Р
Е Ш Е Н И Е
№ …
…
Гр.
Ботевград, 24.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГР. БОТЕВГРАД, VI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през
две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Николова
при секретаря Х.К., като разгледа гражданско дело №
162 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ и обратни искове с правно основание чл. 54 от ЗЗД във вр. с чл. 226 от КЗ.
Ищецът твърди, че бил с ответника ******************
ЕООД в трудово правоотношение, обективирано в трудов договор №
120/19.04.2013г., по силата на който изпълнявал длъжността „шофьор товарен
автомобил (международни превози)”. Сочи, че със заповед от 29.07.2014г. бил
командирован като водач на тежкотоварен автомобил, марка „816 Атеро”, рег. № ******
със задача да извърши превоз от Р България до Великобритания. Твърди, че на
01.08.2014г. около 19:30 часа при опит да помогне за разтоварване на камиона
през кракът му минала електрическа палетна количка, в резултат от което получил
открита рана на пръст/и на стъпалото без увреждане на ноктите S91.1. Сочи, че
веднага след инцидента постъпил в болнично заведение, където му била оказана
спешна медицинска помощ. Поради установени сериозни увреждания се наложила
хирургическа интервенция и му била направена операция на разгъвателното
сухожилие на лявото стъпало. След изписването си, ищецът продължил лечението в
болницата в гр. Ботевград и в домашни условия. Същото продължило от
02.08.2014г. до 23.11.2014г. Инцидентът бил регистриран като трудова злополука,
потвърдена с разпореждане № 70 от 18.08.2014г., издадено от ТП на НОИ София
област. Ищецът посочва, че преживял много болки и страдания по време на
операцията и въпреки проведеното лечение и към настоящия момент има проблем със
сухожилието и изпитва болки в крака като травмата му създава ежедневен
дискомфорт. Сочи, че в резултат от злополуката претърпял имуществени и
неимуществен вреди. По тези съображения иска от съда да осъди ответното
дружество да му заплати сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него болки и
страдания от травмата на крака, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 01.08.2014г. до окончателното погасяване на дълга, а също и имуществени вреди, както
следва претърпени загуби в размер на 7000,00 лева, от които 2375,77 английски
лири с левова равностойност 6224,00 лева – разход за операцията извършена в
Англия и 776,00 лева – разходи за лекарства и процедури, както и 1000,00 лева,
представляваща пропусната
полза в резултат на разликата между трудово възнаграждение, което би получил
ако трудовата злополука не е била настъпила, и полученото обезщетение за
неработоспособност от общественото осигуряване.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер.
Сочи, че действително между него и ищеца е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което е заемал посочената в исковата молба длъжност и че същото е
прекратено по негова молба, считано от 10.11.2014г. Изтъква, че съгласно
длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, в задълженията му не
влизат дейности по разтоварване на управляваното превозно средство, а
извършеното от него е недопустимо и самоволно. Допълва, че на работниците е
провеждан инструктаж и същите са удостоверили с подписа си, че са запознати с
начина, по който следва да извършват задълженията си. В този смисъл, инцидентът
бил резултат от самоволно предприетите от него действия и проявената
небрежност, а не във връзка или по повод работата му. По отношение на
претендираното обезщетение по чл. 200, ал.
3 от КТ сочи, че ищецът сам е инициирал прекратяването на трудовото
правоотношение помежду им. Отделно от това по отношение на претендираните
имуществени вреди, твърди, че посочените разходи не са били реално заплатени от
ищеца. Иска от съда да отхвърли предявените искове.
Прави
искане за конституиране на трето лица помагач на страната на ответника на ******************.
Правният си интерес извлича от наличието на съществуваща сключена задължителна
застраховка, обективирана в застрахователна полица № 580000902413, по реда н
Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск
„Трудова злополука”. Предявява обратен иск срещу застрахователя. Твърди, че имали сключен договор за
застраховане по реда на Наредбата за задължителното застраховане на работниците
и служителите за риск „Трудова злополука”. Сочи, че трудовата злополука,
описана от ищеца в исковата молба била настъпила по време на действие на
договора и иска от съда да осъди третото лице помагач – ответник по обратния
иск да му заплати уважения размер на претендираната от ищеца сума.
В
срока за отговор, третото лице помагач – ответник по обратния иск, изразява
становище за недопустимост на същия. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал.
2 от ГПК и твърди, че ищецът е ненадлежа страна, предвид факта, че застраховани
лица по сключената застраховка са работниците и служителите, не работодателят.
Евентуално, по същите съображения сочи, че ищецът не е активно материалноправно
легитимиран по предявения иск. Отделно
от това, на самостоятелно основание, твърди, че имуществената отговорност на
работодателя е самостоятелен вид такава и няма връзка с договорната отговорност
на застрахователя по сключена застраховка „Трудова злополука”, която имала за
цел да обезпечи при евентуално настъпване на такова събитие, плащането на
застрахователно обезщетение от страна на работодателя. Допълва, че
застрахователното обезщетение се изплаща в този смисъл и в случаите, когато
този който е причинил вредата е длъжен да обезщети застрахования или когато
вече го е обезщетил. Изтъква, че при този вид застрахова, застрахователят няма
право на регрес спрямо прекия причинител на вредата. Твърди, че дружеството е
изпълнило задължението си по застрахователна полица № 580000902413/07.08.2013г.
като е изплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 102,90 лева
съгласно договореното и че не може да бъде ангажирано да изплати сума по-висока
от определената в застрахователния договор. По изложените съображения иска от
съда да прекрати производството по отношение на него като недопустимо, респ. да
отхвърли предявения обратен иск като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени по
вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено
следното:
С
доклада по делото, съдът е приел на основание чл. 153 от ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните следните факти и обстоятелства: 1) наличието
на съществувало помежду им в периода от 19.04.2013г. до 10.11.2014г.
правоотношение, обективирано в трудов договор № 120/19.04.2013г., по силата на
който ищецът изпълнявал при ответника длъжността „шофьор товарен автомобил
(международни превози)”; 2) че със заповед на работодателя от 29.07.2014г.
ищецът бил командирован като водач на тежкотоварен автомобил, марка „816
Атеро”, рег. № ****** със задача да извърши превоз от Р България до
Великобритания; 3) че станалият на 01.08.2014г. инцидент бил регистриран като
трудово злополука, потвърдена с разпореждане № 70 от 18.08.2014г., издадено от
ТП на НОИ София област.
По
делото е представена заверен препис от епикриза от Здравен тръст Бъкингамшир, ведно с превод на български
език, видно от която Ц.С. е приет в болница „Стоук Мандевил” на 02.08.2014г. и
е изписан на същата дата за осъществяване на хирургическа интервенция –
коригиране на разгъвателно сухожилие малко наляво и четвърти пръст. Описани са
предписаните лекарства.
Представени
и приети са 4 броя болнични листа с № 4685936 0000128/15.08.2014г. за периода от 02.08.2014г. до 15.08.2014г., с
№ 1573990 2117/18.08.2014г. за периода от 16.08.2014г. до 14.08.2014г. , с №
6717698 998/24.09.2014г. за периода от 15.09.2014г. до 24.10.2014г. и с №
1578830 001207/27.10.2014г. за периода от 25.01.2014г. до 23.11.2014г., видно
от които за посочените периоди Ц.Я.С. е бил в отпуск поради временна
неработоспособност.
Представена
е без превод фактура от Здравен тръст
Бъкингамшир на стойност 2375,77 британски лири, в която е отбелязано, че същата
следва да бъде заплатена в срок от 14 дни.
По делото са събрани гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите ******. Показанията им съдът
оценява като обективни, поради което и им се доверява изцяло.. Установява се от
показанията н св. С., бивш служител на дружеството, че той като шофьор е
участвали при товаренето и разтоварването на камиона и че така са правили и други
от шофьорите, със знанието на работодателя. Същият посочва, че възнаграждението,
което получавали той и колегите му, се е определяло в зависимост от курсовете, докъде са и колко са
за съответния месец. Уговорено било твърди възнаграждение, посочено в трудовия
договор, а отделно от това, в зависимост от направените курсове, шофьорите
получавали и допълнително такова между 500,00 и 700,00 лева месечно. Св. Т.Т.,
също бивш служител на дружеството на длъжност „отчетник счетоводство“, също споделя, че знае
за случила за на 01.08.2014 година в Англия трудова злополука с ответника Ц.Я.С..
Твърди, че за шофьорите не съществува задължение да товарят и разтоварват, тъй
като си има хора на съответното място, където отиват, които извършват тази
дейност. Същата сочи, че ответникът бил финансово притеснен и въпреки
болничният отпуск полагал труд. Свидетелката установява, че педи да прекрати
трудовото правоотношение с ищеца, го е виждала на работа и че същият изглеждал
весел. Допълва, че за времето, през което е бил в болничен отпуск ми е
начислявана основната заплата и клас прослужено време. Посочва, че шофьорите
получава командировъчни пари за курсовете, които правят, които не се отразяват,
но че имат уговорена твърда работна
заплата. Св. Марин Маринова също свидетелства, че знае за инцидента станал в
Англия с ответника, но сочи, че не е присъствал и н знае какво точно е
станало.Съобщава, че е един от първите служители на ищеца, но че е работил при
него за кратко, през което време не ми е било възлагано, освен да шофирам да
извършва и други дейности. Допълва, че решението дали да товари и разтоварва, си
го взима всеки сам, но че такава практика не е имало, докато той е изпълнявал
тази длъжност. Признава обаче, че макар да не товари и да не разтоварва, връзва
коланите. По отношение на трудовото възнаграждение посочва, че е
Изслушана
и приета без оспорване от страните е съдебномедицинска експертиза, вещото лице
по която установява, че на Ц.Я.С. е била причинена открита рана в областта на
лявото ходило и четвърти пръст и че същата е възможно да бъде причинена по
начина, съобщен от ответника, а именно – чрез притискане от палетна количка.
Експертът сочи, че при този тип травми възстановяването протича бавно и че
често по време на него се развива
аглодистрофия, предизвикваща траещи продължително време оток, болка, ливиден цвят
на кожата, нарушена опороспособност на крайника – състояние при което е
нарушена плътността на костите. Посочва се, че лечението при подобни
усложнения, какъвто е и случаят с ответника, протича за периода между 6 и 12
месеца и че травмираният крайник остава чувствителен към температурни промени и
физическо натоварване.
Изслушана
и приета без оспорване е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която е
дало заключение, че за периода от 19.04.2013г. до 02.08.2014г. ищецът е получил
трудово възнаграждение в размер на 7828,49 лева, формирано от основната месечна
работна заплата, клас и обезщетение за 18 дни платени годишен отпуск за
отработени общо 305 дни. Посочва, че на Ц.Я. са били изплатени командировъчни
за посочения период в размер на 13 831,41 лева.
Представено
и прието като доказателство е удостоверение № 22-00028181/24.09.2015г. на ТП на НОИ София област, видно от което за
периода от 01.08.2014г. до 30.11.2014г. на Ц.Я.С. е била изплатена сумата от
1157,44 лева, представляваща обезщетение за временна неработоспособност за м.
август, м. септември и м. октомври 2014г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По исковете с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени имуществени вреди:
За основателност на предявените
исковете следва да се установи: 1)
наличие на трудово правоотношение между страните по делото, 2)
трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото
правоотношение, като увреждането следва да е настъпило при или по повод
изпълнение на възложената от работодателя работа или при
изпълнение на каквато и да е работа, извършена и без
нареждане, но в интерес на работодателя, или по време на почивка,
прекарана в предприятието; 3) настъпване на имуществени вреди –
претърпени загуби и пропуснати ползи, както и размерът на вредата, и 4) причинна връзка между трудовата злополука и вредата.
Не се спори между страните, че между тях е съществувало безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал в
периода от 19.04.2013г. до 10.11.2014г. длъжността
„шофьор товарен автомобил (международни превози)”;
Това обстоятелство се подкрепя и от приетите по делото трудов
договор № 120/19.04.2013г. и заповед № 107/10.11.2014г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Ответното дружество е подадена в НОИ декларация за трудова злополука с вх. 1/13.08.2014 г. В декларацията е посочено, че на 01.08.2014г. в 19,30 часа,
при разтоварване на камион в Англия, Милтън Киинс е станала злополука.
Упоменато е, че същата е резултат от проявена от работника самоинициатива да помогне и че се дължи на
временно неспазване на инструкция за безопаснот. В декларацията не е посочен
видът на полученото от работника увреждане
С разпореждане № 70 от 18.08.2014г., издадено от ТП на
НОИ София област, на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) декларираната злополука е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че злополуката е станала по повод на извършваната
работа –
докато Ц.Я.С. е бил командирован със заповед от 29.07.2014г.като водач на тежкотоварен
автомобил, марка „816 Атеро”, рег. № ****** със задача да извърши превоз от Р
България до Великобритания при опит да помогне за разтоварване на камиона, през
крака му минала електрическа палетна количка – и че полученото увреждане е довело до
временна неработоспособност. Няма данни посоченото разпореждане да е обжалвано,
поради което следва да се приеме, че същото е влязло в сила. Още повече, че
това е факт по отношение, на който страните не спорят. Същото достатъчно да установи обстоятелството, че по повод на изпълнение на трудовите задължения при ответника за ищеца е настъпило травматично увреждане – открита рана на пръст (-и)
на стъпалото без увреждане на ноктите S91.1, признато за трудова
злополука по предвидения за това ред в КСО.
От представените по делото болнични листове и епикризи, както и от заключението на
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че на ищеца е било разрешено ползването на отпуск поради временна
неработоспособност вследствие
посочената трудова злополука за периода 02.08.2014г.
до 23.11.2014г., включително, който факт освен това не
се оспорва от ответника. Доколкото трудовото правоотношение е било прекратено
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по инициатива на ищеца (видно от
депозираната от него молба) по времето, когато същият е бил в отпуск, съдът
приема, че в причинна връзка с трудовата
злополука ищецът е изпаднал в състояние на временна неработоспособност,
продължило от 02.08.2014г. до 10.11.2014 г. (датата на прекратяване на
трудовото правоотношение), вследствие на което не е могъл да полага труд при
ответника, съответно не е имал право да получава трудово възнаграждение.
По тези съображения, съдът
намира, че са налице предпоставките
за ангажиране
на отговорността на ответното дружество на основание чл.
200, ал.
1 КТ за обезщетяване на причинените на ищеца
имуществени вреди
под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи, като следва да се установи
налице са реално претърпени такива и ако да – в какъв размер.
По
иска за сумата от 1000,00 лева, представляваща пропусната полза в резултат
на разликата между трудово възнаграждение, което би получил ако трудовата
злополука не е била настъпила, и полученото обезщетение за неработоспособност
от общественото осигуряване:
Видно е от т. III от
констативно-съобразителната част на заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, че полученото от ищеца нетно трудово
възнаграждение за м. юли 2014г. (след приспадане на данъчните и осигурителни
вноски, дължими от работника) възлиза на сумата в размер на 524,27 лева като в
случай, че ищецът е полагал труд при ответника в периода от 02.08.2014г. до
10.11.2014 г. (периодът, в която работникът е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност), то същият би получил трудово възнаграждение в размер на 1731,89
лева. следва да се отбележи, че получените от ищеца командировъчни пари за
извършените курсове нямат отношение към размера на трудовото възнаграждение,
респ. към дължимото обезщетение. А дори и да се приеме, че същите представляват
някаква форма на допълнително финансово стимулиране, то без съмнение, те нямат
постоянен характер, поради което и не могат да бъдат отнесени към получаваното
трудово възнаграждение.
Установява
се от представено и прието като доказателство удостоверение №
22-00028181/24.09.2015г. на ТП на НОИ
София област, че за периода, в който ищецът не е полагал труд, тъй като е бил в състояние на
временна неработоспособност, е получил от общественото осигуряване обезщетение
в размер 1157,44 лева. Следователно разликата между полученото от него
обезщетение и трудовото възнаграждение, което би получил ако не беше настъпила
трудовата злополука, възлиза на сумата в размер на 574,45 лева. същата представлява
имуществена вреда за работника под формата на пропуснати ползи, които подлежат
на обезщетяване от страна на работодателя (така т. 2 от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС).
На основание чл. 200, ал. 4
от КТ, същото следва да бъде намалено с получените суми по сключените договори
за застраховане на работниците и служителите. С протоколно определение от
08.072015г. съдът е обявил за безспорно между страните обстоятелството, че
третото лице помагач ****************** е изплатило на ищеца Ц.Я.С.
застрахователно обезщетение по застраховка трудова злополука в размер на 102,90
лева, което следва да бъде приспаднато.
Следователно, така
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 471,55 лева, а за горницата от 528,45 лева, до пълния
предявен размер от 1000,00 лева (недопустимо е изменение на размера на
претенцията в срока за представяне на писмени бележки) – отхвърлен.
По
иска за имуществени вреди – претърпени загуби в размер на 7000,00 лева, от
които 2375,77 английски лири с левова равностойност 6224,00 лева – разход за
операцията извършена в Англия и 776,00 лева – разходи за лекарства и процедури:
Установява
се, от представената по делото епикриза от Здравен тръст Бъкингамшир, ведно с превод на български
език, че ответникът Ц.С. е претърпял в болница „Стоук Мандевил” на 02.08.2014г.
хирургическа интервенция – коригиране на разгъвателно сухожилие малко наляво и
четвърти пръст. Налице е и описание на предписаните му във връзка с това
лекарства. Изложеното се подкрепя и от заключението на вещото лице по приетата
без оспорване от страните съдебно медицинска експертиза. Липсват
представени доказателства за количеството приети лекарства, за цената им, както
и за реално извършени разходи от страна на ищеца за закупуване на обезболяващи
лекарства, установяването на които факти е в тежест на ищеца съгласно доклада
на делото (определение, постановено в з. с. з. на 04.06.2015г.). Не са налице
също така доказателства за реално заплащане от страна на ищеца на разходите за
извършената хирургическа интервенция. Представената
по делото фактура от Здравен тръст Бъкингамшир на стойност 2375,77 британски
лири, не е достатъчна да установи посоченото обстоятелство От една страна,
същата е представена без превод на български език. Разпоредбата на чл. 185 от ГПК сочи, че в случаите
когато по делото е представен документ на чужд език, същият следва да бъде
придружен с точен превод на български език, който да е заверен от представящата
го страна като преводът само съпровожда документа, а не го замества (Решение №
871/03.06.96 г., по гр.д. № 1953/95 г., на IV г.о.). Изискването на закона
обаче, има за последица това, че не бъде ли придружен с точен превод на
български език, документ, представен на чужд език не може да се ползва като
доказателство (Решение № 316/12.04.85 г., по гр.д. № 180/85 г., на II г.о.). За
пълнота, следва да се отбележи, че дори и да
пренебрегнем този факт, видно от съдържанието на представената фактура,
посочената сума е следвало да бъде заплатена в срок от 14 дни от издаването й,
доказателства за което не са представени.
Съгласно приетото в т. 7 от
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на
Пленум на ВС, когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени
в разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр., следва да се събират
доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им
извършване, както и за техния размер. По
тези съображения и доколкото установяването на посочените обстоятелства е било
в тежест на ищеца, съдът намира, че предявените исков за имуществени вреди на
обща стойност от 7000,00 лева са останали недоказани и следва да бъдат
отхвърлени.
По иска с правно основание
чл. 200, ал. 1 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания
от получената травма на крака – за сумата от
5000,00 лева:
Предпоставките за основателност
на така предявения иск се свеждат до наличието на трудово правоотношение между страните по делото, настъпила трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на
трудовото правоотношение, като увреждането следва да е настъпило при или по
повод изпълнение на възложената от работодателя работа или при изпълнение на каквато и да е работа, извършена и без
нареждане, но в интерес на работодателя, или по време на почивка,
прекарана в предприятието; причинени неимуществени
вреди – болки
и страдания и причинна връзка между трудовата злополука и
вредата.
По отношение на наличието
на предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1
от КТ, важи вече изложеното по отношение на предявените искове за имуществени
вреди. Още повече, че фактите, касаещи наличие
на трудово правоотношение между страните и настъпването на трудова злополука в периода на трудовото правоотношение, като
увреждането е настъпило по повод изпълнение на възложената от работодателя работа, съдът е обявил за
безспорни.
От заключението на приетата
по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че описаното вследствие
увреждането работникът е изпитвал болки в продължителен период от време, тъй
като такива е имало в момента на получаването му, а и след това в последвалите
операции, т.е. през целия период на лечението. В о.с.з. на 08.09.2015г. вещото
лице сочи, че вследствие на травмата, ответникът е получил усложнение
алгодистрофията или „синдром на Зудек”, което се развива дълго траещ бодлеви
синдром, оток на крайника, втвърдяване на малките стави, промяна в цвета на
крайника, обикновено в лилаво и лъскаво. Посочва, че същото е често срещано при
подобен тип травми и че изисква продължително лечение като възстановяването
понякога трае от 6 месеца до 1 година, даже и повече, през което време
пациентът не може да стои нормално. Вещото лице изрично уточнява, че е възможно
увреждането да бъде получено по описания от ищеца начин.
На следващо място, по
делото беше вече установено, че на ищеца е било
разрешено ползването на отпуск поради временна неработоспособност вследствие посочената
трудова злополука за периода 02.08.2014г.
до 23.11.2014г., включително.
По изложените съображения,
съдът намира, че по делото е безспорно установено
обстоятелството, че в резултат на процесната трудова
злополука ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания и битови неудобства. Следва да се отчете
обстоятелството, че периодът на възстановяване от претърпяното
от ищеца увреждане е сравнително дълъг съдейки от заключението на приетата по делото
съдебно медицинска експертиза и периода, в който ищецът е бил в състояние на
временна неработоспособност (установява се период от около 3 месеца), през което
време е изпитвал болки и страдания, за което може да се съди от изложеното от
експерта в съдебно заседание. Следва да се има предвид и настъпилото в резултат
от травмата усложнение.
Едновременно с това по
делото н се установи в посочения период ищецът да се е отчуждил от средата си, да
не е могъл да си намери работа, в резултат от травмата, нито да е изпитвал
по-специфични психически страдания.
Установява се от показанията на св. Тодорова, че същият бил в добро
разположение на духа. Отчитайки всички тези
критерии, с оглед на общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението, съдът намира, че общото обезщетение в конкретния случай
следва да бъде определено в размер на 6000,00 лв.
Доколкото, съдът е ограничен от диспозитивното начало, предявеният иск следва
да бъде уважен в цялост за сумата от 5000,00 лева.
По възражението за съпричиняване с правно основание
чл. 201, ал. 2 КТ:
Предвид
факта, че съдът достигна до извод за частична основателност на претенцията за
заплащате на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, съдът намира,
че е налице процесуалното условие за разглеждане на възражението за
съпричиняване, релевирано в отговора на исковата молба.
За основателност на
възражението следва да се докаже, че пострадалият
е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Механизмът на увреждането,
представляващо трудова злополука, не се оспорва от страните – при опит да
помогне за разтоварване на товара от камиона през крака му минала електрическа
палетна количка.
Ответникът твърди, че
работникът е проявил самоинициатива и небрежност. Първото от така изложените
възражение не е относимо към възражението за спричиняване, а към характера на
злополуката. Същото се опровергава от представеното влязло сила разпореждане №
70 от 18.08.2014г., издадено от ТП на НОИ София област. По отношение твърденията за
небрежност доказателства не са ангажирани, макар съдът изрично да е указал на
ответното дружество, че то носи тежестта за установяването на това
обстоятелство. Още повече, че разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ се отнася до
грубата небрежност, не и до обикновената такава.
Съгласно трайната практика на ВКС груба небрежност е налице тогава, когато
работникът не е положим дължимата грижа,
каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка, като е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, съзнавал е възможността
да настъпи, но е мислил, че той няма да настъпи или че ще успее да го
предотврати (така решение № 18 от 08.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 434/2011 г.,
III ГО, решение № 194/21.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1248/2010, III ГО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК). По тези съображения, съдът намира, че
твърденията за проявена от страна на ищеца небрежност са останали недоказани.,
а възражението за съпричиняване е неоснователно.
Във
връзка с изложеното относно вината, следва да се отбележи, че отговорността по
чл. 200 КТ е обективна, т. е. не следва да се доказва виновно поведение от
страна на работодателя.
По обратните
искове
За
основателността на предявените искове с правно основание чл. 54 от ЗЗД във вр.
с чл. 226 от КЗ, в тежест на ответника по главните такива е било да установи:
1) че за него е възникнало задължение за плащане на обезщетение по чл. 200, ал.
1 от КТ в резултат на настъпване на вреди, причинени на негов работник 2) че
работника се явява застраховано при ответника лице, т. е. че за него има
сключена задължителна застраховка „Трудова злополука” по реда на Наредбата за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риск „Трудова
злополука” 3) размер на претенцията. В тежест на третото лице – помагач
ответник по обратния иск при доказване на горните факти е да докаже погасяване
на дълга.
Съдът
достигна до извод за наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ и за частична основателност на предявения
иск за имуществени вреди, а също и за основателността на претенцията за
неимуществени такива. По делото не се спори, че ищецът Ц.Я. се явява
застраховано при ответника лице, т. е. че за него има сключена задължителна
застраховка „Трудова злополука” по реда на Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риск „Трудова злополука”. С протоколно определение от 08.072015г. съдът е
обявил за безспорно между страните обстоятелството, че третото лице помагач ******************
е изплатило на ищеца Ц.Я.С. застрахователно обезщетение по застраховка трудова
злополука в размер на 102,90 лева.
Отговорността на
работодателя по чл. 200 от КТ е гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той
отговаря спрямо пострадалия работник или служител заради съществуващото помежду
им трудово правоотношение. По аргумент от чл. 3 от КЗ смисъла на застраховането
е да осигури застрахователно покритие на рискове по силата на договор, т. е. да
създаде възможност едно трето лице да поеме риска от настъпването на
застрахователно събитие срещу заплащането на определена застрахователна премия.
Договорът за задължителна групова застрахова „Трудова злополука” по арг. от чл.
231, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 1 от Наредба за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „Трудова злополука” представлява по
естеството си договор в полза на трето лице по смисъла на чл. 22, ал. 1 от ЗЗД,
по който работникът е бенефициер. Следователно, при така възникналото
правоотношение работодателят може да иска при настъпване на покрит риск от
застрахователя заплащане на уговорената застрахователна сума в полза на
увредения работник. Със сключването на такъв застрахователния договор, застрахователят
цели да обезпечи своята гражданска, гаранционно-опезпечителна отговорност по
чл. 200, ал. 3 от КТ. В този смисъл така сключеният застрахователен договор
попада в обхвата на разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от КЗ. До този правен извод
съдът достигна,м тълкувайки разпоредбата на
чл. 200, ал. 4 КТ, който предписва, че дължимото обезщетение от
работодателя при настъпили неимуществени и имуществени вреди следва да се
намали с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите. В този смисъл работодателят дължи само разликата
между действителния размер на обезщетението при трудова злополука и уговорената
застрахователна сума по договора за застраховка „Трудова злополука”, поради
което същата не е само лична, но и притежава и обезпечителна и обезщетителна
функция.
В този смисъл, при
извършено плащане на обезщетение по чл. 200 от КТ на увреденото лице
възможността на платилия работодател да си върне това, което е платил, при
наличие на застраховка „гражданска отговорност” се подчинява на особеностите на
застрахователното правоотношение между застрахования и застрахователя,
последният от които е пряко задължено лице (така и определение № 469/04.08.2009
г. по частно гр. дело № 329/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, постановеното по
реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, решение № 395/10.10.2012г. постановено по гр.
дело № 1538 по описа за 2011г. на ВКС, IV Г. О. ).
Съгласно чл. 17 НЗЗРСРТЗ застрахователят носи отговорност за
причинени вреди на здравето на работниците и служителите при трудова злополука
до размера на застрахователната сума, определена в договора за застраховане. По делото не се спори, че
застрахователят е изпълнил съобразно уговореното задължението си заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице като е изплатил сумата от 102,90
лева. Така изплатената сума, съдът съобрази при определяне на обезщетението за
причинени на работника имуществени вреди съобразно чл. 200, ал. 3 от КТ.
По изложените съображения,
съдът намира, че предявеният срещу третото лице- помагач обратен иск следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право
да получи направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
исковете. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право да получи
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Такива обаче не се установи да са били реално направени, поради което и не
следва да бъдат присъждани (съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС). Видно е от представения договор за
правна защита и съдействие серия А 0326801/11.05.201г., че е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева. Липсва обаче отбелязване,
че сумата е била реално заплатена. Представената в с. з. „разписка”, в която е
посочена сумата от 1000,00 лева, не може да санира посочената липса, доколкото
видно е, че същата няма съдържанието на такава, доколкото не удостоверява, че
сумата е предадена от ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответното
дружество се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Установи се от представения договор за правна защита и съдействие № 0064387/19.03.2015г.,
че същото е направило такива в размер на 840,00 лева, от които следва да му
бъдат присъдени – 486,45 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на
ответното дружество следва да бъдат възложени направените разноски за приетите
по делото експертизи в размер на 144,78 лева. Същевременно, съдът констатира,
че не е събрана дължимата по предявените обратни искове държавна такса, която с
оглед отхвърлянето им следва да бъде възложена в тежест на ответното дружество.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК третото лице –
помагач ответник по обратния иск има право да получи направените от него
разноски на стойност 616,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
изчислено на основание чл. 7, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1, пр. посл. от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „**************” ЕООД с ЕИК: **************
и седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, ул. „*************” № 43 да заплати на Ц.Я.С.
с ЕГН: ********** и адрес *** на основание чл. 200, ал. 1 от КТ сумата от
471,55 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди
- пропусната полза в резултат на разликата между трудово възнаграждение, което
би получил ако трудовата злополука не е била настъпила, и полученото
обезщетение за неработоспособност от общественото осигуряване в резултат на трудова
злополука, настъпила на 01.08.2015г. – открита рана на пръст на стъпалото без
увреждане на ноктите S91.1, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за
разликата от 528,45 лева, до пълния предявен размер от 1000,00 лева.
ОСЪЖДА „**************” ЕООД с ЕИК: *************
и седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, ул. „***********” № *****
да заплати на Ц.Я.С. с ЕГН: ********** и адрес *** на основание чл. 200, ал. 1
от КТ сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него болки
и страдания в резултат на трудова злополука,
настъпила на
01.08.2015г. – открита рана на пръст на стъпалото без увреждане на ноктите S91.1,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.08.2014г. до
окончателното погасяване на дълга.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Ц.Я.С. с ЕГН: ********** и адрес *** срещу „**************” ЕООД с
ЕИК: ***************
и седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, ул. „*****************” № 43 иск с
правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за сума в общ размер от 7000,00
лева, представляваща имуществени вреди в резултат
на трудова злополука, настъпила на 01.08.2015г. – открита рана на пръст на стъпалото
без увреждане на ноктите S91.1,
от които 6224,00 лева, представляващи левова равностойност на 2375,77 английски
лири – разход за операцията извършена в Англия и 776,00 лева – разходи за
лекарства и процедури.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „****************”
ЕООД с ЕИК: *********** и
седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, ул. „**************” № 43 срещу
третото лице – помагач ****************** с ЕИК: ********* седалище и адрес на
управление ул. „Юнак” № 11-13 обратни искове с правно основание чл. 54 от ЗЗД
вр. с чл. 226 от КЗ за сумите от 471,55 лева и 5000,00 лева, представляващи
обезщетение за имуществени, съответно за неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука, настъпила на 01.08.2015г. – открита рана на пръст на стъпалото
без увреждане на ноктите S91.1.
ОСЪЖДА Ц.Я.С. с ЕГН: **********
и адрес *** да заплати на „***************” ЕООД с ЕИК: ************и седалище и
адрес на управление в гр. Ботевград, ул. „*************” № 43 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 486,45 лева – разноски в настоящото производство,
ОСЪЖДА „**************” ЕООД с ЕИК: ************и
седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, ул. „****************” № 43 да заплати на ******************
с ЕИК: ***************
седалище и адрес на управление ул. „Юнак” № 11-13 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 616,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „***************” ЕООД с ЕИК: **************
и седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, ул. „****************” № 43 да заплати по сметка
на РС – гр. Ботевград сумата от 394,78 лева, от които 144,78 лева – разноски за
експертизи, съразмерно на уважената част от исковете и 250,00 лева държавна
такса за предявените обратни искове.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач ****************** с ЕИК:
********* седалище и адрес на управление ул. „Юнак” № 11-13.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: