Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На пети
декември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 4920 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.Б.“ ЕООД с ЕИК *********
против Наказателно постановление № КХ-078/21.10.2019г., издадено от Директора
на Областната дирекция за безопасност на храните – гр. Варна, с което за
нарушение на разпоредбите на чл.12, ал.1, т.1 и на чл. 21а, ал.3 ЗХ, на чл. 2
от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиената на храните и приложение II, глава V, т. 1а и на Глава I, т.1 от Регламент
(ЕО) № 852/2004 на ЕП и Съвета относно хигиената на храните на жалбоподателя са
били наложени общо четири наказания „имуществена санкция“ в общ размер на
сумата от 5000 лева, както следва по т. 1 в размер на 2000 /две хиляди/ лева по
чл. 42, ал. 2 от ЗХ; по т. 2 в размер на 1000 /хиляда/ лева по чл. 48, ал. 2 от
ЗХ; по т.3 в размер на 1000 /хиляда/ лева по чл. 48, ал. 2 от ЗХ и по т.4 в
размер на 1000 /хиляда/ лева по чл. 48, ал. 2 от ЗХ.
В
подробна жалба жалбоподателят навежда твърдения за отсъствие на данни
посочените стоки да са приготвяни с търговска цел, като се акцентира на
обстоятелството,че те са открити в частен гараж.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който оспорва авторството на деянието, като посочва, че
наказващият орган дори не е взел проби от съдържанието на храните, а дори да се
приеме,че храните са били подготвяни за продажба, то тази продажба сама по себе
си е бъдещо несигурно събитие. На посочените основания се пледира за отмяна на
издаденото НП.
АНО,
редовно призован изпраща представител, който на свой ред пледира за
потвърждаване на издаденото НП, като посочва, че понятието търговия е с широко
значение, като към него следва да причисляват в това число и съхраняването и
обработването на продукти с цел последваща продажба,
като досежно причините за невземане на проби и доколкото се касае за хранителни
стоки без каквито и да е документи за произход, такива не следва да се вземат
по закон.
От фактическа страна, съдът приема за
установено следното:
При
извършена съвместна проверка на 06.08.2019 г. от инспектори при ОДБХ Варна сред
които и св. Ж.Ж. с представители на ОД на МВР отдел
„Икономическа полиция" в нерегламентиран обект- гараж към жилищен блок, с
адрес: гр.Варна, ул. „Генерал Столетов“ № 45,
стопанисван от ,А.Б.“ ЕООД, с управител А. М. А. и в присъствието на намиращия
се в обекта служител Х. Иб М., било установено, че:
1. ,.А. Б."
ЕООД, с управител
А. М. А. извършва
нерегламентирана производствена дейност -
мариноване на пилешки разфасовки - бут и филе с цел търговия в обект който не е
регистриран в ОДБХ - Варна, съгласно изискванията на чл.12 от Закона за
храните.
2. „А.Б."
ЕООД поддържа наличните предмети, които влизат в контакт с храни
непочистени ефективно, като в обекта са
открити замърсени съдове - пластмасово корито с трайно наслоени остатъци от
марина и засъхнало доматено пюре, които се съхраняват директно на пода, което
категорично доказва извършването на производствена дейност - мариноване на
пилешки разфасовки.
3. „А.Б."
ЕООД съхранява в обекта храни без етикети и документи за произход и годност -
готови замразени дюнери 87,95 кг., замразена кайма 18,650кг. и мариновани
пилешки разфасовки - бут и филе с общо количество от 150,50 кг., поради което
не може да се извърши проследяването им. Съхранява и доматено пюре 5 бр. в
разфасовка по 10 кг., барбекю сос - 5 кг., подправки
14,70 кг., добавки -16,75 кг., йодирана трапезна сол -15кг. и морска
сол.-11кг., които са без документи за произход.
4. „А.Б."
ЕООД поддържа помещението в лошо хигиенно състояние - силно
замърсени и наслоени стени с марината и
паяжини, таван силно замърсен с паяжини,
под силно замърсен с кал и доматено пюре.
Констатациите
били отразени в Доклад № 112856/06.08.2019г., издаден Акт за забрана
00965/06.08.2019 г.; Протокол за отговорно пазене от 06.08.2019г.; Протокол за
подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински произход от
06.08.2019г.; Разпореждане за насочване за унищожаване суровини и храни от
животински произход № 1-03045/06.08.2019 г.; Потвърдителна
екарисажна бележка-013744от 06.08.2019 г.; Предписание /обр.149/
№ 00297/06.08.2019; Заповед за спиране реализацията на храни № 391/08.08.2019г.; Заповед №388/06.08.2019 г. за спиране
експлоатацията на обект; Сведение от Х. Иб М. –работник в обекта и сведение от А.
М. А..
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и потвърди, въз основа на всички налични по
преписката и представени с жалбата гласни и писмени доказателства. Свидетелските
показания на св. Ж. Ж. – актосътавител, съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са пълни и в достатъчна степен конкретни с оглед
наличните по делото данни от другите писмени доказателствени
източници, в това число тези представени при въззивното
разглеждане на делото – заверен препис от писма на Икономическа полиция,
протокол за извършена полицейска проверка, обяснения от лицата А., Н. и М..
Що
се отнася до показанията на св. Х. М. депозирани непосредствено пред настоящия въззивен състав съдът не откри основания да даде вяра на
същите доколкото на първо място те се различават съществено от заявеното от
същия свидетел в хода на съвместната проверка на Икономическа полиция и ОБДХ,
свидетелят все още се намира в трайни трудови правоотношения с
дружеството-жалбоподател, а при анализа на заявеното от свидетеля съдът откри
множество вътрешни противоречия, като например той твърди, че в процесния ден е влязъл за първи път в гаража, но не е видял
нищо, а веднага е отишъл да си вземе оттам тениска без да поясни откъде знае
къде се е намирала същата и т.н.
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
На
първо място, следва да се посочи, че съдът не установи в рамките на извършената
служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са
били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на
административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Самото
наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Не
на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното
дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено
правото му на защита.
Съдът
следва да посочи, че след запознаване с аргументите изложени в жалбата,
прецени, че по същество жалбоподателят и неговият процесуален представител не
оспорват така установените от страна на наказващия орган фактически констатации
за наличието на хранителни стоки от животински произход, заготовки, замърсени
съдове, липса на документи за произход на същите и т.н., като възраженията им
имат изцяло правен характер и се съсредоточават върху обстоятелството били ли
са предназначени и щели ли са в евентуален бъдещ момент тези стоки да бъдат
предмет на продажба или са се намирали в процесното
помещение за лични нужди на управителя на дружеството-жалбоподател, като именно
това централно възражение съдът ще разгледа при коментирането на всяко едно от
изложените нарушения.
По
отношение на нарушението по пункт 1 от обжалваното постановление:
Съгласно
разпоредбата на чл. 12, ал.1, т.1 ЗХ производство и търговия с храни в страната
се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, които отговарят на
хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен
акт. В конкретния случай след извършването на нарочна съвместна проверка
безспорно е установено, че в процесното помещение –
гараж се съхраняват и приготвят храни от животински произход и то в значително
количество, като видно от констатациите на лицата, извършили оглед на
помещението в същото очевидно не за първи път се е случвало това. Обяснението
на управителя, че се касаело за храна предназначена за лични нужди не може да
бъде споделено, доколкото се касае за стоки в големи количества, а в предмета
на дейност на дружеството се включва именно търговия с такъв тип стоки. Досежно
отсъствието на регистрация посоченото обстоятелство не е спорно, като обаче
доколкото гаражът се е ползвал като помещение за подготовка (т.е. за
производство), то същият е следвало да бъде регистриран по реда на ЗХ, което не
е било сторено.
По
пункт 2 от издаденото НП:
Видно
от разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиената на храните
производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват
първично производство на храни и свързани с това производство дейности, са
длъжни да спазват хигиенните изисквания към първичното производство на храни,
обектите за производство и търговия с храни и условията за производство и
търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ,
специално българско издание, 2007 г., глава 13, том 44), като в конкретния
случай е установено, че „А.Б." ЕООД поддържа наличните предмети, които
влизат в контакт с храни непочистени ефективно, като в обекта са открити
замърсени съдове - пластмасово корито с трайно наслоени остатъци от марина и
засъхнало доматено пюре, които се съхраняват директно на пода, което съставлява
нарушение на приложение II,
глава V, т.1a) от Регламента. В случая, че се касае за
производство на храни и производните им дейности съдът намери за доказано от
наличието на следи от марина и то засъхнали такива, което обстоятелство
предполага трайност, а не еднократност на извършвания
процес.
По
пункт 3 от НП:
В
чл. 21а ЗХ е посочено, че производителите и търговците на храни са длъжни да
осигурят възможност за проследяване на храните и на всички други вещества,
предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в
храни, на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция, като за
целта:
1. изискват и съхраняват информация за
всеки свой доставчик на храни, на животни, отглеждани с цел производство на
храни, и на вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че
ще бъдат вложени в храни;
2. съхраняват информация за
производителите и търговците на храни, на които те са доставили своите
продукти.
В
ал.3 на същия текст се сочи, че за изпълнение на изискванията на ал. 1
производителите и търговците етикетират и/или маркират храните по начин, който
улеснява проследимостта им, като в случая не е спорно
между страните, че такива етикети или други отбелязвания, които биха могли да
допринесат за проследяване на произхода и/или годността на използваните в
дейността стоки не са били налични.
Досежно
пункт 4 от издаденото постановление:
Тук
отговорността на дружеството е ангажирана отново на основание чл. 2 от Наредба
№ 1 от 26.01.2016г. за хигиената на храните и приложение II, Глава I, т.1 от
Регламент (ЕО) № 852/2004 на ЕП и Съвета относно хигиената на храните и касае
не храните, а в частност отсъствието на всякакви годни хигиенни условия за
производство на храни с цел последваща търговия.
Именно
тази цел за съда в случая се явява несъмнена предвид наличните количества,
следите от стари замърсявания по съдовете и помещението, както и по косвен път
обстоятелството, че процесният гараж се е намирал в
близост до друг регистриран търговски обект на дружеството, в който се е
осъществявала дейност по търговия с хранителни стоки от категорията на тези,
установени при проверката.
Поради
изложеното съдът прецени доводите на жалбоподателя за категорично
неоснователни, като наред с това същите не са подкрепени и с никакви конкретни
доказателства.
При
това положение съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на
дружеството за цитираните нарушения, като при проверка на приложимите
санкционни разпоредби не откри допуснати нарушения, като АНО правилно и
законосъобразно е наложил санкции в минималните предвидени от закона размери.
В
случая немислимо според настоящия състав е приложението на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН доколкото установените нарушения са особено съществени и на практика
допускането им поставя в опасност здравето на лицата, които употребяват
приготвените в резултат на описания механизъм на производство хранителни
изделия.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление КХ 078
от 21.10.2019г., издадено от Директора на Областната дирекция за безопасност на
храните – гр. Варна следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № КХ-078/21.10.2019г., издадено от
Директора на Областната дирекция за безопасност на храните – гр. Варна, с което
за нарушение на разпоредбите на чл.12, ал.1, т.1 и на чл. 21а, ал.3 ЗХ, на чл.
2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиената на храните и приложение II, глава
V, т. 1а и на Глава I, т.1 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на ЕП и Съвета относно
хигиената на храните на „А.Б.“ ЕООД са били наложени общо четири наказания
„имуществена санкция“ в общ размер на сумата от 5000 лева, както следва по т. 1
в размер на 2000 /две хиляди/ лева по чл. 42, ал. 2 от ЗХ; по т. 2 в размер на
1000 /хиляда/ лева по чл. 48, ал. 2 от ЗХ; по т.3 в размер на 1000 /хиляда/
лева по чл. 48, ал. 2 от ЗХ и по т.4 в размер на 1000 /хиляда/ лева по чл. 48,
ал. 2 от ЗХ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на
основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: