Решение по дело №587/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 647
Дата: 31 август 2020 г.
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20207150700587
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 647/31.8.2020г.

 

гр. Пазарджик

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито съдебно заседание на пети август две хиляди и двадесета година в състав:                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Видев

                                                                           2. Красимир Лесенски

 

при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Живко Пенев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно дело № 587 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от  ЗАНН, във вр. с гл. дванадесета от АПК и е образувано по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив против  решение № 194/08.04.2020 г. постановено по АНД № 2343/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

С атакуваното решение Районен съд Пазарджик е отменил наказателно постановление № 446286-F483648/05.07.2019 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, с което на „Белово 2014“ ЕАД е наложена на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ имуществена санкция в размер на 2500 лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението, постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли се за отмяна на обжалваното решение и да бъде потвърдено НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответника по касационната жалба – „Белово 2014“ ЕАД - Пазарджик, редовно призован, не се явява надлежно упълномощен представител в съдебно заседание. В писмено становище се иска потвърждаване на атакуваното решение и се претендират разноски за две съдебни инстанции.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че решението на Районен съд Пазарджик е обосновано и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила като правилно.

 

Административен съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в същите касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна.

За да постанови решението си, Районен съд Пазарджик е приел в мотивите си следната фактическа обстановка:

     На 30.01.2019г. дружеството  „Белово 2014" ЕАД подало заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС. На основание чл. 37, ал.2 и 3 от ДОПК били изискани документи и обяснения във връзка с подаденото заявление. При проверката на представените документи главен инспектор по приходите към ТД НАП Пловдив констатирал нарушения, свързани с плащанията  по представен договор за обществена поръчка. Той установил, че общата стойност на Договора е 959 639.14 лв. с ДДС, а в раздел II, т. 2.5. от него било предвидено плащанията да се извършват по банков път. Към договора бил сключен Анекс от 08.01.2018 г., според който общата стойност можела да достигне 1 193 924.03 лв. с ДДС, като в раздел II, т. 2.4. също било изрично упоменато, че плащанията се извършват по банков път. Една от представените от „Белово 2014" ЕАД със заявлението за регистрация по  ЗДДС  фактури била № **********/27.11.2018 г., с която Община Белово извършила плащане в брой на сумата от 5000.00 лв. в полза на „Белово 2014" ЕАД,  която сума  представлявала част от парична престация по Договора за възлагане на обществена поръчка № АРД-88/11.12.2017 г. Като проверил информацията от фискална касова бележка от ЕКАФП с № на ФУ DY422740 и с фискална памет № 36580108 в Офис в гр. Б. ул. О. .. и тази от аналитичния регистър на сметка 501 - „Каса в лева“ за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г., главния инспектор по приходите към ТД НАП Пловдив установил, че сумата по посочената фактура е платена на 27.11.2018 г., за което е издадена и посочената фискална бележка. Датата на плащането приел за дата на извършено нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, доколкото посочената сума била част от цялата парична престация по договора за обществена поръчка и  била заплатена в брой.  Поради това бил съставен АУАН за посоченото нарушение против дружеството „Белово 2014" ЕАД, който бил надлежно предявен и връчен на законовия представител. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП.

         След като задълбочено е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства, първостепенният съд е намерил, че съставеният АУАН и издаденото НП са издадени от компетентни органи и съдържат пълно описание на онези обстоятелства, при които е извършено нарушението и които покриват напълно съответно признаците на състава на възприетото нарушение. Приел е в отговор на възраженията в жалбата, че не са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, като са спазени изискванията за предявяване, подписване и връчване на административните актове.

         При разглеждане на спора по същество, РС Пазарджик е приел, че НП е незаконосъобразно, тъй като субект на нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ може да бъде само лице, върху което лежи задължението за предаване на пари, който го е изпълнил -  платецът на паричната престация, респективно - той при неизпълнение може да бъде наказателно-отговорно лице. В тази връзка отговорност можело да се носи само от Община Белово, но не и от дружеството „Белово 2014" ЕАД. РС Пазарджик се е позовал на съдебна практика в тази насока на АС Пазарджик. Тези изводи на районния съд са правилни и се споделят напълно от настоящата инстанция. Първостепенният съд правилно е тълкувал приложимите правни норми на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ и е достигнал до верния извод, че субект на нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ може да бъде само лице, върху което лежи задължението за предаване на пари. В тази насока изводите му  напълно се споделят от настоящата инстанция и няма смисъл да бъдат повтаряни. Следва да се отбележи, че действително е налице практика в тази насока на АС Пазарджик, изразена в множество решения, която практиката на този етап не следва да бъде променяна. Доводите в касационната жалба в тази връзка са неоснователни.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. 

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.

По делото е направеното искане за присъждане сторените разноски от страна на процесуалния представител на ответника в размер на 580 лв. без ДДС, изразяващи се в заплатено процесуално представителство за две съдебни инстанции – пред РС Пазарджик и АС Пазарджик, но такива не следва да се присъждат. На първо място искането за присъждане на разноски пред РС Пазарджик не е своевременно заявено, а се прави едва сега пред касационната инстанция. На второ място по делото въобще не е представен договор за правна защита и съдействие, а само пълномощно. Съгласно чл.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Липсата на подобен писмен договор по делото е пречка за уважаването на искането за разноски. И на последно място липсват доказателства за реално извършване на разноски от страна на ответника на касационната жалба както пред касационната инстанция, така и дори пред РС Пазарджик, тъй като в приложеното пълномощно е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. без ДДС ще се заплати след влизане в сила на решението.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 194/08.04.2020 г. постановено по АНД № 2343/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест. 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

                                                       

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

 

 

                                                                                        2./П/