгласие и форма и моля да
прогласите нищожността на същия на основание чл. 26, ал. 2 пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД.
На следващо място счита, че не са спазени и изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 от ЗПК, поради което на основание чл.22 ЗПК
договорът също е недействителен. В договора липсват съществени императивно
предвидени в разпоредбата на чл. 11 от ЗПК реквизити, а именно: лихвен процент,
начинът на формиране на лихвения процент и условията за неговата промяна, условията
за издължване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, информация за дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания, както и разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, информация за правото на потребителя при погасяване
на главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания. Не е ясно и как е формирана претендираната
с исковата молба лихва в размер на 184 лева.
Оспорва, че преди сключването на договора търговецът е
изпълнил информационното си задължение по чл. 8 - чл. 11 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и не е предоставил необходимата
информация на ответника, като по този начин договорът противоречи и на ЗПФУР и
води до ограничаване на правата на потребителя.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 147а от
Закон за защита на потребителите при сключване на договор при общи условия с
потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били
предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите
условия се удостоверява с неговия подпис. Клаузата за съгласие с общите условия
на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в
индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на
общите условия и получаване на екземпляр от потребителя. От представените към
исковата молба доказателства не се устаноявява на ответника да са му били
предоставяни общи условия и същият да се е съгласявал с тях.
Претендираните административна такса в размер на 100 лева
и такса за гаранция в размер на 616 лева считам, че представляват по съществото
си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на евентуални
задължения по кредита, а не са плащане за покриване на разходи по събиране на
вземането, респективно за предоставяне на обезпечение.
Счита, че с предвиждането на тези плащания се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждането на допълнителни
плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна. Считам, че
така претендираните такси са несъвместими и с добрите нрави, а таксата за
предоставяне на поръчителство още към момента на уговарянето й създава
предпоставки за неоснователно обогатяване.
Отделно горното за да бъдат начислени претендираните
такси срещу тях следва да е била предоставена съответната услуга на ответника,
с оглед на което оспорва дължимостта на същите, тъй като срещу начислените
такси няма предоставени услуги.
2/ Относно договора за поръчителство и суброгацията на
гаранта в правата на удовлетворения кредитор:
Оспорва изложеното от ищеца, че между гаранта и
кредитополучателя има валидно сключен Договор за гаранция, както и че между
гаранта „Фератум Банк" Ltd. и „Фератум България" ЕООД има валидно
сключен договор за поръчителство.
В исковата молба се твърди, че между дружеството „Фератум
Банк" Ltd. и ответника е сключен Договор за гаранция № 328693.
Оспорва, че между ответника и дружеството „Фератум
Банк" Ltd. е постигнато съгласие за сключване на договор за гаранция,
както и на условията на същия.
Относно приложените Общи условия към договор за гаранция
(поръчителство) също са приложими разпоредбите на чл. 147а от ЗЗП, които не са
спазени. Общите условия не са подписани от ответника, като няма данни и същите
да са му били предоставени.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2
от ЗЗД договорът за поръчителство трябва да бъде извършен в писмена форма. Т.е.
писмената форма е форма за действителност на същия. Еюради което считам, че
между гаранта „Фератум Банк" Lid. и „Фератум България" ЕООД няма
валидно сключен договор за поръчителство.
С оглед на изложеното оспорва действителността на
договора за гаранция на горните основания и считам, че същият е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2 пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД - липса на съгласие и форма и моля
да прогласите нищожността му.
В условията на
евентуалност оспорва и обстоятелството, че гаранта е заплатил на дружеството
„Фератум България" ЕООД въобще някаква сума, поради което и не се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
Не на последно място оспорвамсъществуването и правния
статут на гаранта „Фератум Банк" Ltd., както и че същия може да упражнява
дейност на територията на Република България.
3/ Относно договора за цесия, сключен между „Фератум
Банк" Ltd. и ищеца в настоящото производство и действието му по отношение
на ответника:
Оспорва действителността на договора за цесия, сключен
между дружеството „Фератум Банк" и ищеца в настоящото производство.
Дружеството „Фератум Банк" не е заплатило на първоначалния кредитор
задълженията по договора за кредит и същият не се е суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор „Фератум България" ЕООД. С оглед на което цедента
не може да прехвърли права, които няма.
В условията на
евентуалност оспорва и действието на цесията по отношение на ответника.
Счита, че по отношение на ответника прехвърлянето на
вземането няма действие тъй като същото не му е съобщено /така чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Уведомлението за извършената цесия не може да се счита за връчено на
ответника и с исковата молба, тъй като същият се представлява в настоящото
производство от назначен от съда особен представител, а не от упълномощен от
него такъв, който би могъл да доведе до знанието му всички относими към
спорното право факти, включително знанието за извършената цесия. Лицата,
осъществяващи процесуално представителство в качеството си на особен
представител не разполагат с представителна власт за получаване на
материалноправни изявления, поради което и връчването на книжата на особен
представител, в това число и уведомлението за цесия не може да се счита за
достигнало до знанието на ответника.
Отделно горното, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД прехвърлянето на вземането следва да бъде съобщено на длъжника от
предишния кредитор, като това право е лично и същото не може да бъде
прехвърлено на цесионера. Като следва да се има предвид и, че по отношение на
ответника предишен кредитор е не дружеството „Фератум Банк", а дружеството
„Фератум България" ЕООД.
С оглед изложеното, счита че заведените искове са
неоснователни и недоказани, и следва да бъдат оставени без уважение.
В
проведеното о.с.з., ищцовата страна не изпраща представител, като не е взела
становище по отговора на исковата молба и не е поискала разглеждане на делото в
отсъствие на представител на страната.
В
проведеното о.с.з., ответната страна, чрез процесуален представител отправя
искане за потановяване на неприсъствено решение спрямо ищеца, на основание
чл.238, ал.2 от ГПК.
За да се произнесе по спора съдът
съобрази следното:
На
осн.чл. 238, ал.2 от ГПК, ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца,
ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Видно
от приложените по делото книжа/връчена призовка за явяване в о.с.з на
14.06.2019г.-л.78/, на ищецът са били указани последиците от неявяване в съдебно заседание при липса на
ангажирано становище по отговора на исковата молба.
На
следващо място, от събраните по делото доказателства не може да се направи
извод за вероятната основателност на иска. Ищцовото дружество, на което е
разпределена доказателствена тежест в този смисъл, не е ангажирало
доказателства за съществуваща договорна връзка между цедента „Фератум
България“ЕООД и ответника, на основание сключен договор за кредит № 328693 от
18.12.2015г., съгласно правилата на ЗПФУР. При наведеното оспорване от
ответникът на подобна облигационно правоотношение, ищеца по делото не е
ангажирал никакви доказателства за предоставянето от кредитодателя на
информация, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от
страна на ответницата по електронен път за сключването на процесният
договор № 328693 от
18.12.2015г., съобразно изискванията на Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги. Електронното изявление е
електронен документ по смисъла на закона, когато е записано на магнитен,
оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено - чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕП.
От представената от ищецът с исковата молба/л.7 от делото/ справка за статуса на
кредита с посочени лични данни за потребителя и данни за кредита/номер, дата,
падеж, размер в лева на отпусната сума и лихва и т.н./, не може да се направи
извод, че договорът е произвел действие между страните,
предвид липсата на представени доказателства съобразно приет от страните по
договора начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на разпоредбата от
чл.10, ал.1 от ЗПФУР, съгласно които преди потребителят
да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички
условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му
предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител,
достъпен за потребителя, както и че са изпълнени изискванията на чл.10, ал.1 и
ал.2 от ЗЕДЕУУ, т. е. че задължителната за сключване на договора информация е
достигнала до потребителя.
Разпоредбата на чл.
18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже,
че е изпълнил задължението си за
предоставянето на преддоговорна информация на потребителя, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключването на договора.
В настоящия случай, не се удостоверява извършването от ответника
на електронно потвърждение, за да се приеме, че ответникът е дал съгласие за
сключване на договор за заем с описаните в исковата молба параметри. Съгласно
чл. 9 ЗЕДЕП, електронното изявление е изпратено с постъпването му в
информационна система, която не е под контрола на автора. В тази връзка липсват
доказателства, че електронно изявление в насока сключване на процесния договор
за кредит № 328693
от 18.12.2015г., и
Договор за гаранция със същия номер и дата, сключен с „Фератум Банк“ЕООД, е
изпратено, по смисъла на цитирана разпоредба, както и че е изпратено именно на
ответницата по делото.
По тези съображения, съдът, като установява наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239, ал.1 ГПК
и направеното изрично искане на ответника по чл.238, ал.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, намира че претенцията на ищцовата страна, следва да се отхвърли по
този ред.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на присъждане на сторени по делото разноски. С оглед факта, че по настоящото дело,
ответникът е представляван от назначен на разноски на ищеца особен представител,
съобразно разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК и няма действително сторени от
него разноски в производството, то такива и не следва да му се присъждат за
заплащане, като се възлагат в тежест на ищцовата страна.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
ищеца
„А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника Д.Н.П.
ЕГН **********, положителни установителни искове, с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните
суми по Договор
за кредит № 328693 от 18 декември 2015 г. между
„Фератум България" ЕООД като Кредитор и Д.Н.П.
като Кредитополучател във връзка с Договор за гаранция от 18 декември 2015 г. : 800 лв. главница; 184 лв. договорна
лихва за периода от датата на първа вноска 17 януари 2016 г. до 12 декември 2016 г. - датата на
последната вноска; 100 лв. административна
такса за събиране на вземането; 616 лв. такса
за гаранция; 40,71 лв. мораторна
лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на
забавата, а именно 13 декември 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване
на заявлението, както и законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението – 25.05.2018г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по
ч.гр.д.№7848/2018 г. на ВРС, 17-ти състав.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО
РЕШЕНИЕ не
подлежи на обжалване,
на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се
обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: