О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №260074
гр. Пловдив, 02.11.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 533/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Разпоредително
заседание по чл. 267 от ГПК.
Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на ищцата по спора С.К.Т. против Решение № 683/08.07.2020 г., пост. по гр.д. № 2461/2019 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което е отхвърлен изцяло предявеният срещу „ А.п.П. „ ЕООД, ЕИК ********* иск за заплащане на основание чл.49 във вр. 45 от ЗЗД на обезщетение за претърпени от Т. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени й от получени травми вследствие инцидент на 19.07.2016 г., настъпил по причина на деликтно поведение на водача на автобус „ ***** „, рег. № РВ **** АВ, обслужващ линия № 26 на градския транспорт в Пловдив.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението. Поради допуснати съществени процесуални нарушения първоинстанционния съд формирал неправилен извод че ищцата – при лежаща върху нея доказателствена тежест, не е установила противоправно поведение на водача на автомобила, което да е в пряка причинна връзка с причинените й увреждания. В тази насока са заявени в жалбата две доказателствени искания: За назначаване на САТЕ – в хипотеза на чл. 266 ал. 3 от ГПК - като своевременно поискана пред окръжния съд и отказана от него и За допускане на свидетел - очевидец „ на злополуката при режим на призоваване – в хипотеза на чл. 266 ал. 2 т.1 – новоузнато доказателство.
От въззиваемото дружество е постъпил отговор за неоснователност на жалбата. Възразява се против събирането на исканите доказателства. По отношение на исканата САТЕ се поддържа настъпила преклузия при заявяването й пред окръжния съд / чак в четвъртото по делото заседание /, на което основание същата правилно е отказана и като така не е налице основанието по чл. 266 ал. 3 от ГПК. Относно свидетеля се възразява че липсват изложени твърдения, обосноваващи извод че той е новоузнат / новооткрит и от кой момент, с оглед което да не е могъл да бъде поискан до приключването на устните състезания в първоинстанционното производство.
Настоящия
съд установи следното:
Въззивната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК ищцата е освободена от внасяне на ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 263 ал. 1 от ГПК. За разглеждане по същество ще се насрочи в открито съдебно заседание / чл. 268 ал. 1 от ГПК/.
По заявените доказателствени искания
––––––––––––––––––––––––––––––––––
С постановеното в производството по чл. 140 от ГПК Определение от 28.01.2020 г. първоинстанционния съд изрично е указал на въззивницата - ищца че не сочи доказателства за наличие на деликт с автор водача на автобуса.
Във връзка с така даденото указание за първото открито съдебно заседание по делото, състояло се на 27.02.2020 г. ищцата чрез процесуалния си представил е заявила доказателствено искане за задължаване на ответното дружество да представи копие от трудов договор на водача К К. Това й искане е уважено, като в това съдебно заседание са събрани писмени и гласни доказателства - свидетели досежно търпяните от ищцата болки и страдания във връзка с получените увреждания и заключение на психологична експертиза. В следващото открито съдебно заседание на 25.06.2020 г. е прието и заключение на медицинска експертиза и за пръв път е поискана САТЕ, като са изложени аргументи искането за тази експертиза да се явява своевременно, тъй като същата – според ищцата, е обусловена от събирането на казаните по горе гласни доказателства - свидетели и заключения на СПЕ и СМЕ.
Съдът не се е съгласил с тези аргументи, приел е искането за преклудирано и го е оставил без уважение.
Определението е правилно по изложените в него съображения, поради което твърдяната от въззивницата хипотеза на чл. 266 ал. 3 от ГПК не е налице. Същата като ищца носи доказателствената тежест да установи виновно и противоправно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД от страна на водача на автобуса – в който смисъл и дадените й от окръжния съд указания, за да ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД на неговия работодател като възложител на работата, при и по повод на която са причинени уврежданията. В случая САТЕ е надлежно, годно за установяването на евентуално такова поведение доказателство, но същото не е своевременно поискано – до края на първото по делото открито съдебно заседание. Ангажираното му – противно на твърдяното от въззивницата, не е предпоставено от свидетелските показания и от заключенията на СМЕ – без значение на установеното от тях, още повече че в случая тези доказателства не са поискани, съответно събрани за факти и обстоятелства, касаещи поведението на водача във връзка с настъпването инцидента, а за търпяните болки и страдания от уврежданията и причинната връзка на тези увреждания с инцидента.
По така изложените съображения това доказателствено искане следва да се откаже.
Относно свидетелят „ очевидец на инцидента „, узнат от въззивницата – според твърденията й в жалбата, след приключване на съдебното дирене пред окръжният съд – следва на първо място да се посочи че същата в първоинстанционното производство е поискала двама свидетели – за последиците за здравето и бита й от причинените й травми, което й искане е изцяло уважено. Показанията на свидетелите установяват именно и само тези факти и обстоятелства, те не касаят причините за настъпването на инцидента, съответно поведението на сочения за негов причинител водач на моторното превозно средство – за които свидетелите нямат впечатления и не се очевидци. Тоест за деликтното поведение, осъществено от шофьора на автобуса доказателства изобщо и в частност свидетели не са искани пред първоинстанционноия съд и се заявяват за пръв път във въззивната жалба. Но в същата твърдението това доказателство да е новоузнато/новооткрито по смисъла на чл. 266 ал. 2 т. 1 от ГПК не се обосновава от конкретно посочени в тази насока факти и обстоятелства и като така се явява голословно. С оглед което и това доказателствено искане следва да се откаже.
Предвид изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И
Оставя без уважение заявените в жалбата на въззивника С.К.Т. доказателствени искания за Назначаване на съдебна автотехническа експертиза – в хипотеза на чл. 266 ал. 3 от ГПК - и за Допускане на свидетел – в хипотеза на чл. 266 ал. 2 т.1 от ГПК.
Насрочва делото в открито съдебно заседание на 20.01.2021 г. – 13,45 часа, за които дата и час да се призоват страните, като към призовките им се изпратят и преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: