РЕШЕНИЕ
№ 1316
гр. Пловдив, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501753 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по жалба на „АСВ“ ЕАД, ЕИК: ********* против
Решение № 187/ 09.05.2023г. по гр.д.№ 1473/ 2022г. по описа на РС-
Асеновград, с което е отхвърлен предявеният иск от жалбоподателя за
признаване за установено, че Т. К. Т., ЕГН ********** дължи сумата от 1000
лева главница и 178,77 лева договорна лихва за периода от 20.07.2018г. до
10.05.2019г., дължими по договор за паричен заем №193818 от 06.07.2018г.,
сключен със „Сити Кеш“ ООД , ведно с обезщетение за забава в размер на
412,65 лева за периода от 21.07.2018г. до датата на подаване на заявлението
30.05.2022г. и в размер на законната лихва от тази дата до окончателно
изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед за
изпълнение № 649 от 06.06.2022г. по ч.гр.д.№1052/2022г. по описа на АРС.
Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно и
незаконосъобразно, чрез произнасяне по съществото на спора за уважаване на
предявените установителни искове по чл.422 ГПК, претендира се
присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лева.
1
Изложени са съображения, чрез които се оспорват като неправилни изводите
на РС, с които е приета недействителност на ДК от 06.07.2018г с
първоначален кредитор „Сити кеш“, на основание чл.22 ЗПК поради
неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗРС – липса на ясно разписана
методика за формиране на ГПР, за което се възразява от жалбоподателя, че
съответства на посочената разпоредба и тази на чл.19 ЗПК/ към момента на
сключване на договора, изм., ДВ, бр.35/2014г., в сила от 23.07.2014г./, а
клаузата за неустойка е под условие, при несбъдване на условието, то тогава
се дължи неустойка. В договора били посочени фиксиран ЛП и ГПР, с
приложен погасителен план, който е ясен, без уговорки за промяна. Извършва
се позоваване на съдебна практика на окръжни съдилища в страната,
Решение по дело С 243/08 Pannon GSM, както и практика на СЕС – С-40/ 08,
С-137/ 08, С-240/98, С-244/98, С-397/11, С-472/11 и С-618/10 относно
служебното задължение на националния съд да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива
93/13, като компенсира тази неравноправност. Относно клаузата за неустойка
се намира, че същата не противоречи на т.3 от ТР№1/2009г на ОСГТК на
ВКС, не е нищожна, тъй като така се намира, че стимулира нормалните
отношения в търговските отношения в условия на пазарна икономика, а
евентуално се счита, че следва да се приложи правилото на чл.92, ал.2 ЗЗД
във всеки конкретен случай.
Постъпил е писмен отговор от адв.Е. И., пълномощник на ответницата Т.
К.Т., оспорва жалбата като неоснователна по аргументи и съображения от
ЗПК, Директива 2005/29/ ЕО, Директива 93/13/ ЕО и съдебна практика на
ВКС, вкл. ТР№1/ 2010г. на ОСТК на ВКС. Иска се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски по делото.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства по
делото, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.422, ал.1 ГПК с
материално правно основание чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД от „АСВ“ ЕАД,
ЕИК: ********* против Т. К. Т. от гр.А. з признаване дължимост на сумата
1000 лева главница, 178,77лева договорна лихва за периода 20.07.2-018 –
2
10.05.2019г., както и 412,65 лв- обезщетение за забава за периода 21.07.2018г.
до подаване на заявлението в съда.
При отхвърляне на така предявените искове при отчитане на събраните по
делото доказателства, районният съд е извършил преценка на относно
съответствието на договорените между страните клаузи по процесния ДПК
със ЗПК и липсата на противоречие с добрите нрави , изхождайки от
естеството и размера на задълженията , наличието на условия за тяхното
обезпечаване, размера на договорената лихва. Мотивирано е, че размерът на
договорената неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение следва да се включи в ГПР, като същата е уговорена и като
част от възнаграждението по предоставения кредит, като е обособена отделно
с цел заобикаляне ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, по която се установява
лимит на ГПР. Така формулираната клауза за неустойка е обоснована като
нищожна, поради което ДПК поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1,
т.9 и 10 ЗПК е обявен за недействителен, поради което отчетена правната
последица на разпоредбата на чл.23 ЗПК за задължение за потребителя за
връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по
кредита.
Въззивният съд споделя фактическите и правни изводи на районния съд, като
взе предвид договорените клаузи в параметрите по процесния договор за
потребителски договор във връзка с възможността на потребителя за наличие
на условя за реална преценка на икономическия резултат от предоставения му
на кредит финансов ресурс първоначалния кредитор „Сити кеш“ ООД,
вземанията по който са прехвърлени на настоящия ищец в качеството му на
цесионер по договор за цесия.
Видно от процесния договор за паричен заем № 193818 от 06.07.2018г. между
заемодателя „Сити кеш“ ООД и ответницата, на последната е отпусната в
заем сумата от 1000 лева, със срок на издължаване 10.05.2019г., при ГПР :
49,5 % на 22 двуседмични вноски, при фиксиран годишен лихвен процент –
40,08%. При тези условия е посочена общата дължима за погасяване сума в
размер на 1 209,95 лева. Посочената като общо дължима сума, съпоставена с
клаузата по чл.8 от договора, която предвижда и дължима неустойка в размер
на 1 144,05 лева, налага извод, че последната не се явява включена в ГПР,
доколкото последният следва да включва предвижданията и допусканията за
3
разходите, които потребителят би понесъл като последица от
договореностите по сключения договор. В този смисъл настоящият състав е
застъпвал становището си по аналогични казуси, свързани с договорени
условия в договори за заем с потребителски характер, предвиждащи
неустоечни задължения при неизпълнение на вменено задължение за
предоставяне на едно или повече при условия на алтернативност
обезпечения. Изводът, че с неустоечното задължение се постига при
заобикаляне на Закона оскъпяване на кредита , се налага и от представения
Погасителен план към договора за заем, при който неустоечното задължение
е включено в размера на сумата по периодичната вноска, като общият размер
на кредита по ПП фактически възлиза на 2 354 лева, а не в посочения общ
размер по договора за заем – 1 209,95 лева. Така въззивният съд поддържа
становището си по отношение на клаузата за неустойка, която формира
правния извод за недействителност на договора относно липсата на яснота за
икономическата обоснованост на кредита спрямо потребителя, като основание
за недействителност на процесния договор, вкл. на посочените от районния
съд правни основания по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Поддържаните
съображения на съда се основаван на качеството потребител на ответника в
исковото производство по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът
е задължен да следи както за съответствие на искането със закона и добрите
нрави, така и на основание чл.7, ал.3 ГПК / Нова – ДВ, бр.100 от 2019г/
относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП,
които се признават за недействителни и не пораждат целения в изготвения от
кредитора договорен резултат. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е
предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва
да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на
СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването договорните
клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като
налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точният
механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално
отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи,
4
така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми
критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е принцип в
общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган,
залегнал и в националното законодателство по цитираните по-горе норми на
ЗЗП.
В настоящия случай не може да се приеме за основателен доводът на
жалбоподателя относно наличието на търговски отношения между страните,
доколкото независимо от занятието на ищцовото дружество, ответникът е
потребител, както това се отчита с настоящото решение по смисъла на
специалния закон ЗЗП, поради което не може да се говори за същински
търговско правоотношение, при което да се разглежда хипотезата на чл.92,
ал.2 ЗЗД.
Поради горните съображения процесните клаузи се явяват нищожни поради
противоречие с добрите нрави, тъй като се явяват извън обичайната
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са
разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на
ВКС. (в този см. решение № 193/09.05.2016г. по т. д. № 2659/2014г. на ВКС, I
т. о. и решение № 219/09.05.2016г. по т. д. № 203/2015г. на ВКС, I т. о.)
Същите водят до нарушаване на принципа на еквивалентност на насрещните
права и задължения на двете страни по договора, поради което обосновават
извод за противоречие с посочените по-горе императивни разпоредби по
чл.11, ал.1, т.8, 9 и 10 ЗПК, обуславящи правната последица по чл.22 ЗПК за
обявяване недействителност на процесния договор с правната последица по
чл.23 ЗПК за дължимост само на чистата стойност на кредита. Сума по
главницата обаче не се явява дължима с оглед констатираното по приетото
заключение по ССчЕ, по която вещото лице е установило освен
обстоятелството, че с включването на сумата по уговорената неустойка ,
кредитът се оскъпява с 237,56 %., но и това, че от страна на потребителя
освен това е извършено и плащане в размер на сумата 1 036,18 лева, която
сума надвишава по размер дължимия размер но задължението за главницата,
поради което същото се явява погасено, вкл. чрез надплащане на
установената като платена сума от 1036, 18 лева.
По така изложените съображения жалбата се намира за неоснователна, а
обжалваното решение като правилно и обосновано ще се потвърди.
5
С оглед изхода от правния спор пред въззивната инстанция на ЕАД Е. И.,
представлявано от Е. Г. И. – М., като процесуален представител на
въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение на основание
чл.38, ал.1, т.2 ЗА по списък по чл.80 ГПК в размер на 480 лева с вкл ДДС.
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 187/ 09.05.2023г. по гр.д.№ 1473/ 2022г.
по описа на РС-Асеновград – І гр.с.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати
на ЕАД Е. И., Булстат ********* , със съдебен адрес: гр.П***, ул.“****,
представлявано от Е. Г. И. – М. сумата 480 лева / четиристотин и осемдесет
лева/ възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6