Присъда по дело №630/2012 на Районен съд - Кюстендил

М О Т И В И

към присъда № 15/16.03.2018 г. по НОХД №  630/2012 г.

по описа  на Районен съд - Кюстендил

 

Производството е по реда на чл. 247 и следващите от НПК. Същото е образувано по повод внесен от Районна прокуратура – Петрич, в Районен съд –Кюстендил, обвинителен акт срещу подсъдимите:

Н.Д.Т. ***, за извършено от него във времето от 23.07.2002 г. до 28.01.2003 г. в качеството му на длъжностно лице продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията  на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни, на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, присвоявайки сумата от 89903,43 лв., поверени му да ги пази и управлява, съставляваща големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

Х.А.Т. ***, за извършено от него във времето от 13.07.2003 г. до 17.10.2004 г. в качеството му на длъжностно лице продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, присвоявайки сумата от 130830,57 лв., поверени му да ги пази и управлява, съставляваща големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

А.Н.И. ***, за извършено от него във времето от 28.08.2002 г. до 21.11.2004 г. в качеството му на длъжностно лице продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, присвоявайки сумата от 461675,63 лв., поверени му да ги пази и управлява, съставляваща големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

 И. ***, за извършено от него във времето от 15.11.2002 г. до 21.01.2004 г. в качеството му на длъжностно лице продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, присвоявайки сумата от 351110,38 лв.,  поверени му да ги пази и управлява, съставляваща големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

 Д. ***, за извършено от него във времето от 29.06.2002 г. до 27.07.2004 г. в качеството му на длъжностно лице продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, присвоявайки сумата от 160635,95 лв., поверени му да ги пази и управлява, съставляваща големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

 М.С. ***, за извършено от него във времето от 01.08.2002 г. до 11.12.2004 г. в качеството му на длъжностно лице продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, присвоявайки сумата от 449107,62 лв., поверени му да ги пази и управлява, съставляваща големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

 К.С.К. ***, за извършено от него във времето от 13.07.2002 г. до 23.11.2004 г. в качеството му на длъжностно лице продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, присвоявайки сумата от 371094,35 лв., поверени му да ги пази и управлява, съставляваща големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

В. ***, за извършено от него във времето от 18.07.2002 г. до 31.08.2004 г. в качеството му на длъжностно лице продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, присвоявайки сумата от 164877,48 лв., поверени му да ги пази и управлява, съставляваща големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

Х.Д. ***, за извършено от него във времето от 01.08.2002 г. до 14.12.2004 г. в качеството му на длъжностно лице продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, присвоявайки сумата от 391273,43 лв., поверени му да ги пази и управлява, съставляваща големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

И.С.П. ***, за извършено от него във времето от 10.08.2002 г. до 27.06.2003 г. в качеството му на длъжностно лице продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, присвоявайки сумата от 52334,94 лв., поверени му да ги пази и управлява, съставляваща големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

Р.С. ***, за извършено от него във времето от 21.08.2002 г. до 17.12.2002 г. в качеството му на длъжностно лице продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, присвоявайки сумата от 13984,70 лв., поверени му да ги пази и управлява, съставляваща големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

Г.М.С. ***, за извършено от него във времето от 15.09.2002 г. до 17.11.2004 г. в качеството му на длъжностно лице продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, присвоявайки сумата от 247771,97 лв., поверени му да ги пази и управлява, съставляваща големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

О.Г. ***, за извършено от него във времето от 21.07.2002 г. до 17.12.2004 г. в качеството му на длъжностно лице продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, присвоявайки сумата от 426770,22 лв., поверени му да ги пази и управлява, съставляваща големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

Г. ***, за извършено от него във времето от 30.11.2002 г. до 07.05.2003 г. в качеството му на длъжностно лице продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, присвоявайки сумата от 12180,60 лв., поверени му да ги пази и управлява, съставляваща големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

Н.В.А. (ИЛКО В.А.)***, за извършено от него във времето от 31.05.2004 г. до 18.12.2004 г. в качеството му на длъжностно лице продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, присвоявайки сумата от 91347,76 лв., поверени му да ги пази и управлява, съставляваща големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

Г.И.Б. ***, за извършено от него във времето от 27.07.2002 г. до 10.10.2004 г. в качеството му на длъжностно лице продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, присвоявайки сумата от 424524,28 лв., поверени му да ги пази и управлява, съставляваща големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;

 

В съдебно заседание Районна прокуратура – Петрич, се представлява от прокурор Манолова, като в хода на съдебните прения последният поддържа повдигнатото срещу подсъдимите обвинение. Сочи, че от писмените и гласните доказателствени материали, а също и от заключението на експертите, безспорно се доказва извършеното престъпление от всеки един подсъдим поотделно.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и иска налагане на наказания около средния размер, предвиден в закона за това престъпление.

По делото са събрани следните доказателства: екземпляри от квитaнции за извършени плащания на дължими пътни такси, намерени при претърсване и изземване, извършено в с. Марино поле на 25.05.2006 г. в имот, собственост на В.Х.. Тези квитанции наподобяват оригиналните такива, като в тях липсва положен подпис и печат от съответното длъжностно лице. Иззети и приобщени към писмените доказателства по делото са длъжностни характеристики на подсъдимите, заемащи длъжност  технически сътрудник - контрольор пътни такси и разрешителни при УПТР - София към ИА „Пътища“ - София. Разпити - показанията на свидетелите: Г.С., Е.М., К.С., С.К., К.М., С.Г., Е.П., Ж.А., Г.Г., П.Л., Е.Б., В.Ш.. Протокол за оглед на местопроизшествие (25.05.2006 г.); Протокол за претърсване и изземване (25.05.2006 г.); Фото-албум към протокола за претърсване и изземване; Определение № 329/29.05.2006 г. на Районен съд – Петрич, за одобрение на протокола за претърсване и изземване; Протокол № 41 от дактилоскопна експертиза; протокол № 139/15.06.2006 г. от комплексна експертиза; протокол № 319/17.07.2006 г. от комплексна експертиза; два броя протоколи от оглед на веществени доказателства и фотоалбум към тях; ксерокопия на консорциум „ДЗИ–ТРАНС“ София; Писмо рег. № 25601/12.07.2006 г. на главния директор на УПТР - София, опис на квитанции; копие на списък на служителите при Граничен сектор – Кулата, работили през периода 2003-2005 г.; копие на длъжностна характеристика; заверени копия от графиците за работните смени на служителите от Граничен сектор – Кулата, за 2003 г.; писма на управителя на консорциум „ДЗИ ТРАНС“; опис на квитанции, справка за регистрирани МПС, списък на служителите, работили на ГКПП – Кулата, през 2002 г., ведно със заверени копия на месечни графици и доклади, писмо рег. № КД – 2783/19.09.2006 г. на главния директор на УПТР при ИАП - София, ведно с два броя длъжностни характеристики и справка за изпълняващия длъжността началник на Граничен сектор - Кулата, Златарево, Илинден; пет броя определения на Районен съд – Петрич, по чл. 72 от НПК; два броя приемо-предавателни протоколи от 11.10.2006 г. и 18.10.2006 г.; писмо рег. № НД 2988/04.01.2006 г. на главен директор на УПТР при ИАП – София; двадесет и два броя трудови договори; деветнадесет броя справки за история на печатите на контрольори пътни такси и разрешителни, дванадесет броя определения на Районен съд – Петрич, по чл. 72 от НПК; банкова кореспонденция; справки; писмо рег. № КД 2332/28.08.2007 г. на главния директор на УПТР при ИАП – София; комплексна експертиза; писмо рег. № НД 2262/04.08.2006 г. на Главния директор на УПТР при ИАП, ведно със справка за издадени квитанции на Граничен сектор – Кулата, през 2003 година; протокол за оглед на веществени доказателства (24.07.2006 г.); два броя пликове от веществени доказателства - банкноти, приемо-предавателен протокол (16.06.2008 г.); два броя протоколи за ВДС, ведно с два броя веществено доказателствено средство; Графическа експертиза – протокол № 249/25.11.2008 г. протокол за веществени доказателства (два броя дискети), ревизионни доклади  и актове от 2008 г., тридесет и два броя; Допълнителна комплексна експертиза; писмо, рег. № НД - 1692/07.04.2009 г. на директора УПТР при ИАП – София; Заявление на кмета на с. Марино поле, община Петрич; удостоверение за наследници; два броя удостоверения за настоящ и постоянен адрес и разпечатка от НБД „Население“ на история на адресите, издадени от кмета на Община Петрич.

 

От горните доказателства по делото се установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимите Н.Д.Т., Х.А.Т., А.Н.И., И.К.Д., Д.Г.М., М.С.Б., К.С.К., В.С.К., Х.Д.П., И.С.П., Р.С.Б., Г.М.С., О.Г.Б., Г.Ж.Х., Н.В.А. (Илко В.А.) и Г.И.Б. са работили по трудово правоотношение с Изпълнителна агенция “Пътни такси и разрешителни” към ИАП – София, на длъжност технически сътрудник – контрольор. Съгласно длъжностната характеристика са работели по предварително разработен и утвърден месечен график. По време на работа събирали по установен ред такси  за ползване на пътната инфраструктура в съответствие със Закона за пътищата, Тарифа № 14 за таксите в системата на МРРБ и Инструкция № 2/02.07.2001 г., уреждаща прилагането на Раздел I от нея; Наредба № 11/03.07.2001 г. за движението на движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства; Наредба за условията и реда за събиране на винетните такси за платено ползване на определени републикански пътища за определен срок и  Инструкция № НД – 1560/29.04.2002 г. за организиране на събирането, отчитането и контрола на пътните такси и разрешителните от служителите на УПТР. Във връзка с изпълнението на ежедневните задачи е следвало да издават квитанции за платени пътни такси и представят винетни стикери на потребителите (водачи на съответния вид МПС). Извършвали са контролно-пропускателна дейност на товарни автомобили, автобуси, леки коли, преминаващи през ГКПП – Кулата. Събирали са таксите по установения от горепосочените нормативни актове ред и са изготвяли личен отчет. Личният отчет е включвал издадените от тях квитанции по поредни номера и сумите за внасяне по видове валута. При това към самите отчети прилагали справки за издадените квитанции по номера и видове валута, като вторите екземпляри на квитанциите и паричните средства, събрани от тях, ги отчитали на отчетника за внасяне по сметката на УПТР. Съгласно т. 5 от Инструкция № 1560/29.04.2002 г., утвърдена от главния директор на УПТР, пътните такси се събирали на компютърно генерирана квитанция от Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим (НСАДСПТРР). Квитанцията излизала от печатащо устройство в два екземпляра. Първият екземпляр бил даван на клиента (водача на съответното МПС), а вторият служел за отчитане. И на двата  екземпляра е поставян личният печат на контрольора, който е издал квитанцията. При невъзможност да бъде издадена компютърна квитанция, таксуването се извършвало с издаване на ръчна такава на химизирани образци в три екземпляра с различно оцветяване, като вторият е предаван на клиента, а първият и третият е оставал в кочана за отчитане. След възстановяване на нормалната работа на НСАДСПТРР тези квитанции били въвеждани в системата като „ръчно издадени“. Съобразно точка 1. от раздел II на Инструкцията, събраните суми се отчитали от всеки служител след всяка нощна смяна с личен отчет пред отчетника  на граничния сектор. Към отчета, изготвен лично от контрольора, са прилагани: опис на квитанциите, вторият екземпляр от издадените квитанции от НСАДСПТРР и издадените ръчни квитанции, ако такива са издавани. Личният отчет е подписван и подпечатван с личен печат от контрольора и, придружен с всички квитанции и описаната в тях валута, е предаван на отчетника на граничния сектор срещу подпис. Отчетникът получавал личните отчети и сумите, събрани от контрольора по време на смяната му. Изготвял общ отчет, подписвал го и го подпечатвал с личния си печат. Описаните и събрани по гореописания ред суми са внасяни от отчетника с периодичност два-три пъти седмично по сметката на УПТР в обслужващата банка, откъдето същите суми се превеждали по сметката на АПИ. След внасяне на  сумите в банката, в счетоводството на УПТР – София, се представяли всички отчетни документи за обработка, контрол и съхранение. Такива са вносните бележки, личните отчети, издадените квитанции и описите.

За да се събират пътните такси по гореописания ред, е възложено на „ЕИБ – СОФТ“ ООД – София, изпълнение на договор за обществена поръчка № 26/30.05.2000 г. Възложител по този договор е Главно управление на пътищата, чийто правоприемник се явява АПИ - София. Системата е разработена от колектив в състав: В.Г.Ш. и Е.И.Б. – двамата свидетели по делото и съуправители на  „ЕИБ – СОФТ“ ООД - София. В колектива участват и П. Т., Й. Х., И.С., А. Й. и Л. Б. В изпълнение на поръчката изпълнителят е изготвил работен проект, доставил и инсталирал хардуера и софтуера за създаване на системата, провел е обучение на служителите на УПТР. Системата е внедрена от месец юли до месец септември 2001 г. във всички гранични бюра към УПТР. Тази система представлява компютри, свързани в мрежа, работеща със специална програма – софтуер. На всеки граничен сектор има изградена локална мрежа от компютри, на които се извършвало таксуването, и те са били свързани с инсталиран локален сървър, в който са записвани данните за издадените квитанции. Информацията за издадените компютърни квитанции се записвала в реално време на локалния сървър. Специален модул изпращал тези данни чрез опорен пункт до УПТР – София, на определен интервал от време. В страната били изградени седем опорни пункта, единият от които бил изграден в гр. Благоевград. Във всеки опорен пункт имало компютър, който вземал данни от сървъра на прилежащите му гранични сектори (т.е. този инсталиран в гр. Благоевград е вземал данните от пункт Кулата), копирал ги е в собствената база данни, след което ги е изпращал в централния сървър на УПТР. Процесът е бил автоматизиран и ежедневно е наблюдаван от служител (програмист) на „ЕИБ – СОФТ“ ООД – София, на място при централния сървър при УПТР - София.

В програмата е заложена актуална база данни за видовете такси и цени, съгласно нормативната уредба. Служителите на УПТР, работещи на длъжността „контрольор граничен сектор”, извършват таксуване на входящия и изходящия поток пътни превозни средства, най-вече с чуждестранна регистрация. За целта на граничните пунктове са обособени работни места, оборудвани с компютри, чрез които контрольорите издават квитанции.

Таксуването се извършвало по следния начин. Всеки контрольор притежава лична парола за достъп до системата (всеки сам избира своята парола). След въвеждане на личната парола контрольорът влиза в екранно меню „издаване на квитанции” и въвежда данни за таксувания автомобил: вид на автомобила (лек, товарен, лекотоварен, автобус), регистрационен номер на автомобила, държавата, в която е регистриран, и маршрута.  Контрольорът задава маршрута, като записва изходния ГКПП, през който ще излезе автомобилът от страната, по данни на водача на превозното средство. Появява се квитанция, съдържаща данни за регистрационен номер на автомобила, маршрут на движение, дължимите такси по вид и размер. Контрольорът има възможност да избере само вида на валутата на плащане. При натискане на бутон „запис” квитанциите автоматично се разпечатвали на принтер в два екземпляра, а данните, съдържащи се в тях, се записвали на друг компютър – сървър. Предназначението на този друг компютър е да съхранява данните за всички, издадени от съответните контрольори, квитанции.  В системата (в сървъра) автоматично се запазват съществени данни от извършеното таксуване: номерът на издадената компютърна квитанция, датата, регистрационният номер на таксуваното МПС, видът на превозното средство, събраната сума и съответната валута и други оперативни данни.

Компютърната квитанция има уникален номер, в който е генериран номерът на граничния сектор (ГКПП, през който минава МПС) и идентификационният код на контрольора, който събира пътните такси на преминаващия автомобил. По този начин - чрез номера на квитанцията, може да се установи служителят на УПТР, който е събрал пътните такси и граничният сектор.

Системата автоматично дава следващ пореден номер на всяка следваща квитанция, издадена от същия контрольор. Датата на издаването е реквизит от самата квитанция. Автоматично системата съставяла и личния отчет на контрольора, както и опис на издадените от него квитанции, при задаване на съответната команда. Данните на хартиен носител следва да съответстват на компютърните данни, записани в структурната таблица на системата.

Граниченият сектор на УПТР „Кулата” е разположен на ГКПП – Кулата. Леките и товарни автомобили влизат и излизат от страната по отделни трасета на движение, между които няма връзка и възможност за промяна на трасето на движение.

Гранично-пропускателният контрол на влизащите в страната автомобили се извършвал от различни служби в следната последователност: Ветеринарно-медицинска служба, Гранична полиция, Митница и „Пътни такси и разрешителни”. Всички автомобили, които преминават през граничен контрол на ГКПП – Кулата, се въвеждат от служители на Гранична полиция, като се вписват в регистър. В него се отразяват данни за датата на преминаване през граничен контрол, регистрационният номер на автомобила, данни за самоличността на водача, пътниците в него (лек автомобил) и видът на товара (товарен  автомобил). След преминаване на граничен и митнически контрол, леките и товарни автомобили и автобуси преминават покрай кабините на УПТР. Автомобилите напускат граничния сектор през бариери, разположени след кабините на УПТР. Описаната организация на движение възпрепятства избягването на контрол от страна на служителите на УПТР.

Дейността по събирането на пътни такси се извършва от служители на УПТР, назначени на длъжност „технически сътрудник – контрольор граничен сектор”. Контрольорите работят по график, определен от началника на граничния сектор, на смени по дванадесет часа (дневна и нощна смяна).  След всяка нощна смяна са длъжни да се отчетат  за събраните пътни такси. В една работна смяна работят по няколко контрольори, като тяхно служебно задължение е да събират пътни такси от леки и товарни автомобили с  българска и чуждестранна регистрация, преминаващи границата на страната ни по време на работната им смяна.     

При встъпването им в длъжността „контрольор”, имената на обвиняемите са въведени в „Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим” (НСАДСПТРР), при което системата автоматично е определила личен номер на всеки контрольор, като първите две цифри от този номер сочат номера на граничния контролно-пропускателен пункт, а следващите – номера на контрольора. Същевременно на всеки контрольор е зачислен печат с номер, който само той следва да ползва при изпълнение на служебните си задължения.

На 13.02.2001 г. на обвиняемия И.Т., въведен в системата с личен номер № 2415, е предоставен печат на контрольор под № 14. До 23.06.2006 г. обвиняемият е работил с този печат на контрольор на гранично бюро – Кулата.

На обвиняемия В.Ф. е зачислен на 13.03.2002 г. под № 11 печат на Управление „Пътни такси и разрешителни”, а определеният му от НСАДСПТРР личен номер на контрольор е бил 2410. На 28.09.2006 г. обвиняемият Ф. е върнал цитирания печат.

Зачисленият на 13.02.2001 г. на обвиняемия О.Б. печат е с № 3. С него е обслужвал гранично бюро – Кулата, като го е върнал на 04.04.2005 г. Личният номер на контрольора Б. през периода е бил 2403.      

„Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим” (НСАДСПТРР) е определила на обвиняемия Х.П. личен номер на контрольор – 2417. На 13.02.2001 г. му е зачислен печат под № 9, с който обвиняемият е работил на гранично бюро Кулата до 23.03.2005 г., когато го е върнал.

На гранично бюро - Кулата, обвиняемият Г.С. е работил с печат № 6 от 13.02.2001г., когато му е зачислен, до 27.09.2006 г., когато го е върнал. Личният му номер като контрольор през този период е бил 2406.

Като контрольор на пътни такси и разрешителни на гранично бюро - Кулата, обвиняемият Р.Б. е работил с печат № 12, зачислен му на 13.02.2001 г. Същият печат обвиняемият е издал на 31.01.2003 г. Тогава му е бил зачислен печат № 5 за гранично бюро - Златарево, като последният е издаден на 18.02.2005 г. През описания период обвиняемият Р.Б. е имал личен номер на контрольор – 2412.

Личен номер на контрольора И.Д. националната система е определила 2505, като с печат № 4 обвиняемият е работил на  гранично бюро – Златарево, от 13.02.2001 г. до 01.10.2002 г. Междувременно на 30.09.2002 г. му е зачислен печат № 13, който обвиняемият Д. е ползвал на гранично бюро – Кулата, до 18.02.2005 г.

Обвиняемият Д.М. като контрольор на пътни такси и разрешителни е имал личен номер 2416. За времето от 13.02.2001 г. до 01.02.2003 г. е работил на гранично бюро - Кулата с печат № 16. Този печат обвиняемият М. е ползвал на същото гранично бюро и през периода 28.02.2003 г. – 19.11.2003 г. С печат № 3 контрольорът М. е работил на гранично бюро – Златарево, за времето от 31.01.2003 г. до 28.02.2003 г. и от 19.11.2003 г. до 01.09.2004 г. Впоследствие на 01.09.2004 г. на обвиняемия М. е бил зачислен печат № 8, с който същият е работил като контрольор пътни такси и разрешителни на гранично бюро – Кулата, до 03.04.2006 г.

Като контрольор пътни такси и разрешителни на обвиняемият Д.Т. е бил определен личен номер 2402, а през периода 13.02.2001г. до 07.05.2006г. е работил на гранично бюро – Кулата, ползвайки печат №2.

„Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим” е определила на обвиняемия Г.Б. № 2404 като личен номер на контрольор. На гранично бюро – Кулата обвиняемият ползвал печат № 4 за времето от 13.02.2001 г. до 01.10.2004 г. На същата дата му е бил зачислен печат № 3, който Б. е ползвал на гранично бюро – Златарево, до 11.11.2004 г. През периода 18.11.2004 г. до 18.02.2005 г. обвиняемият е използвал в работата си на гранично бюро – Кулата, печат № 19.

Обвиняемият Н.Т., с личен номер на контрольор пътни такси и разрешителни – 2507, е получил на 13.02.2001 г. печат № 8, с който е работил на гранично бюро – Кулата, от 02.11.2001 г. до 01.02.2003 г.

Личен номер 2414 „Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим” е определила на контрольора А.И.. През периода 13.02.2001 г., когато му е бил зачислен, до 17.09.2005 г. (върнат), обвиняемият И. е работил като контрольор на гранично бюро – Кулата, с печат под № 15.

На гранично бюро – Кулата, обвиняемият Г.Х. е работил с печат № 5 от 13.02.2001 г., когато му е зачислен, до 01.10.2002 г., когато го е върнал. От 30.09.2002 г. до 01.10.2002 г. на същото гранично бюро обвиняемият Х. е ползвал като контрольор печат под № 19. Печат № 7 е бил зачислен на обвиняемия от 01.10.2002 г. и с него, същият си е служил на граничично бюро  - Златарево, до 12.11.2002 г. С печат № 20, обвиняемият Х. е работил на граничично бюро – Кулата, само на 08.10.2002 г., като в началото на работния ден му е бил зачислен, а в края – отчислен. От 12.11.2002 г. до 19.11.2003 г., обвиняемият е ползвал отново на гранично бюро – Кулата, печат № 5. За личен номер на контрольор „Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим” е предоставила на обвиняемия Г.Х. – 2405.

Същата система е определила на обвиняемия К.К. личен номер на контрольор 2401. На 13.02.2001 г. в това качество му е предоставен печат под № 1, който той е ползвал до 30.09.2002 г. на гранично бюро – Кулата. На същото гранично бюро обвиняемият К. е работил като контрольор „Пътни такси и разрешителни” с печати под № 19 за времето от 02.10.2002 г. до 24.10.2002 г. и под № 12 през периода 31.01.2003 г. до 01.08.2006 г. Междувременно за периода от 01.10.2002 г. до 31.01.2003 г. обвиняемият К. е работил на гранично бюро - Златарево, като е ползвал в работата си печат № 5. 

На обвиняемия В.К. е зачислен печат на контрольор под № 7, с който същият е работил на гранично бюро – Кулата, от 17.10.2001 г. до 12.11.2002 г. С печат под № 8 обвиняемият К. е изпълнявал служебните си задължения на контрольор пътни такси и разрешителни на гранично бюро – Кулата, за времето от 01.02.2003 г. до 01.09.2004 г., а с печат под № 4 – през периода 01.10.2004 г. – 04.10.2005 г. Личният му номер на контрольор през описаните периоди е бил 2504.

„Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим” е определила на обвиняемия Х.Т. № 2503 за личен номер на контрольор. На 01.04.2003 г. му бил зачислен печат с № 7, който обвиняемият ползвал на гранично бюро – Кулата, до 18.02.2005 г.

Като контрольор на „Пътни такси и разрешителни” на гранично бюро – Кулата, обвиняемият М.Б. е работил с печат № 10, зачислен му на 13.02.2001 г. Същият печат обвиняемият е издал на 29.06.2005 г. Личният му номер на контрольор е бил 2409. „Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим” е определила на обвиняемия Н.А., при встъпването му в длъжността технически сътрудник – контрольор на гранично бюро – Кулата, личен номер 2422, като на 02.01.2004 г. му е бил зачислен личен печат на контрольор с №16.

„Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим” е определила на обвиняемия И.П. № 2413, като личен номер на контрольор. На гранично бюро - Кулата, обвиняемият е ползвал печат № 13 за времето от 13.02.2001 г. до 30.09.2002 г. На 01.10.2002 г. му бил зачислен печат № 19, който П. също ползвал на гранично бюро - Кулата до 24.10.2002 г. През периода 01.10.2002 г. до 12.11.2002 г. И.П. е ползвал и печат № 4, но на гранично бюро - Златарево. Печат № 7 обвиняемият П. е ползвал от 12.11.2002 г. до 01.04.2003 г. на гранично бюро - Кулата, а на 31.03.2003 г. му е бил зачислен печат № 1, който П. ползвал на гранично бюро – Златарево, до 19.11.2003 г.

Видно от приложената по делото таблична справка, през периода 2002 г. – 2005 г. длъжността началник на граничен сектор „Кулата, Златарево, Илинден” са изпълнявали следните служители на Управление „Пътни такси и разрешителни”:

- през периода 01.01.2002 г. – 25.02.2002 г. началник граничен сектор „Кулата, Златарево” е бил свидетелят Г.Г.С.;

- през периода 26.02.2002 г. – 19.05.2002 г. временно изпълняващ същата длъжност е била Ж.К.А.;

- за времето от 20.05.2002 г. до 10.11.2002 г. началник на същия граничен сектор към УПТР е бил И.Г. К., а през периода 11.11.2002 г. – 08.12.2002 г. временно е изпълнявал тази длъжност Е. С. К.

На 09.12.2002 г. за временно изпълняващ длъжността началник граничен сектор „Кулата, Златарево” е бил назначен обвиняемият И.Т., който изпълнявал тази длъжност до 31.12.2005 г. На 03.02.2003 г. на същия е връчена длъжностна характеристика на началник граничен сектор и видно от писмо изх. № КД–2783/19.09.2006 г. на главния директор на УПТР към фонд „Републиканска пътна инфраструктура” от всички изпълняващи тази длъжност през фиксирания период, „само И.С.Т. е работил по изискванията на длъжностната характеристика, утвърдена на 30.01.2003 г.”.

В изпълнение на цитираната длъжностна характеристика на началник граничен сектор „Кулата, Златарево, Илинден”, обвиняемият И.Т. е имал задължения:

- ежедневно да организира и контролира всички дейности на граничния сектор, свързани със събирането на пътните такси и разрешителния режим; да дава указания на служителите от сектора и да контролира дейността по изготвянето на първичната отчетна документация; да създава организация и контролира правилното съхранение и използването на печатите и квитанциите за събиране на пътните такси; да контролира попълването на тетрадката за приемане и предаване на разрешителните при приключване на работната смяна; да следи за спазването на трудовата, технологичната и финансовата дисциплина, като за целта извършва проверки на служителите от граничния сектор, наблюдава тяхната работа и дава оценка за свършеното и следи за изпълнението на всички разпореждания на главния директор;

- ежемесечно да приема контингента разрешителни за международни превози; да изготвя месечните графици за смените на работа и ги предоставя за утвърждаване от главния директор; да изготвя присъствената форма за работа на служителите от граничния сектор, като я представя в сектор „Човешки ресурси” на Управление „Пътни такси и разрешителни” – ИА „Пътища” -София; да организира и контролира правилното съхранение и използване на квитанциите за събиране на пътните такси, талоните за извършени услуги, разрешителните, печатите, парите и ценните книжа в граничния сектор, тяхното получаване и отчитане; да организира и контролира своевременното изпращане на отчетите за събрани пътни такси в сектор „Финансово-счетоводно обслужване” при УПТР - София.

В посочената длъжностна характеристика е предвидена финансова и административна отговорност за достоверността на изготвените документи в съответствие с основните функции и задължения на началник граничен сектор, както и за правилното съхранение на паричните средства.

В изпълнение на задълженията, визирани в длъжностната характеристика на началника на граничен сектор „Кулата, Златарево, Илинден”, обвиняемият И.Т. от месец януари 2003 г., а преди това началниците Г.С., Ж.А., И. К. и Е. К. – са изготвяли месечни графици за смените на служителите на УПТР – Гранично бюро – Кулата, в които са определяли за всеки служител смяната (дневна или нощна); на входящо или на изходящо трасе; или на кантара следва да изпълнява своите служебни задължения за всеки календарен ден от месеца. Месечните графици са били изпращани в ИА ”Пътища” Управление „Пътни такси и разрешителни” - София, за утвърждаването им от главния директор. Приложените към делото месечни графици за периода 2002 г., 2003 г. и 2004 г. са били утвърдени от главния директор на УПТР - София. Разрешени са от ръководството на УПТР – София, и поисканите чрез доклади на началниците на Граничен сектор „Кулата, Златарево, Илинден” промени в утвърдените графици.

 Приложените заверени копия на утвърдените месечни графици и разрешените промени в тях сочат за всеки от обвиняемите - контрольори на пътни такси и разрешителни при гранично бюро – Кулата, на коя дата, в каква смяна (дневна или нощна), на входящо или изходящо трасе или на кантара е изпълнявал служебните си задължения на контрольор. Съгласно тях контрольорите са събирали винетни такси за ползване на пътната инфракструктура на Р. България; събирали са пътни такси по Тарифа № 14,  както и по другите действащи нормативни актове. За събраните пътни такси са издавали квитанции, в които са отразявали личните номера на контрольорите, датата, на която са издавани същите, сумите по видове валута, които са събирани, вида на автомобила (товарен или лек), който преминава, неговата регистрация (българска или чуждестранна), регистрационния номер на автомобила. В края на всяка нощна смяна обвиняемите  контрольори на пътни такси и разрешителни са изготвяли лични отчети за сумите, които са събрали по време на работа от пътните такси. В тях обвиняемите са отразявали датата на изготвянето им, номерата на квитанциите, издадени през съответните смени, както и сумите по видове валута, изписани в квитанциите. Тези лични отчети контрольорите подписвали и подпечатвали с личните си печати. Отделно от това в тях се отразявал и личният номер на контрольора, събрал сумите от пътните такси. Общата сума по личните отчети, ведно със самите отчети и вторият екземпляр от издадените квитанции контрольорите предавали на служител при гранично бюро Кулата – така наречения отчетник. Последният, при приемане на сумите и личните отчети на контрольорите, полагал подпис. Към личните си отчети, контрольорите са прилагали подробни справки за издадени квитанции. В справките за издадени квитанции са отбелязвани имената на контрольорите, които са издавали съответните квитанции, личните им номера и датите от съответната смяна. В края на справките контрольорите са полагали подписи и личните си печати.

Личните отчети на контрольорите за сумите, ведно със справките за издадените квитанции и вторите екземпляри на квитанциите са били предавани на отчетника, който от своя страна е изготвял общ отчет за  граничен сектор – Кулата, за всеки месец. В него са отразявани имената на всички контрольори, личните им номера и внесените по квитанции и видове валута суми, събрани от пътните такси. Този общ отчет е бил подписван от отчетника, след което – полаган неговият личен печат. Общият отчет, ведно с личните отчети на контрольорите, справките им за издадените квитанции и самите квитанции са били изпращани от отчетника, под контрола на началника на Граничен сектор „Кулата, Златарево, Илинден”, в отдел „Счетоводно и административно обслужване” при Управление „Пътни такси и разрешителни” към ИА „Пътища” - София.

Събраните и отразени в отчетите суми от пътни такси, отчетникът превеждал по банков път по сметка на Управление „Пътни такси и разрешителни” - София. В самото Управление тази документация е архивирана и съхранявана.

 

На 25.05.2006 г. в РЗ „БОП” – ОД „Полиция” - гр. Благоевград, е постъпил сигнал относно незаконно държане и съхраняване на оръжие и боеприпаси в наследствен имот на обвиняемия В.И.Х.,***. Същия ден, при условията на неотложност по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, дознател при ОДП - гр. Благоевград, и служители на същата дирекция са извършили оглед в дома на В.Х. ***, при който са намерени и иззети: пушка с надпис „Sia Lion”, с оптика „Таско”; 700 (седемстотин) броя патрони, калибър 7.62 мм; 16 (шестнадесет) броя патрони, калибър 9 мм; 50 (петдесет) броя патрони „Magtech”, калибър 22L.R; 17 (седемнадесет) броя патрони с неустановен калибър; 1 (един) брой черен щик с метално покритие; 2 (два) броя шомполи за пушка; 1 (един) брой четка за почистване на оръжие; 76 (седемдесет и шест) броя гилзи и 2 (два) броя бронежилетки. Намерени са още 1 (един) брой метално устройство (металотърсач); 1 (един) брой силиконов печат на „IOANA TRANSPORT” Ltd; 1 (един) брой задграничен паспорт, серия К с № 5282546 с изтекъл срок на валидност, издаден на името на И.С.Т.; 1 (един) брой талон за регистрация на моторно превозно средство Сер.Ус.№ 366244, издаден на името на И.С.Т.. Отделно от това в различни помещения на къщата са намерени чували и кашони, съдържащи документация на Управление „Пътни такси и разрешителни” към ИА „Пътища” -  София, описани по обекти и помещения.

В помещение, вдясно от входа на жилищната сграда, наречено условно „първо помещение”, са намерени 5 (пет) полиетиленови чувала, с поставени в тях полиетиленови торби на „Фрий шоп”, с хартиени пликове, съдържащи квитанции за платени пътни такси на ИА ”Пътища”, обособени в обект № 1, № 2, № 3, № 4 и № 5. В същото помещение е намерен и 1 (един) брой кашон с надпис „PRINTEX” Ltd, с кантарни бележки на граничен контролно пропускателен пункт – Кулата.

Във второ помещение, вдясно от входа при претърсването са намерени 3 (три) полиетиленови чувала, с поставени в тях полиетиленови торби, съдържащи хартиени пликове с квитанции за платени пътни такси на ИА „Пътища” – София, (обособени в обект № 1, № 2 и № 3). В същото помещение са намерени още 1 (един) полиетиленов чувал, с поставени в него 4 (четири) броя полиетиленови торби, съдържащи кантарни бележки на ГКПП – Кулата, (обект № 4); 1 (един) полиетиленов плик, съдържащ графици за дежурства, кантарни бележки на ГКПП – Кулата, и отчетни документи (обект № 5); 1 (една) полиетиленова торба, съдържаща копия от документи, разрешителни за международни превози и графици за дежурства (обект № 6); 1 (една) полиетиленова торба, съдържаща хартиени пликове с квитанции за платени пътни такси на ИА „Пътища” (обект № 7); 3 (три) броя тетрадки с таблици; 1 (един) кашон с надпис „POWERWARE”, съдържащ 5 (пет) броя полиетиленови торби с хартиени пликове, с квитанции за платени пътни такси на ИА „Пътища”; 1 (един) кашон, съдържащ кантарни бележки на ГКПП – Кулата; 1 (един) кашон с надпис „OUZO PLOMARI”, с поставени в него хартиени пликове с квитанции за платени пътни такси на ИА „Пътища”;  1 (един) кашон с надпис „PHILIPS”, с кантарни бележки на ГКПП – Кулата; 5 (пет) броя полиетиленови чували, с поставени в тях, съответно: в І – 9 (девет); във ІІ – 7 (седем); в ІІІ – 7 (седем); в ІV – 6 (шест); в V – 9 (девет) полиетиленови торби, съдържащи хартиени пликове, с квитанции за платени пътни такси на ИА „Пътища” – София. В същото помещение е намерена и 1 (една) полиетиленова торба с надпис „Фрий шоп”, съдържаща 16 (шестнадесет) броя папки с документи на гранично бюро Кулата при Управление „Пътни такси и разрешителни” - София. Отделно от това, във второто помещение, вдясно от входа, са намерени 2 000 (две хиляди) броя винетни стикери категория К-1 с поредни номера, както следва: от №029001 до №0290100; от №0290101 до №0290200; от №0290201 до №0290300; от №0290301 до №0290400; от №0290601 до №0290700; от №0290801 до №0290900; от №0290501 до №0290600; от №0290701 до №0290800; от №0290401 до №0290500; от №0291501 до №0291600; от №0291901 до №0292000; от № 0291301 до №0291400; от №00291401  до № 0291500; от №0291701 до №0291800; от №0291801 до №0291900; от №0290901 до №0291000; от №0291001 до №0291100; от №0291101 до №0291200; от №0291601 до №0291700; от №0291201 до №0291300.

В полиетиленовия чувал, намерен във второто помещение, вдясно от входа на жилищната сграда, обозначен като обект № 1, е белязан хартиен плик, запечатан с помощта на телбод, с надпис „17.05.2004 г.; дневна, вход, 905 евро”, в който са намерени и описани следните банкноти: 1 (една) банкнота с номинал 500 (петстотин) евро с № Х01972424423; 1 (една) банкнота с номинал 100 (сто) евро с № Х04130583779; 1 (една) банкнота с номинал 50 (петдесет) евро с № Х15787036883; 1 (една) банкнота с номинал 50 (петдесет) евро с № V05779625638; 1 (една) банкнота с номинал 50 (петдесет) евро с № V05822308714; 1 (една) банкнота с номинал 50 (петдесет) евро с № L05720654084; 1 (една) бакнота с номинал 50 (петдесет) евро с № Х13999681469; 1 (една) банкнота с номинал 50 (петдесет) евро с № Z63330799131 и 1 (една) банкнота с номинал 5 (пет) евро с № Х07500594539. В полиетиленовия чувал, обозначен като обект № 2 от първото помещение, вдясно от входа на жилищната сграда, е намерен хартиен плик, запечатан с помощта на телбод, с печати и на двете страни, с надписи „13.08.2003” и „14.08.2003”. Същият съдържа 1 (една) банкнота с номинал 20 (двадесет) евро с № У01350506827.

Намерените при претърсването вещи са иззети и приобщени като веществени доказателства по делото. С определение № 329/29.05.2006 г. Петричкият районен съд е одобрил извършените на 25.05.2006 г. действия по претърсване на жилището, собственост на обвиняемия В.Х.,***, и изземването като веществени доказателства на оръжието, боеприпасите и вещите, подробно описани в протокол за оглед на местопроизшествие (25.05.2006 г.) и протокол за претърсване и изземване от същата дата.

Направен е оглед на веществените доказателства, представляващи квитанции за събрани суми от пътни такси, при които са описани в табличен вид номерата на квитанциите, датата на издаването им, видът на моторното превозно средство (товарно или леко), държавата, в която е извършена регистрацията на автомобилите, сумата, отразена в квитанциите и видът валута, с която са платени пътните такси.

След изземването им те са транспортирани в ОД на МВР – Благоевград, където е извършен оглед на веществени доказателства и съставен протокол за този оглед. Тъй като иззетите на 25.05.2006 г. от дома на обвиняемия В.Х. квитанции, преставляват вторите екземпляри на издавани такива, същите съдържат данни, сочещи фиксираните  от обвинението периоди, в които подсъдимите в качеството им на контрольори на Гранично бюро – Кулата, са работели. Разследващият орган е поискал от директора на Управление „Пътни такси и разрешителни” към ИА „Пътища” –София, предоставянето на цялата документация, касаеща отчитането на събраните на Гранично бюро – Кулата, суми от пътни такси. С приемателно- предавателни протоколи от 11.10.2006 г. и 18.10.2006 г., за нуждите на  разследването по дознание № 452/2006 г. по описа на РУ „Полиция” – Петрич, са предадени общо 41 (четиридесет и един) броя кашони, в които са подредени папки, съдържащи вторите екземпляри на издадените от контрольорите на Граничен сектор – Кулата, квитанции за събраните от тях пътни такси през периода: месец юни – месец декември 2002 г., както и тези за 2003 г. и 2004 г. Отделно от това, с приемателно-предавателния протокол от 11.10.2006 г. са предадени на разследващия орган и 2 (два) броя кашони, съдържащи папки с надписи  „Приходи – Кулата” и обозначения на съответните месеци и години от фиксирания период.  В папките са съхранени личните отчети на  контрольорите,  работили  като такива на Гранично бюро  -  Кулата,  за времето от месец юни  2002 г. до месец декември 2004 г. включително;  техните справки за издадените от всеки контрольор, за всяка смяна от работния ден квитанции; общите отчети за всеки месец,  изготвени  от  отчетниците,  както  и  вносните  бележки, с които описаните в квитанциите,  справките и личните отчети суми са били превеждани по банковата сметка на „Управление пътни такси и разрешителни” – ИА „Пътища” - София.

На екип от експерти е възложена комплексна експертиза. При изготвянето й същият е разполагал с предоставената от Началника на сектор „Счетоводно обслужване” при Управление „Пътни такси и разрешителни” към Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” документация и тази, съхранявана в дома на обвиняемия В.Х. *** (иззета с протокол за претърсване и изземване от 25.05.2006 г.) ; както и бази данни от електронните носители за еднократни записи от Областна дирекция „Полиция” – Благоевград, за 96 674 (деветдесет и шест хиляди, шестстотин, седемдесет и четири) броя квитанции, съответно 547 253 (петстотин, четиридесет и седем хиляди, двеста, петдесет и три) броя отчетна документация, отразена в „Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим” от контрольори на Граничен сектор – Кулата, през посочения период; графиците на смените на контрольорите на същия граничен сектор и докладите до главния директор на Управление „Пътни такси и разрешителни” – София, за промени в тях.

За да анализира посочената документация и отговори на поставените задачи, екипът експерти е отделил и не е обработвал:

- 2 (два) броя квитанции, които са с несъответстваща класификационна част на номера на квитанция за първите шест цифри и непълен разряд на номера на квитанция (описани в таблица № 1 от заключението на комплексната експертиза). Стойността им възлиза на 132.99 лв. (сто, тридесет и два лева, деветдесет и девет стотинки);

- 7 (седем) броя от квитанциите, иззети от дома на обвиняемия В.Х., за които посочените кодове за личен номер на контрольор в „Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим” не са включени в предоставения от директора на Управление „Пътни такси и разрешителни” – София, списък на служителите, работили на Граничен сектор – Кулата, през 2002 г., както и списъка на тези, работили през 2003 – 2005 г. на същия граничен сектор (описани в таблица № 2 от заключението на експертизата). Общата стойност на събраните по тях суми възлиза на 667.16 лв. (шестстотин, шестдесет и седем лева и шестнадесет стотинки);

Изолирани и необработени са още 175 (сто, седемдесет и пет) броя квитанции, на които липсват дати или датите са извън обследвания период 2002 – 2004 г. Сумата на събраните пътни такси, отразена в тях, е 11 228.41 лв. (единадесет хиляди, двеста, двадесет и осем лева, четиридесет и една стотинки, таблица № 3);

Не са включени и не са обработени още 76 (седемдесет и шест) броя квитанции, в които не са посочени цифрови стойности в поле ”Стойност” или стойността е отразена като 0 (нула). Тези квитанции са описани в таблица № 4 от заключението на експертизата;

В таблица № 5 от заключението са описани 15 (петнадесет) броя квитанции, в които липсват данни за събраната сума във валута или посочените такива са неразпознаваеми от експертите.

След като са отделени и записите, които повтарят номера на квитанция на поне един от останалите записи; записите, които изцяло съвпадат с поне един от останалите, за сравняване и анализиране, вещите лица са приели 81 833 (осемдесет и една хиляди, осемстотин, тридесет и три) броя квитанции, иззети на 25.05.2006 г. от дома на обвиняемия В.Х. ***, и 529 680 (петстотин, двадесет и девет хиляди, шестстотин и осемдесет) броя квитанции, отчети и справки, отчетени от същите контрольори на Граничен сектор – Кулата, през посочения период чрез „Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим” в „Управление пътни такси и разрешителни” при Изпълнителна агенция „Пътища” - София.

В резултат на направеното отстраняване на записите на квитанции за сравнение с отчетените в „Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим”, издадени и отчетени от обвиняемите – контрольори на Граничен сектор – Кулата, вещите лица са допуснали до анализ 81 833 (осемдесет и една хиляди, осемстотин, тридесет и три) броя записи на иззетите с протокол за претърсване и изземване от 25.05.2006 г. от дома на В.Х. ***, квитанции. Поради което 529 680 (петстотин, двадесет и девет хиляди, шестстотин и осемдесет) броя записи на квитанции, справки и отчети от информационната система на „Управление пътни такси и разрешителни” при Изпълнителна агенция „Пътища” – София, за периода 01.01.2002 г. – 31.12.2004 г. са съпоставени  от вещите лица с 81 833 броя записи на иззетите квитанции, отнасящи се за периода от 29.06.2002 г. до 18.12.2004 г. включително.

Пълно съответствие между данните за номерата на квитанциите, датите, стойността, вида валута, държавата, с чиято регистрация са  моторните превозни средства, е констатирано при 226 (двеста, двадесет и шест) броя квитанции.

Видно от заключението на комплексната експертиза, съобразно поставените им въпроси, анализирайки 81 833 броя квитанции, вещите лица са заключили, че през фиксирания период от време (29.06.2002 г. - 18.12.2004 г.) обвиняемите - контрольори пътни такси са събрали сумата от 175 371.32 лв. (сто, седемдесет и пет хиляди, триста, седемдесет и един лева, тридесет и две стотинки), 2 319 765.02 евро (два милиона, триста и деветнадесет хиляди, седемстотин, шестдесет и пет евро и два евроцента) и 19 184.00 (деветнадесет хиляди, сто, осемдесет и четири) щатски долара, която отразява събраните от тях пътни такси. Общата левова равностойност на събраните пътни такси, изчислена по курса на БНБ за всяка дата от процесния период, възлиза на 4 746 395.39 лева (четири милиона, седемстотин, четиридесет и шест хиляди, триста, деветдесет и пет лева, тридесет и девет стотинки).

За всеки месец от анализирания чрез експертизата период се твърди, че са констатирани разлики между посочените общо като събрани от обвиняемите контрольори през месеца суми от пътни такси и тези, отчетени в „Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим” и съответно внесени по сметките на „Управление пътни такси и разрешителни” при Изпълнителна агенция „Пътища” - София. Тъй като вещите лица са установили както положителни, така и отрицателни разлики при определяне на левовата равностойност на констатираната окончателна разлика, експертите са извадили отрицателните разлики от положителните такива. Поради което, заключението на комплексната експертиза сочи, че левовата равностойност на констатираната разлика е 3 743 709.19 лв. (три милиона, седемстотин, четиридесет и три хиляди, седемстотин и девет лева и деветнадесет стотинки). В приложение № 5 на експертизата, съдържаща 6 026 (шест хиляди, двадесет и шест) листа, вещите лица са извършили анализ на установените разлики по смени на контрольорите на базата на данните за месечните графици, изготвени от началниците на Граничен сектор „Кулата, Златарево” за смени за служителите на Гранично бюро – Кулата, за процесния период, както и отразените текущо, извършвани с доклади до главния директор на УПТР – София, промени. Резултатът от анализа е обобщен в таблица № 11 от експертизата. Данните, представени в приложения № 3, № 4 и № 5, и таблици № 9, № 10 и № 11 от експертизата – по години, месеци, смени и контрольори, съобразно поставените им от обвинението въпроси, дават основание  на вещите лица да заключат, че са налице разлики в левовата равностойност на сумите от посочените общо като събрани от обвиняемите контрольори пътни такси на Граничен сектор – Кулата, и тези, отчетени в „Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим” и преведени по сметките на „Управление пътни такси и разрешителни” при Изпълнителна агенция „Пътища” - София, отново след приспадане на отрицателните от положителните разлики. Разликите между посочените като събрани суми от пътни такси и посочените като неотчетени от обвиняемите контрольори суми (но отразени в намерените и иззети квитанции при претърсването и изземването в с. Марино поле) в „Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим”, тъй като не са постъпили в бюджета на Изпълнителна агенция „Пътища” – София, са посочени от обвинението като присвоени от обвиняемите – контрольори на пътни такси и разрешителни при Граничен сектор – Кулата.

При огледа е установено, че иззетите квитанции представляват копия, наподобяващи оригиналните такива, във връзка с изпълнение на задълженията на контрольорите, работили на ГКПП – Кулата, в инкриминираният период от време. При това следва да се отбележи, че върху нито една от тези квитанции не е поставен личен печат на контрольор и няма подпис на такъв. За оригиналните квитанции по-горе бе посочено, че те представляват: компютърна квитанция, имаща уникален номер, в който е генериран номерът на граничния сектор (ГКПП, през който минава МПС) и идентификационният код на контрольора, който събира пътните такси на преминаващия автомобил. По този начин, чрез номера на квитанцията може да се установи служителят на УПТР, който е събрал пътните такси и граничният сектор.

Пликовете, в които са били поставени квитанциите, са направени саморъчно с помощта на телбод. Върху тях, ръкописно са изписани текст и цифри, като на част от хартиените пликове са положени дати с печатно изображение, а на други саморъчно са изписани част от имена на обвиняеми, както и инициали. В един от тези хартиени пликове, също запечатан с телбод, са намерени и описани 9 (девет) броя банкноти: 1 (една) с номинал 500 евро (петстотин); 1 (една) банкнота с номинал 100 (сто) евро; 6 (шест) банкноти с номинал 50 (петдесет) евро и 1 (една) банкнота с номинал 5 (пет) евро. Върху него има надпис: „17.05.2004 г., Дневна, вход, 905 евро”.  Отделно от това е намерен още един плик, запечатан отново с помощта на телбод, с положени печати и от двете страни, с надписи „13.08.2003” и „14.08.2003”. Същият съдържа една банкнота с номинал от 20 (двадесет) евро. 

С постановление от 07.04.2009 г. на наблюдаващия прокурор паричните знаци /в банкноти: 1 (една) банкнота с номинал 500 (петстотин) евро с № Х01972424423; 1 (една) банкнота с номинал 100 (сто) евро с № Х04130583779; 1 (една) банкнота с номинал 50 (петдесет) евра с № Х15787036883; 1 (една) банкнота с номинал 50 (петдесет) евро с № V05779625638; 1 (една) банкнота с номинал 50 (петдесет) евро с № V05822308714; 1 (една) банкнота с номинал 50 (петдесет) евро с № L05720654084; 1 (една) банкнота с номинал 50 (петдесет) евро с №Х13999681469; 1 (една) банкнота с номинал 50 (петдесет) евро с № Z63330799131 и 1 (една) банкнота с номинал 5 (пет) евро с № Х07500594539; 1 (една) банкнота с номинал 20 (двадесет) евро с № У01350506827./ са предадени  за пазене (съхранение в банкова касета в Първа инвестиционна банка АД – София, клон Благоевград, ползвана въз основа на сключен договор от  Областна дирекция на МВР - Благоевград.

Всички пликове (включително и описаните два плика, съдържащи посочените банкноти в евро), са приобщени като веществени доказателства по делото и са подложени на графично изследване. При проведеното сравнително изследване между почерците, с които са изписани ръкописните текстове върху хартиените пликове и ръкописните текстове, изписани от обвиняемите – контрольори пътни такси и разрешителни на Граничен сектор -  Кулата, като сравнителен материал е констатирано, че:

1. Ръкописните текстове, изписани върху 81 (осемдесет и един) броя хартиени пликове, са изпълнени от обвиняемия И.К.Д..

2. Ръкописният текст, изписан върху 1 (един) плик, е изпълнен от обвиняемия И.С.П.. 

3. Ръкописните текстове, изписани върху 95 (деветдесет и пет) броя хартиени пликове, са изпълнени от обвиняемия О.Г.Б..

4. Ръкописните текстове, изписани върху 33 (тридесет и три) броя хартиени пликове, са изпълнени от обвиняемия Н.В.А..

5. Ръкописните текстове, изписани върху 83 (осемдесет и три) броя хартиени пликове, са изпълнени от обвиняемия Д.К.Т..

6. Ръкописните текстове, изписани върху 21 (двадесет и един) броя хартиени пликове, са изпълнени от обвиняемия Д.Г.М..

7. Ръкописните текстове, изписани върху 47 (четиридесет и седем) броя хартиени пликове, са изпълнени от обвиняемия Г.М.С..

8. Ръкописните текстове, изписани върху 87 (осемдесет и седем) броя хартиени пликове, са изпълнени от обвиняемия К.С.К..

9. Ръкописните текстове, изписани върху 26 (двадесет и шест) броя хартиени пликове, са изпълнени от обвиняемия Х.А.Т..

10. Ръкописните текстове, изписани върху 32 (тридесет и два) броя хартиени пликове, са изпълнени от обвиняемия В.С.К..

11. Ръкописните текстове, изписани върху 162 (сто, шестдесет и два) броя хартиени пликове, са изпълнени от обвиняемия Х.Д.П..

12. Ръкописните текстове, изписани върху 60 (шестдесет) броя хартиени пликове, са изпълнени от обвиняемия Г.И.Б..

Отделно от това, екипът от експерти, изготвил графическата експертиза, е установил, че върху 86 (осемдесет и шест) броя от пликовете, изписаните ръкописни текстове са с достатъчно на брой общи и частни графически признаци, но не са изпълнени от обвиняемите лица. Останалите 735 (седемстотин, тридесет и пет) броя пликове не са анализирани от експертите, тъй като върху тях ръкописният текст е с недостатъчно графически признаци за сравнително изследване, а върху някои от тях липсва ръкописен текст.

За нуждите на досъдебното прозводство е възложена и изготвена графическа експертиза.

По делото е установено, че при работата си контрольорите – подсъдими по делото, са използвали въведен служебно информационен продукт. Същият е бил възложен и впоследствие изготвен от фирма „ЕИБ–СОФТ“ ООД - София. В колектива участват и П. Т., Й. Х., И.С., А. Й. и Л. Б.

Чрез този продукт са били регистрирани влизащите в страната МПС, разстоянието, което е следвало да изминат през територията на РБ, дължимата за това пътна такса и окончателно платената такава (в български лева или валута). Отчитането ставало с Компютърната квитанция, имаща уникален номер, в който е генериран номерът на граничния сектор (ГКПП, през който минава МПС) и идентификационният код на контрольора, който събира пътните такси на преминаващия автомобил. По този начин, чрез номера на квитанцията може да се установи служителят на УПТР, който е събрал пътните такси и граничният сектор.

В показанията на свидетелите Е.И.Б., П.М.Л., В.Г.Ш. - автори на програмния продукт, се твърди, че е било възможно създаването (не и че е създаден и използван подобен паралелен програмен продукт) и използването на подобно направена паралелна програма с цел отклоняване на парични средства.

 

Така описаната фактическа обстановка се установява по делото от: Съпоставените оригинални квитанции; Копията на намерените квитанции за платени пътни такси; Заповеди за заемане на съответните длъжности; Длъжностни характеристики; Други документи - отчети на контрольорите, винетки и кантарни бележки; Съдебно-счетоводната експертиза - дала вероятен отговор на въпроса общо за целия период каква е сумата от парични средства, постъпили на ГКПП-Кулата, но не несъмнено и колко от тези средства след като от тях е изваден сборът на тези от намерените квитанции не са отчетени в АПИ - София; Графическата експертиза, посочваща авторството на надписите по пликовете, съдържащи копия на квитанции; Показанията на свидетелите по досъдебното производство и съдебното следствие.

 

По доказателствата.

От събраните в хода на съдебното следствие и на досъдебното прозводство писмени и гласни доказателства съдът намира за безспорно доказано, че:

Обвиняемите И.Т., В.Ф., Н.Т., Д.Т., Х.Т., А.И., И.Д., Д.М., М.Б., К.К., В.К., Х.П., И.П., Р.Б., Г.С., О.Б., Г.Х., Н.А. и Г.Б. в различни периоди през 2002 г., 2003 г. и 2004 г. са били колеги – служители на Управление „Пътни такси и разрешителни” към Изпълнителна Агенция „Пътища” - София.

Управление ”Пътни такси и разрешителни” е структурна част от държавно учреждение Агенция”Пътища” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Управлението има гранични сектори на граничните контролно-пропускателни пунктове на страната. Един от  тях е Граничен сектор - Кулата, разположен на ГКПП - Кулата. Към него е бил зачислен и граничен сектор Златарево, разположен на ГКПП - Златарево.

На граничните сектори служители на УПТР извършват контролно– пропускателна дейност на превозни средства през ГКПП и събират такси  за преминаване на пътни превозни средства с чуждестранна регистрация по републиканската пътна мрежа.

Пътните такси се събират от контрольори граничен сектор в конвертируема валута.

Качеството на длъжностни лица на всеки един от подсъдимите се доказва безспорно от приложените по делото надлежно заверени копия от трудовите им договори и длъжностни характеристики: Трудов договор № 302/28.02.1996 г. между Управление „Пътни такси и разрешителни” - Главно управление „Пътища” – София, и обвиняемия И.С.Т. ***, последният е бил назначен в сектор Управление „Пътни такси и разрешителни” - София, звено ГКПП – Кулата, на длъжност контрольор пътни такси и разрешителни.

С трудов договор № 3755/12.10.2001 г. главният директор на Управление „Пътни такси и разрешителни” към Изпълнителна Агенция „Пътища” е назначил обвиняемия В.С.Ф. *** на длъжността технически сътрудник – контрольор в Граничен сектор „Кулата, Златарево”.

Съгласно трудов договор № 110/09.12.1994 г. между началник Управление „Пътни такси и разрешителни” – София, и обвиняемия О.Г.Б. ***, последният е бил назначен на длъжност контрольор пътни такси и разрешителни в Граничен сектор - Кулата.

На 19.09.1996 г. обвиняемият Х.Д.П. *** е сключил трудов договор № 345 с Управление „Пътни такси и разрешителни” при Главно управление „Пътища”, съгласно който бил назначен на длъжността контрольор пътни такси и разрешителни.

Със сключения на 05.12.1994 г. трудов договор № 99 началникът на Управление „Пътни такси и разрешителни” – София, е назначил обвиняемия Г.М.С. *** на длъжност контрольор пътни такси и разрешителни при ГКПП – Кулата.

На длъжност контрольор с месторабота сектор Управление „Пътни такси и разрешителни” – София, звено ГКПП – Кулата, и обвиняемият Р.С. *** е бил назначен с трудов договор № 901, сключен на 10.08.1995 г. между него и началник Управление „Пътни такси и разрешителни” – Главно управление „Пътища” - София. 

С трудов договор № 252/28.01.1998 г. началник Управление „Пътни такси и разрешителни” – Главно управление „Пътища” – София, е назначил обвиняемия И. *** на длъжността контрольор пътни такси и разрешителни. С последващ договор № 3– 1236/02.05.2006 г. главният директор на Управление „Пътни такси и разрешителни” – София, е възложил на обвиняемия Д. да изпълнява длъжността технически сътрудник – контрольор; експертна длъжност по заместване до завръщането на титуляра.

Съгласно трудов договор № 3751/20.08.1997г., сключен между началника на Управление „Пътни такси и разрешителни” към Главно управление „Пътища” – София, и обвиняемият Д. ***, е назначен на длъжност контрольор в сектор Управление „Пътни такси и разрешителни” в Гранично бюро - Кулата. С последващ трудов договор № КД –1527/06.06.2006 г. на обвиняемия е възложено от главния директор на Управление „Пътни такси и разрешителни” – София, да изпълнява длъжността технически сътрудник – контрольор, експертна длъжност по заместване на отсъстващ служител до 31.12.2006 г.     

На 05.12.1994 г. е сключен трудов договор между началника на Управление „Пътни такси и разрешителни” – София, и обвиняемия Д.К.Т. ***, съгласно който последният е бил назначен на длъжност контрольор пътни такси и разрешителни при ГКПП – Кулата.

С трудов договор № 249/27.01.1998 г. началникът на Управление „Пътни такси и разрешителни” към ГУ „Пътища” е назначил обвиняемия Г.И.Б. *** на длъжността контрольор пътни такси и разрешителни към сектор Управление „Пътни такси и разрешителни” - София, Гранично бюро „Кулата, Златарево”.

На 01.10.1999 г. чрез трудов договор № 3882 обвиняемият Н.Д.Т. *** е бил назначен на длъжност контрольор пътни такси и разрешителни в сектор Управление „Пътни такси и разрешителни” - София, Гранично бюро - Кулата, Златарево.

На 28.02.1996г. е сключен трудов договор № 303 между началник Управление „Пътни такси и разрешителни” към Главно управление „Пътища” – София, и обвиняемия А.Н.И. ***, с който на последния е било възложено да изпълнява длъжността контрольор пътни такси и разрешителни в сектор Управление „Пътни такси и разрешителни” - София, звено ГКПП – Кулата.

Съгласно трудов договор № 123, сключен на 05.12.1994 г. между началника на Управление „Пътни такси и разрешителни” – София, и обвиняемия Г. ***, на последния е било възложено да изпълнява длъжността контрольор пътни такси и разрешителни на Гранично бюро - Кулата.

Със сключения на 11.10.1995 г. трудов договор № 1222 началникът на Управление „Пътни такси и разрешителни” към Главно управление „Пътища” – София, е назначил обвиняемия И.С.П. *** на длъжност контрольор пътни такси и разрешителни към Управление „Пътни такси и разрешителни” - София, ГКПП – Кулата.

На 11.10.1995 г. обвиняемият К.С.К. е сключил с началника на Управление „Пътни такси и разрешителни” към Главно управление „Пътища” – София, трудов договор № 1221, съгласно който на обвиняемия е възложено да изпълнява длъжността контрольор пътни такси и разрешителни на Гранично бюро - Кулата.

С трудов договор № 1489/20.12.1995г. началникът на Управление „Пътни такси и разрешителни” – Главно управление „Пътища” – София, е назначил обвиняемия В. *** на длъжност контрольор пътни такси и разрешителни на Гранично бюро - Кулата.

На 03.08.1995г. обвиняемият Х.А.Т. е сключил трудов договор с началника на Управление „Пътни такси и разрешителни” – София, № 858/03.08.1995 г., съгласно който Т. е бил назначен на длъжността контрольор пътни такси и разрешителни. С последващ трудов договор № КД – 1528/06.06.2006 г., на същия е възложено да изпълнява длъжността технически сътрудник – контрольор; експертна длъжност по заместване на отсъстващ служител до 31.12.2006 г. при Граничен сектор - Кулата, Златарево, Илинден.

Съгласно трудов договор № 81/25.01.1995 г. обвиняемият М.С. *** е бил назначен от началника на Управление „Пътни такси и разрешителни” – София, на длъжността контрольор пътни такси и разрешителни към ГКПП – Кулата.

На 08.12.2003 г. между главния директор на Изпълнителна агенция „Пътища” – Управление „Пътни такси и разрешителни” – София, и обвиняемия Н.В.А. е сключен трудов договор № КД–3585/2003 г., съгласно който обвиняемият А. е назначен на длъжност технически сътрудник – контрольор в Граничен сектор - Кулата, Златарево.

Съгласно длъжностната характеристика на технически сътрудник – контрольор, всички обвиняеми, с изключение на обвиняемия В.Х., за периода, през който са работили на посочената длъжност в Управление „Пътни такси и разрешителни” - София, Граничен сектор - Кулата, Златарево,  са били длъжни, работейки по предварително разработен и утвърден месечен график:

- да събират по установен ред винетните такси за ползване на пътната инфраструктура в съответствие със  Закона за пътищата, Тарифа № 14 за таксите в системата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Инструкция № 2/02.07.2001 г., уреждаща прилагането на Раздел І от нея; Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства; Наредба за условията и реда за събиране на винетни такси за платено ползване на определени републикански пътища за определен срок и Инструкция № НД–1560/29.04.2002 г. за организиране на събирането, отчитането и контрола на пътните такси и разрешителните от служителите на Управление „Пътни такси и разрешителни”.  В тази връзка да издават квитанции за платени пътни такси и предоставят винетни стикери на потребителите. 

- да извършват контролно-пропускателна дейност на товарни автомобили, автобуси, леки коли, преминаващи през ГКПП – Кулата. 

- да събират таксите по установен ред, както и да изготвят личен отчет, включващ издадените квитанции по поредни номера и сумите за внасяне по видове валута. При това, към самите отчети следва да прилагат справки за издадените квитанции по номера и видове валута; вторите екземпляри на квитанциите и паричните средства за внасяне, след което да ги предават на отчетника.

За изпълнението на тези и други, залегнали в длъжностната характеристика задължения, е предвидена финансова и дисциплинарна отговорност.

Правата и задълженията им са съобразени и с т. 5 от Инструкция № 1560/29.04.2002 г., утвърдена от главния  директор на УПТР, съгласно която, пътните такси се събират на компютърно генерирана квитанция от Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим. Квитанцията излиза от печатащо устройство в два екземпляра , като първият се дава на клиента (водача на МПС), а вторият служи за отчитане. И на двата екземпляра се поставя личният печат на контрольора, който е издал квитанцията. При невъзможност да бъде издадена компютърна квитанция, таксуването се извършва с издаване на ръчна квитнация на химизирани образци в три екземпляра с различно оцветяване, като вторият се дава на клиента, а първият и третият остават в кочана и служат за отчитане. След възстановяване нормалната работа НСАДСПТРР тези квитанции се въвеждат в системата като „ръчно издадени”. Съобразно т. 1 от раздел ІІ на Инструкцията, събраните суми се отчитат от всеки служител след всяка нощна смяна с личен отчет пред отчетника на граничния сектор. Към отчета, изготвен лично от контрольора, се прилагат: опис на квитанциите, вторите екзепляри от издадените квитанции от НСАДСПТРР и издадените ръчни квитанции, ако има такива. Личният отчет се подписва и подпечатва с личен печат от контрольора и, придружен с всички квитанции и описаната в тях валута, се предава на отчетника на граничния сектор срещу подпис.

Отчетникът изготвя общ отчет с опис на личните отчети на контрольорите, както и сумите, събрани с тях, по видове валута. Общият отчет се подписва от отчетника и се подпечатва с личния му печат. Описаните суми се внасят от отчетника с периодичност два–три пъти седмично по сметки на УПТР в обслужващата банка, откъдето същите суми се превеждат по сметки на Агенция „Пътища”. След внасяне на сумите в банката, в счетоводството на УПТР – София, се представят всички отчетни документи за обработка, контрол и съхранение, а именно: вносните бележки, личните и общите отчети, както и издадените квитанции по опис.

От свидетелските показания на създателите на програмния продукт се доказва несъмнено: През 2001 г. на ГКПП – Кулата, е внедрен в редовна експлоатация програмен продукт на информационна програма за събиране и отчитане на пътни  такси на преминаващите през ГКПП – Кулата, български и чуждестранни автомобили. За целта на Граничен сектор – Кулата, е била изградена локална мрежа и инсталиран локален сървър. Върху него е била инсталирана и поддържана от „ЕИБ - СОФТ” ООД – София, работеща  програма (условно наречена – официална), в която в псевдореално време се записвали всички квитанции, издадени на работните места от контрольорите на пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата. Самият сървър е монтиран в помещение (будка), намираща се вляво при влизане в пункта. Към него са свързани всички работни места, на които обвиняемите контрольори са изпълнявали служебните си задължения да таксуват преминаващите през ГКПП – Кулата, български и чуждестранни автомобили през смяната, в която са работили по график.

При пускането на работната станция всеки от обвиняемите контрольори е въвеждал личния си номер и личната си парола (която само той знаел и могъл да  променя). От този момент, контольорът  вече е бил свързан със сървъра.

При влизане или излизане  на автомобили през ГКПП - Кулата, подлежащи на таксуване, съобразно нормативната уредба, обвиняемите контрольори, на работните си места изготвяли компютърни квитанции, съдържащи следните реквизити: 

1. Номер на квитанцията, който се формира по следния начин: първите две цифри са номера на съответното КПП  (за ГКПП Кулата това е номер„24”); следващите четири цифри са номерът на контрольора, генериращ самата квитанция), по-горе са посочени личните идентификационни номера на всички обвиняеми контрольори, зачислени им при встъпване в длъжността „контрольор Граничен сектор Кулата”/, а останалите цифри са поредни номера на квитанции, определени за издаване на всеки контрольор. Това дава възможност по номера на квитанцията да се установи кой контрольор пътни такси и разрешителни и на кой граничен сектор е събрал пътните такси. По този начин всяка квитанция има уникален номер в рамките на самата система. Той се дава автоматично от системата, което означава, че не може да бъде коригиран ръчно. Системата  автоматично дава следващ пореден номер на всяка следваща квитанция, издадена от същия контрольор.

2. Дата на издаване на квитанцията - генерира се автоматично от системата, поради което, също не може  да се коригира ръчно.

3. В квитанцията се изписва „оригинал”, но такъв надпис в намерените квитанции не съществува след което системата, като защитен код генерира цифри и букви. Този код също  е уникален и служи за разпознаване на „фалшива” от „оригинална” квитанция. Това разпознаване може да се  извърши  само от лице, притежаващо съответните права и достъп до системата.

4. Контрольорът въвежда само данните на автомобила в самата квитанция, а  именно: вида на моторното превозно средство (ЛЕК, БУС, ТОВ2, ТОВ3, ТОВ3 и т.н./, държавата, която е регистрирала автомобила, регистрационния номер на самия автомобил, маршрута на автомобила през България. Системата (официалната програма) автоматично генерира видовете такси и сумите за всяка от тях, както и общата им сума според Тарифа № 14 и другите нормативни документи, регламентиращи таксуването на преминаващите през граничните контролно-пропускателни пунктове на страната автомобили.

5. Контрольорът единствено избира валутата, с  която следва да се плати квитанцията, в зависимост от държавата, чиято регистрация носи МПС.

След това системата отпечатва на специална принтерна хартия съдържанието на квитанцията в два екземпляра. Данните от генерираната квитанция се записват автоматично в сървъра. Последният съхранява данните на всички издадени от обвиняемите контрольори квитанции в структурни таблици.

Системата автоматично съставя и личните отчети на обвиняемите контрольори, номерира ги (също автоматично), както   и описите на издадените от тях на Граничен сектор – Кулата, квитанции (при задаване на съответна команда). Вторите екземплряри от издаваните квитанции обвиняемите  контрольори са прилагали към личните си отчети и заедно с тях и описите на квитанциите ги  предавали на отчетника – обвиняемия В.Ф.. Личните отчети са подписвани и подпечатвани с личните печати на обвиняемите контрольори.  Обвиняемият Ф., в качеството му на отчетник изготвял общи отчети с описи на личните отчети по имена на обвиняемите контрольори и по видове валута, събрана от тях, при таксуването на преминаващите през ГКПП – Кулата, автомобили. Отчетникът Ф.  подписвал общите отчети, подпечатвал ги с личния си печат и внасял  описаните суми два-три пъти седмично в дни, определени по договореност с обслужващата банка по сметки на УПТР - София. След  внасяне на сумите отчетникът В.Ф. представял (изпращал) в отдел „Счетоводно обслужване” на УПТР – София, всички отчетни документи (вносните бележки, личните отчети на обвиняемите контрольори, издадените от тях квитанции за фиксираните дати, опис на същите квитанции, общия опис на отчетника Ф.) за обработка, контрол и съхранение.

Съдът приема за безспорно, несъмнено доказано от приложените по делото доказателства, че в така създадената от „ЕИБ СОФТ” система е невъзможно дублиране на квитанции, тъй като те се генерират от автоматичен брояч в сървъра. Изключения може да има само при токов удар в електрозахранването, но и това се регистрира от системата. В такива случаи незабавно се прави ревизия и се установява причината. Тези изключения се считат за производствена авария.

Събраните при таксуването на преминаващите автомобили суми, ведно с автоматично издаваните описи на квитанции и лични отчети на обвиняемите контрольори били предавани на отчетника – обвиняемия  В.Ф.. Последният, изготвяйки своите  общи отчети,  превеждал отразените в тях суми по сметките на УПТР – София. Самата отчетна документация, предадена му от обвиняемите контрольори, изпращал в отдел „Счетоводно обслужване” на УПТР при Агенция „Пътища” - София, където се класифицирала и съхранявала. Обвиняемият И.Т. в качеството му на началник Граничен сектор - Кулата, ръководел и контролирал предаването на отчетната документация и сумите, отразени в нея от обвиняемите контрольори на отчетника, както и от отчетника – в отдел „Счетоводно обслужване”  на УПТР - София, съгласно вменените му чрез „длъжностната характеристика на началник граничен сектор”,  задължения.

Такава  е фактическата обстановка, която се установява от доказателствата по делото. При това, за да прецени дали са налице несъмнени доказателства относно извършено престъпление от всеки от подсъдимите поотделно, съдът анализира подробно събраните и приобщени по делото свидетелски показания.

Свидетелските показания могат да бъдат разделени в три групи показания. Първата група са показанията на свидетелите, изготвили и внедрили програмния продукт. Втората група са показанията на свидетелите, които са работили на ГКПП – Кулата. Третата група са свидетелите, взели участие при извършеното претърсване и изземване на веществените доказателства и огледа им.

Извършеният от съда анализ на дадените от свидетелите показания в цялост и поотделно налага изводите:

Безспорно ще кредитира показанията на свидетелите Ш., Б. и Л. в тяхната цялост и най-вече в частта им, в която се сочи предположение за изготвяне на паралелна програма (те посочват само възможност, но не и че някога и някъде е имало направена и използвана такава). А доказателство, че такава програма няма, е резултатът от извършвана проверка от НСБОП, в която е участвал и Ш.. Видно от разпита, последния не твърди намирането на такава програма, за каквато говори обвинението, че е съществувала и я нарича “паралелна”. В резултат от тази проверка е известно за съда, че не са намерени доказателства, сочещи наличие на подобна програма. Този факт е изтъкнат и при пледоарията на адвокат Т.. Няма внасяно обвинение в съд за автори на подобна програма, нежели осъдени лица. Затова  съдът намира частта от тези показания за изложени от обвинението индиции, хипотетични възможности, а не за наличието на безспорно доказателство. На практика това са  твърдения, които са недоказани, недостоверни и поради това частта от тези показания съдът ще кредитира като оборващи твърдението на обвинението, а не за подкрепящи го. Безспорно е само това в дадените показания, че същите не налагат еднозначния извод, че щом е имало предположение, то такава програма е създадена и тя е ползвана точно от тези  подсъдими за извършване на престъпление. Очевидно така споделената възможност не означава несъмнено доказателство за съществуване на подобна програма. При това несъмнено теорията за съществуването на такава програма е разколебана от самите създатели на работната програма. Не следва да се забравя, че тя е инсталирана на компютрите, с които са работели подсъдимите. При това безспорно установен факт е, че всяко действие, извършено в хода на работата на компютъра, се отразява чрез неговата мрежа в сървъра. (Програмата едновременно е следена от локалния сървър, инсталиран на ГКПП – Кулата, но и на този в УПТР – София). От този сървър не е извличана информация за работа на паралелна програма. А принципът на действие е станал ясен на ,разследващите на дата 15.11.2011 г.,  след като те са разпитали създателите на програмата. Но вместо да бъдат иззети компютрите и сървърите незабавно, след като това е станало известно, тези показания само са прибавени към протоколите по делото. Затова и когато съдът потърси компютрите и сървъра, за да ги подложи на експертиза, същите се оказаха изчезнали безследно. Така на практика съдът бе лишен от възможност да провери истинността, достоверността на твърдяното съществуване на подобна, наречена от обвинението паралелна програма. Затова поради липсата на компютрите и сървъра, събиращ информацията от тях, което е факт, безспорно доказан по делото, и в същото време водещ до невъзможност за изготвяне на експертиза, тезата за съществуването и използването на паралелна програма съдът приема за недоказана, а индициите, сочени от прокуратура, за твърде спорни и необосновани предположения. В тази насока е очевидно не безсилието, а невъзможността да се докаже своевременно съществуването на такава програма. Вероятно цялата конфигурация към дата 15.11.2011 г. се е намирала на пункта, но не е иззета за нуждите на разследването. Съмнение относно обективното й съществуване в същото време е изразено и се извлича от показанията на първата група  свидетели: Ш. в протокола от открито съдебно заседание на 18.12.2015 г. казва: „Не. Единствен беше случаят с Калотина, където ГД „БОП“ ме викаха. Там участвах в изследване на сървъра. Никъде другаде не са ме търсили за нищо, нито за Кулата.“ Ноторно известен факт е, че делото за ГКПП-Калотина, приключи поради недоказаноост на обвинението след оттегляне протеста на прокуратурата, т.е. никога и никъде не са намерени обективно съществуващи доказателства за използване на подобна паралелна програма. Затова и липсва експертиза за установяване съдържанието в паметта на тези станции и сървъра (както се отбеляза по-горе, същите са демонтирани още в хода на воденото досъдебно производство и няма доказателства какво впоследствие е станало с тях). В крайна сметка като цяло, няма доказателство, че именно чрез използването на подобна мрежа е осъществена престъпната дейност, в каквато са обвинени подсъдимите по делото. Безспорен факт, сочещ липсата на несъмнени доказателства за съществуването на паралелна програма, е и това, че тезата за създаването и съществуването на подобна паралелна програма е разколебана също и от показанията на свидетелите Ш. и Б. в частта им, в която заявяват, че незабавно са направили необходимото, за да защитят създадената от тях програма така, че да не може да се използва за престъпни цели. Явно неизгоден за обвинението факт, който се премълчава, а вместо това се твърди, без да се представят безспорни доказателства, наличие на такава програма и използването й. В делото няма и не се намериха и доказателства кой, кога и как е ползвал подобна програма, след като цялата дейност на контрольорите е контролирана от отчетника в смяната и началниците на смяна.

Относно начина на работа на ГКПП – Кулата, и осъществения контрол съдът цени показанията на свидетелите:

С.И.Г., който казва: „Няма друга програма, няма как да таксувам по друга програма. Една е програмата…, личният отчет ние си го правим, няма кой друг да го направи. В края на смяната след последната квитанция от самата програма има опция по системата и се прави отчетът. Аз няма как да вляза вътре и да го правя. В края на деня въвеждаме в системата искане за разпечатка на този отчет за деня, към него прилагаме квитанциите и сумата и се предават на отчетника.” А на въпрос на защитата: „Случвало ли се е да има разлика между това, което отчитате, и това, което представяте?, той отговаря: „Няма такъв случай“.

Свидетелят Е.И.Б. на въпрос на прокурор Манолова „Възможно ли е контрольорът на работното място да генерира две квитанции с един и същи номер, с една и съща дата, но за различни автомобили и за различни такси?“, отговаря недвусмислено: „Софтуерът не позволява такова нещо“… „Нашият софтуер не позволяваше такова нещо, както и не позволяваше една и съща квитанция за различни превозни средства да бъде издадена. За всеки един от контрольорите има различна номерация.“ „Номерът на квитанцията е уникален“. 

Свидетелят П.М.Л. е категоричен, че на квитанциите е имало място за подпис и печат.

Свидетелят Г.И.Г., който твърди, че всеки контрольор е имал печат и парола.

Свидетелят Ж.К.А., работила като началник на Граничен сектор Кулата:  „Има подпис и печат и на втория екземпляр. Първият е бил за клиента, а вторият за отчета в УПТР. Хартията е индигирана.“ Липсват по делото доказателства последните да са установили, че в определен ден през пункта са преминали значително повече автомобили, а отчетените квитанции са твърде малко.

Свидетелят С.С.К., работил като началник група на звено „БОП“ при ОД на МВР – Благоевград, участвал пряко в претърсването и изземването, посочва, че са намерени в кашони и в чували квитанции за платени пътни такси, но освен тях и кантарни бележки на УПТР – Кулата, графици за смени и някакви отчети но… “Бройката точно не помня на тези документи“. Сочи, че същите не са преброявани и сортирани при изземването им, а това е сторено по-късно в сгарада на МВР при извършения оглед. Казва: „кантарните бележки всичките бяха на принтерна хартия, от старата принтерна хартия, нагъната на рулон, за матричен принтер.“ Но не си спомня да са запечатвани кашоните и чувалите. Достатъчно било присъствието на дежурния прокурор.

Свидетел К.Б.М. – служител на сектор БОП при МВР Благоевград. Твърди, че В.Х. е присъствал на огледа и казал, че всичките документи са съхранени там за огрев.

Свидетел Г.Г.С., работил като временно изпълняващ длъжността началник на пътни такси - Кулата, Златарево. Твърди, че единият екземпляр се е давал на този, който е плащал, а другият оставал за отчета. След всяка нощна смяна са се отчитали. Парите заедно с квитанциите са предавани на отчетника, който ги е отчитал. Веднъж седмично е идвала и инкасова фирма, за да събере приходите. При направата на личния отчет е поставян подпис и печат. Категоричен е, че докато е изпълнявал длъжността си, разлика между документите пътни такси и разрешителни е нямало. Няма спомен да е имало и повече от един принтер и монитор. Категоричен е, че единият екземпляр е за клиента, а вторият оставал за отчета. Хартията е била индигирана. Сочи, че автомобилите са били посрещани от фитосанитерен контрол, гранична полиция, митница и накрая пътни такси. През 2002 г. началник е бил В.Ф.. Отчетите се правели след нощната смяна.

Свидетел К.Д.С., управител на консорциум ДЗИ “Транс“, дава показания по отношение на намерените винетки. Твърди, че намерените при обиска количества, поставени в кашон, са някаква грешка, защото кашонът е бил запечатан. Но след като те са изключени по воля на обвинението от делото, съдът не следва да обсъжда и показанията, давани във връзка с тях.

Свидетел Е.С.М., работила като технически сътрудник, твърди, че отчетите са изпращани в управлението, а събраните пари са превеждани по сметка. Имало и архив, за който твърди, че периодично е предаван. Всеки от контрольорите имал каса и при предаване на отчета предавал и парите. От управлението са идвали и осъществявали периодичен контрол. Не е имало случей на констатирани липси. В същото време твърди, че е нямало служител със задължения да брои и отчита преминаващите автомобили, като съпоставя установената бройка на таксуваните такива с преминалите, т.е. не е имало служител, който да следи дали всички преминаващи на една смена, са таксувани или не и ако да - защо това не е сторено.

Свидетел Р.И.Х. – служител в криминална полиция, участвал в прегледа на чувалите и кашоните. Описва направените от лист формат А4, пликове, защипани с телбод. Твърди намиращи се в тях квитанции за платени пътни такси. Предполага, че това са били втори екземпляри. На пликовете имало изписани дати. Изразил мнение пред колегите си, че това са навярно документи, оставени като архив, или са неотчетени квитанции, за което следвало да се изземат и направи проверка с цел установяване какво точно са те. Категоричен е, че там, на място, тези документи не са броени, защото били в голямо количество, но чувалите, в които били поставени, са описани, номерирани и запечатани.

Свидетел С.Н.С. бил обвиняем по делото но впоследствие станал свидетел по същото. Работел на кантарите. Измервал теглото на автомобилите и събирал съответната такса. Процесът бил компютризиран. Повтаря реда на службите, извършвали автомобилен контрол на пункта. Твърди, че преди пътните такси са били фито-санитарният контрол, паспортната проверка - гранична полиция.

Свидетел В. Симеонова Б. – помолена (не назначена с постановление на разследващия) от ръководството на дирекцията, участвала в извършения оглед на веществени доказателства (чувалите и кашоните с документи). Твърди, че цял месец са описвали „тези бележки“. Описвали ги поотделно в екселски таблици. Помни за намерени в пликове пари в евро, но стойността им не помни. Участвали при огледа нейни колежки машинописки, но не сочи имената им. Участвал и дознателят, който ръководел огледа.

Свидетел М.Г.И. – работила като системен оператор в РДВР - Благоевград. Описва чували, запечатани както се запечатват веществени доказателства, пликове със съдържащи се в тях квитанции, с данни на автомобили. Сочи, че при огледа е присъствала и колежката й Куртишева. не помни дали са имали печат или не. Не помни дали са били подписани или не. Не помни колко време е траел огледът. Но говори за присъствие на още служители и два инсталирани компютъра. Подписвала нещо, по-скоро присъствала там и извършвала дейност, но какво точно, не помни. Б., тя и Куртишева изваждали съдържанието от чувалите и диктували, а колежките им го описвали на компютрите. Хартията на тези документи не била ксероксна, а била принтерна, но на нея нямало лого и щемпел върху й.

Свидетел И. Я. О. - бил дирактор на подсъдимите. Твърди, че са правени ежемесечни проверки, дори внезапни такива. При извършени финансови ревизии не са устоновени липси или различия. Отчетността била ежедневна, месечна и годишна. Никога не е съпоставяна информация, събрана от гранична полиция, или тази на митницата с отчетеното от събирачите на таксите. Не му е възлагана такава задача.

Свидетел К.Е.Д. - участвал при огледа и изземването в с. Марино поле. Познава В.Х.. Твърди, че огледът е извършен за двадесет минути. Не знаел за какво става въпрос. Не знае какво е записано в протокола, но го подписал. Бил заедно със С.. Други документи освен винетки не е виждал там.

Свидетел С.Г.П. – присъствал на огледа в с. Марино поле като поемно лице. Твърди, че е стоял в антрето на къщата и гледал. Те изнасяли отворени чували. В чувалите имало книги - счетоводни работи. Не са гледали чувалите един по един. Потвърждава положения на огледния протокол подпис, че е негов, като в същото време твърди, че не е четено съдържанието на протокола, който е подписал.

Свидетел В.В.Й..  Служител на сектор “БОП” при ОДМВР - Благоевград. Твърди, че поемните лица, експертът и разследващият полицай са влезли заедно в къщата в с. Марино поле. П. им казвал „вижте тука това, вижте там друго“. Пристигнала и прокурорка от гр. Петрич. Самият той не е извършвал преброяване. Не знае и дали някой е броил там на място. После били запечатани чувалите. Не си спомня за печати върху намерените документи. Текста също не помни. Имало и оперативни работници от Благоевград. Но в същото време при проведената очна ставка със свидетеля П. заявява, че чувалите са натоварени в буса запечатани, а П. твърди, че не са били запечатвани.

Свидетел И. А. С.–К. – участвала в огледа на вешествените доказателства. След разпечатване на чувала се изваждали квитанции на принтерна хартия, неиндигирана. Няма спомен за това дали са били подписани и подпечатани. Потвърждава наличието на два компютъра, на които са въвеждани данните. Но не посочва колко време е продължило това. Няма представа как се е озовала сред лицата, извършвали огледа. Дознателят П. ги запечатвал обратно. Но няма спомен да е правен протокол за това в деня за извършения оглед.

Така посочените показания на гореизброените свидетели съдът намира за обективни, безпристрастни и последователни, без съществени противоречия между твърдяното в тях, поради което цени същите. В същото време съдът констатира, че показанията на тези свидетерли са последователни и логични в описанието на изпълнение на длъжностните задължения на всеки от подсъдимите, както и на работата със системата. Но нито в едно от така дадените от свидетелите показания няма посочване на несъмнено доказателство, от което да се направи безпротиворечив извод, сочещ действително наличие за споменаваната от обвинението паралелна програма, нежели от кой е създадена такава. Как е станало монтирането й на ГКПП- Кулата? Как са обучени подсъдимите да работят с нея? Как са работили на такава програма и защо това е убегнало от вниманието на отговорните преки ръководители и ревизори?

От  анализираните в цялост показания на същите тези свидетели не може да се извлече едностранчив, безпротиворечив и несъмнен извод, че подобна паралелна програма е била изготвена и използвана за престъпна дейност от всеки един подсъдим поотделно.

По отношение на това как контрольорите подсъдими са изпълнявали служебните си задължения, съдът кредитира и показанията на свидетелите – техни преки ръководители, както и на директора им. Видно от показанията, при осъществяваната от тях дейност по контрол и отчитане работата на пункта, същите не са установили нередности или нарушения, нежели извършване на престъпление. При това контролът им е бил постоянен, като са правени и внезапни проверки и ревизии.

Свидетелските показания относно намерените при претърсването и изземване квитанци, кантарни бележки, винетки и други документи са последователни и безпротиворечиви. Но от тези свидетелски показания  е невъзможно да бъде направен несъмнен извод, че това са документи, послужили за извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, във вр. с чл. 201 от НК от подсъдимите.

           

Обвинението, позовавайки се на тях, и твърдяната от него, но недоказана, паралелна програма, счита, че намерените квитанци при извършения обиск представляват доказателство за присвоени конкретни суми от конкретни длъжностни лица при ясното съзнание, че същите тези квитанции се отличават от оригиналната компютърна квитанция, имаща уникален номер, в който е генериран номерът на граничния сектор (ГКПП, през който минава МПС) и идентификационният код на контрольора, който събира пътните такси на преминаващия автомобил. По този начин, чрез номера на квитанцията, може да се установи служителят на УПТР, който е събрал пътните такси и граничният сектор. Т.е. от тези данни да се установи безспорно и авторът й.). И това се доказвало от надписите върху пликовете, в които са поставени.

Очевидно се пренебрегва фактът, че така намерените квитанции, са коренно различни от оригиналните такива. Несъмнено върху тях липсва печат на контрольора и подпис. Затова съдът счита, че със същия успех тези квитанци могат да са резултат от допуснати грешки по време на работа, поради което са бракувани и вместо тях  да са отчетени правилните такива. Със същата степен на достоверност може да се твърди, че това са квитанции, с които е провеждано обучение на контрольорите и т. н. Възможтно е тези квитанции да са създадени само с цел да станат обществено достояние и мотив за уволнение на всички непокорни служители. Част от свидетелите по делото твърдят, че грешки са ставали поради раезлични причини и че на място са издавани ръчно квитанци, а впоследствие са издавани и такива от компютъра. Затова така изложената теза на обвинението относно същността на тези квитанции съдът няма да цени. Очевидно това не са безспорни писмени доказателства по делото. При това не е за пренебрегване факта, че протоколът за претърсване и изземване е одобрен четири дни след реалното му извършване. Факт е и, че поемните лица не посочват активно участие и цялостен контрол върху извършваните действия по претърсването. Факт е, че то е станало в няколко помещения едновременно. В сградата са се разхождали резлични служители в различно качество. Едни от тях са участвали в претърсването и намирането на намерените квитанции, но и други документи. При това така намерените документи не са посочени като количество и вид при запечатването им в чувалите и кашоните. Броят и видът им е установен впоследствие при извършен оглед на същите. Времето, за което е бил извършен, е твърде дълго. В същото време на практика поемните лица не са назначени с постановление на разследващия по досъдебното производство, а са определени със заповед на директора на РДВР. Последният е административен ръководител и няма качествата на дознател.

Несъмнен, еднозначен извод, че това са документи, послужили за извършване на престъпление, не може да се направи и от становището на експертите, изготвили графическа експертиза. Последното сочи безспорно авторство на лицата надписвали собственоръчно направените пликове от листа формат А4, но не и, че съдържанието на тези пликове е от квитанции, използвани за извършване на престъпление. Съдът счита , че тези квитанции не представляват финансово-счетоводни документи, послужили за извършване на престъпление. Това е така, защото няма доказателства за използването им. Няма доказателство поне за една от тях, че отразената сума в нея действително е платена от някого и то при преминаване на ГКПП-Кулата. Няма как да се докаже и осчетоводяването на такива документи в счетоводството на превозвачите. Ако те са заплатили подобни такси на ГКПП – Кулата, документите за това не са съхранени, тъй като срокът за съхранение на тези първични счетоводни документи е само 3 години след издаването и осчетоводяването им. Този правен извод се налага от разпоредбата на Закона за счетоводството, касаеща начина на отчитане ежемесечно приходите и разходите и контрола върху законността на същите. Няма фирма, която да не отчита сторените по време на дейността й разходи. И ако такива са били извършвани действително, то могат да се докажат само чрез осчетоводени от фирмата документи, а не чрез намерени такива в дома на частно лице.

Обект на престъплението, което е вменено във вина на всеки от подсъдимите поотделно, е не каквото и да е, а обществените отношения, свързани с движението и отчитането на парични средства. Престъплението „длъжностно присвояване“ е от вида на т.н. „резултатни” престъпления, т.е. от категорията на общоопасните престъпления. За съда, изхождайки от длъжностната характеристика на всеки от подсъдимите, е безспорно, че всеки от тях е бил назначен на длъжност контрольор пътни такси и разрешителни към Управление „Пътни такси и разрешителни” - София, ГКПП – Кулата. В тази връзка, както се отбеляза и по-горе, съдът цени безусловно представените по делото писмени доказателства относно преките задължения по служба (заповеди за назначаването им и длъжностни характеристики) на всеки от контрольорите. Цени безспорно и събраните в хода на досъдебното производство и в съдебното следствие доказателства (гласни и писмени), сочещи, че всеки от тях е работел на определено за целта работно място, намиращо се на ГКПП – Кулата. Също и това, че по време на работа е ползвал служебен компютър с въведена в него програма, която след внасяне данните за автомобила и разстоянието, което е следвало да бъде преминато през територията на Република България, автоматично е генерирала дължимата сума за плащане и изготвяла разплащателния документ – квитанция. Това показва само и единствино, че подобни квитанции не могат да бъдат създадени от подсъдимите, нежели използвани за престъпна дейност по начина, описан от обвинението. Несъмнено е само това, че няма доказателства, че посочената от обвинението за присвоена сума парични средства от всеки един подсъдим поотделно е преминала от владението на който и да било преминаващ с МПС на пункт Кулата и не е отчетена и постъпила в УПТР - София.

 

Графическата експертиза. Съдът счита, че първо следва да се извърши преценка на същата относно това дали, чрез нея е възможно доказването на извършено вмеменото от обвинението престъпление на всеки подсъдим поотделно. Оценката следва да се даде и поради това, че обвинението твърди, че тези квитанции са създадени чрез паралелната програма (по-горе се отбеляза, че доказателства за такава няма) и в същото време ги използва за целите си, като ги представя за съпоставяне при изготвянето на съдебно-счетоводната експертиза.

Обект на графическата експертиза са пликовете, в които намерените квитанции били поставени. В тази експертиза безспорно е само това, че е дала отговор на въпросите и то при условие, че не всички пликове са съдържали достатъчно индивидуализиращи почерка на автор на надписите признаци. В резултат на това не е ясно как обвинението е разпределило общата твърдяна за присвоена сума на всеки от контрольорите поотделно, съобразно времето, през което всеки от тях е работел (бил на смяна). Това, че някой е надписал определен плик, няма как несъмнено да го свързва и със съдържанието му, за да се твърди, че той самият е и автор на съдържащото се в плика. Колкото вероятно е такова твърдение, толкова вероятно е и това, че трето, недобросъвестно лице, използвайки надписания лист - формат А4, може да го закопчае с телбод и да постави в него създадени нарочно недостоверни документи с цел компрометиране на работата му и уволняването му, за да бъде назначено на негово място друго лице. Затова така очевидно пренебрежимо, грубо, наедро, обсъждайки факти по делото, се премълчава и малката подрабност, че близо половината от тези пликове (общо на брой 821-осемстотин, двадесет и един, плика) не съдържат достатъчно индивидуализиращи признаци и не са на пратктика изследвани. Затова не без значение остава фактът по какъв начин тогава е сторено разпределението на съдържанието им (ясно от огледните протоколи е, че те не съдържат само квитанции) по броя на подсъдимите и на какво основание се твърди, че това са безспорните писмени доказателства за присвоителната им дейност. Така постигнатото индивидуализиране като размер на просвоеното от всеки подсъдим поотделно очевидно е сторено не ненесъмнено, както повелява законът, а чрез опит да се внуши на съда наличието на доказателства, без да са налице такива.

При това за съда е ясно (установено е при огледа на тези „доказателства“ в съдебно заседание), че те не съдържат задължителните индивидуализиращи ги признаци за всеки един подсъдим поотделно. Върху тях липсва печат и генериран автоматично  персонален номер на контрольора, липсва и подпис. За останалото им съдържание и неговата достоверност за съда е невъзможно да направи проверка относно истинността му, след като по закон съхранението на тези първични счетоводни документи е със срок от 3 (три) години). /Вж. Закона за счетоводството и срока за съхранение на първичните счетоводни документи, каквито са квитанциите./ Т.е. правният извод за съда е, че много преди да постъпи делото в съдебна фаза, така наречените писмени даказателства, или по- скоро индиция за съществуването им, е ликвидирана – унищожена. Затова съдът не следва и няма да кредитира като безспорни така посочените писмени доказателства (намерени при претърсването квитанции) от обвинението и то по причина, както се отбеляза по-горе, защото ако надписите на пликовете са доказателство за това кой ги е надписал, то за повече от половината такива авторството не е установено и не е ясно колко и какви суми обвинението е прибавило към надписаните, за да твърди, че това е безспорно доказателство за извършено присвояване от всеки подсъдим поотделно. Негодността на тези писмени доказателства се допълва и от очевидно опорочената процедура по изземването им и присъединяването им към доказателствата по делото. Протоколът за претърсване и изземване е одобрен много след изтичането на разпоредения от закона срок. Иззетите при претърсването доказателства не са преброени, индивидуализирани и описани подробно при изземването им, а това е сторено много по-късно от комисия, назначена с административна заповед на директора на ОД на МВР - Благоевград. Затова, след като анализът на обвинението относно същността и съдържанието им е изграден на база предположения и произволно пресмятане, а не на база счетоводно-отчетни документи с ясен автор, е недостоверен и същите не могат да са обективно доказателство за извършено престъпление.

 

Съдебно-счетоводната експертиза. Анализирайки резултата от нея, изследвайки я в нейната цялост, съдът счита, че резултатът от същата няма как несъмнено да доказва присвоителни действия на когото и да било. Безспорно, че този резултат е постигнат, както се отбеляза по-горе, не след обективно доказани несъмнено факти в резултат на графическа експертиза, а в резултат на пригаждане на факти за целите на обвинението. След като липсва безспорно доказателство относно това, че намерените при претърсването квитанции са използвани за извършване на престъпление, въпреки положените усилия и от страна на съда да намери такива, то използването им за целите на счетоводната експертиза с тезата за вероятно такива, прави последната опорочена и негодна като краен резултат. Действително назначените за изготвянето й вещи лица са положили максимум усилия, за да извършат разпореденото им със задачите съпоставяне. При това съдът намира за обективен, несъмнен и безпристрастен извода им, базиран на изчиксленията, направени на база данните на отчетените в УПТР квитанции. Несъмнено такива пътни такси са събрани и отчетени по надлежния ред. Но към това да се прибавят и изваждат хипотетично постигнати сборове от суми, отразявани в недостоверни документи, няма как да прави тази експертиза несъмнена и доказваща извършено присвояване.

Затова съдът не кредитира тезата на обвинението, че престъплението се доказва и чрез резултатите от съдебно-счетоводната експертиза. И за нея съдът счита, че липсват безспорните доказателства, че именно тези подсъдими са лицата, които са създали файлове с данните, съдържащи се в намерените квитанции. Действително налице са квитанции, наподобяващи оригиналните такива. Но в същото време е безспорно и това, че тези квитанции не съдържат индивидализиращите признаци и автора им. Върху тях липсва печат и генериран автоматично  персонален номер на контрольора, липсва и подпис. Ако тези атрибути бяха налице, то обвинението нямаше да поставя задачи за графическа експертиза на пликовете, а след служебна справка за персоналния номер, щеше да твърди кой е авторът на всяка такава квитанция поотделно. Няма доказателства за това в кое счетоводство тези квитанции са осчетоводени в този им вид. А от друга страна, и което е по-важно, обвиненията са, че те са присвоили конкретни точно посочени парични суми.  Но за да се поддържа такова обвинение, е необходимо да има категорични доказателства за това, че лицата, от които са събрани таксите, са ги платили на служителите и че са платили именно сума в такъв размер. Но и по-горе бе отбелязано, че такива доказателства няма и може само да се предполага, че водачите на посочените автомобили са платили парични суми и то точно в такъв размер, какъвто е отразен в намерените при претърсването квитанции. С обосновано предположение може да се даде старт на досъдебно производство, но същото, за да бъде приключено, следва да са събрани съответните доказателства за извършено престъпление. Съдът няма да кредитира резултата от тази експертиза, защото същата борави с твърдения и е очевидно, че резултатът от нея не е подкрепен от надлежни доказателства по делото. Становището на съда и по отношение на експертизите по делото е противно на това, което обвинението излага. За да се цени експертното заключение като обосновано и пълно, същото следва да дава ясен и категоричен отговор на поставените  въпроси, касаещи обвинението, като не без значение е и какви въпроси са поставени.

Информацията, върху която са изготвени тези експертизи, не може да даде еднозначен отговор. Тази информация не е надежден източник на данни за релевантните по делото обстоятелства. Това се отнася както за съдебно-счетоводната експертиза, така и за графическата. И в двете експертизи липсва обсъждане на безспорни доказателства, сочещи авторството на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

 

Съдът счита, че престъплението би било доказано, само ако по делото бяха събрани безспорни доказателства за устоновяване на фактическа власт върху сумите парични средства от всеки от подсъдимите поотделно, след като те са реално изплатени от шофьор на преминаващ автомобил, но не и чрез намерените квитанции, наподобяващи счетоводен документ. Защо прокуратурата му придава стойност на истински такъв, т.е. на безспорно удостоверяващ обстоятелството на разплащане, без да е доказано по несъмнен начин, че това е сторено, не може да бъде даден отговор, защото доказателства не бяха намерени до края на съдебното следствие.

 

От обективна страна.

За да се твърди безспорното наличие на извършено престъпление по чл. 201, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, следва да са събрани безспорни доказателства относно това, къде, как, кой и по какъв начин е извършил престъплението и то за всеки един подсъдим поотделно.

Съдът счита, че задачата на настоящото производство по делото е да се изясни в съдебната фаза какво се е случило и ако е възможно с помощта на законови средства, да попълва липсващи доказателства (при това за съда е очевидно, че прокуратурата в голямата и то в съществената част от обвинението, сочи предположения, а не доказателства), за да установи дали повдигнатото обвинение е доказано по категоричен и несъмнен начин. 

С присъдата следва да се даде отговор, дали всеки подсъдим е извършил престъплението, за което е обвинен и защо следва той да бъде признат за виновен или невинен и оправдан. При това ноторно известен факт е, че всяко съмнение се тълкува в полза на обвиняемия и това води до недоказано по безспорен начин обвинение.

Обстоятелството, че са намерени чували и кашони, съдържащи поставени в тях квитанции, наподобяващи оригиналните такива - но не съдържащи съществени атрибути от тях, поставени в надписани пликове (отбелязано бе по-горе защо съдът не ги цени като несъмнено доказателство), не доказва несъмнено извършени присвоителни действия и то по начина, описан от обвинението с внесения в съда обвинителен акт. Това, че всеки един от подсъдимите е работел на длъжност контрольор пътни такси и твърдението (отбелязано е по-горе защо това е само твърдение, но не и несъмнено доказателство) за възможно създаване на паралелна програма която, чрез използването й да спомага извършването на присвоителни действия, е дало основание на прокурора да прецени, че е доказано наличието на престъпление по чл. 202 от НК, извършено от всеки един от подсъдимите поотделно.

Затова според настоящия състав на съда изложеното в предния абзац е само индиция (косвено доказателство), сочещо вероятно подобна техническа възможност. Възможно е и да бъде приложен подобен способ за извършване на престъпление. Но при това е очевидно, че твърдението за използвана паралелна програма не представлява съвкупност от други безспорни доказателства и не образува само по себе си логическа верига, налагаща и водеща до несъмнен извод, че са извършени присвоителни действия от всеки един от подсъдимите поотделно по начин и размер, посочен от обвинението. Подобна индиция е възможно да бъде използвана, но само и наред със съществуването на безспорни други доказателства, за да се направи и окончателен извод за виновност на подсъдимите. Но такива в събраната маса от доказателства по делото липсват. Въпреки положените усилия от съда и в хода на проведеното съдебно следствие, безспорни доказателства за осъществени присвоителни действия от всеки подсъдим не бяха намерени и приобщени по делото по надлежния ред.

 

От субективна страна.

Длъжностното присвояване по чл. 202, ал. 2, във вр. с чл. 201, ал. 1 от НК, е умишлено престъпление, което се извършва при пряк умисъл. Субективната страна на изпълнителното деяние се характеризира с това, че деецът извършва действието на своене със съзнанието, че това действие представлява посегателство върху имущество, което му е било поверено за пазене или управление, поради което и в резултат на разпоредителните действия юридическото лице по  чл. 93, ал. 1, б. "б" от НК търпи щети.

При извършване на длъжностните присвоявания е необходимо подсъдимите да са осъществили съзнателна дейност, при която  да са били налице както съзнание за общественоопасния характер на деянието им, така и предвиждането на общественоопасните последици. Съзнанието на всеки един от подсъдимите за общественоопасния характер на деянието, извършвано от него, следва да обхваща всички обективни признаци от престъпния състав на длъжностното присвояване. Необходимо е всеки от тях да съзнава това, че предметът на престъплението са чужди пари; че тези пари са му поверени в качеството му на длъжностно лице, както и  действията, позволени му да върши с тях.

Отделно от това всеки обвиняем следва да е предвиждал, че в резултат на разпореждането, парите ще преминат в негова полза. Тук следва да се отбележи, че обвинението мълчи как, след като началниците на смяна са виждали и знаели реалния брой на преминали МПС в края на смяната, са се задоволявали да получат отчет само на част от събраните пари. Нали са могли да съпоставят информацията от останалите четири служби, събрана в хода на същата смяна, със собствената и отчетите на касиерите, за да установят веднага различия. Но на практика такива няма установени. При това очевидно остава открит въпросът дали пък само те не са извършили престъпление, след като са установили фактическа власт над събраните в смяната парични средства. Възможно е и самите те да са ползвали надписани листове формат А4, от които да са направили пликове и поставили в тях намерените, но изготвени от самите тях квитанции.

Ако са извършили престъплението, подсъдимите следва да са съзнавали, че това разпореждане излиза извън предоставените им правомощия, а именно:  след като съберат пътните такси, то трябва в цялост да ги отчетат в „Националната система за автоматизиране на дейността по събиране на пътни такси и разрешителния режим” и внесат по сметка на УПТР – София, а не да заделят част от цялата сума за себе си. Следва подсъдимите пряко да са целели да предизвикат именно съставомерните на длъжностното присвояване последици.

Но приетите от съда за безспорно даказани факти от събрани в делото доказателства не посочват и не дават възможност за извод, че обвиняемите Н.Т., Х.Т., А.И., И.Д., Д.М., М.Б., К.К., В.К., Х.П., И.П., Р.Б., Г.С., О.Б., Г.Х., Н.А. и Г.Б. са имали съзнание относно субективната страна на престъплението по чл. 202, ал. 2 във вр. с чл. 202, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26 от НК, и са целели умишленото постигане на престъпен резултат.

От субективна страна, продължаваното престъпление е вид усложнена престъпна дейност. При това следва да е осъществено от обвиняемите с еднородност на вината и с наличието на субективна връзка между деянията, включени в него. Но и такава връзка не бе доказана. По делото не се доказа осъществено владение върху подобни средства от всеки подсъдим поотделно, за да може впоследствие той да се разпореди с тях. Несъмнено по делото не се събраха доказателства за наличието на субективния елемент на престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК в действията на всеки подсъдим поотделно. Поради това обвинението и от субективна страна не бе доказано.

 

 

 

 

 

Въз основа на така установената правна и фактическа обстановка от правна страна, районният съд приема, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, годни да формират несъмнен извод, че посъдимите, и то поотделно всеки от тях, е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му за извършено именно от него престъпление по  чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От фактическа страна, безспорно по делото е установено намиране на отчетни документи – квитанции за дължими пътни такси, но не и доказателства, че сумите, отразени в тях, са изплатени на когото и да било. Обстоятелството, че инкриминираните вещи са намерени в жилищен имот, в който достъп са имали само двама от подсъдимите, допълнително разколебават обвинителната теза. Всичко това внася сериозно съмнение относно обстоятелството, че посочените в обвинителния акт подсъдими са извършили престъплението, за което е внесено и обвинение в съда.

По отношение на подсъдимите, съобразявайки се с гореизложеното, на основание чл. 304 от НПК, съдът оправда всеки един от тях по повдигнатото му с обвинтелния акт на Районна прокуратура – Петрич, обвинение. 

 

 

 

 

Съдът счита, че не е установено в хода на съдебното следствие по изискуемия от закона безспорен и категоричен начин авторството на всеки един подсъдим в извършването на изпълнителното деяние на престъплението, за което е обвинен, т.е. налице е обосновано съмнение по отношение на главния факт на делото - участието на всеки един подсъдим във вмененото му от обвинението деяние.

От събраните по делото доказателства не е възможно да се направи единствен и категоричен извод, че е осъществен съставът на престъплението, за което той е привлечен към наказателна отговорност. А присъдата би почивала единствено на предположението, че намерените квитанции наистина са изготвени от всеки един и отразените в тях суми са наистина изплатени, за да е осъществявал подсъдимият и фактическа власт върху паричните средства, така че впоследствие да се разпореди с тях, както намери за добре.

  

 

 

 

Предвид недоказаността на обективната и субективната страна на престъпния състав на престъплението по  чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдът счита, че такова престъпно деяние, за което всеки един от подсъдимите е обвинен, не е извършено от:

Н.Д.Т. ***, за времето от 23.07.2002 г. до 28.01.2003 г., в качеството му на длъжностно лице, в условията на продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни, на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, като същият не е присвил сумата от 89903,43 лв., поверена му да я пази и управлява;

Х.А.Т. ***, за времето от 13.07.2003 г. до 17.10.2004 г., в качеството му на длъжностно лице, в условията на продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, като същият не е присвоил сумата от 130830,57 лв., поверена му да я пази и управлява;

А.Н.И. ***, за времето от 28.08.2002 г. до 21.11.2004 г., в качеството му на длъжностно лице, в условията на продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, не е присвоявайки сумата от 461675,63 лв., поверена му да я пази и управлява;

И. ***, за времето от 15.11.2002 г. до 21.01.2004 г., в качеството му на длъжностно лице, в условията на продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, не е присвояваил сумата от 351110,38 лв.,  поверена му да я пази и управлява;

Д. ***, за времето от 29.06.2002 г. до 27.07.2004 г., в качеството му на длъжностно лице, в условията на продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата при УПТР - София, не е присвоявоил сумата от 160635,95 лв., поверена му да я пази и управлява;

М.С. ***, за времето от 01.08.2002 г. до 11.12.2004 г., в качеството му на длъжностно лице, в условията на продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, не е присвоил сумата от 449107,62 лв., поверена му да я пази и управлява;

К.С.К. ***, за времето от 13.07.2002 г. до 23.11.2004 г., в качеството му на длъжностно лице в условията на продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, не е присвоявоил сумата от 371094,35 лв., поверена му да я пази и управлява;

В. ***, за времето от 18.07.2002 г. до 31.08.2004 г., в качеството му на длъжностно лице, в условията на продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, не е присвоил сумата от 164877,48 лв., поверена му да я пази и управлява;

Х.Д. ***, за времето от 01.08.2002 г. до 14.12.2004 г., в качеството му на длъжностно лице, в условията на продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, не е присвоявоил сумата от 391273,43 лв., поверена му да я пази и управлява;

И.С.П. ***, за времето от 10.08.2002 г. до 27.06.2003 г., в качеството му на длъжностно лице, в условията на продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, не е присвоявоил сумата от 52334,94 лв, поверена му да я пази и управлява;

Р.С. ***, за времето от 21.08.2002 г. до 17.12.2002 г., в качеството му на длъжностно лице, в условията на продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, не е присвоил сумата от 13984,70 лв., поверена му да я пази и управлява;

Г.М.С. ***, за времето от 15.09.2002 г. до 17.11.2004 г., в качеството му на длъжностно лице, в условията на продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, не е присвоявоил сумата от 247771,97 лв., поверена му да я пази и управлява;

О.Г. ***, за времето от 21.07.2002 г. до 17.12.2004 г. в качеството му на длъжностно лице, в условията на продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, не е присвоил сумата от 426770,22 лв., поверена му да я пази и управлява;

Г. ***, за времето от 30.11.2002 г. до 07.05.2003 г., в качеството му на длъжностно лице, в условията на продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, не е присвоявоил сумата от 12180,60 лв., поверена му да я пази и управлява;

Н.В.А. (ИЛКО В.А.)***, за времето от 31.05.2004 г. до 18.12.2004 г., в качеството му на длъжностно лице, в условията на продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, не е присвоявоил сумата от 91347,76 лв., поверена му да я пази и управлява;

Г.И.Б. ***, за времето от 27.07.2002 г. до 10.10.2004 г., в качеството му на длъжностно лице, в условията на продължавано престъпление, изпълнявайки задълженията на технически сътрудник – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен сектор – Кулата, при УПТР - София, не е присвоил сумата от 424524,28 лв., поверена му да я пази и управлява.

 

Гореизложеното несъмнено сочи липсата на съставомерно извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, във вр. с чл. 201 от НК, за всеки един от подсъдимите поотделно. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответната осъдителна присъда.

Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно автора на престъплението и неговите обективни и субективни признаци. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин (чл. 303, ал. 2 от НПК), което е гаранция за реализиране на правата на обвиняемия, респективно подсъдимия, в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл. 16 от НПК.

 

    

 

 

 

С оглед липсата на доказателства че всеки от подсъдимите е автор на деянието, за което е обвинен от прокуратурата, съдът бе  

 

 

 

 

 

 

 

мотивиран и на основание чл. 304 от НПК постанови своя съдебен акт.

                                                                              

 

 

                                                                                     Районен съдия: