№ 296
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110140028 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено
по отношение на (фирма), че ищецът М. П. Д. не дължи сумата 5224,75 лв. – сбор от 4698,92
лева за главница, представляваща цена за доставка на ВиК услуги за имот (адрес), за периода
02.04.2014-05.06.2018 г., и сумата 525,83 лева за мораторна лихва за периода 02.05.2014-
25.05.2021 г. Твърди се, че ответното дружество претендира заплащане на процесната сума
за предоставени ВиК услуги, чиято дължимост ищецът оспорва с довод, че ищецът няма
качество на потребител на ВиК услуги и между страните не съществува облигационна
връзка; а при условията на евентуалност- паричното вземане е погасено по давност, за което
се навежда възражение.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 07.10.2021 г., в
законоустановения едномесечен срок е подал отговор. Поддържа, че за сумата в размер на
4904,63 лв. за периода 02.04.2014-05.06.2018 г. не оспорва фактическите твърдения на ищеца
за това, че през този период не е потребител на ВиК услуги и че е настъпила погасителна
давност. Счита, че не е дал повод за водене на делото и твърди, че не е претендирал от
ищеца плащане. Намира иска за недопустим над сумата 4904,63 лв. до пълния предявен
размер от 5224,75 лв., тъй като ответното дружество не е начислявало суми за предоставени
услуги за имота.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК, обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване е, че между страните липсва облигационна връзка, съответно ищецът не е
потребител на ВиК услуги, предоставени от ответника за процесния период, а начислените
парични вземания в общ размер на сумата 4904,63 лв. за периода 02.04.2014-05.06.2018 г. са
покрити с давностен срок. При това положение исковата претенция се явява изцяло
основателна.
1
По отговорността за съдебните разноски ответникът настоява, че е налице хипотезата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК, според която сторените деловодни разноски остават в тежест на
ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признал
иска. Действително, трябва да се прави разграничение между признанието на факт и
признанието на иск. Предвид изложеното в отговор на искова молба, намира, че в
конкретния случай е налице признание на иск. Ответникът изрично сочи, че не оспорва иска
и моли с оглед на признанието му да се приложи чл. 78, ал. 2 от ГПК. По същество това
процесуално изявление представлява отказ от защитата срещу иска, което кореспондира с
неговото признание.
Ищецът представя Писмо изх. № ЗИ-467/25.05.2021г. на ответното дружество, с което
обосновава твърдението, че се претендира от него заплащането на суми за предоставени
ВиК услуги.От предметното съдържание на документа се установява, че представлява
отговор на писмо на ищеца, с който ответникът предоставя справка за задължения и
извършени плащания по партида за процесния имот.
Кредиторът има право да търси изпълнение от длъжника и на погасени по давност
престации и не е длъжен да отписва вземания покрити с давностен срок. Съгласно
разясненията, дадени по тълкуването на чл. 78, ал. 2 от ГПК в хипотезата на отрицателен
установителен иск с Определение №383/18.07.2018г. по ч.гр.д. №209/2018г. на ВКС, IV г. о.,
„ отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа изявление, че
ще бъдат предприети мерки за съдебното установяване на вземането и принудителното му
реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на иска до изтичането на
срока за отговор на исковата молба”, освен ако – кредиторът предяви иск или се снабди с
изпълнителен титул за вземането си, оспори направеното от длъжника основателно
възражение по чл. 110 и сл. от ЗЗД или оспори предявения основателен иск за недължимост
на вземането поради изтекла погасителна давност. В този смисъл е Определение
№12366/21.05.2019г. по ч.гр.д. №5144/2019г. по описа на СГС. В хода на съдебното дирене
и от установената между страните кореспондениция по повод дължимост на процесните
парични вземания не се доказа длъжникът да се е позовал на изтеклата в негова полза
давност и въпреки това ответникът да е отправил нова покана за плащане на паричните
вземания и отказал да зачете възражението преди и след предявяване на иска. Не се твърди
и доказва ответникът да е предявил иск или сдобил с изпълнителен титул за паричните
вземания. С коментираното писмо ответникът е предоставил пълна справка за дълга по
повод инициирана от ищцата кореспондениция, а не обратното, и от това му изявление не
може да се направи извод за поведение на кредитора дало повод за водене на делото. Страна
не оспорва иска. Поради това ищецът няма право на съдебни разноски. Ответникът в срок не
е заявил претенция по чл. 78, ал. 3 от ГПК, поради което съдът не присъжда разноски на
никоя страна.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че М. П. Д., с
ЕГН:**********, не дължи на (фирма), с ЕИК: (ЕИК), сумата 5224,75 лв. – сбор от 4698,92
лева за главница, представляваща цена за доставка на ВиК услуги за имот (адрес), за периода
02.04.2014-05.06.2018 г., с 525,83 лева за мораторна лихва за периода 02.05.2014-25.05.2021
г.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3