РЕШЕНИЕ№…..
Гр.
София, 21.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV Д с - в, в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 9016 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 90400/11.04.2019 г.
по гр. д. № 83347/2017 г. на СРС, 24 състав, на основание на основание чл. 2, ал. 1, вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати
на С.Т.Г. с ЕГН **********, обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 773, 08 лв. - направени от ищеца разноски за държавна такса и
адвокатски хонорар, като предявения иск за имуществени вреди в размер от общо 12
800 лв. е отхвърлен.
Решението е обжалвано от ищеца С.Т.Г., чрез
процесуалния му представител, в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди. Излагат се доводи, че в тази част
решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Имуществените вреди
са претендирани за разходи за транспорт и престой в Република Молдова по повод
образуваното наказателно производство срещу него с цел обезпечаването на доказателства.
Поддържа се, че ищецът е пътувал до Молдова за узаконяване на диплома си за
завършено висше образование по ветиринарна медицина, което е свързано с
повдигнатото срещу него обвинение от СРП по чл. 316, пр. 1, вр. с чл. 308, ал.
2, пр. 2 НК. Твърди се, че ищецът подал искане до Специализираната прокуратура
на район Буюканида да образува производство с цел установяване на невиността
му. Във връзка с това дело се е наложило да пътува да гр. Кишинев многократно
за събиране на доказателства пред молдовските власти - разпити на свидетели,
съдебни заседания, за което са направени множества разходи за път, хотел,
таксита, преводи на документи и т. н. Пътувал и многократно от гр. Варна до гр.
София по повод на делото, което според ищеца, се установява от разпита на
свидетелката Николова. СРС в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил
свидетелските показания, както и не е допуснал поисканата СИЕ. Моли да се отмени
решението в оспорената част и искът за имуществени вреди да се уважи изцяло.
Претендира разноски за производството съгласно списък.
Въззиваемата страна – ответникът Прокуратурата
на РБ, чрез представителя си, не е подала писмен отговор по жалбата в срока по
чл. 263 ГПК, но в съдебно заседание на 21.01.2021 г. я оспорва като
неоснователна. Поддържа, че решението в оспорената част е правилно, обосновано
и съобразено със събраните в производството доказателства в цялост. Моли да се
потвърди решението в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди.
От своя страна ответникът
- Прокуратурата на РБ е подал въззивна жалба срещу посоченото по – горе решение
в частта, с която е уважен иск за обезщетение за неимуществени вреди ответникът
е осъден за разноски с доводи, че
е постановено в нарушение на материалния закон, производствените правила и в
противоречие със събраните по делото доказателства. Според ответника решението в тази част е постановено в
противоречие с нормата на чл. 52 ЗЗД. Размерът на обезщетението не е определен
по справедливост и значително надвишава понесените от ищеца болки и страдания. Определеното от
СРС обезщетение от 8 000 лв. не съответства на вида и характера на
търпените от ищеца вреди и на упражнената наказателна принуда. Поддържа се, че
не са събрани доказателства за трайни последици върху психическото и физическо
състояние, професионалната кариера или отношенията с колеги и приятели на ищеца
свързани с процесното обвинение. От показанията на свидетеля Николова, защитник
на ищеца в наказателното производство, не може да се приеме за пълно установено,
че той е понесъл твърдените неудобства и притеснения. Освен това се излагат
съображения, че страданията на ищеца не са извън обичайните в такива случаи. Не
са представени доказателства за причинна връзка между обвинението и останалите
последици свързани с влошаване на здравословното състояние на ищеца,
злепоставянето му в обществото, иззетото ловно оръжие, спадане на доходите, на професионалните
му ангажименти и т. н. Свидетелката Николова не е от близкото обкръжение на
ищеца и показанията и не възпроизвеждат лични впечатления, а преразказват
разказаното от ищеца. Твърди се, че Прокуратурата не е разпространявала
информация за делото водено срещу ищеца и не е станала причина за
злепоставянето му. Недопустимо е да се установява здравословно и психическо
състояние с гласни доказателства, а доказването им изисква представяне на
медицински документи или ангажирането на експертиза. Неоснователно се
претендират и вреди от отнемане на ловното оръжие, което няма пряка връзка с процесното
наказателно производство. Поддържа се още, че съдът не е анализирал в
съвкупност доказателствата и решението е постановено при липса на мотиви. Излага
се още, че срещу ищеца е взета най - леката мярка за неотклонение „подписка“,
която не е повлияла на обичайния му начин на живот. Не са налице данни ищецът
да е търпял ограничения в придвижването си или да е бил в невъзможност да
напуска местоживеенето си. По тези и допълнителни съображения, моли да се
отмени решението в частта, в която искът за неимуществени вреди е уважен изцяло
и вместо това да се постанови решение, с което да се отхвърли. Прави се възражение
за прекомерност на разноските на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ищецът С.Т.Г. е оспорил жалбата на
Прокуратурата на РБ в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Изложил е
съображения, че решението в оспорената от ответника част е съобразено с
материалния закон и събраните по делото доказателства и е обосновано. Неоснователно
е оплакването, че съдът не е определил размера на обезщетението по правилата на
чл. 52 ЗЗД, както и че в производството не се доказват претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат от воденото срещу него наказателно производство.
Поддържа, че съгласно ГПК е допустимо установяването на вредите да се извърши само
чрез гласни доказателства. Събраните пред СРС показания установяват
продължителността и интензитета на търпените от ищеца неимуществени вреди.
Установено е, че ищецът е загубил позиции в професията си, не е ангажиран на
работа, което го е лишило от доходи, не е можел да покрива нуждите на
семейството си, изпаднал е в изолация от обкръжението и приятелите си, синът му
емигрирал и прекъснал следването си, което измъчвало ищеца. Оспорва се
твърдението на ответника, че изложените от свидетелката факти не са били
възприети лично от нея. Установено е, че наказателното производство е
продължило в период от около 9 години, което не се вписва в нормата за разумен
срок. Поддържа се, че качеството на ищеца на лекар е било под съмнение дълъг период
от време, влошило се е й здравословното му състояние, което е в причинна връзка
с продължителността на процеса в досъдебната и съдебна фаза. Моли да се
потвърди решението в оспорената част със законните последици.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и
събраните по делото доказателства, намира следното :
Като е съобразил изложените в
исковата молба факти СРС основателно се е произнесъл по обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - за присъждане
на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от действия на
Прокуратурата, като искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен в
пълния предявен размер от 8 000 лв., а искът за обезщетение за имуществени
вреди в размер на 12 800 лв. е изцяло отхвърлен.
Тъй като и двете страни са подали
жалби срещу решението на СРС, целият акт е предмет на съдебен контрол във
въззивното производство.
Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта
- в обжалваната част, а по правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страните във въззивните жалби. Съдът
има правомощие служебно да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
С оглед така очертаните правомощия
настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо.
Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка от страна на СРС.
По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени
вреди от дейността на правозащитните си органи. Съдът и другите
правозащитни органи представляват държавата като процесуални субституенти.
ЗОДОВ е едно от средствата за защита на предоставените от Конституцията права и
едно от вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл. 35, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/.
С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ
са регламентирани няколко хипотези, при които може да бъде ангажирана
обективната отговорност на държавата за вреди причинени на граждани от действия
на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените
юрисдикции.
По чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
Прокуратурата на РБ отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за извършено
престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде
прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето. В т. 11 на ТР №
3/2005 г. на ОСГК изрично се приема, че обезщетение за вреди се дължи и в
хипотезите на постановена оправдателна присъда (решение) по някое от
повдигнатите обвинения, при доказана причинна връзка между незаконното
обвинение и претърпените вреди. Следователно, действията по повдигане и
поддържане на обвинението се приемат за незаконни в случаите, когато лицето
бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или
поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на
наказателното преследване по давност.
По делото не
е било спорно и от доказателствата се установява, че ищецът е бил привлечен
като обвиняем с постановление от 21.07.2009 г. за престъпление по чл. 316, пр. 1 НК, вр. чл. 308, ал. 2, пр. 2 НК, като е задължен да не променя местоживеенето
си, за това, че на 23.01.2006 г. в гр. София, бул. „*****, в сградата на МОН,
при условията на посредствено извършителство чрез неустановено по делото лице,
съзнателно се е ползвал пред Р.Р.Р.- старши експерт в сектор административно
обслужване към МОН от неистински официален документ - Диплома за висше
образование по ветеринарна медицина Серия AL № 0051843Z25.03.2002 г. нa името на С.Т.Г., която не била издадена от държавен аграрен университет в
Кишинев - Република Молдова.
Установено е
още, че с присъда от 28.04.2017 г., постановена по нохд № 12805/2009 г. пo описа на СРС, НО, 122 състав ищецът С.Т.Г. е признат за невиновен за престъплението по чл. 316,
пр. 1 НК, вр. чл. 308, ал. 2, пр. 2 НК. Присъдата е влязла в сила на 16.05.2017
г.
По жалбата на ответника Прокуратурата
на РБ срещу решението, в частта, в която е уважен иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, въззивният състав споделя изводите на СРС, че по делото са
установени предпоставките, при които за ищеца е възникнало право на обезщетение
за претърпените неимуществените вреди в резултат от неоснователното обвинение
по наказателното производство.
Предвид обстоятелството, че по
повдигнатото и поддържано обвинение съдът е постановил оправдателна присъда,
същото следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на
наказателното производство действията на съответния прокурор да са били
основани на убеждението му за виновност на лицето. В наказателното производство
обвиняемият, съответно подсъдимият, се считат невинни до доказване по несъмнен
и безспорен начин на факта на извършване на престъплението, предмет на
обвинението и нямат задължение по закон да ангажират доказателства за
невинността си.
Настоящият състав намира за
установен факта на причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в
изживени негативни емоции в резултат на повдигнатото и поддържано незаконно
обвинение за посоченото по - горе престъпление, преживяно чувство на стрес,
страх и притеснение от воденото наказателно дело по процесното обвинение и
неговия резултат.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди, като съобрази възраженията на двете страни и установените в
производството факти, в тяхната съвкупност, въззивният съд намира следното :
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезите на чл.
2, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се вземат предвид общите правила на чл. 52 от ЗЗД
– обезщетението се определя по справедливост (съгл. пар. 1 от ДР на ЗОДОВ),
както и чл. 4 ЗОДОВ.
Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на редица обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят от съда при определяне
размера на обезщетението. Предназначението за обезщетението за морални вреди е
да възмезди претърпените лична болка и страдания от незаконното наказателно
преследване, но само тези, за които са представени надлежни писмени или гласни
доказателства и са безспорно установени по делото, като доказателствената
тежест е на ищеца. Неимуществени вреди не могат да се предполагат, тъй като са
предмет на конкретна преценка на психическото и емоционално състояние на всеки
индивид.
По
въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е формирана
многобройна и непротиворечива практика на ВКС - ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с
чл. 4 ЗОДОВ в решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на ІV г.о. на ВКС,
решение № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, решение
№ 554/2012 г. по гр. д. № 266/2012 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от
21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на ІV г.о. на ВКС, решение №
70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ІV г.о. на ВКС, решение №
251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС;решение № 61 от
28.04.2016 г. по гр. д. № 4546/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г., г. к., ІІІ г. о.
на ВКС и др.
Според цитираните решения размерът на
обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз
основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като
напр. тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство,
броят и продължителността на извършените процесуални действия с участието на
пострадалия, данните за психическото състояние и негативните последици,
претърпени от ищеца, начинът, по който обвинението се е отразило върху него с
оглед личността му и неговия начин на живот, рефлектирало ли е върху
професионалната му реализация, общественото доверие към него и социалните му
контакти, отраженията в емоционалната му сфера, здравословното му
състояние, наличието на други висящи наказателни производства срещу пострадалия
през времетраенето на наказателния процес, съдебното минало и налични
предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на
негативните изживявания и др.
Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва
да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите
условия в страната и жизнения стандарт за съответния период, следвайки принципа
за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и
паричното им обезвъзмездяване.
В случая от показанията на свидетеля на ищеца З.Г.Н.,
събрани в първоинстанционното производство, се установява, че от момента на
привличането му като обвиняем до постановяване на окончателния съдебен акт,
ищецът изпитвал негативни емоции, стрес, претърпял е лични и професионални
неуспехи, изгубил е позиции в работата си, синът му е напуснал следването си,
за да подпомага семейството, което се е отразило тежко в психологично отношение
на ищеца. Според показанията, повдигнатото обвинение препятствало възможността
на ищеца да реализира доходи от работата си като ветеринарен лекар, а след
привличането му като обвиняем пациентите, колегите и приятелския му кръг се
отдръпнали от него. Преди това ищецът бил уравновесен и спокоен човек, а в
резултат от наказателното производство по - често губел контрол и бил под
стрес.
От показанията се установява, че ищецът е загубил
позиции в професията си, не е ангажиран на работа, не е можел да покрива
нуждите на семейството си, изпаднал е в изолация от обкръжението и приятелите
си, което го измъчвало. Неоснователен е довода на Прокуратурата, че показанията
на свидетелката Николова не са непосредствени, доколкото, тя е била процесуален
представител на ищеца в рамките на приключилото наказателно производство и има
непосредствени впечатления от психическото състояние и стреса, на който е
подложен ищеца в резултат от воденото срещу него наказателно дело.
При определяне размера на обезщетението въззивният
състав намира, че от съществено значение е и обстоятелството, че проведеното срещу ищеца
наказателното производство и упражнената процесуална принуда са продължили значителен
период от време - от 2009 г. до 2017 г. повече от 8 години.
Независимо, че пред СРС не са
събрани доказателства за конкретното здравословно състояние на ищеца през
периода на проведеното наказателно преследване, преценявайки в съвкупност установените
по делото факти и при съобразяване на неблагоприятното отражение на
незаконното обвинение върху психиката на ищеца, настоящият съдебен състав
намира, че определеното от СРС обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ в размер на 8 000 лв. е достатъчно да обезщети претърпените от
ищеца вреди.
По въззивната жалба на ищеца срещу
решението в частта по отхвърления иск за обезщетение за имуществени вреди по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, в размер на общо 12 800 лв., съставляващи
разноски за пътни и други разходи за пътуване от РБ до Република Молдова и от
гр. Варна до гр. София по време на наказателното производство, за периода 21.07.2009
г. - 28.04.2017 г., въззивният съд намира следното :
За да се
присъди обезщетение за имуществени вреди, ищецът следва да установи, пълно и
главно в производството, на първо място, че разходите са действително направени
от него в рамките на наказателното преследване, приключило с оправдателна
присъда и за твърдения период, както и пряката им причинна връзка с процесното
незаконното обвинение, поддържано от Прокуратурата. Едва при
установяване на исковете по основание, следва да се ангажират доказателства и
за техния размер. В производството не са ангажирани доказателства за нито една от посочените
предпоставки.
По този иск
въззивният състав споделя решаващите изводи на СРС, че извън твърденията на
ищеца в исковата молба, подкрепени от показанията на адвоката му Николова, в
производството не са ангажирани други годни писмени доказателства, от които да
се направи обоснован извод, че за ищеца са настъпили имуществени вреди в
претендирания размер за твърдения период.
Доколкото
става въпрос за разходи за пътуване и престой съдът намира, че същите следва да
се установят с годни писмени доказателства. Действително, според показанията на
свидетелката Николова, ищецът е пътувал в периода до Република Молдова, но тези
пътувания и разходи са свързани с друго заведено от него наказателно
производство пред властите в Молдова, а не по повод настоящото наказателно дело.
Ищецът е поискал ангажиране на СИЕ, но въззивният състав намира, че СРС
основателно не е допуснал такава експертиза по формулираните от него задачи,
доколкото задачите са били непрецизно поставени, въпреки двукратно дадената
възможност на ищеца за уточняването им. Освен това, в производството не са
представени никакви разходно - оправдателни писмени документи за реално
направени от ищеца разходи за гориво, транспорт, хотел, квартира и др. за твърдените
от него пътувания до Република Молдова и от гр. Варна до гр. София, а без
представянето на такива доказателства заключението на СИЕ би било хипотетично и
не може да послужи за доказване на исковете за имуществени вреди по основание.
Поради изложените съображения жалбите,
както на ищеца, така и на ответника са неоснователни. Атакуваното решението е
съобразено с материалния и процесуалния закон и следва да се потвърди изцяло,
включително в частта по присъдените в тежест на Прокуратурата на РБ разноски за
производството, които са съобразени с изхода от спора.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора
- и двете жалби няма да бъдат уважени, разноските следва да останат в тежест на
страните, така както са направени.
Предвид изложените съображения,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 90400/11.04.2019 г. по гр.
д. № 83347/2017 г. на СРС, 24 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщенията до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.