Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „Г“
въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия
Трендафилов въззивно гражданско дело № 2073
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 39021 от 23.07.2018 г., постановено по гр.д. № 18628/2017 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 67 състав, е признато за установено по предявените
по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.И.В. дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: 1986.24 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.09.2013 г.
до м.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ”********,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.дело № 60843/2016
г. по описа на СРС, ГО, 67 с-в – 27.10.2016 г. до окончателното й изплащане; 13.60 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2013 г. до 12.10.2016
г. и 57 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода
от м.09.2013 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва от 27.10.2016 г. до
окончателното плащане на сумата, като исковете са отхвърлени, както следва: за
главница за разликата над 1986.24 лв. до пълния предявен размер от 2077.19 лв.;
за обезщетение за забавено плащане на главницата за разликата над 13.60 лв. до
пълния предявен размер от 224.40 лв., както и искът за обезщетение за забавено
плащане на главницата за дялово разпределение в размер на
9.82 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.”
ЕАД.
Срещу
решението в частта му, в която предявените искове са отхвърлени, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД,
чрез юрк. Д.Д.. В жалбата се поддържа, че в обжалваната част решението е
неправилно, поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че в раздел IХ
от ОУ – „Заплащане на ТЕ“ и по – конкретно в чл. 32, ал. 1 били определени
редът и срокът, в който купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат
месечните дължими суми, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен ежемесечно получаваните фактури, бил
най – късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна
енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответникът бил изпаднал в
забава за тези суми съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Относно отхвърлената сума над
1986.24 лв. до пълния предявен размер от 2077.19 лв., първоинстанционният съд не
взел предвид обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ОУ
за продажба на топлинна енергия на „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София, месечната дължима сума на купувача се формирала въз основа на
определената за него прогнозна месечна консумация и действащата за периода цена
на топлинната енергия. С оглед изложеното, сумите за ТЕ за процесния период
били начислявани (фактурирани) от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след
края на отоплителния сезон били изготвяни изравнители сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. Ето защо, моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове - да
бъдат уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Въззиваемата страна В.И.В. не е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба.
Третото
лице-помагач „Н.” ЕАД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени
са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предмет
на настоящото въззивно производство са релевираните във въззивната жалба на „Т.С.“
ЕАД оплаквания относно начина на определяне на размера на главната претенция за
заплащане на стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот, както и относно наличието на предпоставките на чл.
86, ал. 1 ЗЗД по отношение на отхвърлената част от иска за обезщетение за
забавено плащане на главницата за стойността на доставената топлинна енергия и
отхвърленият иск за обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово
разпределение.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Действащата
през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни
вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни - след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г./; 2/ на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът
на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1,
т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски
/равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие.
Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие,
когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността
на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
дължимата сума от изравнителната сметка се заплаща в 30-дневен срок след датата
на издаване на данъчно кредитно известие, респ. издаване на съобщението за
дължимата сума. Изравнителният резултат може да доведе до възникване на вземане
в полза на потребителя, само ако същият е заплатил прогнозните месечни вноски и
последните са в по-голям размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия.
В
случай, обаче, че потребителят не е заплащал дължимите месечни вноски, очевидно
е, че доколкото същият не е придобил качеството на кредитор, не би могъл да
иска възстановяване на изравнителната сума или да прихване срещу нея свои
задължения към топлопреносното предприятие за следващ отчетен период. А дори и
да е заплащал месечните вноски, потребителят не е длъжен да упражни някое от
тези права. В този смисъл следва да се приеме, че когато стойността на
действително потребеното количество топлинна енергия е по-малко от стойността
на прогнозното количество топлинна енергия /т.е., доставеното количество е
по-малко от фактурирането/ и потребителят не е упражнил някое от правата си /на
възстановяване или приспадане от следващ отчетен период/ или не са били налице
основания за упражняването им, то ищецът е следвало да издаде данъчно кредитно
известие, с което да намали данъчната основа на доставката за отчетния период.
Съответно
изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на
топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия. Т.е. наличието на
изравнителни суми в полза на ищеца, посочени в заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, води до дължимост в по-висок размер на
задълженията за топлинна енергия за съответните отоплителни сезони, които се
включват в исковия период.
Следователно
към сбора от дължимите прогнозни вноски за периода от м.09.2013 г. – м.04.2016
г. следва да се добавят дължимите изравнителни вноски /суми за доплащане от
абоната/ и съответно да бъдат приспаднати сумите за връщане на абоната, поради
което правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на съдебно –
техническата експертиза и е приел, че искът за главница за доставена и
незаплатена топлинна енергия е основателен до размера от 1986.24 лв., към който
следва да бъде добавена и сумата от 57 лв., представляваща стойност на услугата
дялово разпределение, ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /агр. чл.
422, ал. 1 ГПК/.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК:
Съгласно
чл. 33, ал. 1 от ОУ-002/07.01.2008 г. на „Т.С.“ ЕАД, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това сумите се дължат
независимо от издаването на фактура, като обезщетението за забавено плащане е
дължимо след посочения падеж. Съгласно ал. 2 дължимата сума от изравнителните
сметки се заплаща в 30-дневен срок, след датата на издаване на съобщението за
дължимата сума.
По отношение на задълженията за по – голямата част от процесния период приложение намират общите условия на топлопреносното дружество, приети с решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 от ОУ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ето защо, ищецът е следвало да докаже, че данните за процесния абонатен номер са били публикувани в интернет страницата на дружеството и датата, на която е станало това. По делото не са представени доказателства от „Т.С.“ ЕАД в тази насока. С оглед на гореизложеното и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, СГС приема, че ищецът не се легитимира като кредитор на вземане за лихва за забава по отношение на което са били приложими новите общи условия на „Т.С.“ ЕАД. На ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за забавено плащане на дължимите суми, спрямо които са приложими старите общи условия, доколкото изпадането в забава е обусловено единствено от изтичането на определения срок след края на съответния период. Начислената за този период сума за обезщетение за забавено плащане на дължимите суми е в размер 13.60 лева, съответно претенцията следва да бъде уважена до този размер, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
На
следващо място, правилно СРС е приел, че по отношение на цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя
на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
поради което акцесорната претенция в тази част за сумата от 9.82 лв. се явява
неоснователна.
В този смисъл при установеното
облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата
през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за
заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел,
че исковете за главници за доставена топлинна енергия и за услугата дялово
разпределение са основателни до горепосочените размери и за периодите, посочени
в обжалваното решение.
Ето
защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Решението
в частта, с която предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени, не е
обжалвано от ответника, поради което в тази част то е влязло в сила и
въззивният съд не дължи произнасяне по него.
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 39021 от 23.07.2018 г., постановено по гр.д. № 18628/2017 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 67 състав, в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО
в останалата необжалвана част е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на привлечено от „Т.С.“ ЕАД трето лице-помагач „Н.”
ЕАД.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/