№ 147476
гр. София, 23.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20231110159951 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на [******] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК против С. В. Н. за вземания, произтичащи от сключен между страните договор за
потребителски кредит.
По отношение на заявените вземания за сумата 790,47 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за закупен пакет услуги, за сумата 30 лева, представляваща
непогасени такси за извънсъдебно съдбиране на вземанията по договора за кредит, както и
на лихви за забава върху тези суми и начислена лихва за забава върху възнаградителната
лихва, дължима по договора за кредит, съгласно изложението в постъпилата по делото на
20.11.2023 г. молба, съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1,
вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит
/ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената цена на допълнителни услуги е налице нарушаване
1
на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Видно от представения договор за потребителски кредит [******] №
**********/18.05.2018 г., в същия е предвидено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в общ размер на 928,80 лв. при главница по кредита – 1000 лв. От
съдържанието на т. 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на [******]
към договора за потребителски кредит се установява, че уговорените допълнителни услуги
имат следното съдържание: чл. 15.1 – приоритетно разглеждане и изплащане на кредита
преди потребителите, кандидатстващи за отпускане на кредит, които не са пожелали да
закупят допълнителен пакет услуги Според чл. 15.2, 15.3, 15.4, 15.5 закупилият
допълнителен пакет получава и възможност за отлагане на една или повече вноски, в случай
че са налице допълнително посочените в ОУ предпоставки, за намаляване на размера на
погасителните вноски при наличието на определени предпоставки, промяна на датата на
падежа, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със
сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги,
свързани с неговото изпълнение.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата
на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва
да се има предвид, че услугите касаят действия, свързани с отпускането на кредита,
начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този
начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу
която да получи приоритетно и бързо разглеждане на заявлението си, с което неминуемо се
нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от
които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратки срокове. Що се
отнася до другата услуга с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за
кредит предвиждат освен допълнителни условия, така и необходимост от сключване анекс
към договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за
кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага
заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното
намаляване, представляват по своя характер изменения на кредитното правоотношение по
съгласие на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото
кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга. С
оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли по отношение на сумата 790,47 лева.,
представляваща неизплатено възнаграждение за закупена пакет допълнителни услуги.
2
Горните съображения са валидни и по отношение на искането съдът да издаде заповед
за вземане в размер на 30 лева, представляващо такси за извънсъдебно събиране на
вземанията по договора за кредит. Клаузите, въз основа на които заявителят претендира
същото, противоречат на императивните норми на чл. 10а ЗОК и на чл. 33 ЗПК относно
забраната за начисляване на такси и други вземания, извън лихвата за забава, дължима от
потребителя. В тази част искането следва също да бъде отхвърлено.
Съдът,. с оглед констатацията си, че кредиторът е начислил лихви за забава върху
вземания, почиващи на нищожни клаузи, а от друга страна е начислена и лихва за забава
върху възнаградителната лихва, дължима по договора за кредит, с оглед правилото за
недопускане на анатоцизъм по договори, сключени с потребители, приема, че в тази част
искането също следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед частичното отхвърляне на заявлението, искането за разноски следва да се
уважи пропорционално на уважената част от вземанията, както следва: за държавна такса в
размер на сумата от 34,32 лева, като се отхвърли до пълния размер от 59,38 лева, а за
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 28,90 лева, като се отхвърли за
сумата до 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 306627/31.10.2023 г., подадено от [******] за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против С. В. Н. за сумата 790,47 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет услуги, за сумата 30 лева,
представляваща непогасени такси за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за
кредит, както и на лихви за забава, начислени за периода 27.08.2019 г. - 30.10.2023 г., както
следва: сумата 119,88 лева, начислена върху вземането за договорна лихва, дължимо по
договора за кредит, сумата 312,89 лева, начислена върху вземането за пакет допълнителни
услуги, а в частта за разноските за сумата над 34,32 лева до сумата от 59,38 лева - държавна
такса и за сумата над 28,90 лева до сумата от 50 лева - юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя, подадена в
едноседмичен срок от връчване на препис до Софийски градски съд чрез Софийски районен
съд.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които
съдът е отхвърлил заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4