Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 47
Гр.
Перник, 10.03.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на десети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар Анна Манчева,
като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 727 по
описа на Административен съд – Перник за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2,
б. „д“ от Кодекса за социално подпомагане (КСО).
Образувано е
по жалба на В.А.Д. с ЕГН ********** *** против решение № КПК-41/04.11.2019
година на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт (ТП на НОИ) – Перник, с което е отхвърлена жалбата на В.А.Д. срещу
Разпореждане № РВ-3-13-00630292 от 23.08.2019 година на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Перник, с което е разпоредено
възстановяване от В.А.Д. на добросъвестно получено обезщетение поради общо
заболяване за периода 23.04.2018 година до 05.09.2018 година в размер на 1
611.12 (хиляда шестстотин и единадесет лева и дванадесет стотинки).
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно приложение
на материалния закон касателно разпоредбите на чл. 8, ал. 2, чл. 74 и чл. 75 от
Кодекса на труда (КТ), чл. 4, ал. 1, т. 1, изр. първо и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, както и допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли съда да
отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Перник.
В
проведеното съдебно заседание на 10.02.2020 година жалбоподателят В.А.Д.,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
В
проведеното съдебно заседание на 10.02.2020 година ответникът – директорът на
ТП на НОИ Перник, редовно призован не се явява, представлява се от старши
юрисконсулт Й.С.-П., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмени бележки вх. № 587/17.02.2020 година с подробно изложени
съображения по съществото на правния спор.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е
подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от
оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 118, ал. 1 от КСО,
срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение
на директора на ТП на НОИ Перник, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
По реда на Наредба
за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
(НПОПДОО), от името на осигурител **** ЕООД, ЕИК ****, в НОИ (ТП на НОИ –
Перник) постъпили удостоверения (листо 9 – 16 от делото) по образец, съгласно
приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО, съдържащи данни относно правото на
парично обезщетение на лицето В.А.Д., настоящ жалбоподател, по болнични листове
(БЛ), както следва: на 27.04.2018 година по БЛ № Е20180745308 от 23.04.2018
година до 27.04.2018 година; на 17.05.2018 година по БЛ № Е20180745326 от
10.05.2018 година до 19.05.2018 година; на 23.06.2018 година по БЛ № Е20181495223 от 13.06.2018
година до 22.06.2018 година; на 12.07.2018 година по БЛ № Е20181714452 от
23.06.2018 година до 07.07.2018 година; на 12.07.2018 година по БЛ №
Е20181906121 от 08.07.2018 година до 22.07.2018 година; на 25.07.2018 година по
БЛ № Е20182067724 от 23.07.2018 година до 06.08.2018 година; на 18.08.2018
година по БЛ №
Е20182277477 от 07.08.2018 година до 21.08.2018 година и на 29.08.2018 година
по БЛ № Е20182180087 от 22.08.2018 година до 05.09.2018 година.
По делото не
се спори, че по така издадените болнични листове на В.А.Д. са изплатени парични
обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от
23.04.2018 година до 05.09.2018 година в общ размер на 1 611.12 лева.
Установява
се от Писмо изх. № 1130-13-106#2 от 30.04.2019 година (лист 23 от делото) на
директора на ТП на НОИ Перник, до директора на ТД на НАП София, офис Перник, че
е изискана информация във връзка със сигнал от сектор „Краткосрочни плащания“
(КП) към ТП на НОИ Перник, и сигнал от ТП на НОИ София град, за извършени
плащания за временна неработоспособност на лица, работещи при двама
работодатели – съмнения за злоупотреби и нарушения на осигурителното
законодателство, е възложено извършването на проверка на разходите на ДОО на
осигурителя **** ЕООД, ЕИК ****.
С Писмо вх.
№ 1130-13-106#3 от 03.05.2019 година (лист 24 от делото) директорът на ТД на
НАП София, офис Перник, е уведомил директора на ТП на НОИ Перник, че относно ****
ЕООД, ЕИК ****, няма данни за извършвани проверки; няма данни за извършвани
ревизии и издадени ревизионни актове; няма данни за регистрирани ЕКАФП; налице
е депозирано заявление (лист 25 от делото) за подаване на документи по
електронен път и ползване на електронни административни услуги, предоставени от
НАП с КЕП, с титуляр **** ЕООД, ЕИК ****, с посочено физическо лице – автор в
удостоверението за КЕП Б.С.Д..
Установява
се от Писмо на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Перник изх. №
19055826 от 05.06.2019 година (лист 34 от делото) до ТП на НОИ Перник, че при
извършени във връзка с писмо на директора на ТП на НОИ Перник проверки по
спазване на трудовото законодателство от **** ЕООД, ЕИК ****, че пред ДИТ
Перник управителят на дружеството Б.Д. е заявил че от 2017 година дружеството
не извършва никаква дейност, че уведомления до ТД на НАП за сключвани трудови
договори са подавани от счетоводната фирма, обслужвала дружеството без негово
знание и съгласие.
В Писмено
обяснение от 05.06.2019 година (лист 36 от делото), дадено във връзка с тази
проверка Б.С.Д. сочи: „преди година при мен дойде едно лице от нашата махала,
не зная как се казва, и ми каза да подпиша документи, за да започна работа“,
„даде ми някакви документи, подписах ги и ми каза, че подписвам трудов
договор“, „никога не съм работил с тази фирма“ „не знам какво се е случило с
нея“, „не съм назначавал лица на трудови договори“, „не съм чел документи,
какво съм подписвал“.
Със Заповед
№ ЗР-5-13-00573493 от 03.06.2019 година (лист 21 от делото) ръководителят на ТП
на НОИ Перник, на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкция за
реда и начина за осъществяване на контролно – ревизионна дейност от контролните
органи на НОИ (Инструкцията), е възложил на старши инспектор по осигуряването
при ТП на НОИ Перник, да извърши проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване (ДОО) на осигурителя **** ЕООД, ЕИК ****, като е определен срок за
това – 2 работни дни, считано от датата на връчване на заповедта. Препис от заповедта
е връчен на Б.С.Д. – управител на **** ЕООД, на 10.06.2019 година.
На
10.06.2019 година управителят на **** ЕООД е депозирал пред ТП на НОИ Перник
декларация (лист 22 от делото), в която заявява, че през 2017 година е
„закупил“ ****, че в качеството му на управител не е назначавал лица по трудови
договори, че не разполага с никаква „документация на фирмата“, че ще предприеме
действия за закриване на същата, че не е „давал пълномощно“ на никого.
На
10.06.2019 година, на основание чл. 108, ал. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията, старши инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ – Перник, е издал Задължителни предписания с №
ЗД-1-13-00576924 на **** ЕООД, ЕИК ****, да заличи подадени данни по чл. 5, ал.
4 от КСО на лица, по приложен списък, сред които и жалбоподателят.
Предписанията са връчени на управителя на дружеството Б.С.Д. на 10.06.2019
година. По делото не са налице данни тези предписания да са обжалвани, поради
което се приема, че същите са влезли в сила на 25.06.2019 година. Определен е
20-дневен срок за доброволно изпълнение на предписанията който срок, съобразно
датата на влизане в сила на заповедта, е изтекъл на 23.07.2019 година.
С Докладна
записка вх. № 1130-13-106#6 от 11.07.2019 година (лист 40 от делото) на
началник отдел КПК при ТП на НОИ Перник, директорът на ТП на НОИ Перник е
уведомен, че задължителните предписания не са изпълнени. Предложено е служебно
заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от **** ЕООД, ЕИК ****,
предмет на задължителните предписания от 10.06.2019 година.
С
Придружително писмо изх. № 1130-13-106#9 от 26.07.2019 година (лист 41 от
делото), директорът на ТП на НОИ Перник, на основание чл. 3, ал. 13 от Наредба
№ Н-8 от 29.12.2005 година за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица директорът на ТП на НОИ –
Перник, е подал декларации образец № 1, за заличаване на данните, включително
за подадени с декларации образец № 1 за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО, от ****
ЕООД, ЕИК ****, за периода от месец 09.2017 година до месец 04.2019 година.
Вследствие и това данните за жалбоподателя В.А.Д., за периода 14.12.2017 година
до 09.09.2018 година от **** ЕООД, ЕИК ****, са заличени.
В резултат
на така проведеното производство, длъжностно лице – ръководител на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ Перник, е приел, че жалбоподателят към момента на
депозиране на удостоверенията (по образец приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от
НПОПДОО), съдържащи данни относно правото на парично обезщетение по БЛ за
периода от 23.04.2019 година до 05.09.2018 година, описани по – горе, не е бил
осигурено лице за общо заболяване и майчинство, поради което няма право на
парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност за удостоверения период. Поради това, на основание чл. 114,
ал. 2, т. 2 от КСО с Разпореждане № РВ-3-********** от
23.08.2019 година, ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ
Перник е разпоредил В.А.Д. да възстанови неоснователно получената сума в общ
размер на 1 611.12 лева,
представляваща парично обезщетение за времето на отпуск за временна
неработоспособност поради общо заболяване за периода от 23.04.2018 година до
05.09.2018 година. Разпореждането е връчено на В.А.Д. на 24.09.2019 година,
видно от известие за доставяне. В срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО В.А.Д. е
депозирал жалба вх. № 1012-13-81/03.10.2019 година пред директора на ТП на НОИ
Перник.
В срока по
чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на ТП на НОИ Перник, се е произнесъл с Решение
№ КПК-41 от 04.11.2019 година, с което оспорването е отхвърлено, като
неоснователно. Това решение на директора на ТП на НОИ Перник, е предмет на
съдебен контрол в настоящото съдебно производство.
В хода на
съдебното обжалване не се събраха нови доказателства и не са установиха факти,
различни от възприетите от административния орган и отразени в оспореното
решение.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд –
Перник, прави следните правни изводи:
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. №
1012-13-81/03.10.2019 година, по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за
обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по
чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Обжалваното
решение е издадено е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО –
директорът на ТП на НОИ Перник. Обективирано е в предписаната в същата
разпоредба писмена форма и е със съдържанието, регламентирано в чл. 59, ал. 2
от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО.
Означен е и органът, който го е издал. Отразени са направените при
осъществената от горестоящия административен орган контролна дейност фактически
и правни изводи. От обстоятелствената част на оспорения административен акт
недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя
извода на издателя на първоначално постановения административен акт за наличие
на предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване получена
сума за осигурителни плащания – обезщетение за ползван отпуск за временна
неработоспособност поради общо заболяване. Формулиран е и ясен диспозитив.
Актът съдържа информация за реда, срока и органа, пред който същият подлежи на
обжалване. Решението е датирано и подписано.
В
производството по издаване на оспореното решение не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват
основание за отмяната му.
Въз
основа на изложеното не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2
и т. 3 от АПК.
Решението
е съответно и на материалния закон.
Директорът
на ТП на НОИ – Перник, правилно е приел, че разпореждането, предмет на горестоящ
административен контрол, е издадено от компетентен
административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното
териториално поделение на НОИ издава разпореждане за възстановяване на сумите по
ал. 1 и ал. 2 на чл. 114 от КСО. В настоящия случай Разпореждане №
РВ-3-13-00630292/23.08.2019 година е издадено от ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ Перник, който именно е материално и териториално
компетентният административен орган да стори това, съгласно нормата на чл. 114,
ал. 3 от КСО.
Разпореждането
е обективирано в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК за съдържание и реквизити. В проведеното административно
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната
му. Първоначалният административен акт е издаден след проверка, извършена по
реда на чл. 107 от КСО,
в хода на която са издадени и влезли в сила задължителни предписания за
заличаване на подадените по отношение на жалбоподателя данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя ****ЕООД поради заличаване, включително по отношение на
жалбоподателя, на подадените от ****ЕООД уведомления по чл. 62, ал. 3 от КТ –
за сключени трудови договори. Заличаването е извършено служебно по реда на чл.
3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2015 година, при наличие на предвидените в
същата норма предпоставки – неизпълнение на предписанието от неговия адресат в
указания му срок. Заличените данни касаят периода от 23.04.2018 година до
05.09.2018 година, в който период жалбоподателят е ползвал болничен отпуск за
временна неработоспособност поради общо заболяване по процесните болнични листове.
Съгласно
§ 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от КСО
регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В
хода на извършена проверка от контролни органи на ТП на НОИ Перник са събрани
доказателства, че през периода от 23.04.2018 година до 05.09.2018 година
жалбоподателят не е работил по трудово правоотношение при ****ЕООД и съответно
не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като за него осигуряване по смисъла на чл.
10, ал. 1 от КСО не е възникнало предвид факта, че не е доказано упражняването
на трудова дейност. В настоящия случай, при извършена проверка от ДИТ Перник е
установено, че не е възниквало трудово правоотношение между жалбоподателя и ****ЕООД,
като на основание чл. 404, ал. 1, т. 11 от КТ регистрираният трудов договор е
заличен. Лице, което не е доказало, че е извършвало трудова дейност, не може да
има и качеството на осигурено лице.
Доказателствената тежест за установяване на положения труд е на
самото лице (Решение № 2 524 от 18.02.2020 година, постановено по адм. дело №
12 220/2019 година по описа на ВАС). Жалбоподателят не успя да обори
констатациите на контролните органи, че не е осъществявал трудова дейност при
въпросния осигурител, респективно, че за него не е възникнало задължение за
осигуряване, т. е. че не е осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО. За правна
пълнота на съдебния акт ще се посочи, че наличието на трудов договор не би било
достатъчно условие за възникване правото на парично обезщетение, вместо
възнаграждение, за времето на отпуск за временна неработоспособност поради общо
заболяване. Необходимо е освен това лицето и реално да е осъществявало трудова
дейност (в този смисъл е Решение № 8 872 от 12.06.2019 година, постановено по
адм. дело № 15
543/2018 година по описа на ВАС). В хода на
административното производство пред ТП на НОИ Перник, както и по настоящото
дело, В.А.Д. не установи и доказа какви трудови функции е осъществявал в ****ЕООД.
Предмет на защита са само реално възникнали трудови, респ. осигурителни права.
Затова и подадените за жалбоподателя данни и по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са
заличени, в случая служебно. Заличените данни касаят периода от 23.04.2018
година до 05.09.2018 година, в който жалбоподателят е ползвал болничен отпуск
за временна нетрудоспособност по процесните болнични листове.
Изложеното
налага извод, че е осъществена предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2
от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на получените от
жалбоподателя суми за обезщетение за временната неработоспособност поради общо
заболяване по издадените болнични листове и за посочения период. Към момента на
изплащане на паричните обезщетения по издадените болнични листове не са били налице
предпоставките за изплащането им, тъй като към
деня на настъпване на тези осигурителни рискове жалбоподателят не е бил
осигурено лице. Затова е законосъобразен изводът на административния орган, че
към този момент жалбоподателят не е имал качеството осигурено лице по смисъла
на чл. 4, ал. 1 от КСО и съответно за него не е възникнало право на обезщетение
по чл. 40, ал. 1 от КСО. Изплатеното му такова
е получено без основание, което е установено при условията на чл. 114, ал. 2,
т. 2 от КСО. Съгласно посочената разпоредба основание за възстановяване на
добросъвестно получени суми е представяне след изплащането им на нови документи
или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на
изплащане. Поради това настоящият съдебен състав намира, че административният
акт, предмет на съдебен контрол е издаден при наличие на посочените в закона
материални предпоставки и съответства на относимите правни норми. При
осъществения съдебен контрол не се констатираха отменителни основания по чл.
146, т. 4 от АПК.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на
ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно, поради което и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с
чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ (ЗПП), във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ (НЗПП), жалбоподателят В.А.Д. следва да заплати на ТП на НОИ
Перник, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.А.Д. с ЕГН ********** *** против Решение №
КПК-41/04.11.2019 година на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт Перник, с което е отхвърлена жалбата на В.А.Д. срещу
Разпореждане № РВ-3-13-00630292 от 23.08.2019 година на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Перник, с което е разпоредено
възстановяване от В.А.Д. на получено обезщетение поради общо заболяване за
периода от 23.04.2018 година до 05.09.2018 година в общ размер на 1 611.12
(хиляда шестстотин и единадесет лева и дванадесет стотинки), като
неоснователна.
ОСЪЖДА
В.А.Д. с ЕГН ********** от
гр. Перник, ул. „Еделвайс“ № 8 да заплати на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт Перник, съдебни разноски в размер на 100
(сто) лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/