Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.
Луковит, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В. П.
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 715 по описа на
съда за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „БНП П. П. Ф.“ С.А., Париж рег. № *********,
чрез БНП П. П. Ф. С.А., клон България, ЕИК *********, вписан в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1766, ж.к. „М.“ 4, Бизнес Парк София, сграда **, представлявано от Д.
Д. - Заместник управител, чрез юрисконсулт Ц. Х. С., срещу А.И.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която е предявен установителен иск по чл. 415, ал. 2 от ГПК,
чл. 9 и чл. 11, т. 7 и т. 11 от ЗПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 33 от ЗПК,
във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Цена на иска - 615.72 лева.
С
исковата молба се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че е налице вземане от страна на ищеца срещу ответника А.И.Б. за
сумите - 447.28 лева, представляваща главница по кредита, 80.50 лева,
представляваща възнаградителна лихва по договора, 87.94 лв. представляваща
законна лихва за забава за периода от 05.08.2016 г. до 11.07.2018 г., на
основания чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират
се разноските по делото.
Отправено
е доказателствено искане за изискване и прилагане по настоящото дело на ч. гр. д.
№ 496/ 2018 г. по описа на Районен съд – Луковит.
В подкрепа
на твърденията си ищецът представя писмени доказателства: Копие на договор за
кредит; Извлечение от погасителен план; Екземпляр от покана за доброволно
изпълнение; Удостоверение от куриерска фирма; Квитанция за заплатена държавна
такса; Пълномощно; Акт за оповестяване; Копие на последната покана за
доброволно изпълнение
С Разпореждане от
25.03.2019 г., постановено по настоящето дело, на основание чл. 25, ал. 1 от ЗПП съдът предостави правна помощ под формата на процесуално представителство в
полза на ответника по делото А.И.Б., като с Определение № 79/ 18.04.2019 г. за
неин особен представител
назначи адв. Б.Л. ***.
От страна на особения
представител на ответника, с отговора на исковата молба, се изразява становище,
че предявеният иск от ищеца срещу А.И.Б., е неоснователен. Наведени са възражения,
че представените към исковата молба общи условия към договор за кредит за
покупка на стоки сключен на 30.10.2015 г., от 9 страници, са абсолютно
нечетливи. Същите съдържат Общи условия и условия за застраховка на
кредитополучателя, които са абсолютно нечетими, поради прекалено малкият шрифт
на текста. Текста на тези страници е със слети, недописани, нечетими букви и
думи. Твърди се, че текстът на посочените девет страници от договора е със
шрифт, абсолютно различен по размер, вид и шрифт от текста на договора, което е
неравноправна клауза в договора и същият е сключен в нарушение на редица
императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сочи се, че с
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, законодателят е въвел изискването:
Договорът за потребителски кредит да се сключи в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по малък от 12
/дванадесет/. Твърди се, че А.И.Б. е подписала договор, без да е запозната и
без да е разбрала неговото съдържание и обвързващите я клаузи от него. В тази
връзка се сочи, че не спазването на изискването за форма, прави договорът
недействителен на основание чл. 22 и чл. 21, ал. 1 от Закон за потребителският
кредит. Договорът е нищожен и на основание чл. 26 от ЗЗД, поради липса на
съгласие на страните, предписана от закона форма и противоречие с добрите
нрави.
Излага се становище, че
„последната" покана за плащане, а оттам и волеизявлението на кредитодателя
за настъпила предсрочна изискуемост на кредита не е достигнало до знанието на
кредитополучателя - А.И.Б. и не и е връчено надлежно. Разсъждава се относно
това, че на пръв поглед, дори неспециалист лесно може да установи, че подписът
положен от А.И. в договор CREX- ******** и този положен в графа
„получател" на куриерска товарителница № 8201710180325 на дата 21.10 са
съвършено различни. Не само подписът, но и името „А.Б." са изписани от
друго лице, не от нея. Пояснява се, че съгласно общата търговска практика,
пратката се доставя на получателя на посоченият адрес, срещу подпис върху
екземпляр на товарителницата от получателя. Пратката се връчва лично на
получателя, който удостоверява самоличността си с лична карта. При отсъствие на
получателя пратката може да бъде предадена на друго лице, което се задължава
пред куриера да му я предаде, но това обстоятелства се отразява изрично върху
товарителницата. В конкретният случай е удостоверена връчване на пратката лично
на ответника А.И.Б., но това обстоятелство не се потвърждава от подписа положен
срещу името на получателя. Набляга се на факта, че в товарителницата е изписано
ръкописно, че пратката е доставена на дата 21.10 /двадесет и първи, десети
месец/, без да е изписано от коя календарна година е тази дата.
Във връзка с установява
истинността на положеният подпис от А.И.Б. в куриерска товарителница №
8201710180325, а от там и за установяване на надлежното и съобщаване от страна
на кредитодателя, за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, особеният
представител отправя доказателствено искане да бъде допусната графологична
експертиза, от вещо лице специалист, което да установи авторството на подписа
на А.И.Б. и авторството на изписаните две имена на получател „А.Б." в
куриерска товарителница № 8201710180325.
В съдебно заседание, ищецът, редовно
призован, не се представлява. Депозирана е молба вх. № 396/ 22.01.2020 г.
чрез юрисконсулт П. П. .
Ответникът, редовно призован, чрез
назначения от съда особен представител адв. Б.Л., се явява лично.
На основание чл. 195 от ГПК по делото е
допусната съдебно-графическа експертиза. От заключението на вещото лице става
ясно, че подписът в позиция „Получател” след ръкописно изписаните имена върху документ
- Куриерска товарителница № 8201710180325/1953835.1, БНП - хибридна поща от
18.10.2017 г., с получател А.И.Б., не е положен от А.И.Б.. Ръкописно изписаният
буквен текст е имената „А.Б.“ върху куриерска товарителница №
8201710180325/1953835.1, БНП - хибридна поща от 18.10.2017 г., с получател А.И.Б.,
не е изписан от А.И.Б..
За изясняване на въпроси от значение за
делото, съдът допусна съдебно–техническа експертиза. Вещото лице след
запознаване с материалите по делото дава заключение, че при изследване на процесните
документи - Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-******** от
30.10.2015 г., Декларация за предоставяне на лични данни“ „Сертификат № CREX-********“
и „Общи условия за застраховка “Защита на плащанията” на кредитополучателите на
“Джет Кредит”, приложено в кориците на гр. дело № 715/ 2018 г. по описа на PC
Луковит, се установило следното: На лист 15-19 от материалите по делото -
Договор за потребителски кредит CREX- ******** от 30.10.2015 г. е написан със
шрифт „Garamond“ и размер на шрифт 12 (Снимка 1); На лист 20 от материалите по
делото – „Декларация за предоставяне на лични данни“ е написана със шрифт
„Times New Roman“ и размер на шрифт 8 (Снимка 2); На лист 21 от материалите по
делото - „Сертификат № CREX-********“ е написан със шрифт „Times New Roman“ и
размер на шрифта 3 (Снимка); На лист 22-29 - „Общи условия за застраховка
“Защита на плащанията” на кредитополучателите на “Джет Кредит”“ са изписани със
шрифт „Arial“ и размер на шрифта 3 (Снимка).
Съдът като взе предвид заключенията на
вещите лица и съобрази приетите по делото по съответния ред писмени
доказателства: Договор за потребителски кредит CREX-******** от 30.10.2015 г.; Фактура
********** от 30.10.2015 г. за закупена стока – пералня марка „DAEWOO DWD-FC 1231 ЕСО, издадена от „П.“ ЕООД гр.Ч. Б./л.30/;
Извлечение от погасителен план; Покана за доброволно изпълнение; Куриерска
товарителница № 8201710180325/1953835.1, БНП - хибридна поща от 18.10.2017 г.,
с получател А.И.Б.; Квитанция за заплатена държавна такса; Пълномощно; ч. гр. д.
№ 496/ 2018 г. по описа на Районен съд – Луковит, и от доклада по делото,
приема за установено следното:
Предявен е иск с правна квалификация по
чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 33 от ЗПК и
чл. 86 ЗЗД - положителен установителен иск за установяване със сила на
присъдено нещо, че в полза на ищеца „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“ ЕАД,
съществува вземане срещу ответника в претендирания размер - предмет на Заповед
№ 324 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 27.07.2018
г. по ч. гр. д. № 496/ 2018 г. по описа на РС - Луковит.
Нормата на чл. 422 от ГПК е процесуална
норма, относима към заповедното производство, установяваща специфичен
фактически състав за предявяване на разглеждания иск и той включва: издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, надлежно
осъществено възражение на длъжника в преклузивен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
Разпореждане на съда с указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявяване на иск по
чл. 422 в законоустановения преклузивен срок. Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл. 45, ал. 5 от ГПК, поради което е предявен настоящия иск
без да е налице възражение.
В настоящото исково производство за
установяване съществуване на вземането по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК и съобразно правилата на чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца е да
докаже, че между страните са съществували облигационни отношения по силата на
сключен между тях договор за потребителски кредит, че е изпълнил задължението
си по сключения между тях договор и вземането съществува, да докаже настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането, както и размера на претендираната сума.
В т. 17 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК е прието, че предмета на делото по иска предявен
по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата
молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение, то ест в тежест на ищеца е да докаже факта, от който
произтича вземането му.
В случая ищецът твърди, че вземането му
произтича от сключен Договор за потребителски кредит CREX-******** от
30.10.2015 г. Процесният договор е сключен на 30.10.2015 г. в гр.Луковит между
„БНП П. П. Ф.“ ЕАД, като „кредитор“ и А.И.Б., като „кредитополучател“.
Отпуснатият кредит е в размер на 731.90 лв., цената на закупената стока е в
размер на 650.00 лв., месечната погасителна вноска в е размер на 47,98 лв.,
кредитът следвало да бъде изплатен на 18 месечни погасителни вноски, като
общата стойност на кредита е 863.64 лв.
От приложения по делото Договор за
потребителски кредит CREX-******** е видно, че в параметрите по договора са
посочени годишния размер на разходите (ГПР) – 23.44%, както и лихвения процент
– 0.00 %. Застрахователната премия по групова полица „Сигурност на плащанията“
№ 5/2008 е в размер на 81.90 лв. Погасителният план по договора за
потребителски кредит съдържа: номер по ред на погасителната вноска; падежна
дата; размер на вноската и оставаща главница в лева. Предвидено е първата
вноска да е с падеж: 05.12.2015 г., последната – 05.05.2017 г.
Според твърденията на ищеца и ангажираните
от него писмени доказателства, ответникът като кредитополучател е погасил
изцяло 7 месечни вноски, като последната е направена на 17.06.2016 г.
В хода на процеса ответната страна, предвид
разпределената тежест на доказване, оспори наличието на валидно уведомление от
страна на кредитора до длъжника за настъпилата изискуемост на вземането.
В тази връзка, анализирайки приложените по делото
доказателства, съдът намира, че не са били настъпили основанията за обявяване
на предсрочната изискуемост на дълга, независимо от неизпълнение на договорните
задължения от страна на А.И.Б., изразяващо се в неплащане на 11 броя
погасителни вноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от
сключения Договор за потребителски паричен кредит CREX-******** от 30.10.2015
г., при просрочване на една или повече месечни вноски, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора
за настъпването на предсрочната изискуемост. В тази хипотеза предсрочната
изискуемост е уредена като автоматична последица от забавата на длъжника, тъй
като е последица от конкретен вид договорно неизпълнение /забава за плащане/.
В настоящия случай спрямо предявения по
реда на чл. 422 ГПК иск намират приложение задължителните указания, дадени в т.
18 от Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. от 18.06.2014 г. по ТД № 4/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС. В този смисъл независимо от уговорената в чл. 3 от договора
автоматична предсрочна изискуемост, същата следва да бъде обявена чрез
едностранно волеизявление на кредитора, отправено до длъжника. Ако относимите
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то
вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Същевременно моментът на настъпване на предсрочната изискуемост е датата, на
която волеизявлението на кредитора е достигнало до длъжника, а не датата, на
която са били налице предпоставките за това.
По делото са представени доказателства за
направено от ищеца и връчено на ответника волеизявление за предсрочна
изискуемост на кредита - покана за уведомяване на длъжника /стр.33/ и куриерска
товарителница № 8201710180325/1953835.1, БНП - хибридна поща от 18.10.2017 г.,
с получател А.И.Б., но предвид приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на съдебно-графическата експертиза, длъжникът реално не е получил уведомлението
от страна на ищеца, каквито твърдения в обратна насока са изложени от ищеца в
исковата молба. Установи се, че в документа - куриерска товарителница №
8201710180325/1953835.1 с получател А.И.Б., от А.И.Б. не е положен ръкописно
изписаният буквен текст е имената „А.Б.“.
Безспорно е по делото, че волеизявление на
кредитора за предсрочна изискуемост на кредита не е било връчено на
ответника-длъжник преди започване на заповедното производство, то ест преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 26.07.2018 г. Необходимо условие за настъпване на предсрочната
изискуемост е реалното получаване на уведомлението от страна на длъжника,
каквито твърдения са изложени от ищеца в исковата молба, които бяха оборени
след възражение на особения представител на ответника. При тези данни не може
да се направи извод, че кредиторът надлежно е упражнил правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното си вземане. Депозираното в съда
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за част от непогасеното
вземане не означава, че е надлежно съобщено на длъжника или е налице покана за
плащане. На следващо място в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
претендираните суми са посочени именно на основание предсрочна изискуемост на
кредита.
Предвид гореизложеното съдът счита, че не
е налице предсрочна изискуемост на претендираното вземане и същото не е
изискуемо. Липсата на доказателства за уведомление за предсрочна изискуемост на
остатъка от процесния кредит, което да е връчено на длъжника преди подаденото
от кредитора заявление за започване на заповедно производство по ч. гр. д. № 496/
2018 г. на Районен съд - Луковит, изключва да са налице твърдените в исковата
молба и заявлението и изискуеми към релевантния за спора момент вземания в
полза на ищцовото дружество. В този смисъл е решение № 123/ 09.11.2015 г. по
дело № 2561/ 2014 г. на ВКС, ІІ т.о.
С оглед на разпределената доказателствена
тежест, съдът намира, че ищецът при условията на пълно и главно доказване, не доказа
по безспорен начин, че сумата предмет на договора е усвоена от ответника-кредитополучател,
чрез закупуване на стока, за което по делото единствено е приложена - Фактура **********
от 30.10.2015 г. за закупена стока – пералня марка „DAEWOO DWD-FC 1231 ЕСО,
издадена от „П.“ ЕООД гр.Ч. Б., с получател на стоката А.Б..
Съдът намира, че не са представени
надлежни доказателства относно получаване на сумата 650 лева от А.И.Б., или, че
ищецът е превел сумата на продавача „П.“ ЕООД гр.Ч. Б.при закупуване на
стоката, от което да се направи безспорен извод, че ищецът като кредитор е
изпълнил задълженията си по договора.
Ищецът недоказа размера на исковата си
претенция, като не поиска назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която
да изясни възникналите по делото въпроси, нито представени неоспорими доказателства
в тази насока.
Съдът няма специални знания за да установи
относими по спора факти, при което предявения установителен иск от ищеца е неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото на ищеца не се
дължат разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да плати в полза на бюджета сумата от 180 лева – разноски
за съдебно-графическа експертиза.
Предвид гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП П. П. Ф.“ С.А., Париж
рег. № *********, чрез БНП П. П. Ф. С.А., клон България, ЕИК *********, вписан
в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. „М.“ 4, Бизнес Парк София, сграда **,
представлявано от Д. Д. - Заместник управител, чрез юрисконсулт Ц. Х. С.,
против А.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за признаване за установена в
отношенията между страните дължимостта на следните суми: 447.28 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит CREX-******** от 30.10.2015 г.
сключен между страните, 80.50 лв. представляваща възнаградителна лихва
по договора, 87.94 лв. представляваща законна лихва за забава за периода
от 05.08.2016 г. до 11.07.2018 г., ведно със законната лихва от момента
на подаване на заявлението – 26.07.2018 г. до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които е издадена Заповед № 324 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.07.2018 г. по ч. гр. д. № 496/ 2018 г. по описа
на Районен съд – Луковит.
ОСЪЖДА „БНП
П. П. Ф.“ С.А., Париж рег. № *********, чрез БНП П. П. Ф. С.А., клон България,
ЕИК *********, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – Луковит, сумата от 180 лева /сто и
осемдесет лева/ – платени разноски за приетата съдебно-графическа експертиза,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: