Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

София, 23.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав, в открито заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

               Членове:  Пепа Тонева

                                Габриела Лазарова

 

при секретаря Антоанета Луканова.……..…………………………………… и с участието

на прокурора ……………………………………………..……………………. като разгледа

докладваното от ……………….съдия Михайлов ………...……...гр.д. № 8 025... по описа

за 2018 г.,       и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

         Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Р.Г.К. и Р.И.К., с която обжалват решение № 229 975 от 05.10.2017 г., постановено по гр.д. № 40 348/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 143 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за мораторна лихва В тази връзка твърди, че с влязло в сила решение е установено, че ищците не дължат заплащането на вноски по двата договора за кредит, сключени от наследодателя им. Твърдят, че не е необходима покана. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се уважи претенцията, като претендира разноски в първоинстанционното и настоящето производство.

            Ответникът по жалбата „ О.б.б.“ АД редовно уведомен  оспорва същата. Твърди, че наведените доводи са неоснователни, тъй като съдът е постановил правилно решение. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като правилно и законосъобразно и претендират разноски.

            С въззивна жалба „О.б.б.“ АД оспорва решение № 229 975 от 05.10.2017 г., постановено по гр.д. № 40 348/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 143 състав, в частта, в която са уважени исковете. Не навежда доводи за неговата незаконосъобразност.

            Ответниците по тази въззивна жалба оспорват същата. Твърдят, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Претендират разноски.

            Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за  установено от фактическа и правна страна следното:

            От фактическа страна:

            Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 229 975 от 05.10.2017 г., постановено по гр.д. № 40 348/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 143 състав, че съдът е осъдил на основание чл. 55 от ЗЗД, ответника "О.б.б." АД да заплати на ищеца Р.Г.К. сумата от 3 012.20 лв. - 1/2 част от внесена без правно основание сума в общ размер от 6 024.40 лв. по договори за кредит от 13.07.2007 г. И 14.02.2008 г., сключени между И.Р.К. и „ОББ“ АД, след смъртта на кредитополучателя на 25.12.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.07.2016 г. до изплащането й, като е отхвърлил иска за остатъка до предявения размер до 3 046.73 лв.; осъдил е на основание чл. 55 от ЗЗД, ответника "О.б.б." АД да заплати на ищеца Р.И.К. сумата от 3 012.20 лв. - 1/2 част от внесена без правно основание сума в общ размер от 6 024.40 лв. по договори за кредит от 13.07.2007 г. и 14.02.2008 г., сключени между И.Р.К. и „ОББ“ АД, след смъртта на кредитополучателя на 25.12.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.07.2016 г. до изплащането й, като е отхвърлил иска за остатъка до предявения размер до 3 046.73 лв.; отхвърлил е иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, предявен от ищцата Р.Г.К. срещу ответника „О.б.б.“ АД, с искане ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 1 442.27 лв. - мораторна лихва, изчислена върху главницата от 3 012.20 лв., за периода от 21.01.2011 г. до предявяване на исковата молба на 20.07.2016 г.; отхвърлил е иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, предявен от ищеца Р.И.К. срещу ответника „О.б.б." АД, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1 442.27 лв. - мораторна лихва, изчислена върху главницата от 3 012.20 лв., за периода от 21.01.2011 г. до предявяване на исковата молба на 20.07.2016 г.; осъдил е на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, „О.б.б." АД да заплати на ищеца Р.Г.К. сумата от 714.24 лв. - разноски в исковото производство; осъдил е на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответника "О.б.б." АД да заплати на ищеца Р.И.К. сумата от сумата от 714.24 лв. - разноски в исковото производство и е осъдил на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, ищците Р. Г.К. и Р.И.К. да заплатят на ответника „О.б.б." АД по 24.75 лв. всеки -1/2 от дължимото в производството юрисконсултско възнаграждение.

                 Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че ищците са наследници по закон на И.Р.К. - съпруга и син, че К. е починал на 25.12.2010 г., както и че между починалия и „ОББ АД са били сключени два договора за кредит от 13.07.2007 г. И 14.02.2008 г.

                 Не се спори, а се установява и от приложените съдебни решения по гр.д. № 15511/2011 г. по описа на Софийски районен съд и решение по в.гр.д. № 12 426/2014 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV- ти „В“състав, че след смъртта на К., той е оставил задължения по два кредита към „ОББ“ АД, сключени на 13.07.2007 г. и 14.02.2008 г., както и че след смъртта му, ищцата и синът й, в качеството им на законни наследници, не дължат остатъка от задълженията му към „ОББ“ АД по процесиите договори за кредит, поради това, че същият е имал валидна застраховка живот, по която при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е задължен да изплати целия им остатък.

                 Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че след смъртта на К., в периода 21.01.2011 г. - 27.08.2012 г., ищцата Р.К. е внесла по негова сметка в банката суми за погасяване на кредити в размер на 6 029.40 лв.

                 От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размера на законната лихва от датата, на която е внесена всяка вноска до предявяване на исковата молба, която е в общ размер на 2 884.53 лв.

От правна страна:

           При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

           Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнение, същият е предявил обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

            С атакуваното решение № 229 975 от 05.10.2017 г., постановено по гр.д. № 40 348/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 143 състав, съдът е осъдил на основание чл. 55 от ЗЗД, ответника "О.б.б." АД да заплати на ищеца Р.Г.К. сумата от 3 012.20 лв. - 1/2 част от внесена без правно основание сума в общ размер от 6 024.40 лв. по договори за кредит от 13.07.2007 г. И 14.02.2008 г., сключени между И.Р.К. и „ОББ“ АД, след смъртта на кредитополучателя на 25.12.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.07.2016 г. до изплащането й, като е отхвърлил иска за остатъка до предявения размер до 3 046.73 лв.; осъдил е на основание чл. 55 от ЗЗД, ответника "О.б.б." АД да заплати на ищеца Р.И.К. сумата от 3 012.20 лв. - 1/2 част от внесена без правно основание сума в общ размер от 6 024.40 лв. по договори за кредит от 13.07.2007 г. и 14.02.2008 г., сключени между И.Р.К. и „ОББ“ АД, след смъртта на кредитополучателя на 25.12.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.07.2016 г. до изплащането й, като е отхвърлил иска за остатъка до предявения размер до 3 046.73 лв.; отхвърлил е иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, предявен от ищцата Р.Г.К. срещу ответника „О.б.б.“ АД, с искане ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 1 442.27 лв. - мораторна лихва, изчислена върху главницата от 3 012.20 лв., за периода от 21.01.2011 г. до предявяване на исковата молба на 20.07.2016 г.; отхвърлил е иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, предявен от ищеца Р.И.К. срещу ответника „О.б.б." АД, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1 442.27 лв. - мораторна лихва, изчислена върху главницата от 3 012.20 лв., за периода от 21.01.2011 г. до предявяване на исковата молба на 20.07.2016 г.; осъдил е на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, „О.б.б." АД да заплати на ищеца Р.Г.К. сумата от 714.24 лв. - разноски в исковото производство; осъдил е на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответника "О.б.б." АД да заплати на ищеца Р.И.К. сумата от сумата от 714.24 лв. - разноски в исковото производство и е осъдил на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, ищците Р. Г.К. и Р.И.К. да заплатят на ответника „О.б.б." АД по 24.75 лв. всеки -1/2 от дължимото в производството юрисконсултско възнаграждение.

           По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба от ищците:

           По отношение на така подадената въззивна жалба, съдът намира, че същата е подадена в срок и от упълномощено лице, поради което е процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

           Релевираните във въззивната жалба твърдения за незаконосъобразност на решението са свързани с изводите на съда по отношение на дължимостта на обезщетението за забава, като се твърди, че изводите на съда са неправилни Така релевираните основания за незаконосъобразност, съдът в настоящия си състав намира за неоснователни.

    По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на решението, свързани с обезщетението за забава, съдът намира следното:

    Искът по чл. 55 ЗЗД е един, с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Ако основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката), искът е неоснователен. В конкретния случай даденото от ищеца по изпълнителното дело е дадено на отпаднало основание, за което обстоятелство не се спори между страните. Спорно е въпроса за началния момент, от които възниква задължението на получилия да върне полученото. Безспорно в съдебната практика и теорията се приема, че при фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието.

В зависимост от това и от конкретните обстоятелства по делото, по иск за заплащане на обезщетение за забава, трябва да се определи и момента, от който длъжникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си за връщане на недължимо полученото плащане. За да е налице забава в изпълнението на реституционно парично задължение по чл. 55, ал. 1 предл.3-то ЗЗД, договорната връзка трябва да е прекратена и кредиторът да е отправил покана за изпълнение към длъжника. Изискуемостта на вземането възниква от отпадане на основанието, но длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня на поканата за изпълнение. Преди този момент няма основание да се счита, че длъжникът е в забава, тъй като нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД разпорежда, че когато няма определен ден за изпълнение, поканата на кредитора поставя длъжника в забава и от този момент той дължи обезщетение за вредите от забавеното изпълнение (в с.см. - Решение № 47/31.03.2011 г. по т.д. № 706/2010 г. на І т.о. на ВКС на РБ). В конкретния случай липсват доказателства за отправена покана до ответника, поради което същият не е изпаднал в забава.

    С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното решение е законосъобразно и правилно, в частта, в която се атакува от ищците и като такова следва да се потвърди.

    По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба от ответника:

    По отношение на така подадената въззивна жалба, съдът намира, че същата е подадена в срок и от упълномощено лице, поради което е процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

    В жалбата не са релевирани конкрутни основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради което и предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК, определяща правомощията на въззивния съд, съдът в настоящия си състав намира, че същата е неоснователна.

    По отношение на направеното изявление за разноски съдът намира, че с оглед изхода на спора, същите следва да се понесат от страните, така както са направени.

    Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

 

 

Р   Е  Ш   И:

 

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 229 975 от 05.10.2017 г., постановено по гр.д. № 40 348/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 143 състав, като правилно и законосъобразно.

                        Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание на чл.280 от ГПК.

                       

 

 

                   Председател:                                                         Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                                      2.