№ 867
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20211100114158 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявен от Б. И. А. срещу С. Т. Б. иск за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 200 000
лева по запис на заповед от 03.01.2020 г., за която сума е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 15760/2021 г. по описа
на СРС, 48 състав.
В исковата молба Б. И. А. твърди, че на 03.01.2020 г. сключил със С. Б.
договор за заем, с който се задължил да предаде на заемателя Б. сумата от
600 000 лева, изцяло или на части, в срок до 15.01.2020 г., в брой или по
банков път. Заемателят дължал връщане на заетата от него сума в срок до
12.03.2020 г., като за обезпечаване на задължението си С. Т. Б. издал записи
на заповед с падеж срока на връщане на сумите съгласно условията на
договора.
В деня на подписване на договора – 03.01.2020 г., Б. А. предал на С. Б.
сумата от 200 000 лева, за което Б. подписал разписка.
За обезпечаване на вземането на А. по договора заемателят Б. издал
запис на заповед за сумата от 200 000 лева.
Въпреки отправените покани, Б. А. не получил дадената в заем сума,
поради което потърсил правата си по съдебен ред, като подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение. Срещу издадената на
27.04.2021 г. по ч.гр.д. № 15760/2021 г. по описа на СРС, 48 състав заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК С. Б. възразил, поради което
предявява иск за установяване на вземането по записа на заповед.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва да е получавал от когото и
1
да било сума на стойност 200 000 лева. Заявява, че не познава ищеца, че не
имал нужда от заем, за да сключва договор за такъв и че самият А. е
разполагал със сумата от 600 000 лева.
Плащането по представения с исковата молба договор за заем следвало
да стане по банков път, с оглед размера на сумата.
Твърди, че е станал жертва на измамливи действия, като е бил въведен в
заблуждение да подпише договора за заем, разписката и записа на заповед. На
29.12.2020 г. дъщеря му в.с.б. – П.а го помолила да подпише договор за
предоставяне на паричен заем от 100 лева и договор за поръчителство, тъй
като й били необходими за достигане на минималния брой отпуснати месечни
кредити като служител на „И.А.М.“ АД. Б. се запознал с договорите и се
съгласил. Дъщеря му В. ги взела, за да ги окомплектова, след което му
поднесла за подпис значителен брой документи. Ищецът не ги прочел, тъй
като й се доверил, че именно това са документите, с които се е запознал
отнапред. Според него, тогава е подписал договора за заем, разписката и
записа на заповед, а подписите му под договорите за заем с „И.А.М.“ АД и за
предоставяне на поръчителство от „Ф.Б.“ ЕООД били подправени.
От съпруга на дъщеря си разбрал, че В. търсила юридическа
консултация за запориране на имуществото на баща си.
Моли искът да бъде отхвърлен, тъй като при подписване на договора за
заем от 03.01.2020 г., разписката и записа на заповед е бил въведен в
заблуждение относно документите, които подписва. След като подвела Б. да
подпише документите, дъщеря му ги предала на Б. А.. Последният знаел за
измамата, тъй като се ползвал от тези документи, претендирайки за себе си
сума, която никога не е предавал в заем на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
На 18.03.2021 г. в СРС Б. И. А. е подал заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение срещу С. Т. Б. за сумата от 200 000 лева по запис на
заповед от 03.01.2020 г., с падеж 12.03.2020 г. На падежа длъжникът не
заплатил дължимата по записа сума и затова сезирал съда.
По приложеното по делото ч.гр.д. № 15760/2021 г. по описа на СРС, 48
състав съдът постановил заповед за незабавно изпълнение на 27.04.2021 г. и
разпоредил издаване на изпълнителен лист.
Въз основа на изпълнителния лист се образувало изпълнително дело №
20218510401396 на ЧСИ, рег. № 851 на Камарата на ЧСИ.
Към подаденото по ч.гр.д. № 15760/2021 г. възражение Б. е приложил
сигнал до СРП и приложения към него.
С писмо от 25.05.2021 г. „Първа инвестиционна банка“ АД е уведомила
Б. за наложения запор по две изпълнителни дела - №№ 20218510401395 и
2021851040401396 до размера на сумата от 434 350.23 лева и че в изпълнение
на задължението си я е превела по сметка на съдебния изпълнител.
2
Представени са копия на двете изпълнителни дела, от които е видно, че
на 19.05.2021 г. взискателят Б. А. е поискал образуването им и налагане на
запор по банкови сметки на С. Б. в „Първа инвестиционна банка“ АД и в
„УниКредит Булбанк“ АД. За изпращане на съобщения и дължими такси е
поискал да бъде уведомяван на посочен в молбата електронен адрес.
На С. Б. поканите за доброволно изпълнение са връчени на 29.05.2021 г.
Според представените две епикризи, издадени от УМБАЛ „Света Анна“
АД – София, С. Т. Б. е бил хоспитализиран от 02.06.2020 г. до 06.06.2020 г.
поради неврологични оплаквания, а при болничен престой от 30.09.2020 г. до
13.10.2020 г. е претърпял оперативна интервенция.
С декларация с нотариална заверка на подписа от 18.01.2021 г. С. Т. Б. е
оттеглил пълномощно рег. № 18614 от 13.10.2020 г. в полза на дъщеря си
в.с.б.-П.а, дадено със срок до 13.10.2021 г. за представителство пред
физически и юридически лица и за извършване на посочените в него действия
от името на упълномощителя.
С разпореждане от 21.06.2021 г. съдът обявил за спряно по силата на
закона изпълнението на заповедта от 27.04.2021 г. и указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането в едномесечен срок от съобщението.
А. е уведомен за указанията, като е получил препис от разпореждането
от 21.06.2021 г. на 14.07.2021 г.
На 12.08.2022 г. е подал искова молба в СРС, с която предявява иск за
установяване съществуването на вземането по заповедта от 27.04.2021 г.
С определение от 24.09.2021 г. съдът е прекратил производството по
делото и го е изпратил на СГС по подсъдност.
На 03.01.2020 г. С. Т. Б. и Б. И. А. са сключили договор за заем, като
заемодателят А. се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата
от 600 000 лева, изцяло или на части, до 15.01.2020 г., а заемателят – да я
върне до 12.03.2020 г., в брой или по банков път. В чл. 8 от договора изрично
е предвидено обезпечаване на задълженията на заемателя с издаване на запис
на заповед за всяка получена сума.
Представена е разписка от 03.01.2020 г., според която С. Т. Б. е получил
в брой от Б. И. А. сумата от 200 000 лева, в изпълнение на договор за заем от
03.01.2020 г.
На същата дата С. Т. Б. е издал и запис на заповед за сумата от 200 000
лева, послужил като основание за постановяване на заповедта по чл. 417 от
ГПК от 27.04.2021 г. по ч.гр.д. № 15760/2021 г. по описа на СРС, 48 състав.
С отговора на исковата молба С. Б. представя договор за паричен заем
№ 4016692 от 29.12.2020 г. с „И.А.М.“ АД, чрез В. П.а, кредитен консултант,
за сумата от 100 лева и договор за предоставяне на поръчителство №
4016692/29.12.2020 г. с „Ф.Б.“ ЕООД, чрез „И.А.М.“ АД, представлявано от В.
П.а, за връщане на заемната сума от 100 лева.
3
С цел да докаже заблудата си да подпише договор за заем, разписка и
запис на заповед, всички с дата на издаване 03.01.2020 г., вместо на
договорите за кредит и за поръчителство, Б. е поискал изслушване на
съдебно-графическа експертиза, която да установи дали подписите под тези
два договора са положени от него.
Според заключението на съдебно-почерковата експертиза, ръкописните
текстове – на всяка от страниците на двата договора, както и подписите за С.
Т. Б. не изхождат от Б., а текстовете и подписите са изпълнени от в.с.б. – П.а.
В съдебното заседание на 27.01.2023 г. са разпитани свидетели относно
отношенията на ответника с дъщеря му В. Б.а-П.а и за обстоятелствата около
подписването на договорите за кредит.
Свидетелят Н. К. разказва, че познава С. Б. като приятел на баща си. Тъй
като последният не се чувствал добре и бил болен, С. му помагал във фермата
в с. Лозен в периода 2019-2020 г. К. не познавал семейството на С., с когото
преди време били съседи в с. Лозен. Знае, че понастоящем С. живее на ул.
„Герлово“ в гр. София. Видели се с ответника за последен път, когато ходел
при баща му. Оплакал му се, че дъщеря му е направила някакъв запор.
Около новогодишните празници на 2019-2020 г. С. идвал при бащата на
свидетеля. След 01.01.2020 г. С. бил в с. Лозен, като на самия 01.01. ходили на
гости при близък на свидетеля. С. останал при тях 3-4 дни, за да помага,
докато К. го няма.
От баща си свидетелят знае, че С. живял в с. Лозен, докато помага. Не
знае С. да е подписвал някакви документи и не помни баща му да му е
споделял, че е идвал някой при С., за да подписва документи. Свидетелят не
знае и по какъв повод е запорът на С..
Свидетелят М. П. заявява, че бивш зет на С.. С дъщеря му В. имали
сключен граждански брак до юни 2022 г., когато се развели. В. и баща й се
разбирали, но не се виждали много често. Имало период през 2019 г., когато в
продължение на три месеца С. идвал всеки ден у тях, защото правели беседка
пред блока.
За скандали между С. и В. свидетелят не съобщава. В. работела първо
като брокер, а от 2019 г. започнала работа в „Изи кредит“. Имала определен
процент кредити, които трябвало да отпусне и от това зависила заплатата й.
П. й помогнал да го достигне, като фиктивно сключил такъв договор с „Изи
кредит“ АД за 100 лева. След два дни В. внесла парите. Фактически
свидетелят тези пари не ги получил, а само подписал, че ги получава, за да се
4
счита за сключен договорът за кредит. Реално В. взимала парите и ги връщала
обратно, с което кредитът бил издължен.
Свидетелят знае, че такъв кредит е отпускан и на С., отново за сумата от
100 лева и по същата схема - фиктивно.
В. имала сестра от друг брак, която П. не познавал и не знае В. да
поддържа контакти с нея.
Договорът за кредит с „И.А.М.“ АД свидетелят подписал, без да го чете.
Не гледал и дали има други документи.
Присъствал при подписване на договора за кредит от С., като бил на
два-три метра от него и В.. По това време тримата живеели в апартамента в
кв. „Изток“, собственост на В.. Докато подписвал документите, В. обяснявала
на баща си, че става въпрос за кредит от 100 лева. Не видял С. да получава
сумата. Преди това тъст му претърпял операция и бил при дъщеря си около 3-
4 месеца.
Един ден С. си събрал багажа и си тръгнал. П. не знае дали са се карали
с В., тъй като тя нищо не споделяла с него.
Други доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ.
Не се спори между страните, че на 18.03.2021 г. Б. И. А. е подал срещу
С. Т. Б. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК за осъждането му да заплати сумата от 200 000 лева по запис на
заповед от 03.01.2020 г., с падеж 12.03.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и 4 000 лева
държавна такса.
Поради подадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от
длъжника С. Б. срещу заповед за незабавно изпълнение от 27.04.2021 г. по
ч.гр.д. № 15760/2021 г., на 21.06.2021 г. съдът е указал на заявителя Б. А. в
едномесечен срок от съобщаването да предяви иск за установяване
съществуването на вземането му.
В указания от съда срок Б. А. е завел иск по чл. 422 от ГПК пред СРС,
който го е изпратил на компетентния СГС.
5
В конкретния случай менителничното задължение почива на ценна
книга – запис на заповед от 03.01.2020 г.
Трайна е съдебната практика, според която соченото от ищеца каузално
правоотношение, за обезпечение на вземането по което е издаден записът на
заповед, подлежи на доказване от него, след като ответникът не е направил
общо възражение за недължимост, а излага конкретни факти във връзка с
обстоятелствата, при които е подписал както менителничния ефект, така и
договора, материализиращ каузалното правоотношение.
В случая ищецът сочи в исковата молба конкретно каузално
правоотношение, за обезпечение на вземането по което е издаден процесният
запис на заповед – договор за заем от 03.01.2020 г.
Ответникът С. Б. е навел възражения за опорочаване на
волеизявленията си за задължаване по менителничния ефект и релативно
възражение по каузалното правоотношение, изразяващо се във въвеждането
му в заблуждение от дъщеря му в.с.б.-П.а за полагане на подпис под тези
документи.
С оглед конкретните твърдения на ищеца и направените от ответника
възражения, в тежест на Б. А. беше да докаже, че записът на заповед от
03.01.2020 г. съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ и наличието на
валиден договор за заем от 03.01.2020 г. – постигане на съгласие за заемане на
сумата от 200 000 лева и получаването й от ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си за
неавтентичност на записа на заповед и на договора за заем в частта, в която се
сочи, че подписите са негови, евентуално - възраженията си за полагането на
подписите при условията на чл. 29, ал. 2 от ЗЗД – измама от страна на трето
лице – дъщеря му В. Б.а-П.а, като при полагане на подписите Б. А. не е могъл
да не знае, че Б. се въвежда в заблуждение.
На всяка от страните съдът е указал подлежащите на доказване факти с
определение от 20.06.2022 г.
В съдебното заседание на 28.10.2022 г. ищецът е представил
оригиналите на договор за заем, разписка и записа на заповед от 03.01.2020 г.,
като ответникът не е оспорил, че подписите са негови. Полагането им
обосновава с измама относно поднесените му за подпис книжа – договора за
6
заем, разписката и записа на заповед вместо представените с отговора договор
за паричен заем от 29.12.2020 г. и договор за поръчителство от същата дата.
За доказване на възражението за опорочаване на изявленията му е
допусната съдебно-графическа експертиза. Според заключението на вещото
лице, пояснено и в открито съдебно заседание на 27.01.2023 г., ръкописните
текстове в договор за паричен заем и договор за поръчителство – „С. Т. Б.“ не
са изпълнени от ответника, а от в.с.б.-П.а. Тя е положила и подписи за С. Т. Б.
на всяка от страниците на двата договора.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано,
компетентно и изготвено въз основа на безспорен сравнителен материал. При
обсъждането му в съвкупност с останалите доказателства по делото се налага
изводът, че ответникът е бил подведен от дъщеря си В. Б.а-П.а да положи
подписи под документите, пораждащи вземания в полза на Б. А..
На 13.10.2020 г. С. Б. е упълномощил дъщеря си за представителство
пред различни физически и юридически лица и за извършване на посочените
в него действия от името на Б.. Датата на упълномощаването съвпада с датата
на изписването му от УМБАЛ „Света Анна“ АД, където на 04.10.2020 г. е
претърпял спешна оперативна интервенция с голям и много голям обем и
сложност. Това пълномощно е било със срок от една година.
От показанията на свидетеля М. П., бивш съпруг на дъщерята на
ответника С. Б. - В. Б.а-П.а, се установява, че за около 3-4 месеца след
операцията тъст му живял при тях. Именно в този период присъствал на
полагане на подписи от С. Б. върху документи, които В. обяснявала на баща
си, че са във връзка с договор за заем с „И.А.М.“ АД. Свидетелят П. знаел за
тези договори и познавал схемата, тъй като фиктивен договор за заем
подписал преди това и самият той.
Установи се обаче, че договорите от 29.12.2020 г. не са подписани от С.
Б.. При тези обстоятелства възниква въпросът какви документи е дала В. на
баща си, обяснявайки, че се касае за договори с компанията, в която е
работела. Изводът, че това са именно договорът за заем, разписката и записа
на заповед от 03.01.2020 г. се подкрепя от оттегленото на 18.01.2021 г.
пълномощно (в първия присъствен ден след 15.01.2021 г., посочен като
крайна дата за предоставяне на заемната сума от 600 000 лева в чл. 2 от
договора за заем от 03.01.2020 г.). То е с нотариална заверка на подписа (и
съответно достоверна дата) и прави вероятно твърдението на ответника, че
това оттегляне е резултат от влошените им отношения с В., която настоявала
да й прехвърли имущество и отказът й да полага грижи за него след второто
му изписване от болницата (13.10.2020 г.).
С. Б. не е прочел документите, които подписва и това се потвърждава от
7
обстоятелството, че в процеса на полагане на подписите В. му е обяснявала за
договори, с които предварително го е запознала. Естествен е стремежът на Б.
да помогне на дъщеря си да постигне определения й от работодателя брой
договори, след като от това е зависил размерът на трудовото й
възнаграждение (в този смисъл са показанията на свидетеля П., който също е
подписал такъв договор). Доверявайки се на обясненията на дъщеря си, С. Б. е
положил подписите със съзнанието, че подписва договор за заем с
компанията, в която дъщеря му е служител.
Същевременно, договорът за заем за сумата от 600 000 лева съдържа
обещание за заем – поемане на задължение от Б. А. да предаде на С. Б. сумата
от 600 000 лева, изцяло или на части, не по-късно от 15.01.2020 г. В
изпълнение на това свое задължение заемодателят А. представя разписка от
03.01.2020 г., според която на посочената дата С. Б. е получил от него в брой
сумата от 200 000 лева, в изпълнение на договор за заем от 03.01.2020 г.
За да не приеме, че ищецът действително е изпълнил задължението си
по чл. 2 от договора за заем, съдът съобрази на първо място съвпадане на
датата на договора и на разписката. След като на датата на подписване на
договора част от сумата – 200 000 лева, се предава от Б. А. на С. Б., това
обстоятелство е могло да бъде записано в самия договор.
Дори и да се приеме, че за прегледност заемателят е издавал отделни
разписки, удостоверяващи получаването на сумата от 600 000 лева на части,
изпълнение на задължението на заемодателя е извършено в нарушение на чл.
3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ). В определение №
117/12.03.2020 г. по ч.гр.д. № 326/2020 г. по описа на ВКС, I т.о. е приел, че
правилото на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ (плащанията на територията на
страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка,
когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева) е императивно.
Въпреки че предмет на производството по ч.гр.д. № 326/2020 г. на ВКС е
действителното заплащане на адвокатското възнаграждение, схващането за
императивния характер на разпоредбата относно ограниченията за плащане в
брой, следва да бъде отнесено и към този случай. Това е така, защото липсва
основание плащането на задължението на адвокатско възнаграждение и
изпълнението на задължението по договор за паричен заем да бъдат
третирани по различен начин. След като нормата има императивен характер,
съдът следи служебно за нейното спазване и дължи изводи, съответни на
нейното нарушение. На съда е известна съдебната практика, според която
нарушението на задължението за плащане на сума над 10 000 лева в брой
поражда единствено административна отговорност по чл. 5 от закона. В
8
случая обаче плащането в брой на 200 000 лева е съмнително и по ред други
причини.
В чл. 2 от договора не е посочен начинът, по който заемодателят А. ще
изпълни задължението си да предаде заемната сума на Б., за разлика от чл. 3,
ал. 2 от договора, според която заемателят ще връща сумата в брой или по
банков път (без посочена банкова сметка на заемодателя).
Предвид възражението на ответника, че не познава лице на име Б. А.,
ищецът не излага обстоятелства около познанството си със С. Б., причината
да се съгласи да му даде в заем сумата от 600 000 лева при единствено
обезпечение получаване на запис на заповед (което не създава сигурност за
събиране на дълга от имуществото на заемателя) и обстоятелствата около
сключването на договора и предаване на сумата от 200 000 лева; нито да е
търсил заемателя в продължение на повече от година (от настъпване на
падежа за връщане на сумата от 600 000 лева на 12.03.2020 г. до подаване на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 18.03.2021 г.).
Вместо това, заявлението е подадено на 18.03.2021 г. – два месеца след
оттегляне на пълномощното, дадено от С. Б. в полза на дъщеря му В. Б.а-П.а.
Нещо повече, в подадената на 19.05.2021 г. молба за образуване на
изпълнително производство въз основа на изпълнителния лист от 27.04.2021
г. взискателят Б. И. А. не е възложил на частния съдебен изпълнител
действията по чл. 18 от ЗЧСИ – да проучва имущественото състояние на
длъжника и да определя начина на изпълнението. Посочил е конкретен
изпълнителен способ – запор на банкови сметки в „Първа инвестиционна
банка“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД, като именно в първата от посочените
банки се е установило, че е налице наличност на парична сума, и то на
стойност, достатъчна за събиране на дълга по две последователни
изпълнителни дела - №№ 20218510401395 и 2021851040401396, общо
434 350.23 лева.
Не без значение е и обстоятелството, че поканата за доброволно
изпълнение по всяко от двете изпълнителни дела не е връчена на С. Б., а
вместо него подпис е положило друго лице. За този извод не е необходима
съдебно-графическа експертиза. Освен че подписът е видимо различен от
този, който действително С. Б. полага и от почерка на ответника (заверките на
„вярно с оригинала“ на жалба до СРП, приложена към възражението по ч.гр.д.
9
№ 15760/20121 г.), „получателят“ се е разписал с друга фамилия – Недялков.
Подозрение буди и издаването само на един запис на заповед за сумата
от 600 000 лева, в противовес на уговореното между страните в чл. 8 от
договора за заем за издаване на запис на заповед за всяка получена сума, ако
сумата се получава на части. Безспорно е, че С. Б. не е „получил“ изцяло
сумата от 600 000 лева, а на части, което предполага заемодателят да
разполага поне със запис на заповед за сумата от 200 000 лева, с падеж
12.03.2020 г.
При съвкупна преценка на така събраните по делото доказателства,
съдът намира за основателни възраженията на ответника за унищожаемост на
направените от него изявления за задължаване по менителничния ефект, по
договора за заем от 03.01.2020 г. и за получаване в брой от Б. А. на сумата от
200 000 лева на същата дата – 03.01.2020 г.
Б. А. е знаел за предприетото от В. П.а въвеждане на баща й в
заблуждение и за снабдяване с документи, които пораждат за Б.
несъществуващи задължения. Именно той е лицето, което се е възползвало от
тях, бидейки титуляр на вземания, които В. Б.а – П.а му е осигурила срещу С.
Б., мамейки и възползвайки се от доверието на баща си. Намерението на В.
Б.а – П.а да поднесе за подпис на С. Б. именно задължаващите го към Б. А.
документи вместо договорите за паричен заем с „И.А.М.“ АД и договор за
предоставяне на поръчителство с „Ф.Б.“ ЕООД се извежда и от съмнителното
осчетоводяване на договорите от 29.12.2020 г., предвид липсата на подписана
от С. Т. Б. декларация за защита на личните данни, изискуема съгласно
Регламент 2016/679.
Съдът намира за недоказано задължаването на ответника по записа на
заповед от 03.01.2020 г., поради порок на волеизявленията му при издаване на
менителничния ефект от 03.01.2020 г. и на договора за заем от същата дата.
Предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода на спора, на ответника се дължат сторените от него
разноски в размер на 500 лева. На С. Б. е оказана безплатна правна помощ, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. от адв. Ю.. Възнаграждението възлиза на
сумата от 12 650 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
10
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. И. А., ЕГН ********** срещу С. Т. Б.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ за
признаване за установено, че дължи на ищеца сумата от 200 000 лева по запис
на заповед от 03.01.2020 г., с падеж 12.03.2020 г., за която сума е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 15760/2021 г.
по описа на СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б. И. А., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ж.к. **** да заплати на С. Т. Б., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ул. **** сумата от 500 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., Б. И. А.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. **** да заплати на адвокат И. В. Ю.,
с адрес гр. София, ул. ****, офис 12 сумата от 12 650 лева адвокатско
възнаграждение за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11