РЕШЕНИЕ
№ 1510
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Е. З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Е. З. Калпачка Въззивно гражданско дело №
20225300501908 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба на „Микро кредит“
АД, ЕИК *********, чрез адв. Г. М., срещу решение № 1258/13.04.2022 г. по гр.дело №
14541 по описа на РС Пловдив за 2021 г.
С обжалваното решение РС Пловдив прогласява за нищожна клаузата на чл. 3 от
Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ***г., сключен между „Микро
кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 137, ет.3 и Б. Ж. С., ЕГН ********** от гр.***. Със същото е
осъден жалбоподателят да заплати и направените по делото разноски, както и
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, на процесуалния представител на
ищеца.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателя го обжалва изцяло, като
счита постановения съдебен акт неправилен поради необоснованост, както и поради
превратно прилагане на материалния закон. Твърди, че решението е необосновано
поради липса на мотиви за решаващите изводи на съда, че отношенията във връзка със
сключения между страните Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №
***г. се регулират от ЗПК, а не от ЗЗД, че в решението липсва задълбочен анализ на
1
събраните доказателства и конкретните материалноправни норми, като твърди, че не са
изложени никакви мотиви, както относно правните изводи на съда, така и относно
въведените от ответното дружество възражения с отговора на исковата молба. Счита
решението неправилно и поради превратно прилагане на материалния закон. Твърди,
че не е налице значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации по
договора, като неправилно съдът е приел за приложима в конкретния случай нормата
на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП, само защото е приел, че не е уговорена индивидуално.
Изразява становище, че в нормата на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП изрично и изчерпателно са
изброени хипотезите, които обосновават неравноправност на дадена клауза, а
процесната клауза не попада в нито една от тези хипотези, като нито е уговорена във
вреда на потребителя, нито води до значително неравноправие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя, нито противоречи на изискването за
добросъвестност, което становище мотивира обстойно. Счита също, че предоставените
допълнителни услуги не са свързани с усвояване и управление на кредита, по смисъла
на ЗПК, като същите се предлагат напълно отделно от договора за кредит, при изрично
искане на заемополучателя, като не са предпоставка за отпускане на заема, за което
доказателства се съдържали в чл. 4.1 от договора за допълнителни услуги.
Моли, на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, да бъде отменено изцяло като неправилно
обжалваното решение, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски за двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Б. Ж. С., чрез адв. И., в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли да бъде
оставена без уважение и потвърден постановения съдебен акт. Счита, че постановеният
съдебен акт е правилен, законосъобразен и съобразен с материалния, процесуален
закон и трайно установената практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК,
за което излага подробни аргументи. Цитира съдебна практика за приложимост на
принципа на нарушение на добрите нрави, неравноправност на клаузите в договор с
потребител и приложение на императивни правни норми, за които съдът следва да
следи служебно. Обосновава нарушаване на принципа за ясно и разбираемо
формулиране на клаузите на договор с потребител, който да бъде в състояние да
разбере как се формира ГПР, от какви компоненти, за да може да разбере какъв реално
е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт и направи
информиран и икономически обоснован избор дали да сключи договора. Твърди
нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и на чл. 19 от ЗПК, тъй
като ГПР в договора е посочен само с цифри, като същият и не отговаря на реалния
приложен процент по договора.
Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
2
Претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от
ЗА, представя списък на разноските.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по
правния спор между страните.
Пред районен съд е предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
установяване на нищожност на клаузата на чл. 3 от Договор за допълнителни услуги
към заем Microcredit № ***г., сключен между „Микро кредит“ АД, ЕИК ********* и Б.
Ж. С., поради неравноправния и характер и противоречие със закона.
Ищецът Б. С., чрез процесуалния си представител адв. Е. И., твърди, че е страна
по договор за кредит с № ***, сключен с ответното дружество „Микро кредит“ АД на
18.03.2021 г., като към същият е бил сключен и договор за допълнителни услуги от
18.03.2021г. към договор за кредит с № ***, който твърди да е нищожен, поради
противоречие с добрите нрави, доколкото, съгласно чл. 3 от същия потребителят е
задължен да заплати за пакет допълнителни услуги сумата от 364,32 лв., при уговорен
заем в размер на 700 лв. и възнаградителна лихва от 84,92 лв. Твърди, че на осн. чл. 22
от ЗПК договорът е недействителен, а на осн. чл. 23 ЗПК се дължи само връщане на
чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи по заема. Твърди, че
уговореното противоречи на добрите нрави, като претенциите са явно нееквивалентни,
както и, че противоречи на закона, доколкото кредиторът е длъжен да направи оценка
на кредитоспособността на потребителя, а със сключване на договора за допълнителни
услуги той прехвърля риска на потребителя, което е в противоречие с националното и
европейско законодателство и практиката на националните съдилища и СЕС, като със
същата се цели заобикаляне на нормата на чл. 19 от ЗПК.
Ответникът е оспорил основателността на иска с твърдения, че договорът за
допълнителни услуги е самостоятелен договор, който няма характер на договор за
кредит и правоотношенията между страните се уреждат не от ЗПК, а от общия закон –
ЗЗД, доколкото има характеристика на договор за услуги. Оспорва вноските по
договора за допълнителни услуги да имат характер на общи разходи по кредита по
смисъла на чл. 19 от ЗПК, като излага подробни мотиви за съответствие на клаузите на
договора с цитираната норма на чл. 19 ЗПК. Обосновава липса на противоправност на
клаузите на договора, доколкото не са от изчерпателно изброените хипотези в ЗЗП,
3
както и липса на противоречие с добрите нрави, тъй като не всяка нееквивалентност е
основание за нищожност, а само тази, при която несъответствието е толкова
значително, че практически е сведено до липса на престация, като в случая
потребителят реално се е възползвал от услугите.
Пред РС Пловдив са приети писмени доказателства (договор за кредит с
приложения и общи условия, тарифа за допълнителни услуги на заемодателя, договор
за допълнителни услуги и договор за цесия, потвърждение за сключена цесия, справка
за платени суми, извлечение от сметка), въз основа на които съдът е приел за
установено от фактическа страна, че между страните е бил сключен Договор за заем
Microcredit № ***г., въз основа на който на заемополучателя е отпуснат кредит в
размер на 700 лв., при фиксирана лихва от 40.47 %, ГПР: 48.90 % и обща сума за
погасяване 784,92 лв., съответно общ размер на възнаградителна лихва за целия срок
на договора 84,92 лв., както и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №
***г., по силата на който на заемополучателя е предоставен пакет от допълнителни
услуги „Комфорт“, за срок от 6 месеца, при вноска: 60.72 лв., като общия размер на
дължимото възнаграждение по този договор е 364,32 лв. Установено е, че вземанията
по договорите с Б. Ж. С. са прехвърлени на „АКПЗ“ ЕООД.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според която в
посочения размер на ГПР в сключения между страните договор за заем от 48.89 % са
включени само разходите за лихви, а ако към същият се включи уговорената в чл.3 от
договора за допълнителни услуги вноски за допълнителни услуги „Комфорт“ 6 бр.
вноски, всяка от които в размер на 60,72 лв. или общо 364,32 лв., кредитът се оскъпява
с 52,0457 %, като размерът на ГПР възлиза на 64,1765 %. Посочено е, че потребителят
е ползвал услугата „Разглеждане до минути“, като от подаването на молбата за
предоставяне на заем до одобрението е изминал 1 час и 18 минути.
Така установените факти не са спорни между страните, жалбоподателят оспорва
правните изводи, направени от районния съд, въз основа на така установеното от
фактическа страна.
Изхождайки от предмета на сключения между страните Договор за заем
Microcredit № ***г. и страните по него – физическо лице, което при сключването му
действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна
финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на
своята търговска дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит,
чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда
строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава
трета, чл. 10 и чл. 11.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от същия закон,
4
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Жалбоподателят твърди, че Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit № ***г. има самостоятелно от договора за заем действие и същият съдържа
напълно независими от договора за заем клаузи, поради което следва действителността
му да се преценява на база общите норми на ЗЗД, а не на специалния ЗПК. Тези
възражения се опровергават както от самото заглавие на договора за допълнителни
услуги – Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ***г., така и от
съдържанието на договора, в чл. 4.1 от който е записано, че услугите се предоставят
единствено като допълнение към подписан договор за заем. Самите услуги няма как да
съществуват извън заемното правоотношение, доколкото предметът на договора за
допълнителни услуги по пакет „Комфорт“ е дефиниран като посещение вкъщи или на
удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името или за
сметка на клиента по банкова сметка на „Микро кредит“ АД, безплатно внасяне на
вноска директно в офиса на „Микро кредит“ АД или онлайн чрез виртуален ПОС
терминал, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути,
преференциално обслужване и право за участие в специални промоции, които сами по
себе си са действия свързани с усвояване и управление на кредита. Или, независимо, че
са отделени в два различни договора, то те са част от едно общо съглашение за
сключване на договор за портебителски кредит, поради което приложими са именно
нормите на ЗПК.
Уговорените клаузи за заплащане на възнаграждения по договора за
допълнителни услуги са неравноправни. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, каквото възражение не е направено и доказано по делото от кредитора,
чиято е и доказателствената тежест за индивидуалното уговаряне на договорна клауза.
По силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в потребителските договори са
нищожни. Основанията за обявяване на клауза от потребителски договор за
неравноправна не са лимитативно изброени в нормата на чл.143, ал.2 ЗЗП (в този
смисъл Решение № 143 от 19.01.2021 г. по т. д. № 1505 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. отделение). Чл. 145 от ЗЗП указва, че неравноправната клауза
в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или
на друг договор, от който той зависи. В конкретния случай двата договора са свързани,
процесния договор зависи изцяло от договора за потребителски кредит, доколкото
договора за допълнителни услуги към заем Microcredit № ***г. е допълнение към
5
договора за заем, както е записано в него. В договора за допълнителни услуги,
закупения пакет комфорт предоставя на кредитополучателя услуги, свързани с
усвояването и управлението на кредита, което законът забранява с нормата на чл.10а
ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси за
действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по
предоставяне на кредита.
С уговарянето на допълнително възнаграждение за услуги, свързани с
управлението на кредита, се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
определяща максимален размер на ГПР. В договора за кредит е уговорен ГПР 48,90%,
без да са включени разходите за закупуване на пакет допълнителни услуги, като с
включването им ГПР е в действителен размер 64,1765 %, съгласно приетото като
обосновано и компетентно заключение на ССЕ. С цел да се заобиколи нормата на
закона разходите по потребителския кредит са разделени в два отделни договора, във
вреда на потребителя, в противоречие с изискването за добросъвестност, поради което
и клаузата за закупуване на пакет услуги „Комфорт” се явява неравноправна. Така в
договора за заем не е посочен нито действителния годишен процент на разходите по
кредита, нито действителната обща сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, съгласно императива на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна. В
този смисъл, като не са включени разходите за закупуване на допълнителни услуги в
„общата сума, дължима от потребителя“, кредиторът е заобиколил изискванията на
закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. И тъй като
не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК е налице основание за
недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК. Тази разпоредба от една страна
е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете
страни.
По изложените съображения настоящия състав намира предявения иск за
основателен, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора на въззиваемия се дължат разноски. Пред въззивната
инстанция на пълномощника на въззиваемата следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 38 от ЗА, за оказаната безплатна правна помощ в
производството, в размер на минималния адвокатски хонорар по чл. 7, ал. 2 от
6
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както е поискан и
посочен в приложения списък на разноските, в размер от 300 лв. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от жалбоподателя в писмена
молба, докладвана в открито съдебно заседание, е неоснователно, като
възнаграждението не е поискано с начислен към него ДДС.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1258/13.04.2022 г., постановено по гр. д. №
14541 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, XX граждански състав.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, да заплати на адвокат Е.
Г. И., АК – Пловдив, личен № **********, адрес гр. ***, сумата от 300 лв. (триста
лева) адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на
въззиваемия Б. Ж. С., на осн. 38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7