№ 3778
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100501280 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20177660, постановено по гр.д. № 36018 по описа на СРС за 2017
г., 49-и състав, са отхвърлени предявените от В. С. Й., ЕГН: ********** обективно
кумулативно съединени скове срещу С.О., с правно основание чл.258 от ЗЗД и
чл.86,ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 534 лв., представляваща основно и допълнително
възнаграждение за месец юни 2014 г., дължимо на основание Договор № 2/02.01.2014
г. и анекс, както и сума в размер на 115,77 лв. – лихва за забава за периода от
14.04.2015 г. до 31.05.2017 г.
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна
жалба вх. № 25157685 от 28.10.2021 г. от В. С. Й. чрез адв.С. А. против решението в
неговата цялост. Излага оплаквания в жалбата, че първоинстанционният съд
неправилно приел, че след като по делото не е представен протокол за приемане на
извършената работа, то ищецът не доказал, че е изпълнил работата си по договора.
Твърди, че такъв протокол се намира у ответника, но същият не го е представил на
съда. Счита, че е изпълнил задълженията си по договора, като за месец юни 2014 г. му
се дължало месечно възнаграждение в размер на 310 лв., 144 лв. – възнаграждение за
48 бр. заловени кучета, 20 лв. – възнаграждение за 4 бр. прибрани трупове на кучета,
както и 60 лв. – възнаграждение за допълнително извършена дейност до 20:00 часа в
рамките на 4 дни от месец юни. Според въззивника съдът неправилно не съобразил
съдържанието на представената от ответника заповед от 02.07.2014 г. за претендирани
от ответника установени липси, които според него следвало да се прихванат от
възнагражденията за месец юни 2014 г., тъй като това изявление по съществото си
представлявало извънсъдебно признание на дължимостта на претендираното от ищеца
1
възнаграждение за месец юни. Релевира оплакване и за извършено от съда процесуално
нарушение поради игнориране на отделни части от показанията на свидетеля, разпитан
в хода на съдебното дирене, както и поради избирателно посочване и анализ на
събраните писмени и други доказателства. Моли решението да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените от него искове.
Въззиваемата страна С.О. чрез адв.А. Д. в законоустановения срок е подала
писмен отговор на въззивната жалба. Излага доводи за неоснователност на въззивната
жалба, като счита, че правилно първоинстанционният съд приел, че ищецът не е
доказал изпълнението на работата, доколкото чл.13 от сключения между страните
договор изисква приемането на извършената работа да се осъществява след
представяне на протокол, съгласуван чрез полагане на подпис и от ловеца на екипа,
какъвто липсвал по делото. По отношение на оплакването за несъобразяване от страна
на съда с направеното извънсъдебно признание за дължимостта на възнаграждението,
счита, че също е неоснователно, както и изопачаващо изложеното от ответника,
предвид това, че твърдението в отговора на исковата молба по съществото си
представлявало възражение за прихващане с вземане за установени липси, но
направено при условията на евентуалност, в случай на уважаване на исковите
претенции, а не признание на дължимостта на сумите. Моли да бъде изцяло
потвърдено решението на първоинстанционния съд, тъй като счита, че същото е
правилно и обосновано.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:
В първоинстанционното производство са приети за съвместно разглеждане
кумулативно съединени искове с правно основание чл.258 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 534 лв., представляваща основно и
допълнително възнаграждение за месец юни 2014 г., дължимо на ищеца по силата на
Договор № 2/02.01.2014 г. и Анекс към него № 5/31.05.2014 г. за продължаване на
договора, считано от 01.06.2014 г. до 30.06.2014 г., сума в размер на 115,77 лв. ,
представляваща лихва за забава за периода от 14.04.2015 г. до 31.05.2017 г., както и
възражение на насрещната страна за прихващане с вземане в размер на 1811,42 лв. за
установени липси до размера на предявените искове.
С оглед ограничените правомощия на въззивната инстанция съгласно чл.269 от
ГПК да извършва проверка на правилността на първоинстанционното решение само по
посочените от страните оплаквания, то в настоящото производство единственият
спорен въпрос, по който съдът следва да се произнесе е дали ищецът е успял да
проведе доказване на твърдения от него факт, че е изпълнил задълженията си по
договора за месец юни 2014 г. и съответно, че е изправна страна, на която се полага
претендираното възнаграждение съобразно уговореното между страните. В условията
на евентуалност остава спорен и въпросът по направеното възражение за прихващане
от ответната страна с твърдяно от нея вземане за установени липси на определена
2
стойност, която стойност претендира, ако бъдат уважени исковете, да бъде прихваната
до размера на присъдените на ищеца суми.
Извън предмета на проверка в настоящото производство е обстоятелството дали
страните се намират във валидни договорни отношения помежду си, доколкото този
факт остава безспорен във въззивното производство, а и се установява от приложените
по делото и неоспорени от страните писмени доказателства - Договор № 2/02.01.2014 г.
и Анекс към него № 5/31.05.2014 г. за продължаване на договора, считано от
01.06.2014 г. до 30.06.2014 г.
Съгласно чл.1 от Договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да
извършва транспортиране до приютите на територията на С.О. на заловените
безстопанствени кучета, връщането им на местозалавянето след
ветеринаромедицинска обработка, както и оказване на съдействие на ловеца на екипа
при залавянето на безстопанствени кучета. В чл.3и чл.15 е уговорено между страните,
че възложителят следва да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 310 лв.
месечно, 3 лв. допълнително за всяко заловено куче, 5 лева за прибиране труп на куче и
2 лв. за прибиране на труп на котка, както и 15 лв., ако приеме допълнително
възложена му дейност по подаден сигнал до 20:00 часа. Приемането на работата е
уредено в разпоредбите на чл.12 и чл.13, съгласно които ако работата е изпълнена в
договорените срокове и качество, изпълнителят е длъжен да приеме изпълнението в
срок до 7 дни от текущото приключване на изпълнението, след представяне на
протокол за извършена работа, съгласуван чрез полагане на подпис и от ловеца на
екипа. Действието на договора е било удължено с нарочен анекс, сключен между
страните на 31.05.2014 г., по силата на който срокът на договора се продължава,
считано от 01.06.2014 г. до 30.06.2014 г.
Видно от Заповед № 22 от 02.07.2014 г., издадена от директора на ОП
„Екоравновесие“, същият нарежда установена липса в размер на 1811,42 лв. да бъде
удържана от възнагражденията за месец юни 2014 г. на членовете на екипа, на който са
били зачислени липсващите активи, като един от тях се твърди да е именно ищецът В.
Й.. Съдът намира, че представената от ответника заповед по съществото си обективира
изрично направено от него извънсъдебно признание за дължимостта на основното
месечно възнаграждение за месец юни 2014 г. на ищеца в размер на 310 лв.
Неоснователно в тази връзка е твърдението на ответника-въззиваем, че приемането на
работата следва да се осъществи само с протокол, какъвто по делото липсвал. Фактът
дали работата е приета и съответно дължимостта на възнаграждението за
извършването могат да се установяват с всякакви доказателства, вкл. и с
извънсъдебно признание. Неоснователно се явява и твърдението за това, че не е налице
извънсъдебно признание, доколкото изложеното в отговора на исковата молба
представлявало възражение за прихващане, направено при условията на евентуалност
от уважаване на исковете. Съдът възприема като извънсъдебно признание, направеното
не с отговора на исковата молба твърдение, с което се упражнява правото на защита на
ответника, а обективираното в нарочната заповед от 02.07.2014 г., чието създаване
предхожда съдебния процес, в която изрично се сочи, че сума, претендирана от
ответника за установени липси, следва да се прихване от дължимото на ищеца
възнаграждение за месец юни 2014 г.
По отношение на другите претендирани възнаграждения от ищеца, дължими
според него допълнително за 48 бр. заловени кучета, за прибрани 4 бр.трупове на
кучета, както и за допълнително извършена работа в 4 работни дни от месец юни до
20:00 часа, съдът намира, че остават недоказани, доколкото не се установи в хода на
3
процеса извършването на конкретно описаните от ищеца дейности. Свидетелските
показания на съпругата му - Н.С., преценени съобразно чл.172 от ГПК, не
възпроизвеждат детайлно точното количество и обем на извършената допълнителна от
него работа. Същата при разпита си в съдебно заседание сочи, че ищецът е казал, че е
заловил 50 кучета, но тези данни нито са достатъчно конкретни, т.е. не може да се
установи колко от тези кучета са били заловени и следва да се заплатят по уговорената
цена за залавяне, колко са били труповете и т.н., нито кореспондират с твърденията на
ищеца, който заявява, че броят им е 48 за заловени кучета и 4 бр. за прибрани трупове,
а не 50. Ето защо съдът намира, че при неизяснен точен обем на допълнително
извършена работа, не може да се приеме със сигурност какво точно се обхваща от
извънсъдебното признание на ответника извън дължащото се основно месечно
възнаграждение в размер на 310 лв. за извършвана ежедневна работа, предмет на
договора.
Остана напълно неподкрепено с никакви доказателства и твърдението на ищеца
за допълнително извършена работа в 4 работни дни до 20:00 часа.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за погасяване по давност
на вземането на ищеца. Съдът приема, че по отношение на възнагражденията по
договор за изработка, какъвто е и настоящият, следва да се прилага общият 5-годишен
давностен срок, който към датата на подаване на исковата молба – 01.06.2017 г. не е
изтекъл. Дори и обаче да се приеме, че се касае за вид периодично задължение с оглед
уговорената работа ежемесечно, за която се дължи едно и също основно
възнаграждение, поради което следва да се прилагат правилата на специалната 3-
годишна давност по силата на чл.111 от ЗЗД, то отново давността към момента на
предявяване на иска не е изтекла. Това е така, тъй като възнаграждението за месец юни
2014 г. става изискуемо след изтичане на месеца, за който е уговорено, че се дължи,
или за най-рА.та дата следва да се приеме посочената в заповедта на ответника дата на
прекратяване на отношенията между страните – 26.06.2014 г., като именно от този
момент ищецът може да претендира заплащането на дължащото му се месечно
възнаграждение за свършена работа. Предвид изложеното, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.258 от ЗЗД е основателен до размера от 310 лв.,
който следва да бъде уважен, като в останалата част, а именно над този размер до
пълния предявен от 534 лв. изводите на двете инстанции за неоснователност на иска
съвпадат.
По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 84 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В
случая в договора, сключен между страните, не е уговорен точен падеж на
задължението за заплащане на основното възнаграждение, поради което е необходима
покана, отправена до длъжника, за да бъде поставен възложителят в забава и от този
момент да започне да се начислява мораторна лихва. Видно от приложена по делото
покана за плащане, с която е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение,
изхождаща от ищеца, същата е била отправена до ОП „Екоравновесие“ на 06.04.2015
г., който факт се установява от поставения щемпел с вх.№ 171 на лицевата страна на
документа. Ето защо съдът намира, че се дължи на ищеца мораторна лихва за периода,
посочен от него в исковата молба, а именно - 14.04.2015 г. до деня, предхождащ
подаването на искова молба – 31.05.2017 г. Съдът посредством онлайн програма за
изчисление на законна лихва, определи, че следва да бъде присъдена лихва върху
4
присъдената главница от 310 лв. в размер на 67, 13 лв., като исковата претенция над
тази сума до пълния предявен размер от 115,77 лв. следва да се отхвърли.
При така доказаната основателност на осъдителните парични искове по чл. 258,
ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът дължи произнасяне по заявеното от ответника
евентуално възражение за прихващане - за сумата от 1 811,42 лв., представляваща
стойността на липсващите материални активи и преразход на гориво, заведени на
ответника.
В тежест на ответника е да установи както основанието на претендираната сума,
така и нейната стойност. В случая ответникът твърди, че установените липси и
преразход на гориво произтичат от следния фактически състав – за изпълнение на
възложената работа от ищеца, от страна на възложителя са били заприходени
материални активи, като част от тях след прекратяването на отношенията между
страните не били върнати. Ответникът се домогва да докаже твърдените от него липси
и преразход на гориво посредством представен по делото протокол от 26.06.2014 г. за
извършено приемане-предаване на автомобил Форд „Транзит Т350“ с рег.№ ******* и
числящите се към него активи, личен картон, в който се съдържат данни за предадени
на ищеца активи срещу положен от него подпис, инвентаризационен опис за наличност
на материал, справка за зареденото и изразходвано гориво. Съдът намира, че
представените доказателства не са достатъчни, за да се установят фактите, от които
произтича твърдяното вземане на ответника – предмет на възражението за прихващане,
както и неговият размер. Видно от протокол за предаване-приемане на автомобил от
26.06.2014 г., е формирана комисия въз основа на устна заповед на директора на ОП
„Екоравновесие“ в състав В.Г., П.Р., В.А., Б.Н., Х.П. и Н.Р. със задача да се извърши
приемане-предаване на автомобила и всички числящи му се активи, заведени по личен
картон срещу положен подпис, както и замерване на наличното в резервоара гориво. В
протокола са обективирани данни за установени липси и преразход на гориво, като
същият е подписан от членовете на комисията. Доколкото не се касае за официален
свидетелстващ документ, издаден по определен ред и в определена форма от
компетентно да удостоверява определена категория факти длъжностно лице, не се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила съда за удостоверените в него
факти. Ето защо доказателствената стойност на този документ следва да се прецени от
съда по вътрешно убеждение, основано на всички останали доказателства по делото.
Съдът намира, че не следва да кредитира като достоверни отразените в този протокол
факти, доколкото на първо място, няма приложени по делото никакви доказателства
дали е спазен редът за формиране на комисия по приемането на зачислените на ищеца
активи, за формата на заповедта, която следва да издаде директора на ОП
„Екоравновесие“ и дали същата може в тези случаи да е устна. Не са установени по
делото и правила, регламентиращи компетентността на определените в комисията
служители на ОП „Екоравновесие“ да извършват подобна дейност. На следващо място,
целта на протокола, видно и от заглавието му, е приемане и предаване на зачислени
активи, което само по себе си означава, че се касае за двустрА. дейност, изискваща
участието и на изпълнителя, който със своя подпис следва да удостовери предаването
на определен брой движими вещи на възложителя, като положи подпис за
осъществяването на тези си действия. В случая протоколът е изготвен едностранно и
съдът не може да приеме с категоричност, че в действителност именно отразените
вещи са предадени от ищеца на ответника и че е извършен соченият оглед на
автомобил, при който са установени описаните в протокола липси, както и че е
измерено определено количество гориво в автомобила. Тъй като ответникът носи
5
тежестта за доказване на фактите, от които произтича вземането, за което е направено
възражение за прихващане, същият следва да проведе пълно и главно доказване, което
означава за съда да не съществува никакво съмнение, че твърдените факти са се
осъществили в действителността, което в хода на процеса не бе сторено, а
представените доказателства не са достатъчно убедителни. Размерът на липсите също
не се установи в хода на делото. В протокола и инвентаризационния опис срещу всеки
актив е посочена стойност, но за съда не е ясно по какви правила е определена,
отчетена ли е амортизация с оглед дългогодишното ползване на материалните активи и
т.н. Предвид изложените мотиви, съдът намира, че е неоснователно направеното от
ответника възражение за прихващане .
По отношение на разноските:
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени
сторените от ищеца разноски в първоинстанционното производство, както и във
въззивното, съразмерно с уважената част от исковете. По делото са представени
договори за правна защита и съдействие, видно от които ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. за процесуално представителство пред първа
инстанция, както и 480 лв. за защита пред въззивна инстанция. Заплатени са и
държавни такси в общ размер на 125 лв. за двете инстанции.
С оглед на горното, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на
267 лв., представляващи сторени разноски в първа инстанция, както и 293,10 лв. –
разноски във въззивното производство.
Въпреки че част от исковите претенции са отхвърлени, предвид липсата на
нарочно искане и представен списък от страна на ответника, то на същия не следва да
му се присъждат такива.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20177660, постановено по гр.д. № 36018 по описа на СРС
за 2017 г., 49-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. С. Й., ЕГН:
********** иск с правно основание чл.258 от ЗЗД за сума в размер на 310 лв.,
представляваща основно възнаграждение за месец юни 2014 г., дължимо на основание
Договор № 2/02.01.2014 г. и анекс, както и в частта, в която е отхвърлен иск с правно
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 67,13 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 14.04.2015 г. до 31.05.2017 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.О. с адрес: гр.София, ул.“*******, да заплати на В. С. Й., ЕГН:
********** с адрес: гр.София, ж.к.“*******, на основание чл.258 от ЗЗД сума в размер
на 310 лв., представляваща месечно възнаграждение за месец юни 2014 г., дължимо на
основание Договор № 2/02.01.2014 г. и анекс, както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД
сума в размер на 67,13 лв. – лихва за забава за периода 14.04.2015 г. до 31.05.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20177660, постановено по гр.д. № 36018 по описа
на СРС за 2017 г., 49-и състав, в останалата част, в която е отхвърлен иск с правно
основание чл.258 от ЗЗД над присъдения размер от 310 лв. до пълния претендиран от
534 лв., както и в частта, в която е отхвърлен иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД
над присъдения размер от 67,13 лв. до пълния предявен от 115,77 лв.
6
ОСЪЖДА С.О. с адрес: гр.София, ул.“*******, да заплати на В. С. Й., ЕГН:
********** с адрес: гр.София, ж.к.“*******, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, сума в
размер на 267 лв., представляваща сторени разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото, както и сума в размер на 293,10 лв. – сторени разноски пред
въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7