Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІ-ри тричленен състав,
в публичното заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева кас. адм. нак. дело № 1763/2022 г. по описа на Административен съд – Варна,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. „Д.“ № **, против Решение №
880/28.06.2022г., постановено по АНД № 1466/2022г. по описа на Районен съд –
Варна /ВРС/, с което е изменено Наказателно постановление №
03-2100257/08.12.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна, с което, на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, на „М.“
ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв., като е
намален размерът на санкцията на 1500лв.В касационната жалба се релевира
незаконосъобразност на решението на ВРС поради нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН. Излагат се обстойни доводи за неправилно определяне
на датата на извършване на нарушението и неяснота относно това в какво се
състои извършеното нарушение, което нарушава правото на защита на наказаното
лице. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение и на издаденото
наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции, съобразно уважената част от жалбата.В открито съдебно
заседание жалбата се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие, който моли за отмяна на оспореното решение и за присъждане на разноски за
двете инстанции, а при условие, че жалбата се отхвърли – за изменение на
решението на ВРС в частта за разноските.
Ответната страна – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и
моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли искането на насрещната страна
за присъждане на разноски да не бъде уважено, а в условията на евентуалност –
техният размер да бъде съобразен със законоустановения минимум.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде
оставено в сила.
След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни
оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК,
Административен съд – Варна намира следното:
Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство,
е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а
разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи
на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3
касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на
процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно
чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и
за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания.
С оспореното пред районния съд наказателно постановление „М.“ ЕООД е
санкционирано за това, че в качеството му на работодател не е изпълнило дадено
задължително предписание по т. 4 от протокол № ПР2115178/25.05.2021г. на
служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна относно изискването
„Работодателят да постави знак за безопасност за маркиране на опасността от
удар в препятствие при влизане в подземно складово помещение по вити стълби на
кулинарен магазин „М.“, находящ се в гр.Варна, бул. „С.“ № **, където таванът е
с недостатъчна височина и има праг между двете нива, съгласно чл. 5, т. 1 във
връзка с чл. 10, ал. 4 от Наредба № РД-07/8 за минималните изисквания за знаци
и сигнали за безопасност и/или здраве при работа (ДВ, бр. 3/2009)“, със срок за
изпълнение 08.06.2021г., което е установено при извършена последваща проверка в
обекта на контрол – кулинарен магазин „М.“. Посочено е, че нарушението е
извършено на 03.11.2021г. в гр. Варна, кулинарен магазин „М.“, находящ се в гр.
Варна, бул. „С.“ № **.
За да измени наказателното постановление, ВРС е приел, че същото е издадено
от компетентен орган, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения. Първостепенният съд е изложил аргументи за
установеност на административното нарушение, както и за правилно определяне от
административнонаказващия орган /АНО/ на квалификацията на деянието и на
приложимата санкционна норма. Счел е обаче, че предвид тежестта на нарушението
размерът на наложената имуществена санкция следва да се намали до предвидения в
санкционната разпоредба минимум.
Така постановеното решение е правилно.
Предвид безспорното между страните по делото обстоятелство, установено с
протокол № ПР2136231/30.11.2021г., отразяващ резултатите от извършена
последваща проверка на 03.11.2021г., че даденото по т. 4 от протокол №
ПР2115178/25.05.2021г. задължително предписание за поставяне на знак за
безопасност за маркиране на опасността от удар в препятствие при влизане в
подземно складово помещение по вити стълби
на кулинарен магазин „М.“, находящ се в гр. Варна, бул. „С.“ № **,
където таванът е с недостатъчна височина и има праг между двете нива, не е
изпълнено от работодателя „М.“ ЕООД в определения от контролните органи срок –
до 08.06.2021г., правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на дружеството на основание чл. 415, ал. 1 от КТ. Задължението на работодателя
за поставяне на знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа е
регламентирано в чл. 5, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 4 от Наредба № РД-07/8
от 20 декември 2008г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за
безопасност и/или здраве при работа, както правилно е посочено в т. 4 от
протокол № ПР2115178/25.05.2021г., чието неизпълнение е констатирано при
извършена последваща проверка на 03.11.2021г. При това положение правилно
районният съд е приел за доказано извършването на административното нарушение
от страна на касационния жалбоподател.
Неоснователен е основният релевиран касационен довод за неправилно
определяне на датата на извършване на нарушението. Действително, след като
даденият от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срок за
изпълнение на задължителното предписание е до 08.06.2021г., то при неизпълнение
на същото, считано от 09.06.2021г. работодателят е в нарушение. Тази дата е и
първият възможен момент за установяване на неизпълнението на предписанието,
респ. на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Това обаче не
означава, че нарушението е осъществено единствено на тази дата, нито пък, че
контролният орган е длъжен да извърши проверка дали предписанието е изпълнено
непосредствено след изтичане на определения в протокола срок /няма правна
норма, която да вменява на органа такова задължение/. Във всеки един момент
след изтичане на определения срок за изпълнение на предписанието, в който
работодателят не е поставил въпросния знак за безопасност за маркиране на
опасността от удар в препятствие, е налице реализиране на състава на
административното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, което по своята същност
представлява продължавано такова, изразяващо се в бездействие от страна на
адресата на правната норма. С оглед горното, посочването в АУАН и в
наказателното постановление на датата на извършване на повторната проверка
/03.11.2021г./ за дата на извършването на нарушението, предвид изискването за
посочване на конкретна дата на извършване на нарушението /вж. чл. 43, ал. 1, т.
3, предложение първо и чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение второ от ЗАНН/, е
правилно и не представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
поради което не опорочава проведеното административнонаказателно производство
до степен, налагаща отмяна на издаденото наказателно постановление.
Лишено от основание е и възражението в касационната жалба, че е налице
неяснота относно това в какво се състои извършеното нарушение. Както в АУАН,
така и в наказателното постановление, нарушението е описано по идентичен начин
от фактическа и от правна страна, като са посочени всички съставомерни признаци
от неговия фактически състав. Обстоятелството, че в един пасаж от решението на
ВРС е посочено, че предписанието е за изплащане на трудови възнаграждения
настоящата съдебна инстанция приема за техническа грешка, която не оказва
влияние на валидността и правилността на оспорения съдебен акт. Същата не
променя факта, че от изложените от ВРС подробни и задълбочени мотиви по
безсъмнен и категоричен начин се установява, че с измененото от въззивния съд
наказателно постановление касаторът е санкциониран за неизпълнение на
задължително предписание за поставяне на знак за безопасност за маркиране на
опасността от удар в препятствие при влизане в подземно складово помещение по
вити стълби на кулинарен магазин „М.“,
находящ се в гр. Варна, бул. „С.“ № **, където таванът е с недостатъчна
височина и има праг между двете нива.
Констатирайки липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, правилно
решаващият съдебен състав на ВРС е редуцирал размера на наложената имуществена
санкция до предвидения в санкционната норма на чл. 415, ал. 1 от КТ минимум от
1500лв.
Обжалваното решение на Районен съд – Варна е правилно и законосъобразно,
същото не страда от визираните в касационната жалба пороци, поради което е
дължимо оставянето му в сила.
Предвид крайния изход на спора, своевременно заявеното искане и на
основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв., определен съобразно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност
на делото.
Неоснователна
е претенцията на касационния жалбоподател за изменение на решението на ВРС в
частта за разноските и присъждане в негова полза на такива за въззивното
производство съразмерно на уважената част от жалбата. Настоящият тричленен
съдебен състав, действащ в случая като касационна инстанция, няма правомощие да
допълва или изменя решението на въззивния съд, което оставя в сила, в частта за
разноските. По аргумент от чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във
връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН такава компетентност притежава единствено
съдът, постановил решенето, чието допълване/изменение се иска – в случая Районен
съд – Варна.
Водим от
горното, Административен съд – Варна, IІ-ри тричленен състав, на основание чл.
221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
в сила Решение № 880/28.06.2022г., постановено по АНД
№ 1466/2022г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА
„М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Д.“ № **, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв./осемдесет/.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.