Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ - 7 21.06.2021г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На
деветнадесети януари 2021 година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Таня Русева-Маркова
Членове: Елеонора Кралева
мл.с.
Детелина Д.
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 2700 по описа
за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 184/17.09.2019г., постановено по гр. дело № 150/2017г. по
описа на Районен съд – Поморие е изнесен на публична продан допуснатия до делба с влязло в сила Решение № 15/23.01.2018 г.
по гр. дело № 150/2017г. по описа на
РС – Поморие, неподеляем
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
57491.503.94.2.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, одобрени със заповед № РД-18-36/29.04.2009г., на
изпълнителния директор на АГКК гр. София, последно изменени със Заповед № КД-14-02-32/06.01.2011г., на
Началника на СГКК – Бургас, с адрес ***, намиращ се в сграда
№ 2, разположена в поземлен
имот с идентификатор
57491.503.94, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, с брой нива на
обекта – 1, с площ по документи 60 кв.м., с прилежащи части – южна изба,
с площ 20 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж
– няма, под обекта – имот с идентификатор 57491.503.94.2.1, над
обекта – няма, ведно със съответните
идеални части от общите части
на сградата и от правото на
строеж върху терена. С цитиранато
решение е указано на съделителите, че могат да
участват при наддаването в публичната продан на основание чл. 348, изр. второ
от ГПК, както и е оставено без уважение искането на Г.О.К. за възлагане в дял на делбения
имот с идентификатор
57491.503.94.2.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК. С цитираното решение е осъден Г.К. да заплати на А.Д. сума в размер на
6 247, 50 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
¾ ид.ч. от делбения
имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.503.94.2.2 по
кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Поморие за периода от 23.01.2016г. до 23.11.2018г.
Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба (наименована като частна жалба) с вх. № 15431/04.10.2019г.
по описа на Районен съд – Несебър от Г.О.К., с която се претендира имотът да
бъде му възложен в негов дял. В жалбата се посочва, че той не разполага с друго
жилище, поради което и желае имотът да бъде възложен в негов дял. По отношение
на претенцията на А.Д. за обезщетение за ползване на имота, въззивникът
посочва, че не е разбрал защо му е присъдено такова обезщетение.
Не се отправя искане за
представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната въззивна жалба е
против съдебен акт, който подлежи на въззивно
обжалване и е спазен преклузивния срок за неговото обжалване, тъй като възззивната жалба е подадена чрез пощенска услуга, а видно
от представения плик по делото пощенското клеймо на изпращането на жалбата е от
03.10.2019г. Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес да атакува
първоинстанционното решение и лицето, подписало жалбата разполага с валидна
представителна власт за това. С Разпореждане от 15.10.2019г., постановено по
гр. дело № 150/2017г. по описа на Районен съд – Поморие, въззивникът
е освободен от заплащане на държавна такса за въззивното
обжалване, поради което и не следва да заплаща такава.
Ответната страна по въззивната жалба – А.О.Д. депозира по делото писмен
отговор, в който посочва, че счита атакуваното решение за правилно, а
въззивната жалба за неоснователна. В отговора се посочва, че въззивната жалба е
немотивирана, не се посочват пороците на атакуваното решение. Посочва се, че
отправеното искане за възлагане в дял на недвижимия имот е неоснователно.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и
представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Следва изрично да се отбележи, че въззивникът
в своята въззивна жалба не отправя какъвто и да е аргумент против правилността
на атакуваното първоинстанционно решение, свързано с
начина на извършване на съдебната делба, а основен аргумент в жалбата е
обстоятелството, че не разполага с друго жилище и поради тази причина желае
имотът да бъде възложен в негов дял. Във въззивната жалба отново се повтарят
отговорите на исковата молба, които съдът е имал предвид в първоинстанционното
производство и които не могат да бъде предмет на производството за делба във
втората й фаза.
С Решение № 15 от
23.01.2018г., постановено по гр. дело № 150/2017г. по описа на Районен съд –
Поморие е допусната делба между ищцата А.Д. и Г.К. върху самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 57491.503.94.2.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Поморие, с предназначение на обекта – жилище, с прилежащи части
– южна изба с площ от 20 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена, при квоти – ¾ ид.ч. за А. О. Д. и ¼ ид.ч.
за Г.О.К.. Постановеното решение е потвърдено с Решение № V-45 от 22.05.2018г.,
постановено по въззивно гр. дело № 406/2018г. по
описа на Окръжен съд – Бургас – влязло в законна сила на 23.11.2018г. поради
връщане на касационната жалба на Г.К.с влязло в законна сила разпореждане. Съдът
в своите мотиви посочва, че е налице възмездно прехвърляне от страна на О. Г.К.
в полза на неговата дъщеря А.О.Д. на правото на собственост върху ½ ид.ч. от втория жилищен етаж, представляващ самостоятелно
жилище и ½ ид.ч. от южната половина от избата
на двуетажна жилищна сграда с изба, представляваща югоизточен близнак,
построена на площ от 60 кв.м. въз основа на отстъпено право на строеж върху
държавно дворно място, урегулирано от 455 кв.м., съставляващо УПИ VІ-195, кв.
46 по ЗРП на гр. Поморие срещу задължението на приемателката
да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя. Съдът
приема, че по силата на възмездното прехвърляне ищцата е придобила в
собственост ½ ид.ч. от описания имот и е
станала собственик та 4/6 ид.ч. от него (1/6 ид.ч. по наследяване от майка си и ½ ид.ч. по силата на договора за прехвърляне на недвижимия
имот срещу задължение за издръжка и гледане. При това положение следва да се
приеме, че съсобственост върху имота вследствие на възмездното прехвърляне на
идеална част от недвижимия имот е възникнала още преди смъртта на общия на
страните наследодател - О. Г.К..
Съдът в своите мотиви приема,
че след смъртта си О. Г.К. е наследен от своите две деца - страните по делото, между които се е
разпределила по равно останалата в собственост на наследодателя 1/6 ид.ч. от имота, придобита от него по наследяване от
съпругата му С. К..
Мотивиран от изложеното,
настоящият състав намира, че по делото е
безспорно установено, че съсобствеността в имота е възникнала вследствие на
наследяване и прехвърляне на част от имота срещу задължение за издръжка и
гледане приживе на наследодателя на страните на А.О.Д., поради което и съделителите не биха могли да се ползват от предвидения в
чл. 349 от ГПК ред и да претендират възлагане на имота в техен изключителен дял
като неподеляемо жилище.
Предвид неподеляемостта
на имота, както и квотите, определени между съделителите
е безспорно и обстоятелството, че имотът не би могъл да се разпредели между тях
по смисъла на чл. 350 от ГПК или по реда на чл. 353 от ГПК и следва да бъде
осъществена делбата чрез единствено възможния начин – имотът да бъде изнесен на
публична продан. Следва изрично да се отбележи, че обстоятелството, че въззивникът не разполага с друго жилище или че не разполага
с парични средства не води до невъзможността да бъде извършена делба, тъй като
законът не предоставя възможност въз основа на тези обстоятелства да не се
допуска прекратяване на съсобствеността или само на това основание имотът да се
възлага в дял на съделител, който не разполага с
друго жилище.
Мотивиран от изложеното, БОС
намира, че единственият начин за прекратяване на съсобствеността между съделителите е чрез изнасяне на имота на публична продан,
както е сторил и първоинстанционния съд. На основание чл. 354, ал. 1 от ГПК за
всеки един от съделителите ще е налице възможност да
участва в публичната продан и да изкупи имота по реда на чл. 505, ал. 2 от ГПК
и по този начин да придобие собствеността върху целия имот.
От събраните по делото
доказателства се установява и обстоятелството, че са налице и предпоставките,
за да бъде уважена претенцията на А.О.Д. да й бъде заплатено обезщетение за
ползване на имота – съсобствеността по отношение на имота е безспорно
установена, установено е и ползването на имота от страна на Г.К., налице е
отправена нотариална покана за заплащане на обезщетение за ползване на имота и
по делото е прието заключение на вещо лице, в което е посочено какъв е размера
на средномесечния пазарен наем, който се дължи за
имота. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че предявената претенция е
основателна и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в тази му
част, като съдът препраща към мотивите на съда по реда на чл. 272 от ГПК. Във въззивната жалба се съдържа и
искане да бъде намален присъдения хонорар на адвокат К. в размер на 1 153,
59 лева, приет в първоинстанционното производство. По делото се установява, че
първоинстанционният съд се е произнесъл с Определение № 717/05.11.2019г.,
постановено по гр. дело № 150/2017г. по описа на Районен съд – Поморие, с което
е оставил без уважение молбата на Г.О.К. за изменение на постановеното по
делото Решение № 184/17.09.2019г. в частта му за разноските. Съобщение за това
изготвено определение е връчено на Г.К. на дата – 08.11.2019г. в рамките на
дадения срок за атакуване на определението по делото е депозирана молба за
освобождаване от заплащането на такса и Жалба против така постановеното
определение. Следва да се отбележи, че първоинстанционния съд изключително
подробно е посочил, че определените разноски в тежест на Г.К. в размер на 1 153, 59 лева не представляват само възнаграждение
за адвокат, а са сбор от дължимите разноски, като само сума в размер на 700
лева от общата сума в размер на 1 153, 59 лева са възнаграждение за
адвокат. Отделно от това – настоящата инстанция намира, че не са налице
предпоставките за намаляване на така договореното и заплатено възнаграждение за
адвокат, тъй като в производството са били съединени и претенции по сметки и по
този начин не може да се приеме, че делото се характеризира с ниска фактическа
и правна сложност. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че и
депозираната частна жалба против така постановеното определение следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и
правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде
потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и
към мотивите, отразени в първоинстанционното решение.
Съдът не следва да се
произнася по въпроса за направените разноски в настоящото производство, тъй
като страните не са направили искания в този смисъл, а и няма данни такива да
са сторени във въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 184 от 17.09.2019г.,
постановено по гр. дело № 150/2017г. по описа на Районен съд – Поморие.
Оставя без уважение Жалба с вх. № 5642/28.11.2019г. по описа на
Районен съд - Поморие от Г.О.К., депозирана с пощенски плик от 22.11.2019г. –
лист 20 от въззивното производство (депозирана ведно
с молба за освобождаване от държавна такса) и ПОТВЪРЖДАВА Определение № 717/05.11.2019г., постановено по гр. дело
№ 150/2017г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е оставена без уважение
молбата на Г.О.К. за изменение на постановеното по делото Решение № 184 от 17.09.2019г.,
постановено по гр. дело № 150/2017г. по описа на Районен съд – Поморие в частта
му за разноските.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.