№ 4093
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110134046 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЕМ. Д. ГР., с която е предявен
отрицателен установителен иск срещу *** с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1 236.50 лв. – начислена главница
за доставена топлинна енергия в имот, находящ се в ***, абон. № ***, за периода м. 04.2009
г. – м. 01.2011 г. Претендира разноски.
Иищцата излага твърдения, че ответникът претендира от нея сумата, тъй като тя
фигурира по партидата на имота в информационната система на дружеството, както и че я е
оспорила, но служители на дружеството са заявили, че ако не се издължи, вземането ще бъде
събрано със съдебен изпълнител. Оспорва вземането поради липса на облигационна връзка с
ответника. Оспорва през исковия период той да е доставял стоки и услуги на процесната
стойност. Релевира възражение, че процесното вземане е погасено по давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника *** отговор на исковата молба, в
който моли за уважаване на иска. Излага, че ищцата е клиент на топлинна енергия в
качеството й на собственик на топлоснабдения имот и че е следвало да заплаща начислените
суми за топлинна енергия. Не оспорва, че към датата на исковата молба процесното вземане
е погасено по давност. Изтъква, че не е претендирал принудително заплащане на сумата.
Сочи, че прилага института на погасителната давност, като по искане на клиента се сключва
споразумение, но ищецът не е депозирал подобна молба, поради което счита, че с
поведението си не е станал повод за завеждане на делото и не следва да носи отговорност за
разноските. Претендира разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1 236.50
лв. – начислена главница за доставена топлинна енергия в имот с абон. № *** за периода м.
1
04.2009 г. – м. 01.2011 г.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице,
когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска
чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си
интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването
на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят
до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно. В този смисъл е Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на
ВКС, IV ГО, според което ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с
изявленията си и процесуалното си поведение.
В конкретната хипотеза начисляването на процесната сума от страна на ответника за
потребление на топлинна енергия през исковия период не е спорно по делото, а и е видно от
приетите по делото доказателства, че ответникът е отразил оспореното в настоящото
производство вземане като дължимо в своята система и в изпращаните до ищцата фактури
за вземания за по-нови отчетни периоди в рамките на общо отразените в тях стари
задължения. С оглед на това за ищцата е налице правен интерес от отричане на начисленото
от ответника вземане.
В случая ищцата отрича материалноправните предпоставки за възникване на вземането
– наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия
между страните, както и наличието на доставена топлинна енергия на претендираната
стойност, а също така релевира възражение за изтекла погасителна давност.
С отговора на исковата молба ответникът е посочил, че прави признание на факта на
изтичане на погасителната давност за процесното вземане. Възражението за изтичане на
погасителна давност обаче като правопогасяващо възражение подлежи на разглеждане, само
и единствено ако е налице валидно възникнало материално право. По давност могат да
бъдат погасени само съществуващите задължения. По заявените от ищеца възражения за
несъществуване на предпоставките за възникване на вземането не е налице признание от
страна на ответника, а дори напротив – последният изрично оспорва твърденията за липса на
облигационно правоотношение и сочи, че такова съществува.
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че
всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1
ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална
роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като
настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както
правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена
сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането
произтича, а длъжникът /ищец по иска/ – възраженията си срещу вземането. Един и същи
спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като
разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от
процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това
ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало
и съществува.
2
В случая с Определение № 2675/02.08.2021 г. съдът е указал на ответника, че в негова
доказателствена тежест е да докаже наличието на валидно правоотношение между страните
и изпълнение на задълженията му по него по предоставяне на услугите в размер на
претендираната сума, както и че са били налице основания за спиране или прекъсване на
давността, както и че не сочи доказателства за тези обстоятелства. Въпреки това ответникът
не е ангажирал доказателства за обстоятелствата, които са в негова доказателствена тежест.
При липса на ангажирани доказателства за наличието на договорно отношение между
страните и за извършена реална доставка на топлинна енергия в имота на начислената от
ответното дружество стойност възникването на процесното вземане се явява недоказано.
Поради тези съображения предявеният отрицателен установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен, без да се обсъжда възражението за погасяване на задължението по
давност.
По разноските:
Доколкото ответникът е признал единствено погасяването на вземането по давност, а в
случая ищцата е оспорила изобщо възникването на процесното вземане в полза на
дружеството, съдът намира, че липсва признание на иска по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК.
При това положение право на разноски в настоящото производство има единствено ищцата
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Тя е сторила разноски за държавна такса в размер на 50 лв.,
които следва да й бъдат присъдени. Съгласно представения по делото Договор за правна
защита и съдействие и пълномощно ищцата е била представлявана по делото безплатно от
адв. К.И. Б., поради което и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на адвоката следва
да бъде присъдено възнаграждение, което съдът определи на 300 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ЕМ. Д. ГР., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ***, не дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 1 236.50 лв. – начислена главница за доставена топлинна енергия
в имот, находящ се в ***, абон. № ***, за периода м. 04.2009 г. – м. 01.2011 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ЕМ. Д. ГР., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата
от 50 лв. – разноски за производството.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на адв.
К.И. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, офис-партер, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв сумата от 300 лв. – възнаграждение за безплатно процесуално представителство по
делото на ЕМ. Д. ГР..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3