№ 42
гр. Пловдив , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000383 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение № 260018 от 15.01.2021 г., постановено от Старозагорския окръжен
съд по т. д. № 80/2019 г., с което съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД, да заплати на П. Т. Д. сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 22.04.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част до претендирания размер 50 000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД, да заплати на АТ. Д. Д. сумата от 35 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 22.04.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част до претендирания размер 70 000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД, да заплати на АТ. Д. Д. сумата 1 946,09 лв.,
1
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.04.2018 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД, да заплати на адв. П. К. САК, в качеството на
пълномощник на П. Т. Д. и АТ. Д. Д., сумата 3 278,22 лева – адвокатско възнаграждение по
чл. 38 ЗА съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П. Т. Д. и АТ. Д. Д., да заплатят на „ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД, сумата 723,88 лв. –
разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска“.
С обща въззивна жалба двамата ищци обжалват решението.
Ищцата П.Д. – в частта му, с която нейната претенция за присъждане на обезщетение е била
отхвърлена в размер на сумата 20 000 лева (от присъдената сума от 30 000 лева до
претендираната сума от 50 000 лева).
А ищецът А.Д. – в частта му, с която неговата претенция за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е била отхвърлена в размер на сумата 35 000 лева (от присъдената
сума от 35 000 лева до претендираната сума от 70 000 лева).
Ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.З.” обжалва решението:
а) в частта му, с която искът на П.Д. е бил уважен в размер на сумата 20 000 лева (от
признат с жалбата размер на обезщетение от 10 000 лева до присъдената сума от 30 000 лева)
и
б) в частта му, с която искът на А.Д. за присъждане на обезщетение за неимуществените
му вреди е бил уважен в размер на сумата 15 000 лева (от признат с жалбата размер на
обезщетение от 20 000 лева до присъдената сума от 35 000 лева, както и
в) в частта му, с която искът на А.Д. за присъждане на обезщетение за имуществените му
вреди е бил уважен, без да се приложи намаляването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Всяка от страните е на мнение, че жалбата на насрещната страна е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на
страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
І. По иска на П. Т. Д..
І. Спорът е търговски и е бил разгледан по реда на Глава 32 ГПК, възражение по чл. 369
ГПК не е било повдигано.
Първоначално искът на П.Д. е бил предявен „като частичен“, в размер на сумата 25 500
2
лева, а с молба от 30.11.2020 г. (л. 271), поддържана в съдебното заседание от същата дата
30.11.2020 г. (л. 275 и сл.) ищцата е изменила размера на предявения иск, като го е
увеличила от 25 500 лева на сумата 50 000 лева, без ново уточнение за „частичен“.
В същото съдебно заседание от 30.11.2020 г. (л. 275 и сл.) съдът е допуснал увеличението,
приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и съответно ги е обявил за
приключени.
Увеличението на иска е било недопустимо. Срокът за изменяне на иска, включително и
за увеличаване на размера му, е бил най-късно до подаването на допълнителната искова
молба (чл. 372, ал. 2 ГПК). Нормата е особено правило по отношение общата разпоредба на
чл. 214, ал. 1, изр. 3-то, предл. 1-во ГПК, която в случая е била неприложима (чл. 377 ГПК).
Налице са предпоставките по чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК и обжалваното решение ще
следва да се обезсили в частта му, с която предявеният от П.Д. иск:
а) е бил уважен до размер на сумата 4 500 лева (горницата от валидно претендираната
сума от 25 500 лева до присъдената сума от 30 000 лева и
б) е бил отхвърлен до размер на сумата 20 000 лева (горницата над присъдената сума от
30 000 лева до претендираната сума от 50 000 лева).
а производството – в тези негови части – ще следва да се прекрати.
Съответно въззивната жалба на ищцата П.Д., с която се обжалва нейна отхвърлена
претенция в размер на сумата 20 000 лева (горницата над присъдената сума от 30 000 лева
до претендираната сума от 50 000 лева) ще следва да се остави без разглеждане, същото се
отнася и до въззивната жалба на „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, в частта и относно уважената претенция на
Д. над 25 500 лева до 30 000 лева (или в размер на сумата 4 500 лева) и в тези негови части
въззивното производство ще следва да се прекрати.
Така предмет на настоящото въззивно производство по иска на П. Т. Д. остава само
жалбата на ответника „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, относно уважената претенция на ищцата, до размер
на сумата 15 500 лева (от признатия в тази жалба размер на обезщетение от 10 000 лева до
валидно претендирания в процеса размер на обезщетение от 25 500 лева).
А в частта му, с която предявеният от П.Д. иск е бил уважен до размер на сумата 10 000
лева, решението на окръжния съд – като необжалвано – е влязло в сила.
2. Спорният въпрос по този иск е само за размера на дължимото от ответника
обезщетение.
Заключението на вещите лица д-р Т.Т. и инж. Т.П., прието по назначената Комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза (л. 244 и сл.), е установило, че при челния
удар между двете превозни средства П.Д. е получила доста сериозни травматични
3
увреждания: счупване на лява лъчева кост; контузия на главата – оток и кръвонасядане
челно вляво, с лекостепенно сътресение на мозъка; контузия на шията; контузии със
специфични охлузвания на гръдния кош и корема; кръвонасядания по предните
повърхности на горните трети на двете бедра към слабинните гънки с охлузване на лявото
бедро сред кръвонасядането. От тези травми счупването на лявата лъчева кост на типично
място е било „от характер да причини трайно затруднение на движенията на лявата ръка“. А
останалите травматични увреждания „самостоятелно и в съвкупност са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“. Пострадалата е била с 30-дневна гипсова
имобилизация на лявата предмишница и ръка, като обичайният срок за възстановяване е
около 2,5 – 3 месеца, но в конкретния случай „е продължил повече от три месеца“, като в
момента Д. „е с остатъчен дискомфорт в областта на лявата гривнена става“
Свидетелите С.Н.Л. и С.И.Ч., разпитани в съдебното заседание от 01.06.2020 г. (л. 71 и
сл.) са установили, че катастрофата се е отразила много зле и на психичното състояние на
П.Д., предвид травмата на ръката тя напуснала и работа, което се наложило и поради
необходимостта да полага постоянни и всекидневни грижи за тежко пострадалия при
същата катастрофа неин син, това донякъде обяснява и неполагането на достатъчно грижи за
нейното собствено здраве, което пък е обусловило и по-дългото време, необходимо за
възстановяване от уврежданията.
Апелативният съд дава вяра на тези близки до ищцата свидетели и не трябва да се мисли, че
евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си –
необорим признак за недостоверност на неговите показания, подобен подход към
преценката на събраните в процеса доказателства поставя по-скоро емоционални, но
рационално неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил
не само необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.
При събраните в процеса доказателства, преценката на Апелативния съд е, че като
предвидена и допустима от закона компенсация на подлежащите на репариране и доказани
от ищцата нейни неимуществени вреди, причинени от настъпилите вследствие на
катастрофата от 16.12. 2017 г. увреждания, следва да се присъди парично обезщетение, в
размер на сумата 30 000 лева.
Предявеният от Д. частичен иск е в размер на сумата 25 500 лева и тази претенция е била
уважена. Във въззивното производство бе установено, че размерът на предявената
претенция (25 500 лева) наистина е част от установената общо дължима сума от 30 000 лева,
затова – в тази негова част – обжалваното решение е правилно.
Тук трябва да се отбележи, че за извършената в настоящия процес преценка относно
претендирания и съответно подлежащ на присъждане размер на иска, е достатъчна само
преюдициалната констатация, дали общият размер на цялото вземане (30 000 лева)
надвишава или не надвишава валидно предявената по делото негова част (25 500 лева). Сама
4
по себе си тази констатация не е предмет на делото, не се ползва със сила на пресъдено
нещо и тъй като не обвързва нито страните, нито съда в евентуално последващ процес за
остатъка от вземането, не следва да се отразява и в диспозитива на решението. Достатъчно е
да се отбележи, че присъдената сума от 25 500 лева е по иск, който П. Т. Д. е предявила като
частичен.
3. Валидно претендираното обезщетение, в размер на сумата 25 500 лева, е било
присъдено от окръжния съд ведно със законната лихва, считано от 22.04.2018 г. до
окончателното и изплащане.
Според изричното изявление, направено във въззивната жалба на „ЗАД Д.Б.Ж.З.”,
междувременно, на датата 02.02.2021 г., застрахователят е платил на ищцата П.Д. сумата
10 000 лева и възражения против това твърдяно плащане няма – нито в отговора на
въззивната жалба (л. 26 и сл.), нито в становището с вх. № 1513/23.06.2021 г., представено
преди последното съдебно заседание (л. 30 и сл.).
Което означава, че в частта му, с която ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.З.” е бил осъден, да заплати
на ищцата П.Д. законната лихва върху междувременно платената сума от 10 000 лева, за
периода от 03.02.2021 г. до окончателното и изплащане, обжалваното решение ще следва да
се отмени, а тази претенция на П.Д. – като вече неоснователна – ще следва да се отхвърли.
И съответно, на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, обжалваното решение ще следва да се потвърди в
частта му, с която на П.Д. е присъдено:
а) обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на сумата 15 500
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.04.2018 г. до окончателното
и изплащане и
б) законната лихва върху признатото и вече платено от ответника „ЗАД Д.Б.Ж.З.”
обезщетение, в размер на сумата 10 000 лева, за периода от 22.04.2018 г. до 02.02.2021 г.
ІІ. По исковете на АТ. Д. Д..
1. Относно иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
размер на сумата 70 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
22.04.2018 г. до окончателното и изплащане.
1.1. Спорът е търговски и е бил разгледан по реда на Глава 32 ГПК.
Първоначално искът на А.Д. е бил предявен „като частичен“, в размер на сумата 25 500
лева, а с молба от 30.11.2020 г. (л. 271), поддържана в съдебното заседание от същата дата
30.11.2020 г. (л. 275 и сл.) ищецът е изменил размера на предявения иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като го е увеличил от 25 500 лева на
сумата 70 000 лева, без ново уточнение за „частичен“.
5
В същото съдебно заседание от 30.11.2020 г. (л. 275 и сл.) съдът е допуснал увеличението,
приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и съответно ги е обявил за
приключени.
Увеличението на иска е било недопустимо. Срокът за изменяне на иска, включително и
увеличаването на размера му, е бил най-късно до подаването на допълнителната искова
молба (чл. 372, ал. 2 ГПК). Нормата е особено правило по отношение общата разпоредба на
чл. 214, ал. 1, изр. 3-то, предл. 1-во ГПК, която в случая е била неприложима (чл. 377 ГПК).
Налице са предпоставките по чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК и обжалваното решение ще
следва да се обезсили в частите му, с които предявеният от А.Д. иск:
а) е бил уважен до размер на сумата 9 500 лева (горницата от валидно претендираната
сума от 25 500 лева до присъдената сума от 35 000 лева и
б) е бил отхвърлен до размер на сумата 35 000 лева (горницата над присъдената сума от
35 000 лева до претендираната сума от 70 000 лева),
а производството – в тези негови части – ще следва да се прекрати.
Съответно въззивната жалба на ищеца А.Д., с която се обжалва негова отхвърлена
претенция в размер на сумата 35 000 (горницата над присъдената сума от 35 000 лева до
претендираната сума от 70 000 лева) ще следва да се остави без разглеждане, същото се
отнася и до въззивната жалба на „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, но само в частта и относно уважената
претенция на Д. над сумата 25 500 лева до 35 000 лева (или в размер на сумата 9 500 лева) и
в тези негови части въззивното производство ще следва да се прекрати.
Така предмет на настоящото въззивно производство по иска на АТ. Д. Д. остава само
жалбата на ответника „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, относно уважената претенция на ищеца за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, до размер на сумата 5 500 лева (от
признатия в тази жалба размер на обезщетение за тези вреди от 20 000 лева до валидно
претендирания в процеса размер на обезщетение от 25 500 лева).
А в частта му, с която предявеният от А.Д. иск за присъждане на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди е бил уважен до размер на сумата 20 000 лева,
решението на окръжния съд – като необжалвано – е влязло в сила.
1.2. Спорните въпроси по този иск са:
- дали и доколко с поведението си като пътник за задната лява седалка на единия от
катастрофиралите автомобили, А.Д. е допринесъл за собствените си увреждания и
- относно размера на дължимото от ответника обезщетение, в предявения пряк иск по
чл. 432, ал. 1 КЗ.
6
1.2.1. Относно възражението на „ЗАД Д.Б.Ж.З.” по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Възражението е било основателно, но не в поддържания от това дружество размер на
допринасяне за настъпване на уврежданията от „поне 60 %“.
Приетото заключение по Комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза на
вещите лица д-р Т.Т. и инж. Т.П. (л. 244 и сл.) е повече от категорично: по време на
катастрофата А.Д. е бил без поставен предпазен колан, затова счупването на лявата му
бедрена кост е причинено „от сблъсъка в задната повърхност на облегалката на
шофьорската седалка с последващо попадане и заклещване на лявото коляно между
външния край на облегалката на шофьорската седалка и вътрешната лява повърхност на
купето на автомобила“ (т. 4.14).Затова при поставен предпазен колан „травмите биха били в
по-лека степен, тъй като би се ограничило движението на тялото му напред“ (т. 4.15), вж. и
подробните разяснения на вещите лица, дадени в съдебното заседание от 30.11.2020 г. (л.
175 и сл.).
В тази обстановка преценката на окръжния съд за допринасяне в размер на 30 % на
пострадалия Д. за настъпване на вредите, е необоснована. Изцяло е подминато крайно
неадекватното поведение на застрахования при ответника водач на лекия автомобил Ф.П. с
рег. № ..., който, движейки се с ремарке, предприел необмислено изпреварване на микробус,
без да прецени скоростта на идващия срещу него автомобил, в който пътник е бил Д. и без
да е наясно, че съвсем близо пред изпреварвания автомобил има още две коли и че при
скоростта, с която се е движел, няма да има време нито да ги изпревари, нито да се върне зад
микробуса.
Затова Апелативният съд приема, че основната и определяща причина за настъпилия челен
удар, а оттам – и за тежката бедрена травма на пострадалия А.Д., е било поведението на
причинилия катастрофата застрахован водач на лекия автомобил Ф.П., чието допринасяне за
настъпване на процесните вреди е поне 85 %. Така допринасянето на ищеца А.Д. за
настъпване на процесните увреждания, следва да се определи на 15 %.
1.2.2. Относно размера на дължимото обезщетение за претърпените от А.Д. неимуществени
вреди.
Заключението на вещите лица д-р Т.Т. и инж. Т.П., прието по назначената Комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза (л. 244 и сл.), е установило, че при челния
удар между двете превозни средства А.Д. е получил тежко травматично увреждане:
счупване на лявата бедрена кост; което е „от характер да причини трайно затруднение на
движенията на левия крак“. На пострадалия е било проведено специализирано болнично
лечение „с две досега оперативни интервенции“, като обичайният срок „при правилно
протичане на оздравителния процес е 9 – 12 месеца“. Според вещите лица, понастоящем
А.Д. не се е възстановил от травмата. Предстои му „трета операция за изваждане на големия
бедрен пирон“, който е бил оставен поради „недостатъчно костообразуване“ на мястото на
7
счупването.“ и „най-вероятно ще остане за цял живот затруднение в движенията на левия
крак, без да се касае за осакатяване“, като последствията от травмата са „леко изкривяване
на бедрената кост“ с дъга отворена навън и „леко скъсяване на левия долен кройник“, вж. и
разясненията на вещото лице д-р Т.Т., дадени в съдебното заседание от 30.11.2020 г. (л. 275
и сл.).
Свидетелите С.Н.Л. и С.И.Ч., разпитани в съдебното заседание от 01.06.2020 г. (л. 71 и
сл.) са установили, че катастрофата се е отразила много зле и на психичното състояние на
А., който шест месеца е бил на легло и „нямаше как да ходи“, съответно и да работи, а и
понастоящем „не е възстановен психически и не може да върши работа пълноценно“, а
походката му е „вече изменена“.
Апелативният съд дава вяра на тези близки до ищеца свидетели и не трябва да се мисли, че
евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си –
необорим признак за недостоверност на неговите показания, подобен подход към
преценката на събраните в процеса доказателства поставя по-скоро емоционални, но
рационално неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил
не само необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.
При събраните в процеса доказателства, преценката на Апелативния съд е, че като
предвидена и допустима от закона компенсация на подлежащите на репариране и доказани
от ищеца негови неимуществени вреди, причинени от настъпилите вследствие на
катастрофата от 16.12. 2017 г. увреждания, паричното обезщетение за тези вреди трябва да е
в размер на сумата 60 000 лева.
При установеното по-горе в т. 1.2.1. допринасяне на пострадалия за настъпване на
вредите, посоченото парично обезщетение, на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да се намали до
размер на сумата 51 000 лева.
Предявеният от Д. частичен иск е в размер на сумата 25 500 лева и тази претенция е била
уважена изцяло. В настоящото производство бе установено, че размерът на предявената
претенция (25 500 лева) наистина е част от установената като дължима сума от 51 000 лева,
затова – в тази негова част, относно присъдената сума от 25 500 лева – обжалваното решение
е правилно и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди.
Тук трябва да се отбележи, че за извършената в настоящия процес преценка относно
претендирания и съответно подлежащ на присъждане размер на иска, е достатъчна само
преюдициалната констатация, дали общият размер на цялото вземане (51 000 лева)
надвишава или не надвишава валидно предявената по делото негова част (25 500 лева). Сама
по себе си тази констатация не е предмет на делото, не се ползва със сила на пресъдено
нещо и тъй като не обвързва нито страните, нито съда в евентуално последващ процес за
остатъка от вземането, не следва да се отразява и в диспозитива на решението. Достатъчно е
да се отбележи, че присъдената сума от 25 500 лева е по иск, който АТ. Д. Д. е предявил като
8
частичен.
Валидно претендираното обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата 25 500
лева, е било присъдено от окръжния съд ведно със законната лихва, считано от 22.04.2018 г.
до окончателното и изплащане.
Според изричното изявление, направено във въззивната жалба на „ЗАД Д.Б.Ж.З.”,
междувременно, на датата 02.02.2021 г., застрахователят е платил на ищеца А.Д. сумата
20 000 лева и възражения против това твърдяно плащане няма – нито в отговора на
въззивната жалба (л. 26 и сл.), нито в становището с вх. № 1513/23.06.2021 г., представено
преди последното съдебно заседание (л. 30 и сл.).
Което означава, че в частта му, с която ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.З.” е бил осъден, да заплати
на А.Д. законната лихва върху понастоящем неоспорената и междувременно платена сума от
20 000 лева, за периода от 03.02.2021 г. до окончателното и изплащане, обжалваното
решение ще следва да се отмени, а тази претенция на А.Д. – като вече неоснователна – ще
следва да се отхвърли.
И съответно, на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, обжалваното решение ще следва да се потвърди в
частта му, с която на А.Д. е присъдено:
а) обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на сумата 5 500
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.04.2018 г. до окончателното
и изплащане и
б) законната лихва върху понастоящем признатото и вече платено от ответника „ЗАД
Д.Б.Ж.З.” обезщетение, в размер на сумата 20 000 лева, за периода от 22.04.2018 г. до
02.02.2021 г.
3. Относно иска на АТ. Д. Д. за присъждане на обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди в размер на сумата 1 946.09 лева.
Според жалбата на „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, това обезщетение трябва да бъде намалено „поне с 60
%“, колкото – според жалбоподателя – е било допринасянето на Д. за собствените му
увреждания.
Съобразно приетото по-горе в т. ІІ.1.2.1. допринасяне на увредения А.Д. с 15 % за
настъпване на собствените му вреди, на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД, приетото от окръжния съд и
неоспорено от „ЗАД Д.Б.Ж.З.” обезщетение за тези вреди, в размер на сумата 1 946.09 лева,
на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да се намали със сумата 291.91 лева, като се присъди само
остатъка от 1 654.18 лева.
Или в частта му, с която предявеният от А.Д. иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди е бил уважен до размер на сумата 291.91 лева, обжалваното решение ще
9
следва да се отмени, а претенцията – съответно да се отхвърли.
А в частта му, с която предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
е бил уважен до размер на сумата 1 654.18 лева, обжалваното решение – като правилно – ще
следва да се потвърди.
ІІІ. Разноските.
1. Пред първата съдебна инстанция ищцата П.Д. е защитавала материален интерес в
размер на сумата 50 000 лева, като адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
тази съдебна инстанция е било в размер на сумата 2 436 лева с включен ДДС.
Защитила е материален интерес в размер на сумата 25 500 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и съразмерно на уважения материален интерес,
ответникът „„ЗАД Д.Б.Ж.З.” дължи на процесуалния и представител адвокат П. К.,
адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция в размер на сумата 1 242.36 лева с
включен ДДС.
Независимо от посочения в жалбата на П.Д. обжалваем интерес в размер на сумата
20 000 лева, като се има предвид посочения в жалбата на „ЗАД Д.Б.Ж.З.” обжалваем интерес
от 40 000 лева, Д. е защитавала пред настоящата инстанция материален интерес в общ
размер на сумата 40 000 лева, като адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
тази съдебна инстанция е било в размер на сумата 2 076 лева с включен ДДС.
Защитила е материален интерес в размер на сумата 15 500 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и съразмерно на уважения материален интерес,
ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.З.” дължи на процесуалния и представител адвокат П. К.,
адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция в размер на сумата 804.45 лева с
включен ДДС.
Общо за двете съдебни инстанции – 2 046.81 лева с включен ДДС.
2. Пред първата съдебна инстанция ищецът А.Д. е защитавал общ материален
интерес в размер на сумата 71 946.09 лева, като адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за тази съдебна инстанция е било в размер на сумата 3 226.06 лева с включен ДДС.
Защитил е общ материален интерес по двата предявени от него иска в размер на сумата
27 154.18 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и съразмерно на уважения материален интерес,
10
ответникът „„ЗАД Д.Б.Ж.З.” дължи на процесуалния му представител адвокат П. К.,
адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция в размер на сумата 1 217.59 лева с
включен ДДС.
Пред настоящата инстанция ищцецът А.Д. е защитавал общ материален интерес в
размер на сумата 51 946.09 лева, като адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
тази съдебна инстанция е било в размер на сумата 2 506.06 лева с включен ДДС.
Защитил е общ материален интерес по двата предявени от него иска в размер на сумата
27 154.18 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и съразмерно на уважения материален интерес,
ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.З.” дължи на процесуалния му представител адвокат П. К.,
адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция в размер на сумата 1 310.01 лева с
включен ДДС.
Общо за двете съдебни инстанции – 2 527.60 лева с включен ДДС.
С обжалваното решение е присъдено адвокатско възнаграждение по исковете на П.Д. и А.Д.,
общо в размер на сумата 3 278.22 лева. Възнагражденията се дължат не общо, а за всяко
отделно представителство и в тази негова част обжалваното решение ще следва да се
отмени, а посочените по-горе възнаграждения се присъдят за процесуалното
представителство на всеки един от двамата ищци.
3. Пред първата съдебна инстанция ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.З.” е защитавал
материален интерес общо в размер на сумата 121 946.09 лева, направил е разноски в общ
размер на сумата 1 705 лева, включително 300 лева възнаграждение за юрисконсулт, като е
защитил този интерес до размер на сумата 69 292.09 лева. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78,
ал. 3 ГПК, ищците П.Д. и А.Д. следва да бъдат осъдени, да заплатят на ответника „ЗАД
Д.Б.Ж.З.“ разноски за първата съдебна инстанция, в размер на сумата 968.81 лева.
Пред настоящата инстанция ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.З.” е защитавал материален
интерес от 40 000 лева по иска на П.Д. + 50 000 лева по иска на А.Д. за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди + 1 ....65 лева (60 % от 1 946.09 лева) по иска за
присъждане на обезщетение за претърпените от Д. имуществени вреди. Или общо в размер
на сумата 91 946.09 лева, направил е разноски в общ размер на сумата 938.92 лева (738.92
лева ДТ + възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определя на сумата 200 лева), като е
защитил този интерес до размер на сумата 39 291.91 лева. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78,
ал. 3 ГПК, ищците П.Д. и А.Д. следва да бъдат осъдени, да заплатят на ответника „ЗАД
Д.Б.Ж.З.“ разноски за настоящата съдебна инстанция, в размер на сумата 401.23 лева.
Или общо за двете инстанции – 1 370.04 лева.
11
С обжалваното решение вече е присъдена сумата 723.88 лева, в тази негова част
решението на окръжния съд следва да се потвърди, остава да се присъди горницата от 646.16
лева
4. Производството пред двете съдебни инстанции се е провело при условията на чл.
83, ал. 2 ГПК, а окръжният съд е забравил да присъди дължимата за производството
държавна такса. Затова ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.З.” ще следва – съобразно защитения от
ищците интерес от общо 52 654.18 лева – да бъде осъден, на осн.чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати
дължимите от тях:
- държавна такса за първата съдебна инстанция, в размер на сумата 2 106.17 лева и
- дължавна такса за въззъвнита инстанция, в размер на сумата 1 053.08 лева.
Или общо държавна такса – в размер на сумата 3 159.25 лева.
В този смисъл ще се постанови и решението.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
І. Относно иска на П. Т. Д., ЕГН **********, предявен против „ЗАД Д.Б.Ж.З.“, ЕИК ...:
1. ОБЕЗСИЛВА Решение № 260018 от 15.01.2021 г., постановено от Старозагорския
окръжен съд по т. д. № 80/2019 г., в частите му, с които съдът е решил следното:
1.1. „ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., да заплати на П. Т. Д., ЕГН **********,
сумата 4 500 (четири хиляди и петстотин) лева, представляваща част от „обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП,
настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.04. 2018
г. до окончателното й изплащане“;
1.2. „ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Т. Д., ЕГН **********, иск против „ЗАД
Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., за присъждане на сумата 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща
част от „обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 22.04. 2018 г. до окончателното й изплащане“
и в тези негови части ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
2. ОСТАВЯ без разглеждане въззивната жалба с вх. 262010 от 12.02.2021, подадена
от П. Т. Д., ЕГН **********, против Решение № 260018 от 15.01.2021 г., постановено от
Старозагорския окръжен съд по т. д. № 80/2019 г., в частта му, с която искът на П. Т. Д.,
12
ЕГН **********, против „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., за присъждане на „обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП,
настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.04. 2018
г. до окончателното й изплащане“, е бил отхвърлен до размер на сумата 20 000 (двадесет
хиляди) лева и в тази негова част ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото т. д. №
383/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
3. ОСТАВЯ без разглеждане въззивната жалба с вх. 262771 от 25.02.2021, подадена от
„ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., против Решение № 260018 от 15.01.2021 г., постановено от
Старозагорския окръжен съд по т. д. № 80/2019 г., в частта му, с която предявеният от П. Т.
Д., ЕГН **********, иск за присъждане на „обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.04. 2018 г. до окончателното й
изплащане“, е бил уважен до размер на сумата 4 500 (четири хиляди и петстотин) лева и в
тази негова част ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото т. д. № 383/2021 г. по описа
на Пловдивския апелативен съд.
4. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260018 от 15.01.2021 г., постановено от
Старозагорския окръжен съд по т. д. № 80/2019 г., в частите му, с които съдът е решил
следното:
4.1 „ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., да заплати на П. Т. Д., ЕГН **********, сумата
15 500 (петнадесет хиляди и петстотин) лева, представляваща част от „обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП,
настъпило на 16.12.2017 г.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
22.04.2018 г. до окончателното й изплащане“ и
4.2. „ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., да заплати на П. Т. Д., ЕГН **********, законната
лихва върху сумата 10 000 (десет хиляди) лева, дължима за периода от 22.04.2018 г. до
02.02.2021 г., която сума от 10 000 лева представлява част от „обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
16.12.2017 г.“,
5. ОТМЕНЯ Решение № 260018 от 15.01.2021 г., постановено от Старозагорския
окръжен съд по т. д. № 80/2019 г., в частта му, с която ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., е било
осъдено, да заплати на П. Т. Д., ЕГН **********, законната лихва върху сумата 10 000
(десет хиляди) лева, дължима за периода от 03.02.2021 г. до окончателното и изплащане,
която сума представлява част от „обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г.“.
6. ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Т. Д., ЕГН **********, иск против „ЗАД Д.Б.Ж.З.”,
ЕИК ..., за заплащане на законната лихва върху сумата 10 000 (десет хиляди) лева, дължима
за периода от 03.02.2021 г. до окончателното и изплащане, която сума представлява част от
13
„обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г.“.
7. В частта му, с която „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., е било осъдено, да заплати на П. Т. Д.,
ЕГН **********, сумата 10 000 (десет хиляди) лева, като част от „обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП,
настъпило на 16.12.2017 г.“, Решение № 260018 от 15.01.2021 г., постановено от
Старозагорския окръжен съд по т. д. № 80/2019 г. – като необжалвано – е влязло в сила.
8. ПОСТАНОВЯВА, че искът, предявен на 14.08.2018 г. от П. Т. Д., ЕГН **********,
против „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., за присъждане на „обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
16.12.2017 г.“, в размер на сумата 25 500 (двадесет и пет хиляди и петстотин) лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 22.04.2018 г. до окончателното и
изплащане, е бил предявен като частичен.
ІІ. Относно исковете на АТ. Д. Д., ЕГН **********, предявени против „ЗАД Д.Б.Ж.З.“,
ЕИК ...:
1. ОБЕЗСИЛВА Решение № 260018 от 15.01.2021 г., постановено от Старозагорския
окръжен съд по т. д. № 80/2019 г., в частите му, с които съдът е решил следното:
1.1. „ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., да заплати на АТ. Д. Д., ЕГН **********,
сумата 9 500 (девет хиляди и петстотин) лева, представляваща част от „обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП,
настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.04. 2018
г. до окончателното й изплащане“;
1.2. „ОТХВЪРЛЯ предявения от АТ. Д. Д., ЕГН **********, иск против „ЗАД
Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., за присъждане на „обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 22.04. 2018 г. до окончателното й изплащане“,
до размер на сумата 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева
и в тези негови части ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
2. ОСТАВЯ без разглеждане въззивната жалба с вх. 262010 от 12.02.2021, подадена от
АТ. Д. Д., ЕГН **********, против Решение № 260018 от 15.01.2021 г., постановено от
Старозагорския окръжен съд по т. д. № 80/2019 г., в частта му, с която искът на АТ. Д. Д.,
ЕГН **********, против „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., за присъждане на „обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП,
настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.04. 2018
г. до окончателното й изплащане“, е бил отхвърлен до размер на сумата 35 000 (тридесет и
пет хиляди) лева и в тази негова част ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото т. д. №
14
383/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
3. ОСТАВЯ без разглеждане въззивната жалба с вх. 262771 от 25.02.2021, подадена от
„ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., против Решение № 260018 от 15.01.2021 г., постановено от
Старозагорския окръжен съд по т. д. № 80/2019 г., в частта му, с която предявеният от АТ.
Д. Д., ЕГН **********, иск за присъждане на „обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.04. 2018 г. до окончателното й
изплащане“, е бил уважен до размер на сумата 9 500 (девет хиляди и петстотин) лева и в
тази негова част ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото т. д. № 383/2021 г. по описа
на Пловдивския апелативен съд.
4. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260018 от 15.01.2021 г., постановено от Старозагорския
окръжен съд по т. д. № 80/2019 г., в частите му, с които съдът е решил следното:
4.1 „ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., да заплати на АТ. Д. Д., ЕГН **********, сумата
5 500 (пет хиляди и петстотин) лева, представляваща част от „обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
16.12.2017 г.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.04.2018 г. до
окончателното й изплащане“ и
4.2. „ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., да заплати на АТ. Д. Д., ЕГН **********,
законната лихва върху сумата 20 000 (двадесет хиляди) лева, дължима за периода от
22.04.2018 г. до 02.02.2021 г., която сума представлява част от „обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
16.12.2017 г.“,
5. ОТМЕНЯ Решение № 260018 от 15.01.2021 г., постановено от Старозагорския
окръжен съд по т. д. № 80/2019 г., в частта му, с която ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., е било
осъдено, да заплати на АТ. Д. Д., ЕГН **********, законната лихва върху сумата 20 000
(двадесет хиляди) лева дължима за периода от 03.02.2021 г. до окончателното и изплащане,
която сума представлява част от „обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г.“.
6. ОТХВЪРЛЯ предявения от АТ. Д. Д., ЕГН **********, иск против „ЗАД Д.Б.Ж.З.”,
ЕИК ..., за заплащане на законната лихва, върху сумата 20 000 (двадесет хиляди) лева,
дължима за периода от 03.02.2021 г. до окончателното и изплащане, която сума от 20 0-00
лева представлява част от „обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г.“.
7. В частта му, с която „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., е било осъдено, да заплати на АТ. Д. Д.,
ЕГН **********, сумата 20 000 (двадесет хиляди) лева, като част от „обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП,
15
настъпило на 16.12.2017 г.“, Решение № 260018 от 15.01.2021 г., постановено от
Старозагорския окръжен съд по т. д. № 80/2019 г. – като необжалвано – е влязло в сила.
8. ПОСТАНОВЯВА, че искът, предявен на 14.08.2018 г. от АТ. Д. Д., ЕГН **********,
против „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., за присъждане на „обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
16.12.2017 г.“, в размер на сумата 25 500 (двадесет и пет хиляди и петстотин) лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 22.04.2018 г. до окончателното и
изплащане, е бил предявен като частичен.
9. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260018 от 15.01.2021 г., постановено от Старозагорския
окръжен съд по т. д. № 80/2019 г., в частите му, с които съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., да заплати на АТ. Д. Д., ЕГН **********, сумата
1 654.18 лева (хиляда шестстотин петдесет и четири лева и 18 ст.), представляваща
„обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
16.12.2017 г.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.04.2018 г. до
окончателното й изплащане.
10. ОТМЕНЯ Решение № 260018 от 15.01.2021 г., постановено от Старозагорския
окръжен съд по т. д. № 80/2019 г., в частта му, с която ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., е било
осъдено, да заплати на АТ. Д. Д., ЕГН **********, сумата 291.91 лева (двеста деветдесет и
един лева и 91 ст.), представляваща „обезщетение за претърпени имуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г.“, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
11. ОТХВЪРЛЯ предявения от АТ. Д. Д., ЕГН **********, иск против „ЗАД Д.Б.Ж.З.”,
ЕИК ..., за заплащане на сумата 291.91 лева (двеста деветдесет и един лева и 91 ст.),
представляваща „обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 16.12.2017 г.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
22.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
ІІІ. Относно разноските:
1. ОТМЕНЯ Решение № 260018 от 15.01.2021 г., постановено от Старозагорския
окръжен съд по т. д. № 80/2019 г., в частта му, с която „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., е било
осъдено, да заплати „на адв. П. К. САК в качеството на пълномощник на П. Т. Д. и АТ. Д.
Д., сумата 3 278.22 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА съобразно уважената част
от иска“.
2. ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., да заплати на адвокат П.Д. К. от Софийска
адвокатска колегия, личен номер ..., като процесуален представител на П. Т. Д., ЕГН
16
**********, адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на сумата
2 046.81 лева (две хиляди и четиридесет и шест лева и 81 ст.).
3. ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., да заплати на адвокат П.Д. К. от Софийска
адвокатска колегия, личен номер ..., като процесуален представител на АТ. Д. Д., ЕГН
**********, адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на сумата
1 310.01 лева (хиляда триста и десет лева и 01 ст.).
4. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260018 от 15.01.2021 г., постановено от
Старозагорския окръжен съд по т. д. № 80/2019 г., в частта му, с която П. Т. Д., ЕГН
********** и АТ. Д. Д., ЕГН **********, са били осъдени, да заплатят на „ЗАД Д.Б.Ж.З.”,
ЕИК ..., „сумата 723.88 лв. – разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска“
5. ОСЪЖДА П. Т. Д., ЕГН ********** и АТ. Д. Д., ЕГН **********, общо да заплатят
на „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., сумата 646.16 лева (шестстотин четиридесет и шест лева и 16
ст.) разноски по делото.
6. ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.З.”, ЕИК ..., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Апелативен съд – гр. Пловдив, бул. „6... ...с.“ № ..., ЕИК (БУЛСТАТ) ...,
държавна такса в размер на сумата 3 159.25 лева (три хиляди сто петдесет и девет лева и 25
ст.).
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17