РЕШЕНИЕ
гр. София, 29.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – ЧЖ, в
закрито заседание на двадесет
и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
АЛЕКСАНДЪР
АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от
съдия Стефанова ч. гр. д. № 13189 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, вр. с
чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 003376 от
21.01.2019 г. / постъпила първоначално в СГС на 10.01.2019 година и изпратена
на ЧСИ за администриране/ на С.Г.Б. - длъжник по
изп. дело № 20188440403228 по описа на ЧСИ С.Я.срещу разпореждане от 10.12.2018
г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника от 06.12.2018 г. за
прекратяване на производството по изпълнителното дело поради настъпила по
отношение на вземането, предмет на изпълнението, погасителна давност.
В жалбата се сочи, че отказът на ЧСИ е
немотивиран и незаконосъобразен. Изтъква се, че изпълнителното дело е
образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на запис на заповед от 18.03.2008 г.
за сумата от 55 000 евро. Сочи се, че по изпълнителното дело е приложен и Договор за кредит № 64КР-АА-1143/22.12.2005г.,
сключен между банката - кредитор и ЕТ "К. - П. - К.К.“. Жалбоподателят
твърди, че в Раздел III на договора, наред с реалните обезпечения на вземането,
в т. 23 "б" е записано обезпечение по кредита - запис на заповед,
издаден от кредитополучателя за сумата от 130 000 евро, с клаузи "без
протест" и "без разноски", платим на предявяване в срок до
25.01.2013 г., авалиран от С.Н.К., С.Г.Б. и Н.К.К..
Твърди се, че записът
на заповед, издаден в обезпечение по договора за кредит, е за сума от 130 000
евро и е издаден на дата 22.12.2005 г., а по гр.д. № 6431/2013 г. на СРС, по
което дело е издаден изпълнителния лист, послужил за образуване на
изпълнителното дело, е приложен запис на заповед, издаден на 18.03.2008 г. за
сумата от 55 000 евро, като твърди тази заповед да няма нищо общо с приложения
договор. Поради това поддържа, че вземането по изпълнителния лист не е
обезпечено с ипотеката върху апартамент № 4, находящ се в гр.София, ж.к. „*********
Наред с горното
твърди, че ипотекираният имот е несеквестируем –представлява единствено жилище,
на основание чл. 444, т. 7 от ГПК, поради което съдебният изпълнител не може да
насочва изпълнението за задължението по изпълнителното дело върху него и
насрочените опис и оценка на имота биха били незаконосъобразни.
Сочи, че
ипотекираният апартамент е придобит по време на брака, като съпругът ѝ не
е давал съгласие за учредяване на обезпечението.
С депозираната
жалба твърди, че погасителната давност за право на принудително изпълнение въз
основа на издадения изпълнителен лист, е тригодишна и е изтекла преди датата на
подаване на заявлението за незабавно изпълнение пред съда.
Въз
основа на гореизложеното, иска от съда да укаже на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство, както и да не насочва изпълнението срещу
собствения ѝ недвижим имот.
Претендира присъждане на заплатеното от
нея адвокатско възнаграждение.
В мотивите си по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Я. излага аргументи за неоснователност на
жалбата. Твърди, че течението на срока при погасителната давност се прекъсва в
законоустановените случаи, включително и с предприемане на действия по
принудително изпълнение. Сочи, че по издадения по гр. дело № 6341/2013 г., на
СРС, 57 с-в, изпълнителен лист, е било образувано изпълнително дело № 1891/2013
г., по описа на ЧСИ М., като делото впоследствие му било прехвърлено, като от
образуване на делото взискателят е искал предприемане на изпълнителни действия
по отношение на длъжниците, с което е прекъсвал давността. Счита обжалваните
действия за правилни и законосъобразни.
Взискателят и
останалите длъжници не вземат становище.
Съдът, като разгледа направените твърдения
от страните и въз основа на представените в приложение по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба на „П.И.Б.“ АД срещу ЕТ „К. П.- К.К.“, С.Г.Б.,
С.Н.К. и Н.К.К., въз основа на изпълнителен лист от 20.02.2013 година, издаден
по гр. дело № 6341/2013 година по описа на СРС, 57 състав, по силата на който
горепосочените длъжници са осъдени солидарно да заплатят на „ПИБ“ АД сумите от
55 000 евро- главница, 2151,41 лева - разноски за държавна такса и 1525,71
лева - юрисконсултско възнаграждение.
С молбата е поискано да бъде наложена
възбрана и да се насрочи опис, оценка и публична продан на ипотекирания в полза
на „ПИБ“ АД недвижим имот, както следва: самостоятелен обект в сграда- апартамент
с идентификатор 68134.1386.2001.3.4, находящ се в гр.София, ж.к. „Н.********, с
площ от 78,750 кв.м., заедно с мазе № 39, както и да бъде наложена възбрана
върху недвижим имот, собственост на Н.К.К., находящ се в с. Цвятковци, общ. Габрово,
заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда. Взискателят е поискал и
цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците и извършване на
електронна справка в регистъра на БНБ за банкови сметки на длъжниците.
От приложения по изпълнителното дело
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 73, том трети, рег. № 6942,
дело № 433 от 2005 година, се установява, че ипотекираният в полза на „ПИБ“ АД апартамент
№ 4, находящ се в гр.София, ж.к. „********, е собственост на длъжника С.Г.Б.,
която е учредила договорната ипотека върху имота с оглед обезпечаване на вземането
на „ПИБ“ АД от ЕТ „К. – П. – К.К.“ по силата на сключен помежду им договор за
банков кредит в размер на 130 000 евро, с краен срок за погасяване
25.12.2012 година.
Изпълнителният лист е издаден въз основа
на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК - вземане по запис на заповед от
18.03.2008 година.
С постановление от 26.11.2018 година на
ЧСИ С.Я.е образувано изпълнително дело № 20188440403228. Конституирани са на
основание чл. 429 ГПК като наследници на починалата К.К. лицата С.Г.Б. и С.Н.К.
и като наследници на починалия Н. К. К. – С.Н.К., К. Н. К. и С. Н.а К.а.
Изискани са справки, наложени са запори
върху трудово възнаграждение и възбрана върху двата имота, посочени в молбата. Насрочен
е опис и оценка на ипотекирания апартамент № 4, находящ се в гр. София.
Длъжникът Б. е известена за образуваното изпълнителното дело № 20188440403228,
както и за насрочените опис и оценка на ипотекирания ѝ собствен недвижим
имот – апартамент № 4, със съобщение от 01.12.2018 г., връчено чрез живеещия на
адреса наемател, със задължение да ѝ го предаде.
С молба вх. № 055864/06.12.2018 година
длъжникът С.Б. чрез адв. Н.И.е посочила, че изпълнителното дело е образувано
след изтичане на давността на вземането по записа на заповед. Също така, твърди,
че видно от приложения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот от 23.12.2005 година, ипотеката е наложена във връзка с
предоставен кредит от взискателя в размер на 130 000 евро и няма общо с
издадения запис на заповед за сумата от 55 000 евро. Моли изпълнителното
дело да бъде прекратено поради изтекла погасителна давност на вземането.
С разпореждане от 10.12.2018 година на
ЧСИ молбата е оставена без уважение.
С.Б. се е отказала от наследството на
наследодателя ѝ К.С.К.а, починала на 04.09.2018 година и този отказ е
вписан в особената книга на СРС под № 1489/12.10.2018 година. Прекратено е
изпълнителното дело срещу К. К. поради отказ от наследство.
На 09.01.2019 година длъжникът С.Б. е
уведомена писмено от ЧСИ, че молбата от 06.12.2018 година за прекратяване на
изпълнителното производство е оставена без уважение. На 10.01.2019 г.,
длъжникът Б. е депозирал настоящата жалба срещу разпореждането на съдебния
изпълнител от 10.12.2018 година.Жалбата е депозирана направо в СГС и е върната
на ЧСИ за администриране.
Наред с горното се установява също, че с
молба от 09.01.2019 г. С.Б. е поискала от съдебния изпълнител да не извършва насрочения
опис и оценка, по сходни на изложените с настоящата жалба аргументи, като
изрично е посочила, че е получила съобщението за образуване на изпълнителното
дело и е информирана относно датата, за която е насрочен описът.
Въз основа на възприетата по-горе
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Най-напред следва да се посочи, че
жалбата, в частта, в която се навеждат твърдения относно незаконосъобразността
на предприетите действия по опис и оценка на ипотекирания апартамент, респ.
насочване на изпълнение срещу несеквестируем имот –апартамент № 4, е подадена
извън преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК и не следва да бъде разглеждана. Видно
от намиращите се по делото доказателства и установеното по- горе,
жалбоподателката е била уведомена за насрочените опис и оценка още със
съобщението за образуваното изпълнително дело на 01.12.2018 г., което се
установява и от изложението ѝ в депозираната пред ЧСИ молба от 09.01.2019
година. Съгласно чл. 436 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочване на
изпълнението върху собствена вещ, която счита за несеквестируема в двуседмичен
срок от получаване на съобщението за това, който в случая е изтекъл.
В посочения срок се установява, че
жалбоподателката е депозирала молба от 06.12.2018 г., с която е поискала от
съдебния изпълнител да прекрати производството, поради изтекла погасителна
давност по отношение на вземането, предмет на изпълнителния лист, но не е
обжалвала пред съда насочването на изпълнението срещу процесния апартамент № 4.
С пропускане на срока за обжалване, за жалбоподателката е преклудирана
възможността да оспори тези действия на ЧСИ на по-късен етап, а именно – с
депозираната на 10.01.2019 г. жалба/ с вх.№ 003376 от 21.01.2019 година на ЧСИ/,
предмет на настоящото производство.
С оглед гореизложеното жалбата, в тази
ѝ част, следва да бъде върната като процесуално недопустима. Поради това,
твърденията относно недействителността на учредената ипотека, както и за
несеквестируемостта на имота, не следва да бъдат обсъждани в настоящото
производство.
В останалата ѝ част, жалбата, като
подадена от легитимирано лице в законовоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
Относно доводите на жалбоподателя за
изтекла погасителна давност за принудително изпълнение въз основа на издадения
срещу нея изпълнителен лист, съдът приема следното: в разпоредбата на чл. 433,
ал. 1 от ГПК са изброени изчерпателно основанията за прекратяване на
изпълнителното производство, като институтът на погасителната давност не е
визиран измежду тях като основание за прекратяване на изпълнителното
производство.
Предвидена
е възможността за съдебния изпълнител да прекрати с постановление
изпълнителното производство тогава, когато в продължение на две години
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия, с изключение на
делата за издръжка и това основание съставлява своеобразна санкция за бездействието
на кредитора по изпълнителното дело, но
не касае настоящата хипотеза. Твърдението за наличие на правопогасяващ
принудителното изпълнение юридически факт - погасителната давност, не може да
бъде обсъждано и проверявано от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния
процес, респ. в производството по чл. 435 и сл. от ГПК. Съдебният изпълнител не
може да решава дали притезателното право, което е материализирано в
изпълнителния титул, съществува или не и дали същото е погасено по давност. Той
може да прекрати изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК,
ако му бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК и длъжникът успешно е оспорил съществуването на вземането в отделно исково
производство, въз основа на факти настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в т. ч.
и изтекла погасителна давност.
Ето защо давността може и следва да бъде
навеждана като довод само в рамките на нарочното съдебно състезателно
производство, при участието на двете страни, но не и в производството по чл.
435 от ГПК.
Неоснователно е и възражението, че
банката не може да насочи изпълнение върху процесния имот, предвид факта че изпълнителният
лист е издаден по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на запис на
заповед, а не на документ-нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека
върху този имот. Взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или
вземане на длъжника, съгласно чл.442 ГПК. Насочване на изпълнението върху
ипотекирания в полза на банката имот има значение за реда на удовлетворяване на
кредиторите.
С оглед крайния извод за неоснователност
на подадената жалба, на жалбоподателката не се дължат разноските в
производството.
Мотивиран от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба вх. № 003376 от 21.01.2019 г.,/депозирана първоначално в съда на
10.01.2019 година/, подадена от С.Г.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** чрез
адв.Н.И.от САК , със съдебен адрес:***, кантора 160, В ЧАСТТА, с която се обжалват действията на ЧСИ С.Я.по изпълнително
дело № 20188440403228, изразяващи се в насочване на изпълнение към несеквестируем
имот, апартамент № 4 , находящ се в гр.София, ж.к. „Н.1“, бл****собственост на
жалбоподателката.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 003376 от 21.01.2019 г., ,/депозирана първоначално
в съда на 10.01.2019 година/, подадена от С.Г.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***
чрез адв.Н.И.от САК, със съдебен адрес:***, кантора 160, срещу разпореждане от 10.12.2018 г. по изп. дело № 20188440403228,
по описа на ЧСИ С.Я., за отказ от прекратяване на изпълнителното дело, поради
погасяване на правото да се претендира вземането по изпълнителния лист, издаден
на 20.03.2013 година от СРС, 57 състав по гр.дело № 6341/2013 година.
Решението не подлежи на обжалване,
освен в частта с характер на
определение, в която се оставя без разглеждане жалбата –в едноседмичен срок
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.