МОТИВИ към НОХД №1023/2008 г.:

Обвинението е против подсъдимия Р.А.Б. *** за престъпление по чл.131а във връзка с чл.129, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК,

Подсъдимият се обвинява за затова, на 06.02.2008 г. около 00.30 часа в с.Ковачево, обл.Пазарджишка при условията на опасен рецидив е причинил на Р.Я. *** комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и нараняване, проникнало в коремната кухина.

 Подсъдимият формално се признава за виновен по предявеното му обвинение. Дава обяснения за фактическата обстановка, като упълномощеният защитник пледира за промяна квалификацията на деянието по чл.133 от НК, а именно телесна повреда причинена по непредпазливост.  

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Подсъдимият Р.Б. *** на съпружески начала с В. Я. ***. От съвместния си живот те имали две деца.

В началото на м.януари 2008 г. В. Я. се преместила в бащиния си дом в с.Ковачево, като седмица по-късно при нея отишло и по-малкото й дете – К. на 7 години.

На 05.02.2008 г., късно вечерта подсъдимият Б. *** и да покани В. да се завърне в гр.Асеновград и отново да заживеят заедно. Тъй като подсъдимият бил употребил алкохол, той помолил приятеля си – свидетеля Д. А. да го закара с неговия автомобил – марка „Ф.”, модел „Г.”, с ДК .. Свидетелят А. се съгласил и заедно с подсъдимия и по-голямото му дете – свидетеля О. Б.,***. До указаното място те пристигнали около 00,30 часа, вече на 06.02.2008 г. Свидетелят А. спрял лекия автомобил пред бащиния дом на В., ноходящ се на ул.”Тридесет и четвърта” №24 в селото. От автомобила слязъл само подсъдимият Б., който влязъл в двора на къщата, отправил се към входната врата  и след като я достигнал, почукал с ръка. Отворила му майката на бащата В. – свидетелката Л.Я.. През това време до врата пристигнал и бащата на В. – свидетелят Я.Я.. Последният направил забележка на подсъдимия за късния час, в който идва, на което Б. отговорил, че е дошъл да забере В. и дъщеря си К.. Свидетелят Я.Я. казал на подсъдимия, че В. я няма, като бил категоричен, че няма да разреши К. да тръгне с баща си, поради късния час от денонощието и видимо нетрезвото му състояние. Със спокоен тон свидетелят Я.Я. започнал да увещава подсъдимия да си тръгва, като дойде на следващия ден. Ядосан от отказа, подсъдимият Б. се заканил на свидетеля Я. с думите: „Искаш ли да те наръгам ?!” В това време, на входната врата, откъм вътрешността на къщата, пристигнал синът на свидетеля Я.Я.- свидетелят Р.Я.. Той също подканил подсъдимия да си тръгва, на което последния отговорил: „И теб ще те наръгам!”. Веднага след като изрекъл цитираната закана, подсъдимият Б. бръкнал под връхната си дреха и извадил нож, с който замахнал срещу свидетеля Р.Я. и го пробол в дясната част на корема. Свидетелят Р.Я. паднал на земята, като се превил, притискайки с ръце раната си. В това време подсъдимият Б. насочил агресията си към свидетеля Я.Я., към който замахнал с ножа. Последният обаче реагирал, взимайки намиращото се  в близост до него, предназначено за огрев дърво (с дължина около 50 см.), с което започнал да удря подсъдимия. След като „понесъл” няколко удара, подсъдимият Б. успял да избяга, качил се в лекия автомобил и казал на свидетеля А. да кара към изхода на селото. Ножът подсъдимият Б. скрил под възглавницата на седалката, на която седял (предна дясна седалка ).

Междувременно свидетелят Я.Я. и съпругата му Л.Я., която също присъствала на инцидента, сигнализирали както „Бърза помощ”, така и РПУ гр.С.. Служителите на РПУ гр.С. от своя страна уведомили дежурните си колеги в РПУ гр.Пазарджик, които засекли и спрели лекия автомобил  „Ф. ГС”  с ДК №С. Същият станал обект на оглед, при който, заедно с други вещи, бил иззет и ножа, с който подсъдимият пробол свидетеля Р.Я.. 

В хода на разследването е назначена съдебно–медицинска експертиза приета по делото (л.62-л.66 от досъдебното производство ), според чието заключение вследствие на  нанесения удар с нож от подсъдимия, свидетелят Р.Я. на 24 години е  получил следните травматични увреждания: проникващо прободно-порезно нараняване в дясната част на предната коремна стена, близо до пъпа с хоризонтален ход и дължина 3-4 см.; разкъсване на тънките черва на три места; наличие на кръв около 700-800 мл. в коремната кухина; хеморагичен шок. Посочените наранявания са причинени по механизма на действие на остър предмет с един или два режещи ръба и добре отговарят да са получени при наръгване с нож от един удар в областта на корема. Посоката на раневия канал е отпред-назад и отгоре-надолу. Нанесената прободно-порезна рана е в област, където са разположени големи кръвоносни съдове, които при тяхното нараняване водят до голям, а в често случаи и до фатален кръвоизлив за организма. Хеморагичният шок, дължащ се на външна и вътрешна кръвозагуба /хемаскос = кръв в корема в обем 700-800мл./ е причинил на пострадалия Я. РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Нарушаването на целостта на тънките черва на три места е причинило на пострадалия РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Прободно-порезната рана в областта на предната коремна стена, навлязла в коремната кухина и наранила вътрешни органи представлява НАРАНЯВАНЕ, ПРОНИКВАЩО В КОРЕМНАТА КУХИНА.

Посочените  травматични увреждания  представляват  средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.

От заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза (л.70-л.74 от д.п.) е видно, че по време на нанасянето на удара с нож пострадалият и подсъдимият са били обърнати едни към друг, лице с лице. Те са били изправени, като е възможно пострадалият да е бил леко приведен напред. Посоката на раневия канал и дълбочината на нараняването, сочат недвусмислено, че ударът с ножа е бил почти в хоризонтална посока или леко отгоре-надолу и е нанесен със значителна сила.

В хода на разследването е назначена и приета съдебномедицинска  експертиза на веществени доказателства (л.85-л.89 от д.п.), според чието заключение по вещественото доказателство – нож, иззет от лек автомобил  „Ф. ГС”  с ДК №С, има наличие на биологичен материал от човешки произход – кръв. Според заключението на назначената ДНК експертиза на веществени доказателства (л.90-л.93 от д.п.) ДНК профилът на кръвта, иззета от ножа, напълно съвпада с този на свидетеля Р.Я.. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако кръвта е оставена от някой друг индивид, освен от Р.Я.  е: 1 на 2 796 000 000 000. Според становището на експерта тези резултати осигуряват категорично доказателство, че кръвта по ножа, иззет от предна дясна седалка на л.а. с ДК№С, произхожда от пострадалия Р.Я..

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите О. Б., Р.Я., Я.Я., Д. А., Л.Я., Й.Г., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля Р.Я., депозирани на досъдебното производство пред съдия и прочетени по реда на чл.281, ал.3 във връзка  ал.1, т.1 т НПК, проведените по реда на чл.143 от НПК очни ставки Я.Я. и О. Б., заключенията на медицинските експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.

Обстоятелствата относно вида, мястото и времето на причиняване на прободната рана, както и че същата е нанесена на свидетеля Р.Я. от подсъдимия Р.Б. с нож, не са спорни по делото и се установяват от показанията на всички разпитани по делото свидетели и заключенията на медицинските експертизи.

Основно възражение на защитата на подсъдимия, имащо водеща роля за изясняване на главния факт от предмета на обвинението е, че подсъдимият Б. е причинил телесното увреждане на свидетеля Р.Я. понепредпазливост.  Това възражение съдът приема за неоснователно и не отговарящо на обективната истина. 

Относно това обстоятелство в процеса на делото се оформиха две групи от доказателства, възпроизведени чрез устни доказателствени средства – от една страна свидетелите Я.Я., Л.Я. и Р.Я., депозиращи показанията в подкрепа на обвинението и от друга страна показанията на свидетелите О. Б., Д. А. и обясненията на подсъдимия, подкрепящи тезата на защитата.

Подсъдимият дава обяснения,че при пристигането си бил посрещнат от свидетелите Я.Я. и Л.Я.. Подсъдимият поискал да види жена си и да вземе дъщеря си. Тогава свидетелят Я.Я. му заявил, че няма да му даде детето и бутнал навън. Върнал се навътре в къщата, взел дървено тояга/бухалка/ и започнал да удря подсъдимия. Удари с ръце му нанесла и свидетелката Я.. Двата свидетели успели да бутнат подсъдимия на земята, в калта пред къщата. В този момент се намесили пострадалия Р.Я., който държал в ръцете си нож, с дръжката на който започнал да удря по главата подсъдимия. Подсъдимият заявя, че хванал ръката на Р.Я. и последният изпуснал ножа. Подсъдимият се навел, взел ножа и се изправил. Искал да сплаши нападателите си, но свидетелят Р.Я. се оказал много близо до него и по невнимание подсъдимия пробол Я., след което избягал.

Тези обяснения са израз на защитната позиция на подсъдимия. Но като източник на доказателства съдът не им дава вяра, тъй като са както взаимнопротиворечиви, така се разминават с показанията на всички останали свидетели, категорично с показанията на свидетелите Я. и Л. Янкови и заключенията на медицинските експертизи, така и с важни детайли от показанията на свидетелите на защитата О. Б. и Д. А..

На първо място този начин на причиняване на телесното увреждане се опровергава от заключението на допълнителната медицинска експертиза и обясненията на експерта - д-р П.в съдебно заседание, а именно че по време на нанасянето на удара с нож пострадалият и подсъдимият са били обърнати едни към друг, лице с лице. Те са били изправени, като е възможно пострадалият да е бил леко приведен напред. Посоката на раневия канал и дълбочината на нараняването, сочат недвусмислено, че ударът с ножа е бил почти в хоризонтална посока или леко отгоре-надолу и е нанесен със значителна сила.

Напротив този начин на причиняване на раните потвърждава механизма на действие на подсъдимия изложен в показанията на свидетелите Я.Я., Л.Я. и Р.Я..

В голяма степен показанията на свидетеля О. Б., син на подсъдимия, подкрепят обясненията на подсъдимия относно нанесените на последния удари с дървена бухалка от страна на свидетеля Я.Я. и обстоятелството, че именно пострадалия Р.Я. при пристигането си държал нож.

Това е напълно нормално и обяснимо. Като се има предвид възрастта на свидетеля – 10 г. и факта, че живее заедно с баща си - подсъдимият Б., свидетелят Б. дава показания, които безусловно да подкрепят и оневинят подсъдимия. Това, че в изключителна степен повтарят, като последователност и начин на изразяване, обясненията на подсъдимия навеждат на извода, че показанията на свидетеля Б. са възпроизведени след запаметяването им под диктовката на подсъдимия. Относно последното съдът съди от показанията на свидетеля Б. за обстоятелство вън от главния факт на телесното увреждане, но това обстоятелство се явява единствено плод на собствените му възприятия, не манипулирано и внася основателни съмнения за достоверността на показанията на свидетеля за присъствието му на мястото на инцидента и действителното му протичане.. Детето в показанията си заяви, че когато с баща му са отишли да вземат сестра му от дома на дядо им, времето е било слънчево и топло, което категорично контрастира на действителността, че инцидента е станал през м.февруари, късно през нощта. Така поднесените данни относно времето на инцидента са незначителни за главните факти, но допълнително говорят за нагласата на свидетеля да подкрепи защитната теза на подсъдимия и затвърждава неубедителността на показанията на двамата свидетеля Б..

На показанията на свидетеля А. съдът не дава вяра. Същите са непоследователни, вътрешнопротиворечиви и освен на показанията на свидетелите Янкови, противоречат и на обясненията на подсъдимия.

В показанията си свидетелят А. от една страна твърди, че останал да чака подсъдимия в колата, от където и поради липсата на осветление нямало видимост към къщата. От друга страна заявява, че видял, както кой е отворил входната врата, така и в последствие кой и как е удрял подсъдимия Б.. Освен това свидетелят А. дава показания, които никой от останалите свидетели не твърди, а именно, че свидетелят Я.Я. излязъл, обиколили къщата и се върнал с дървен прът, който в последствие запознал да удря подсъдимия Б.. Нереални и нелогични са показанията на свидетеля и относно времето на протичане на инцидента. Докато всички останали свидетели, включително и подсъдимия обясняват за проведен разговор, дори кавга по повод прибирането на дъщерята на подсъдимия, преди възникването на инцидента, свидетелят А. твърди, че целия случай е протекъл в рамките на 2-3 минути.

От другата страна, напълно в противоположен смисъл са показанията на пострадалия Р.Я. и свидетелите очевидци – Я.Я. и Л.Я..

Свидетелите Я. и Л. Я. категорично и непротиворечиво заявяват в показанията си, че никой от тях двамата, както и пострадалият Р.Я. не е нападал с думи или действия подсъдимия Б., преди последният да нанесе пободната рана на Р.Я.. Тези и показанията си, че свидетелят Я. не е носил във въпросната вечер нож, още по-малко да е вадил такъв по време на инцидента, подкрепени от показанията на свидетеля Р.Я., свидетелите поддържат и при проведените със подсъдимия очни ставки.

При преценката за достоверността на показанията на тези свидетели, съдът прецени тяхната убедителност, последователност, непротиворечивост и обективност относно обстоятелствата по протичане на инцидента, включващи действията на всички участници от отварянето на врата от страна на свидетелката Я. до бягството на подсъдимия след нанасянето на удара с нож. Както и обстоятелството, което и двамата свидетели нескриват, че наистина свидетелят Я.Я. е нанесъл няколко удара с дървена тояга на подсъдимия, но едва след като подсъдимият е наръгал с ножа сина им.

Относно причинените на подсъдимия телесни увреждания е назначена в хода на съдебното следствие и приета по делото медицинска експертиза. Видно от заключението Р.Я. е получил охлузване и травматичен оток на кожата в областта на дясната буза към дясното око, охлузване на кожата в областта на лявата буза, травматичен оток на кожата в окосмената част на главата, кръвонасядане с червеникав цвят и охлузване на кожата в областта на лявото рамо, лентовидно кръвонасядане под лявата мишница, охлузване на кожата по горната част на китката, травматичен оток, охлузване и червено кръвонасядане на кожата в областта на дясната китка, три кръвонасядания на кожата в областта на средната трета на дясното бедро и кръвонасядане в долната трета на дясното бедро.

Показанията на свидетелите Я., относно начина на нанасяне на телесните увреждания на свидетеля Р.Я., косвено се подкрепят от заключението на допълнителната медицинска експертиза на начина и мястото на причинената на Я. рана.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Я.Я. и Л.Я., тъй като същите са ясни, категорични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи по между си. Показанията им съвпадат и съдържат сведения и относно основни факти от предмета на доказване. Освен това се подкрепят от медицинските експертизи и протокола за оглед на местопроизшествието.

И двата свидетели дават показания, че при появяването на свидетеля Р.Я., същият отишъл и сърдечно поздравил подсъдимия, като му казал, че може да вземе детето си на другия. В този момент според разположението на присъстващите Р. Я. се намирал най-близо до подсъдимия. Макар и с различни изрази /”Искаш ли и тебе да наръгам?”, според свидетеля Я.Я. и „Таман ти ми трябваш”, според Л.Я./ двамата свидетели обясняват, че именно в този момент подсъдимият извадил ножа, стоящ на кръста му наръгал в корема пострадалия Р.Я..

Следва да се отчете и обстоятелството, че и двамата свидетели по еднакъв начин обясняват мястото и начина на падането на земята на Р.Я., в следствие на болката от нараняването нанесено от подсъдимия.

Обективно причиненото увреждане по начина и със средството посочено от свидетелите Я.Я. и Л.Я. се потвърждава и от показанията на пострадалия Р.Я..

Налице е известна колебливост и промени в процеса на даване на показания от страна свидетеля Р.Я., както и разминавания с показанията на свидетелите Я.Я.. Част от тези противоречия, относно обстоятелство, че именно свидетелката Л.Я. е отворила първоначално входната врата на почукването на подсъдимия се отстраниха при проведена очна ставка между Я.Я. и Р.Я..

Останалите противоречия, по съществени сами по себе си и като отношение към главния факт, съдът възприе, като са израз на индивидуалната възможност на свидетелите за възприятие и възпроизвеждане на фактите, пречупени през времето и обстановката, при която същите са възприети.

Като взе предвид времето, мястото и стреса, физиологичен и психологически, от случилото се за свидетеля Р.Я., съдът счита, че няма основание за съмнение в достоверността на показанията им в тази насока.

Не на последно място за ограничената възможност на свидетеля Р.Я. да възпроизведе точно и категорично фактите около инцидента, съдът взема предвид и вида и характера на получените травми.

Видно от първоначалното заключение на медицинската експертиза редом с проникващото прободно-порезно нараняване в дясната част на предната коремна стена, близо до пъпа; разкъсването на тънките черва на три места; наличие на кръв около 700-800 мл. в коремната кухина, Р.Я. е получил и хеморагичен шок.

Шокът, във всичките си, според особеностите на протичане, проявни форми - хиповолемичен /хеморагичен/, септичен, анафилактичен, травматичен и кардиогенен, според установените медицински критерии, представлява животозастрашаващ срив на хемодинамиката с критично намалена органна перфузия и последващи хипоксично-метаболитни промени на клетъчните функции.

Един от отличителните обективни критерии на шока са и промените в съзнанието, изразяващи се в унесеност, отпуснатост и липсата на ясен спомен за случилото се.

Факт е, че в показанията си свидетелят Р.Я. подкрепя показанията на свидетелите Я.Я. и Л.Я., че преди да бъде наръган от подсъдимия не е имало каквато и да размяна на удари от двете страни. Както и, че напълно целенасочено подсъдимият е извадил ножа и го насочил в областта на корема на Р.Я..

При задълбочения анализ и съпоставката показания на свидетелите Янкови, които съдът кредитира, и вътрешно и взаимно противоречащите си показания на свидетелите Б. и А. и обясненията на подсъдимия Б., на които съдът не дава вяра, следвайки формалната логика стигна до извода, че възраженията на защитата, че телесната повреда е извършена при форма на вина непредпазливост са неоснователни.

Начина на нанасяне на удара леко отгоре – надолу, интензитета на удара – със значителна сила, местоположението на пострадалия-най-близо до подсъдимия и отправените преди удара думи отстрана на подсъдимия към пострадалия, посочени в показанията на свидетелите, категорично сочат на умишлен и целенасочен удар в жизненоважна област нанесен от подсъдимия Б. с целени общественоопасни последици.

Обясненията на подсъдимия за нанесени от свидетелите Я.наранявания, предизвикали реакцията му за удара с нож, които дори го съборили на земята в калта се опровергават от вида и липсата на замърсяване от кал по дрехите му, които да са констатирани  при освидетелстването му веднага след инцидента и изготвения към това фотоалбум. Видно е от снимките направени на подсъдимия на 06.02.2008 г., че са налице въпросните наранявания отразени в медицинската експертиза. Но освен по крачолите на панталона, същият няма никакви видими следи от замърсяване с кал, които да подкрепят тезата за падане в калта, в следствие от удари. 

При така установените фактически положения, следвайки вътрешното си убеждение, съдът прие, че подсъдимият Р.А.Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.131а във връзка с чл.129, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, като на 06.02.2008 г. около 00.30 часа в с.К., обл.П. при условията на опасен рецидив е причинил на Р.Я. *** комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и нараняване, проникнало в коремната кухина.

Видно от свидетелството за съдимост Р.Б. е осъждан с присъда по НОХД  №417/2004 г. по описа на Асеновградския  районен съд,  влязлa в законна сила на 01.03.2005 г. за престъпление по  чл.210 ал. І от НК на една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване.

Поради това настоящото деяние се квалифицира, като извършено при условията на опасен рецидив.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Р.Б., съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни повреди” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на индивида – телесната неприкосновеност  на личността. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, като висока, като се имат предвид продължителните, значителни и опасни вредни последици за пострадалия, свързани и с и психологическа травма,преживяна от случилото се.

При определяне обществената опасност на подсъдимия съдът взе предвид характеристичните данни за същия, които са неутрални.

Като смекчаващи вината обстоятелство съдът прецени изразеното критично отношение и съжаление за извършеното, а като отегчаващи – предишното осъждане, начина и мотивите за извършване на деянието, както и вида и тежестта на причинените на пострадалия наранявания.

При превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия Р.А.Б. от ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед данните за личността на подсъдимия, съдът прие че за поправянето и превъзпитанието му е наложително наказание лишаване от свобода да се изтърпи реално.

Затова на основание чл.47, ал.1, б.”б” от ЗИН съдът определи първоначален режим на изтърпяване на наказанието – „СТРОГ”.

Във връзка осъдителната присъда и с оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК Р.Б. бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 503 лева.

Подбудите за извършване на деянията се коренят в незачитането на неприкосновеност на личността и желание за уреждане на спорни въпроси извън  установения правов ред в страната.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: