МОТИВИ към решение № 71 от 12.07.2019 г.
по НОХД № 68 по описа за 2019 г. на РС - Омуртаг:
Настоящото
производство е образувано по внесен от РП – Омуртаг обвинителен акт против
подсъдимия Е.З.М. *** с обвинение в извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
12 предл. първо във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на
10.01.2019 г. в гр. О. на кръстовището на улиците „Стара планина“ и „Раковска“ по
хулигански подбуди причинил на Е.Е.Е. *** лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В
проведеното открито разпоредително заседание по делото съдът е приел, че са
налице предпоставките за разглеждане на същото по реда на глава 28 от НПК „Освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“ и е
разгледал делото по реда на тази диференцирана процедура.
Представителят
на Районна прокуратура - град Омуртаг, поддържа в с. з. обвинението против
подсъдимия. В съответствие с предвидената в чл. 287, ал. 5 НПК възможност в с. з.
прокурорът е заявил, че при условията на алтернативност в случай, че съдът
прецени, че установените по делото обстоятелства не осъществяват състава на чл.
131, ал. 1, т. 12 НК, прави искане съдът да се произнесе по въпроса за
извършено от подсъдимия престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Разпитан
в съдебното заседание, подсъдимият М. обяснява, че е бил предизвикан от
пострадалия с обида и физически действия/блъскане/, в резултат на които му
нанесъл удар.
Защитникът
на подсъдимия визира нанасяне на лека телесна повреда в състояние афект, като
намира за несъставомерен в случая признака“ по хулигански подбуди“,
алтернативно настоява за прилагане института на реторсията предвид взаимното
причиняване на леки телесни повреди.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият
и свидетеля Е.Е. се познавали и въпреки, че двамата не били влизали в преки
словесни конфликти помежду си, два пъти от началото на 2019 г. при управление
на автомобил и при разминаване с автомобил, управляван от подсъдимия, свидетелят
Е. насочвал автомобила си към този на свидетеля, което принуждавало подсъдимия
да завива в дясно с цел избягване на удар, а това го поставяло в ситуации на
попадане в дупка на пътя или в риск да блъсне пешеходец. Подсъдимият нямал
обяснение за това поведение на свидетеля Е., но преценил, че не е нужно да
подава официален сигнал до полицията за това.
На
10.01.2019 г. около обед в гр. О. свид. Е. управлявал микробус „Фолксваген
Каравел“, син на цвят, като на задната седалка на микробуса седяла неговата
майка свид. С.М..***, свидетелят се разминал с лек автомобил „Ауди Кю 7„, черен
на цвят, управляван от подсъдимия М., като при това разминаване двата
автомобила се доближили много с риск да се ударят страничните им огледала, което
наложило подсъдимият да отбие плътно в дясно. След това разминаване на
автомобилите подсъдимият видял в огледалото си, че свидетелят Е. спира на
кръстовището на улиците „Стара планина“ и „Раковска“ и потеглил с автомобила си
на заден ход с цел да потърси обяснение от свидетеля за поредния случай на
неправилно разминаване. Когато подсъдимият се доближил до предната лява врата
на управлявания от свид. Е. микробус, той говорел и жестикулирал към него, поради
което свидетелят отворил стъклото на тази врата. Тогава подсъдимият замахнал с
юмрук през отворения прозорец и ударил свидетеля Е. в дясната страна на носа, в
резултат на което започнало кръвотечение от носа му. Докато свидетелят държал
носа си поради изпитваните болки и течащата кръв, подсъдимият проврял ръцете си
през прозореца и започнал да дърпа свидетеля към себе си. Тогава свид. Е. отворил
вратата, при което подсъдимият продължил да му нанася удари. В този момент край
мястото на случващото се минал свид. М.М. - полицейски служител в РУ – Омуртаг,
който като видял нанасянето на удари от подсъдимия по свидетеля се доближил до
тях и издърпал подсъдимия настрани като му разпоредил да престане с нападението
и подсъдимият се подчинил. Тогава свид. Е. успял да излезе от колата и се
насочил към подсъдимия като бил видимо раздразнен и посегнал няколко пъти да го
удари, при което конфликтът отново се възобновил и двамата си разменяли псувни
на турски език. Свидетелят М. застанал между двамата и тъй като в този момент
свидетелят Е. станал по-нападателен, той положил усилия да възпре последния, при
което двамата паднали на земята. След като се успокоила ситуацията свид. М.
разпоредил на двамата участници в конфликта да го придружат до сградата на РУ –
Омуртаг за изясняване на случая. На същия ден до началника на РУ – Омуртаг била
подадена жалба от свид. Н.М. – майка на подсъдимия, в която същата е изложила
направените пред нея оплаквания от сина й за станал на 03.01.2019 г. случай, при
който на пътя към сградата на пощата в град О. свид. Е. насочил автомобила си
срещу автомобила, управляван от подсъдимия М., което можело да доведе до ПТП,
като подобен случай имало и преди този. На 11.01.2019 г. свид. Е. посетил
съдебен лекар, който му издал СМУ за получените наранявания като отразил в
същото отоци и кръвонасядания по лицето, разкъсноконтузна рана по гърба на носа,
охлузване по лявото коляно. Според заключението на изготвената в хода на
образуваното ДП съдебно-медицинска експертиза, свид. Е. е получил оток по
цялата дължина на гърба на носа с леко изкривяване наляво, повърхностна
разкъсноконтузна рана по дясната странична повърхност на гърба на носа, охлузване
по предната повърхност на лявото коляно, като тези наранявания са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице уврежданията
по лицевата част на главата са получени от нанесени удари с юмруци, а
охлузването по предната повърхност на лявото коляно би могло да се получи от
падане върху терена или от нанесен удар с ритник в тази област. При разпита в
съдебно заседание вещото лице пояснява, че за получаване на нараняванията по
лицето е достатъчен един удар с юмрук, а за охлузването по коляното по-вероятно
е да е получено от падане върху коляното, отколкото от ритник. Подсъдимият също
се е явил на преглед при съдебен лекар в град Т. на 15.01.2019 г., при който е
установено, че е налице петнисто кръвонасядане по предната гръдна стена и
спонтанни и палпаторни болка по лявото рамо, които според съдебния лекар са му
причинили болка и страдание.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи от събрания по делото доказателствен
материал: отчасти от обясненията на обвиняемия, събраните в съдебното
производство свидетелски показания, експертно заключение и писмените
доказателства по делото. Относно нанасянето на удари от страна на подсъдимия по
пострадалия свидетел Е. съдът кредитира показанията на свидетелите Е., М., М. и
дори обясненията на подсъдимия в частта им, в която той признава, че е ударил Е.,
но не уточнява къде е попаднал точно удара. Обективни са показанията на
свидетеля М., който е полицейски служител и не е в някакви връзки с подсъдимия
или свид. Е.. Съобразяването на неговите показания в съвкупност с показанията
на свидетелите Е. и М., води до извода, че подсъдимият е нанесъл удари по свид.
Е., докато последният е бил все още на мястото на водача в микробуса. Показанията
на свидетелите Е. и М. кореспондират и с експертното заключение досежно това, че
получените наранявания са причинени от удар с юмрук в лицето и то в дясната
част на носа. Съдът прецени показанията на свидетелите Е.Е. и М.С., които не са
присъствали на описания случай, по-скоро във връзка с установяване на
съставомерния признак“ по хулигански подбуди“. Тези свидетели говорят за
времеви периоди, датиращи от края на 2018 г. и от месец януари 2019 г., като
описват три случая, при които свид. Е. без видимо основание е насочвал
управлявания от него автомобил към автомобила на подсъдимия при разминаване
между двата, като единия път дори показал среден пръст на подсъдимия. Свидетелят
С. посочва, че заради това поведение на Е. подсъдимият се наложило да отбие
автомобила си встрани, за да предотврати удар. Свид. Е. пък сочи, че при единия
случай на подобно насочване на автомобила на Е. към автомобила на подс. М. се
създал риск да блъснат пешеходец, а при другия такъв случай попаднали в дупка
на пътя, избягвайки сблъсъка. Тези показания подкрепят обясненията на
подсъдимия в тази им част, и кореспондират с показанията на свид. Н.М./майка на
подсъдимия/, както и със съдържанието на подадената от нея на 10.01.2019 г. жалба
до РУ – Омуртаг срещу Е.. Свид. М., който съдът определи като най-незаинтересуван
от изхода на делото свидетел, също посочва, че непосредствено след сблъсъка
между двете лица на 10.01.2019 г. подсъдимият му казал, че този сблъсък станал
за това, че при разминаване на кръстовище била създадена опасност от удар между
двата автомобила. Ето защо съдът кредитира показанията на свидетелите М., Е. и М.
относно причиняването на увреждането и механизма на същото, и кредитира
показанията на свидетелите Е.Е., Н.М. и М.С. относно съществуващото напрежение
в отношенията между подсъдимия и свид. Е. преди инкриминирания случай.
При
така установената фактическа установка съдът прие, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, като е нанесъл лека телесна повреда на Е., изразяваща се в разстройство на
здравето, неопасно за живота. От субективна страна деянието е осъществено
виновно под формата на пряк умисъл. Категорично се установи от събраните по
делото доказателства, че подсъдимият е нанесъл удари на пострадалия свидетел Е.,
с които му е причинил разстройство на здравето, неопасно за живота, което като
вид телесна повреда представлява лека такава по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК и
по смисъла на т. 15 от ППВС № 3 от 27.IX.1979 г. Съгласно последното под лека
телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК се разбира кратковременно разстройство на
здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма
или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън
болката и страданието. В този смисъл като характерни случаи ВС посочва
наранявания на кожата, насиняване на части на тялото, счупване на носни костици,
изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение
без загуба на съзнанието, контузни рани и много други. Описаните по-горе
увреждания на свид. Е. попадат в тази категория увреждания по смисъла на чл. 130,
ал. 1 НК. Ето защо и с оглед направеното от прокурора изявление, че поддържа
при условията на чл. 287, ал. 5 НПК и обвинението от частен характер по чл. 130,
ал. 1 НК, съдът призна за виновен подсъдимия в извършването на престъпление по чл.
130, ал. 1 НК. В рамките на проведената процедура по глава 28 НПК съдът обсъди
наличието на предпоставките по чл. 78а НК. Предвидените за престъплението по чл.
130, ал. 1 НК наказания са лишаване от свобода до две години или пробация, като
в този смисъл предвид вида и размера на алтернативната санкция и вида на
проявената вина – пряк умисъл, престъплението попада в обхвата на чл. 78а ал. 1
б. „а“ предл. І НК. От самото престъпление няма настъпили съставомерни имуществени
вреди. При преценка на данните в справката за съдимост на подсъдимия, приложена
по ДП по настоящото дело, съдът установи следното: подсъдимият е признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 по АНД № 259/2017
г. по описа на РС – Омуртаг като за това престъпление на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева. Решението по делото е влязло в сила на
05.01.2018 г., а сумата от 1000 лева, т. е. размера на определената глоба, е
внесена от подсъдимия на 02.01.2018 г., видно от наличната към бюлетина за
съдимост разписка. Тези данни означават, че от изпълнение на наложеното на
подсъдимия административно наказание глоба до датата на инкриминираното деяние
по настоящото дело е изминал период от 1 година. По този въпрос е налице
задължителна съдебна практика, обективирана в т. 4 на Постановление № 7/4.11.85
г. на НО № 4 /85 на ПВС, съгласно която лицето, което е освободено от
наказателна отговорност може да бъде повторно освободено от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, ако е изтекла една година от изпълнението на наложената
глоба. Това постановление понастоящем не е изгубило своята актуалност защото
именно към него досежно хипотезата на изпълнено административно наказание глоба
препраща и ВКС в мотивите си по т. 7 и 8 от ТР № 2 /28.02.2018 г. на ОСНК. Ето
защо съдът намира, че към момента на извършване на деянието по настоящото дело
по отношение на подсъдимия са били заличени последиците от наложеното
административно наказание глоба по АНД № 259/20217 г. Наличието на последващо
осъждане по НОХД № 5466/18 г. по описа на РС – В., е за престъпление, извършено
на 22.11.2017 г., като съдебният акт е влязъл в сила на 17.01.2019 г., т. е.
след като е извършено деянието по настоящото дело, поради което това осъждане
не влияе на преценката за приложимостта на процедурата по Глава 28 от НПК. При
това положение към датата на извършване на престъплението по настоящото дело
подсъдимият не е бил осъждан и по отношение на него са заличени последиците от
освобождаването му от наказателна отговорност по чл. 78а НК. Ето защо като
прецени наличието на предпоставките на чл. 78а НК в настоящия случай съдът
освободи на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК подсъдимия от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 1500 лева. При
определяне размера на наказанието съдът съобрази тежестта на престъплението, а
именно, че същото се преследва по частен ред и се явява изолиран случай в
живота на подсъдимия от гл. т. на естеството му, а именно посегателство върху
телесната неприкосновеност на друго лице. Наред с това съдът отчете и неминуемо
настъпилите от деянието на подсъдимия неимуществени вреди за пострадалия. При
определяне размера на наказанието съдът съобрази и имущественото състояние на
подсъдимия, който е декларирал, че има малолетно дете, което е лице, към което
той има законовото задължение за издръжка, и три автомобила, които предвид
посочените им марки и модели са на сравнително висока стойност. Ето защо съдът
намери за справедливо да индивидуализира наказанието глоба около и над
минималния законов размер.
При
анализа на гореобсъдените доказателства съдът намери, че с извършеното деяние
подсъдимият не е реализирал признака „по хулигански подбуди“, който е част от
първоначално повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 предл. първо във вр.
с чл. 130, ал. 1 от НК. Наличието на този квалифициращ признак изисква деецът
да цели единствено с извършване на деянието си да покаже явно неуважение към
обществото и пренебрежение към установените морални норми. Тези подбуди са
несъвместими със съществуването на негативни лични отношения между дееца и
пострадалия като предишни конфликти, вражда и други подобни конкретни мотиви. Неслучайно
практиката приема, че проявите по хулигански подбуди принципно изглеждат като
необясними и безпричинни действия. И това е така, тъй като при тях липсва личен
мотив срещу личността на пострадалия, генериран от поведението на последния, което
да даде повод за противоправното деяние на дееца. При престъплението по
хулигански подбуди доминиращата цел на извършителя е не да засегне конкретната
личност, а да демонстрира незачитане на установения обществен ред чрез
посегателство върху дадена личност. В настоящия случай от събраните и възприети
доказателства съдът не установи подсъдимия да е имал цел да демонстрира явно
неуважение към обществото въобще, погазвайки установени правила за поведение. Неговата
цел е била насочена конкретно към пострадалия свидетел Е. и желанието му е било
да засегне именно последния. Посочената цел е генерирана не само от рисковото
разминаване между двамата непосредствено преди престъплението, а и заради
няколкото прояви на пострадалия като участник в движението при ситуации на разминаване
с автомобила на подсъдимия. Именно тези прояви, на които при първите случаи
подсъдимият е реагирал спокойно/според казаното от свид. С./, а после е
започнал да се ядосва /според показанията на свид. Е./са поводът, по който се е
формирало негативното отношение на подсъдимия към пострадалия и което е
ескалирало на 10.01.2019 г. чрез нанасяне на лека телесна повреда. Тези
съображения според съда са достатъчни да изключат наличието на хулигански
подбуди у подсъдимия при извършване на престъплението. Ето защо и съдът призна
подсъдимия М. за невинен и го оправда по първоначалното обвинение за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. І във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК,
изразяващо се в това, че на 10.01.2019 г. в гр. О. на кръстовището на улиците „Стара
планина“ и „Раковска“ по хулигански подбуди причинил на Е.Е.Е. *** лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота, досежно
наличието на квалифициращия признак „хулигански подбуди“.
В
хода на съдебното следствие не се установи пострадалият да е реализирал спрямо
подсъдимия непосредствено преди извършване на престъплението насилие, тежка обида, клевета или друго
противозаконно действие, от което да са настъпили или е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Ето защо и съдът не
прие за реализиран привилегирования състав на чл. 132 НК.
В
настоящото решение съдът дължи произнасяне и по искането на защитата на
подсъдимия за прилагане на института на реторсията. В изготвеното на 15.01.2019
г. /пет дни след сбиването/ СМУ е отразено, че при извършен на същата дата
преглед на подсъдимия М. е установено, че е налице петнисто кръвонасядане по
предната гръдна стена и спонтанни и палпаторни болки по лявото рано, които
според съдебния лекар са му причинили болка и страдание. В същото са вписани и
предварителните данни, посочени от подсъдимия, а именно, че бил ударен с юмруци
по гърдите от Е.Е.Е.. Констатираното от съдебния лекар, че на лицето са
причинени болка и страдание, отнася тези последици към групата на леките
телесни повреди по чл. 130, ал. 2 НК. Съгласно т. 15 от ППВС № 3 от 27.IX.1979 г.
незначителните наранявания, изразяващи се в одрасквания и зачервяване на кожата,
не съставляват увреждания с разстройство на здравето. В случая съдебният лекар
е употребил понятието петнисто кръвонасядане, но същото предвид интензивността
му е обусловило определянето му не като разстройство на здравето, неопасно за
живота, а като по-леката форма на леката телесна повреда – болка и страдание. Съгласно
задължителното тълкуване, дадено с ТР № 51 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 41/89 г.,
ОСНК реторсия по чл. 130, ал. 3 НК може да се приложи само когато са причинени
еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди - само по чл. 130, ал. 1
или само по чл. 130, ал. 2 НК. Това тълкуване води до извода, че в настоящия
случай предвид различния вид на леките телесни повреди е неприложим института
на реторсията. Наред с това по делото липсват и категорични доказателства за
причиняване на лека телесна повреда на подсъдимия от страна на свид. Е.. Както
се посочи по-горе, събраните свидетелски показания сочат на нанесени от
подсъдимия върху пострадалия удари, но не и за обратното. Свид. М. сочи, че свид.
Е. се е опитал да удари подсъдимия, но данни за нанесени удари липсват. Наред с
това свид. М. се е опитвал за усмири двамата, заставайки помежду им, и в
създалата се суматоха не е ясно от сблъсък с кого или с какво точно подсъдимият
може да се е ударил. Не без значение е и факта, че подсъдимият е отишъл на
преглед при съдебен лекар след пет дни от инкриминираната дата, през който
период би било напълно възможно да се получат по друг повод увреждания от типа
на описаните. Ето защо съдът не намери основание както в установените по делото
факти, така и от правно естество, за прилагане на института на реторсията.
С
оглед признаването на подсъдимия за виновен по настоящото дело на основание чл.
189, ал. 3 НПК съдът го осъди да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Т.
направените по досъдебното производство разноски за съдебна медицинска
експертиза в размер на 67.20/шестдесет и седем лева и 20 ст. / лева, както и по
сметка на РС – Омуртаг сумата в размер на 20.00 /двадесет/ лева – платено
възнаграждение за явяване и изслушване на вещото лице.
Така
наложеното наказание съдът счита, че ще спомогне за постигане на целите по чл. 12
от ЗАНН.
Въз
основа на изложените съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА