Р Е Ш Е Н И
Е
№ година 2010 град Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и първи август година 2010
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИСАВЕТА
РАДИНА
Секретар: Р.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия РАДИНА
Наказателно дело
АХ № 1762 по описа за 2010 год.
Производството е по чл. 4 и сл. от УБДХ.
Образувано е въз основа на АХДХ
съставен против Г.Г.К. ***, затова че на 20.08.2010 г. е влязъл в словесен
физически конфликт със свидетеля М. С. към когото е крещял и когото е ударил.
Нарушителят признава, че така е
осъществил словесна агресия по отношение на свидетеля С. и отрича да е
осъществил физическа такава.
СЪДЪТ като взе предвид събраните
по делото доказателства установи следното:
Няма спор, че на
Ето защо като разбрал за
инцидента, същият е пристигнал на посоченото му място на ПТП и в присъствието
на дежурния автопатрул в състав свидетелите О. и Ш., както и случайният
очевидец – свидетелят Л. и пътуващите в автомобила участвал в ПТП свидетели К.
С. и М.С., се е насочил към последния и е започнал да крещи срещу него.
Директното отправяне на
нарушителя към водача на автомобила, взел участие в ПТП е станало след като К.
си е изяснил на място, че именно св. М. С. е управлявал автомобила. Блъснал
неговата тъща.
Няма спор по фактите които са
визирани до тук, като самият нарушител признава, че е притеснен и ядосан от
повредите които е претърпяла неговата тъща се е насочил към причинилия ги й
водач на автомобила М. С. и е започнал да крещи срещу него.
Както стана ясно към този момент
на мястото на инцидента са присъствали всички лица, които са посочени като
свидетели в акта- О., Ш., Л., С..
Инцидентът е възникнал и на улица
в с. Говедаре, която е публично място.
Нарушителят отрича, освен
словесната да е проявявал и друга форма на агресия, а именно физическа. Тази
негова позиция може да бъде определена само като защитна, тъй като е
опровергана от всички други доказателствени източници.
В пълен унисон показанията на
всички свидетели сочат, че самите те лично са възприели как нарушителят докато
е крещял в лицето на свидетеля М. Соколов му е нанесъл три удара.
Несъмнено е при тази фактология
по делото, че проявата на такова поведение от страна на нарушителя може да бъде
квалифицирана като скандална и да попадне под квалификацията за проява на
дребно хулиганство с оглед разпоредбата на чл. 1 ал. 2 от УБДХ.
Основният въпрос, който подлежи
на разрешаване, е, дали данните за личен мотив на дееца към лицето, на което е
нанесъл телесни повреди /същите могат да бъдат отнесени с оглед данните по
делото към състава на чл. 130 ал. 2 от НК/, изключват съставомерността по чл. 1
ал. 2 от УБДХ.
Отговорът на този въпрос, следва
да се търси и се укрива директно в Постановление на Върховен съд № 2/74 г.
Наличието на личен мотив, би
могъл да сочи на евентуален умисъл за хулиганство, щом отнасянето към третото
лице, едновременно грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение
към обществото.
От друга страна, следва да се има
предвид, че престъпното отнасяне към това трето лице, каквото в случая се явява
пострадалия М. С., което отнасяне съпровожда хулиганските прояви на нарушителя,
не изключва последните, а те наред с причинената телесна повреда образуват една
съвкупност от престъпления.
Във всички случая деецът с
поведението си е надхвърлил рамките на личната разпра, като нанасяйки удари на
пострадалия М. С., а в присъствието на повече граждани на булчино място е
действал с пряк умисъл за засягане на телесния интегритет на лицето, и с
евентуален умисъл по отношение на непристойните прояви.
Последното следва да се разбира в
смисъл, ме нарушителят е допускал, че с действията си засяга обществения ред и
демонстрира едно явно при това неуважение към обществото.
За да намерят отговори
дефинициите за непристойни действия, те следва да бъдат открити в цитираното
по-горе Постановление на т. І.1.
Въпреки, че не са посочени като
обстоятелства в акта следва да се отчете и скандалното поведение, което е имал К.
след поставянето на белезници от органите на реда, бягството от патрулния
автомобил, отказите да изпълни разпорежданията на служителите на реда,
укриването. Всичко това е наложило постигане на място на подкрепление, за да
може нарушителя все пак да бъде задържан и отведен в РУ.
Разбира се, тези факти могат да имат отношение единствено към
индивидуализацията на наказанието, което съдът намира в конкретния случай от
алтернативно в предложените в чл. 1-ви следва да бъде глоба. За да определи
това по вид наказание, съдът съобразява действията на нарушителя, които са
описани в акта в контекста на целия инцидент, и по конкретно на
обстоятелството, че същият несъмнено е бил афектиран и тревожен от съобщението,
за това че неговата тъща е пострадала в резултата на ПТП предизвикано от М. С.,
когото нарушителя нападнал.
В тази връзка на опровергани са
обясненията на нарушителя, че той възприема пострадалата от ПТП,като своя
майка, с което следва да се обясни агресивността и поведението му.
Не оправдано обаче остава,
отношението към органите на реда, което не е намерило място сред
обстоятелствата в акта, но съдът възприема и отчита, като отегчаващо
обстоятелство при отмерване на глоба.
Не са представени и събрани данни
по делото за противообществени прояви от страна на нарушителя.
Като отчита всички обстоятелства
по нарушението съдът приема, че за да може глобата да изиграе своето
поправително, превъзпитателно и възпиращо въздействие върху нарушителя, както и
да постигне общо превантивен ефект, е необходимо същата да бъде определена в
размер на 150.00 лева.
С оглед на горното и на основание
чл. 6 от УБДХ СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
За извършена проява на дребно хулиганство
на 20.08.10 г. в с. Г., обл. П. и проявена във викове срещу и удари на М.С. С.
от гр. П. - налага на Г.Г.К. *** с ЕГН-********** глоба в размер на 150.00 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Началника на РУ
– Пазарджик за незабавно изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: