РЕШЕНИЕ
№ 2292
гр. Пловдив, 11 декември 2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1816 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по
реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Жалбоподателят О.К.Г.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,чрез адвокат М.Д., оспорва Решение № 210/24.06.2020г. на директора на
ТД на НАП, с което е оставена без уважение жалбата му срещу постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх.№ С200016-022-0028483/20.05.2020г., издадено
от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив.
Жалбоподателят
навежда доводи за незаконосъобразност, тъй като обезпечителните мерки са
наложени върху недвижими имоти,които са съпружеска имуществена общност и той
притежава 1/6 идеална част,а не 1/3 идеална част от тях. Възразява още,че
произнасянето по жалбата му е следвало да стане след преценка на въпроса
относно погасяването по давност на вземанията на държавата.
Ответникът по
жалбата - Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С., оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,като разгледа
становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на
доказателствата към приложената административна преписка, намери за установено
следното:
По допустимостта :
Процесното постановление е
обжалвано, в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който в обжалваната част е отхвърлил жалбата.
Решението е връчено
на 02.07.2020г.,а жалбата до съда е постъпила на 08.07.2020г. Жалбата до съда е
подадена в срока по чл.197,ал.2 от ДОПК, поради което и с оглед на
гореизложеното се налага извод
за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
По същество:
С Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№ С200016-022-0028483/20.05.2020г., издадено от публичен изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.195 вр.с чл.200 от ДОПК с мотив,че
ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане по
изп.дело № 16030093784/2003г. в размер на 673573,38лв., е наложена
обезпечителна мярка – възбрана върху 1/3 идеална част от подробно описани в
постановлението недвижими имоти.
Допуснатото
обезпечение е обжалвано от задълженото лице пред Директора на ТД на НАП гр.
Пловдив, който с решението си, е потвърдил така издаденото постановление, а по
направеното възражение за изтекла погасителна давност е изпратил преписката на
публичния изпълнител за произнасяне.
За да постанови
процесното решение,в частта в която отхвърля възраженията на жалбоподателя за
това,че неправилно е определена притежаваната от него идеална част от имотите и
е налице несеквестируемост, горестоящият в йерархията административен орган е изложил
съображения за това защо според него задълженото лице притежава 1/3 идеална
част от имотите. По отношение на несеквестируемостта е приел,че площта на
единия от възбранените имоти, представляващ жилище, е 172 кв.м. и с оглед
разпоредбата на чл.213 от ДОПК и липсата на доказателства за единствено жилище,
не е налице несеквестируемост,а и тази преценка евентуално следва да се прави в
хода на принудителното изпълнение. Изложени са съображения и за наличие на
предпоставките за налагане на обезпечителната мярка.
Решението е
правилно.
Пред съда не са
направени конкретни възражения за несеквестируемост, но доколкото този въпрос е
бил предмет на обсъждане в хода на административното обжалване, следва да се
отбележи, че оспорването е насочено
срещу действие по налагане на обезпечителна мярка, а не по принудително
изпълнение. По правило, възбраната означава, че определена недвижима вещ на
длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като
се забранява на длъжника да се разпорежда с нея. Възбраната цели да обезпечи
успешния изход на изпълнението на парични притезания върху недвижим имот, като
запази физическата цялост и принадлежност на възбранената вещ към имуществото
на длъжника. Предпоставка за възбраната не е несеквестируемостта на имота,
защото несеквестируемостта е пречка да бъдат продавани вещите, които са опора
за съществуването на длъжника и на неговото семейство, но налагането на
възбрана върху несеквестируем имот не ограничава възможността той да бъде
ползван по предназначението му, а само осигурява запазването на тази вещ в
патримониума на длъжника. Възбраната на несеквестируем имот е с цел да се
осигури възможността на взискателя да се удовлетвори от него, ако длъжникът
реши да се разпореди, тъй като разпореждането ще доведе до отпадане на
несеквестируемостта. Ето защо, тук разпоредбата на чл.213,ал.1,т.2 от ДОПК не
намира приложение. Касае се за две различни производства - обезпечително и
изпълнително и цитираната норма ще намери приложение едва в един бъдещ момент,
ако се стигне до принудително изпълнение на установените публични вземания.
Относно
притежаваната идеална част от възбранените имоти следва да се отбележи, че в
това производство подобен въпрос не може да е предмет на разглеждане. Очевидно
е и няма спор,че задълженото лице притежава идеална част от недвижимите
имоти,по отношение на които е наложена възбрана. Възбраната вповече, тоест и по
отношение на такава част, която не попада в патримониума на длъжника, засяга
единствено и само третите лица съсобственици, които разполагат с право на
защита по реда на чл.197,ал.5 от ДОПК.
В рамките на
настоящото производство предмет на установяване могат да бъдат единствено и
само изискванията за налагане на обезпечителни мерки по чл.195 от ДОПК. В
случая не се и спори от жалбоподателя за нарушаване на някое от тези
изисквания.
Наличието на
възражение за настъпването на погасителна давност също не е пречка за налагане
на обезпечителна мярка,доколкото до момента на прекратяване на изпълнителното
производство задължение има и обезпечителна нужда е налице,а тя в случая се е
преценяла от публичния изпълнител и към момент,в който изобщо такова възражение
за настъпила погасителна давност не е било направено. То е направено едва с
жалбата срещу постановлението за налагане на обепечителни мерки. По правило възражението
за настъпила погасителна давност е неотносимо към предпоставките за налагане на
обезпечение, тъй като погасяването по давност не се отразява върху
изискуемостта на обезпеченото вземане до момента на неговото отписване. Видно от административната преписка е, че
няма данни публичният изпълнител, към момента на постановяване на оспорваното
решение,съответно към момента на налагане на обезпечителната мярка, да е
отписал подлежащите на принудително изпълнение вземания. Следователно, те са
установени и изискуеми и като такива подлежат на обезпечаване с оглед
гарантиране на възможността за тяхното изпълнение. Спорът относно това дали е
изтекъл срокът на погасителна давност следва да се развие в рамките на
производство, започнало с искане за отписване на задълженията поради
погасяването им по давност. И това е така,защото до момента на отправяне на
възражение за давност пред взискателя, задълженията не са недължими.
Ето защо жалбата е неоснователна.
За
разноските:
При посочения изход
на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК вр. с чл.8,ал.3 от Наредба №
1/2004г. на ответната администрация се следва присъждане на разноски в размер
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв.
Водим от горното,
Съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ оспорването на О.К.Г.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,чрез адвокат М.Д., против Решение № 210/24.06.2020г. на директора на
ТД на НАП, с което е оставена без уважение жалбата му срещу постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх.№ С200016-022-0028483/20.05.2020г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА О.К.Г.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,чрез адвокат М.Д. да заплати на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Пловдив, сумата от
500/петстотин/лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: