Номер 61801.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София7-ми наказателен
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601051 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от защитника на осъдения
Д. Д. Д. – адв.К. Г., срещу протоколно определение от 08.09.2020г. на СГС,
НО, 10 състав, постановено по н.ч.д. № 2899/2020г., с което е оставена без
уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с присъда по
н.о.х.д № 4529/2010г. по описа на СГС.
В жалбата се релевират доводи за необоснованост на извода на съда.
Поддържа, че за да се допусне условно предсрочно освобождаване,
принципно не е необходимо да се направи и обоснове извод за окончателното
поправяне на осъденото лице в условията на затвора, а е достатъчно да се
обоснове извод, че е започнало поправяне на лицето, което е трайно и
необратимо. Счита, че лишеното от свобода лице е започнало този процес,
който е траен и необратим. От доказателства по делото се установявало по
несъмнен начин, че в хода на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода по отношение на поведението и нагласите на осъдения е налице
съществен напредък. Оценката за риска от рецидив е редуцирана спрямо
първоначално отчетената. Д. Д. бил многократно награждаван, демонстрира
доброто поведение, трудово ангажиран и с положително отношение към
труда. Не е наказван дисциплинарно. Назначен е да полага доброволен труд,
като се констатира, че се справя добре е възложената работа.Счита, че
досегашният му престой в затвора е дал отчетлив превъзпитателен ефект и е
довел до формиране на критично отношение и нагласи към извършеното
деяние. Изтърпяното до момента наказание е постигнало целите си в пълен
обем. Наблюдава се цялостна позитивна личностна промяна вследствие на
1
приложеното възпитателно въздействие. Счита, че са налице доказателствата
за поправяне по чл.439а от НПК като добро поведение, участие в трудови,
образователни, социални и културни мероприятия. Позовава се на мотивите
на Препоръка Rec (2003) 22 на Комитета на министрите на държавите-членки
от Съвета на Европа относно условното освобождаване. Счита, че работата по
пълното превъзпитание на осъденото лице следва да продължи от
наблюдателна комисия по чл.170 от ЗИНЗС като ефективен механизъм за
ресоциализацията на осъдения в обществото.
Моли да бъде отменено определението по ЧНД № 2899/2020г. от
08.09.2020г., 10 с-в на СГС и бъде уважена молбата на Д. Д. Д. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Частна жалба против определението на СГС е постъпила и от
осъденото лице Д. Д. Д. . Моли същото да бъде отменено като
незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и при липса на ясни
мотиви. Съдът не бил обсъдил приложени по делото справки от инспектор
психолог и за участието му в специализирани програми. Моли да бъде
обърнато внимание на становище на ГДИН, което било в подкрепа на
твърденията му относно корекционната дейност. Съдът се бил позовал на
обстоятелства, които не са посочени в чл.70 от НК. Позовава се на
задължителна практика, дадена в ППВС № 7/75г. Моли да бъде взета предвид
Препоръка Rec (2003) 22 на Комитета на министрите на държавите-членки от
Съвета на Европа относно условното освобождаване. От становището на
Началника на затвора и от доклада на ИСДВР не ставало ясно защо се
изразява отрицателно становище за приложение на УПО. Моли да бъде
отменено определението на СГС и бъде постановено ново, с което бъде
уважена молбата за УПО.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в
жалбите и в съответствие с чл.345 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение констатира, че същото е законосъобразно и
обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните
съображения:
Д. Д. е бил осъден с присъда от 02.04.2012г. на СГС, НО по НОХД
4529/10г. с наказание лишаване от свобода за срок от 18 години за
престъпления по чл.321 и чл.142 от НК .
2
Видно от приложена по делото справка от МП, ГД „ИН“ Затвора гр.
***, Д. е постъпил в затвора на 24.11.10г., с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ от 1г. и 1д, като с начало 12.01.2010г. е приведено в
изпълнение наказанието му от 18 години лишаване от свобода по влязлата в
сила присъда.
Към 08.09.2020г. лишеният от свобода Д. е изтърпял фактически 11
години 7 месеца и 24 дни, от работа 2 години 8 месеца 21 дена, всичко общо в
размер на 14 години 4 месеца и 15 дни. Остатъкът от неизтърпяната част от
наказанието възлиза на 3 години 7 месеца и 15 дни.
Първоначално определеният от съда „строг“ режим на 18.01.17г. е
бил заменен с „общ“.
Със заповед № 94/20.12.19г. е била извършена прекатегоризация от
закрит в открит тип.
Видно от приложените в затворническото досие документи, Д. е
награждаван многократно, включително и с награда „Домашен отпуск”.
Допускал е нарушения на режимните изисквания през 2015г., за което е бил
санкциониран. Към момента не е наказан и няма данни за нарушаване на реда
и режимните изисквания в затвора.
Със заповед № 519/30.06.2015г. е назначен на работа като „работник
в затворническа кухня”. В момента със заповед № 209/31.03.2020г. е назначен
на работа като „хигиенист администрация стара болница”. С трудовите си
ангажименти се справя отговорно и съвестно.
Според приложения по делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС,
изготвен от ИСДВР Ц., при първоначално изготвената оценка на риска от
рецидив от 30.07.2014г. са констатирани ниски стойности – 33 т.
Проблемните зони въз основа, на които е планирана присъдата са:
„отношение към правонарушението“ и „умения за мислене“. При направената
оценка в основния етап от изтърпяване на наложеното наказание, същата е
редуцирана на 26 т. и не се отчитат ясно изразени зони на нуждите. Към
настоящия момент са констатирани позитивни резултати от набелязаните
цели и задачи, заложени и приети от л.св. Д. за изпълнение в първоначалния и
3
препланирания план на присъдата - преоценка на минало поведение, приема
отговорност и осъзнава мотивите за криминалното си поведение, повишени
умения за предвиждане на последствията от собствените действия,
способност за емпатия и разбиране на другите, в нагласите за
законосъобразен начин на живот. При направената на входа оценка на риска
от сериозни вреди, същата е с високи стойности за обществото, предвид
характера и начина на извършване на правонарушението. Към момента този
риск е среден, с оглед недопускането на нарушения през време на ползваните
награди „домашен отпуск” и показаното съвестно отношение към
поставяните му задачи. Рискът по отношение на другите л.св. и него самият е
нисък.
Във връзка с резултатите от работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, в съобразителната част на
доклада на инспектора СДВР е посочено, че л.св. Д. за периода на престоя му
в МЛС дава доказателства за своето поправяне - наличие на добро поведение,
положително отношение към труда, коректност към други л.св. и към
служители, стриктно изпълнение на разпореждания, съобразяване с дадени
насоки и съвети, снижена оценка на риска от рецидив и вреди в достатъчна
степен. Целите и задачите, заложени в индивидуалния план на присъдата се
изпълняват, но според него не са изпълнени в тяхната цялост. Л.св. Д. следва
да бъде награден с „домашен отпуск в размер на 5 денонощия“, да се замени
режимът му от „общ“ на „лек“, и да ползва годишната почивка извън
затворническите общежития от открит тип. Обобщеното становище на
инспектора е, че принципът на прогресивната система при изпълнение на
наказанието все още не е реализиран в пълен обем и корекционната работа
следва да продължи за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от
НК.
Във връзка с подадената молба за условно предсрочно
освобождаване към доказателствата по делото е приобщено и становището на
Началника на Затвора гр. *** /инкорпорирано в справката за изтърпяната
част от наказанието/. Същото е отрицателно, като главно се позовава на
експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа.
Посочено е, че целите и задачите, заложени в плана на присъдата, не са
изпълнени в своята цялост, прогресивната пенитенциарна система не е
изпълнена докрай /лицето все още изтърпява наказанието при общ режим/,
оценката на риска от рецидив е намалена само със 7 точки за 6 години
4
корекционна дейност, осъден е за тежко умишлено престъпление срещу
личността с висока степен на обществена опасност и висок медиен и
обществен интерес, както и остатъка от наложеното наказание.
Като доказателство по делото е приложен препланиран план на
присъдата от 08.01.2020г., видно от който Д. изпълнява заложените в плана на
присъдата цели и задачи. Същият е с устойчива позитивна линия на
поведение, във връзка с което му е зменен типа и прекатегоризиран в открит
тип. Декларирал е желание да остане да изтърпява присъдата си на
територията на Затвора - гр. ***, във връзка с което е изготвено предложение
за възлагане на подходяща работа в комунално-битовата дейност на затвора.
Фиксирана е трайна тенденция за осъществяване на добър самоконтрол върху
проявите на афективни и импулсивни реакции. Договорено е, че при
изпълнение на целите и задачите и доказани трайни положителни
поведенчески промени, Д. ще бъде предложен последователно за награди
„домашен отпуск“ и за замяна на режима от „общ“ на „лек“. В плана е
посочено още, че л.св. има желание за промяна, което доказва с поведението
си за целия престой. По отношение на извършеното престъпление поема
отговорността и признава вината си, но в недостатъчна степен осъзнава
причините довели до извършване на правонарушението. Декларира голяма
мотивация за промяна на криминалното си поведение. Като зони с риск от
рецидив и сериозни вреди са посочени „Умение за мислене“ и
„Взаимоотношения“. По отношение на тях са набелязани конкретни цели и
задачи, форма на участие и времева продължителност.
При така установената по делото фактология въз основа на
документите, съдържащи се в приложеното в цялост затворническо досие и
тези, постъпили ведно с молбата на осъдения с искане за предсрочното му
освобождаване, правилно първостепенният съд е приел, че корекционното и
възпитателното въздействие спрямо осъденото лице следва да продължи,
доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния
план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и
мисленето на лишения от свобода. Незначителното снижаване на оценката за
риска от рецидив и от вреди за немалкия престой в затвора до момента, както
и запазването на две дефицитни зони у молителя означава, че не е постигната
положителна промяна в способността му за анализ и адекватна оценка на
5
житейски ситуации и вземане на самостоятелни решения. Цели и задачи са
набелязани и за активиране и развитие на връзките със семейството и
близките.
Изложеното води и въззивната инстанция до извода, че към
настоящия момент не са настъпили положителни промени в съзнанието и
поведението на осъдения Д., изключващи категорично опасността от негово
последващо противоправно поведение в условията на свобода.
Съществуващите данни сочат на необходимост от продължаване на
поправителното въздействие спрямо него за постигне на набелязаните в
препланирания план на присъдата от 08.01.2020г. цели и задачи. В този
смисъл обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Възраженията на защитника на жалбоподателя се отнасят до това,
че за да се допусне условно предсрочно освобождаване не е необходимо да се
направи и обоснове извод за окончателно поправяне на осъденото лице. В
принципен план това е вярно, но в случая независимо от постигнатите
резултати от корекционната дейност до момента, обективирани не само в
последния доклад по чл.155 от ЗИНЗС, но и в останалите, намиращи се в
затворническото досие доказателства, по отношение на Д. актуални остават
две проблемни зони, особено съществената от които е тази, свързана с
криминалното му поведение и риск от сериозни вреди. Обстоятелството, че
същият е „много мотивиран“ да спре извършването на правонарушения, на
този етап не изключва такава възможност, още повече, че по отношение на
него не е осъществена докрай прогресивната система, установена в
пенитенциорните заведения, и частност преминаването му от „общ“ на „лек“
режим на изтърпяване на наказанието. В тази връзка следва да се кредитира
становището на ИСДВР, според което Д. първо следва да бъде награден с
„домашен отпуск в размер на 5 денонощия“, след което да се замени режимът
му от „общ“ в „лек“, както и да ползва годишната почивка извън
затворническите общежития от открит тип. Едва при изпълнението на тези
стъпки, и при положение че Д. продължи линията си на добро поведение,
съдът би могъл да направи обоснован извод за изпълнен по отношение на
него стандарта, предвиден в чл.70 от НК за условното му предсрочно
освобождаване. Във връзка с последващата ресоциализация на лишеното от
6
свобода за един немалък период от време лице, значение придобива
изпълнението и на втората проблемна зона - „Взаимоотношения“, и
свързаната с това необходимост от активизиране и развитие на връзките със
семейството и близките чрез писма, телефонни разговори и свиждания.
Ето защо САС намери за неоснователно твърдението на защитника
на жалбоподателя, че изтърпяното до момента наказание е постигнало целите
си в пълен обем.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя Д., че
първостепенният съд не бил обсъдил част от доказателствената маса, и в
частност справки от инспектор психолог и за участието му в специализирани
програми. Точно обратното, СГС професионално и подробно е мотивирал
съдебния си акт, като е обсъдил всички относимите и релевантни за
правилното решаване на делото доказателства. Внимателно и в хронологичен
порядък е проследена, както трудовата ангажираност на Д. по време на
престоя му в МЛС, така и включването, респ. отношението към
предоставените му образователните и обучителни програми. Напълно се
споделя от настоящия състав крайният извод на първата инстанция, че
затворническата администрация все още разполага със средства, с които да
поощри и да въздейства върху формирането на ценностна система по
отношение на Д. Д., която да му позволи в бъдеще едно успешно вграждане в
обществото. Съдът е съобразил съдебния си акт, както с установената в
съдилищата практика по приложението на чл.70 от НК, вкл. тълкувателната
такава, обективирана в ППВС № 7/75г., така и с европейските регламенти и
препоръки във връзка с института на условното предсрочно освобождаване на
лишени от свобода лица - Препоръка Rec (2003) 22 на Комитета на
министрите на държавите-членки от Съвета на Европа.
Ето защо, настоящият въззивен състав не намери основания за
коригиране изводите на първата инстанция при отговор на въпросите по
чл.439а, ал.1 от НПК и намери, че следва да бъде потвърдено атакуваното
определение.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.345 във вр.
341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд
7
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.09.2020г. по н.ч.д. № 2899/2020г.
на СГС, НО, 10 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8