Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 29.01.2020год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на девети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр. дело №4020 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявен
от Р. М.Б. срещу П.НА Р.Б.иск с пр.кв.чл.2б от ЗОДОВ, с който се
претендира осъждане на ответника за сума в размер на 100000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди
от продължилото извън разумните срокове за разглеждане сл.дело с №1/1991год.,
впоследствие преобразувано в сл.дело
№780-ІІ/1998год. по описа на ВОП София,
а сега ДП №ІІ-048/1999год. по описа на ВОП София, ведно със законната лихва
върху претендираните обезщетения, считано от
датата на исковата молба-22,03,2019год.
до изплащане на вземането.
Релевират се съображения, че по отношение на ищеца
е осъществена репресия и насилствена
асимилация от тоталитарния режим
на Българската комунистическа партия. Излага подробни съображения за
извършените спрямо него посегателства и задържания. Поддържа да е задържан в МВР Бургас
и в затвора в гр.Бургас от 03,01,1985 до 11,04,1985год., когато е
привлечен като обвиняем по
предварително следствие №6/1985год. по
описа на ОУ МВР Бургас-по причина
„изразено несъгласие и неодобрение“ с „възродителния процес“ и насилствената
смяна на турските имена с български такива. Посоченото следствие е
прекратено на 11,01,1985год.
налични са две заповеди на Главния
прокурор и Министъра на вътрешните
работи за изпращане на ищеца в Белене, а впоследствие в гр.Б..
Излага доводи във връзка репресията спрямо ищеца и
много други лица след 10,11,1989год. и промяна на режима на управление в страната да е
образувано сл.д.№1/30,01,1991год. по описа на
Прокуратурата на въоръжените сили срещу Т.Х.Ж. и о.з.ген. полк. Д.И.С., за престъпление по чл.162 от НК. В периода от
31,01,1991год. до 30,06,1992год. са привлечени като обвиняеми и други лица –Д.С., Т.Х.Ж., Г.И.А., П.Ш.М., П.П.К.. На Д.С.е
повдигнато и ново обвинение за престъпление по чл.387, ал.2 от НК, от което са
произлезли тежки вредни последици, като подбудители за същото престъпление са
привлечени и Т.Ж. и Г.А..
На 20,07,1993год. във ВС-Военна колегия е внесен
обвинителен акт срещу о.з.ген.полковник Д.С., Т.Ж.и Г.А.като по внесения обвинителен
акт е образувано НОХД №1/1994год. по описа на ВС-Военна колегия. Делото е
върнато за допълнително разследване. На 19,12,1997год. ОА отново е внесен във ВКС и е образувано НОХД №01/1998год. по
описа на ВКС. На 28,04,1998год. отново
делото е върнато за разследване. Поради
промени в подсъдността на 13,05,1998год.
делото е изпратено на Софийска военноокръжна
прокуратура. С постановление от 29,09,1998год. сл.д. №1/1991год. е преобразувано в сл.д.№780-ІІ/1998год. по описа на ВОП София.
За обвиненията по чл.162 от НК обвинението е прекратено по отношение на Т.Ж.и Д.С.поради смъртта им
настъпила в хода на делото, а с постановление от 06,04,1999год. делото е
спряно поради наличие на свидетели в
чужбина. След възобновяването му на 04,12,1999год. е преобразувано с № ДП
ІІ-048/1999год. по описа на ВОП София. Поддържа към настоящия момент делото да
е все още висящо. Разследването продължава повече от 28години. Посочената
продължителност сочи да е извън границите на разумен срок, от което е претърпял неимуществени вреди-чувство за
несправедливост, разочарование, фрустрация и депресия, загуба на доверие в
институциите.
Въпреки многобройните опити на ищеца, чрез
депозиране на молби и жалби до прокуратурата наказателното производство не е
приключило. Предвид продължителността на делото сочи да е претърпял
неимуществени вреди подробно описани в исковата молба и подлежащи на
обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-П.НА Р.Б.в указания законоустановен
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище за недопустимост на
исковата претенция за обезщетение за забавено правосъдие за периода преди
приемането на нормата на чл.2б от ЗОДОВ на 15,12,2012год. При условията на
евентуалност сочи на неоснователност на претендираното обезщетение. Поддържа да
не е налице неоснователно забавяне на делото, тъй като същото се отличава с изключителна фактическа и
правна сложност, множество пострадали, изготвяне на съдебни поръчки. Дори да се
приеме да е налице забавяне, то същото
не е с оглед поведение на прокуратурата. При условията на евентуалност
сочи на прекомерност на претендираните от ищеца
неимуществени вреди. Описаните в исковата
молба вреди от „възродителния процес“ не
могат да бъдат отнесени към претенцията за забава. Релевира възражение по чл.5
от ЗОДОВ.
Неоснователно е възражението за процесуална
недопустимост на производството по чл.2б от ЗОДОВ, тъй като цитираната норма е
приета през 2012год. В тази връзка съдът съобрази разясненията дадени с Решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014
г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, а именно. Искът за обезщетение за вреди от нарушено право на разглеждане и решаване
на висящо дело в разумен срок по чл. 6, § 1 от К. е с правна квалификация чл.
2б от закона и отговорността на държавата
следва да се реализира по особения ред на ЗОДОВ, когато делото, по което е допуснато нарушението, е висящо към датата на
влизане в сила на Закона.
При така изложеното след като обсъди доказателствата
по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото и от ангажираните доказателства се установи
ищецът да е бил жертва на т.нар.“възродителен процес“. Видно от Държавен
вестник, бр.44/01,06,1990год. е взето решение
на парламентарната комисия на Народното събрание от 15,01,06,03, и 30,03,1990год., с което е
обявена политическа и гражданска реабилитация на неоснователно лишени от
свобода и въдворени в Белене 517лица,
във връзка с насилствена промяна на имената на една част от
българските граждани, сред които и ищецът
с имена-Р.М.Х.. Не е спорно, че лицето е идентично с Р.М.Б.. Представено е и
удостоверение за идентичност на лице с различни имена на Община Айтос, с
изх.№89/10,06,2018год., от което е видно името на ищеца да е идентично с
горното и с Р.М.Б..
В този смисъл въз основа на искане
вх.№КВ-11-14102/16,12,2011год. във връзка
със Закона за прилагане на политическа и
гражданска реабилитация на репресирани лица, комисията /КРДОПБГДСРСБНА / е установила със заповед №1-281/15,05,1986год. Р.М.Х. да е
принудително установен в гр.Бойчиновци
за срок от 3години, за това, че „отправял
клевети по адрес на политиката на БКП и правителството на НРБ, агитирал
е жителите на селото към указване отпор на мероприятията на възродителния
процес“.
Със заповед №1-375/25,03,1985год. на МВР спрямо
ищеца е наложена принудителна административна мярка, „поради противопоставяне на провеждането на мероприятия по национално осъзнаване на турчеещите се българи
като се явил подбудител и
предводител на организирана тълпа, направила опит за създаване на безредици пред генералното турско консулство на 03,01,1985год. в гр.Бургас“, като е
наложена мярка принудително установяване в Белене за срок от три години, въз
основа на решение по протокол от 11,03,1985год. на заседание на Комисията по
чл.6 от Наредбата за прилагане на чл.39 от ЗНМ, назначена със заповед на МВР и съгласувана с главния прокурор.
Установява се по делото, че е образувано
сл.д.№1/30,01,1991год. по описа на
Прокуратурата на въоръжените сили срещу Т.Х.Ж. и о.з.ген. полк. Д.И.С., за престъпление по чл.162 от НК. В периода от
31,01,1991год. до 30,06,1992год. са привлечени като обвиняеми и други лица –Д.С., Т.Х.Ж., Г.И.А., П.Ш.М., П.П.К.. На Д.С.е
повдигнато и ново обвинение за престъпление по чл.387, ал.2 от НК, от което са
произлезли тежки вредни последици, като подбудители за същото престъпление са
привлечени и Т.Ж. и Г.А..
На 20,07,1993год. във ВС-Военна колегия е внесен
обвинителен акт срещу о.з.ген.полковник Д.С., Т.Ж.и Г.А.като по внесения обвинителен
акт е образувано НОХД №1/1994год. по описа на ВС-Военна колегия. Делото е върнато
за допълнително разследване с разпореждане поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
На
19,12,1997год. ОА отново е внесен във
ВКС и е образувано НОХД №01/1998год. по описа на ВКС. На 28,04,1998год. делото отново е
върнато за разследване. Поради промени в
подсъдността на 13,05,1998год. делото е
изпратено на Софийска военно-окръжна
прокуратура.
С постановление от 29,09,1998год. сл.д. №1/1991год.
е преобразувано в сл.д.№780-ІІ/1998год.
по описа на ВОП София. За обвиненията по чл.162 от НК обвинението е
прекратено по отношение на Т.Ж.и Д.С.поради
смъртта им настъпила в хода на делото, а с постановление от 06,04,1999год.
делото е спряно поради наличие на
свидетели в чужбина. След възобновяването му на 04,12,1999год. е преобразувано
с № ДП ІІ-048/1999год. по описа на ВОП София. Поддържа към настоящия момент делото
да е все още висящо.
Видно от становище на Военно-апелативна прокуратура
от 10,08,2005год. се установява делото да е висящо по отношение на обвинението
повдигнато срещу Г.И.А. за престъпление по чл.387, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20,
ал.3, вр.чл.26, ал.1 от НК. В изпълнение на дадените от съда указания се сочи в
периода от 05,02,2001год. до 04,02,2004год.
от софийска военно-окръжна прокуратура
по делото да са установени актуалните имена, точни адреси и
местонахождението на общо 446лица –български граждани от турски произход, въдворени
по време на възродителния процес в ТВО
Белене. Установени са законните
наследници на онези от тях, които са починали. От тях са разпитани 312 в
качеството на свидетели. Не са разпитан 134 лица, които се намират на
територията на Република Турция . С оглед изпълнение на указанията на съда е
изпратена молба за правна помощ, въз основа на която са разпитани 26 от 134
лица. През 2003год. е изпратена втора молба за правна помощ, върната като
неизпълнена. На 18,02,2004год. е изпратена трета молба за изпълнение на съдебна поръчка разпит на 108 лица, която не е изпълнена.
Посочено е фактическото разследване по следственото
дело да е завършено, но поради наличието
на „практически неизпълними указания от съда“, задължителни за изпълнение от
страна на Прокуратурата делото да не
може да бъде внесено с обвинителен акт в съда.
С определение
№177/04,05,2018год., постановено по ЧНД №190/2018год. по описа на Софийски
военен съд по искане на Р. М.Б. за ускоряване на досъдебното производство и
определяне на мерки за ускоряване на НП №ІІ-48/1999год. по описа на Военно-окръжна
прокуратура-София делото е прекратено и изпратено на Военно-окръжна прокуратура
София по компетентност.
С постановление от 04,10,2018год. на военен прокурор във ВОП София на
осн.чл.199, чл.244, ал.1, т.1, вр.чл.25, ал.2, вр.чл.242, ал.1, пр.2 от НПК е
спряно наказателното производство по ДП
№11-048/1999год., водено срещу Г.И.А..
С определение №4909/06,11,2018год. постановено по НЧД №4743/2018год., СГС, НК,
13 състав е намерил молбата за ускоряване на производството за основателна и
определил едномесечен срок за проверка
и оценка на доказателствата и
доказателствените средства и произнасяне на прокурора съгласно правомощията му по чл.242, ал.1 от НПК
като в мотивната част на определението е посочено наказателното производство да
подлежи на прекратяване поради изтекла към 13,02,2000год. давност.
Към датата на приключване на съдебното дирене
-09,12,2019год. няма данни по делото наказателното производство да е
приключило, поради което съдът приема към настоящия момент все още да е висящо.
Съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-психологическа експертиза, което като обективно и компетентно
изготвено, следва да бъде кредитирано при постановяването на съдебния акт се
установява, че при ищеца се наблюдава „ефект на Зайгарник“- много по-дълго се помни незавършена дейност. Твърде дългото
очакване и недочакване на справедливо според него приключване
на следствените действия по
т.нар.“възродителен процес“ оказва особено силно влияние и служи като перманентно напомняне за случилото се.Така се подсилва
депресивитета му и той не може да преработи свързаните с травмата от репресия спомени. При ищеца се наблюдава
нужда от гаранции за бъдещето, би искал да има власт да раздаде
справедливост, чувства се нещастен
поради съпротивата, която среща, когато отстоява правата си –това
предизвиква у него гняв и възмущение, но се чувства безсилен да бъде активен,
намира се в силен стрес, предизвикан от разочарованието и опитите да се защити от следващи неудачи,
неосъществените надежди са го
направили неуверен, съмнява се , че в
бъдеще положението ще се подобри, търси
сигурност. Възприеманата от ищеца като
прекалено голяма продължителност
на следственото дело и досъдебното производство по този процес му пречи да
преработи травматичните следи от случилото се като непрекъснато актуализира
усещането за безсилие от безнаказаността на преките извършители.
По делото са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на Сабри Хюсеинов Искендеров. Свидетелят сочи да има преки
впечатления от отражението на воденото наказателно производство спрямо ищеца.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните
правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Релевантните факти, обуславящи основателност
на исковата претенция са свързани с установяване нарушение на правото на
справедлив съдебен процес, една от гаранциите за което е решаване на правния
спор или основателността на каквото и да е наказателно обвинение в разумен
срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Относно преценката дали е спазен разумен срок за разглеждане на делото, съдът
изхожда от критериите заложени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ като се взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора. Необходим елемент от фактическия състав е установяване на сочените неимуществени вреди, причинна връзка
с установеното нарушение за разглеждане на делото в разумен срок и размер на
претендираното обезщетение.
По делото не се спори, че ищeцът
е пострадал от престъпление, за което е
образувано наказателно производство, а именно чл.387, ал.2, вр.чл.20, ал.2,
вр.чл.26 от НК, за което е повдигнато обвинение по сл.дело №1/1991година по
описа на ПВС.
Съдът намира наказателното производство да се
отличава с фактическа и правна сложност
предвид многобройните деяния, съставляващи репресивни мерки спрямо огромен брой
лица по време на т.нар. „възродителния процес“, както и предвид характера на престъплението, за което
е повдигнато обвинението-длъжностни престъпления сочещи на злоупотреба с власт
или служебно положение. Повдигнатото обвинение срещу трима обвиняеми е за отделни
деяния, което предполага извършването на голям на брой следствени действия. Въпреки
тези обстоятелства, настоящият състав намира да е налице нарушение на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията, което е в резултат на действията на органите на досъдебното
производство. Не се установяват причини от обективно естество, които да наложат
изключително дългата продължителност на делото. Общият период на
продължителност на досъдебното производство е общо 28години и 10 месеца. Съдът
взе предвид периода от 30,01,1991год. –датата на която е образувано
следственото дело до датата на приключване на съдебното дирене в настоящото
производство-09,12,2019год. Съдът намира, че в досъдебното производство на
няколко пъти са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на
обвинителния акт, като не са положени достатъчно усилия по надлежното
идентифициране на пострадали от
престъплението лица, въпреки посочването им в обвинителния акт, което е довело
до връщане на делото от съда за
допълнително разследване.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника
относно разумния срок за разглеждане на делото, предвид фактическата и правна
сложност на същото. Съгласно решение от 10,05,2011 г. на ЕСПЧ по жалба №.
37346/05 Фингър срещу Б., § 94 и § 95, е утвърден принцип държавите да
организират съдебните си системи по такъв начин, че техните компетентни органи да
могат да отговарят и на изискванията на Член 6, ал. 1 от Конвенцията,
включително задължението да разглеждат делата в разумен срок (виж, наред с
много други, Bottazzi, пар. 22, и Scordino (№ 1), пар. 183, и двете цитирани
по-горе). Те са отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или
други органи (виж, като пример, Foley v. the United Kingdom, № 39197/98, §§ 38‑39, 22 октомври 2002). Те
също са отговорни за забавяния в представянето на становищата на назначените от
съда експерти (виж Capuano v. Italy, 25 юни 1988, пар. 32, Серия A № 119 и
Nibbio v. Italy, 26 февруари 1992 г., пар. 18, Серия A № 228 A). Държавата може
по този начин да носи намери отговорност не само за закъснение при
разглеждането на определен случай, но и при отказ да увеличи ресурсите в
отговор на натрупването на дела или за структурни недостатъци в съдебната си
система, които предизвикват закъснения (виж Zimmermann and Steiner v.
Switzerland, 13 юли 1983, §§ 29‑32,
Серия A № 66; Guincho, цитирано по-горе, §§ 39‑41; и Pammel v. Germany, 1 юли 1997, §§ 69‑72, Доклади за съдебни
решения 1997‑IV). Справянето с
проблема на неоснователно отлагане на съдебното производство може по този начин
да изиска от държавата да предприеме редица законодателни, организационни,
бюджетни и други мерки. В това отношение следва да се подчертае, че „неразглеждането
на конкретно дело в разумен срок не е непременно резултат на пропуски от страна
на отделни съдии, прокурори или следователи. Така например, в някои случаи
закъснения могат да настъпят от липсата на старание от страна на следователя,
прокурора или съдията, отговарящ за конкретен случай (виж, като пример, B. v.
Austria, цитирано по-горе, §§ 52‑54 и Reinhardt and Slimane-Kaïd v. France, 31
март 1998, пар. 100, Доклади 1998‑II), при други забавянията могат да бъдат резултат
от неспособността на държавата да отпусне достатъчно средства на разположение
на съдебната си система (виж, като пример, Zimmermann and Steiner, цитирано
по-горе, §§ 30‑32) или неспособността да разпределя делата по
ефикасен начин (виж, като пример, Georgiadis v. Cyprus, № 50516/99, пар. 46, 14
май 2002)“.
Спазването на гаранцията за разглеждане на делата в
разумен срок е с цел съхраняване на доверието на обществеността в
правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на
страните в процеса, както лицата по отношение на които е инициирано наказателно преследване, така и по
отношение на пострадалите.
Съществен критерии за определяне разумната продължителност на
делото е и „Значение на делото за лицето“, което според практиката на ЕСПЧ не
се преценява единствено, с оглед крайния резултат от производството, а често е
свързана с предмета на делото. От практиката на ЕСПЧ може да се обоснове извод,
че като дела ползващи се с приоритет са и делата, при които е налице значим интерес
за лица в напреднала възраст. / при образуване на ДП ищецът е бил на 46 години,
а към момента 74години/. От значение за преценка продължителността на делото е
и обстоятелството, дали страни в производството са равнопоставени субекти или
държавни органи. В хипотезата на неразумно продължило наказателно производство отговорността на
държавата произтича от това, че производството е инициирано от държавното
обвинение, което разполага с достатъчен ресурс/процесуални средства, и
компетентни лица/ да организира провеждането на наказателното преследване в
разумен срок.
Предвид съобразяване на изложените по-горе критерии,
съдът намира по делото да се установява нарушаване на правото на ищеца за
разглеждане и решаване на наказателното производство в разумен срок. Никаква
фактическа и правна сложност на делото не може да обоснове забавяне за период
от 28 години, като на практика това
забавяне е равнозначно на отказ от правосъдие от една страна предвид изтеклата давност
за наказателно преследване по отношение на единствения обвиняем Г.А., от друга
поради препятстване възможността на ищеца да се конституира в качеството на
частен обвинител във фазата на съдебното разглеждане на делото. Извод в тази
насока се обосновава и предвид фактът делото да е висящо все още във фаза
досъдебно производство. Неоснователни са възраженията на прокуратурата делото
да е във досъдебна фаза поради дадени от съда
„практически неизпълними указания“/ писмо изх.№1166/2006год. на
прокуратурата/. Връщането на органите на досъдебното производство е обусловено
от допуснати съществени процесуални нарушения. Така с Разпореждане от ВС,
военна колегия –стр.264 от делото, е посочено, че не са идентифицирани лицата
пострадали от престъплението с имена и адреси, въпреки посочването им като лица
изпратени на остров Белене, както и
посочването на 184 лица задържани
в затворите в страната, не са посочени конкретни нарушения, а това води
до накърняване правата на обвиняемите да знаят в какво точно са обвинени и да осъществят
правата си по чл.51 от НПК, а от друга страна осуетява възможността на
пострадалите/при липса на идентификация/
да се конституират като частни обвинители и граждански ищци. Мотиви за
второто връщане на делото са също допуснати процесуални нарушения,
неуведомяване на обвиняемите, вкл. противоречие в диспозитива на обвинителния
акт, с оглед характера на повдигнатото обвинение. В нито едно от двете разпореждания
не са давани указания да се разпитат всички пострадали от престъплението лица,
във връзка с което е предприето извършване на съдебна поръчка за разпит на същите, установили се извън
пределите на Б.. Преценката за извършване на това процесуално следствено дело,
което се изтъква за забавянето на ДП от ответника, е инициирано от органите на
прокуратурата. С оглед характера на деянието и огромния брой пострадали лица не
може да се обоснове целесъобразното събиране на показанията на всички тях, за
да се осигури достатъчен обем
доказателствен материал за постигане на целите на наказателното преследване.
По делото се
установяват настъпили за ищеца неимуществени вреди. Според практиката на ЕСПЧ е
налице силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на
производството води до неимуществени вреди – така Решение на ЕСПЧ от 20,03,2006
г. по д. 1 Скордино срещу Италия. В конкретния случай, такива при ищеца
несъмнено се установяват. От една страна същият е пострадал от престъпление с
висока обществена опасност, при което са накърнени негови основни права и свободи-ограничаване
правото на свободно придвижване, на
етническа принадлежност, произход, религия, убеждения,
политическа принадлежност и др. Видно от събраните гласни доказателства ищецът бил
афектиран, разочарован и излъган в очакванията си да получи морално
възмездяване на преживените репресии прямо него, чрез търсене на отговорност
от виновните лица. Живо проявявал
интерес от развитие на делото, включително разходвал средства, което водело и
до конфликти със съпругата му.
Предвид изложеното, доколкото се установи наличие
на законовите предпоставки за основателност на предявения иск, то същият следва
да бъде уважен.
Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от
всяка отделна фактическа обстановка, поради което съобразно общите правила на
гражданското съдопроизводство, всяка от страните следва да докаже релевантните
за спора факти. При ангажиране на доказателства за наличието на претърпени
неимуществени вреди и на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът следва да определи
глобално размера на дължимото обезщетение по справедливост. В процесната
хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100000,00
лв.
При определяне на обезщетението за неимуществени
вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок съдът взе предвид вида на производството, качеството на ищеца по него /пострадал
от престъпление/, поведението на компетентните органи във фазата на досъдебното
производство, нарушеното чувство на справедливост на ищеца, проявен
депресивитет, загуба на вяра в институциите, напредналата възраст на ищеца,
което засилва чувството му на безсилие да дочака справедливо разглеждане на
делото и поемане на отговорност, които са в състояние да усилят търпените
негативни преживявания, изпитваното безпокойство и несигурност. Възприеманата
продължителност на делото се явява и пречка за адекватно преработване
на травматичните следи от преживяното от „възродителния процес“
/СПЕ/. Неоснователно е възражението на
ответника, а по делото не се установяват
и доказателства за поведение на ищеца
допринесло за забавяне на
производството. Ангажираните доказателства сочат на съдействие от негова страна, както и интерес
от приключване на делото видно от
депозирани жалби и искания
за проверка и своевременно приключване на делото. Ето защо не е налице основание за приложение на чл.5 от ЗОДОВ. Предвид изложеното, съдът
намира, че справедливият размер на
обезщетение е 30000,00лв., в който размер следва да бъде
уважена исковата претенция и отхвърлена за разликата до 100000,00лв. като
неоснователна. В този смисъл съдът съобрази, че ищецът има качеството
пострадало лице, т.е. наказателната принуда не е пряко насочена върху личността му, а продължителността на НП
касае моралната удовлетвореност да бъде потърсена отговорност от виновните
лица. От друга страна в качеството на реабилитирано лице по смисъла на Закона за политическа и
гражданска реабилитация на репресирани лица, ищецът има право на обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди, платимо съобразно чл.4 от закона, предвид което
вредите от осъществената репресия са извън обхвата на настоящото производство.
С оглед горните мотиви съдът намира определеното обезщетение да отговаря на
принципа за справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
С оглед основателност на исковата претенция основателно е и искането
за присъждане на законна лихва от датата на
исковата молба до изплащане на вземането.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. - д.т.,
както и разноски за превод на книжа в размер на 50,00лв. Адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска не се присъжда, тъй като няма данни да е
договорено и платено или да е договорена адв. помощ по чл.38 от ЗАдв.
Предвид частичното уважаване на иска, на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответника следва да бъдат осъден да заплати по сметка
на СГС, сума в размер на 300,00 лв. – депозит за вещо лице.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.”******да заплати
на Р.М.Б., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис 10 на осн.чл.2б,
ал.1 от ЗОДОВ сума в размер на 30000,00лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на сл.дело с №1/1991год.,
впоследствие преобразувано в сл.дело
№780-ІІ/1998год. по описа на ВОП София,
а сега ДП №ІІ-048/1999год. по описа на ВОП София в разумен срок,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба-22,03,2019год. до
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за сумата над 30000,00лв. до пълния предявен размер от 100000.00лв.
като неоснователна.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.”******да заплати
на Р.М.Б., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис 10 на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ сума
в размер на 60,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.”******да заплати
по бюджетна сметка на Софийски градски съд на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ
сума в размер на 300,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: