Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 485
29.10.2019 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет
и трети октомври две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Галя Мавродинова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №606/2019 г.
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД срещу Р.П.Н., с която
са предявени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 500
лв. главница по договор за кредит, 262,92 лв. договорна лихва за периода
09.06.2017 г. – 04.02.2018 г., сумата 614,70 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 09.06.2017 г. – 04.02.2018 г., 105 лв. разходи
и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, сумата 70 лв. такса разходи за дейност на служител,
118,29 лв. обезщетение за забава за
периода 01.03.2018 г. – 07.12.2018 г. и сумата 614,70 лв. такса за експресно
разглеждане на искане за периода 09.06.2017 г. – 04.02.2018 г. и законната лихва върху главницата от датата
на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска и присъждане на направеното в
настоящото и в заповедното производство разноски. Сочи, че на 10.05.2017 г. между „“Вива
кредит“ООД и ответника е сключен договор за паричен заем №5355874, че въз
основа на договора ответникът е получил паричен заем от 1500 лв. , че
ответникът се е задължил да върне сумата на 9 месечни погасителни вноски по
264,18 лв. Освен това твърди, че ответникът се е задължил да представи надлежно
обезпечение в тридневен срок от подписването на договора за заем, че за
неизпълнение на това задължение е начислена уговорената неустойка в размер на
614,70 лв., която следва да бъде платена
на 9 части по 68,30 лв. ведно с погасителните вноски, че в договора са
уговорени разходи при изпадане на заемателя в забава и след изпадането на
ответника в забава са начислени разходи
по събиране на задължението и разходи за дейност на служител по Тарифа на „Вива
кредит“ООД, че ответникът е избрал да ползва услуга експресно разглеждане на
документите, за което се е задължил да заплати такса от 614,70 лв., че крайният
падеж по заема е 04.02.2018 г. и след 01.03.2018 г. е начислено обезщетение за
забава, че вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, както и че за
задълженията е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при
условията на чл.47 от ГПК.
Препис
от исковата молба и доказателствата са връчена на ответника при условията на
чл.47 от ГПК. Назначеният му особен представител счита част от исковете за неоснователни.
Конкретно сочи, че клаузата за
допълнителна услуга – експресно разглеждане е недействителна, че
фиксираният годишен лихвен процент и неустойката за неизпълнение са прекомерно
завишени, като оспорва и претендираните договорна лихва, разходи за събиране на
просрочени вземания, разходите за дейност на служител и лихвата за забава.
Сочи, че по делото не са представени доказателства за предсрочна изискуемост на
задължението
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: На 10.05.2017 г. между „Вива Кредит“ООД и Р.П.Н.
е сключен договор за предоставяне на паричен заем, в който е посочено, че
заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 1500 лв., като
заемателят се задължава да я върне за
срок от 9 месеца при месечни погасителни
вноски от 264,18 лв. съответно на 09.06.2017 г., 09.07.2017 г., 08.08.2017 г.,
07.09.2017 г., 07.10.2017 г.,06.11.2017 г. , 06.12.2017 г., 05.01.2018 г. и
04.02.2018 г. така общият размер на
плащанията е 2 215,62 лв. при годишен лихвен процент по заема от
40,30% и годишен процент на разходите за заема от 49,46%.
В
договора е посочен адрес на ответницата – град Лозница, ул.“Иван Хараланов“,
№27.
В чл.5
от договора е посочено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от
подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията
му по този договор, а именно поръчител, който да отговаря на определени
изисквания или банкова гаранция. Съответно в чл.5, ал.2 от договора е
уговорено, че при неизпълнение на това задължение на заемателя се начислява
неустойка в размер на 614,70 лв., която се разсрочва на равни части, като всяка
част е платима на съответната падежна
дата.
Съответно
в чл.9, ал.2 от договора е уговорено, че при забава на плащане на задълженията
на заемателя същият дължи законната лихва за всеки ден забава.
В
чл.13, на договора заемателят е заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа
на „Вива кредит“ООД, актуална към датата на сключване на договора.
Видно от
Разходен касов ордер №90/10.05.2017 г. на ответника е изплатена сумата 704,41
лв. В чл.2 от договора изрично е записано, че с този паричен заем се рефинансира
задължение на ответницата по предходен заем от 20.03.2017 г., което задължение
е в размер на 795,59 лв.
С Рамков договор от 22.01.2013
г. за прехвърляне на вземания/цесия/
ищецът „Агенция за събиране на вземания“ООД като купувач и
„Вива кредит“ООД като продавач се съгласяват продавачът да прехвърля на
купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем. В
чл.2.2. от този договор страните са уговорили, че конкретното прехвърляне ще
става с подписване на документ, наречен Приложение №1, който ще има характер на
допълнително споразумение. За цесията от 22.01.2013 г. е приложено потвърждение
от продавача „Вива кредит“ООД.
В приложение №1 от 01.03.2018
г. е записана като длъжник ответницата Р.П.Н.
със заем от 10.05.2017 г. за сумата 1500 лв. Общата дължима сума по кредита е
2 992,32 лв., а остатъка от дължимата сума към датата на продажбата –
3167,32 лв.
С изрично пълномощно управителя на „Вива
кредит“ООД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“АД да уведоми от
името на цедента всички длъжници по
цедираните вземания.
По делото е приложено
извлечение от приложение №1 от 01.06.2018 г., в който под №507 е записано задължението на ответника Димитър
Енчев Колев от 12.10.2017 г. за сумите 500 лв. отпусната главница, 500 лв.
остатък главница, 69,38 лв. остатък договорна лихва, 659,12 лв. остатък
такси/неустойки обща сума от 1 228,50 лв.
Изпълнителният директор на
„Агенция за събиране на вземания“АД е изпратил уведомително писмо до
ответницата, с което я уведомява, че вземането е прехвърлено и посочва
банковата сметка, по която се дължат плащанията по договора за заем. Това
уведомително писмо не е доставено на ответницата, като причина за това е
посочено, че същата се е преместила на нов адрес. Ново писмо е изпратено на 12.03.2019 г. чрез куриерска фирма. Същото
отново не е връчено, като е отразено, че няма връзка с получателя. Последното
писмо е изпратено на адрес, различен от адреса на ответницата. Копие от
уведомлението е приложено и към исковата молба, която е връчена на ответницата
при условията на чл.47 от ГПК.
На 07.12.2018 г. ищецът е
поискал и по ч.гр.д.№2564/2018 г. съдът е издал заповед за изпълнение за сумите
1 500 лв. главница по договор за паричен заем, 262,92 лв. договорена лихва
за периода 09.06.2017 г. – 04.02.2018 г., 614,70 лв. такса за експресно
разглеждане на искането, 614,70 лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължения, 105 лв. разходи за събиране на просрочени вземания, 70 лв. разходи
за дейност на служител , 118,29 лв. обезщетение за забава, както и за 115,71
лв. разноски по производството и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. „Агенция
за събиране на вземания“АД
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва да
установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпълнение съществува,
дали неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.
В случая
ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия момент
именно той има право да търси изпълнение на същото. Уведомлението за
извършената цесия е връчено на длъжника по реда на чл.47 от ГПК едва в хода на
настоящото производство. Връчването по
чл.47 от ГПК е единствената възможност за връчване на книжа на лице, което не
се намира на своите постоянен и настоящ адреси. Разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК сочи, че съобщението /в случая и уведомлението за цесията, приложено към
него/ се смята за връчено с изтичането на срока за получаване на съобщението от
канцеларията на съда или общината. Назначаването на особен представител,
регламентирано в следващия текст е с цел осъществяване на защитата, а не с цел
връчване на книжата. Тези книжа се връчват на особения представител именно, за
да осъществи защитата и не ги получава като представител на ответника. Това не
е и необходимо, защото съдът вече е приел въз основа на закона, че същите са
връчени на ответника. Едва след датата
на връчване на ответника по реда на чл.47 от ГПК това прехвърляне става
действително за него. По настоящото дело въпросът за действието на договора за
цесия по отношение на длъжника е само теоретичен, тъй като не се твърди плащане
на предишния кредитор след датата на извършване на цесията, за да е необходимо
да се преценява валидността на това плащане.
Сключеният
между ответницата и първоначалния кредитор договор за заем е валиден, като част от договорената
сума е предадена на ответницата, а с друга част е погасено нейно по-старо
задължение. Това погасяване е изрично вписано в договора.
Предвид
валидността на договора за заем, както и на извършената цесия, ответницата
дължи на ищеца заплащане на главницата, получена по договора, а именно 1500 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно 07.12.2018 г.
Тъй като
с уговорената в договора лихва не са надвишени
размерите, посочени в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, а
именно 50% /надвишаващ пет пъти законната лихва, определена с ПМС/ годишен
процент на разходите, ответникът следва да заплати и така уговорената договорна
лихва в размер на 262,92 лв.
Разпоредбата на чл.143 от Закона за защита на потребителите, който е
приложим и към процесния договор, по който едната страна е действала като
физическо лице и не по занятие, определя като неравноправна всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца /в
случая ищеца/ и потребителя /в случая
ответника/, а разпоредбата на чл.146, ал.1 урежда законовата санкция, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Единствената възможност такава
клауза да бъде действителна е когато е договорена индивидуално, за каквото
индивидуално договаряне в случая няма твърдение от ищеца и не са представени
съответните доказателства. Конкретно
т.5 от чл.143 от ЗЗП в примерното изброяване на
такива неравноправни клаузи сочи
и задължението на потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. В
случая с уговарянето на неустойката в
чл. 5 от договора в размер на 614,70 лв.
покачва годишния процент на разходите много над предвидените в чл.19, ал.4 от
Закона за потребителския кредит 50%. Предвид начина, по който е записано
задължението на длъжника, то неговото неизпълнение е почти сигурно, което е още
един аргумент в подкрепа на недобросъвестността на търговеца при уговаряне на тази неустойка.
Ето защо съдът намира, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 от
ЗЗП и е нищожна както на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, така и на основание
чл.26, ал.1, предл.3 от Закона за задълженията и договорите.
Ето защо
предявеният в условията на обективно кумулативно съединяване на исковете иск за
установяване на задължение за заплащане на сумата 614,70 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение е неоснователен и недоказан.
По
отношение на иска за установяване на задължението за заплащане на сумата 105 лв. такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения, сумата 70 лв. такса разходи за дейност на служител и 614,70 лв.
такса за експресно разглеждане на документи, по делото не бе установено за
първите две такси да са уговорени, а по отношение на трите - ответникът да е получил съответните услуги,
тъй като по делото не бяха представени доказателства за експресно разглеждане
на документите, нито пък за извършени действия, респ. за направени разходи, поради
което тези три иска са неоснователни и недоказани.
Искът за
установяване съществуването и размера на обезщетението за забава се явява
основателен и доказан, т.к. за периода 01.03.2018 г. – 07.12.2018 г. това е
законната лихва върху главницата, а не и върху вземанията, които съдът е приел
за несъществуващи.
На
основание чл.78 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разходи
съразмерно на уважената част от иска. В настоящото производство ищецът е направил
разноски от 294,29 лв. за държавна такса за исковете, 300 лв. възнаграждение за
особен представител или общо 594,29 лв., а размерът на юрисконсултското
възнаграждение съобразно сложността на делото съдът определя на 300 лв. От тези
две суми ответникът следва да възстанови на ищеца съответно 352,97 лв. за разноски и 178 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, както и сумите 68,73 лв. разноски и 29,70 лв. юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№2564/2018 г. по описа на РС Разград.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.П.Н.,ЕГН ********** с адрес ***, че същият
дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление
бул.“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Н.*** Т.*** С.*** и М.*** Д.*** Д.***, сумата 1500 лв. /хиляда и петстотин
лева/ по договор за заем от 10.05.2017 г., сключен с „Вива Кредит“ООД ведно със
законната лихва от 07.12.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 262,92
лв. /двеста шестдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/ договорна лихва
за периода 09.06.2017 г. – 04.02.2018 г. и сумата 118,29 лв. /сто и осемнадесет
лева и двадесет и девет стотинки/
обезщетение за забава за периода 01.03.2018 г. – 07.12.2018 г., за които задължения е издадена заповед за
изпълнение №5242/11.12.2018 г. по ч.гр.д.№2564/2018 г. по описа на РС Разград и
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ предявени от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК
********* със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Д-р Петър Дертлиев“,
№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.*** Т.*** С.*** и
М.*** Д.*** Д.*** срещу Р.П.Н.,ЕГН **********
с адрес *** за установяване на задължения за заплащане на сумите 614,70 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 614,70 лв. такса за експресно
разглеждане на документи, 105 лв. такса разходи за събиране на просрочени вземания и 70 лв.
такса разходи за дейност на служител като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Р.П.Н.,ЕГН
********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК
********* със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Д-р Петър Дертлиев“,
№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.*** Т.*** С.*** и
М.*** Д.*** Д.*** сумата 68,73 лв.
/шестдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/ за разноски и 29,70 лв. /двадесет и девет лева и
седемдесет стотинки/ юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 2564/2018 г., както и 352,97 лв. /триста
петдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/ разноски и 178 лв. /сто
седемдесет и осем лева/ юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.№2564/2018
г. по описа на РС Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: