Р
Е Ш Е
Н И Е
№440
гр. Добрич, 06.11.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на четвърти ноември две
хиляди и деветнадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело №
630/ 2019 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.
4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „М.М.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „***“ бл. 31, вх.
В, ет. 7, ап. 20, представлявано от управителя Д.Н.Т., срещу Заповед за
налагане на ПАМ № 356 – ФК/ 03.10.2019 г. (Заповедта) на Началник отдел
"Оперативни дейности" гр. Варна, в Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-928/ 05.07.2018 г.
на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за нарушение на чл. 8, ал. 2,
във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на МФ за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства (Наредбата) и във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложена ПАМ -
запечатване на търговски обект – фризьорски салон, находящ се в гр. Добрич, ул.
„***“, до бл. 5, стопанисван от „М.М.“ ЕООД с ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни.
Жалбоподателят счита оспорената Заповед за
незаконосъобразна и неправилна. Не оспорва констатациите на административния
орган, но твърди, че управителката на дружеството е технически неграмотна, има
сключен договор за абонаментно сервизно обслужване с „***“ ЕООД за закупеното
ФУ, като е била уверена, че може да работи с него. Иска отмяна на Заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят е
редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по жалбата. Не
представя нови доказателства.
Ответникът по жалбата - Началник на
Отдел "Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт ***,
счита, че са били налице материалните предпоставки за издаване на оспорената
Заповед. Иска да бъде потвърдена същата, ведно с определения срок, от 14 дни, като
обръща внимание, че не са представени никакви доказателства за промяна във
фактическото положение, а именно за привеждане на обекта в съответствие с
изискванията. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание
чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Административното производство по
издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка на 02.10.2019
г. от 13:35 до 16:20 часа на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на
ЗДДС: фризьорски салон, находящ се в гр. Добрич, ул. „***", до бл. 5,
стопанисван от „М.М." ЕООД, с ЕИК ***, с управител Д.Н.Т., при която е
констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № H-I8
/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства, не е изпълнил задължението си да работи с ФУ от
одобрен тип, което да отговаря на техническите и функционалните изисквания,
съгласно aл. 1, да има издадено свидетелство за одобрен тип и да е вписано в
регистъра по чл. 10, ал. 9, с което е допуснато нарушение на чл. 8, ал. 2
от същата Наредба.
На 02.10.2019 г. в присъствието на
управителя на дружеството и ***- фризьор, от органите по приходи е установено,
че в търговския обект е налично ФУ - ЕКАФП модел „DAISY Compact M-K.L", ИН
на ФУ DY41936L, ИН на ФП 36576129, регистрирано в НАП с № 3981888/ 10.12.2018
г. За посоченото ФУ е установен сервизен договор № 998-13/ 10.12.2018 г. със
срок на валидност до 09.12.2019 г.
Преди извършване на проверката, в 13.35
часа, от орган по приходите Павлина Демирова - Бозголи е извършена контролна
покупка на услуга (1 бр. дамско подстригване) на стойност 7.00 лв., заплатена в
брой на Красиела Станчева, за която е издадена касова бележка № 1001294/
02.10.2019 г. От наличното в обекта ФУ е изведен междинен дневен отчет №
1001295/ 02.10.2019 г. в 13.38 часа, при което е установено, че за 02.10.2019
г. към съответния час във ФУ е регистриран оборот в размер на 34,00 лв.
От контролната покупка е установено, че
издаваните в обекта касови бележки от използваното ФУ не съдържат като реквизит
двумерен баркод (QR код) по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба №
Н-18 /13,12.2006г. на МФ, а ЕКАФП със съответния модел, регистриран в НАП с №
3981888/ 10.12.2018 г., не е от одобрен тип, по смисъла на чл. 8, ал. 2 от
Наредбата и не отговаря на техническите и функционалните изисквания по ал. 1 от
същия член, във връзка с § 71 от ПЗР към НИД на Наредбата. Търговецът не е
регистриран по ЗДДС, не използва ЕСФП, ИАСУТД и СУПТО.
За обезпечаване на доказателствата, на
основание чл. 40 от ДОПК, са иззети от обекта фискалното устройство с
представените и придружаващите го документи, а именно: паспорт на ФУ; договор
за сервизно обслужване на ФУ; свидетелство за регистрация на ФУ и книга за
дневните финансови отчети на ФУ за 2019 г.
Административният орган е квалифицирал така
установеното като нарушение на чл. 8, ал. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, във връзка с чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал.
1, т. 2 от същия закон на дружеството-жалбоподател е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) - запечатване по отношение на конкретния търговски
обект за срок от 14 дни, като е издадена Заповед за налагане на ПАМ (ЗНПАМ) № 356
– ФК/ 03.10.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" гр.
Варна, в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.
ЗНПАМ е връчена, видно от разписката към
нея (л. 16), на 07.10.2019 г. на управителя на дружеството – адресат.
Жалбата е подадена на 10.10.2019 г.
При така установената фактическа обстановка,
съдът от правна страна приема следното:
Жалбата е подадена от адресат на
Заповедта, в предвидения 14-дневен срок, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на обжалване е Заповед за
налагане на ПАМ № 356 – ФК/ 03.10.2019 г. на Началник отдел "Оперативни
дейности" гр. Варна, в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ
на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект – фризьорски салон, находящ се в гр. Добрич, ул. „***“, до бл.
5, стопанисван от „М.М.“ ЕООД, ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14
дни /четиринадесет дни/ на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В мотивите на обжалваната заповед, въз
основа на административно-наказателната преписка са приети за установени
посочените факти, доказани от съставения при проверката протокол за извършена
проверка и АУАН. По отношение на срока на принудителната административна мярка,
органът посочва, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване
на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение. За
продължителността на срока административният орган е отразил, че е взел предвид
използването на ФУ от неодобрен тип по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Наредбата,
което не отговаря на техническите и функционалните изисквания по чл. 8, ал. 1
от Наредбата, последиците от нарушението, местоположението на обекта – в голям
жилищен квартал на областен град, броят на лицата, упражняващи труд в обекта,
работното време на същия – само с един почивен ден в седмицата. Според
мотивите, определянето на срока за запечатване на обекта е съобразено и с
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,
както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца. Указано е, че целта на срока е промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно
отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и
предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректно – недопускане вреда за
фиска. От административния орган е отнето ФУ от неодобрен тип, като е указана
на дружеството възможността за
прекратяване на основание чл. 187, ал. 4 от ЗДДС изпълнението на ПАМ, ако бъде
заплатена от дружеството наложената глоба или имуществена санкция.
Като индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, Заповедта следва да отговаря на изискванията за
законосъобразност, т.е. да е издадена от компетентен орган, при спазване на
установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и
в съответствие с целта на закона. В случая оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената форма съобразно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията, предоставени на административния орган със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция по
приходите (НАП). Не се твърдят и не се установяват съществени нарушения на
административнопроизводствените норми при издаване на акта.
Правното основание за налагане на
обжалваната принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС,
съгласно който принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят
на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по
метрология.
Фактическото основание е установеното
обстоятелство, че на 02.10.2019 г., в търговския обект на дружеството,
търговецът, осъществяващ дейността в обекта, в качеството си на лице по чл. 3 от
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не е
изпълнил задължението си да използва в дейността си ФУ от одобрен тип,
по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, който да отговаря на техническите и
функционалните изисквания по ал. 1 от същия член, във връзка с § 71 от ПЗР към
НИД на Наредбата.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006
г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ.
Производството е образувано за нарушение
на ЗДДС, свързано с регистриране и отчитане на продажбите. С разпоредбата на
чл. 186 ЗДДС законодателят е предвидил налагането на принудителна
административна мярка - "запечатване на обект за срок до 30 дни",
като в конкретния случай нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 2 – използване
на фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са
одобрени от Българския институт по метрология. Установено е, че поради
обстоятелството, че ФУ не е от одобрения тип, издадената касова бележка не
съдържа като реквизит двумерен баркод (QR код) по смисъла на чл. 26, ал. 1, т.
16 от Наредба № Н-18 /13,12.2006г. на МФ. Спор по отношение на това, че
издаденият фискален бон не е съдържал изискуемия реквизит, няма.
С оглед горното, условието, което
поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на
процесната принудителна административна мярка, е търговецът да е допуснал
нарушение на установения законов ред за отчитане на продажбите в обекта чрез ФУ
от одобрен тип. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата фискалните устройства трябва
да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение № 1 и на
техническите изисквания съгласно приложение № 2, като съобразно чл. 8, ал. 2 от
Наредбата фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на
техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство
за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9. В случая ФУ не е от
одобрен тип и от вписаните в регистъра, поради което и касовите бележки,
издадени от него, не съдържат изискуемия двумерен код. (л. 20)
Административният орган налага принудителната
административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана
компетентност и е независим от хода на административнонаказателното
производство. Принудителната административна мярка има превантивен характер -
да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не
съставлява административно наказание и няма санкционен характер.
Приложените по делото доказателства – ПИП,
ведно с приложенията към него, АУАН доказват констатациите на административния
орган. Съобразявайки наличието на така съставените за констатираното нарушение Протокол
за извършена проверка (л. 17 – 18) и Акт за установяване на административно
нарушение (л. 23 - 24), които като официални документи се ползват с материална
доказателствена сила относно изложените в тях факти, както и предвид липсата на
ангажирани доказателства в обратната насока, настоящият състав стига до
заключение, че правилно административният орган е счел, че са налице
предпоставките за налагане на принудителна административна мярка „запечатване
на обект“. Приложеният като доказателство Договор за абонаментно сервизно
обслужване и и Свидетелство за регистрация на фискално устройство не променят
сторените по – горе изводи. ФУ е одобрено със свидетелство на БИМ № 746, но от
14.06.2017 г. Впоследствие е налице изменение в Наредбата, като в § 31 и 32 са
уредени сроковете за привеждане на ФУ в съответствие с изискванията. Тези
срокове са съответно до 31.03.2019 г., 30.06.2019 г., а за търговските обекти,
извършващи търговия с горива, до 30.09.2019 г. първоначално, който срок пък е
продължен, но е неотносим към процесния търговец. В случая нарушението е
констатирано на 02.10.2019 г., извън предвидените срокове. Касае се за
приклузивен срок, след изтичането на който Наредбата вменява задължение на
търговците да са регистрирали и да употребяват само фискални устройства,
отговарящи на новите изисквания. Самите допълнителни изисквания са добавени
подробно в разпоредбата на чл. 26, в частност чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредбата
(нова - ДВ, бр. 76 от 2017) - двумерен
баркод (QR код), с изключение на фискална касова бележка, която се издава и
визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен документ,
каквото изключение в случая не е налице. Използваното в обекта ФУ е от тип,
който е одобрен преди изменението на Наредбата. Жалбоподателката твърди, че е
технически неграмотна, но това обстоятелство не променя извода за осъществено
нарушение. След изтичането на нормативноустановените срокове наличието на
нестандартно фискално устройство, неприведено в съответствие с новите
изисквания, се възприема като абсолютна липса на такова. Това е така, защото
при наличие на такова ФУ, се изключва възможността за законосъобразно отчитане
на приходите от продажба на стоките и услугите, предлагани от него. Ежедневната
употреба на подобен негоден апарат след изтичане на срока за привеждането му в
съответствие, установява наличието на трайно повтарящо се поведение на
избягване на законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите от
търговеца, което сочи, че жалбоподателят е създал условия за увреждане на
фиска, препятствайки възможността за осъществяване на въведения с измененията в
Наредбата по-ефективен контрол.
В конкретния случай касовият апарат на
търговеца не е отговарял на нормативноустановените критерии, поради което
отчитането на продажбите от търговската му дейност е било в противоречие със
закона, като едва намесата на контролните органи е довела до преустановяване на
нарушението и е създала предпоставки евентуално за нова регистрация на фискално
устройство, ако търговецът желае да упражнява законосъобразно дейността си.
Според настоящия състав наложената ПАМ е
с оглед целта на закона за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях по аргумент от чл. 22 ЗАНН. Принудителната мярка "запечатване на
обект" е с превантивна цел, която в случая е налице, тъй като към момента
на постановяването ѝ дружеството не е било преустановило дейността си, ФУ
от неодобрен тип е иззето, като търговецът, за да упражнява законосъобразно
своята дейност, е необходимо да закупи и регистрира съответно ФУ. Срокът на
принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа,
като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на
закона - за 14 дни, като е съобразено местоположението на търговския обект,
реализираният оборот, местонахождението на търговския обект. Доказателства за
промяна на организацията в обекта не са представени, което навежда на извода,
че определеният срок е необходим за привеждане на дейността на търговеца в
съответствие със законовите изисквания. С издаването на фискален бон, в който
липсва изискуемият реквизит по чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредбата, на практика
се препятства възможността за проверяване на издадените касови бележки в обекта
на търговеца, вкл. от клиентите, поради което издадената ПАМ е в съответствие с
целта на закона. Изложените в оспорената Заповед мотиви, отговарят на
изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да
може да се извърши проверката за законосъобразност на същия на всички основания
по чл. 146 АПК, включително за съответствието с целта на закона.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при
налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага кумулативно с
принудителната административна мярка „запечатване на обекта“, поради което
предпоставките за налагането ѝ са тези за налагането на ПАМ. Предвид
наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то са
налице и тези за налагане на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
При така сторения анализ, настоящият
състав намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване
на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е
в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице
отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК и жалбата като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора и изрично
стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и
чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
С оглед горното и на основание чл. 172
от АПК, Административен съд – Добрич, І състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „М.М.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „***“ бл.
31, вх. В, ет. 7, ап. 20, представлявано от управителя Д.Н.Т., срещу Заповед за
налагане на ПАМ № 356 – ФК/ 03.10.2019 г. на Началник отдел "Оперативни
дейности" гр. Варна, в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА „М.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „***“ бл. 31, вх. В, ет. 7,
ап. 20, представлявано от управителя Д.Н.Т., да заплати на Национална агенция
за приходите сумата от 100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: