РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Девня, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20223120200222 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Фреш енд Фууд Лоджистик“ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, , кв. „Илиенци“ №12 – 14,
представлявано от А. Н. К. против Електронен фиш № **********, издаден
от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на
въззивника за нарушение по чл. 139 ал. 5 и ал. 7 вр. чл. 102 ал. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3 вр. чл. 187а ал. 1 и
ал. 2 т. 2 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1 800
лева.
Въззивникът излага в жалбата, че процедурата по издаване на
обжалвания ел. фиш е нарушена и същият е издаден след изтичане на срока
по чл. 34 от ЗАНН. Сочи на нарушено право на защита поради неяснота на
вмененото му нарушение. Твърди, че не е извършил нарушението, за което е
санкциониран, тъй като своевременно е уведомил доставчика си на услуга за
електронно събиране на пътни такси за промяната в регистрационния номер
на процесното ПТС, за което сочи доказателства. Счита, че издадения ел.
фиш е незаконосъобразен и противоречи както на закона, така и на
1
международни правни норми - Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците
на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО,
излагайки подробни аргументи в жалбата си. В с.з. представител на
въззивника не се явява, в писмени бележки доразвива доводите си за
материална и процесуално правна незаконосъобразност на обжалвания акт.
Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура", чрез
процесуален представител, който участва и в с.з., оспорват жалбата. Молят
обжалвания ел. фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. В
представено писмено становище алтернативно моли на основание чл. 63 ал. 2
т. 47 вр. чл. 7 т. 1 от ЗАНН съдът да измени обжалвания ел. фиш, позовавайки
се на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г., постановено по тълк. дело
№ 1/2020 г. на ВАС.
РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за
участие в делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.02.2020 г. между въззивното дружество, „Интелигентни
трафик системи“АД и „А 1 България“ е подписан тристранен договор за
предоставяне на електронна услуга — събиране на пътни такси на база
изминато разстояние. В приложението към договора е вписан камион >12 т.,
Евро 6, брой оси 2, с per. № СТ 06 82 ВР и монтирано бордово устройство
39848, на когото към датата на подписване на тристранния договор
въззивникът е бил наемател, респ. ползвател. На 14.09.2020 г. товарния
автомобил е пререгистриран в КАТ София, като рег. му номер е променен от
СТ 06 82 ВР на СВ 76 94 РТ, а за негов собственик е вписано въззивното
дружество.
На 29.10.2020 г., в 07, 34 часа с устройство № 10071 - елемент от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП,
намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока Нарастващ километър в
Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е
установено /заснето/ нарушение с ППС – влекач ***, с рег. № СВ *** РТ, с
технически допустима маса 20 500 кг., брой оси 2, категория ЕВРО 6, в състав
с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса
на състава 50 000 кг, за което изцяло не е заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1
2
т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/. За така констатираното нарушение е издаден
обжалвания електронен фиш, връчен на въззивника на 09.06.2022 г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на представените от страните писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат
различни фактически изводи. Видно от представените от въззивника преписи
от рег. талони на товарните автомобил с различни рег. номера е, че става
въпрос за едно и също ППС, доколкото номера на рамата в двата рег. талона е
идентичен.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На първо място съдът ще отбележи, че не споделя възражението на
въззивника, че административно – наказващия орган не е представил
доказателства за техническата годност на устройството, с което е установено
спорното нарушение, тъй като намира, че такива не следва да бъдат събирани.
Съгласно разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП, електронните фишове на
НТУ се издават за нарушение по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето
от електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, която по своята същност
представлява електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от
Закона за пътищата, която създава доклади за всяко установено нарушение по
чл. 179 ал. 3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част
3
от системата. Системата не измерва конкретна величина, която да бъде
сравнявана с други от същия вид, поради което и не е обект на проверка от
Българския институт по метрология. Не се установява предвидено законово
изискване за сертифициране или одобрение на Системата.
Неоснователни са и възраженията на въззивника за неспазване на
срока по чл. 34 от ЗАНН при издаването на обжалвания ел. фиш. С
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. е
обобщена съдебната практика и е прието, че „съкратеното производство” за
административно - наказателна отговорност чрез издаване на електронен
фиш, въведено в чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, е изключение от общите правила на
ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с
НП, но също така изрично е прието, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции, т.е. той се
приравнява едновременно към АУАН и НП по отношение на правното му
действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване,
като последните са не приложими по отношение на него. В тази връзка съдът
споделя писменото становище на въззиваемата страна, че електронният фиш
следва да бъде отличаван както от административните актове по смисъла на
АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по
смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл. 189 ал. 4
изр. второ от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между електронен
фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на
съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им.
Служебната проверка на съда не установи в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както се твърди в жалбата. В
електронен фиш са описани в достатъчна степен всички елементи от състава
на административното нарушение, които индивидуализират нарушението от
обективна страна. Нарушението е квалифицирано правилно, като са посочени
законовите разпоредби, които са нарушени. Единствено неточност е
допусната, като е посочена като нарушена ал. 7 на чл. 139 от ЗДвП, която е
неотносима към процесния случай. Доколкото обаче е визирана и съответната
разпоредба на чл. 139 ал. 5 вр. чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, то обвинението е
достатъчно ясно и дава възможност да се разбере за какво нарушение се
4
ангажира административно – наказателната отговорност на нарушителя, а
именно, че дружеството – въззивник в качеството му на собственик на ППС е
допуснал движението му по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за него не били изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от
Закона за пътищата според категорията му. Определените в закона
изисквания към електронния фиш са да съдържа данни за мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата
по чл. 10 ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане. Атакуваният електронен фиш отговаря на тези
изисквания и е издаден по образец, утвърден от управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура". Електронен фиш е издаден от компетентен
орган, съобразно разпоредбата на чл. 10 ал. 10 от ЗП, установяваща, че
Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата
във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по
практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на
системата за събиране на пътните такси. Доколкото, съгласно Тълкувателно
решение №/ от 16.09.2021 г., постановено по тълк. дело №1/2020 г. на ВАС
допуска районният съд да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, то в тази му част издадения
ел. фиш следва да се измени – само досежно квалификацията на описаното в
него изпълнително деяние.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
доказва извършеното нарушение, а именно, че на дата 29.10.2020 г.
процесното ППС се е движело в обхвата на платената пътна мрежа, без за
него да е заплатена дължимата тол такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП. Процесното
ППС попада в обхвата на ППС - та по чл. 10б ал. 3 от ЗП, за които се дължи
заплащане на тол такса. Нарушението е установено с устройство № 10071,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А – 2 км. 399+703,
с посока нарастващ километър. Собственик, на когото е регистрирано ППС е
5
дружеството - жалбоподател. Видно от приложената справка за собственост
по делото, ППС с peг. № СВ ***РТ е с обща технически допустима
максимална маса над 12 т. /в случая 20 500 кг/ с 2 оси, поради което на
основание чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата за движението му по
платената пътна мрежа се дължи тол такса. От представените от въззивната
страна доклад от електронната система за събиране на пътни такси и
становище от отдел „УИСИ“ при Национално ТОЛ управление се установява,
че към датата на нарушението за процесното ППС няма получени тол
декларации или маршрутни карти, няма и получена и платена тол декларация
за сегмента на рамата, когато е отчетено нарушението. Допуснато е
нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закон за движение по пътищата, който
задължава собственика да не допуска движението на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.
Електронният фиш е издаден въз основа на чл. 189ж от Закон за
движение по пътищата, който предвижда възможност при нарушение по чл.
179 ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 да се
издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение.
Съгласно чл. 187а ал. 1 и 2 т. 2 от ЗДвП при установяване на
нарушения по чл. 179 ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите,
в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е
вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице. Ако собственикът на пътното
превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията
по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както
следва по чл. 179, ал. 3а – в размер 1 800 лв.
В настоящия случай наказаният субект е ЕООД, а административно
6
наказателната му отговорност е ангажирана на основание чл. 187а ал. 2 т. 2 от
ЗДвП. Цитираният текст предвижда самостоятелна отговорност на
корпоративни по своята същност правни субекти при неизпълнение на
задълженията им към държавата. В случая се касае за така наречената
обективна, безвиновна отговорност, при която вината не е необходим елемент
на деянието, за да бъде то съставомерно.
Що се касае до защитната версия на въззивника, то видно от
доказателствата по делото е, че пререгистрацията на процесното ППС и
промяната на регистрационния му номер са осъществени на 14.09.2020 г., а
едва на 23.10.2020 г. е извършено въпросното уведомяване чрез подаване на
заявление до доставчика на ел. услуги, т.е. един месец и половина по – късно.
В Общите условия на доставчика, с които въззивникът е декларирал, че е
запознат при подписване на договора, ясно е разписано, че монтираното
бордово устройство трябва да бъде асоциирано с конкретно ППС. В този
случай действително не е достатъчно изпращането на писмо по ел. поща до
доставчика на услуги повече от месец след пререгистрацията на ППС, още
повече, че от представеното копие от такова това обстоятелство не може да се
приеме за безспорно установено, доколкото писмото е частен документ
изхождащ от страната, която черпи права от него и няма достоверна дата.
Санкционната норма е приложена правилно, като е установено, че
дружеството жалбоподател е собственик на процесния товарен автомобил с
рег. № СВ *** РТ, който е с обща технически допустима максимална маса над
12 тона и попада в категорията по чл. 10б ал. 3 от Закон за пътищата.
Нарушението е санкционирано на основание чл. 187а ал. 1 и 2 т. 2 вр. с чл.
179 ал. 3а от Закон за движение по пътищата. Разпоредбата на чл. 179 ал. 3а
от ЗДвП предвижда налагане на наказание глоба на собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за пътищата, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10 ал. 1 т. 2
от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани
данни, посочени в чл. 10б ал. 1 от Закона за пътищата. Разпоредбата на чл.
187а ал. 1 и 2 т. 2 от ЗДвП, препращаща към чл. 179 ал. 3а от същия закон
предвижда за това нарушение на юридическото лице и ЕТ, собственик на
МПС да бъде наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лева.
При така установените обстоятелства следва да се приеме, че
7
въззивникът като собственик на процесното ППС, за което не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата според категорията му
е допуснал движението му по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, с което е нарушил императивната разпоредба на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.
Неоснователни са наведените с жалбата правни доводи, че
контролният орган не се е съобразил с разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година
относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за
област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО Съгласно разпоредбата на
чл.7 от Регламента той се прилага от 19.10.2021 г., т. е. една година след
извършване на нарушението. По изложените съображения съдът счита, че
обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден, като
законосъобразен.
Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. Правилата на чл. 143 от АПК предвиждат в случай, че съдът
отхвърли оспорването, ответникът да има право на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ и Наредба за заплащане на правната помощ, където в чл. 27е
е предвидено възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания да е от 80 до 150 лв. Съдът счита,
че съобразно с правната и фактическа сложност по делото и свършената
работа по процесуално представителство на наказващия орган, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо с
оглед изхода на делото му се дължи заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 вр. ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № **********, издаден от
8
Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на „Фреш енд
Фууд Лоджистик“ЕООД, ЕИК: ********* на основание чл. 179 ал. 3 вр. чл.
187а ал. 1 и ал. 2 т. 2 от Закона за движение по пътищата е наложена
имуществена санкция в размер на 1 800 лева, като преквалифицира
допуснатото от него нарушение като такова по чл. 139 ал. 5 вр. чл. 102 ал. 2 от
Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА „Фреш енд Фууд Лоджистик“ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, , кв. „Илиенци“ №12 – 14,
представлявано от А. Н. Колев ДА ЗАПЛАТИ на Агенция "Пътна
инфраструктура" – София сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 3 вр. ал. 1 от ЗАНН.
Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок,
считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне с касационна
жалба пред Административен съд – Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
9