РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Пловдив , 01.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300501068 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на А. М. М.,ЕГН-**********,чрез пълномощника
й адв.Д.Б. против решение № 260368/09.02.21г.в частта му,с която е признато за установено
по отношение на А. М. М.,че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК-
*********,гр.София договорна лихва в размер на 695,81лв.за периода от 20.08.17г.(падеж на
първа неплатена погасителна вноска) до 20.04.20г.(падеж на последна погасителна вноска) и
обезщетение за забава в размер на 122,22лв.за периода 21.08.17г.-13.12.19г. по договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14731878/11.04.17г.,сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и А. М. М. (кредитополучател),прехвърлено от страна на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А.,клон България по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания(цесия)от 14.09.18г.в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД,ЕИК-*********,като последното дружество е прехвърлило процесното
вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.19г.,за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 20507/19г.по описа на
ПдРС.От съда се иска да постанови решение,с което да отмени решението в атакуваната му
част и да отхвърли тези искове.Претендира за присъждане на
разноски,вкл.адв.възнаграждение на осн.чл.38 от ЗА.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ЕАД не е изразила
становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата
1
на страните, съдът приема за установено следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК,предявени от „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД против А. М. М..
От съда се иска да постанови решение,с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена
Заповед № 11082/16.12.19г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК,постановена по ч.гр.д.№ 20507/19г.по описа на ПдРС, както следва: сумата от
1417,84лв.,представляваща главница по сключен между А. М. М. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”ЕАД договор за кредит за покупка на стоки или услуги № ***г., договор за
продажба и прехвърляне на вземания(цесия)от 14.09.18г.и договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия)от 03.05.19г;сумата от 695,81лв.договорна лихва по същия
договор за периода 20.0817г.до 20.04.20г. и обезщетение за забава в размер на 122,22лв.за
периода 21.08.17г.-13.12.19г.,както и сумата от 378,76лв.обезщетение за забава за периода
21.08.17г.-13.12.19г.
Ответницата А. М. М. оспорва дължимостта на сумите. Предявява възражение за
нищожност на договора на основание чл.22 от ЗПК като твърди да са допуснати множество
нарушения на императивни разпоредби на ЗПК, както следва: по чл.10,ал. 1;
чл.11,ал.1,т.9,т.10 и т.11 от ЗПК.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 20507/19г.по описа на ПдРС, за вземанията
си,посочени по-горе, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
срещу ответника.Срещу същата е постъпило възражение от длъжника и на кредитора е
указана възможността за предявяване на иск по реда на чл.422 от ГПК.Исковата молба,по
която е образувано производството по настоящото дело,е предявена в срока по чл.415 от
ГПК,което обуславя допустимостта на предявените установителни искове.
Пред районният съд е представен сключеният между страните договор за кредит
за покупка на стоки или услуги,на който ищецът основава правата си,както и двата
договори за цесия от 14.09.18г.и от 03.05.19г,данни за уведомяването на длъжника за
цесиите.
С договорът за кредит за покупка на стоки или услуги „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”ЕАД е предоставил на ответницата парични суми, според договора както следва:
обща цена на стоките и размер на кредита-1480лв. М. се е задължила да върне кредита на
36 погасителни вноски в размер на по 64,05лв., посочен е общ размер на плащанията –
2305,80лв.; ГПР – 35,26%; лихвен процент – 30,58%.
По делото са представени писмени доказателства,изготвени са ССЕ и СТЕ.
Видно от представеният договор за кредит за покупка на стоки или услуги,както
и от СТЕ,договорът не отговаря на изискването на чл.10,ал.1 от ЗПК. Посочената
разпоредба императивно изисква при сключване на договора всички елементи на същия да
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.Видно от
изготвеното от в.л.А.К.,размерът на шрифта в текста на договора варира от 11,1 pt до 11,3
pt.,т.е. е по-малък от 12 пункта.
Първостепенният съд в мотивите на решението си е кредитирал заключението на
СТЕ,но е приел,че по-малкият размер на шрифта на текста на договора не води автоматично
до неговата недействителност,тъй като по делото липсвали данни за това размерът на
шрифта да е попречил на ответника да го прочете и разбере.
2
Този извод е неправилен и не се споделя от настоящата инстанция.
Съгласно чл.10,ал.1 от ЗПК,договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма,на хартиен или друг траен носител,по ясен и разбираем начин,като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид,формат и размер шрифт-не по-малък
от 12.Също така съгл.чл.22 от ЗПК,когато не са спазени изискванията на
чл.10,ал.1,договорът за потребителски кредит е недействителен.Нормата е
императивна.Съдът не може да прави преценка дали размерът на шрифта,ако е по-малък от
12pt,може да бъде прочетен и разбран от кредитополучателя или не.Ето защо категорично
следва да се приеме,че договорът е недействителен на това основание.
При това положение е безпредметно да бъдат обсъждани останалите възражения
на ответника,още повече,че в жалбата липсват оплаквания във връзка с тях.
Съгласно чл.23 от ЗПК,когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита,но не дължи лихва и
други разходи по кредита.От приетото по делото заключение на ССЕ се установява,че
чистата стойност на кредита е 1417,84лв.Останалите разходи по кредита,вкл.претендираните
от ищеца и присъдени от първоинстанционния съд договорна лихва в размер на 695,81лв.за
периода 20.08.17г. -20.04.20г.и обезщетение за забава в размер на 122,22лв за периода
21.08.17г.-13.12.19г.не се дължат.
Поради изложеното решението в атакуваната му част следва да се отмени като
незаконосъобразно и вместо него следва да се постанови друго,с което да се отхвърлят
предявените искове за договорна лихва и обезщетение за забава за посочените периоди и до
посочените размери.
Разноски:
При този изход на спора решението следва да се отмени и в частта за
разноските.Следва да се присъдят разноски на страните по съразмерност съобразно
уважената/отхвърлената част от исковете,направени в заповедното,първоинстанционното и
въззивното производство както следва:
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД e направила разноски в заповедното
производство в размер на 99,85лв.за ДТ и юрск.възнаграждение,пред първата инстанция
разноските са за ДТ-106,86лв.,възнаграждение за в.лице-140лв. и
юрск.възнаграждение,определено по чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ-100лв.,или общо 346,86лв.Разноски за въззивната инстанция не се дължат.А. М. М.
следва да заплати на дружеството съобразно уважената част от исковете сумата от
254,12лв.разноски по съразмерност.
А. М. М. е представлявана в заповедното и исковото производство от
адв.дружество “Г.“,чрез упълномощения от дружеството адв.Б.,при условията на чл.38 от
ЗА,като адв.възнаграждение и в трите инстанции се определя от съда при съобразяване на
обстоятелството,че адв.дружество е регистрирано по ЗДДС и адв.възнаграждение се
определя с начислен ДДС.Разноските на М. в заповедното и първоинстанционното
производство са само за адв.възнаграждение,като не й се дължат разноски от 140лв.за
СТЕ,тъй като е била освободена от заплащането на разноските за експертизата.Във
въззивното производство освен за адв.възнаграждение са направени разноски и за ДТ-
44,72лв.,които следва да се присъдят на А.М. съобразно отхвърлената част от исковете в
размер на 19,28лв.
Адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА в заповедното производство се определя на
3
317,23лв.с ДДС на осн.чл.7,ал.7 във вр.с чл.7,ал.2,т.2 от НМРАВ № 1/04г.;в
първоинстанционното исково производство-700лв.(два иска по 300лв.+100лв.за
допълнително съд.заседание),или 840лв.с ДДС;във въззивната инстанция-600лв.за двата
иска + 20%ДДС,или общо 720лв.Общата сума за адв.възнаграждение,която „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД следва да заплати на адв.дружество „Г.“ по съразмерност за
оказаната безплатна правна помощ на А. М. М.,изчислена съобразно отхвърлената част от
исковете,е в размер на 836,70лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260368/09.02.21г. в частта му,с която е признато за
установено по отношение на А. М. М.,ЕГН-**********,че дължи на „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД,ЕИК-*********,гр.София договорна лихва в размер на 695,81лв.за
периода от 20.08.17г.(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.04.20г.(падеж на
последна погасителна вноска) и обезщетение за забава в размер на 122,22лв.за периода
21.08.17г.-13.12.19г.по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № ***г.,сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и А. М. М.(кредитополучател),прехвърлено от
страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А.,клон България по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания(цесия)от 14.09.18г.в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ООД,ЕИК-*********,като последното дружество е прехвърлило
процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД по силата на договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)от 03.05.19г.,за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 20507/19г.по
описа на ПдРС,както и в частта му за разноските,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК-
*********,гр.София против А. М. М.,ЕГН-********** искове за признаване за
установено,че А. М. М. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД договорна лихва в
размер на 695,81лв.за периода от 20.08.17г.(падеж на първа неплатена погасителна вноска)
до 20.04.20г.(падеж на последна погасителна вноска) и обезщетение за забава в размер на
122,22лв.за периода 21.08.17г.-13.12.19г.по договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № ***г.,сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и А. М. М.
(кредитополучател),прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А.,клон
България по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия)от 14.09.18г.в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД,ЕИК-*********,като
последният е прехвърлил процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)от
03.05.19г.,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 20507/19г.по описа на ПдРС,като неоснователни.
ОСЪЖДА А. М. М.,ЕГН-********** да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД,ЕИК-*********,гр.София сумата от 254,12лв.разноски по съразмерност
съобразно уважената част от исковете за ДТ,юристконсултско възнаграждение и за ССЕ.
ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК-*********,гр.София да
заплати на А. М. М.,ЕГН-********** сумата от 19,28лв.разноски за ДТ във въззивната
инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК-*********,гр.София да
заплати на Адвокатско дружество „Г.“,БУЛСТАТ
4
*********,гр.Пловдив,ул.***,представлявано от управителя адв.С. Г.,сумата от 836,70лв.по
съразмерност за оказаната безплатна правна помощ на А. М. М. на осн.чл.38 от ЗА.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5